България

16 май 2018 16:58

България - най-популярна в Албания

България се радва на най-голяма популярност в Албания сред страните от Западните Балкани. Това са данни от проучване на "Галъп интернешънъл". В Албания 63% имат положително отношение към България. В останалите страни одобрението към Българи...

източник: clubz.bg
Виж повече

 
Свързани новини

"Алфа рисърч": Науката е "слънце" за 21% от българите

22 May 2018 11:40

Българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството. Това сочат данните от проучване на "Алфа рисъч" по повод 24 май. За 52% от българите науката най-добре се описва от думата "прогрес" Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение "слънце", както тя е определена в стих от "Върви народе възродени" За едва 9 на сто научните открития са преди всичко "риск". 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. 53 на сто от българите: Няма нужда да си чел, за да живееш добре Книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо 2014 г., а почти всеки втори (46%) е купил книга - покачване с от 9% спрямо 2014. От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите - с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика - 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.  Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство или класическата музика. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави. В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.  

53 на сто от българите: Няма нужда да си чел, за да живееш добре

21 May 2018 12:14

Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член. 53% например знаят (а някои вероятно налучкват), че се пише „Магазинът се премести“, но останалите или мислят, че е „магазина“ (16%), или се надяват и двете да са верни (15%), или пък признават, че не знаят (16%). Колкото до другата традиция по това време на годината - абитуриентските балове – повечето пълнолетни българи не харесват начина, по който те се провеждат напоследък (56% се изказват негативно, а 27% - позитивно; останалите се колебаят). Най-притеснителният, но не и изненадващ резултат е на въпроса дали трябва да си чел много книги, за да живееш добре. Над половината от анкетираните - 53% се съгласявават с това твърдение, а доста по-малко са хората, които са на обратното мнение. Останалите се колебаят.  Данните са от проучване на „Галъп интернешънъл“ в навечерието на 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Как се пише правилно „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Въпросът изглежда много, много лесен. Не и според анкетираните. От агенцията задават и „уловката“, отговорът: „И двете са верни“. 53% дават все пак правилния отговор, 16% избират „магазина“, а 15% - смятат, че и двете са верни. 16 на сто не знаят. Младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години са дали верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно, посочват от агенцията. Абитуриентските балове и нещата, свързани с тях, явно събуждат по-скоро негативна реакция сред обществото. 56% не одобряват начина, по който те се провеждат сега, а 27% го одобряват. Сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете. При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% е неодобрението в групата 56+.   "Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи", коментират от "Галъп интърнешънъл".

"Демократична България": Подкрепяме Западните Балкани, а България изостава и от тях

19 May 2018 17:11

Подкрепа за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС и висока оценка за дипломатите, организирали срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София, но и обяснение защо България не може да е лидер в региона според приетата в столицата ни декларация за Западните Балкани - това съдържа позиция на "Демократична България" за резултатите от форума.  Лиляна Павлова: Срещата за Западните Балкани даде на българите самочувствие Според политическото обединение на ДСБ, "Да, България" и "Зелените" в декларацията за Западните Балкани от София не се споменява думата "присъединяване" - за разлика от документа от Солун отпреди 15 години, посветен на отношенията между ЕС и страните от региона. Освен това в декларацията на преден план са изведени приоритети като съдебната реформа и върховенството на правото, свободата на медиите, енергийната независимост. "От общоевропейска гледна точка срещата ЕС-Западни Балкани не е успех" "Това са области, в които България не просто не може да бъде лидер не само в ЕС, а дори и на Балканите. По-лошо, все повече изостава дори и от съседите си, чийто застъпник иска да бъде. Вместо да сме част от решението на тези проблеми за целия регион, ние сме все по-сериозен източник на негативи, недоверие и скептицизъм, че балканските страни могат да бъдат европейски", пише в документа на "Демократична България". Ето пълния текст на декларацията на политическото обединение: "Демократична България" подкрепя присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз и поздравява българските дипломати, които стоят зад организацията на  Срещата на високо равнище в София. В усилията си да върне в европейския дневен ред въпросът за интеграцията на балканските ни съседки правителството стъпи върху принципната и далновидна външна политика в региона на  правителствата на СДС през 1991-1992 г.и на ОДС през 1997-2001 г., които запазиха България встрани от кървавите конфликти в бивша Югославия. Не сме забравили, че благодарение на проевропейските сини правителства България бе първата страна в света,  признала независимостта на Република Македония и Босна Херцеговина през януари 1992 г. и успя да се опази от най-лошите последствия от кризата в Косово няколко години по-късно. Софийската декларация за Западните Балкани за съжаление не съдържа конкретни ангажименти за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС в обозримо бъдеще. За разлика от подобен документ на последната подобна среща, състояла се преди 15 години в Солун, думата "присъединяване" тук отсъства. В анекса проектите за развитие на физическата и дигитална инфраструктура в региона не са подплатени с допълнителна безвъзмездна финансова помощ  от страна на ЕС. Изброява се един списък от приоритети, чието постигане би трябвало да доведе до реална европейска перспектива за съседите ни “един хубав ден”. Така стигаме до реалния критерий за успех: може ли страната ни да превърне този протоколен и необвързващ документ в траен приоритет и да бъде лидер в неговата реализация и на Балканите изобщо? Самото съдържание на документа дава отговор на този въпрос. В него на преден план стоят съдебната реформа и върховенството на правото, общата политика по сигурността, опазването на границите, енергийната независимост, свободата на медиите, дигитализацията. Това са области, в които България не просто не може да бъде лидер не само в ЕС, а дори и на Балканите.  По-лошо, все повече изостава дори и от съседите си, чийто застъпник иска да бъде. Вместо да сме част от решението на тези проблеми за целия регион, ние сме все по-сериозен източник на негативи, недоверие и скептицизъм, че балканските страни могат да бъдат европейски. В сегашното си състояние България не само не може да бъде лидер, но и не можа да си осигури нито присъединяване към Шенгенското споразумение, нито сваляне на мониторинга върху нереформираната ни съдебна система. Напоследък с неясни мотиви дори отказваме да се включим към Европейския банков съюз, който би стабилизирал банковата ни система - като ни предпази от скандали, подобни на този с фалита на КТБ. През последните дни и месеци  видяхме огромния потенциал на българското членство в ЕС. България е на масата, на която се взимат решенията в клуба на най-проспериращите демократични страни и ако знае как да използва това обстоятелство, може да извлече огромни позитиви за себе си и региона. За да бъде истински, а не само протоколен лидер на Балканите, страната ни трябва да бъде в ядрото на Европейския съюз, а не в периферията му, където ни поставя отказът на управляващите и на всички партии на статуквото да извършат необходимите реформи. Време е за промяна!

Лиляна Павлова: Не сме давали фалшиви очаквания и обещания на лидерите от Западните Балкани

19 May 2018 13:53

Ако Република Македония и Гърция довършат този огромен пробив, който направиха в София за името, и Република Македония влезе в НАТО, защо не две, а три държави през 2025 г. да не са следващите членки на ЕС", посочи министърът за българското европредс

Симеон Дянков: Софийската среща беше успех за нас и неуспех за отношенията ЕС-Западни Балкани

18 May 2018 22:12

Не се говори вече за разширяване, а се говори да им се даде перспектива в бъдеще те да се присъединят към Европа. Такова е времето в ЕС. Външните теми, като Иран и Корея, доминират, а вътре в Съюза, заради Брекзит няма това обединение, което го имаше пред

Прищина аплодира решенията от София

18 May 2018 16:05

Косовският премиер Рамуш Харадинай смята, че приетата в София Декларация от страните членки на ЕС е "напредък за Косово", предаде "Танюг". Премиерът благодари на страните членки на ЕС и специално на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, както и на българския премиер Бойко Борисов за неговата посветеност, съобщава мисията на ООН в Косово ЮНМИК. Харадинай изразил благодарност и на страните от бивша Югославия за "изключителното им разбиране за Косово и подхода към нашите искания". Харадинай е уверил събеседниците си в София, че "визовата либерализация за Косово няма да се превърне в приток на мигранти".

Дянков: От общоевропейска гледна точка срещата ЕС-Западни Балкани не е успех

18 May 2018 15:19

Бившият вицепремиер и министър на финансите в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков се присъедини към по-скептичните гласове за оценката на резултаттите от срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе вчера в София. „Вчерашната среща на върха „ЕС – Западни Балкани“ беше успех за страната ни от гледна точка на двустранните ни отношения с държавите от Западните Балкани. От общоевропейска гледна точка обаче срещата не беше успешна. За мен беше даже стъпка назад. Не се говори вече за това, че те вървят към европейско присъединяване, а се говори да им се даде перспектива в бъдеще те да се присъединят към Европа. В момента такова е времето в ЕС. Външните теми, като Иран и Корея, доминират, а вътре в Съюза, заради Брекзит главно, няма това обединение, което го имаше преди“. Това заяви Симеон Дянков в интервю за БНР днес. По думите му присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС ще подпомогне европейската икономика, защото очакванията са тези държави да се развиват добре икономически. „Вместо обаче да говорим за конкретни дати за влизане на тези държави в ЕС, пак се говореше вчера за перспектива, както и преди 15 години в Солун. Темата за разширяването поне засега не стои на дневен ред на основните политици в Европа. А тя ще даде не само на Западните Балкани, а и на страни като България, допълнителен икономически тласък“, смята финансистът. По думите на Дянков пред БНР Европа върви напред, но по-бавно от останалата част от света. Книгата на бившия вицепремиер „Накъде върви Европа? Предизвикателства пред растежа“ ще излезе на български език на 29 май.  „Основният проблем е, че Европа не върви към цялостен общ пазар. Пазарите за услугите, като капиталов, енергиен, дигитален пазар – нещо, за което се говореше много от началото на Комисията на Юнкер, всъщност никой от тези пазари в момента не се развива към единен пазар. За разлика от другите големи икономики в света, пазарът на услугите не се развива добре в Европа и оттам цялостният европейски растеж, макар че е по-добър сега отколкото преди няколко години. Например за тази година се очертава около 2,4%, а световният е 3,9%“, коментира Дянков. За българката икономическа перспектива той добави, че растежът в България е 3,5%, което е добре, но сравнено със световния - трябва да растем доста по-бързо на година, за да можем да догонваме страните и в Европа, и в света. „В момента се развиваме добре, но не отлично“, каза още Дянков.

Бойко Борисов проведе срещи с премиери от Западните Балкани

18 May 2018 14:58

Премиерите са разговаряли за спокойствието на балканите и регионалната свързаност

Каракачанов: Най-вероятно новото име ще е Илинденска Македония

18 May 2018 09:16

Това, че сме в ЕС, не ни прави мълчаливи папагали, увери вицепремиерът

Министър Московски: 4,320 млрд. евро са необходими за жп връзки със Западните Балкани

17 May 2018 22:13

Московски е посочил, че най-сложният за изпълнение участък и поради тази причина най-скъп, е жп линията Видин - София, като индикативната стойност на инвестициите там са 2,31 млрд. евро.