Култура

02 април 2018 07:00

​Започва седмата Национална кампания "Походът на книгите"

В София събитието ще бъде отбелязано с литературни четения в Детския отдел на Столичната библиотека....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Разкази на деца от Вършец са включени в англо-български алманах

10 July 2018 23:00

Литературните творби на две момичета от Вършец са включени в току-що излязъл англо-български алманах, съобщиха от общината. Алманахът "Детско творчество" е издаден от творческия съюз "Творци без граници" и генералното консулство на България в Чикаго, САЩ. Третокласничката Христомира Иванова е представена с есето "Аз съм българче" и разказа "Вършец - мой любим град", а съученичката и Виктория Георгиева - с разказа "Другата история". Двете момичета са ученички от средното училище "Иван Вазов" в курортния град. Те са възпитанички на учителката Анелия Иванова, която учи на творчество талантливи деца от училището, допълниха от общината.

Фондация „Стоян Камбарев” изпрати фентъзи писател на световен мастър клас за драматургия

10 July 2018 10:54

Кристиян Малинов се завърна от престижния фестивал Europe Interplay, който тази година се проведе в Латвия

Наши автори представиха съвременната българска литература в Йейл Клуб в Ню Йорк

09 July 2018 11:58

Владимир Левчев и Поли Муканова показаха собствено художествено творчество на английски и български език

Проф. Боян Биолчев е тазгодишният носител на Вазовата награда

08 July 2018 21:25

Професор Боян Биолчев е тазгодишният носител на националната ежегодна литературна Вазова награда. Той беше удостоен с високото отличие на официална церемония в Сопот, където е кулминацията на тържествата, посветени на 168-а годишнина от рождението на Иван Вазов.

16 години от кончината на Николай Хайтов

30 June 2018 17:48

16 години от кончината на академик Николай Хайтов отбелязаха Националният фронт за спасение на България, роднини и приятели на писателя. Те положиха цветя и венци пред паметника му в Борисовата градина в София под звуците на каба гайда - символ на обичта на Хайтов към Родопа планина и родното му място.Прозвуча и запис с гласа му. Както и любимата родопска песен на писателя „Руфинка болна легнала“.

Безплатен речник превежда "Под игото"

27 June 2018 19:08

„Той беше висок, камбурест, мършав, постал и кьосе...“  Навярно не всички думи в това описание от втора глава на романа „Под игото“ са ви познати. Но това не е беда. Бързо и лесно ще откриете значението им в речника „Непознатите думи в българската литературна класика“ на издателска група „Просвета“. Той е безплатен и превежда на съвременен български език всички литературни творби, които се изучават в училище от 6. до 11. клас. Речникът съдържа около 1000 остарели, диалектни или чужди думи, които са далечни и непонятни за днешните ученици, а вероятно и за техните родители. С негова помощ „Под игото“,  „Немили-недраги“, „Една българка“, Ботевите стихотворения стават по-разбираеми и по-близки. Речника може да свалите безплатно от електронната книжарница на издателство “Просвета“ www.e-uchebnik.bg, след като се регистрирате. Ако вече имате регистрация, ползвайте следния линк: http://www.e-uchebnik.bg/book/viewBook/4491

Известният британски писател Иън Макюън идва в България

21 June 2018 12:45

Един от най-известните съвременни британски писатели - Иън Макюън, ще посети България тази есен. Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания, Макюън е носител на "Букър", "Уитбред”, "Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни награди и отличия. Общо 6 пъти е номиниран за наградата "Ман Букър" и 2 пъти за Международната награда "Ман Букър". Автор е на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгит

"Забравени страници, за незабравени българи"

21 June 2018 09:58

Неизвестни факти за 30 възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята, събира книгата "Забравени страници за незабравени българи" от Григор Николов и Антонио Станоев. Премиерата е днес от 19.00 ч. в книжния център "Гринуич", съобщават издателите от "Книгомания", цитирани от БТА Отправна точка са възпоменателни броеве от богатата колекция от вестници на Антонио Станоев и най-вече поместените в тях спомени на съвременници. Използвани са също факти и документални материали от Стенографските дневници на Народното събрание, отдел "Български исторически архив" на Националната библиотека и Държавната агенция "Архиви". Подбрани са издания, излезли преди 1944 г., за да се избегнат наложените идеологически представи след това, които разделят радетелите за България на големи, незначителни и такива, за които трябва да се направи опит да бъдат заличени от паметта на идните поколения. Поместени са откъси за 30 личности, оставили трайна диря в българската история, политика и култура в годините до "разделната" 1944 г. Общото между тях е вярата в правотата на техните дела, с които дават своята дан за развитието на България. Поради някои особености на народопсихологията ни, те често са ставали обект на присмех, завист и омраза, отбелязват от екипа.  Книгата започва с разказ за Петър Парчевич, който обиколя най-големите за времето си европейски дворове с плана си за освобождение на България и така още преди столетия ни прави европейци. Читателите ще научат защо Йосип Щросмайер съветва братя Миладинови да се откажат от гръцката азбука и да издадат "Български народни песни" на родния си език. Далеч от налаганите дълги години представи е трактовката на въпросите "Кой български поет създаде Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Васил Левски и Христо Ботев?" и "Кой извади гениалния поет-революционер от забвението, в което е изпаднал след 1878 г.?" На неоспорими документи лежи отговорът на въпроса "От какво умря Захари Стоянов в Париж?", а пък приятелят му Стефан Стамболов нареди двуседмичен траур в България. Любопитно е какво сдобрява непримиримите литературни врагове д-р Кръстьо Кръстев и Иван Вазов и защо заради признателност към Пейо Яворов арменците участват със своя рота в Балканската война. Много са догадките, но няма отговор защо не се сбъдва мечтата на Алеко Константинов да бъде оценен по достойнство. Пак заради различни художествени критерии са изгонени от националната опера позналите световна слава певци Христина Морфова и Петър Райчев. Художникът Иван Милев битува като просяк, макар да се чувства цар.

Масово напускане на Съюза на писателите

18 June 2018 11:17

Съюзът на българските писатели се смали рязко в края на тази седмица. Всяка творческа организация се мери не по броя, а по сумарния талант на членовете си. От СБП обаче излязоха с гордо вдигната глава едни от големите имена в съвременната българска поезия. След като преди около година поетът Николай Милчев смали ръста на Съюза, напускайки го, сега го последваха Виолета Христова, Камелия Кондова, Елена Денева-Трифонова и Росица Ангелова, разклащайки бившия соцгигант на глинени крака. Съюзът на българските писатели-1913 – между Обломов* и Манилов** Първа беше Виолета Христова, изключителна поетеса, автор на няколко стихосбирки, сърцето зад литературен кръг „Смисъл“, дългогодишен управител на книжарница-галерия „София прес“. Тя е човекът, който превърна забутаното местенце на „Славянска“ 29 в жив литературен център. Преди известно време СБП се намеси в работата на книжарницата, като забрани продажбата на книги, чиито автори не са членове на съюза. Впоследствие се оказа, че това е само отглас от вътрешносъюзни битки и мераци към книжарница „София прес“. Виолета Христова беше човекът, който успя да се пребори с ретроградното и късогледо отношение на съюзените писатели и разпореждането беше отменено. Ето обясненията за напускането ѝ, посочени във фейсбук: „Причини много: вътрешното ми отчуждаване от тази организация, непринадлежността ми към процесите, които текат в нея, отдалечаване на Сдружението от моите разбирания за градивна и свободна творческа общност. А и разминаване в концепциите ни за литературни стойности. Разбира се, имам носталгии, приятелства, привързаности, навици… надявам се приятелствата да ми останат. Част от този съюз са талантливи писатели, които, независимо, че вече няма формално да принадлежим към една и съща платформа, едва ли ще излязат от моя свят и полезрение. Благодаря на всички, които ще ме разберат. Към другите – нямам никакви лоши чувства. Не съм обидена и не възнамерявам да вися по чужди окопи. Само искам да следвам пътя си в следващата му извивка“. Явно битките на тъмно са продължили и вече е достигната точката на нетърпимост. Среднощното решение на Виолета Христова за напускане, заявено публично в социалните мрежи, повлече след себе си последствия – към нея се присъединиха перата на Камелия Кондова, една от най-талантливите български поетеси, знакова за цяло поколение; младата Елена Денева, автор на 5 стихосбирки и всепризнат майстор на поезията; Росица Ангелова, най-изявеният поетичен глас на Перник, превеждана на руски и албански, също знакова поетеса. Има нещо символично в това, че поетите си тръгват първи и накуп от организацията на съюзените писатели. Когато поезията напусне, остава прозаичност, а тя обикновено се изразява в материални неща. Все по-често през последните години изниква въпросът каква е причината за съществуването на Съюза на българските писатели. Това, което се чува за съюзния живот, е свързано предимно със скандали – като с наградата „Иван Пейчев“, която изгуби ореола си на една от най-смислените литературни награди у нас, след като СБП не успя да преглътне факта, че я спечели Петър Чухов, и я бламира. През 60-е години на миналия век творческите съюзи – на писатели, художници, композитори – са създадени като организации, които да стопанисват независимо от държавата имоти, свързани с творческите нужди на членовете, както и да събират фондове, с които да изплащат авторски възнаграждания. Профсъюзи за творци. След 10 ноември Законът за творческите съюзи практически не е променян, освен, че е отразена деноминацията от 1998 г. Всички активи останаха в ръцете на председателите им, които се разпореждат с тях така фриволно, че вече не останаха съмнения – материалният интерес е над всичко. Не само СБП е под властта на Мамона, имотни и финансови скандали зреят и в Съюза на филмовите дейци, и в Съюза на журналистите… На фона на тези интереси творците практически остават на заден план. Толерирани са онези автори, които действат в услуга на всевластните управителни съвети, гласувайки безрезервно за всичките им решения. Затова и се свива членската маса – ползата от членството е невидима. Свързана е с някакъв условен, все по-залязващ престиж. Разбира се, има и облагодетелствани, които се радват на подкрепа при раздаване на награди, могат да разчитат на засилена публичност, осигурена от критици и журналисти, членове на същия съюз. Но за целта е нужно да се откажеш от свободата си на мислещ човек, а това е твърде висока цена за истинския творец. Съюзът на писателите живее в паралелен литературен свят. Извън реалния пазар на българска литература, извън сферата на читателския интерес. Ако негови членове издават успешни книги, те го правят въпреки, а не с помощта на издателство „Български писател“, което е част от структурите на СБП. Самото издателство също се е комерсиализирало до степен, в която е склонно да иска плащане от някои от издаваните автори, за да публикува книгите им без оглед на литературните им качества. Трагично е, че издателството, което задаваше критериите, сега е просто място за изява на хора, неспособни да се приспособят към новите времена. Затова поетите си тръгват. Когато едно място оголее откъм поети, когато останат само епигоните, агонията е близо. Лечението за тези структури, изпаднали в дълбока кома от години, е само едно – промяна на Закона за творческите съюзи от 1965 г. и на Закона за творческите фондове, който не е променян от 1979 г. Пълна промяна на принципите, по които те се изграждат, приемат членове и управляват съюзната собственост. И най-вече: да не се забравя, че тези съюзи не създават и не притежават българската култура. "Площад Славейков"

Недялко Йорданов с голямата награда „Христо Г. Данов“

16 June 2018 12:21

Недялко Йорданов е носителят на голямата награда „Христо Г. Данов“ за 2018-а за цялостен принос. Поетът получи приза на церемония в къщата-музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив, в рамките на инициативата „Пловдив чете”. Отличието на Йорданов му бе връчено от министъра на културата Боил Банов, след което поетът рецитира пред публиката свои стихотворения. Наградата за българска художествена литература бе присъдена на писателя Захари Карабашлиев, а Петя Кокудева получи приза в категорията за деца. Младото издателство „Лист“ бе отличено с две награди – „Изкуство на книгата“ (за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“) и „преводна литература“ (за превода на „Химера“ от Джон Барт на Надежда Розова). Журито бе в състав: художникът проф. Кирил Гогов, проф. Светлозар Игов, поетът доц. Пламен Дойнов, поетесата Кристин Димитрова, преводачът и тв водещ Георги Ангелов, Александър Държиков, зам.-кмет на община Пловдив, Марияна Кордова, директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности” в Министерство на културата, и д-р Иван Александров, директор на великотърновската библиотека „П. Р. Славейков”. Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура е учредена през 1999 г. от Министерството на културата, от тогавашния Национален център за книгата и Община Пловдив. Пълен списък на наградите „Христо Г. Данов 2018“ Българска художествена литература: Захари Карабашлиев – за романа „Хавра“, изд. „Сиела“ Преводна художествена литература: Надежда Розова – за превода на „Химера“ от Джон Барт, изд. „Лист“ Хуманитаристика: Инна Пелева – за „Георги Марков. Снимки с познати“, изд. „Кралица Маб“ Изкуство на книгата: Издателство „Лист“ – за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“ Издание за деца: Петя Кокудева – за „Лупо и Тумба“ Ч. 1 – изд. „Жанет 45“ Книгоразпространение: Център за книгата на Нов български университет Представяне на българската книга Амелия Личева – за представяне на българските книги в книжни и електронни издания Библиотеки и библиотечно дело: Столична библиотека Електронно издаване и нови технологии: Сайтът „Българска илюстрация“ Цялостен принос: Недялко Йорданов   Площад Славейков