Икономика и бизнес

17 април 2018 11:29

Теменужка Петкова: Очакваме НЕК за пръв път от много години насам да отчете печалба, макар и малка

По думите на енергийния министър през 2014 г. НЕК е имала дефицит от 800 млн. лв., което означава невъзможност за функциониране, но вече е излязла от това тежко състояние...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

​България е готова да промени условията за продажба на природен газ

15 July 2018 20:55

България е готова да промени условията за продажба на природен газ, за да избегне санкции от Европейската комисия обяви енергийният министър Теменужка Петкова. Тя беше изслушана на закрита за медиите комисия в Народното събрание в края на седмицата, за да отчете как се развива делото на Европейската комисия срещу Българския енергиен холдинг.

"Демократична България": ГЕРБ и БСП пазят газовия монопол на Русия

10 July 2018 12:22

"България продължава да бъде изцяло зависима от Москва при доставките на природен газ. Когато си толкова енергийно зависим, в крайна сметка плащаш високи цени. В години, в които страните от ЕС все повече разнообразяват своите доставчици, и ГЕРБ, и БСП продължават услужливо да пазят руския монопол. БСП още повече напредна в демагогията, защото с едната ръка защитава тоталния руски монопол, а с другата протестира срещу високите цени". Това се казва в позиция на "Демократична България" От формацията припомнят, че наското ЕК е приключила разследването срщеу "Газпром" на правилата за свободна конкуренция и според комисията България е една от засегнатите страни. "Стокхолмски арбитражен трибунал реши в полза на полската PGNiG в спор с Газпром и полската компания има право да предоговори дългосрочния договор на по-ниски цени. Делото започна през 2015 г. Докато решението на ЕК има отношение основно към бъдещото поведение на компанията на пазарите в ЕС, второто показва, че могат да се постигнат реални резултати в намаляването на цените на руския газ", изтъкват от "Демократична България". И припомнят, че Полша изгради терминал за втечнен природен газ  и започна изграждане на връзка с Дания, която ще позволи внос на норвежки газ. Очаква се държавата реално да може да покрие нуждите си без руски газ през 2022 г. От "Демократична България" предлагат четири мерки, които да подобрят алтернативността при доставките на газ: "- Продаване на количества, внасяни от Газпром на търгове на българския хъб. Вече има виртуална търговска точка. В условия на единствен доставчик на газ, това би довело до поне малко конкурентност в търговията. Предвид дългосрочния договор на България, това едва ли е алтернатива за цялото количество, но може да се започне с всички количества над минималните по договора. Малко прозрачност е по-добре от никаква. - Приоритизиране на съвместния проект за терминал за втечнен природен газ между БЕХ, DEPA и GASTRADE. В това отношение изглежда има позитивни стъпки от българска и гръцка страна (https://goo.gl/Xy4v64). Завършването на този проект вече реално позволява участие на световен пазар на газ. - Връзка към нови тръбопроводи. Трансадриатическият газопровод е най-добрият  и най-реалистичният  вариант в момента. Той ще предложи и реална алтернатива на руския газ. Турски поток, който в последните седмици пак се появи от руска страна в публичното пространство, запазва съществуващия монопол на Кремъл. - Либерализиране на енергийния пазар и допускане на нови алтернативни производители на електроенергия на пазарни и конкурентни цени, с цел да намалим потреблението на природен газ. Можем да последваме решенията на ЕК и на арбитражния трибунал в Стокхолм и реално да проверим до каква степен търговските практики на Газпром са ощетили България". От формацията изтъкват, че "Южен поток" или "Турски поток" всъщност запазва монопола на Кремъл с единствената разлика е, че заобикаля Украйна. А натискът върху България е да участва в различните проекти за доставка на газ, разработвани от Москва, за да няма ресурси да инвестира в алтернативи. "Първото важно нещо е да спре да се говори за интерконектори със съседните страни, а да се изградят такива. След повече от 10 години обещания е крайно време да има резултати. Гръцката връзка и прогреса по терминала за втечнен природен газ са ключови за бъдещето на газовия пазар. Крайно време е румънската връзка да бъде завършена и да стане използваема с изграждането на компресорна станция на румънска територия. Вече има търговци, които започнаха да търгуват на едро в България, благодарение и на виртуалната точка на Булгартрансгаз. Това са предпоставки за евентуален бъдещ пазар. За да има пазар, трябва да има избор на доставчици", заявяват от "Демократична България". И допълват, че когато имаш алтернативи, е далеч по-възможно да бъдат предоговорени условията за внос на природен газ от Русия. "Именно в тази посока трябваше да се използва производството на ЕК срещу Газпром. Първо да се включим с искане за обезщетение за надплатени суми и след това, разговори за намаляване цената на газа за България и компенсиране на въпросните надплатени суми. И Герб, и БСП боязливо избягаха от въпроса, защото зависимостите им от Кремъл вече не им позволяват да защитават националния интерес", казват от "Демократична България".

Петкова: Изпълнихме поставените цели за европредседателството

21 June 2018 19:15

Сигурността на енергийните доставки и създаване на конкурентни цени са основните приоритети на българското правителство. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова по време на международен икономически форум в Пловдив, предаде БГНЕС. Пред делегатите на форума Петкова заяви, че страната ни успешно е постигнала всички набелязани цели в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Министърът не скри, че в определени моменти е била притеснена за българския успех с оглед на провежд

Евродепутатът Владимир Уручев: Ядрената енергия не е решение за ЕС

08 June 2018 17:30

Това, което се случва в енергетиката, е безпрецедентно. За 4 години откак е създаден Европейският енергиен съюз имаме тотална законодателна промяна, заяви на пред журналисти в Смолян евродепутатът от ЕНП Владимир Уручев, който е ядрен инженер. Той и колегата му от Момчил Неков (група С&Д) взеха участие в семинар за журналисти, организиран от Европейския парламент. Уручев е инженер по топлоенергетика и топлофизика. Има специалност по "Електрически централи и мрежи“, а също

Петкова: АЕЦ „Белене“ може да е готова до 7-8 години

07 June 2018 14:20

„Да се надяваме, че инвеститорският интерес, който до момента е заявен, ще бъде препотвърден“, каза енергийният министър пред журналисти в Народното събрание

Теменужка Петкова се срещна с президента на Китайската национална ядрена корпорация

05 June 2018 15:03

Г-н Сие Дзядзие потвърди пред министъра на енергетиката готовността на Пекин за участие в конкурса за избор на стратегически инвеститор за втората АЕЦ

Депутатите чакат правна помощ от доставчиците на ток заради сделката с ЧЕЗ

01 June 2018 11:59

Енергийната комисия възложи на министъра на енергетиката Теменужка Петкова да потърси съвети от доставчиците на ток у нас заради новите правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Отпишем ли "Белене", отписваме НЕК

31 May 2018 15:46

Ако проектът за АЕЦ "Белене" не се задвижи и не се направи нищо с оборудването за централата, съществува риск за декапитализация на НЕК, предсрочно изискуеми кредити и много тежки последици за цялата енергетика. За това предупреди енергийният министър Теменужка Петкова на заседание на парламентарната енергийна комисия днес.  Властта таи надежда някой да извади 17 милиарда за АЕЦ "Белене" На заседанието си комисията разглежда внесените от правителството пет варианта за бъдещето на проекта за втора атомна, след като бе задължено да го направи с решение на 44-ото НС. "Смятаме, че това е най-негативният сценарий - ако нищо не правим с наличното оборудване. При вземането на подобно решение НЕК трябва, спазвайки международните счетовдни стандарти, да отпишат 3 милиарда, вложени в проекта, което ще доведе до много негативни последствия. Съществува риск от декапитализация на НЕК, респективно на консолидирана база на БЕХ (под чиято шапка е НЕК - бел.р.), кредитори могат да предявят исканията си, кредити ще станат предсрочно изискуеми", начерта мрачна картина Петкова. Освен това тя припомни, че до 2023 г. НЕК трябва да върне в държавния бюджет отпуснатия заем, с който плати за оборудването на АЕЦ "Белене", след като загуби арбитражното дело - 1.176 милиарда лева. Петкова подчерта, че за проекта винаги е бил търсен стратегически инвеститор.  Доклад на властта за "Белене": Да строим. Има 5 варианта (ДОКУМЕНТ) "За нас е било ясно в самото начало, че нито НЕК, нито БЕХ имат възможност да реализират проект за 10 милиарда евро, и БЕХ и НЕК са изчерпали възможността си за кредити и поемането на нови е изчерпано като опция." Тя представи пред депутатите варианта, избран от Унгария при строителството на АЕЦ "Пакш" - междуправителствено споразумение между Унгария и Руската федерация за целеви кредит, при фиксиран лихвен процент, с период на изплащане - 21 години.  Вместо АЕЦ "Белене" по-добре да отворим Царичинската дупка Още от 2008 г. Русия предлагаше същия вариант и на България - кредит от руския бюджет. Според Петкова предимство при един такъв борч е, че ще бъде погасяван след като централата заработи. "Негативът е, че на практика с подобен ангажимент се увеличава и размерът на държавния дълг, което не бихме желали", заяви Петкова. Министърът на енергетиката изтъкна, че вариантът да се постави оборудването като 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" не е особено удачен. "Няма площадка, която да е лицензирана, няма ОВОС, според експерти необходима е допълнителна инфраструктура във връзка с преноса на електроенергия. Плюсът е, че има квалифициран персонал, но ако се пристъпи към този вариант, оборудването, което сега се съхранява, трябва да престои там около 7-8 години, необходими за издаването на необходимите разрешения". По думите й, това не е добре за НЕК, защото и при този вариант НЕК ще трябва да отпише тези активи за 3 милиарда, свързани с площадката на АЕЦ "Белене".

"Независимая газета": Какво стои зад българския завой в енергетиката

25 May 2018 09:55

„Какво стои зад българския завой в енергетиката.“ Така е озаглавена статия на в. „Независимая газета“, цитирана от БТА. „Ще може ли София да поправи поразваленото сътрудничество с Москва?“, пита изданието. Според него московските анализатори не проявили особен ентусиазъм по повод посещението на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, вклинено между мизитите на Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Работата е не само в несъпоставимите икономически и политически категории в тежестите на европейските лидери, но и в разочарованието в известна степен от действията на българските власти. Именно София погреба през 2009 г. руския проект "Южен поток", на който Москва възлагаше специални надежди. Защо България отново се сближава с Русия Дошъл на власт през 2009 г., премиерът на България Бойко Борисов започна да се отказва от съвместните проекти с Русия с мотива, че те застрашават българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. От Московския център "Карнеги" обаче изтъкват, че България прояви европейска солидарност, като разчиташе, че в отговор ЕС ще й помогне да си уреди газовите проблеми. Днес Борисов и партията му ГЕРБ са пак на власт, но възгледите му за енергийното бъдеще се промениха. Радев поиска „Български поток“ за руски газ през Черно море Радев: Съживяването на АЕЦ "Белене" предполага и руско участие Какво се случи? Българското разочарование от Запада най-вероятно е само част от отговора, пише „Независимая газета“. И припомня как страната ни не е получила никакво обезщетение за проявената си евроатлантическа солидарност в отказа от  съвместни енергийни проекти с Русия. Главното е, че постепенно се променя силовият баланс, ярък пример за което са промените в политиката на САЩ в света, отбелязва вестникът. Русия повече или по-малко успешно се противи срещу наложените санкции. Между Европа и САЩ се очертава съществено разцепление по повод външната търговия и двата световни икономически центъра фактически са на ръба на търговска война. С други думи, светът става многополюсен и в тези условия европейските политици започват вече повече да мислят за интересите на собствените си държави. Това едва ли ще предизвика разпадане на ЕС или на НАТО. Но, както сочи посещението на Румен Радев, налице са центробежни тенденции.

Кремъл отрича Путин и Радев да са говорили за конкретни енергийни проекти

23 May 2018 16:34

Руският президент Владимир Путин не е говорил с българския си колега Румен Радев за конкретни енергийни проекти. Двамата президенти обаче са говорили на тема „енергетика“. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от РИА Новости. "България се интересува от това Русия да е съпричастна към големи международни енергийни проекти. Това, обаче, е отделна тема, по която трябват гаранции от българска страна. Има определен интерес от България, но не са водени ника