Икономика и бизнес

16 май 2018 18:35

Европейските лидери обсъждат "Дигитална Европа" на неформална вечеря в София​

„Дигитална Европа - изследвания и иновации“ е темата на неформалната вечеря на европейските лидери в София на 16 май 2018 г. Тя е организирана по покана на Доналд Туск, председател на Европейския съвет, а домакин е Бойко Борисов, министър-председател...

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

София подкрепи споразумението за Brexit

21 November 2018 14:13

Министерският съвет одобри днес (21 ноември) позицията на България за предстоящия на 25 ноември в Брюксел Европейски съвет по чл. 50 относно преговорите за оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, съобщиха от правителствената пресслужба. България подкрепя постигането на споразумение за урегулирано оттегляне на Лондон от ЕС с преходен период, което да гарантира максимално възможна последователност и приемственост в редица важни за страната ни области. Република България се обявява

Мария Габриел: Цифровата програма за Западните Балкани е факт

19 November 2018 15:28

По време на юбилейния 15-ти Виенски икономически форум във Виена комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел проведе работна среща с премиери на Западните Балкани по покана на австрийския канцлер Себастиан Курц. В срещата за обсъждане на регионалното сътрудничество и европейската интеграция на държавите от региона участваха комисарят по регионалната политика Йоханес Хан и премиерите и на шестте балкански държави - на Сърбия Ана Бърнабич, на Македония Зоран Заев, на Косово Рамуш Харадинай, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама и на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, съобщиха от ЕК.

Лиляна Павлова се срещна с ученици от Кубрат, посланици на Европейския парламент

16 November 2018 13:10

Бъдете смели, задавайте въпроси, имайте увереност и самочувствието на граждани на Европейския съюз, обърна се към децата тя

Борисов в Солун: Няма по-добро място от ЕС

16 November 2018 09:30

"Няма по-добро място от Европейския съюз. И Гърция като изпадна в криза, кой застана до нея - Европейският съюз. Ако стане проблем, кой ще ни помогне най-много - НАТО и ЕС". Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в изказването си пред участниците в Третата среща на високо равнище в Солун, посветена на европейската перспектива, свързаността, индустриалното развитие и сътрудничеството със Западните Балкани, съобщиха от правителствената пресслужба. "Нашата свързаност е и г

ЕК представя докладите за напредъка на България и Румъния

13 November 2018 06:40

Европейската комисия представя днес докладите за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка. Очакванията са наблюдението върху България да бъде снето в рамките на мандата на тази Комисия. Той изтича през октомври догодина. Наблюдението върху правосъдната система и борбата с корупцията в Румъния вероятно ще продължи.

Павлова: Фалшивите новини не подминаха и Българското европредседателство

09 November 2018 12:27

Тя уточни, че няма как да има една институция да се пребори с този процес. По думите ѝ само ако се обединим като общество и институции е стъпка в правилната посока

ЕС дава България на съд заради разследванията на тежки жп катастрофи

08 November 2018 14:30

Еврокомисията реши днес да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България. Причината е, че държавата не е осигурила правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт съгласно директива от 2004 г. Тя изисква от държавите членки да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган. Следовател съди Борислав Сарафов: натискал го да посочи "убийците" в случая "Хитрино" В това отношение България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на директивата на национално равнище. По-специално българското законодателство не гарантира, че разследването на тежки железопътни произшествия и инциденти се извършва от независим разследващ орган. От разпространеното днес съобщение на ЕК става ясно, че България нарушава правилата на ЕС в няколко различни сфери. Мобилност и транспорт Освен споменатия вече проблем с разследването на тежки жп катастрофи ЕК призовава България изцяло да транспонира европейските правила за периодичните технически прегледи на моторните превозни средства и техните ремаркета в своето национално право. Същият призив е отправен и към Кипър. Комисията ще изпрати допълнително официално уведомително писмо до България заради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС за летищните такси. Околна среда ЕК призовава България да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. Според него страната ни е нарушила задълженията си съгласно Директивата за качеството на въздуха от 2008 г. Тя не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10 – фини прахови частици с размер до 10 микрона, в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на периода на превишаване на стойностите. Макар да има известен напредък, безпокойство буди бавният темп на промените и липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище. Същевременно ЕК настоява България и Чехия да приведат своето законодателство за качеството на въздуха в съответствие с европейските правила. И двете страни имат пропуски във въвеждането на няколко разпоредби на Директивата. Комисията е загрижена заради формулировката в законодателство на България и изпраща официално уведомително писмо с двумесечен срок за отговор. Миграция, вътрешни работи и гражданство ЕК реши да изпрати официално уведомително писмо на България поради неправилно прилагане на законодателството на ЕС в областта на убежището. Недостатъците в българската система за предоставяне на убежище и свързаните с нея помощни услуги са в нарушение на разпоредбите на Директивата за процедурите за убежище,  Директивата за условията на приемане и Хартата на основните права. Данъчно облагане и митнически съюз ЕК реши да изпрати уведомително писмо до България, че не прилага правилно правилата на ЕС, предвиждащи автоматичен обмен на информация между държавите членки за финансови приходи, включително дивиденти, капиталови печалби и салда по сметки. 

Евродоклад: България е на дъното по политическо влияние в ЕС. Начело са Германия и Франция

05 November 2018 15:21

Европейският съвет за външна политика, базиран в Лондон и фондация „Щифтунг Меркатор“, със седалище в Есен, представят проучване в 28-те държави-членки на Европейския съюз

България отпуска над 70 млн. лв. годишно за развитието на трети страни

30 October 2018 16:30

Над 70 млн. лева годишно отпуска страната ни в областта на сътрудничеството за развитие. Това бе представено пред представители на институциите, академичните среди и гражданския сектор по време на конференцията „Международно сътрудничество за развитие и ползи за България“, организирана от Българската платформа за международно развитие, която се проведе миналата седмица в Дома на Европа в София. През 2017 г. голяма част от финансираните с българската помощ за развитие проекти са свързани с подобряване на социално значимата инфраструктура (реконструкция на читалища и библиотеки), проекти в областта на образованието и развитието на гражданското общество, местната власт или правителството в Черноморския регион (Грузия, Армения, Молдова и Украйна) и Западните Балкани (Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания), но има и проекти с Монголия, Виетнам, Афганистан и Ирак. Отпусканите средства, както и тематичните области и географските региони, в които се насочват те се определят от Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за 2016 – 2019 г. Изборът на темите на работа и географските региони съвпадат и с приоритетите на общата външна политика на България. Данните са включени в годишния доклад AIDWATCH на неправителствените организации, които са част от Европейската конфедерация за подпомагане и развитие (CONCORD). Целта е, използвайки публична информация, да бъде направен анализ на тенденциите в областта на сътрудничеството за развитие с цел осигуряване на прозрачност и база за изработване на по-ефективни и проследими като резултат политики. В България от 2009 г. със съдействието на Министерството на външните работи Българската платформа за международно развитие (БПМР) изготвя доклада за отчетените разходи по линия на международното сътрудничество за развитие. „Политиката за развитие се подкрепя от около 3% от населението на България. Хората не виждат пряката полза за страната ни. Според тях ние сме достатъчно бедни, за да даваме на тези страни." Това е преобладаващото мнение, сподели председателят на БПМР Венцислав Кирков по време на събитието. „В момента, в който разбере каква е тази политика, човек започва да става в общия случай, не на 100 процента, но все пак подкрепящ“, допълни той и изтъкна, че според проучване, проведено сред политици и представители на институциите, бизнеса, неправителствения сектор и граждани, подкрепата би могла да се увеличи ако различните заинтересовани страни и обществото ясно дефинират ползите и за страната ни. Това мнение се потвърждава и в контекста на подкрепата спрямо обхвата на подбраните от българското правителство географски региони, коитоанкетираните считат за напълно подходящи, предвид културната и историческа близост, показва още проучването. Принципите, които се спазват при отпускането на тази помощ, включват стремеж към ефективност (или постигането на най-добрите резултати, използвайки наличните ресурси), прозрачност, съгласуваност на политиката за развитие с външнополитическите приоритети на страната, допълняемост и синхронизация с политиката на ЕС или други страни-членки в тази област. България има поет ангажимент в рамките на ЕС да постигне разход от 0,33% от брутния национален доход (БНД) за финансиране на развитие и по-специално по линия на официалната помощ за развитие (ОПР). В момента България отделя едва около 0.09% от БНД за развитие, като тенденцията за ръст по този показател в периода 2014 - 2016 г. е обърната през 2017 г., се посочва още в доклада. ОПР е важно средство за насърчаване на устойчивия растеж на развиващите се страни, подпомагане на интегрирането им в световната икономика и изграждане на по-справедливи и демократични общества. "Ползите от нея обаче трябва да бъдат двустранни. Препоръчваме да се направи анализ какъв е ефекта. Дали имаме политически изгоди от работа с избраните конкретни региони или търговско-икономически интереси“, заяви Кирков пред участниците в конференцията. Основната цел на БПМР е да подпомага участието на български неправителствени организации (НПО) при изпълнение на политиката за развитие в приоритетните страни в партньорство с МВнР. Според Кирков има български неправителствени организации с доста добро позициониране и добри партньорски връзки в приоритетните географски региони. "Към момента обаче не се използва опитът и потенциалът не само на българския бизнес, но и на гражданските организации", допълни той. Редица проучвания у нас показват, че бизнесът има смътна представа от възможните ползи, в случай че бъде по-активно ангажиран в политиката за развитие. За българските компании това сътрудничество би могло да осигури по-добър достъп до институции, мрежи и контакти в страните-партньори, което да доведе и до разширяване на дейността, и до подобряване на репутацията им. Притесненията на българския бизнес са свързани най-вече с нивата на корупция в страните-партньори, като представителите на български компании посочват също, че поставянето на фокус върху частния сектор като участник в политиките за развитие не бива да обслужва само едрия бизнес. "Търсенето само на политически или само на икономически изгоди обезсмисля идеята на помощта за развитие като израз на съпричастност към хората в други страни. Наистина, помощта за развитие може да допринесе и за такива ползи, но нейното значение е с далеч по-дългосрочна перспектива. Това означава утвърждаване на авторитета на държавата и нейните граждани, изграждане на взаимовръзки, включително на емоционално ниво, които след това рефлектират и върху политика, и върху икономика", се посочва още в доклада. В рамките на доклада и по време на конференцията, бяха изведени шест ключови препоръки, които да допринесат за по-ефективно и пълноценно участие на страната ни в международното сътрудничество за развитие: 1. Да се създаде ефективен механизъм за координация на национално ниво между различните участващи в политиките за развитие структури в България. 2. Да се направи проучване и анализ за ефекта на българската помощ за развитие по отношение на утвърждаването на България в политически, дипломатически, търговско-икономически и културен аспект. 3. Да се увеличи дела на двустранната помощ за развитие в области, които са от интерес на партньорите. 4. Да се повиши информираността на българския бизнес относно политиката за развитие на България, включително по-подробна информация за възможностите за участие на частния сектор. 5. Да се използва потенциалът на българските неправителствени организации, включително и като участници при изпълнението на българската политика за развитие. 6. Да се приеме рамков закон за политиката за развитие. По време на конференцията бяха представени и резултатите от финансирания от Европейския съюз проект "Граждански диалог за развитие", изпълняван от БПМР с подкрепата на външното ни министерство във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Основната цел на проекта е да задълбочи познанието и разбирането на гражданското общество за българската и европейската политика на сътрудничество за развитие и ролята на ЕС в изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие на света до 2030 г., както и българското участие в този процес. Дейностите по проекта включват 28 информационни събития за Целите за устойчиво развитие на ООН, проведени из цялата страна, регионална конференция за организации и институции от Западните Балкани и Черноморския регион, национална научна конференция за млади учени, национална конференция за глобално образование, както и обучения и конкурс за журналисти. Чрез тях организаторите се стремят да обхванат всички заинтересовани страни, които имат отношение към политиката за развитие – обществото, академичната общност, институциите, гражданския сектор, медиите, учители и ученици. Поставен бе и акцент върху работата на организацията в областта на глобалното образование като инструмент за промяна на нагласите и преодоляване на неравенствата в глобализирания свят. Българската платформа за международно развитие (БПМР) е основана в началото на 2009 г. Тя обединява в мрежа 23 авторитетни неправителствени организации, работещи в различни сфери. Членовете на БПМР работят по теми като образование за развитие, здравеопазване, равнопоставеност, околна среда и устойчивост. Целта на платформата е да бъде активен и легитимен партньор на държавните институции при изпълнението на ангажиментите на България към политиката на Европейския съюз за сътрудничество и развитие по отношение на трети страни.

Томислав Дончев: 2019 г. ще бъде решаваща за бъдещето на ЕС

30 October 2018 15:40

Следващата година ще бъде решаваща за бъдещето на ЕС. Намираме се на политически кръстопът, белязан от европейски избори през 2019 г., и трябва да решим от какъв Съюз имаме нужда. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в Букурещ на организираната от румънското правителство конференция „Приобщаваща Кохезионна политика за Съюз, по-близък до нашите граждани“, съобщи пресцентърът на Министерски съвет.