Свят

17 април 2018 09:53

Харадинай призна: САЩ водят външната политика на Косово

Косовският премиер Рамуш Харадинай заяви, че властите в Прищина нямат външна политика, защото тя се определя от "клуба, ръководен от Америка". "Ние сме част от Европа и си сътрудничим с Брюксел и Берлин. Но когато става въпрос за външна политика,...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Юнкер: ЕС трябва да приеме страните от Западните Балкани, в противен случай рискува военен конфликт

17 April 2018 14:07

„Ако не дадем на държавите от Западните Балкани нова надежда за членство в ЕС, рискуваме да възобновим войните от 90-те години“ на миналия век, предупреди люксембургският политик.

Анкара: Македония, Босна и Херцеговина и Грузия в НАТО

16 April 2018 14:23

Властите в Турция подкрепят разширяването на НАТО. Това заяви днес министърът на външните работи на Анкара Мевлют Чавушоглу. "Ние сме за приемането в НАТО на още няколко държави, сред които Македония, Грузия и Босна и Херцеговина", каза министърът. Той изрази и надежда, че този въпрос ще бъде повдигнат и разискван на предстоящата среща на високо равнище на Алианса. Преди месец бе съобщено, че Украйна е получила статус на "страна-аспирант".

Търси се "приемлива форма" за участие на държавите, непризнали Косово, за срещата на 17 май

16 April 2018 13:25

Президентът на Косово Хашим Тачи ще участва в срещата за Западните Балкани в София на 16-17 май, но се търси "приемлива форма" за участие на лидерите на държавите, които не са признали най-младата балканска държава. Това се разбра от изявлението на премиера Бойко Борисов след еднодневната му визита в Прищина, където разговаря с Тачи на четири очи, а миналата седмица двамата имаха и телефонен разговор. "За тези (страни - б.а.), които не са признали Косово, ще намерим приемлива форма да участват", заяви Борисов на съвместна пресконференция с Тачи след разговорите. На 16 май в София ще се състои заседание на Европейския съвет, а на следващия ден форумът ще бъде във формат 28+6 - лидерите на 28-те страни от Общността и от шестте държави от Западните Балкани ((Сърбия, Македония, Косово, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина). Събитието е централно за периода на ротационното председателство на България на Съвета на ЕС, тъй като страната ни постави основен акцент на работата си върху европейската интеграция на страните от Западните Балкани. България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово. Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут".  Президентът на Косово връчи на българския премиер медал в чест на 10-годишнината от независимостта на най-младата държава на Балканите. Борисов благодари от "името на всички българи" и заяви, че приема отличието като "знак към българския народ, който изстрада и войната (в бивша Югославия - б.р.), но винаги е подкрепял борбата за мир, независимост, демокрация, просперитет на целия регион". Борисов благодари и на 22-мата български военни, които служат в KFOR (батальона за разузнаване и наблюдение на операцията на НАТО в Косово), и по думите му, "гарантират напредъка, който имаме в момента".  И Косово под въпрос за срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София   Тачи отбеляза, че медалът се дава и заради "личната ангажираност" на Борисов за подготовката и организацията на срещата на 16-17 май в София.   На въпрос как ще коментира очаквания утре доклад за напредъка на страните от Западните Балкани, който Европейската комисия изготвя, но части от него, изтекли по-рано, говорят за "корупция и престъпност", Борисов заяви:  "Напредъкът е видим и голям".   Относно предстоящия в София форум и напрежението по оста Белград-Прищина, той заяви:   "Ако не го подпишете (споразумение за всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина - б.р.), нито Косово, нито Белград ще видят Европейски съюз, това е ключово, защото ЕС не иска вашите проблеми да се прехвърлят на Европейски съвет да се карат двата (вместо двамата - б.р.) премиери или двата президенти... Минало е малко време, трудно се забравя, но да вървиме напред,  трябва да убедим Европа, че не е страшно тука, че сме се променили". Ще бъде ли бойкотирана срещата на върха ЕС-Западни Балкани В дневния ред на срещите на Борисов и министъра на отбраната Красимир Каракачанов в Прищина са включени теми като "възможности за задълбочаване на евноинтеграцията", "гарантиране на мира и сигурността в региона" и "проекти за инфраструктурна и дигитална свързаност между шестте балкански страни и Европейския съюз." Освен с Хашим Тачи премиерът ще разговаря с косовския си колега Рамуш Харадинай и с ръководителя на делегацията на ЕС в Косово Наталия Апостолова. След разговора си с президента на Сърбия Александър Вучич в Мостар на 10 април, Борисов изрази надежда, че проблемите между Белград и Прищина могат да се решат. Вучич обаче не споделя същия оптимизъм. Несъгласните Месец преди срещата на високо равнище в София, Република Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, които не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово, заплашват да възпрепятстват форума. Сърбия, която е кандидат за членство в Общността, също още не е решила как и дали ще участва във форума.  Участието на Косово в срещата на върха в София предизвика най-напред остра реакция от страна на министър-председателя на Испания Мариано Рахой. Медиите в иберийското кралство дори съобщиха, че лидерът на кабинета в Мадрид е заявил пред българския си колега, че Испания ще бойкотира срещата на високо равнище, ако на нея бъде поканен косовският президент Тачи. Темата е изключително чувствителна за страната заради неотдавнашния опит на Каталуния да се отдели от състава й. По-рано Рахой заяви, че би присъствал на работната вечеря на страните-членки, но подчерта, че в програмата на събитието след това "някои ще говорят за разширяване със страни, които не са признати от всички, включително и от Испания. Това ни кара да се притесняваме". Темата получи широк отглас в испанските медии, които дори припомниха "тъмното минало" на президента на Косово Хашим Тачи и на премиера Рамуш Харадинай от периода, в който участват в конфликта между Армията за освобождение на Косово (АОК) и сръбската армия. Обвиненията за Тачи са, че е участвал в търговия с човешки органи, отвличания, убийства и други мафиотски дейности. Харадинай, в чиято биография има и престой във Френския чуждестранен легион, пък беше обвинен от Международния трибунал в Хага за военни престъпления, в т.ч. насилствено изселване на сърби и цигани, и оправдан през 2008 г. България се опитва да увери страните-членки на Общността, че зачита "неутралния статут" за Косово. Това означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово, припомня агенция "Фокус". Представители на Прищина участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут".  Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 г., и не е призната от няколко държави в ЕС - Испания, Гърция, Република Кипър, Словакия и Румъния, заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за отделяне. Поради тази причина присъствието на косовска делегация в София предизвиква негодувание сред тях. И Сърбия не е въодушевена от участието на Косово в срещата ЕС-Западни Балкани. Балканското буре с барут Сръбският президент заяви в началото на месеца, че Белград очаква резултатите от срещите между официални представители на Белград и Прищина, преди да вземе окончателно решение. Сръбският президент увери, че се радва на всяка среща на върха на страните от Западните Балкани и ЕС, но същевременно призна, че не очаква прекалено добри новини за страната си от тази в София. Преди вярвах, че е по-лесно сърби и албанци сами да разговарят, но ми е ясно, че това не зависи само от нас. Решението за Косово и Метохия няма да е добро, казвам ви го, но компромисът значи всички да сме по малко недоволни, каза Вучич. На свой ред сръбският министър-председател Анна Бърнабич коментира, че участието на косовски представители на срещата в София е "политически нонсенс", като добави, че страната ѝ би участвала, ако управляващите в Прищина създадат Асоциацията на сръбските общини в Косово, както бе договорено през 2013 г. с посредничеството на ЕС. Официален Белград обвинява Косово, че блокира прилагането на споразумението от 2013 г. за сръбските общини. До нормализация в двустранните отношения между двете държави не се стигна, макар в края на март Върховният представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини да посети сръбската столица в опит да тушира напрежението, възникнало във връзка с ареста в Косовска Митровица на ръководителя на Службата за Косово и Метохия Марко Джурич.

Гръцкия министър отказа пресконференция с косовския си колега

13 April 2018 11:35

Ръководителят на гръцката дипломация, Никос Кодзияс, който бе на първо официално посещение в Прищина, отказа да даде пресконференция със своя косовски колега Беджет Пацоли. Като причина за отказа той посочи натоварената си програма и многобройните теми, които трябва да обсъди с косовските представители. Ден по-рано Кодзияс беше на посещение в Белград и там намери време да поговори с местните медии. Гърция е една от петте страни-членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово,

Балканите – новото руско бойно поле в Европа

12 April 2018 00:11

Балканите се превръщат в бойно поле на новата Студена война, пише в. „Ню Йорк таймс“, като цитира анализатори. Те предупреждават, че Русия разширява влиянието си и засилва етническото напрежение в страните, които се надяват да влязат в ЕС. Това принуди Брюксел за събуди позаспалите си амбиции за разширяване и отново привлече вниманието на САЩ върху заплахите за сигурността на съюзниците им от НАТО. Балканите са станали още по-важни за Русия, след като Западът изгони близо 150 нейни дипломати и разузнавачи заради отравянето на бившия агент Сергей Скрипал. Така смята Марк Галеоти от Института за международни отношения в Прага. Според него Кремъл търси асиметричен отговор, който да му даде преимущество. „Русия гледа на Балканите като на бойно поле за своята „политическа война“, пише експертът в документ, изготвен за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Руснаците се възползват от последната останала част от Западна Европа, която все още е политически нефункционираща, твърди Чарлз Купчан – директор за Европа в американския Съвет за национална сигурност при президента Барак Обама. Ситуацията донякъде напомня на тази в Украйна, за който Русия в началото се съгласи да влезе в ЕС, но не и в НАТО, но след това промени мнението си, които доведе до революция и до анексирането на Крим от Москва и разпалването на сепаратистко движение. Павлова призна - има въпросителни около срещата за Западните Балкани На Балканите съперничеството с Русия заплашва да посее нова нестабилност в регион, който все още се възражда от войната през 1992-1995 г., довела до разпадането на Югославия. Босна и Херцеговина – разцепената страна, сглобена наново през 1995 г., остава чуплива и разядена от корупция, със слабо ръководство и националистически кавги между общностите. Тя е метафора на Балканите. Това е един от главните входове, от които Русия желае да се възползва, смята Купчан. И напомня, че Милрад Додик – лидерът на полуавтономната Република Сръбска, продължава да иска референдум за независимост. Другите места са Македония, където отношенията между етническите албанци и етническите славяни продължават да са напрегнати, както и Косово и Сърбия. Заради руските стремежи ЕС възроди перспективата да членство на 6 държави от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Косово и Босна. Това трябва да стане в замяна на дълбоки структурни реформи. "На Балканите не може да подхождаме егоистично" "Гардиън": Западът не бива да изоставя Балканите в прегръдката на Русия Скептицизмът към Брюксел в тези страни обаче е голям. Много хора се съмняват в искреността на ЕС, който става все по-популистки, по-обезпокоен за миграцията и по-предпазлив, след като България и Румъния бяха приети, макар да не бяха готови за членство. Преди 4 години председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че няма да има повече бързо разширяване на ЕС. Което според македонския ъншен министър Никола Димитров е „да те заключат в чакалня без изход“. Во с предстоящото излизане на Великобритания и играта на Русия по пукнатините на региона ЕС изготви подробен план за Балканите. Оттам дори заявиха открито, че ко всичко върви добре, Сърбия и Черна гора – единствените страни, които в момента са ангажирани в процеса на подготовка за членство и съответно са отличниците, могат да влязат до 2025 г. Стратегията на ЕС за Балканите очертава 6 инициативи: • Върховенство на закона; • Сигурност и миграция; • Социално-икономическо развитие; • Транспортна и енергийна свързаност; • Цифровизация; • Помирение и добросъседство. България, която в момента председателства ЕС, ще бъде домакин на специална среща за Балканите през май. Те са в дневния ред на Европейския съвет през юни, а Великобритания ще бъде домакин на среща за Западните Балкани през юли – точно преди НАТО да има свой форум в Брюксел. Мнозина смятат, че планът на ЕС е твърде амбициозен, предвид факта, че блокът настоява всички тези страни да разрешат граничните си спорове. Те страдат и от сериозни вътрешни проблеми. Според доклад на ЕС има ясни признаци за превземането на тези държави, включително за връзки с организираната престъпност и корупция на всички равнища на управлението и администрацията, както и силно омешване на частни и обществени интереси. Има доказателства за сериозна политическа намеса и контрол върху медиите, както и за липса на независима съдебна система. Като се прибавят към това неконкурентоспособните икономики и напускането на младите хора в търсене на работа, перспективите изглеждат слаби. Сега обаче и американците се заинтересуваха, отбелязва „Ню Йорк тайс“. Наскоро Конгресът поиска Пентагонът да даде оценка за сътрудничеството в сферата на сигурността между всяка държава от Западните Балкани и Русия. Москва даде ясно да се рабере, че смята за неприемливо ново разширяване на НАТО към Западните Балкани. Тя бе замесена и в необичаен опит за преврат в Черна гора през 2016 г, малко преди тази страна да влезе в пакта. Русия се опитва да се настани в региона и чрез правителствата, и чрез бизнеса, за да прокарат тези страни нейното влияние, когато влязат в ЕС, смята Марк Галеоти. Стратегията е подобна на тази, пилагана от Китай и Русия към Гърция и Кипър. Те са смятани за места, където руските пари могат да бъдат изпрани в евро. Карл Билд – бивш външен министър на Швеция и спецпратеник на ООН за Балканите, изтъква най-вече рускитя инвестиции в ключова сръбска инфраструктура като енергетиката. Макар те да са малки в сравнение с тези на страните от ЕС, сърбите имат естествено влечение към православните си братя и помнят руската подкрепа по време на войната в Косово. „Наясно ли е ЕС с това, което става в Сърбия“, пита Галеоти. Той смята, че не е: „Политиката на ЕС като цяло е да подкрепя това, което съхранява спокойствието на Западните Балкани. Това е твърде опасно и създава перфектната възможност за Москва да си играе игрите.“ Според него и други експерти Брюксел трябва да придаде повече тежест и на моркова, и на тоягата. ЕС трябва да предлага сериозни инициативи за институционални реформи и сериозни санкции за неизпълнението им. Бивш висш представител на САЩ, пожелал анонимност, споделя, че страните в региона са се реформирали само тогава, когато Брюксел и Вашингтон са натискали заедно местните лидери да скъсат със старите навици на корупция, превземане на държавата, политизирана съдебна система и руски компании, които се опитват да завладеят ключовата инфраструктура и медиите. Но Европа не бърза да си внася нови проблеми. Приемането на нестабилни държави носи още повече нестабилност, заявява Норберт Рьотген – шефът на Комисията по външни работи в германския Бундестаг. А според Карл Билд историческата ирония е, че ако Югославия бе останала цяла, тя почти сигурно щеше да бъде вече в ЕС и да е доста по-напред от България и Румъния. „Балканите винаги са живели по-добре, когато са били интегрирани в поширока рамка, която днес е необходима, както и в миналото. Наличната рамка сега е ЕС“, казва Билд.

Гръцкият външен министър в Белград: Гърция няма да признае Косово

11 April 2018 15:41

Гръцкият външен министър Никос Кодзиас заяви днес в Белград, че Гърция няма да признае независимостта на Косово, като уточни, че косовското представителство, което се планира да бъде открито в Атина, ще бъде търговско, а не дипломатическо, предаде агенция Бета.

Косово може да открие дипломатическа канцелария в Атина

11 April 2018 11:42

Гръцкото правителство е готово да разреши на Косово да отвори своя дипломатическа канцелария в Атина. Това обявиха добре информирани източници преди посещението на гръцкия външен министър Никос Кодзияс в Белград, пише вестник „Политика“. Кодзияс покрай намерението си да бъде посредник в разговорите между Белград и Прищина, обмисля доколко е полезно отварянето на дипломатическа канцелария на Косово в Гърция. „Политика“ отбелязва, че Атина е недоволн

Косовският президент увери Борисов, че няма за цел въоръжени атаки

10 April 2018 20:18

В телефонен разговор косовският президент Хашим Тачи увери министър-председателя Бойко Борсов, че Косово няма за цел да започва никакви конфликти или въоръжени атаки. Разговорът идва малко след срещата между българския премиер и сръбския президент Александър Вучич в Мостар, където двамата се обединиха за мир и европейска перспектива за страните от Балканите, съобщиха от правителствената пресслужба. Тачи благодари на Борисов за усилията, които полага за развитието и европейската интеграция на ст

Бойко Борисов: Срещата на върха за Западните Балкани ще се проведе

10 April 2018 18:05

Срещата Европейски съвет - Западни Балкани на 16 и 17 май в София ще се състои, заяви премиерът Бойко Борисов в Мoстар. В Босна и Херцеговина той участва в откриването на 21-ия Международен икономически форум и проведе двустранна среща със сръбския президент Александър Вучич. Премиерът заяви, че мирът на Балканите трябва да бъде опазен на всяка цена и че страните от региона трябва да влязат с решени проблеми на Европейския съвет през май.

"Гардиън": Западът не бива да изоставя Балканите в прегръдката на Русия

06 April 2018 06:39

Предложението за почитането на покойния сръбски президент Слободан Милошевич със статуя в столицата Белград отразява далеч по-широка игра на власт, коментира бившият посланик на Обединеното кралство в Югославия Айвър Робъртс в авторска статия за водещия британски вестник The Guardian. Комисията за паметници и наименуване на улици и площади в Белград скоро ще се произнесе по предложението за издигане на статуя на Слободан Милошевич, покойния президент на Сърбия, който доведе Югославия до разпад и я въвлече страната си в поредица от катастрофални войни през 90-те години на XX век, предава "Фокус".  Това предложение, направено от младежкото крило на Социалистическата партия на Милошевич (която сега е част правителството в Белград), ни разказва много за състоянието на политиката в Сърбия и по-широкия регион на Балканите. На Запад Милошевич - който почина през 2006 г. по време на съдебен процес за престъпления срещу човечеството в Хага - е военен престъпник; за мнозина сърби той е човекът, който стана причина за понижаването на жизнения стандарт, изолирането на Сърбия и загубата й на територии, някога населени предимно със сърби. Слободан Милошевич. Снимка БТА Почитането му изглежда няма смисъл. Но само на пръв поглед, защото за значителна част от сърбите той е положителен символ на отхвърлянето на Запада и на защита на националните интереси на Сърбия. Познавах Милошевич по-добре от повечето чужденци - срещах го много, много пъти по време на преговори за прекратяване на войната в Босна и Хергеговина и за предотвратяване на събитията в Косово - и няма съмнение, че той имаше чар и харизма. Но би било трудно за всеки обективен анализатор да каже, че постигнатите от него резултати за страната и региона заслужават безсмъртието му в бронз. Какво става? Вече ясно има очертана грешна линия, която минава от Белград до Сараево към Скопие, а всъщност и до Будапеща и Варшава. Новото разделение е между онези, които вярват, че най-добрата им надежда за мир и просперитет е да се присъединят към международните организации като Европейския съюз и НАТО, основаващи се на правила, и тези, които основават надеждите си на стремежа към тесен национален интерес и романтично тълкуване на миналото. Тази втора група се подготвя за безкрайните изисквания, които ЕС поставя към кандидатстващите за присъединяване към Общността държави, и предпочита еластичността на московския модел - правителства, оглавявани от силни мъже, подкрепени от по-силни мъже, където корупцията е разумно дискретна и хората се държат зашеметени от капковото напояване с шовинизъм. Москва: Ако пратим самолети в Косово, да не би България да ги свали Разбираемо, Москва има интерес да популяризира интересите на тази втора група. Русия не пази тайна за това, че ще направи необходимо, за да гарантира, че православните християнски страни от бивша Югославия няма да се присъединят към НАТО, а ще останат вбити като клин между Гърция и нейните съюзници от НАТО на север. Това стои зад предполагаемия опит за убийство на бившия президент и премиер на Черна гора Мило Джуканович, за да не му се позволи да включи своята малка страна в НАТО през 2016 г .; зад еднакво суровите опити да се попречи на Зоран Заев да вземе властта от проруските националисти в Македония през 2017 г .; както и зад безкрайното ухажване на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който изглежда прекарва повече време в Москва, пиейки чай с Путин, отколкото в Баня Лука, където е правителството му. Дори в Белият дом, който едва ли е огнище на антируски предразсъдъци, заявиха на 14 март: „Русия пренебрегва реда, основан на международните правила, подкопава суверенитета и сигурността на страните по света и се опитва да разруши и дискредитира западните демократични институции и процеси". Наследството на Милошевич за Москва не се крие в катастрофалното и дискредитирано ръководство на страната му, а в неговия възприеман статут на някой, който се изправи срещу Запада (въпреки че онези, които го познаваха, разбираха, че малко балкански политици са проамерикански и антируски настроени като Милошевич). Ето защо една статуя в сърцето на Белград ще бъде трън в очите на сърбите, които искат да видят страната си в ЕС, и място за поклон на привържениците на Москва. Вашингтон и Лондон правят грешка като изоставят тази част на Европа Не е изненада, че водещият защитник на издигането на статуята е настоящият външен министър на Сърбия и бивш говорител на Милошевич, Ивица Дачич, русофил от управляващия сръбския кабинет, и мъж, който руският му колега сметна за достоен при скорошно посещение в Белград да бъде удостоен с почетния Орден на приятелството. Отговорът на Дачич бе подновен ангажимент Сърбия никога да не се присъедини към западните санкции срещу Русия или да се стреми към членство в НАТО. За разлика от този топъл, сърдечен и неугасващ „романс“ между Русия и Сърбия, за Запада се говори рядко. Ще бъде ли бойкотирана срещата на върха ЕС-Западни Балкани Членството в ЕС е постоянна химера, която ще реши проблемите на икономиката на страните-кандидатки - нисък растеж, висока безработица и емиграция на младите хора. Непрекъснатите изисквания на Брюксел към кандидатите за провеждане на болезнени и трудни политически и икономически реформи в замяна на „бисквитка“ печели малко приятели. Освен това ЕС не изглежда да има никакъв план за региона, очевидно изоставяйки го на топлата прегръдка на Русия. Това е тест за усещането за европейска идентичност на региона. Независимо от трудностите, външните либерални сили са способни да постигнат напредък. Заев към Русия: Македония има подкрепата на народа си за НАТО В Македония харизматичният Заев получава все по-голяма подкрепа за своето прогресивно, антинационалистическо послание за помирение с Гърция, членство в НАТО и ЕС и равенство за всички граждани. И в партията на Ивица Дачич Саша Антич насърчава визията за млада, прогресивна Сърбия, която се радва на възможно най-близки отношения със Запада, визия, която му спечели приятели сред британските парламентаристи при посещението му в Лондон миналия месец. Човек не може да не се зачуди как тези сили биха се справили, ако страни като Великобритания и САЩ бяха по-малко заети с вътрешни проблеми и можеха да намерят време и ресурси, за да им предложат подкрепа. Когато бях в Белград през 90-те години на миналия век, ние помогнахме да запазим пламъка на демокрацията жив през най-тъмните моменти на региона, именно защото ние се ангажирахме с необходимите ресурси. Вашингтон и Лондон правят грешка да изоставят тази част от Европа и да излагат на опасност по-рано направените инвестиции и постигнатите резултати. Ще бъде странно, ако един човек, който представлява всичко, срещу което сме работили, да бъде обезсмъртен в бронзова статуя в центъра на столица на държава, която се стреми да стане част от Запад.