Християнство

10 юли 2018 07:00

Тойохико Кагава и християнската социална дейност в Япония

130 години от рождението на японския евангелизатор Редакция ХАРТА Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали...

източник: www.harta-bg.info
Виж повече

 
Свързани новини

Какво могат да научат християните в САЩ от пастирите емигранти?

11 July 2018 08:00

Християнски служители емигрират в Съединените щати по едни или други причини и там се сблъскават с различна форма на християнство, която на моменти е странна за тях и предизвиква учудване. По-долу споделяме свидетелствата на пастири и служители от различни страни, и техните впечатления от американското християнство.  Уилмър Рамирес се преместил в САЩ, след като 9 години е бил пастир на църква в Гватемала. Той бързо научил, че не само езикът, на който се говори, е различен. Различни са и схващанията и практиките на християните там. Той споделя: "На първото богослужение, на което присъствах пастирът обявяваше събитията през седмицата и докато ги изброяваше, каза: "Надявам се всички да дойдете и да се забавлявате!" Бях много изненадан. Смятах, че ходенето на църква е с цел да се научим да живеем по-близо с Христос, а не да се забавляваме."  Можич Балндадор е повярвал в Монголия след падането на комунизма, след което емигрирал в САЩ и в момента е пастир на монголската църква в Колорадо. Най-силно го впечатлили неформалните отношения между християните. "Когато дойдох в Америка и започнах да уча в Библейски колеж, ми направи впечатление, че студентите се държат много фамилиарно с професорите, наричат ги по име, говорят им на "ти" и те нямат нищо против, даже ги насърчават. В същото време обаче научих, че не можеш просто да отидеш да се срещнеш с някого, дори и да ти е близък. Не можеш просто да се появиш пред вратата му. Трябва да си уговориш предварителна среща." За Манди Смит, която е служител в църква в Синсинати, първите впечатления са свързани с огромните възможности, с които разполагат църквите в САЩ. Тя е дошла от Австралия, за да учи в Богословски институт. Особено я впечатлили невероятните ресурси, материали и учебни програми, но в същото време се натъкнала на факта, че ако тези материали липсват по някакъв начин, цялата работа спира или неимоверно се затруднява, сякаш целият учебен процес е блокиран. Според нея най-силно се забелязва фрапиращият индивидуализъм и материализъм у християните. Ендашоу Келкеле, който е пастир на Етиопската църква в Денвър споделя, че етиопските пастири отслужват погребения и на хора, които не познават, за да услужат на техните семейста и да покажат съучастие, докато в САЩ пастирите не биха погребали човек, когото не познават. Освен това в Етиопия хората пият кафе заедно, за да общуват, докато в Америка навсякъде можеш да видиш хора, които пият кафе или се хранят сами. В Етиопия общността е важна и хората зависят едни от други, помагат си.  Според Джей Ким, който е пастир от Южна Корея и служи в църква в Небраска, индивидуализмът оказва влияние и върху богословието на американците: "В Корея всички църкви са една общност и са свързани, докато в Америка хора от една и съща църква смятат, че вярата си е нещо лично и всеки може да изповядва неща, различни от другите, даже и да посещават една и съща църковна общност. Освен това прави впечатление, че американците разглеждат вярата и църквата, сякаш за лична облага и полза, вместо да смятат, че те трябва да се жертват за Христос и за ближните. В Корея всички отиваме на молитва всяка сутрин преди работа, докато в Съединените щати много се говори за молитвата, но няма молитвени събрания. Тук сякаш вярата е средство за по-добро емоционално здраве и благополучие, и възстановяване на нарушените взаимоотношения. Никой не обсъжда такива теми и въпроси, като грях, наказание, дисциплина и ад. Няма и загриженост по въпросите за морала или пастирите да държат хората отговорни за нещата, които се случват в тяхното ежедневие." Очевидно е, че християните в САЩ могат да научат много неща от техните приятели, емигранти, които идват в страната на възможностите за по-добър живот, но често се натъкват на негативи, с които трябва да се борят. Изборът е личен. Дали да решат да повлияят в положителна насока? Източник: Christianity Today  

Бразилските футболисти свидетелстват в Инстаграм: Цялата слава принадлежи на Бога!

05 July 2018 08:00

Ръководството на Световното първенство по футбол забранява на играчите да отправят религиозни послания по време на срещите, докато са на терена. Обаче футболисти като Тиаго Силва, Неймар и други звезди от бразилския отбор използват своите профили в Инстаграм, за да отдават слава на Бога. В бразилския отбор, който участва на Световното първенство има няколко играчи, които са активни християни. Вярата е централен елемент в живота на много от бразилските футолисти както в настоящето, така и в миналото. Футболисти като Кака, Едмилсон, Давид Луис, Ривалдо и Бебето са само някои от спортистите, които публично изповядват своята вяра в Исус Христос.  Неотдавна ФИФА забрани отправянето на политически и религиозни послания от страна на играчите, докато са на футболния терен. Това обаче не попречи на футболистите християни да се молят преди и след мачовете на своите отбори. Някои от най-добрите играчи от отбора на Бразилия, които са любимци на милиони зрители и се считат за един от основните фаворити за спечелване на световната купа, редовно използват социалните медии (и особено Инстаграм), за да споделят своята вяра, докато трае Световното първенство в Русия. След мача с Мексико Тиаго Силва, който има 13.6 милиона последователи в Инстаграм, каза следното: "Нека цялата слава да бъде за Теб, Татко! Какъв ден! Поздравления, отборе! Нека да продължим напред!" Неймар, който има 98 милиона почитатели и е най-известният футболист на Бразилия (макар и противоречив на моменти), е споделил снимка със заглавие: "На Тебе да бъде цялата почит и цялата слава, Боже!" Часове преди мача с Мексико вратарят на Бразилия, Алисон Бекер, който има 2,1 милиона последователи, цитира в своя профил Псалм 20:4: "Едни споменават колесници, а други коне, но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог." Нека Бог да ни благослови! Бог е в контрол! 

Готови ли сме да споделяме Божията любов през това лято?

30 June 2018 08:00

От самото раждане на Църквата тя е упълномощена да разнася Благата вест за Христос и Неговото спасително дело. С течение на столетията тази мисия сякаш е предоставена основно на институционалната църква. Отделните християни все по-малко се считат ангажирани активно да свидетелстват за вярата си в Христос, като смятат, че това е работа на пастирите и библейските служители. Лятото е времето на почивките и заниманията на открито. Споделянето на християнската вяра и посланието за Божията любов сякаш отново е поверено  на специално обучени хора в младежките и детски лагери. Какво може да направи всеки отделен вярващ, така че да използва всяка благоприятна възможност, за да сподели по практичен начин своите убеждения и по-специално вестта за спасението? По-долу ще споделим някои предложения: Да не се колебаем да водим духовни разговори. Историята за Закхей, описана в евангелието от Лука, представлява отличен пример за това как Исус общуваше с хората. Лука описва Закхей като дребен на ръст бирник, който използваше служебното си положение, за да се замогне. В същото време той е представен и като човек, който иска да знае повече за Исус и проявява искрен интерес. За околните Закхей беше последният човек, който би имал нужда от Исус, но се оказа, че съвсем не е така. Когато Исус го повика, той откликна с цялото си сърце и покаянието му беше истинско (Лука 19:8). Понякога хората, които отписваме като невъзможни случаи, имат най-голяма нужда някой да им сподели Благата вест. Те може да не отговарят на нашите очаквания за заинтересована личност, но ако покажем интерес и внимание, ще открием, че имат дълбоки духовни нужди, стига само да поискаме да узнаем какво точно мислят и какви са стремежите им. Когато разговаряме с новите хора, които ще срещаме това лято, нека не се колебаем да задаваме въпроси за техните духовни нужди и копнежи. Много е възможно да се изненадаме от отклика им. Когато разговаряме, добре е и да се молим Бог да ни води, така че Той да се разкрива по неподозирани за нас начини. Да показваме гостоприемство. Евангелието ни представя Бога като домакин, който отправя покана за пищно тържество. В евангелските разкази четем за Исус, който често беше канен в домовете на различни хора, за да яде с тях. Всъщност думата "маса, трапеза" може да се срещне почти във всяка глава от евангелието на Лука. Същият пример може да бъде следван от вярващите, които не трябва да се боят да отворят домовете си за съседи, колеги и роднини в духа на християнското гостоприемство. Когато поканим някого в дома си, ние на практика отваряме сърцето си за него, а когато се храним заедно, споделяме мисли и чувства, които спокойно могат да включват нашата вяра, ако тя е приоритет в живота ни. Разбира се гостоприемството може да бъде разглеждано и в двете посоки. Ние също ще бъдем канени на гости и от нас зависи дали и как ще откликнем на отправената покана. Когато проявяваме гостоприемство или откликваме на отправена покана, ние ставаме съработници на Бога, чиято любяща покана за спасение включва целия свят. Да каним нашите познати, колеги и роднини на мероприятията, организирани от нашата църква. Лятото е активно време за повечето църкви. Организират се пикници, лагери за деца и юноши, семейни лагери и кръщения. Хората жадуват за искрени взаимоотношения, така че ние сме тези, които след молитва можем да отправим покана към наши познати, колеги и далечни (и близки) роднини да се включат поне в едно от въпросните църковни мероприятия. Разбира се, трябва да бъдем подготвени и за отрицателен отговор на нашата покана, но това не трябва да ни спира или да ни обезсърчава. Ако ни откажат, трябва да си напомним, че сърцата на хората са в ръцете на Бога. Ние сме само Негови свидетели, а не адвокати. Можем да продължим да се молим за хората, които са ни отказали, без да се настройваме негативно към тях или да променяме отношението си. Никога  да не подценяваме силата на личното внимание и присъствие. Когато проявяваме искрен интерес към хората, независимо къде ги срещаме, Бог използва случая, за да създадем нови приятелства, които да послужат да демонстрираме Христовата любов, която е безусловна. Живеем в общество, в което приятелите ни във Фейсбук са много повече от онези, които имаме в реалното ежедневие, но това не означава, че искрените и истински взаимоотношения са се обезценили. Когато сме близо до нашите приятели в моменти на радост и скръб, на рождени дни и погребения, в болнични стаи, по време на химиотерапия и радиолъчение, късни вечери и национални празници, тогава ние на дело показваме нашата любов, която е отражение на факта, че Бог е възлюбил нас и ни приема, каквито сме. В евангелието на Йоан четем как Филип сподели с Натанаил, че са намерили Месията, който е от Назарет. За онова време Назарет не се ползваше с добра репутация и затова Натанаил се усъмни в истинността на Филиповите думи. Отговорът на Филип беше много мъдър, макар и съвсем кратък: "Ела и виж" (Йоан 1:46). След като беше поканен, Натанаил откликна и отиде да се срещне с Месията, а това изцяло промени живота му. Днес много от нашите съседи и колеги се чудят дали нещо добро може да излезе от нашата вяра. Подобно на Филип ние можем да ги поканим да дойдат и да се уверят сами: "Елате и вижте". Резултатите са в ръцете на Бога. Източник: Christianity Today

750 души приеха Христос на грандиозен музикален фестивал в Нашвил

29 June 2018 08:00

Музикалният фестивал Бонару (Bonnaroo) се провежда всяка година през месец юни в района на Нашвил, Тенеси. Той е един от най-масово посещаваните музикални фестивали в света. Изпълнители от цял свят забавляват десетките хиляди посетители с тяхната музика. Могат да се чуят певци и инструменталисти от всички възможни музикални жанрове и певчески стилове. Фестивалът е посещаван и от стотици християни, като издигат палатки извън портите на официалния кампус. Тяхната цел е да установят контакти с участниците в събитието по всевъможни начини. Те с готовност се молят за онези, които изявяват желание за това, отговарят на въпроси на хора, които проявяват интерес да научат за Христос, раздават вода и санитарни материали, предлагат помощ на онези, които искат да споделят проблемите си с внимателен и съчувствителен слушател, насърчават желаещите с прочит на вдъхновяващи части от Библията.   Има стотици християни, които се отнасят скептично към тази инициатива и нейните основатели с готовност споделят какви са резултатите от това мероприятие, което изцяло се състои от доброволци. Статистиката показва, че тази година повече от 2 500 души са проявили желание да разговарят за Бога и 750 от тези хора са изявили желание да се молят, да приемат Христос и голяма част от тях са били кръстени във вода. Ето и едно от свидетелствата: Джеймс отишъл на музикалния фестивал, за да се почувства част от общността, която е обединена от любовта към музиката. Баба му се  занимавала с магьосничество и редовно сипела проклятия върху него. Когато бил на 11 години научил една молитва, но баба му разбрала за това и му забранила да я произнася.  Докато Джеймс разговарял с християните доброволци, дошли на фестивала, той научил, че Христос го обича и той можел да види тази любов, проявена на дело чрез тяхното внимание и загриженост.  Разбрал, че може да повярва в Исус и да получи прошка за греховете си, защото на кръста Бог е оставил Единородния Му син да плати наказанието за греха. Джеймс се доверил, че Исус Христос е умрял на кръста, за да прости неговите грехове и той с молитва приел поканата за прошка, спасение и вечен живот, като изявил да се кръсти във вода, за да засвидетелства вярата си пред останалите. Преживяването било съпроводено с огромна радост и вълнение. Стотици млади хора са получили надежда, прошка, насока и възможност за нов старт в живота, докато е траел фестивалът. Всичко това, благодарение на преобразяващата сила на евангелието, споделено от християните, отишли там, за да предложат своята помощ и грижа. Организацията, осигурила тази помощ, се нарича Love Reach to Bonnaroo и нейни основни представители са Скот и Сара Маклауд, Джейсън Форд, Боб Пери, както и голям екип от млади хора, отишли на фестивала с готовност да свидетелстват за своята вяра в Христос, както и да прекарват десетки часове в молитва преди и по време на музикалното събитие. Клипове за случилото се на фестивала могат да бъдат видени в You Tube под заглавие "Loving Lifestyle Evangelism". Те ще ви насърчат и вдъхновят да споделяте своята вяра, и да се включите в подобни мероприятия, които целят осигуряване на ефективна грижа към младите хора в тези дни на усилена жетва за Божието царство. Източник: Charisma News

Актьорът Крис Прат за правилата в живота на християнина

25 June 2018 08:00

През изминалата седмица актьорът Крис Прат получи наградата на MTV Movie & TV Awards' Generation  и в благодарствената си реч използва случая, за да сподели своите правила за живота. Четири от тях са свързани с неговата християнска вяра. В речта си той споменава и Христовото изкупление, което е определящо за живота му. "Бог е реален. Бог ви обича. Бог иска най-доброто за вас. Вярвайте в това - Аз вярвам", каза Прат сред всеобщи аплодисменти. Актьорът е известен с ролите си в "Parks and Recreation", "Jurassic World", и филмовата поредица "Guardians of the Galaxy" ("Пазители на галактиката"), която има християнска основа. Крис е посветил живота си на Христос и от 19 - годишна възраст работи в организацията "Евреи за Исус", съобщава списание  "Esquire". Прат често говори за своята вяра пред медиите. В речта си след получаването на наградата Крис включва и своите 9 правила за живота, в които се преплитат хумор и сериозни истини. Правилата касаят душата, молитвата, Бога и кръста на Христос.  По-долу изброяваме деветте правила, споделени от актьора християнин: Дишайте. Ако не дишате, ще се задушите. Вие имате душа. Внимавайте как се отнасяте с нея.  Ако сте силни, бъдете защитници; ако сте умни, въздействайте със смирение. Силата и интелектът могат да бъдат оръжия, но не ги използвайте срещу слабите. Извисете се над дребните неща. Когато давате лекарство на куче, сложете го в хамбургер. То даже няма да разбере, че сте му дали лекарство. Вършете добри дела. Помогнете на някого в нужда. Слугувайте. Това ще се отрази благотворно на вашата душа. Бог е реален. Бог ви обича. Бог иска най-доброто за вас. Повярвайте го. Аз вярвам. Когато сте на парти и трябва да ползвате тоалетната, не го отлагайте. Научете се да се молите. Вашата душа има нужда да се моли. Никой не е съвършен. Някои хора ще ви убеждават, че сте съвършени в момента - такива, каквито сте. Това обаче не е вярно. Докато сте на земята, няма да постигнете съвършенство, но Господ ви предлага благодат, за да приемете тази истина. Страната, в която живеем, се радва на свобода, но някой е платил за нея. Така е и с благодатта. За да се ползвате от благодатта на Бога, Исус Христос е платил със Своята кръв на кръста, за да имаме свобода от греха. Не го забравяйте. Не го приемайте за даденост. Повярвайте го. Източник: Christian Headlines

Вярата на Доли Партън - житейски уроци, които стоплят сърцето

19 June 2018 08:00

Доли Партън е позната на българската публика като един от най-популярните автори и изпълнители на кънтри музика. Вече шест десетилетия тя използва таланта си да твори музика, която стопля сърцето и вълнува слушатели от различни социални прослойки с различни вкусове. Още от ранно детство Доли притежава умението да приковава вниманието на публиката и сякаш да омагьосва с чара си. Първият ѝ музикален дебют е по радиото, когато е едва на 10 години,  макар че свири и пее в църквата още когато е на 6 години. Когато е на 8 нейният вуйчо ѝ подарява първата китара, а на 13 години записва първата си песен. Джони Кеш е сред първите, които я насърчват да се насочи към музикалната кариера.  Оттогава до днес Партън е издала над 100 милиона копия с нейната музика. Доли е носител на множество отличия, в това число 9 награди "Грами" от 46 номинации. Написала е над 3 000 песни. През 2016 година Доли Партън и съпругът ѝ празнуват златна сватба (50 години брак), като подновяват своите брачни обети. Партън има и немалко успешни филмови участия.  Последната филмова поредица с нейно участие  е биографична и отразява нейното детство, белязано от служението на дядо ѝ, който е петдесятен пастор и силната вяра на майка ѝ, която е отгледала децата си в бедност, но винаги се е надявала на Бога, въпреки всички изпитания. До момента са излезли два филма от поредицата. Първият филм носи заглавие "Coat of Many Colors" и представлява историята, вдъхновила едноименната песен на Партън, която е световноизвестен хит.  Филмът разказва за преживяванията на Доли в семейство, където майката е посветена християнка, а бащата остава в двора на църквата по време на богослуженията. Подобно на майка си Доли силно вярва в Бога и му се моли за всичко, но след като малката ѝ сестричка умира, тя се разгневява и открито изразява чувствата си. Макар и в депресия, майка ѝ не се отрича от вярата си в Бога, а продължава да постоянства в молитва. Бедността им е толкова покъртителна, че семейството няма пари, за да купи палто на Доли и майката съшива такова саморъчно от разноцветни парчета плат. Тя я уверява, че палтото е специално, защото прилича на шарената дрешка на Йосиф и всички ще го харесат. За съжаление в училище децата жестоко се подиграват на малката Доли и раздиират палтото ѝ, като я заключват в гардероба на класната стая унизена и отчаяна. Трябва да мине време преди Доли да осъзнае, че подарък, направен с любов от майчините ръце, няма цена. Именно тогава малкото момиче преживява примиряването с Бога и приема Христос в живота си. Вторият филм  от биографичната поредица се нарича Circle of Love и е коледна история, отново базирана на период от детството на Доли. Бащата и всичките 9 деца са готови да се откажат от коледните подаръци, за да съберат всички възможни средства и да купят венчален пръстен на майката. Дотогава бащата никога не е имал нужните пари за това. Всяко от децата прави каквото може - продават вещите си, включително всички консерви, съхранявани в мазето и пазени за зимата. Доли пее и свири на улицата, за да даде своя принос в семейната кауза. Парите обаче не достигат и бащата е принуден да приеме работа в една мина, като обещава да се върне на Коледа, въпреки протестите на майката. Дни по-късно в мината избухва взрив. Бащата по чуден начин е избавен, след като се моли на Бога да го измъкне от затрупаната шахта. Той вижда ангелски ръце, които го измъкват и го изваждат на безопасно място. В същото време Доли заедно с майката и останалите деца са хванати като в капан и с дни не могат да излязат от бедната къща заради снежна виелица. Снегът е толкова дълбок, че те не могат да отворят вратите и да излязат, за да намерят храна, вода и дърва за огрев. Минават няколко дни и всички мислят, че ще умрат от глад и студ. Тогава майката прави единственото нещо, което вярата ѝ я подтиква да стори - всички, хванати за ръце отправят молитва към Бога за избавление. Веднага след като произнасят молитвата, всички виждат лъч светлина, който осветява студената и мрачна стая. Минути по-късно те успяват да отворят затрупаната от снега врата, за да видят, че виелицата е спряла, слънцето е изгряло, а към тях тича раненият, но жив баща. Семейството е опазено с вяра и молитва в Божията любов и милост. В семейството на Доли Партън има една-единствена книга и това е Библията. Години по-късно, когато успехът, в който е вярвала, вече я е споходил, Доли слага началото на проекта Dolly's Imagination Library,  който се грижи да изпраща книги на бедни деца. До момента Партън е подарила над 100 милиона книги на милиони деца по света, защото сама знае колко голямо значение има образованието и знанието.  Биографичната филмова поредица за живота на Партън предвижда заснемането на още 6 филма, които предстои да излязат през тази и следващите години. Текстът на една от песните ѝ е ярко свидетелство за живота ѝ: Аз съм търсещо, грешно създание, няма по-слабо от мен. Аз Те диря. Ти си учител.  Към мен Ти простираш ръце.  Потърси ме. Намери ме. Господи, Ти води ме и пази ме! Всеки ден ме дръж под Твоето мощно крило.    В живота на Доли Партън е имало благословения, но и мрачни моменти, защото тя е като всички нас. В текста, написан от нея по-горе, прозира истината, че Доли съзнава своята духовна борба и не желае да бъде поставяна на пиедестал, защото е изправена пред същите богословски и морални въпроси и проблеми, каквито срещат всички християни. Неслучайно един от любимите ѝ библейски стихове е Филипяни 2:12: "изработвайте спасението си със страх и трепет."   Източник: Christianity Today

Запознайте се с някои от футболните звезди, които открито изповядват Христос

17 June 2018 08:00

В продължение на месец светът ще се вълнува от футбола и стотици атлети от 36 страни ще бъдат във фокуса на общественото внимание. Запознайте се с някои от футболните звезди, които се стараят Световното първенство да служи за тяхна платформа, за да изповядват вярата си в Исус Христос. По-долу ще ви запознаем с някои от тях. Алисон Бекър, вратар на Бразилия В отбора на Бразилия има няколко играчи, които открито говорят за своята вяра в Исус Христос и един от тях е Алисон Бекър. Той използва социалните медии, за да прослави Бога за възможността, която има да играе на Световно първенство: "Много съм щастлив, че мога да защитавам вратата на моя отбор за Световната купа. За мен това е сбъдната мечта! Искам да прославя Бога!" Алисон е на 25 години и играе за Рома. Той споделя, че вярата му има огромна роля за неговия успех.  "Ако искате да сте голям вратар, трябва да работите много здраво," казва той. "Ако сте християнин и вярвате в Бога, трябва да давате абсолютно всичко от себе си и да го правите с любов и всеотдайност. Това се отнася за всичко, което един християнин прави." Единсон Кавани, Уругвай На Световното първенство през 2014 година съотборникът на Кавани, Луис Суарес си спечели недоволството на публиката, след като ухапа играч от отбора на противника. Кавани е негова противоположност. Кавани е на 31 години и за него това е Трето световно първенство. Той е любимец на отбора на Пари Сен Жермен и открито разказва за своята вяра в Исус Христос, като обича да показва своята тениска с надпис "Аз принадлежа на Исус". Преди известно време Кавани беше запитан от представител на медиите дали се счита за атлет на Христос. В отговор той каза: "Не, не, не. Аз съм атлет за Христос. Аз играя за Него, за да Го прославям, за да Му благодаря, че ми е дал дарбата да играя футбол, която аз съм отговорен да развивам все повече и повече." Радамел Фалкао, Колумбия На предишното Световно първенство Фалкао не можа да участва, защото беше контузен. Тази година обаче, той е здрав и напълно подготвен да се бори за своя отбор, на който е гол-майстор. По настоящем Фалкао е капитан на футболния клуб на Монако и е известен с това, че след всеки отбелязан гол показва тениската си с надпис "С Исус никога няма да бъдеш сам." Той е известен и с това, че кани съотборниците си да изучават Библията заедно с него, както и да посещават църковните богослужения. Фалкао използва социалните медии, за да споделя там за своята вяра в Христос. Той напомня на своите 17 милиона последователи в Туитър, че "Исус е нашата надежда. Той умря за вас. Ако изповядате с устата си, че Исус е Господ и повярвате в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасите." Одион Игало, Нигерия Още преди да бъде избран в състава на Националния тим на Нигерия, за да участва в Световното първенство, Одион си дава сметка, че трябва да е особено благодарен на Бога. Игало, който е на 28 години, е израснал в изключително беден квартал на Лагос, без вода, електричество и храна. Той редовно изпраща част от своята месечна заплата на семейството си и мечтае да основе сиропиталище. Одион често използва социалните медии, за да благодари на Бога за своите успехи и футболната си кариера. Игало споделя следното пред вестник Guardian: "Животът ми беше труден, много съм гладувал и съм живял в мизерия, и когато погледна живота си сега, съм изключително благодарен на Бога." Кейлор Навас, Коста Рика На Световното първенство през 2014 година Навас изненада почитателите си, като с добрата си игра успя да класира отбора си на четвърт финалите. Навас е на 31 години и вярата играе значителна роля в живота му. Той споделя следното: "Вярата е най-важното нещо в живота ми. В момента, в който Бог ми се откри като Спасител и аз вече имам лична връзка с Него, Той всеки ден ми говори чрез Неговото слово. Не става дума за религия. Аз всеки ден говоря на Бога в молитва, а Той ми се открива чрез Библията." Пред репортер на El Mundo  Навас казва следното: "Бог промени живота ми. Той запълни празнината в сърцето ми. Затова аз съм Му безкрайно благодарен." Луис Техада, Панама Прозвищата на Луис са "Матадор", "Панамецът" и "Златният зъб". Той е гол-майстор на Панама с най-много постижения в цялата история на националния клуб (43 гола). Очевидно е, че скоро му предстои да се оттегли от активния футбол. Луис е израснал в един от най-тежките квартали в Панама Сити и твърди, че Бог и футболът са му спасили живота. Пред репортер на Guardian той разказва следното: "Не знам какво щях да правя, ако не беше Бог и футболът. Най-вероятно досега щях да съм мъртъв или член на някоя банда. Съмнявам се, че от мен щеше да излезе нещо без намесата на Бога. Изключително съм благодарен на Бога, че се намеси и ме измъкна от мрака тъкмо навреме, като пое контрола над живота ми." Източник: Christian Headlines

Жокеят Майк Смит благодари на своя Господ и Спасител Исус Христос, след като спечели Тройната корона

16 June 2018 08:00

  Миналата събота жокеят Майк Смит спечели Тройната Корона в конните надбягвания, ставайки 13-ият жокей в историята и вторият от 1978 г. насам, завоювал трофея. Той обаче не се поколеба да насочи светлината на прожекторите другаде.  „На първо място и преди всичко друго, благодаря на моя Господ и Спасител Исус Христос, че благослови този прекрасен ден“, казва Смит по време на телевизионно интервю, излъчено по националната телевизия. Той язди коня Justify (в превод от англ. „Оправдай“) и спечели Белмонт Стейкс, като преди това беше победил в Кентъки Дерби и Прийкнес Стейкс. „Толкова сме благословени, че приключихме благополучно. Този кон направи изключително състезание. Толкова е талантлив. Изпратен ми е от небето.“ 52-годишният Смит стана най-възрастният жокей, спечелил Тройната корона. През изминалите седмици неговата усмивка и ентусиазъм плениха хиподрума, докато Джъстифай галопираше към мястото си в историята. След като конят Affirmed (в превод от англ. „Утвърден“) печели Тройната Корона през 1978 г., конните състезания нямат такъв победител цели 37 години чак до 2015 г, когато първи финишира американският кон Pharoah. Джъстифай е 13-ият поред носител на Тройната корона. (Първият е през 1919 г.) След като спечели Кентъки Дерби, Смит също благодари на Исус. „Просто не мога да го задържа в себе си“, заяви Смит през CBN News след победата си в Дерби, имайки предвид, че открито говори за Христос по национална телевизия. „Действително отдавам на Бога цялата слава и трябваше да го кажа. Без Него не бих имал всички свои успехи.“ За надбягванията си той споделя: „Вярвам, че има порив, който ме води и когато го следвам, се случват изумителни неща. Същото е с ежедневния живот. Когато Бог те води, бъди покорен и Го следвай.“ На 38 години Смит заема достойно място в Залата на славата в Националния музей на конните надбягвания. Източник: Christian Headlines

Исус ме спаси и промени - актьорът Брус Марчиано за вярата и житейския смисъл

13 June 2018 08:00

Актьорът Брус Марчиано е известен със своите роли във филмите за Исус, където се превъплъщава в Спасителя. Обаче той не се е родил християнин. Марчиано достига до вярата в Христос, след като постига успех в Холивуд и става известен с добрата си игра. В един момент той започва да си задава въпроса: "Кой всъщност е Бог?" В интервю, дадено наскоро, Марчиано признава, че филмовата му кариера е била всичко за него. След успеха, обаче, идва кризата през 1988 година, когато сценаристите обявяват стачка и Марчиано не е в състояние да си намери нова роля. Актьорът признава, че през 1989 година животът му е на кръстопът. Тогава негови приятели му разказват за Исус Христос, но той не взема думите им насериозно. Обаче един ден това се променя, докато Брус стои на хълма в Холивуд и отвисоко наблюдава сградите на Universal Studios. Той споделя: "В онзи момент аз осъзнах, че сякаш се намирам в дълбока яма и имам отчаяна нужда от Исус. Стоях на хълма и гледах надолу, и тогава си дадох сметка, че трябва да взема решение. Трябваше да избера кой е моят Бог, на кого ще служа и на кого/какво ще се покланям оттук нататък. Тогава се помолих с думите: Исусе, трябва да ме спасиш." През 1992 година Марчиано е помолен да участва в библейската филмова поредица, като се превъплъщава в ролята на Исус, възможност, която той възприема като  невероятен подарък. По това време той е християнин едва от няколко години, но вече му възлагат възможно най-силната от всички възможни роли. По-късно Брус играе ролята на Исус и във филмовата поредица The Encounter. В интервю той споделя, че се подготвя за тези роли с молитва, като се надява на Божието ръководство. "Да се превъплътиш в ролята на Исус е невероятна отговорност," споделя Брус, "защото това може да доведе хората до вяра в Христос и решение да Го следват, и да Му принадлежат."  Марчиано се надява, че и за в бъдеще в Холивуд ще се осъществяват проекти, които имат за основа Библията и християнската вяра. Той казва: "Ние трябва да продължим да създаваме филми с библейска тематика, основани на християнските ценности и да се надяваме, че публиката ще ги гледа, и ще бъде докосната от посланието ни." Брус Марчиано има свое собствено служение, което цели да достигне повече хора с Благата вест. Той обикаля по света, за да проповядва по 20-25 пъти в годината в различни страни. Автор е и на няколко книги, повечето от които описват личните му преживявания като актьор, натоварен с огромната отговорност да представи на екрана личността на Господ Исус Христос. В последния му филм "Изборът на Алис" Брус е и сценарист, и режисьор, и актьор. Филмът е посветен на живота в контраст със засилващата се в САЩ тенденция към увеличаване на абортите. В анимационния детски филм "Лъвът от Юда" Брус озвучава Исус. Последният филм, в който участва, се снима в момента и носи заглавие "Благодат и гравитация" (Grace and gravity).  Източник:Charisma News

Младеж със синдрома на Даун: Всички сме еднакви. Всички имаме нужда от Бога

10 June 2018 08:00

„Всички ние сме различни“, казва Райън Питмън. „А аз съм различен, защото съм роден със Синдрома на Даун“. Същевременно обаче си приличаме, защото „всички имаме нужда от Бога“.   Във видео от 2011 година, излъчено от Fellowship Bible Church, църква в Нашвил, щата Тенеси, родителите на Райън Рон и Шерил разказват за непреклонното желание на третия им син Райън да участва в мисия в Перу. Първоначално те реагирали колебливо, защото не знаели как Райън би се справил с многото километри, но в края на краищата склонили и се съгласили да предприемат това пътуване заедно като семейство. След като се свързали с приемната църква в Перу, пасторът научил, че Райън е със Синдром на Даун и заинтригуван, им предложил момчето и семейството му да работят с други перуански семейства с деца със специални потребности.    „Изведнъж ми просветна“, споделя бащата на Райън, „че Бог е предвидил много повече от това, което сме си представяли, че ще постигнем с тази мисия“. Той разказва как съпругата му Шерил била подготвила урок, насочен към майките, отглеждащи дете със специални потребности, за това как да имаме влияние в света около нас. Преди обаче да изнесе урока си, майката моли сина си да прочете своето свидетелство. И той го прави.  Присъстващите на събирането хора били изумени от факта, че Райън може да чете, а една жена казала, че се чувства вдъхновена още по-усърдно да работи с тамошните деца със специални потребности.    „Изумително беше да гледам очите на тези майки, надеждата, която гореше в тях“, спомня си Рон. „Нямах представа, че Бог ще използва сина ни по този начин, че той ще окаже такова въздействие върху толкова много хора, просто като разкаже историята си.“ Когато при пренатална диагностика родителите научат, че детето им има Синдрома на Даун, в повечето случаи медицинският персонал не е никак насърчителен, обикновено съветите са да се направи аборт и ако изобщо се предлага нещо, то е оскъдна и остаряла информация за това състояние. Родителите, точно както родителите на деца със специални потребности в Перу, често чуват единствено колко ограничен потенциал ще имат децата им, вместо да им се посочи какво е възможно да постигнат. Твърде често медицинските работници представят нещата във възможно най-черни краски, и в отчаянието и страха си мнозина избират аборта.   Има страни по света, които са обявили война на Синдрома на Даун и твърдят, че са го елиминирали... но в действителност те просто са издирили и унищожили тези деца преди изобщо да се родят. Обаче, да убиеш хора с по-различни способности – ценни хора, какъвто е Райън – не е разрешение за нито едно медицинско състояние, а брутална дискриминация.   С право Райън казва, че всички сме различни, и при все това еднакви. Време е да започнем да осъзнаваме, че всеки живот има смисъл и е създаден със специална цел.   Източник: Christian Headlines