Свят

12 юли 2018 15:19

Кремъл отхвърли твърденията на Тръмп, че Германия е заложник на Русия

Доставките на газ по газопровод не водят до зависимост на една страна от друга, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Меркел към Тръмп: Днес сме свободни и вземаме независими решения

11 July 2018 15:45

Германската канцлерка Ангела Меркел не закъсня с отговора си на критиките на президента на САЩ Доналд Тръмп, че страната ѝ е "изцяло под контрола на Русия", предаде Ройтерс.  Тръмп в атака срещу Меркел: Германия е заложник на Русия (ВИДЕО) Само три часа след тирадата на Тръмп за германския внос на газ от Русия и мудното увеличаване на военните разходи, при пристигането си за срещата на върха на НАТО, Меркел припомни пред репортери в Брюксел младежките си години в доминираната от Съветския съюз Източна Германия: "Аз лично съм изпитала как една част от Германия беше контролирана от Съветския съюз. Много съм щастлива, че днес ние, Федерална република Германия, сме свободно обединени. Заради това можем да кажем, че провеждаме своя независима политика и вземаме независими решения. Това е много добре, особено за хората в Източна Германия." Тръмп гледа "нейде надалече и мъничко встрани", докато Меркел весело общува с европейските си колеги от НАТО по време на "семейната снимка" преди днешната среща на върха в Брюксел. Между двамата са белгийският премиер Шарл Мишел и генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. Снимка АП/БТА Меркел защити също така приноса на Германия за западния алианс, който според Тръмп е наложил твърде голямо бреме на американските данъкоплатци. "Германия прави много за НАТО, - каза тя. - Германия е втора по брой на войниците си (в алианса), по-голямата част от нашия военен капацитет е поставен на разположение на НАТО и към този момент изпълняваме силен ангажимент в Афганистан. Така ние защитаваме също интересите и на САЩ." Германия си признава: Имаме проблем с Русия   (БТА)

Германия си признава: Имаме проблем с Русия

11 July 2018 12:53

Германия не е заложник на руската политика, заяви днес германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс. Агенцията отбелязва, че изказването ѝ е реакция на обвинението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Германия е "напълно под контрола" на Русия заради нарастваща енергийна зависимост от нея. "Без съмнение имаме много проблеми с Русия", каза Фон дер Лайен на събитие в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел - малко след като Тръмп говори на среща в центъра на белгийската столица. "От друга страна без съмнение трябва да бъде запазен каналът за комуникация между страните или съюзите и противниците", заяви тя на английски в отговор на въпрос за обвинението на Тръмп. Тръмп в атака срещу Меркел: Германия е заложник на Русия (ВИДЕО) Фон дер Лайен отхвърли искането на Тръмп страната ѝ незабавно да увеличи отбранителните си разходи до 2% от БВП. Те ще достигнат минимум 1,5 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 г., каза Фон дер Лайен. Тя допълни, че това е, което "можем да гарантираме". Според договореност от среща на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. за следващите десет години всички съюзници трябва да достигна ниво на отбранителни разходи от 2% от БВП. "САЩ са прави да искат целта от 2% от БВП да бъде изпълнена", призна германската министърка. Тя обаче посочи, че до 2014 г. страната ѝ в продължение на 25 години е съкращавала военните разходи и към момента, в който са били постигнати договореностите от Уелс, тя е давала за нуждите на отбраната 1,1% от БВП. "Важно е обаче да се гледат не само числата, но и приносът в НАТО, защото може да харчиш 2% за отбрана и да не правиш нищо за алианса", подчерта Фон дер Лайен. Тя припомни, че "германският контингент е втори по численост в НАТО, разходите на Германия за отбрана са втори по големина (в алианса)".  "Движим се в правилна посока. Предстои да се свърши още много, но ние сме ангажирани с постигането на поставената цел", допълни германският министър на отбраната. Не е работа на НАТО да решава за разширението на газопровода "Северен поток", заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг. Той отбеляза, че сред съюзниците има разногласия по този проект. "Има различни виждания, това е добре известно, но НАТО не решава. Имаме отношение към енергийната сигурност, доколкото тя е свързана с общата сигурност. Държим на разнообразяването на източниците на енергийните доставки, за да има устойчивост", поясни Столтенберг пред журналисти. По-рано днес президентът на САЩ Доналд Тръмп порица Германия, че иска разширяване на газопровода и дава милиарди за руски газ, докато САЩ плащат милиарди за защитата на Европа от Русия. По думите на Столтенберг в НАТО има разногласия по различни въпроси - търговски, за опазването на природата, за отбранителните разходи. "Очаквам да постигнем съгласие по основното - че заедно сме по-силни и способни да защитим всеки съюзник", посочи той преди началото на двудневната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от алианса в Брюксел.  "Изправени сме пред невиждани заплахи за сигурността, имаме и разногласия. Много е важно да покажем, че НАТО напредва и е в състояние да постига повече", добави Столтенберг. "Уверен съм, че въпреки разногласията, ще приемем решения и ще постигнем напредък по готовността на нашите войски, способността да се противопоставим на терористите, да бъдем готови за целта с осъвременяването на командните структури. Най-важният ще бъде може би въпросът за разходите за отбрана". Генералният секретар посочи, че след десетилетия на бюджетни ограничения, равни на стотици милиарди долари, днес виждаме поемане в обратната посока. Всички съюзници увеличават разходите. По повод днешната си закуска с президента на САЩ Столтенберг коментира, че президентът говори прямо. "Всички сме съгласни за нуждата от справедлива подялба на разходите в НАТО", посочи генералният секретар. "Очаквам открит и честен разговор за разходите, препотвърждение на обещанието да харчим повече за отбрана, както и да се признае постигнатият напредък". (БТА)  

Германия заплаши, че германски компании ще се изтеглят от Русия заради готвен нов закон

30 May 2018 12:06

Ако Русия действително приеме закон, според който можеш да лежиш в затвора, ако изпълняваш наложените от ЕС и САЩ антируски санкции, то големите германски компании могат да започнат да се изтеглят от руския пазар. Това заяви заместник-председателя на Бундестага Волфганг Кубицки след среща с колегата си от руската Дума Александър Жуков, предаде ТАСС. "Законопроектът в сегашния му вид може да доведе до последствия, които не бихте желали", казал Кубицки на Жуков. Германският политик уточ

Германски министър: Свободата в Русия умира

29 May 2018 06:53

Герхарт Баум (86 г.) е работил във вътрешното министерство при управлението на Вили Бранд, а впоследствие става вътрешен министър в правителството на Хелмут Шмид. По време на студената война винаги се е застъпвал за източната политика на Бранд. Видният адвокат и либерал в момента е в Москва за участие в симпозиум. Там той дава интервю за кореспондента на германския в. «Ханделсблат» Андре Балин. Баум не крие тревогата си от водената от Кремъл външна политика и отрицателните последици за гражданското общество. Предлагаме ви с незначителни съкращения мнението на уважавания и до днес политик Герхарт Баум. Герхарт Баум. По време на управлението на Вили Бранд вие участвахте в осъществяването на една нова източна политика. Как оценявате курса от последните години на германското правителство спрямо Русия? Тогавашната източна политика трудно може да се сравни с днешната обстановка. На нас се удаде да сложим край на студената война, което ще рече признаване на границите и на ГДР. В онези времена това разтърси обществото ни из основи. Днес политиката спрямо Русия е поляризираща, но навремето този процес беше още по-обострен. На улицата хората ме заплюваха. Твърдеше се, че Германия кляка и се предава на комунистите. Ние бяхме длъжни да се променяме и да признаем фактите от войната, но в Германия имаше силни реваншистки течения. Мисля, че госпожа Меркел се държа добре. Тя има значителен принос за постигането на Споразумението от Минск. Тя има особено отношение към Путин, но не се поддаде на изкушението да подмени трансатлантическите отношения с нова ос с Москва. Виждате ли наченки на решение в Източна Украйна? Споразумението от Минск беше прието през 2015 г. От прилагането му обаче сме твърде далеч. Как да продължим по-нататък? Важна стъпка според мен е разполагането на сини каски на ООН в Донбас. Основното обаче е да стабилизираме Украйна, тъй като едно е ясно: Путин ще продължи да дестабилизира Украйна, ако има такава възможност. В неговите очи страната е дразнител. Не се ли нуждаем и от повече диалог с Русия? Изненадан съм, че постоянно се настоява за повече диалог. Зигмар Габриел (външен министър на ФРГ през 2017 г. – бел. ред.) почти непрестанно беше в Русия. Това, което ме безпокои, е пълното отвръщане на руското ръководство от Запада. То върви по свой път с всичките си действия, които засягат и нас: дезинформация или опити за разделението на Европа чрез финансиране на френската дясна популистка Марин льо Пен. Навън руското правителство демонстрира агресивност, която сега е овладяна, а вътре в страната – потисничество. Наред с това при контактите ми с представители на гражданското общество в Русия установих, че свободата бавно умира – късче по късче. Интересно е, че оценката ви е противоположна на тази, изразена от някои членове на германското правителство – в сравнение с 2014 г. положението леко се е подобрило. Не знам как се е формирала подобна оценка. Да погледнем само един факт – все повече се затруднява допускането на кандидати до избори. Все по-проблематични са и условията, в които работят неправителствени организации. «Мемориал» е в много трудно положение. Когато преди две години държах реч в центъра «Елцин» в Екатеринбург, организацията «Мемориал» беше глобена с 13 000 евро, защото и тя била изпращала покани за участие в мероприятието. Причината? Не се била обозначила като чуждестранен агент. Все повече политическите противници се окачествяват като престъпници. Антитерористичният закон е инструмент, който се прилага спрямо противници. Това, което непрестанно чувам от мои събеседници е, че са подложени на произвол. Изведнъж днес нещо е позволено, а утре отново е под възбрана. Как оценявате положението със свободата на изразяване на мнение? Донякъде я има в глобалната мрежа. Но свободата на изразяване на мнение е жалка и все повече ограничавана. През 90-те години на миналия век видях мъж на Червения площад, който крещеше: «Елцин е престъпник!» Опитайте днес да изкрещите: «Медведев е корумпиран!» Под заплаха са хора, които публично изразяват несъгласие с режима. Когато германското правителство заговори по тази тема, не е ли по-скоро подминаването й вместо диалог? Това е абсолютно типично за много държави по света. Шест години бях пълномощник на германското правителство по човешките права към ООН и обиколих много държави. Навсякъде едно и също. Повдигаш въпроса, насреща ти казват: «Не е така». Примерно в Иран ми казаха, че преследваните не били противници на режима, всички били наркодилъри. Всичко се отрича, но все пак остава някакво впечатление. Значи трябва да се повдигат въпроси. Нашата конституция ни задължава в цял свят да се застъпване за човешки права. Не можем да водим външна политика, която занемарява човешките права. Говореното на висок глас ли е най-добрата тактика? Някои неща са по-успешни, когато не стават публично достояние. Осбождаването на политически затворници функционира по-добре, когато не придобива гласност. Така беше в случая с Михаил Ходорковски, за чието освобождаване спомогна Ханс-Дитрих Геншер. Но ние бихме загубили достойнството си, ако неглежираме това, което се случва в Русия. Общество, лишено от свобода на изразяване на мнение, е агресивно. Него можете да подведете. Кой знае за какво още ще бъде подведено руското общество. В спор със Запада Путин непрестанно твърди, че подобни неща имало и там – било то Гуантанамо или преследването на журналисти в Украйна. Не върви да сочиш с пръст други, за да релативираш собсвената си неправда. Упрекът, че човешките права били инструментализирани, идва от онези, които не обичат да им напомнят за спазването им. Те дискредитират човешките права като инструмент за вмешателство отвън, защото искат да задържат властта си. Аз не искам да съм настойник на други държави, но се боря за свободата на всеки и го правя навсякъде, също и в Германия. У нас се боря срещу тенденцията за превръщане на  страната в полицейска държава. Но ние живеем в свободна страна, където можем да говорим открито. Това е разликата.

Кремъл работи с "Алтернатива за Германия“

22 May 2018 09:03

Русия е платила най-малко 25 хиляди евро за пътуване на трима политици от дясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) до Москва с частен самолет, съобщи DW. По данни на в. Frankfurter allgemeine zeitung, става дума Фрауке Петри, Маркус Претцел и Юлиан Флак, които през февруари 2017 г. са посетили руската столица. Двама от тях вече са потвърдили пред вестника детайли за пътуването. Политиците, които по това време са били депутати от ЕП и от местния парламент на германската провинция Долна Саксония, са били длъжни да официално обявят в парламента кои са източниците, финансирали пътуването, но не са го напарвили. Председателят на комисията по външните работи на германския Бундестаг Норберт Рьотген поиска обяснения от АзГ. "За какъв депутат от местен или от федералния парламент руската страна би изпратила частен самолет и би платила 25 хиляди евро!" - посочва Рьотген. Фрауке Петри и Маркус Претцел към момента вече не са членове на АзГ, Юлиан Флак все още е член на партията.

Илюзиите на Германия за Путин. И за Русия

19 May 2018 06:30

Срещата между германската канцлерка Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин в Сочи ще е кулминационният завършек на „руската седмица" в германската външна политика. През последните дни в Москва бяха както новият германски външен министър Хайко Маас, така и министърът на икономиката Петер Алтмайер, за да обсъдят с руските си колеги централни въпроси на международната и европейската политика. Този интензивен дипломатически обмен фокусира вниманието на германската общественост над германско-руските отношения, особено след като соловите външнополитически акции на американския президент Тръмп поставиха на сериозно изпитание трансатлантическото приятелство на германците. Затова не е учудващо за никого, че в Германия се множат гласовете, които настояват за сближаване и сдобряване с Русия. Партньор ли е Путинова Русия? Но онези, които смятат, че едностранните отстъпки по отношение на икономическите санкции или някакви други гнили компромиси биха могли да доведат до разведряване на отношенията с Русия, се лъжат радикално. Не само защото подобна политика на въздържаност и компромиси ще се интерпретира от Москва като израз на слабост. По-важното е друго: на мнозина явно не е станало ясно, че Путин се нуждае от конфронтацията със Запада, за да бетонира своята власт, да отклонява вниманието на руското население от икономическата стагнация и социалните проблеми на Русия. Затова е крайно наивно да се вярва, че с Путин би могло да се постигне разбирателство относно Украйна. Или пък да се преговаря с него за новия европейски мирен ред, след като самият той подкопава устоите ѝ с агресивната си външна политика към Украйна, с продължаващите опити да влияе на западни избори и да блокира работата на чужди институции с помощта на кибератаки. Повече от съмнително е дали днешната Путинова Русия, а не Русия изобщо, е подходящ партньор за по-нататъшното разширяване на германско-руските отношения в сферата на енергетиката. Важно е да се гарантира, че планираният газопровод „Северен поток 2", преминаващ през Балтийско море, няма да влиза в разрез с европейския интерес за икономическо и политическо стабилизиране на Украйна. Много правилно министърът на икономиката Алтмайер обмисля да иска от Москва гаранции, че Украйна няма да понесе загуби от такси за пренос на газ, след като „Северен Поток 2" влезе в експлоатация. Но подобни детайли би трябвало да станат част от една по-обхватна и дългосрочна стратегия спрямо Русия. Санкции - да, но също и диалог Германската политика за Русия като начало трябва да осъзнае, че в отношенията с Путин е нужно търпение, и че не е възможно да се постигне бързо разбирателство с Москва. Докато Кремъл продължава да следва досегашната си агресивна политика към Украйна, а Путин няма да се откаже от нея, защото тя е част от стратегията му за оставане на власт, санкциите срещу Русия не бива да бъдат отменяни. Дори само частичната им отмяна би представлявала напълно погрешен сигнал. Германската външна политика е длъжна да спазва принципите на подкопаната от Москва следвоенна уредба на Европа. Важно е освен това германската, а и европейската отбранителни способности значително да бъдат подсилени – както по отношение на традиционните заплахи, така и срещу новите опасности, свързани с воденето на хибридни войни. Не на последно място е нужно да се води прагматичен диалог с Москва по отделни международни въпроси – като например ядреното споразумение с Иран. Собствените външнополитически интереси на Германия налагат подобно нещо. Каква стратегия е необходима Тази дипломатическа стратегия по отношение на Русия би трябвало обаче да бъде подплатена с още два важни елемента: От една страна западната политика никога повече не бива да реагира прибързано и истерично на провокации от Москва. От подобно нещо ползи извлича в крайна сметка единствено Кремъл, а доверието към Запада спада сериозно. След атентата срещу двойния агент Сергей Скрипал британската министър-председателка Тереза Мей даде нагледен пример за това как не бива да се действа. Така само се подсилва инструментализирания от Кремъл „образ на врага" в лицето на Запада. От друга страна Германия, а и цяла Европа би трябвало по-силно да се отворят за контакти с руското общество. Нужен е обхватен диалог с всички политически сили и групи в Русия, включително и с националистическите, патриотични и консервативни сили. Ако този диалог се води със спокоен тон и познаване на собствените принципи, в дългосрочен план ще може да се преодолее с право критикуваното отчуждение между германци и руснаци.

Путин и Меркел си стиснаха ръцете в защита на "Северен поток 2"

18 May 2018 20:10

Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел се показаха обединени, нещо което рядко може да се види. Това се случи в защита на Северен поток 2, който е критикуван от Украйна и заплашван със санкции от САЩ. Двамата лидери имаха своята първа среща лице в лице в руския курорт намиращ се на брега на Черно море – Сочи. Там двамата обсъдиха и конфликтите в Сирия, Украйна както и иранската ядрена сделка. Страните изглеждаха обединени пред идеята за конструкцията на

Меркел: Германия иска мир с Русия

18 May 2018 19:28

Германия и Русия трябва да си говорят, а по редица въпроси двете държави са на едно мнение, заяви федералният канцлер Ангела Меркел на съвместната си пресконференция с президента на Русия Владимир Путин в резиденцията му в Сочи, предаде ТАСС. Путин съобщи, че е обсъдил с Меркел уреждането на сирийския конфликт, ситуацията в Близкия изток и излизането на САЩ от сделката за иранската ядрена програма. Руският президент отбеляза желанието на Германия да участва активно във възстановяването на социалната и икономическата инфраструктура на Сирия. Той изтъкна, че европейските страни трябва да помогнат на арабската република да се възстанови, ако желаят бежанците да се върнат у дома си, но подчерта също, че възстановяването трябва да бъде "деполитизирано". Меркел изрази безпокойство от указ на сирийския лидер Башар Асад, според който сирийци, които не предявят правата си на собственост в страната в определен срок, може да я загубят. Канцлерката призова Путин да използва влиянието си върху Асад и да го убеди да отмени тази мярка. Германия има стратегически интерес от добри отношения с Русия, каза Меркел и добави, че това не е в разрез с продължаването на непоколебимото трансатлантическо приятелство. Важността на отношенията между САЩ и ЕС се запазва, независимо от редица актуални разногласия с Вашингтон, посочи канцлерът. Путин заяви, че Москва е готова да продължи да работи в нормандския формат, който е важен инструмент за уреждане на ситуацията в Югоизточна Украйна, но засега не е определена дата за следваща среща.

Путин посрещна Меркел с бели рози в Сочи (ВИДЕО)

18 May 2018 15:53

Гостенката разговаря на руски с домакина си и премиера Медведев

Дойче веле: В Германия се множат гласовете за сближаване и сдобряване с Русия

17 May 2018 21:53

През последните дни в Москва бяха както новият германски външен министър Хайко Маас, така и министърът на икономиката Петер Алтмайер, за да обсъдят с руските си колеги централни въпроси на международната и европейската политика.