България

18 април 2018 12:52

СЕМ видя нарушения при отразяване на катастрофата на АМ "Тракия"

Съветът за електронни медии (СЕМ) обави, че ще сезира Националния съвет за журналистическа етика (НСЖЕ) за неспазване на професионалните стандарти във видеорепортажите на bTV и на Нова телевизия от отразяването на катастрофата на АМ "Тракия" от 13 ап...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Запалиха входната врата на фотожурналист в Бургас

14 October 2018 20:41

Рано тази сутрин фоторопортер от Бургас подаде сигнал, че са подпалили входната врата на апартамента му. Борислав Пенков работи в местен вестник. Твърди че причина за нападението срещу него, което не е първо, е работата му. Има задържан за палежа.Освен вратата е изгоряло и електрическото табло на целия вход. Всички апартаменти са без ток.

Ема Хопкинс: Споделям разочарованието на Борисов от медиите

11 October 2018 10:09

На места отразяването на този случай беше ужасяващо, защото това, което не чухме, е, че е едно брутално сексуално престъпление срещу жена, каза британският посланик

Отговорността на медиите акцент в Есенната академия "Агресия-хуманност-кино"

07 October 2018 20:42

"Отговорността на медиите за агресията в обществото" беше акцент в тазгодишната есенна Академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, който се проведе в комплекс "Камчия" край Варна. Фестивалът е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Мотото е "Агресия - хуманност - кино", а БНТ е медиен партньор.

Бит ли е репортерът на "Господари на ефира"? Кадри поставят тази версия под съмнение (ВИДЕО)

28 September 2018 14:15

Трети ден една от централните теми в българските медии е посегателството над репортера на "Господари на ефира" Димитър Върбанов в склад за хранителни стоки във Велико Търново в сряда вечерта. Случаят предизвика реакцията на премиера Бойко Борисов от Ню Йорк, който в четвъртък "разпореди" извършителите да бъдат задържани и срещу тях да бъде стоварена "цялата строгост на закона". Няколко часа по-късно Районната прокуратура във Велико Търново обвини двама души в причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Върбанов и ги задържа за 72 часа, докато съдът разгледа искането за постоянния им арест. Кадри от охранителните камери във въпросния склад, с които Mediapool разполага, обаче показват по-различна гледна точка. На тях се вижда как двама мъже избутват репортера до вратата на склада, отварят я, след което го добутват навън и я затварят след него. Камера, разположена от външната страна на вратата, показва как Върбанов сам пада на земята, след което оператор от екипа му започва да го снима. Репортерът остава на земята за известно време, подпрян на лакът и говори пред камерата на колегата си. Впоследствие той ляга по гръб, а операторът му звъни по телефона. Накрая на мястото пристигат двама полицаи. В този момент Върбанов продължава да лежи по гръб, държейки се с дясната ръка за лицето. Униформените му помагат да стане, след което, олюлявайки се и куцайки с единия крак, журналистът отива до близка пейка и сяда, давайки вид, че физическото му състояние не е добро. Борисов за бития репортер: Само за кимване или намек към журналист депутати махам! Първа за случая съобщи Нова телевизия в централната си емисия в сряда, представяйки го като "нападение над журналист". Новината веднага бе разпространена от останалите медии, повечето от които отразиха инцидента като "побой". Двамата мъже, избутали Върбанов от склада, веднага са установени и заведени в местната полиция, където са им снети обяснения и са освободени. Прокуратурата образува досъдебно производство, чийто ход претърпя бързо развитие след включването на премиера по темата от общото събрание на ООН. Впоследствие двамата вече установени извършители на "нападението" са призовани в Районната прокуратура във Велико Търново, където са им повдигнати обвинения и са задържани за 72 часа. Въпреки че Върбанов няма почти никакви наранявания и дори самият той не говори за нападение или побой. "Един собственик на склад с двама служители буквално ме изхвърлиха от мястото, където правех интервю с тях. Това е, защото там се съхраняват над 15 тона стоки с изтекъл срок на годност", обясни първоначално репортерът пред Нова телевизия от болничното си легло в спешното отделение в сряда вечерта. Малко по-късно той бе записан от колегите си пред местната полиция, след като бе подал сигнал за инцидента: "Операторите почти през цялото време бяха отвън, защото той (управителят) ме заключи в склада. Аз опитах с мобилния си телефон да снимам и успях да снимам всичко, което се случи вътре. Държаха се изключително грубо, арогантно, блъскаха ме през цялото време, дърпаха ме и накрая ме хванаха и ме изхвърлиха навън, където получих тези наранявания." Трима биха репортер на "Господари на ефира" Потърсен от Mediapool, за да коментира кадрите от охранителните камери в склада, Върбанов заяви в четвъртък, че никога не е твърдял, че е бил бит – нито пред колегите си, нито пред разследващите. Показанията му са били, че е бил изблъскан извън склада и хвърлен на бетонова площадка. Хвърляне в буквалния смисъл на думата обаче във видеото не се вижда. На въпрос какво е установил съдебният медик в медицинското свидетелство по случая, репортерът на "Господари на ефира" обясни, че става въпрос за "наранявания по ръцете и краката и имам една синина на главата". Той обаче отрече да е бил удрян от обвиняемите. "За съжаление някои от заглавията, които аз четох, са по-друго представени нещата... Не желая повече да се повтаря, че съм пребит", добави пред Mediapool Върбанов уточнявайки, че продължават да му звънят близки и познати, подведени от информациите, че е станал жертва на побой. Ето и излъчените от "Господари на ефира" кадри:

Журналисти протестираха в Търново в подкрепа на Димитър Върбанов

27 September 2018 17:10

Журналисти от Велико Търново, Казанлък и Стара Загора се събраха на символичен протест пред полицията в старата столица в подкрепа на нападнатия репортер Димитър Върбанов, който пострада снощи при заснемането на репортаж в склад с негодни храни. Журналистите настояха за свобода на словото и подкрепа от институциите в рискови за репортерската работа ситуации: "Това не е подкрепа само на Димитър, беше зашлевен шамар не само на българската журналистика, но и на всички хора, които претендират

Борисов нареди строго да се накажат нападателите на репортера Димитър Върбанов

27 September 2018 07:55

Само за кимване или намек към журналист махам и депутати от парламентарната група, изтъкна премиерът

Сред клиентите на „Олимпик” е и шофьорката, причинила катастрофата с автобус на "Тракия" с 6 жертви

24 August 2018 22:01

„Олимпик” вече е във фалит. Комисията за финансов надзор и Гаранционният фонд уверяват, че всички щети ще бъдат изплатени – ясна процедура как ще стане това все още няма

Най-верният приятел на българския народ

22 August 2018 10:48

Надали има друг журналист, тъй близък с редица държавници, който е бил толкова много обичан и от обикновените хора, че да кажат след смъртта му „Наший Баучер умре“. Именно това е заглавието на публикацията във в. „Таймс“ за кончината на кореспондента Джеймс Баучер – на български език, изписано на латиница: Nashi Bourchier umre. Днес, близо 100 години след смъртта му, журналистът продължава да бъде обичан у нас – още с излизането си книгата „Джеймс Баучер. Репортажи от България“ (изд. „Българска история“) влезе в Топ 10 на най-търсените заглавия на Книжен център „Гринуич“. В продължение на почти 25 години от малката си всекидневна в столичния хотел „България“ ирландският журналист съобщава на света най-интересните и важни новини, свързани с България. Той не само ги предава, но и ги преживява – отбелязва преводачът на репортажите Мартин Чорбаджийски в предговора на книгата, – независимо дали става дума за взривен влак, репресии и жестокости срещу невинното население, четнически акции, въстания, сключване на тайни договори, лъскави тържества, на които се решава бъдещето на Балканите, или коварни конспирации. Баучер предава новините от България точно, искрено и професионално – но е силно пристрастен към борбата на българския народ за правото на свободно и независимо съществуване. В началото пътят на Баучер в България не е лек. През 1895 г. кореспондентът влиза в конфликт с правителството заради критичния си тон към политиката на България спрямо мюсюлманите и ролята на кабинета около убийството на Стефан Стамболов. „Когато стане време да се напише историята на възраждането на българския народ, две имена ще стоят на видно място в хрониката на това изключително движение – на Стамболов и на екзарх Йосиф“, отбелязва в кореспонденцията си от 3 юли 1915-а за смъртта на духовника журналистът. За кончината на Стамболов Баучер пише емоционални текстове. Нарича го „най-ярката фигура в историята на възродена България“, „един от най-големите патриоти на своето време и дори най-отявлените му врагове трудно ще отрекат величината на неговата служба и искрената му любов към родината“. „Трагедията на неговата смърт е още по-голяма поради несправедливото преследване, на което бе подложен, и особено след безсърдечния отказ на неговите врагове да му позволят да напусне страната, за да потърси облекчение на смъртоносната болест. Ако на г-н Стамболов му бе позволено да замине, не само че животът му щеше да бъде спасен, но и политическите страсти щяха да се успокоят и България щеше да бъде спасена от ужасните конвулсии, които сега я безпокоят“, отбелязва Джеймс Баучер в „Таймс“ на 18 юли, когато Стамболов умира от раните си, след като е посечен с ятагани при нападение на улицата. Баучер не винаги застава на страната на България и може би това е една от причините народът да го обикне толкова много – заради неговата обективност и чувството му за справедливост. Нещо, от което обществото се нуждае в бурното време след Освобождението, когато въпросът за националното обединение е на дневен ред, и не минава и ден, без да се чуе за поредните зверства в Македония и Тракия на фона на празните обещания за реформи на Великите сили. Джеймс Баучер разкрива в кореспонденциите си надеждите на нашия народ, тежките задачи, пред които се изправят неговите водачи, възходите и паденията на новата държава. Предлагаме ви няколко откъса от книгата „Джеймс Баучер. Репортажи от България“. „Таймс“ в памет на Джеймс Баучер Nashi Bourchier umre 18 януари 1921 г. Приятел в София пише: „Слухът се разпространи бързо и тълпи се събраха в района на хотел „България“, срещу двореца, като обсъждаха тъжната новина с чувство на скръб и болка. Наистина, той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, когото някога е имал българският народ. И българите, които не дават израз на емоциите си и които трудно отварят сърцата си, заедно обсипаха „своя Баучер“ с изобилие от благодарност и обич, които той определено бе заслужил. В изминалите години – преди войната, Баучер бе видна фигура в балканската политика. За близо 35 години като кореспондент на „Таймс“ на Балканите той обиколи цяла Югоизточна Европа и неговите познания за политиката и народите на Близкия изток бяха невероятни. Той беше близък познат на всички балкански държавници на своето време и Венизелос сигурно още пази благодарствени спомени за неговата безценна подкрепа при осигуряването на независимостта на Крит през онези дълги отминали дни. Той бе дълбоко ангажиран със създаването на Балканския съюз, което доведе до освобождението на Македония от турците. Той бе добър приятел на албанците, чиито права никога не спираше да защитава. До самия край и раздялата си с България той използваше цялото свое влияние, за да предотврати съдбоносното решение на Фердинанд (от 16 юни 1913 г. за начало на Междусъюзническата война – бел. прев.). Но с влизането на България във войната (Първата световна война – бел. прев.) влиянието на Баучер изчезна. В София той бе познат образ. Най-често бе забелязван в ездаческа екипировка върху бялото си пони Сандански, което се дърпало като малък демон, затова бе чудо как един възрастен човек на неговите години успяваше да се справи с него. Зад Баучер, на еднакво малко пони, подарък от македонските комитети, яздеше неговият едър прислужник Иван от Бистрица, покрит с овчи кожи селянин с гигантски размери. Баучер вярваше в необходимостта да поддържа форма и играеше тенис, стреляше и караше кънки, така че в периода преди войната той бе истински образ на здравето. Джеймс Баучер (1850 – 1920) в българска народна носия Единственият му голям недъг бе глухотата му, която за човек с неговата професия сигурно е била голяма спънка, тъй като затрудняваше поверителните дискусии, макар че в последните години се бе сдобил със слухова тръба. Той бе мой спътник за няколко седмици в България и беше много интересно да се пътува с този възрастен човек, защото ми споделяше много неща за Балканите, които, мисля, бяха известни на малцина. След като се разделих с него пред хотел „България“ в една студена сутрин, не си и помислях, че смъртта може да го навести толкова скоро в стария, познат хотел, където той бе прекарал толкова много години от своя живот. Далеч, в пазвите на планинската долина, засенчена от скалите на извисяващите се Родопи, твърди като древната крепост на манастира в Рила, той избра своето вечно жилище, там ще бъде положен и паметник ще бъде изграден в негова памет от опечалените хора.“ Гробът на Джеймс Баучер до Рилския манастир. Снимка Уикипедия 20 декември 1921 г. До редактора на „Таймс“ Сър, Вашият кореспондент в София в своя отличен материал „Наший Баучер“ в броя на „Таймс“ от 18 декември казва, че г-н Баучер е останал в София няколко месеца, след като България се включва във войната на страната на Германия. Считам за необходимо да се поправи това твърдение, защото същото бе до голяма степен използвано от някои от политическите противници на Баучер на Балканите като атака срещу неговата вярност към собствената му страна. За съжаление, дневникът му за 1915 г. бе откраднат, но има свидетелства, които показват, че той напуска София в рамките на няколко дни след заминаването на чуждестранните дипломати. Великобритания обявява война на България в 22 часа на 15 октомври 1915 г. Последната телеграма на Баучер от София за „Таймс“ е с дата 14 октомври и, изглежда, първата му от Букурещ е с дата 24 октомври. Г-н Г.Х. Фицморис, който бе в София по това време, ми сподели, че Баучер е бил приготвил багажа си, готов да замине, на същия ден, в който замина и британската легация, т.е. 6 или 7 октомври, и той вярва, че е заминал веднага след това. Притежавам в себе си негови писма, писани в Букурещ през ноември. Той не се завърна в България до декември 1920 г. Искрено Ваша, Елинор Ф. Б. Гроган Ул. „Уилтън плейс“ 21 19 декември *** Английският герой на България 18 декември 1923 г. На 18 декември се ражда „Наший Баучер“, както българите го наричат, и на 30 декември умира. Старите му колеги от „Таймс“ също искат да го запомнят като „нашия Баучер“ – сред всички забележителни мъже, служили на този вестник като чуждестранни кореспонденти, той вероятно ще бъде най-дълго помненият. България показа благодарността си към него. Гробът му, който скоро ще бъде удостоен с национален паметник, се намира при Рилския манастир, на високо плато, гледащо към величествените височини на Родопите. През 1910 г. Чили преименува една от пощенските си марки в памет на нейния велик капитан адмирал Кокрейн, но през 1921 г. България пусна в обращение девет Баучерови марки, на две от които той е показан в цял ръст със селско облекло. Тази година София кръсти една от най-хубавите си улици на Баучер. Последният и най-любопитен акт на почит са цигарите „Баучер“, които бързо се превърнаха в хит – не само защото са хубави и евтини. Начинът, по който Баучер, класическият филолог от Дъблин и Кеймбридж, бившият преподавател от Итън, стана национален герой на тази балканска селска държава, независимо от факта, че бе почти напълно глух, може да изглежда като невероятна история. Но за тези, които познаваха него и неговото чувство за droiture (от френски – „правда“ – бел. прев.), ако мога да използвам тази експресивна френска дума, неговата чест, неговото инстинктивно чувство за справедливост, към които следва да се прибави и съвършената му политическа интуиция, той изглежда повече съдбоносен, отколкото невероятен. След като се отказа от преподавателския пост в Итън поради влошаващия му се слух, Баучер се обърна към журналистиката и бе назначен за кореспондент на „Таймс“ в Атина. След това бе прехвърлен в София и в продължение на близо 25 години, прекъснати от Великата война, България бе негов дом. Там, бидейки ерген, той живя живот, който напълно подхождаше на скромната му природа. Неговата малка всекидневна на втория етаж на хотел „България“, в сърцето на София, се превърна в прибежище за българи от всички класи, чакащи англичанинът да даде своето мнение и съвети по всякакви въпроси. Той често бе примамван и на екскурзии от посетители, които предпочитаха да споделят своята тайна работа пред него в безопасността на провинциалното уединение. Паметна плоча на фасадата на хотел „България“, откъдето Джеймс Баучер изпраща кореспонденциите си. Снимка Уикипедия Една живописна личност Иван, верният прислужник на Баучер, великолепен пример за български селянин, винаги го придружаваше, където и да отиде. Този човек бе приятел, съветник, както и прислужник, но той не бе преводач задълго, тъй като Баучер бързо се превърна в специалист по български. Работата му често го отвеждаше в Македония, където неговата популярност бе също толкова голяма, колкото в България. През 1912 г., когато турците бяха изгонени, Македоно-одринското опълчение подари на Баучер Сандански – бялата кобила на Явер паша. Колкото и дълбоко да бе трогнат от този подарък, той не забрави Иван и отбеляза, че не може да се съгласи неговият приятел да го следва пеш. Веднага бе доведена още една кобила и оттогава личността на Баучер стана по-живописна отвсякога. Сутрин или следобед той редовно тръгваше с Иван от хотела. Кобилите бяха малки, по-дребни от ездачите си, но бяха здрави. След като бавно преминаваха през главната улица на София, двойката стигаше Борисовите (тогава Фердинандови)градини. Оттам преминаваха на бърз галоп няколко километра от страната на улица „Цариград“. В тези случаи Баучер, който бе ловувал в Ирландия, и то в лова на Гарт, не обичаше да бъде побеждаван. Неговите приятели, които често излизаха само за да го видят, винаги бяха въодушевени от спектакъла на двете малки понита в галоп едно до друго и Баучер, гледащ угрижено към своя другар. Тук не е мястото за оценка на държавническите умения на Баучер, но може да се каже, че в много случаи той стана причина за преосмислянето на министерски и балкански решения, но в никакъв случай не се намесваше винаги на страната на България. Най-трагичният момент в неговата кариера бе през 1915 г., когато България влезе във войната на страната на Германия. В деня, в който войната бе обявена, Радославов – тогавашният министър-председател, му каза, че не е задължително да напуска страната, и му е гарантиран пълен имунитет до края на войната. Няколко месеца Баучер остана в София, но пристигането на германците създаде една невъзможна ситуация и той замина за Букурещ. Оттам той продължи да поддържа тясна връзка с България, но когато Румъния влезе във войната, намери за целесъобразно да се завърне у дома, в Англия. Той не се завърна в България до декември 1920 г. и бе в София само за две седмици, когато почина. Бе погребан на тържествена церемония и, както бе пожелал – в Рила, край манастира, където често бе гостенин. "Площад Славейков"

АЕЖ-България: Призивите за „прочистване“ на медии са недопустими

25 July 2018 10:03

Асоциацията на европейските журналисти – България разпространи декларация, с която се противопоставя на „заплахите срещу наши колеги заради въпросите, които задават като част от работата си“. Това е първата реакция след призива на притежавания от Делян Пеевски вестник „Телеграф“ бТВ „да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов. „Призивите за “прочистване” на медиите от журналисти, които дръзват да питат, т.е. да вършат отговорно работата си, са недопустими“, се казва в декларацията. Изданията на Пеевски атакуваха Иванов след негово интервю с изпълнителния директор на „Ню Бояна филмс“ Ярив Лернер. Пеевски препоръча на бТВ да се "прочисти" от Светослав Иванов Фирма от групата на „Ню Бояна“ - „Ню имидж България“, сключи през април предварителен договор за покупката на 50% от „Телеграф медиа“, притежавана от „Интръст“ ЕАД, която пък е еднолична собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. Фирмата „Телеграф медиа“ издава вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и Борба“. Светослав Иванов попита Лернер дали се притеснява от това, че „някои от тези издания са натоварени с доста негативи през годините, подозирани са в доста политически зависимости, в това, че са служели за средство за саморазправа с много неудобни и политически, и икономически опоненти“. Журналистът допълни, че „това е нещо, което е констатирано от големи международни организации, а пък и от българското общество“. В резултат на това, „Телеграф“ посвети на Светослав Иванов цялата си втора страница, с познатите и недоказани твърдения за мрежи и връзки с Цветан Василев, Иво Прокопиев, Сорос и т.н. без нито едно доказателство. Накрая изданието на Пеевски препоръча на бТВ: „И тъй като от месеци именно медиите от кръга „Капитал“ тиражират слуха, че бТВ ще бъде продадена, то ако това е вярно, добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.“ „Тъй като тези нападки към журналисти не са прецедент и с оглед на политическото и икономическото влияние на Пеевски в България, подобни публикации биха могли да се възприемат и като заплаха срещу журналиста и опит за оказване на натиск върху ръководството на телевизията“, заявява АЕЖ-България. Организацията припомня и атаките срещу журналисти от Нова телевизия и изчезването на Анна Цолова от ефир. „Ако известни журналисти от национални телевизии могат да бъдат подлагани на неприкрит публичен натиск, то със сигурност професионалистите, които работят в по-малки медии в цялата страна, са в още по-тежка ситуация“, се казва още в декларацията. бТВ за Светослав Иванов: Ще се видим и наесен бТВ не разпространи специална позиция, а защити Светослав Иванов по нестандартен начин – публикува на фейсбук страницата си снимка на водещия на предаването "120 минути", направена в неделя, при последното издание на предаването за сезона, със следния текст: "#СветославИванов @sveivanoff преди последния ефир на #120минути за сезона. Ще се видим отново от 9 септември с още по-интересни събеседници и рубрики"   Ето пълния текст на декларацията на АЕЖ-България: Асоциацията на европейските журналисти - България категорично се противопоставя на заплахите срещу наши колеги заради въпросите, които задават като част от работата си. Призивите за “прочистване” на медиите от журналисти, които дръзват да питат, т.е. да вършат отговорно работата си, са недопустими. Повод за нашата реакция е публикуван материал във вестниците Телеграф и Монитор във вторник, в който се отправя призив телевизия bTV да бъде “прочистена” от журналисти като Светослав Иванов. Атаката срещу Иванов идва в отговор на зададени от него въпроси към американския бизнесмен Ярив Лернер, изпълнителен директор на компания „Ню Бояна“, във връзка с обявеното намерение на последната да придобие част от издателския бизнес на депутата Делян Пеевски, към който принадлежат и вестниците Монитор и Телеграф. Тъй като тези нападки към журналисти не са прецедент и с оглед на политическото и икономическото влияние на Пеевски в България, подобни публикации биха могли да се възприемат и като заплаха срещу журналиста и опит за оказване на натиск върху ръководството на телевизията. Случаят много напомня натиска, на който бяха подложени журналистите от друга национална телевизия - Нова телевизия, които дълго време бяха държани в напрежение, че медията може да бъде придобита от Пеевски или приближени до него лица и това да доведе до прочистване на неудобните. Този натиск ескалира в коментара на съпартиеца на г-н Пеевски, депутата Йордан Цонев, който в ефир каза на водещите на сутрешния блок: “Пеевски ви праща много поздрави и ви желае творчески успехи”. Малко по-късно Анна Цолова изчезна от ефир, а другият водещ Виктор Николаев стана обект на нови заплахи от политици, този път от управляващото мнозинство. Ако известни журналисти от национални телевизии могат да бъдат подлагани на неприкрит публичен натиск, то със сигурност професионалистите, които работят в по-малки медии в цялата страна, са в още по-тежка ситуация. АЕЖ-България се обръща към професионалната общност с призив за солидарност и нетърпимост към всяка форма на заплаха и неправомерен натиск спрямо журналисти.

"Репортери без граници": разследващата журналистика в България - мисия възможна

19 July 2018 14:33

Със заглавието "Мисията е възможна: разследващата журналистика в България" международната организация "Репортери без граници" публикува няколкостраничен доклад за състоянието на журналистиката в страната.В доклада се казва, че може и да е парадоксално, но за мотивирани журналисти в България е лесно да открият, разследват и събират доказателства за корупция и злоупотреба с власт. Проблемът идва в момента на публикуването на разкритията, когато вместо аплодисменти на благодарност...