България

18 април 2018 12:52

СЕМ видя нарушения при отразяване на катастрофата на АМ "Тракия"

Съветът за електронни медии (СЕМ) обави, че ще сезира Националния съвет за журналистическа етика (НСЖЕ) за неспазване на професионалните стандарти във видеорепортажите на bTV и на Нова телевизия от отразяването на катастрофата на АМ "Тракия" от 13 ап...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Парламентът прие промени в Закона за радиото и телевизията

16 May 2018 13:46

Парламентът прие на първо и второ четене промени в Закона за радиото и телевизията. С тях се отменя разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

Връчиха журналистическите награди на ​Фондация „Димитър Цонев“

10 May 2018 20:59

Фондация „Димитър Цонев“ присъжда наградите си в подкрепа на качествената българска журналистика. За да запази и почете примера на нашия колега, фондацията организира конкурс за телевизионна журналистика.Днес колеги, роднини и приятели на Митко Цонев представят резултатите.

Отчетът на СЕМ за 2017 г. пред Народното събрание

10 May 2018 20:34

Над 28 хиляди часа наблюдение на радио и телевизионни програми са направили от Съвета за електронни медии през 2017 година. Това стана ясно от отчета на институцията, който беше одобрен от парламента. Сред по-важните акценти през отчетния период са: изборът на генерален директор на БНТ и посредническата роля между БНР и Музикаутор. Приемането на отчета на регулаторния орган стана повод за дебати за въвеждането на нови правила в медийната сфера.

Председателят на СЕМ: И онлайн медиите имат нужда от регулация

10 May 2018 09:00

"Законът за радиото и телевизията е доста тясна дреха, регулацията трябва да се променя заедно със своя сектор. В момента се получава свръхрегулация при радиото и телевизията, а онлайн пространството стои изцяло извън регулация, а всъщност опасните явления да минават точно оттам." Това каза преизбраният председател на Съвета за електронни медии София Владимирова. Владимирова заяви, че със сигурност СЕМ трябва да получи правомощия и по отношение на сайтовете: "Не става въпрос за ц

СЕМ преизбра София Владимирова за председател

09 May 2018 13:19

На редовно заседание Съветът за електронни медии избра за председател София Владимирова за втори пореден мандат, съобщиха от СЕМ. Решението е взето с четири гласа „за” - на председателя, на Иво Атанасов, на Бетина Жотева и на Розита Еленова, а Мария Стоянова е гласувала с „въздържал ...

Парламентът подхвана поправката "Бетина Жотева"

03 May 2018 14:04

След няколко години в безтегловност и едно питане до Конституционния съд по-късно, парламентът най-сетне се захвана да ремонтира спорния текст в Закона за радиото и телевизията, станал известен като поправката "Бетина Жотева". Става въпрос за онзи текст от закона, според който всички членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) встъпват в длъжност по едно и също време, макар съставът му да се определя от две институции - от Народното събрание и от президента по различно време.  Подобен казус с член на СЕМ, който дълго време не можеше да влезе във функциите си, имаше през 2015 г. Тогава президентът Росен Плевнелиев посочи за член на медийния регулатор с указ бившият говорител на Министерство на външните работи  Бетина Жотева. Мандатът й обаче реално започна не тогава, а чак през април 2016 г., когато със сериозно закъснение пък парламентът благоволи да попълни своята квота. Спорният чл. 24 от ЗРТ е следният: (1) Съветът за електронни медии се състои от 5-има членове, от които 3-ма се избират от Народното събрание и 2-ма се назначават от президента на републиката. (2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно. Румен Радев прати на Конституционния съд смените на кадри в СЕМ Днес депутати от ГЕРБ, Обединени патриоти и БСП, начело с председателя на Комисията по култура и медии в НС - Вежди Рашидов, са внесли законови изменения, с поред които изискването за едновременното влизане в сила на решенията на НС и президентския указ отпада като текст.  "Отпадането на ал. 2 от чл. 24 от ЗРТ ще премахне съществуващото противоречие между нормите и ще осигури възможност за встъпване на членовете на СЕМ от момента на влизане в сила на акта за техния избор или назначаване", посочват вносителите.  Тази година през лятото изтича мандатът на Мария Стоянова от СЕМ - назначена през 2012 г. от Плевнелиев. Тоест наследникът му Румен Радев трябва да посочи нов човек на нейно място през юни. Година по-късно - през лятото на 2019 г., пък изтича мандатът на Иво Атанасов - избран от парламентарната квота в медийния регулатор. Изпреварващо президентът Радев изпрати питане до Конституционния съд. Той стори това през март тази година. "Президентът счита, че чл. 24, ал. 2 не съответства на общата идея, вложена в правилата за състава на Съвета за електронни медии, и води до неадекватно регулиране на обществените отношения. Според държавния глава тази разпоредба нарушава принципа за разделение на властите и мандатността като основно начало при конституирането и функционирането на органи на публичната власт", пише в съобщението от "Дондуков" 2 за основанията тексът от ЗРТ да бъде пратен в КС. На 17 април КС обяви, че ще се произнесе по същество, но парламентът може да го изпревари, ако гласува бързо поправките на депутатите.

Отбелязваме Световния ден на свободата на пресата

03 May 2018 08:15

На 3 май 2018 г. - Световен ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) организира журналистическа дискусия на тема: "Кризата в медиите – криза в журналистиката!". Събитието ще се проведе сградата на СБЖ. Целта на събитието да се бие тревога в обществото за кризисното състояние на българските медии и на медийната среда у нас! Ще бъде анализирано положението, в което са поставени българските журн

Етичното отразяване на децата в медиите

26 April 2018 20:30

България е единствената държава в Европейския съюз, където деца се лишават от свобода за извършена противообществена проява, а не престъпление. Затова, УНИЦЕФ и Асоциацията на Европейските журналисти в България настояват за нов закон, който да забрани тази практика. Това стана ясно на международна конференция за правилното отразяване на свързани с децата факти в медиите. Организациите представиха и първия пътеводител за етично отразяване на деца.

Годишният доклад на БХК за 2017 г : репресии, натиск и лошо качество в медиите

25 April 2018 10:45

Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши. Това е един от основните изводи в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на правата на човека в България през 2017 г. Той беше представен в сряда. Ето няколко акцента от доклада, посветени на свободата на медиите в България и езика на омразата Драстично влошаване на свободата на изразяване Безпрецедентен политически натиск и заплахи към медии Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери. БХК: Свободата на изразяването стигна "дълбаене в дъното" през 2016 г. България остава страната с най-несвободни медии в ЕС според Индекса за свобода на изразяване на „Репортери без граници“. Страната ни заема 109-о място по свобода на медиите от общо 180 страни и е първата, с която започва категорията „Лошо състояние“ в индекса. В Европа такива са само още три държави – Македония, Русия и Турция. Индексът обобщава серия от показатели: плурализъм, независимост на медиите, автоцензура, законови рамки, прозрачност и др. По принцип България се изкачва с четири позиции в класацията в сравнение с миналата година, но в действителност отчита отстъпление от 0,55 пункта в индекса – тоест подобрената позиция се дължи на влошаването на ситуацията в други държави, а не на подобрение в българската медийна среда. През 2006 г. България заемаше 35-а позиция в индекса. Сред изтъкнатите от „Репортери без граници“ причини за оценката са „доминирана от корупция среда и сливане между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски [...] собственик на медийна група, притежаваща 6 вестника и контролираща почти 80% от разпространението на печатни издания“; както и правителството, което „раздава еврофондове на конкретни медии при пълно отсъствие на прозрачност и на практика по този начин подкупва редакторите да не го критикуват или изцяло да се въздържат от отразяването на определени теми“[ Reporters Without Borders (2017). World Press Freedom Index – Bulgaria. Достъпен в интернет на адрес: https://rsf.org/en/bulgaria.]. За поредна година „Фрийдъм Хаус“ също обяви медиите в България за „частично свободни В годишното онлайн изследване за свободата на словото у нас, проведено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) през 2017 г., взеха участие рекорден брой журналисти от цялата страна – 200 на брой. От тях 42,4% оцениха свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дадоха оценка „много лоша“, 25,3% – „задоволителна“, и едва 4,5% – „добра“[ АЕЖ-България (2017). Голямото завръщане на политическия натиск. Достъпно в интернет на адрес: http://www.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2017/10/Голямото-завръщане-на-политическия-настик-2017.pdf.]. Редица медии, начело с таблоидните сайтове ПИК и "Блиц", които са сред най-посещаваните онлайн медии в България, продължиха да бълват фалшиви новини, клевети, лъжи и манипулации, бидейки използвани за „политически поръчки“ и разчистване на сметки с определени неудобни за властта хора. В същото време фалшивите новини вече не са насочени само към уронване на престижа на европейските институции и дискредитиране на евро-атлантическите ценности – един от основните изводи на горецитираното изследване на АЕЖ-България е, че в България фалшивите новини са и средство за външен натиск върху неудобни журналисти. Над 40% от анкетираните определят „разпространението на клевети“ срещу журналисти и медии като начин за намеса в журналистическата работа и средство за дискредитиране. На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София Физически атаки, нападения През годината отново бяхме свидетели на множество заплахи и нападения срещу журналисти. Индексът за медийна устойчивост на Международния борд за изследвания и обмен (IREX) за 2017 г. отчете, че агресивните атаки над журналисти в страната зачестяват[ IREX (2017). Media Sustainability Index 2017: The Development of Sustainable Independent Media in Europe and Eurasia. Достъпен в интернет на адрес: https://www.irex.org/sites/default/files/pdf/media-sustainability-index-europe-eurasia-2017-full.pdf.]. През юли 2017 г. в Борисовата градина бе нападнат и бит журналистът от Българската национална телевизия (БНТ) Иво Никодимов. През октомври автомобилът на разследващата журналистка на „Господари на ефира“ Зорница Акманова бе запален в Карлово, като на следващия ден във връзка с инцидента полицията задържа собственик на автосервиз в града. От Съвета на Европа отбелязаха, че палежът на колата на Акманова е трети случай на заплахи или насилие спрямо екипа на „Господари на ефира“ само през 2017 г. – през юли репортерът Димитър Върбанов обяви, че е бил заплашван от строителна фирма, след като негов репортаж показва опасни условия на труд на строеж във Велико Търново. Няколко месеца по-рано колежката му Ева Веселинова е нападната, докато подготвя репортаж за предполагаеми измами от страна на пазарджишка строителна фирма[ АЕЖ-България (2017). Случаят със запаления автомобил на журналистката Зорница Акманова стигна до Съвета на Европа. Достъпно в интернет на адрес: http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=8879&c=340.]. Бяла книга за свободата на медиите в България (ПЪЛЕН ТЕКСТ) През юли 2017 г. Петър Низамов, известен като „Перата“, удари оператора на телевизия bTV Петър Джанаваров, докато последният снимаше протест в Асеновград. В същото време през юни стана ясно, че Низамов е завел серия дела срещу бургаски медии и настоява за финансови компенсации за публикации от 2012 г., които според него му приписват престъпление и го позорят[ АЕЖ-България (2017). Недопустимо е журналистите да плащат цената за липсата на адекватно правораздаване. Достъпно в интернет на адрес: http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=8362&c=340. ]. През ноември бяха получени серия заплахи за живота на издателя на сайта „Зов нюз“ Георги Езекиев и журналистката от сайта Мария Димитрова, които заплахи привлякоха вниманието и провокираха коментари от страна на редица международни организации[ АЕЖ-България (2017). Председателят на АЕЖ се срещна с директора на ГДБОП във връзка със заплахите срещу български журналист и издател. Достъпно в интернет на адрес: http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=8929&c=340.]. Натиск, репресии Физическите атаки далеч не изчерпват формите на натиск и репресии, на които са подложени журналистите в България. Онлайн изследването за свободата на словото в страната на АЕЖ-България отчита завръщане на политическия натиск върху журналисти: „Ако през 2015 г. тази „главна роля“ изпълняваха рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние“[ АЕЖ-България (2017). Голямото завръщане на политическия натиск. Достъпно в интернет на адрес: http://www.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2017/10/Голямото-завръщане-на-политическия-настик-2017.pdf.]. Двама от всеки трима участници в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега; 92% вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление. Над 75% от анкетираните посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61,6%), натиска от рекламодатели (58,1%), административния натиск на държавно и общинско ниво (43%) и заплахите от криминални групировки (13,1%). Формите на натиск върху журналистическата работа включват разпространението на клевети, посочено от над 41% от респондентите, изнудването (35,9%), съдебното преследване (29,3%), физическите заплахи (13,1%) и онлайн тормозът (11%)[ Пак там. ]. Над една четвърт от анкетираните журналисти споделят, че се самоцензурират. Една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им. Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23,7% от журналистите“. В допълнение, съвместният доклад на фондация „Медийна демокрация“ и АЕЖ-България – „Да бъдеш журналист: състояние на професията“ – отбелязва, че на по-сериозно влияние са изложени журналистите в регионалните медии, „където се наблюдава сериозна зависимост от местната власт, в частност чрез договорите за информационно обслужване“[ Фондация „Медийна демокрация“ и АЕЖ-България (2017). Да бъдеш журналист: състояние на професията. Достъпно в интернет на адрес: http://fmd.bg/wp-content/uploads/2017/10/JournalistProfessionBG2017.pdf.]. 2017-а бе година на недопустим, нагъл и откровено публичен политически натиск върху журналисти. През октомври Антон Тодоров, тогава депутат от ГЕРБ и заместник-председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликта на интереси и парламентарната етика, си позволи абсурден натиск върху водещия на предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия Виктор Николаев[ АЕЖ-България (2017). АЕЖ призовава за медиен бойкот на управляващи, заплашващи журналисти. „Много силни думи употребявате. Ще ви изядат хляба. Вече изядоха хляба на колежката ви. Тя и тя малко така беше тръгнала в някаква посока, ама виждам, че липсва столчето ?“, каза Тодоров, коментирайки оттеглянето на журналистката Ани Цолова от предаването. Заканите срещу Николаев бяха повторени в същото предаване този ден и от вицепремиера Валери Симеонов. Той също спомена празния стол на Цолова: „Вижте колежката ви – беше тук, а ето, останахте си сам“, като добави: „Утре, ако съм злонамерен, ще разработя един „Викторгейт“. В отговор над 100 журналисти от различни медии подкрепиха протеста в защита на журналистиката, който АЕЖ-България организира на 11 октомври пред Министерския съвет. В същото време Валери Симеонов обвини националните медии – БНР, БНТ, „Нова телевизия“ и bTV, че водят „мащабна организирана клеветническа кампания“ срещу него. Той ги заплаши със съд и им постави срок до 24 часа да му се извинят. В позиция, разпространена от правителствената информационна служба, Симеонов говори за „скърцащи със зъби от злоба журналистки“, „медийни кукловоди“ и „медийни недоброжелатели“ и обвини националните телевизии, че не са отразили мнението му по случая със заплахите към Виктор Николаев. „Не виждаме причина да поднасяме извинения за това, че радиото изпълнява задълженията си на обществена медия“, заяви в отворено писмо до медиите ръководството на Българското национално радио в отговор на поставения ултиматум. Сплашванията към водещите започнаха още през лятото. През юни в студиото на „Здравей, България“ депутатът от ДПС Йордан Цонев се обърна към екипа на предаването с думите: „Делян Пеевски ви изпраща много поздрави и ви пожелава творчески успехи…“. През август евродепутатът Николай Бареков започна кампания срещу няколко журналисти за доходите и начина им на живот, изразяваща се в подаването на бутафорни сигнали срещу тях до правоохранителните институции.. Последвали проверки установиха че няма разминаване в доходите на въпросните журналисти[ АЕЖ-България (2017). България не бива да допуска заглушаване на медии чрез държавния апарат. През 2017 г. властта засили натиска си и срещу издатели и собственици на критични срещу нея медии. През декември Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) наложи обезпечителни мерки върху имущество на бизнесмена Иво Прокопиев, в това число и целия капитал на дружеството –мажоритарен акционер в „Икономедиа“, фирмата издател на онлайн вестниците „Капитал“ и „Дневник“. Това са двете най-големи медии в България, критично настроени към последните няколко правителства, обвързаностите на основни парламентарно представени политически сили с частни олигархични интереси, както и към непрозрачните договорености за конкретни решения и политики по значими обществени въпроси, като реформирането на съдебната система и въвеждането на механизми за отчетност на главния прокурор. БХК остро осъди действията на КОНПИ и ги окачестви като силно притеснителни. Организацията посочи, че потенциалната цел в конкретния случай е заглушаване на един от малкото гласни опоненти на властта, което е противно на устоите на правовата държава и носи риск за поставяне на началото на политическа диктатура[ БХК (2017). Действията на властите срещу Иво Прокопиев са удар върху основни права.  В началото на годината друг собственик на медия, критична към властта – издателят на вестник „Сега“ Сашо Дончев, посочи, че главният прокурор Сотир Цацаров го е извикал на среща, за да го заплашва През януари 2018 г. от Съюза на издателите в България (СИБ) заявиха, че освен силна реакция на обществото, за да бъде съхранена и малкото останала свобода на словото, има нужда и от външна намеса и подкрепа от европейски институции. Към последните издателите представиха няколко препоръки, сред които: да бъде направено международно разследване на концентрацията на собственост в медиите и разпространението им, да дойдат чужди прокурори, които да наблюдават случаите на натиск, заплахи и дела срещу журналисти и медии, да има повече контрол и прозрачност на европарите за комуникация; медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си и еврофондовете за държавите в Съюза. В началото на 2018 г. СИБ представи „Бяла книга за свободата на медиите в България“ – проект на журналисти и редактори от членуващите в съюза издания. „Ако различните групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани своевременно, свободните медии в България ще изчезнат напълно“, се казва там и се посочва, че „основният проблем е използването на прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров, а чрез нея и много други държавни институции като инструменти за натиск и цензура, като средство за репресия на политически и обществени опоненти. Това блокира функционирането на целия демократичен процес“. Стегнатата хватка над обществените медии Властта затегна хватката си върху медийната свобода и чрез избора на ново ръководство на БНТ. През август Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за нов генерален директор на телевизията Константин Каменаров, който има политическа подкрепа от управляващите. През декември за програмен директор на БНТ1 беше назначен Емил Кошлуков – конкурент на Каменаров за поста генерален директор на БНТ, за когото стана ясно, че през последната година е работил като програмен директор на партийната телевизия „Алфа“, собственост на ултранационалистическата партия „Атака“, която е коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението. Веднага след това от телевизията си тръгна директорът на новините Константин Кисимов, сред предположения за опити за влияние върху работата му, несъгласие с назначаването на Кошлуков, както и информация за отменени предавания и гости. Качеството на медийното съдържание се влоши Сривът в качеството не медийното съдържание в България продължава. Докладът „Да бъдеш журналист: състояние на професията“ отбелязва, че това е вследствие на „комбинация от редица неблагоприятни фактори: външни намеси в редакционната политика, съкращения на персонал, изискване за произвеждане на голям обем материали, претоварване, недостиг на материален ресурс, неефективно управление". Докладът изтъква още, че „съкращенията на щатове, сливането на позиции, отпадането на цели звена от редакционния процес и увеличаването на ангажиментите се срещат на всички нива в медийния сектор. […] Поддържането на тематични ресори се оказва лукс, който все по-малко редакции могат да си позволят“. Сензацията доминира в новинарския поток в България; престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните телевизионни и онлайн медии в България, създавайки „катастрофичен дневен ред“ – това гласят част от основните изводи на проучването „Новини... отблизо“ на АЕЖ-България, представено през юли[ www.aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2017/07/Новни-отблизо-проучване.pdf.]. Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация, често необозначено, от други медии, е широко разпространено в онлайн пространството. Изследването обхваща 3556 журналистически публикации през тримесечния период февруари – април 2017 г. в трите най-рейтингови национални телевизии и петте най-посещавани новинарски сайта. С посочен автор са 1205 от всички текстове, без автор – 1112 текста. С висока сензационност са характеризирани 1675 от текстовете, с ниска – 1077, а с умерена сензационност – 762. Води „очевидно отрицателна/неблагоприятна лоша новина“ – 1427 текста; текстовете, които са по-скоро положителни, са 149. Реч на омразата и престъпления от омраза През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. Речта на омразата трайно се настани в публичното говорене чрез медиите, които често дават безкритична трибуна на расистки, ксенофобски и хомофобски възгледи и антималцинствени активисти. Розита Еленова, член на СЕМ, коментира: „Езикът на омразата е превърнат в модел; ако не говориш в подобен стил – няма да си поканен в студията, не си „интересен“. Потъпкването на достойнството, навлизането в неприкосновеното е норма, дискриминацията – ежедневие През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, беше осъден на първа инстанция от РС – Бургас за антиромската си реч на омразата като народен представител от трибуната на Народното събрание на 17 декември 2014 г. Делото бе заведено от ромските журналисти Кремена Будинова и Огнян Исаев, представлявани от Правната програма на БХК. Изявлението, за което е осъден Симеонов, гласи: „Безспорен е фактът, че [за] голяма част от циганския етнос […] кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. […] Нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, изискващи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Съдът установява, че тези думи съставляват тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), тъй като „водят до накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, и всеки с ромска етническа принадлежност може да бъде засегнат от тях, като не е необходимо изявлението да се отнася до цялата ромска общност, за да бъде възприето като накърняваща достойнството на отделен неин представител, определящ се като такъв“. Симеонов е осъден да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В началото на 2018 г. КЗД „с тревога констатира ескалация на езика на омразата и дискриминационно отношение заради изказано мнение и заявена ценностна позиция“. Сред примерите за подобни прояви КЗД посочва провеждането на неонацисткото шествие „Луковмарш“, „който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности“; дебатите в обществото около Истанбулската конвенция; но и коментарите около назначаването на Емил Кошлуков за програмен директор на БНТ1[ КЗД (2018). Българските власти не се справят с навременното и ефективно разследване на престъпления от омраза. През март беше нападнат учителят по история и кандидат за депутат от Движение „Да, България“ Емил Джасим, който през последните години неколкократно е ставал обект на обиди и заплахи заради своите опити да насърчава междуетническия диалог и застъпването му за правата на малцинствените групи в България. Според Джасим, непознат за него мъж го е обиждал, след което му е нанесъл удари по тялото. Малко преди нападението Джасим заведе четири дела за клевета срещу няколко медии за разпространяване на неверни и оклеветяващи твърдения – сайтовете "Блиц", ПИК, в. „Труд“, както и срещу главния редактор на "Блиц" Ивайло Крачунов. В продължение на седмици тези медии публикуваха серия от материали, в които обвиняваха Емил Джасим в „антибългарска пропаганда“, насаждайки по този начин негативно отношение към него и създавайки застрашителна среда. БХК посочи, че езикът на омразата започва да излиза извън медиите и агресията се насочва съответно към малкото организации и активисти, които се заемат със задачата да ги защитават. Организацията призова полицията и прокуратурата да заемат ясна позиция в борбата с проявите на расизъм и ксенофобия, като публичното подбуждане към насилие или омраза, посредством навременното, цялостно и ефективно разследване на престъпленията от омраза. През октомври 2016 г. пред парламента беше нападнат председателят на БХК Красимир Кънев. Разследването по случая бе спряно поради неустановяване на извършител. Без резултат останаха и разследванията и съдебните производства по много други случаи на заплахи и публични подстрекателства спрямо уязвими групи и лица в българското общество.

Адвокат Николай Кокинов за катастрофата на "Тракия": Може да има съпричиняване на инцидента

25 April 2018 08:23

Има само оглед на автомобила и тепърва предстои да бъдат направени експертизи, обясни той