България

16 април 2018 19:05

В Съюза на юристите отбелязаха тържествено Деня на българската Конституция

16 април е и професионалният празник на юристите и съдебните служители. Датата е определена с решение на Министерския съвет от 1991 година. 16 април е денят, в който през 1879 година e приета Търновската конституция от първото Велико Народно събрание...

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

И във Видин магистрати посрещнаха ученици в Деня на отворените врати

17 April 2018 10:30

На 16-ти април - Денят на Конституцията, юриста и съдебните служители, в сградата на Прокуратурата в гр. Видин се е провел Ден на отворените врати под надслов „Реално правосъдие. Превенция на противообществените прояви от и спрямо децата, права, закрила и грижа към тях“.

Адвокатският съвет: Всеки втори ще може да бъде разследван

13 March 2018 14:47

Всеки втори българин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до наказателна отговорност.

Адвокати за НПК: Законен произвол и поставяне на прокуратурата над съда

29 November 2017 10:38

Поголовно нарушаване на основни права на гражданите, противоречия с принципа на правовата държава, законен произвол и поставяне на прокуратурата над съда. Това са само част от мотивите, изложени в искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) до Конституционния съд (КС) за обявяване на десетки разпоредби от НПК за противоконституционни, пише "Съдебни репортажи". Президентското бързане с НПК – акт на един политически страхливец Промените в процесуалния закон бяха прокарани от управляващите уж с цел ускоряване на сроковете на делата и ефективен способ за борба с корупцията. Част от промените вече бяха атакувани от общото събрание на Върховния касационен съд пред КС в частта, с която се сменя подсъдността на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд към специализираните съдилища. ВКС: Спецсъдът става извънреден съд И ако върховните съдии отбелязваха само още прословутите бонуси до 6 заплати на спецсъдиите (в ЗСВ), командироването и увеличените срокове за спецделата, от адвокатурата намират десетки противоречия на НПК с Конституцията. Според тях те ограничават правото на защита на гражданите и норми, които създават правна несигурност (цялото искане, което е дълго над 40 страници, може да намерите в прикачения файл iskane-npk-3791). Първата атакувана норма е тази на чл. 63, ал.2, т.4, която създава ново основание за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, а именно – при повдигнато задочно обвинение. Според адвокатурата повдигането на обвинение в отсъствието на обвиняемото лице се превръща в единствено и достатъчно основание това лице да бъде задържано под стража, без да се изследва действителното наличие на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. В искането се припомня, че преценката дали да се прибегне към задочно обвинение принадлежи изцяло на прокурора и разследващия орган. „Задочно обвинение се повдига както в случаите, когато лицето не е намерено на посочения от него адрес в страната, така и в случаите, когато то пребивава зад граница напълно законно – при това без лицето да подозира, че му е повдигнато обвинение. Достатъчно е местоживеенето на гражданина да не е известно или да не може да бъде призован по други причини и прокуратурата да прецени, че задочното разглеждане на делото няма да попречи за разкриване на обективната истина“, сочат адвокатите и правят извод, че при всяко задочно обвинение се предпоставя опасност от укриване или извършване на престъпление. Противоконституционни са разпоредбите и на чл. 73а, ал. 2 и чл. 416, ал. 5, според ВадС. Нормите предвиждат налагане на обезпечителна мярка за направени съдебни разноски върху гаранцията и насочване на изпълнението за съдебни разноски върху сумата по мярката за неотклонение „парична гаранция“. От адвокатурата са категорични, че законодателят е накърнил конституционно защитените права на третите лица, които към датата на изменение на закона са дали като гаранция по чл. 61 НПК свои пари или ценни книжа. “Третото лице, внесло гаранцията в пари или ценни книжа, е поело задължение единствено да обезпечава мярката за неотклонение, а не е гарантирало изпълнение на евентуални имуществени задължения на обвиняемия или подсъдимия. Имуществото на третото лице, дало свои пари или вещи като гаранция за неотклонението на подсъдимия, не може да служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите на осъдения, включително тези на държавата, независимо от характера им – частни или публични", мотивират се адвокатите. Според тях в случая се касае до драстично нарушение на принципите на правовата държава – на принципа на правната сигурност, на принципа на забрана на произвола, пренебрегване на принципа на независим и ефективен съдебен контрол, незачитане на правата на човека, на забраната за недискриминиране и на изискването за осигуряване на равенство пред закона. Адвокатурата атакува и част от разпоредбите, свързани с разпоредителните заседания – един от най-спорните промени, въведени през лятото (казано просто - съдът да престане да връща за отстраняване на нарушения обвинителния акт на прокуратурата, а всичко да се решава в едно такова разпоредително заседание, б.р.). Преправен уж за по-бързо закон... забави делото "Сарафово" В НПК изрично бе посочено, че единствено по време на това разпоредително заседание съдът може да прецени дали да върне делото на прокуратурата. Освен това нито първата, нито въззивната, нито касационната инстанция имат право да връщат делото на прокуратурата от друг етап от процеса, независимо дали са констатирали съществени нарушения, или не. От адвокатурата намират противоконституционност в разпоредбата на чл. 247в, ал. 1, т. 3 в частта „в случаите по чл. 94, ал. 1“, според която разпоредителното заседание се отлага при неявяване на прокурора, но не и при неявяване на защитник, независимо дали има уважителна причина, или не. В искането се припомня решение Решение № 9/14.04.1998 г. по к. д. № 6/1998 г., с което КС е обявил за противоконституционна абсолютно идентична норма от НПК (чл. 269, ал. 2, т. 3 НПК), тъй като приема, че „съществен елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си с помощта на защитник“. Напомнят, че само и единствено на разпоредителното заседание могат да се правят възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. „Без съмнение е, че лице без сериозни познания в областта на наказателно-процесуалното право не би могло „да постави на обсъждане“ нито един от въпросите, които се разглеждат в разпоредителното заседание, да реагира на направените от другите страни искания или да се включи в обсъждането на въпросите, поставени от съдията-докладчик. Последиците за обвиняемия от това, че не е квалифициран в областта на правото, са, че той след преклузията не разполага с никаква процесуална възможност да се защити срещу допуснатите по отношение на него съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, дори ако ангажира за свой защитник високо професионален адвокат – нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд, нито пред Върховния касационен съд“, категорични са адвокатите. В искането се сочи, че нормата нарушава и равенството и условията за състезателност на страните в съдебния процес. Това е така, защото според текста заседанието се отлага при всяко отсъствие на прокурора, но не се отлага дори при отсъствие на защитника по уважителни причини. ВадС иска обявяне на противоконституционност и на разпоредбата на чл. 227, ал. 5. Тя касае предявяването на разследването и казва, че при отсъствие на упълномощен защитник, органът по разследването му предявява разследването и му „назначава резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник.“ Според адвокатурата тази разпоредба отнема на обвиняемия конституционното право на защита във всички фази на процеса, недопустимо ограничава правата на обвиняемия в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, накърнява правото на защита (чл. 56 от Конституцията) и гарантираното от чл. 30, ал. 4 от Конституцията право на адвокатска защита от момента на задържането на лицето или от привличането му като обвиняем. Атакува се и нормите на чл. 248а (в цялост) и на разпоредбата на чл. 252, ал. 2 в частта „или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт“. В искането се казва, че нормите въвеждат институт, непознат досега в наказателнопроцесуалното право – „отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт“*. Понятието „очевидна фактическа грешка“ не е дефинирано, но то следва ясно да се отграничи от института на изменение на обвинението, защото „изменяването на обвинението по пътя на отстраняване на очевидни фактически грешки ще доведе до грубо накърняване на правото на подсъдимия на защита“. „Всъщност в случая става дума за явно неизпълнение на служебните (процесуалните) задължения на прокурора, който е внесъл порочен обвинителен акт, и на съда, който не е забелязал „очевидното“. От неизпълнението на тези свои задължения обаче прокурорът и съдът черпят правото с взаимни усилия да внасят изменения в обвинителния акт до постановяването на присъдата, и то без участието на подсъдимия и неговия защитник", мотивира се ВадС. Освен това отстраняването на очевидни фактически грешки не е обвързано със срок, от което следва посоченото по-горе – че отстраняването им може да бъде извършено до постановяване на присъдата, а това създава възможност за съдебен произвол, тъй като подсъдимият няма никаква гаранция, че обвинителният акт няма да бъде променен, след като вече са били изслушани съдебните прения. И още: „Според ал. 2 на чл. 248а НПК съдът прекратява съдебното производство, ако в определения му от съда 7-дневен срок прокурорът не внесе обвинителен акт или не е отстранил очевидните фактически грешки. От това следва, че отстраняването на очевидни фактически грешки може да стане чрез внасяне на нов обвинителен акт или по друг начин. Законът обаче не посочва какъв е „другият начин“ за поправяне на грешката, което противоречи на принципа за правната сигурност и предсказуемост – елементи на правовата държава (Преамбюл, чл. 4, ал. 1 от Конституцията). В противоречие с конституционно гарантираното право на защита и с изискването за равенство на страните законът не задължава съда да връчи новопостъпилия обвинителен акт на подсъдимия, нито да го уведоми за „другия начин“, по който е извършена поправката. ВАдС намира противоречия с Конституцията и в разпоредбата на чл. 358, ал. 2 , в която се казва, че при бързите производства съдът не може да върне повторно делото на прокуратурата, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. „От това следва, че ако прокурорът не поправи допуснатите съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемия, съдът ще бъде длъжен да разгледа и реши делото въпреки противозаконното протичане на досъдебното производство. Забраната за съда да върне делото на прокурора на същото основание означава, че дадените на прокурора указания за поправяне на допуснатите съществени процесуални нарушения губят задължителния си характер. Съдът не може да застави прокурора да поправи допуснатите съществени процесуални нарушения, но прокурорът може да застави съда да гледа и реши делото в нарушение на правото на защита. Така се узаконява доминиращата роля на прокурора над съда, което противоречи на принципите на правовата държава“, категорични са адвокатите. Нормата де факто узаконява злоупотребата с правомощия. "Поставянето на прокурора над съда противоречи на идеята за върховенство на правото“, се казва още в искането. Оспоредни са и разпоредбите на чл. 248, ал. 3, чл. 320, ал. 2, чл. 348, ал. 3, т. 1, чл. 351, ал. 2 и чл. 360, ал. 2 от НПК, които според ВАдС противоречат на принципите на правовата държава, защото изключват възможността в хода на съдебното производство страните по наказателни дела да повдигат възражения относно допуснати в досъдебната фаза на процеса съществени нарушения на процесуалните правила, при положение че не са ги изложили в разпоредителното заседание или съдът ги е приел за несъществени. Според адвокатурата с нормите не се преследват легитимни цели, които да налагат такова драстично ограничение на правото на защита. „Осъществяването на правосъдието в правовата държава изключва възможността в името на желана бързина в процеса да бъде жертвана неговата справедливост“, сочат адвокатите. В искането категорично се казва, че така „законът създава възможност в правния мир да съществуват неправилни и несправедливи присъди и решения, като на съдебните състави се забранява не само да ги коригират, но и да констатират съществуващите в тях закононарушения“. ДСБ, „Да, България“, Зелените, ДЕОС и БЗНС с общо искане за вето Очаквано ВАдС оспорва и смяната на подсъдността на делата за корупция от СГС към спецсъдилищата (от много места вече бе изразено становище, че това е противоконституционно, защото на практика създава извънреден съд, б.р.). Захариева обмисля "заден ход" за корупционните дела в Спецсъда „Делата за отделни престъпления, които обичайно се подчиняват на правилата на местната подсъдност, ще се разглеждат от СпНС единствено поради длъжностното качество на субекта на престъплението. Това законодателно решение поражда съществени проблеми, свързани равенството на гражданите пред закона и с еднаквото приложение на закона спрямо всички граждани“, пише в искането. Юристите добавят, че нормата „указва не на специализация по предмет на СпНС, а на специализация по лица и длъжности“. „Придава се особена изключителност на длъжностното качество на извършителя на едно деяние и се подчертава специфична повишена обществена опасност, която обаче не е свързана с деянието, а с конкретната длъжност, респ. личност. Това придава на СпНС характеристиката на извънреден съд. Понятието „специализиран съд“ означава специализация по предмет. „Специализация“ по отношение на заеманата от дееца на престъплението длъжност не е възможна“, категорични са от адвокатурата. Освен това посочват и специалните правила, създадени за спецсъдилищата – командироване и специални бонуси. Нормите, сочат от ВАдС „позволяват да се съставят съдебни състави ad hoc чрез избягване на общия ред за образуване на съдебен състав“. „Следователно създаването на нова подсъдност на СпНС по субекти ще се съпроводи и с нов начин за формиране на персоналния състав на СпНС чрез заобикаляне на конкурсното начало и класирането при назначаване, повишаване или преместване на съдии от този съд. Чрез командироване биха могли да се оформят съдебни състави ad hoc, което противоречи на чл. 129, ал. 1 от Конституцията, защото заменя назначаването, повишаването, понижаването и преместването на съдии от Висшия съдебен съвет с командироване от страна на председателя на Специализирания апелативен наказателен съд или от председателя на Върховния касационен съд. Независимостта на така сформираните съдебни състави не е гарантирана не само поради специалните допълнителни възнаграждения и разширените възможности за командироване и зависимост от административния ръководител, но и защото всяко привличане като обвиняем на съдия за умишлено престъпление от общ характер, включително такова, което не е свързано с упражняваната от него съдебна функция, може да доведе до отстраняването му от длъжност. Следователно, възможно е чрез повдигане на обвинение на съдия да се влияе върху персоналния състав на съда, а в Република България обосноваността на постановлението за привличане като обвиняем не подлежи на съдебен контрол – факт, неколкократно отбелязван от ЕСПЧ като възможност прокуратурата да повдига всякакви обвинения, без те да бъдат обосновани и проконтролирани от независим съдебен орган“, пише още в искането. От ВАдС припомнят и мотивите към законопроекта на НПК, в които се твърди, че преследваната цел е „да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания“ и правят извод, че „измененията имат конкретна цел и тя е удовлетворяване на обществените очаквания за наказания, а не за справедливи присъди“. „Всичко това дава основание да се твърди, че СпНС придобива характеристиките на извънреден съд – подчинява се на нетипична персонална подсъдност, обоснована с длъжностно качество, която е комбинирана и с предметна, въведени са специални правила – по-кратки срокове за насрочване на делата (чл. 411д НПК), следователно по-кратък срок за подготовка и организиране на защитата; съдиите могат да бъдат командировани от друг съдебен орган, без да са преместени след конкурс; съдиите се стимулират от държавата с допълнителни възнаграждения; те може да бъдат отстранени от гледане на делото чрез повдигане на обвинение за каквато и да е умишлено престъпление от общ характер, без дори да бъдат изслушани (чл. 230, ал. 2 ЗСВ). И всичко това е подчинено на конкретни, изложени в мотивите цели, които не се позовават на обективната истина и справедливостта, а на неизбежното налагане на наказания“, сочат от адвокатурата. ---- Бел. ред: *Разпоредбата на чл. 248а НПК гласи: „Отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт Чл. 248а (1). Когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани. (2). Съдията – докладчик еднолично, в закрито заседание отменя определението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по ал. 1 или не е отстранил очевидните фактически грешки. Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране. (3). Препис от разпореждането на съдията – докладчик се изпраща на страните и се уведомяват призованите лица.“ Разпоредбата на чл. 248а НПК е противоконституционна, тъй като противоречи на чл. 56, чл. 117, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 от Конституцията. Тя противоречи и на принципите на правовата държава (Преамбюл, чл. 4, ал. 1 от Конституцията).

Отбелязваме Деня на българската адвокатура

22 November 2017 11:10

Днешният 22 ноември отбелязваме като Ден на българската адвокатура. На тази дата преди 123 години Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите в България, създал предпоставки за изграждане на Съвет на адвокатите. Автор на Закона, както и на Българската Конституция, е д-р Константин Стоилов, предаде ДАРИК. Датата се отбелязва като професионален празник с решение на Висшия адвокатски съвет от 26.02.2005 г. В Сливен 6 адвоката, юбиляри  ще бъдат наградени със специални плакети на официална церемония днес. Това съобщи за Дарик председателят на сливенската адвокатска колегия  адв. Тодор Костов. 197 адвоката в Сливенски съдебен район активно участват в правораздавателната дейност, като 140 от тях са включени в регистъра на Националното бюро за правна помощ, а 50 от тях дават безплатна консултация. Такива центрове са открити в градовете Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица. В центъра в Сливен на 21 ноември се проведе Ден на отворените врати. „Центровете в четирите общински града работят със съдействието на кметовете. Адвокатите освен правна помощ по желание на гражданите и при необходимост се назначават съдебни дела”, каза още адв. Костов. През 2018 г. в Сливен ще бъде открит новия офис на адвокатурата, тогава ще бъде представена и историята на сливенската адвокатура, информира още адв. Тодор Костов.

Първият български адвокат: Можех да спася Левски

11 October 2017 08:59

Днес Софийската адвокатска колегия отбелязва своя 120-годишен юбилей

Пловдивската адвокатура стана на 120 години

24 September 2017 15:30

 „Правото, едното право представлява необяснима прелест за нашите млади и всичките желаят да станат час по-скоро доктори юристи, които да ни съдят, да ораторствуват, да многоглаголствуват, да политикуват, но никой не се решава да научи онова именно, от което имаме най-голяма нужда... всичките просят, търсят, молят, домогват се да станат юристи, та юристи!... А трябва да знаем, че голямото количество адвокати съставлява язва за една страна." Ако не беше остарелият език, бихме могли да си помислим, че това е написано в началото на 90-те години на 20. век, когато правото и икономиката ...

Правосъдното министерство дава 170 хил. лв., за да черпи опит от Европа

09 September 2017 13:45

Министерство на правосъдието ще проучва европейския опит, за да реформира задължителните юридически стажове и изпита за правоспособност. Това се разбира от обявената обществена поръчка за “Изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност&rdq

Съдят адвокат, измамил клиент с над 15 000 лева

23 August 2017 17:14

Районна прокуратура в Благоевград внесе в съда обвинителен акт срещу адвокат от Разлог за измама на клиент в размер на 15 852 лв.

Адвокатска кантора на клик разстояние

14 August 2017 18:01

Българската стартираща компания Consult.law се опитва да дигитализира правните услуги. Младият предприемач и юрист по образование Николай Младенов, който е основал стартъпа, разработва онлайн платформа, свързваща потребители, които търсят правна помощ с юристи, които могат да им я предоставят. Правните специлисти от своя страна могат лесно да намират клиенти, да работят по интересни за тях казуси, както и да рекламират себе си или кантората, в която работят.Запълване на бизнес...