Образование и семейство

11 юни 2018 10:08

Вход свободен в НВИМ за Деня на бащата

На 16 юни (събота) от 10.00 до 18.00 часа с вход свободен и многобройни атракции в Националния военноисторически музей (НВИМ) ще се проведе Ден на бащата, посветен на специалната връзка между таткото и детето. За седма поредна година в началото на ля...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Малкият човек в Голямата война - обикновеният българин и Първата световна война

05 November 2018 13:11

„Малкият човек в Голямата война“. Така се нарича изложбата на Националния военноисторически музей (НВИМ), която ще бъде открита на 8 ноември (четвъртък), от 18:00 часа в Българския културен институт в полската столица Варшава. Тя е част от Националния план за отбелязване на 100-годишнината от края на Първата световна война и получи най-голямата награда на Министерство на културата за атрактивен и оригинален проект за самостоятелна изложба на тазгодишното издание на Панаира на музейните изложби. С богатство от въздействащи фотографии, звукови ефекти, лични свидетелства и емблематични експонати световният конфликт е представен през очите на обикновения човек — през неговите чувства и емоции, през начина, по който войната променя живота му и слага печат върху съдбата му. Изложбата интерпретира темите за националното обединение, разрушенията, ужаса на смъртта и краха на моралните ценности през призмата на многопластовите емоции и общочовешката проблематика. Бомбардирайки сетивата, експозицията създава отделни зони на емоционален заряд, в които посетителят преживява войната не като страничен наблюдател, а като реален участник в събитията отпреди 100 години.

Родители ще се борят срещу колите по тротоарите

12 October 2018 11:50

Кола до кола върху тротоарите и празни платени паркинги на броени метри от тях – това е всекидневието на хиляди родители с малки деца в София и страната. Така се налага количките да се движат по пътното платно с риск за живота и здравето на малки и големи. Родители започнаха инициатива за свободни тротоари около училищата и детските градини, съобщи bTV. Сдружение „Безопасни детски площадки” вече е събрало десетки сигнали. "Установихме, че има сериозни проблем

Родителите на гурбет, децата по Скайп

07 August 2018 06:08

Детето, оставено на баба някъде из България, сяда да закусва. След мъжка борба дядото успява да включи скайпа. На екрана се появява майката, включила телефона си в слугинската стая някъде из Италия. Станала е по-рано, за да „закусва“ с детето си. Научи ли си уроците? Ама защо не си ядеш филийката?... От Германия бащата звъни само в неделя, защото на строежа няма интернет. С него обсъждат каква футболна фланелка ще му донесе за Коледа. Покъртителното стана всекидневие Преди петнайсетина години този сюжет звучеше покъртително, а днес взехме да свикваме. Хората пак са принудени да чергарстват, но откакто България влезе в Евросъюза, връщането стана по-лесно, а и много хора вече взимат децата си там и ги закачат за социалните служби. Нали оправданието на емиграцията и преди 15 години, и сега е едно и също: правим го за децата. Има и психологически казуси на хора – най-често разведени бащи - които предпочитат да общуват дистанционно, защото физическият контакт им е труден. Тези случаи са много по-разпространени отколкото си представяме. Седи тийнейджърът в стаята си, запушен със слушалки и потънал в някакви сайтове, а таткото, който също сърфира из някаки екрани, му текства от другата стая: „Днес съм свободен, искаш ли да правим нещо заедно?“ „А, сега не мога." „Е, добре друг път." Как се развързва връзката родители-деца Интерфейсът те улеснява, когато искаш да откажеш, да игнонирарш, да превключиш към друг разговор. И в този смисъл позволява да се развърже тежката и многопластова връзка дете-родител. Това сякаш е и същината на дигиталната революция: да се освободим един от друг. Телеродителството е необратима тенденция, а раздялата всъщност е елемент на всяка модернизация. Когато жената тръгва на работа в завода, тя вече не носи детето в цедилка, за да го кърми между смените – поверява го на детска градина. В глобалния вариант на модерността става все по-трудно и мъжът, и жената да си намерят работа на едно и също място. И това важи не само за семейства от гледачка и строител като в горния пример, но и за инженери, университетски преподаватели, евроексперти. Обикновено единият се жертва за по-добрата кариера на другия. В някои случаи работодателят намира работа и на половинката, за да задържи желания специалист. Но тази асиметрия често създава конфликти и допълнително подкопава и без това нетрайните семейни връзки. Дигиталната комуникация: колкото, когато, с когото Засега не изглежда, че телеродителството скоро ще изчезне, дори напротив. Предлагат се разнообразни апликации на различни платформи, които улесняват телеродителя - най-често разведен баща. А колкото по-флуидно става семейството – раздели, нови бракове, децата от единия и от другия живеят в третия... - толкова по-важна роля ще придобива онлайн контактът. Та нали главната специфика на дигиталните комуникации е следната: само с когото искаш, колкото искаш, когато искаш. Затова се заслужава психолозите да разсъждават по темата. Проблемът е в това, че онлайн родителят не е цялостно човешко същество, той е образ. В реалния контакт ние въздействаме на детето цялостно, вкючително с елементи на поведението си и с езика на тялото, които не осъзнаваме. На екрана се саморедактираме – появяваме се само в момент, в който сме в добро настроение, подготвили сме предварително какво ще кажем, какви шеги, какви обещания за подаръци. В резултат детето често идеализира родителя, който му се явява не като противоречиво човешко същество, а като филмов герой – има немалко случаи, когато деца, контактували години наред онлайн, срещат реалния родител и се разочароват, не го искат - защото са живели не с реалния, а с идеализирания образ. "Истинска" и истинска майка Другият момент е раздвоението. В миналото дете, оставено, примерно, на леля си, първо страда, после лека-полека пренася родителския авторитет върху нея, тя му става майка - и точка. Осиновяването е старо колкото човечеството – то предполага отговорността и грижата от един да премине у друг. Нали сте чували за фантазиите на много деца, че истинските им родители всъщност са граф и графиня и ще ги избавят от сегашния им живот? Е, тези фантазии са просто начин на борба срещу властовите отношения в семейството - и си отиват с порастването на детето. Какво обаче се случва, когато детето е оставено (на леля, баба, мащеха, съседка...), а „истинската“ майка все пак през ден му се явява на екрана и плаче за него? Слагам кавички, защото майка, която е напуснала детето си, вече не е истинска - майчината роля вече играе друг. Резултатът е, че родителската роля се раздвоява, единият авторитет е тук, другият там далеч, а детето чудодейно получава възможността да ги сблъска, да ги използва един срещу друг. Нима така израстваш като възрастен човек? Нима изграждаш здрава идентичност?  Какви са психологическите следствия от всичко това ще разберем в близките години. Подобно раздвояване мултимедийното присъствие на отсъстващото поражда във всички сфери. Например емигрантът, който продължава да поддържа връзка с родината си и никога не се интегрира докрай: той развива двойна идентичност, която според някои е богатство, според други обаче сериозен проблем за демокрацията. А ако си припомним сериала „Черното огледало“, можем да си представим, че след някоя година компютърът ще ни позволява да общуваме с починалия си близък, като ни го връща във вид на холограмно, говорещо привидение. Никога няма да го погребем, да надживеем загубата и да продължим напред. Дойче веле.

Посланията на европейските лидери ще бъдат изложени в музей

03 August 2018 16:15

Посланията на европейските лидери от неформалната им вечеря по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз са вече част от изложбата „Враг/Приятел“ на Националния военноисторически музей. Експозицията представя собственоръчно написаните пожелания на европейските лидери и е естествен завършек на изложбата, чиято цел е да потърси съвременните проекции на миналото. Обрисувайки сложния пъзел от взаимоотношения на международната политическа сцена след Освоб

Националният военноисторически музей показва спасените бойни знамена на армията

18 July 2018 23:25

С изложба на спасените бойни знамена Националният военноисторически музей отбеляза 140 години от създаването на Българската армия.

НВИМ представя спасените бойни знамена

16 July 2018 00:02

На 18 юли (сряда), от 17,00 часа в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „Спасените бойни знамена на Българската армия“. Тя е посветена на две значими годишнини – 140 години от създаването на Българската армия и 100 години от края на Първата световна война. В изложбата за първи път ще бъдат представени оригиналите на всички спасени бойни знамена на българските полкове, участвали в Първата световна война, които се съхраняват в Националния военноисторически музей. Българските офицери и войници, останали в заложничество, свалят от дръжките знамената и за да не ги предадат във вражески ръце, с риск за живота си, те ги укриват и пренасят в България. Този акт на себеотрицание остава в историята като един от най-емблематичните примери за опазване честта и славата на Българската армия. Точно 100 години след тези събития Националният военноисторически музей ще припомни, че 140-годишната ни армия няма пленено знаме и въпреки тежките битки, които е водила, и пораженията, които е претърпявала, винаги е успявала да запази честта на Родината. Освен бойните светини в изложбата ще бъдат показани и вещи на спасителите на знамената, възпоменателни гривни и ордени, които ще допълнят разказа за героизма и честта на българския войн. Изложбата може да бъде разгледана до 19 август.

НВИМ празнува 102-рия си рожден ден

04 July 2018 07:45

Днес, 4 юли, Националният военноисторически музей (НВИМ) отбелязва своята 102-ра годишнина. По случай празника работното време на музея ще е от 17:00 до 23:00 часа, като входът ще бъде свободен както за постоянната хронологична експозиция и за временните си изложби, така и за колекционните зали, в които са представени богатите и изключително любопитни и ценни колекции оръжие, униформи и отличия. На своя празник НВИМ подарява свободен достъп за своите експозиции, за да могат всички любители на

Във Военноисторическия музей отбелязват Деня на бащата

16 June 2018 09:44

Днес в Националния военноисторически музей ще бъде отбелязан Денят на бащата. Какво предвижда програмата - вижте прякото включване на Цанка Николова.

В Украйна предлагат да заменят думата "родители" с "роднини" в учебниците

11 June 2018 09:06

Министерството на образованието и науката в Украйна предложи в учебниците думата "родители" да бъде заменена с "роднини".  Според експертите децата не могат да намерят нито себе си, себе си, нито роднините или особените обстоятелства, при които живеят. Около 40 процента от общия брой ученици в Украйна живеят в непълни семейства. Така се оказва, че задачите, в които се споменава думата "родители" насочват вниманието към ограничените възможности на децата и

Децата - радост в грижите и грижа в радостта

01 June 2018 08:00

"Затворете очи", каза водещият на обучението. "Спомнете си вашето детство. Спомнете си какви деца сте били. Какви игри сте играли? Кое беше любимото ви ястие? Къде обичахте да ходите? Какво ви казваха родителите? Тридесет възрастни хора затваряха очи и се връщаха в детството. Представяха си отминали години, отдавна отлетели времена. "А сега отворете очи" - водещият ни откъсна от пътуването в миналото. За някои то носеше усещане за лекота и радост, а за други - тъга, болка, самота... Колкото повече остарявам, толкова по-често се връщам в детството. Интересно е, че спомените ми не са детайлни. По-скоро си припомням емоции, места, преживявания... Не зная какви са спомените от вашето детство, но аз често виждам онова детенце с чуплива коса, което не иска да се прибере и да остави играта на двора или при съседите. Виждам момчето, което стои до тавата с лютеница и яде поредната намазана филия. Виждам и детето, което спи спокойно на задната седалка на големия (поне така ми се струваше) жълт "Трабант - комби", който лети към нови преживявания и приключения. Във всички тези картини от моето все по-отдалечаващо се детство виждам и много лица - на моите родители, брат ми, дядовците и баба ми, съседски деца и приятели, които отдавна не съм срещал... и се усмихвам. Докато се връщам от тази разходка в миналото, усещам малкото си момче до мен. Моят 4- годишен син търси внимание и само секунда преди да го чуя, в ума ми минава тревожна мисъл: "Какво ще си спомня той след години? Когато се върне в миналото, ще има ли усмивка на лицето му? Как да му подсигуря щастливото детство, което аз имах? Работата ми е свързана с хора - жертви на насилие. Често след поредния ужасяващ случай, при който е упражнено насилие над дете, се питам какво ни става на нас, възрастните. Защо толкова силно мразим и себе си, и децата, че им причиняваме такива ужаси? Не трябва ли децата да са нашето най-голямо богатство и най-голяма отговорност? Често след тежък работен ден имам нужда да се уверя, че всъщност малцина са тези, които тормозят децата си, като ги насилват и бият. Повечето хора не правят така. Имам нужда да отида при моя син, да го гушна силно и без думи да му обещая, че няма да преживее ужаса, на който са подложени децата, с които работя. Не е лесно да си родител. В една песен се казва, че "всички сме продукт на детството си". Никой не може да избира своето детство и всеки носи отпечатъците на родителските успехи или неуспехи. Докато мислех за грижата и радостта при отглеждането на децата, се запитах за смисъла на родителството. Чувал съм хора да казват, че както те са гледали своите деца, така очакват да бъдат гледани от тях на старини. Има родители, които очакват от децата си благодарност за онова, което са били длъжни да правят. Виждал съм и такива, които непрекъснато манипулират децата си, като им вменяват вина. Според Зигмунд Фройд "нуждата от бащинска закрила е най-голяма в детството" и колкото и да са оспорвани неговите теории, не можем да отречем, че тези му думи са изпълнени с дълбок смисъл. Божието слово ни учи на същото. Незаменима е ролята на бащата в грижата и възпитанието на децата. Ние, бащите, често се опитваме да избягаме от тази си роля и да я прехвърлим в ръцете на майките. "Грижата за децата е женска работа", казват много мъже, но Библията учи друго. Апостол Павел казва: "А вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне" (Ефесяни 6:4). И добавя: "Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават" (Колосяни 3:21). Не подценявам значимостта на майката, но тези стихове подчертават безспорната роля на бащата във възпитанието и наставлението в Божия път, както и в насърчаването на децата. В повеленията, които Бог остави чрез Мойсей на Своя народ, често присъстват заповеди, напътстващи родителите да говорят, да разказват, да учат децата си за Бога и Неговите пътиша още от най-ранните им години. Един писател казва, че е "фатално лесно да бъдат накарани малките деца да мислят, че са ужасни." А друг добавя: "Децата не са книжки за оцветяване. Не ги изпълвайте с любимите си цветове." Да, отглеждането на децата е съпроводено с много грижи. Спомнете си вашите тревоги, когато детето ви е било с температура или не е спирало да кашля. Спомнете си как понякога ви е изкарвало от равновесие, докато се е тръшкало в някой магазин или е плачело насред улицата. Припомнете си миговете, когато сте се прибирали уморени, и сте жадували да си починете, а то е искало да играе на "ти тичаш, аз гоня". Толкова много спомени с малките ви или големи деца, които ви карат да изтръпвате, да се ядосвате и да се чувствате провалени. Наистина родителството е сериозно изпитание. Децата имат нужда от нашите грижи. Но нека се върнем към моментите, които са изпълвали сърцата ни с трепет, лицата ни - с усмивки, а очите ни - със сълзи на щастие. Спомнете си малкото дете, което протяга ръчички към вас и казва, че ви обича, извинява се или просто иска да получи нежна прегръдка. Припомнете си усещането за бащина или майчина гордост, когато детето ви е изричало някое стихче, без да допусне грешка, когато се е прибирало у дома с безупречна класна работа, постижение от спортно състезание или просто само е изхвърлило боклука, без да му напомняте. В такива моменти грижите за децата ни наистина избледняват и остават на заден план. Децата ни създават грижи, но и толкова много радост, че с искрено сърце можем да признаем: те ни носят радост в грижата и са грижа в радостта.