Култура

07 юни 2018 11:17

Средновековното мислене

Настоящият том (изд. „Изток-Запад“, превод от италиански Ина Кирякова, превод от латински Цочо Бояджиев) събира изследвания на Умберто Еко върху средновековната естетика, в частност на Тома от Аквино, както и проучвания в областта на семантиката върх...

източник: kultura.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Австрийската писателка Каролина Шути пристигна в София за премиера

15 November 2018 14:32

Каролина Шути, една от най-интересните съвременни немскоезични писателки, пристигна в България за премиерата на романа си "Някога навярно съм вървяла по мека трева", отличен с Наградата за литература на Европейския съюз. Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „Журналист“ в СБЖ, на ул. „Граф Игнатиев“ № 4, 1 ет., от 18 ч. Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика

Родена е Астрид Линдгрен

13 November 2018 23:03

Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикувана в Швеция през 1945 г. Първата книга за Пипи в България е от 1968 г. Астрид Линдгрен, с моминско презиме Ериксон (Ericsson), е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е

Пълното издание на "Задната къща. Дневникът на Ане Франк" – спомен за една от най-мрачните епохи

12 November 2018 13:15

В луксозното издание с твърди корици за първи път се публикува нецензурираното издание на необикновения дневник. Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, където 13-годишното момиче и нейното семейство прекарват две години, укриващи се от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век. С „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история оживява отново в

"Новото гробище над Сливница" оживява във ВИДЕО

11 November 2018 00:00

Класическото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов оживява в триминутен анимационен филм, дело на сдружение „Българска история“. „Новото гробище над Сливница“ (известно и като „Покойници“) е част от стихосбирката „Сливница“, посветена на Сръбско българската война от 1885 година. Стихотворението под името „Покойници“ на базата на популярна мелодия на Иван Минков е традиционен траурен марш на българската войска, припомнят от „Българска история“. Това е втората анимация от поредицата ни, която си поставя за цел да върне любопитството на младите към българската литература.

Ясен е победителят в "Златното яйце"

03 November 2018 12:41

24-годишният Мартин К. Илиев от София грабна “Златното яйце” на XXXV Национален младежки конкурс за поезия “Веселин Ханчев” в Стара Загора. Той е студент IV курс българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и завоюва наградата със стихотворението си “Като човек от равнината”. Втората награда е за Габриела Манова на 23 години от София с “Тя пристигна с куфар и половина…”, а третата за

Девети национален литературен конкурс "Хермес"

01 November 2018 13:54

Издателска къща „Хермес“ има удоволствието да обяви Девети национален литературен конкурс „Хермес“ за млади автори – до 33 години, в категория проза. Ще бъдат отличени три ръкописа, които ще бъдат издадени след сключване на договори с авторите им. Председател на журито е големият български писател Владимир Зарев. • Нашето желание е да популяризираме творчеството на младите български писатели. • С Националния литературен конк

Дни на българската книга в книжарници "Хермес"

01 November 2018 13:43

30 книги от български автори с отстъпка 50% очакват читателите По повод 1 ноември – Ден на народните будители, книжарници „Хермес“ обявяват Дни на българската книга. За начало на кампанията е избран 1 ноември – Денят на народните будители. А финалът й ще бъде на 11 ноември. В този период читателите ще могат да се възползват от специалната промоция, която включва 30 книги от български автори с 50% отстъпка. Сред заглавията са творби на Блага Димитрова, Ге

Дебютът на Том Ханкс в прозата вече и на български

01 November 2018 12:56

Коледното настроение идва още през ноември със сборника с разкази на Том Ханкс „Рядък модел“ (изд. „Колибри“). Българската публика има шанс да се запознае с още един от талантите на големия актьор от 2 ноември, когато книгата излиза на родния книжен пазар. „Рядък модел“ се ражда, благодарение на Нора Ефрон, партньорка на Ханкс от снимачната площадка на романтичната комедия „Безсъници в Сиатъл“ (1993). Сборникът съдържа 17 разказа, в които има нещо общо – пишещите машини, актьорът има слабост към тях и в дома си притежава над 50. Понякога те се появяват като допълнение към атмосферата, друг път заемат по-централна роля в наратива. Ханкс казва обаче, че разказите му не са писани на тях. Разказите се приемат с противоречиви отзиви от критиката, когато излизат на 17 октомври миналата година – „Индипендънт“ например пишат, че четеното им е „като вадене на зъби“, толкова е болезнено. „Гардиън” отбелязват необичайната за кратки разкази дължина, а критикът Марк Лоусън признава, че предпочита да гледа двукратния носител на „Оскар“ на екрана, вместо да чете книгите му. „Въпреки че Ханкс благодари на много имена за редакторски съвети, те може би е трябвало да направят повече. Най-добрите изречения са с изчистен, прост стил“, пише Лоусън. Том Ханкс сменя амплоато, издава книга с разкази В „Ню Йорк таймс“ са на друго мнение: „Първокачествена проза. Както можеше да се очаква“. Повечето критици поне се обединяват около мнението, че разказите са писани с много чувство и наблюдателност. Преводът на български е на Надя Баева. Том Ханкс: Клинт Истууд третира актьорите като коне Предлагаме ви откъс, който носи коледния дух. Из БЪДНИ ВЕЧЕР 1953 Върджил Бюъл затвори магазина чак когато наближи време за вечеря и заваля лек сняг. Пътят към дома ставаше все по-хлъзгав, затова той караше бавно, което се удаваше невероятно лесно с автоматичната трансмисия на плимута. Без превключване, без съединител, същинско инженерно бижу. Поднасяне извън пътя или затъване в снежните преспи тази вечер би представлявало истинско бедствие; в багажника на плимута се намираха всички съкровища от Дядо Коледа, скрити на сигурно място още откакто децата бяха обявили желанията си преди седмица. Тези подаръци трябваше да се озоват под елхата след няколко часа, а прехвърлянето им от багажника на затънала в снега кола в кабината на влекач би съсипало Бъдни вечер. Шофирането до дома продължи по-дълго от обичайното, разбира се, но не това тормозеше Върджил. Студът му беше ненавистен. При цялата автоматична скоростна кутия той често проклинаше производителите на плимута, че не могат да създадат прилична отоплителна система. До мига, в който бавно отби към къщата, зърна през стъклото жълтата гирлянда от лампички над задната веранда и гумите изскърцаха върху чакъла на алеята при спирането, вече изпитваше лека болка от студ. Налагаше се Върджил да е изключително предпазлив, за да не се подхлъзне на предната пътека, както му се беше случвало много пъти досега, но въпреки това влезе с бързината, присъща на всеки работещ човек. Изтръска снега от обувките си, закачи връхната си дреха и усети как тялото му се отпуска от топлината, която лъхаше към него през процепите на дрешника. След като купи къщата, сам бе инсталирал отоплителна система, надхвърляща нормите за скромен дом. Монтира също и наистина чудовищен бойлер, та божествената топла вода да задоволява ваните на децата и неговите собствени дълги душове, без никога да свършва. Получаваният комфорт си струваше зимните сметки за гориво, както и двата камиона дърва за огрев всяка зима. Огънят в дневната гореше. Той беше научил Дейви да го пали, като му показа как да подрежда дървата с блокчетата от дървения му конструктор като квадратна къщичка около подпалките, никога като пирамида. Сега хлапето приемаше паленето на огъня като свещен дълг. Още при първите ноемврийски студове, домът на Бюъл се превръщаше в най-топлото място на километри разстояние. – Тате! – изтича от кухнята Дейви. – Планът ни действа чудесно. Джил е в пълна заблуда. – Добри новини, големи човече – отвърна Върджил и упражниха тайното ръкостискане, известно само на тях двамата в целия свят. – Обещах ѝ, че ще напишем писма на Дядо Коледа след вечеря и после ще му оставим почерпка, както ми казваше ти, когато бях малък. Дейви щеше да навърши единайсет през януари. Джил подреждаше масата в кухнята, нейна слабост бяха салфетките и сребърните прибори. – Татко ми се прибра, ура-ура! – извика шестгодишното момиченце и подравни и последните лъжици. – Така ли? – попита Делорес Гомес Бюъл, застанала пред печката, а бебето Кони се беше вкопчило в лакътя и бедрото ѝ. Върджил целуна всяка от жените в живота си. – Да, наистина е той – каза Дел, сипа пържени картофи и лук в една чиния и ги постави на масата. Дейви донесе на татко си кутийка бира от новия огромен хладилник марка „Келвинейтър“ и церемониално повдигна с отварачка халките на двата срещуположни отвора – друго негово свещено задължение. Вечерята на семейство Бюъл беше истинско шоу. Дейви постоянно ставаше и се връщаше на мястото си – хлапето никога не изседяваше едно цяло хранене. Кони се гърчеше в скута на майка си, разхождаше лъжица из устата си или блъскаше с нея по масата. Дел режеше храната на децата, забърсваше разлятото, пъхваше хапка намачкан картоф в устата на Кони и от време на време хапваше и самата тя. Върджил се хранеше бавно, никога не повтаряше две хапки от една и съща храна, а въртеше вилицата в кръг в чинията и се наслаждаваше на представлението, изнасяно от семейството му. – Казвам ти, на Дядо Коледа му стигат три бисквитки. – Дейви разясняваше на Джил фактите около пристигането на очаквания гост. – Освен това никога не допива докрай чашата с мляко. Чака го много работа. Нали така, тате? – Така съм чувал – Върджил намигна на сина си и той се опита да му отвърне със същото, но успя единствено да сгърчи лицето си в опит да затвори едното си око. – И без друго всички му оставят същата почерпка. – Всички? – учуди се Джил. – Всички. – Не мога да разбера кога се появява той. Кога пристига? – упорстваше Джил. – Може изобщо да не пристигне, ако не изядеш всичко в чинията си – предупреди Дел и потропа с вилицата си по нея, а след това раздалечи картофите от месото. – С всяка хапка се приближаваш до идването на Дядо Коледа. – Щом си легнем в леглата? – попита Джил. – Трябва да сме заспали, нали? – Може да е по всяко време между лягането и събуждането ни. – Дейви имаше отговор за всеки от въпросите на сестра си. След като беше разкрил мистерията около Дядо Коледа през лятото, Дейви си беше поставил за цел да опази вярата на малката си сестричка. – Може да минат и часове. Ако млякото стои навън толкова дълго, може да се развали. – Той може да го охлади само с едно докосване! Топва пръста си в чаша топло мляко, прави магията и бум! Студено мляко. На Джил това ѝ се стори невероятно. – Сигурно пие много мляко. След вечеря Върджил и децата се погрижиха за съдовете, Джил стоеше върху един стол до мивката и подсушаваше вилиците и лъжиците една по една, докато Дел приспиваше бебето горе и си позволяваше така нужната кратка дрямка. Дейви отвори последната за вечерта кутийка бира на татко си и я постави на масичката с телефона до така нареченото татково кресло пред камината в предната стая. Щом Върджил се настани и отпи глътка, Дейви и Джил се излегнаха пред грамофона и пуснаха коледни песни. Лампите в стаята бяха угасени и светлините от елхата озаряваха стените с вълшебни отблясъци. Джил се покатери в скута на Върджил, а Дейви продължи да пуска песента за Рудолф отново и отново, докато не научиха и последната дума наизуст и дори започнаха да добавят и свои. Имал много лъскав нос. – Като крушка! Смеели му се и го наричали какъв ли не. – Хей, глупчо! И щом стигнаха до изречението за оставането му в историята, извикаха: – И в аритметиката! Дел слезе долу засмяна: – Ама че сте смешковци, какво направихте само с текста на „Радост за света“! Отпи глътка от бирата на Върджил, преди да се настани в своето кътче на канапето, извади цигара от кожената си табакера, затворяйки я с рязко щракване, и я запали с клечка от кибрита, поставен до пепелника при телефона. – Дейви, бутни малко този дънер, може ли? – помоли Върджил. Джил скочи на крака. – Нека аз този път! – След мен. И не се тревожи. Обувките на Дядо Коледа са огнеупорни. – Знам. Знам. След като и Джил разбута огъня с ръжена, Дел изпрати децата горе да облекат пижамите си. Върджил допи бирата си, а след това отиде до дрешника в коридора и извади портативната си пишеща машина „Ремингтън“. Делорес я беше купила чисто нова за Върджил, когато беше във военната болница в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Беше печатал писмата си до нея със здравата си ръка, преди терапевтът да го научи на така нареченото печатане чрез докосване с пет и половина пръста. Той извади машината от калъфа ѝ на ниската масичка за кафе и нави на ролката два листа един върху друг – винаги ползваше два листа, за да не нарани валяка. – Оставете посланията си до Белобрадия старец или Дядо Коледа, както и да се казва – поръча той на децата, щом се върнаха ухаещи свежо на паста за зъби и чисти пижами. Джил написа своето първа, тракаше буквите една по една, клавиш по клавиш. мили дядо коледа мерси че идваш пак и ти благодаря за медицинския комплект и ходещата кукла които се надявам да ми дадеш весела коледа с обич ДЖИЛ БЮЪЛ Своето писмо Дейви настоя да напише на отделен лист. Обясни на Джил, че не иска да обърква Дядо Коледа. За подравняването на двата листа му бяха нужни няколко опита. 24/12/53 Скъпи Дядо Коледа. Сестра ми Джил вярва в съществуването ти. Затова. Продължавам и аз. Ти знаеш какво искам за Коледа и повярвай ми, НИКОГА НЕ СИ МЕ РАЗОЧАРОВАЛ…! Разбира се оставям малко студено мляко и бисквитки за почерпка. Догодина ще трябва да донесеш подарък и на бебето Кони защото вече ще е достатъчно голямо, чу ли???? Ако млякото се стопли, охлади го с пръста си. Дейвид Еймъс Бюъл Дейвид остави писмото си в пишещата машина, като я обърна към камината, където Дядо Коледа да успее да го види. – Трябва да подредите подаръците си на купчинки под елхата. За да е по-лесно на сутринта – каза Върджил. "Площад Славейков"

26 октомври 1957 г. Умира Никос Казандзакис

26 October 2018 07:27

На 26 октомври 1957 г. умира Никос Казандзакис. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“ Той е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит. Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един - единствен глас – печели я френският писател Албер Камю. Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г. През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен. Писателят прекарва много време работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“.

За 35-ото “Златно яйце” се борят 80 млади творци

25 October 2018 09:40

Осемдесет млади поети са изпратили творби за надпреварата в XXXV издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. 63 момичета и 17 момчета на възраст между 14 и 25 години се конкурират за голямата награда - отпечатването първата им стихосбирка. Сред дамите преобладават талантите във възрастовия диапазон 17-18 години, а при момчетата повечето са между 19 и 20 години. Популярността на поетичния конкурс личи и от географската справка за участниците. 22-ма са