Образование и семейство

16 април 2018 17:21

Софийският университет е на 855-то място в света

Софийският университет "Св. Климент Охридски" заема 855-то място в Рейтинга за академичните постижения на университетите /URAP/ за 2017/2018 година. Това съобщи пресцентърът на висшето училище....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Преподаватели от ФЖМК за клипа със "сметанката": Журналистиката не е шоупрограма

09 November 2018 13:43

Преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет излязоха с отворено писмо по повод секситския клип на студентската телевизия Алма Матер. Във видеото директорът на телевизията Башар Рахал приканва желаещите да станат известни на кастинг за нови лица, докато девойка с къса кожена пола му носи "кафенце" и "сметанка". Клипът завършва с похотливия поглед на Рахал върху задните части на момичето. "Ние, преподавателите по журналистика

Директорът на телевизия "Алма матер": Лоша реклама няма

09 November 2018 08:30

„Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити“. Това каза в ефира на Нова телевизия директорът на студентската телевизия „Алма Матер“. Коментарът му бе по повод клип за обявяване на кастинг за водещи и репортери за студентската телевиция на Софийския университет, който скандализира много хора в социалните мрежи. Във видеото Рахал приканва студентите да участват в конкурса за подбор на служители, за да станат популярни и дава пример с младо момиче, кое

СУ открива филиал в Бургас

01 November 2018 16:20

Софийският университет реши да открие филиал в Бургас. Проектът бе одобрен снощи от Академичния съвет на Алма матер. Предстои по него да се произнесе Националната агенция по оценяване и акредитация, от чието решение зависи дали звеното ще бъде открито или не. Планира във филиала да бъдат обучавани студенти в магистърска степен по професионалните направления "Икономика" и "Администрация и управление" в редовна и задочна форма, съобщи Offnews. Обучението в магистърска степен продължава година и половина. Предвидените програми и специализации за магистрите са: - Икономика и финанси (задочно обучение); - Бизнес администрация; - Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги; - Business Administration – Strategic Management (in English); - Business Administration – Human Resources Development (in English); - Счетоводство и анализ на големи данни; - Дигитален маркетинг; - Управленски информационни системи; - Икономика и управление на публичния сектор. Във филиала ще преподават 65 редовни преподаватели от СУ, които ще пътуват по график. Община Бургас предоставя сградата, в която ще има учебни зали, обслужващи и служебни помещения и комуникационни площи. Тя осигурява още: апартаменти за нощувки за преподавателите; средства за издръжка на филиала през първата година от създаването му; съдействие за общежитие на студентите; стажантски програми за студентите; помощ за обзавеждане, оборудване на помещения. Вече е купен специализиран софтуер и е изграден електронен каталог с възможности за достъп чрез интернет на Университетската библиотека на СУ. Мотиви "Бургаският филиал на СУ ще е единствената териториално изнесена структура на висшето училище в цяла Източна България. С неговото откриване СУ ще отговори на потребностите и желанията за образование в направленията, в които СУ осъществява обучение, на кандидат-студенти от големите градове, като Бургас, Варна, Русе, Добрич, Сливен, Ямбол, Шумен, Стара Загора и десетки по-малки населени места", мотивира предложението си Софийският университет чрез проекта. Разяснява се и защо е избран морският град за седалище на филиала: "Бургас е най-динамично и в същото време балансирано развиващ се български град в областта на туризма, логистиката, производството и услугите. От няколко години насам статистиката го поставя на първо място в България по прираст на млади хора. Тенденцията на увеличаване на населението се отнася и за останалите крайморски градове в Бургаски окръг. Политиката на Община Бургас за развитие на образователния потенциал на града в посока на ИТ умения и отварянето му за големи работодатели в областта на изнесените ИТ и бизнес услуги създава предпоставки за образователни инициативи в партньорство с водещи специалисти – преподаватели в Софийския университет. Новооткритата Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации е естествен партньор на Филиала на СУ в Бургас за развитие на възможностите за привличане на ключови инвеститори от България и чужбина към града и региона. За целта Филиалът на СУ в Бургас ще предложи специални образователни продукти със съдействието с водещи национално представени компании, планиращи разкриването на работни места в Бургас. Откриването на филиал на СУ ще допринесе за научното, икономическото и културното развитие и живот на града. Освен основните образователна и научна дейност, СУ в партньорство с община Бургас ще организира различни проекти и изяви, обогатяващи обществения живот и духа на града и Южното Черноморие. Младите хора както от Бургас, така и от цяла Източна България ще имат възможност да получат висше образование в специфични програми, без да трябва да се местят на стотици километри по време на своето следване. Друг определящ фактор е издръжката на един студент. В София тя е много по-висока отколкото в Бургас. Откриването на филиал в Бургас би помогнало на семейства с по-ниски материални доходи да подкрепят децата си в избора им на мечтаната професия. Софийският университет е сред най-признатите и уважавани висши училища в Европа. Европейските дипломи, които получават възпитаниците му ще привлекат немалък брой желаещи от близки страни – Украйна, Молдова, Русия и Турция. По статистически данни само на територията на град Бургас живеят над 30 000 руски граждани. Филиалът в Бургас ще разшири и популяризира достойнствата на съвременната българска наука, култура и образование в страните от черноморския басейн." Софийският университет е първото българско висше училище. Тази година то празнува 130-ата си годишнина. През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в княжество България. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обхване юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки“. През 1887 г. министърът на просвещението Т. Иванчев издава Наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в гр. София. Занятията започват на 1 октомври 1888 г. На 8 декември 1888 г. Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище, който влиза в сила на 1 януари 1889 г., когато е публикуван Указ №159 в Държавен вестник. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение. През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение, а през 1892 г. се открива Юридическият факултет. През 1894 г. е приет нов закон за Висшето училище и с указ се преобразува в университет под името "Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово" с три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. В периода от 1918 до 1923 г. се откриват 4 нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински. През 1938 г. Софийският университет вече има 7 факултета, 72 института, клиники, семинари, значителен библиотечен фонд и собствено научно списание. В периода 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институти от структурата на университета. Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища като Висшия икономически институт, Медицинска академия, Ветеринаро-медицинския институт, Селскостопанската академия, а други преминават в системата на БАН. През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на университета (Богословски факултет, Медицински факултет). Образуван е и нов Стопански факултет. През 2012 г. Химически факултет е преобразуван във Факултет по химия и фармация. През 2018 г. Факултетът по начална и предучилищна педагогика бе преобразуван във Факултет по науки за образованието и изкуствата. Днес Софийският университет обхваща 16 факултета със 117 специалности. В рамките на СУ функционират и няколко самостоятелни звена: университетска библиотека, университетско издателство с печатница, университетски център за информационни и комуникационни технологии, научноизследователски сектор (НИС), университетски ботанически градини. Също така са създадени и няколко центъра: ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев“; Център за образователни услуги; Център за източни езици и култури; Център по кореистика; Кариерен Център; Културен център; EURAXESS център за мобилност на учените; Мрежова Cisco Академия при СУ; Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство; Институт Конфуций в София; Approved Test Centre for the Oxford Test of English; Университетски център за изследване на религиите; Френско-германски център за приложни изследвания по икономика и управление; Център за дистанционно обучение; Университетски център за управление на качеството; Център на технологии на информационното общество; Център за икономически теории и стопански политики; Високотехнологичен бизнес център към СУ "Св. Климент Охридски“; Център за икономика и политика на Китай; Рехабилитационни центрове; Център за полярни изследвания. Освен действащи са радио и телевизия "Алма Матер“, театър-лаборатория @лма @лтер, Музей на СУ; Музей по палеонтология и исторична геология; Mузей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми. През септември 2018 г. СУ получи институционална акредитация с оценка 9.61 за обучение на студенти в бакалавърска, магистърска и докторска степен.

Отиде си забележителният учен проф. Александър Федотов

31 October 2018 14:56

Проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури, дългогодишен преподавател във Факултета по класически и нови филологии, забележителен учен и ерудит, е починал. Това съобщиха от Софийския университет. Александър Федотов е роден на 6.03.1956 г. в Новосибирск. През 1979 г. завършва Факултета по Изтокознание на Санкт Петербургския университет, специалност монголистика и втора специалност тибетология. През 1987 г. придобива научната степен „доктор” в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” по Източни литератури и култури, а през 1998 г. става „доктор на науките” по Източни литератури и култури. Академичната си кариера Александър Федотов развива в Софийския университет. През периода 1981-1987 г. е асистент по Източни литератури и култури в Софийския университет, през 1987-1990 е главен асистент, през 1990-1999 е доцент. От 1999 г. е професор по Източни литератури и култури (корейска, тибетска и монголска литература). В дългогодишната си работа в Софийския университет проф. Федотов заема и редица ръководни длъжности: избран е за заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии (1995-2001). От 1998 г. е директор на Центъра за източни езици и култури към Университета. Ръководител е на Катедра „Езици и култури на Източна Азия“ (2001-2006), заместник-ректор на Софийския университет (2001-2007). От 2003 г. проф. Федотов е директор на Центъра по Кореистика в Алма матер, а от 2012 г. е директор на Института „Седжонг“ в София. От 2002 г. е член на Съвета за Висше образование на Република България. За периода 2009-2012 г. е председател на Висшата атестационна комисия на Република България. Областта на научните изследвания на проф. Федотов обхваща литературата и културата в областта на кореистиката, тибетологията и монголистиката; източни езици, религии, фолклор на народите от Централна Азия и Далечния Изток. Той е създател на специалност „Кореистика“ в Софийския университет. Специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния, Австрия. Има научни публикации в повече от 25 държави. Проф. Александър Федотов е член на Световните Асоциации по кореистика, монголистика, алтаистика и тибетология. Автор е на над 40 книги, стотици статии и студии, има десетки преводи от старомонголски, старокорейски и тибетски език. Академичната общност загуби уважаван колега, ерудиран и обичан преподавател, забележителен учен. Поклон пред светлата му памет! Поклонението ще се състои на 2 ноември 2018 г. от 11.00 до 13.00 часа в Централното фоайе на Ректората на Софийския университет.  

За втори път студенти на СУ организират конференция по химия и фармация

29 October 2018 14:34

Студенти от Факултета по химия и фармация (ФХФ) на СУ "Свети Климент Охридски" организират за втори път Национална студентска конференция по фармацевтични и химични науки. Първото издание на престижния научен форум се проведе през тази пролет, като инициативата даде поле за изява за научните постижения и успехи на студенти от цялата страна. Конференцията получи положителни отзиви от химичната и фармацевтичната индустрия, от съсловието на фармацевтите, както и от участниците и гостите

Тържествено бе открита новата академична учебна година в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

01 October 2018 13:27

Архиерейска св. литургия даде началото на новата 2018/2019 учебна година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на празника Покров на Пресвета Богородица. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит св. литургия бе възглавена от Негово...

Софийският университет откри новата си академична учебна година

01 October 2018 12:22

Най-старото висше училище у нас - Софийският университет - откри официално академичната учебна година. Тази академична година е по-специална за СУ, защото отбелязва своята 130-годишнина. В тази насока беше и словото на ректора на университета.

ЧРД, Алма матер!

01 October 2018 07:27

1 октомври 1888 г. е рождена дата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ. През 1880 г. Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в княжество България. В него се предвижда „след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обхване юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки“, припомнят от Алма матер. През 1887 г. министърът на просвещението Тодор Иванчев издава Наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в гр. София. Занятията започват на 1 октомври 1888 г. На 8 декември 1888 г. Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище, който влиза в сила на 1 януари 1889 г., когато е публикуван Указ № 159 в Държавен вестник. За пръв Ректор е избран Александър Теодоров-Балан. В приетия временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение. През учебната 1889/1890 г. се открива Физико-математическото отделение, а през 1892 г. се открива Юридическият факултет. През 1894 г. е приет нов закон за Висшето училище и с указ се преобразува в университет под името „Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово” с три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. В периода от 1918 до 1923 г. се откриват 4 нови факултета - Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински. През 1938 г. Софийският университет вече има 7 факултета, 72 института, клиники, семинари, значителен библиотечен фонд и собствено научно списание. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ става един от авторитетните научни центрове на Балканите. В периода 1947-1952 г. Народното събрание приема закони, с които отделя факултети и институти от структурата на университета. Някои от тях поставят началото на нови, самостоятелни висши училища като Висшия икономически институт, Медицинска академия, Ветеринаро-медицинския институт, Селскостопанската академия, а други преминават в системата на БАН. През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на университета (Богословски факултет, Медицински факултет). Образуван е и нов Стопански факултет. През 2012 г. Химически факултет е преобразуван във Факултет по химия и фармация. През 1900 г. е приет и правилникът за Библиотеката при Висшето училище. През 1905 г. започва да излиза Годишник на Университета с официален и научен дял, в който се публикуват закони, правилници, разписи за лекции и научни трудове на университетските преподаватели. Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е първата университетска и най-голямата научна библиотека в България. През 1925 г., с приемането на Закона за депозита, тя става третата библиотека в страната, която получава безплатен екземпляр от всяко издание. Днес Университетската библиотека притежава богат многоотраслов фонд, който наброява над 2 510 000 библиотечни единици – научна и учебна литература, редки и ценни издания, периодика, електронни носители на информация и др. Изключително богата е сбирката от старопечатни, редки, ценни и уникални издания. Ежегодно се набавят над 20 000 библиотечни единици и се обслужват повече от 30 000 читатели с над 340 000 библиотечни материали. Тя предлага услуги, съчетаващи традициите и модерните технологии, които изграждат облика й на съвременен библиотечно-информационен, културен и образователен център. Нейната мисия е библиотечно-информационно осигуряване на всички свои читатели, креативно участие в развитието на Софийския университет и във формирането на информационната компетентност на многобройните си потребители. От 1902 г. е учреден празникът на патрона на университета св. Климент Охридски. В Правилника на Университета от 1905 г. за пръв път е записан текстът, че 25 ноември, денят на св. Климент Охридски, става патронен празник на Университета. От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност. От началото на 1935 г. Софийският университет официално започва да носи името на своя патрон. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември и от 90-те години на ХХ в. е патронен празник само на Софийския университет. Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българското студентство в страната с изключително популярния му празник. Преподавателите и студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ честват два академични празника – патронния и общостудентския, съдържащи общ произход. Постепенно Софийският университет „Св. Климент Охридски“ става един от авторитетните научни центрове на Балканите, напълно развит европейски тип университет. Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-големият и престижен учебен и научноизследователски център в страната. Той обхваща 16 факултета със 107 специалности. В структурата на Софийския университет са включени следните основни звена: Факултет по славянски филологии, Факултет по класически и нови филологии, Исторически факултет, Философски факултет, Юридически факултет, Факултет по журналистика и масова комуникация, Факултет по педагогика, Факултет по начална и предучилищна педагогика, Геолого-географски факултет, Физически факултет, Факултет по математика и информатика, Факултет по химия и фармация, Биологически факултет, Стопански факултет, Богословски факултет, Медицински факултет, Департамент за информация и усъвършенстване на учители, Департамент за езиково и специализирано обучение и Департамент по спорт. В рамките на СУ „Св. Кл. Охридски“ функционират няколко самостоятелни звена, които са: университетска библиотека, университетско издателство с печатница, университетски център за информационни и комуникационни технологии, научноизследователски сектор (НИС), университетски ботанически градини. Също така са създадени и няколко центъра: ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“; Център за образователни услуги; Център за източни езици и култури; Център по кореистика; Кариерен Център; Културен център; EURAXESS център за мобилност на учените; Мрежова Cisco Академия при СУ; Център за изследване на патристичното и византийското духовно наследство; Институт Конфуций в София; Approved Test Centre for the Oxford Test of English; Университетски център за изследване на религиите; Френско-германски център за приложни изследвания по икономика и управление; Център за дистанционно обучение; Университетски център за управление на качеството; Център на технологии на информационното общество; Център за икономически теории и стопански политики; Високотехнологичен бизнес център към СУ „Св. Климент Охридски“; Център за икономика и политика на Китай; Рехабилитационни центрове; Център за полярни изследвания. Освен действащи са радио и телевизия „Алма Матер“, театър-лаборатория @лма @лтер, Музей на СУ; Музей по палеонтология и исторична геология; Mузей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е образователна и научна институция, избрала пътя на развитие на изследователски университет. Възприет е принципът, че високото ниво на научноизследователската дейност е задължителна стъпка в осъществяването на ефективно взаимодействие между образователен процес, наука, технологично развитие и иновационна политика. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ работят голяма част от най-добрите български специалисти във всички области на природо-математическите и хуманитарните науки. Научноизследователската дейност на преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е съставна част от учебния процес със студентите. Научната дейност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се развива в съответствие с утвърдената от академичната общност Стратегия за развитие на научните изследвания (2009-2014). Тя дефинира приоритетните изследователски области, като едновременно с това спазва традицията на СУ да осигурява свобода на преподавателите в избора на конкретните изследователски цели и задачи. Стратегията за научните изследвания в СУ „Св. Кл. Охридски“ цели да създаде условия за устойчиво развитие на университетския научен потенциал, които да гарантират успешното му участие в пазара на научни продукти. Тя очертава дългосрочния план за систематични действия, чрез който да се даде отговор на неотложната необходимост от сериозни социални реформи. Стратегията за научните изследвания утвърждава като основен инструмент за финансиране на научноизследователската работа проектното финансиране. Днес в Софийския университет се разработват проекти, финансирани от национални и европейски програми, от министерства, национални агенции, неправителствени организации и стопански предприятия. Мисията на СУ е да развива образователния, научния и културен потенциал на България, като новият акцент е да създава модели на обществено развитие, както чрез демонстрация на вътрешната си способност за институционална промяна, така и чрез обществения резултат от тази промяна: ново равнище на научната продукция, на образователните резултати, на обществената експертиза. Реализацията на тази специфична мисия е в пряка зависимост от постигането на стратегическата цел на научното развитие в СУ. Сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, построена със средствата на двамата дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, е една от архитектурните забележителности на София. Днес тя заема 36 000 кв. м разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с 6000 места. Като самостоятелен раздел от глобалната стратегия на Университета е развитието на международната дейност. Чрез нея в значителна степен се стимулират научните изследвания и се подпомага и усъвършенства учебният процес. Университетът има договорни отношения с над 80 университета от различни страни, стотици съвместни участия в международни проекти от различен тип и многостранни контакти с учени от целия свят. Софийският университет е водещ в страната по брой участници в студентската и преподавателската мобилност и утвърждаването на европейското пространство на висшето образование. С подписването на новата Еразъм Харта през 2007 г. и пълноправното членство на България в Европейския съюз Университетът продължава активно да участва в изпълнението на обогатената и предоставяща нови образователни възможности европейска програма „Учене през целия живот”. Забележителни постижения в хуманитарните науки бележат изтъкнатите български учени като Иван Шишманов, Любомир Милетич, Боян Пенев, Стоян Романски, Йордан Иванов, Стефан Младенов, Александър Балабанов, Михаил Арнаудов, Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Петко Стайнов, Димитър Михалчев и мн. др. В природо-математическите науки се открояват имената на Анастас Иширков, Кирил Попов, Методий Попов, Любомир Чакалов, Никола Обрешков, Асен Златаров, Георги Златарски, Васил Моллов и др.

Тържествена архиерейска св. литургия за откриване на учебната година в Богословския факултет на СУ

28 September 2018 10:09

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит тържествената св. литургия, по повод началото на новата академична година в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", ще бъде възглавена от Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ...

Библиотеката на Софийския университет "Св. Климент Охридски" навърши 130 години

26 September 2018 20:27

130 години от създаването на Библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бяха отбелязани днес. Библиотеката е открита само дни след откриването на самия Университет - на 29 октомври 1888 година. Честването ще продължи и утре и е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.