Християнство

06 август 2018 08:00

Преобразявани за Божия слава

Празник е - ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ: Моментът, в който пред слисаните Петър, Яков и Йоан се разкрива поразителна картина, която никога не може да се забрави: за първи и единствен път през земния си живот Господ Исус сияе на планината с блясък неземен. ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Видение променя живота на ислямски шейх

14 August 2018 08:00

Мюсюлмански шейх на име Садик прекарвал отпуска си в Германия и се разхождал из една от търговските улици, когато срещнал мисионери, които благовествали и раздавали християнска литература. Един от мисионерите Майк Дъгинс споделя следното: "Всяка година голям брой мюсюлмани от Арабския залив прекарват ваканцията си в Германия заедно с техните семейства. Ние обикаляме главните търговски улици, снабдени с християнски брошури и евангелска литература, и се молим за възможности да разговаряме с тях, когато те имат желание да ни отделят време." Мисионерите, които са се посветили на това служение също са араби, които говорят езика на въпросните туристи и ги разпознават по облеклото и маниерите. Когато ги заговорят на родния им език, съществува предпоставка да бъдат изслушани. В Мюнхен един от споменатите мисионери се запознал на улицата с шейх Садик. Шейхът му споделил, че наскоро брат му станал християнин, което много го наскърбило. Той обаче признал, че ако Бог намерел начин да го убеди, че християнството е истинно, бил готов да повярва и да следва Христос. Към беседващите се присъединила и една жена от мисионерския екип, на име Нафиса, която също се включила в разговора и накрая се обърнала с въпрос към шейха: "Да не би да се страхувате, че християнството може да е вярно, а Христос да се окаже Бог?" Шейхът си тръгнал, но този последен въпрос останал да работи в съзнанието му. На следващия ден арабските благовестители отново били на главната улица на Мюнхен, готови да разговарят и да раздават християнска литература. Били приятно изненадани, когато се появил шейх Садик. Отношението му се било променило. Започнал да говори с тях, като им разказал видението, което имал през нощта. "Намирах се в пустинята и бях много жаден. Тичах и търсех вода. Тогава видях теб, Нафиса. Беше облечена в бяла дреха, с кръст отпред и предлагаше чиста и прясна вода. Аз те помолих да ми дадеш вода, но ти не го направи!" Когато се събудил шейх Садик можал да разтълкува значението на видяното. Видението променило сърцето му. Той осъзнал, че водата на живота е само за онези, които вярват в Исус и Го приемат за свой Господ и Бог. Тогава той започнал да се моли да срещне отново двамата мисионери, за да му пояснят как да приеме Христос. Там на оживената търговска улица, в Мюнхен, шейх Садик навел глава и се помолил Христос да стане негов Спасител и Господ. Той бил новороден и получил неограничен достъп до Живата вода, която Господ Исус Христос предлага на всички, които са готови да Го приемат и изповядат. Той продължил да се среща с мисионерите араби до края на своя престой в Германия, за да научи нови неща за Христос и да израстне и се утвърди в новата си, християнска вяра. Източник: Christian Headlines

Споделяне на Благата вест на колела

08 August 2018 08:00

Християни от Беларус за четвърта поредна година обикалят страната на велосипеди. Те посещават местни църкви и споделят Благата вест по градове и села, откъдето минават. Велосипедната обиколка се нарича "Велопътешественици". Вярващите изминават 300 километра от столицата Минск до град Могилев в споделяне на своята вяра. Тази година групата е била не само международна (като е включвала представители от Беларус и Полша), но и интерденоминационна, с участници от Европейската баптистка църква, Руската православна църква и Полския петдесятен съюз. Целта на вярващите велосипедисти е да се молят и да свидетелстват, за основаване на нови църкви, за израстване във вярата на вече съществуващите християнски общности и за достигане на онези, които изобщо не вярват в Бога и не знаят за Христос. Координаторът на колоездачната обиколка Димитри Шумовец споделя следното: "По пътя Минск-Могилев ние срещаме стотици хора. Разказваме им за нашата вяра в Господ Исус Христос и споделяме как Той е преобразил живота ни чрез евангелието. Имаме много случаи, в които хората с радост ни слушат и приемат свидетелствата ни. Има и такива, които желаят да се молят с нас, за да стане Христос и техен личен Спасител. Ние сме свидетели как те искрено се покайват." Докато са споделяли своите свидетелства християните на колела са раздавали на новите си познати и различни броеве на християнския вестник "Камбана".  Там могат да се намерят приятни и интересни статии, които поясняват евангелието и коментират християнските ценности. В отделни градове велосипедистите са участвали и в богослуженията на местните църкви, където са се молили за нуждите на вярващите и са споделяли своите лични свидетелства. По този начин те са успели да усетят духа на християнското единство, въпреки че са представители на различни деноминации. "Според Христовите думи единството е основен и ключов елемент, който определя успеха на християнското свидетелстване и затова то е и една от главните теми и цели на въпросната колоездачна обиколка", пояснява Димитри Шумовец. Обиколката е завършила в град Могилев, където колоездачите са участвали в неделното богослужение на местната църква "Мир с Бога", след което са се завърнали по домовете си. Следващата година те планират да свидетелстват по маршрута Минск-Гродно. Източник: Evangelical focus  

Анатомия на вярата

05 August 2018 08:00

Ние живеем живота си като разчитаме нa сетивата. Но има някои важни неща, които са отвъд сетивата. Например, ние не можем да видим как даден човек идва до вярата. Можем да споделим благата вест с него, можем да се опитаме да отговорим на въпросите му, можем да го доведем на църква, можем да се опитаме да му покажем добър пример с живота си. Но ние не можем да видим какво става в сърцето му.  Защо един човек повярва, а друг не? Защо някой откликва веднага, а друг дълго време не може или не иска? Какво става вътре в човека? Нямаме сетива, с които можем да видим това. Нямаме уреди, с които можем да направим замерване. Не съществува такова нещо като „душеметър“ или „сърдечна скала.“ Но въпреки това нека се опитаме да направим аутопсия на вярата на един човек. Повечето от нас са чували за него. Името му е Никодим, което означава „победа на народа.” За него се говори само на 3 места в НЗ – всички в евангелието според Йоан. Те не ни казват всичко, но все пак хвърлят някаква светлина върху горните въпроси.    Никодим е част от група хора, наричани фарисеи.  Днес думата фарисеи е синоним за религиозни лицемери, но всъщност това са били хора, полагащи огромни усилия да разберат Божия закон, след това да го изпълняват и накрая да научат и другите на него. Много от фарисеите били искрени в своята вяра и живот. Никодим бил един от тези хора. Той е наречен и „еврейски началник.”   Така че Никодим бил човек със значително политическо и религиозно влияние. За първи път се срещаме с него в Ерусалим, точно  когато Исус започва да се превръща в публична личност. Никодим го слушал няколко пъти и чутото и видяното го засегнало по някакъв начин. Явно Никодим е бил достатъчно докоснат, за да пожелае да се срещне с Исус. И когато двамата се срещат, първите му думи са: "Учителю, знам, че си дошъл от Бога, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него" (Йоан 3:2).   Има обаче един проблем. По това време еврейските водачи вече били започнали да гледат с подозрение и недоверие на Исус. Да отиде при Него можело да означава Никодим да си навлече неудобни въпроси. Затова той отива при Исус през нощта, тайно, когато никой няма да го види. Повечето от нас знаят добре този разговор, който е описан в Йоан 3. Тук Исус казва някои от най-забележителните думи в целия Нов Завет. Тук се намира „златният стих“: Йоан 3:16-17. Пак тук Исус ясно говори за Своята спасителна смърт на кръста (Йоан 3:14-15).   Християните обичат тези текстове, които толкова силно говорят за най-важните неща на нашата вяра. Понякога пропускаме от разговора, че Никодим не разбира и половината от казаното от Исус. Единствените думи на Никодим, повторени няколко пъти, са: „Не разбирам.“  Това е важно за нас. Някои са християни от толкова дълго време, че са забравили колко странно може да звучи християнството. Опитайте да си представите как звучат изрази като „новорождение“, „спасен чрез кръвта на Христос“ или „Господна вечеря“ на случаен човек от улицата. Когато един човек чуе благовестието, той има нужда от време да го разбере, сигурно има и въпроси, на които трябва да си отговори. Някои може да са въпроси, задавани на глас, други трябва да зададе на самия себе си. А това често изисква време.    Ако четем внимателно евангелието според Йоан ще видим, че Исус дава време на Никодим. Той го предизвиква, да, но Той му дава и време. Може би се питате колко време? Двамата се срещат отново след 2,5 години. Историята е описана в 7 глава на евангелието според Йоан и е много интересна. Мястото отново е Ерусалим и Исус отново поучава на големия еврейски празник Шатроразпъване. По това време фарисеите вече били твърдо настроени против Исус. И така Синедрионът се събира и изпраща войници, които да Го заловят. Войниците обаче са толкова смаяни от думите на Исус, че Го оставят да си отиде, без да направят нищо. Никодим е част от еврейския Синедрион. Но когато Синедрионът израща войници да заловят Исус, той мълчи. В цялата случка има записана само една-единствена негова реплика, в която той пита: "Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?" (Йоан 7:52).     Никодим иска Исус да получи възможност да обясни преди срещу Него да бъде признесена присъда. Другите обаче не са склонни на това. Те отговарят гневно на Никодим. И той млъква. Не казва нищо повече. Думите му показват, че вътре в себе си той е благосклонно разположен към Исус. Но Никодим, се страхува и мълчи. При това Никодим не мълчи само тук. Той липсва на процеса срещу Исус. Синедрионът заседава и решава, че Исус е виновен за богохулство и трябва да бъде убит. Името на Никодим изобщо не се споменава в разказа. Той или не присъства, или мълчи и не казва нищо. Ние бихме казали: Колко жалко.    Този текст ни помага да хвърлим бегъл поглед към душата на Никодим. Той се страхува. И това е нещо, с което някои от нас са се срещали. Има хора, които вътрешно са убедени, че има Бог и симпатизират на Христос. Но те не изповядват вяра, не застават открито за Христос, понеже се страхуват. Цената им се струва твърде висока. Това може да им навреди по някакъв начин. Или пък не искат да се идентифицират с нещо, което някои наричат секта. Или понеже мислят, че така ще изгубят приятели. Затова те не правят нищо. Така този вътрешен трепет остава заглушен и безплоден. Ние считаме това за неуспех на евангелието, считаме го за отхвърляне. Вече споменахме, че няма инструменти, с които можем да измерим сърцата и душите на хората, и да знаем със сигурност какво става в тях. Понякога нещата се случват по начин, различен от този, който мислим или предполагаме.    Така стигаме до третия текст, в който срещаме Никодим. Той се намира в самия край на евангелието. Исус вече е разпънат на кръст и е мъртъв. Тълпата гледала екзекуцията започва да се разотива – зрелището е свършило. Синедрионът е доволен. И точно тогава се случва нещо неочаквано. В Йоан 19:38-39  се споменават двама души:  Първият е Йосиф от Ариматея. Вторият е Никодим, който носи със себе си 100 литра смирна и алое. Това е огромно количество и достойно за погребение на цар. Освен това тези ароматни смеси били много скъпи. Никодим обаче е готов да поеме разходите. Двамата вземат тялото и го погребват в нов гроб, който е собственост на Йосиф от Ариматея. Гробовете около Ерусалим, особено новите гробове са били изключително ценни и скъпи. Това е голяма жертва и от двамата. На практика Йосиф и Никодим със своята смелост сбъдват прочествата за Исус: „И определиха гробът му между злодеите, но по смъртта му при богатия.”  Много интересно. Синедрионът праща Исус на смърт, но изведнъж, най-неочаквано, двама от неговите собствени членове се идентифицират като ученици на осъдения. И единият от тях е точно Никодим, който говори с Исус, но не разбира нищо от това, което му казват. Същият Никодим, на когото лесно могат да затворят устата, понеже се страхува за репутацията си. Никодим, който не казва нищо по време на съдебния процес и не протестира срещу присъдата. Но сега, когато Исус вече е мъртъв, явно нещо в него се е пречупило. Той казва: „Аз няма да мълча повече” и пристъпва напред, за да изяви своята вяра.    Сякаш това е най-неподходящото време за такова действие. Исус е мъртъв. Учениците Му са избягали. Петър се е отрекъл 3 пъти от Него. Йоан седи настрана и плаче заедно с жените. Един млад човек, когато са хванали за дрехата е толкова уплашен, че я оставя в ръцете на войниците и бяга гол. Дори след като всичко е свършило учениците продължават да се страхуват и се събират само в здраво заключена стая. Но Никодим пристъпва напред. Този, който изглежда пълен провал според нашите критерии тук се оказва по-голям успех от самите апостоли. Пред кръста на Исус първите стават последни, а последните първи.    Това е последният текст, в който се среща името на Никодим. Не знаем какво е станало с него след това. Някои апокрифни източници и несигурна информация казват, че той бил кръстен от апостолите Петър и Йоан. Заради своята вяра изгубил мястото си в Синедриона и след време дори бил изгонен от Ерусалим. След смъртта си тленните му останки били положени в общ гроб с Гамалиил и Стефан. Нямам представа колко от това е вярно. Може би нищо, а може би всичко. Но евангелист Йоан ни дава доста ясен знак, че накрая, след години чакане и отлагане Никодим все пак е повярвал в Христос и открито се идентифицирал с Него.   Какво тогава разбираме от тази дисекция на вярата на Никодим, която се опитахме да направим? Оказва се, че не много. Такава не може да се направи, понеже нещата често не са такива, каквито изглеждат.    Разказът за Никодим все пак ни сочи някои неща. Ще спомена 3 от тях, които мисля, че касаят и нас днес.  1. Когато споделяме благата вест за нашата вяра, трябва да се научим да разчитаме на Божия Дух.  В своя разговор с Никодим Исус казва нещо много интересно:  "Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа." Не можем да доведем нито един човек до истински взаимоотношения с Бога – само Светият Дух може. Можем единствено да свидетелстваме за Бога, но резултатът не се определя от нашите способности, а от действието на Божия Дух. Текстът казва и нещо друго – Божият Дух не е вентилатор, който можем да насочваме по свой избор. Ние не виждаме и не разбираме Неговото действие в сърцата на хората. И затова често ще се случва да бъдем изненадвани. Там където предполагаме, че хората ще повярват, може нищо да не се случи. Там където смятаме, че има само студенина, може изведнъж да се окаже, че отвътре гори огън.  Това, което можем да направим е, винаги когато ни се отдаде възможност да споделяме благата вест с радостната увереност, че Божият Дух действа и прибавя Своята сила към нашите понякога слаби думи.    2. Ние трябва да се научим да имаме търпение.  Ние често искаме бързи резултати. Може би причината е, че живеем в една забързана култура. Пускаш монета в автомата и кафето ти е готово. В ресторанта искаме храната ни да се приготви бързо. Макар че колите ни карат бързо, често превишаваме скоростта. Но при вярата не можем да насилим нещата да стават бързо. Исус чака Никодим 3 години, за да повярва. Може би ние също трябва да се научим на търпение. Някои хора изпитват съмнения, несигурност и страхове. Благовестието трябва винаги да се проповядва ясно в нашата църква, но също така църквата трябва да бъде гостоприемна към търсещи хора, да им направи място и да им даде необходимото време. Можем да гледаме на тях като на гости, които желаят да наблюдават нашата вяра и поклонение и да бъдат оставени да вземат решение без да бъдат насилвани към нещо, за което все още не са готови.  И ако направим това, аз съм сигурен, че ще видим как някои от тях да пристъпват напред, когато най-малко очакваме това.    3. Ние трябва да научим, че Бог е по-загрижен за спасението на хората от нас.  Може да ви се струва глупаво, но понякога ние се държим, сякаш наистина вярваме, че сме по-загрижени от Бога. От време на време чувам хора да казват: Ако пропусна тази възможност, или ако не се справя добре, или ако направя нещо погрешно човекът може утре да умре и да отиде в ада, понеже не сме му казали за Христос. Наистина ли? Ако има Бог, Който го е грижа за този човек и ако Той знае, че човекът би отговорил с вяра, наистина ли мислите, че ако ние млъкнем, Бог няма да му даде друга възможност? Ако знае, че може да повярва дори след 20 години, мислите ли, че Той няма да го пази толкова дълго и дори повече. Такова мислене прави нас по-загрижени за спасението на хората, отколкото Бог. Сякаш Бог не върши нищо и всичко е паднало на нашите рамене. Бог е много по-загрижен за хората от нас и прави много повече за тяхното спасение. Спомнете си каво казва Исус: „Ако тези хора млъкнат, камъните ще извикат.” И ако утре ние всички млъкнем и откажем да говорим, бъдете сигурни, че благовестието няма да престане да се чува. Защото Бог обича хората, желае те да се спасят и се радва, когато те се спасяват.    В арабските страни – много хора идват до вяра чрез видения, сънища или ангели. Това не означава, че няма значение дали ние споделяме вярата си или не. Има огромно значение. Бог е поверил благата вест на нас и ние трябва да я споделяме при всеки удобен случай, а когато няма случай да създаваме такива случи. Но нашето благовестие трябва да става с доверие в Божията любов, а не в нашата ревност. Иначе ние мислим твърде погрешно за Бога. И това може да превърне благовестието ни в едно чисто човешко блъскане, вместо в радостно споделяне на вестта, че Бог наистина обича хората.      Историята с Никодим е най-вече история за Божията любов – търсеща, търпелива и способна. Ние сме съработници с този Бог, Той е избрал да работи чрез нас, но не ни е оставил сами да вършим нещата. Там където ние отидем, Той вече е бил. Тези, на които говорим, Той вече е докоснал със Своята предварителна благодат, дори те да не знаят това. Бог действа в света чрез Своя Дух, макар че често не можем да разберем откъде идва, накъде отива и какво прави. Но Бог е в света, защото обича този свят, защото не е дошъл да осъди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. И това е една добра вест, която ние също сме изпратени да носим. Затова се надявам да имаме увереност, че Бог работи пред нас и повече от нас. Ние не можем да видим сърцата на хората, но и нямаме нужда от това, понеже можем да сме сигурни, че Бог действа в тях.   

Келси Грамър избавен от алкохола и наркотиците чрез вярата в Христос

04 August 2018 08:00

Българите сигурно помнят актьора Келси Грамър от сериалите "Бар 'Наздраве'" и "Фрейзър". Те обаче едва ли знаят за живота му, изпълнен с трагични събития. Родителите му се развеждат, когато е на две години. Той и сестра му са отгледани от техните баба и дядо. Докато израства, Келси е възпитаван с вяра в Христос, воден е на църква и всяка седмица е посещавал Неделното училище. Дядото играе ролята на баща в живота на Келси. Докато е жив, той го възпитава в християнските ценности, но когато внезапно умира, Келси е едва на 12 години и е лишен от най-важната личност в живота си.  Две години по-късно бащата на Келси е убит при взлом в дома им, а убиецът му остава ненаказан. До онзи момент, когато Келси вече е на 14 години, той все още се държи за вярата си и казва, че е продължавал да се моли и да ходи на църква, макар загубите в живота му да го разтърсват дълбоко.  Няколко години по-късно сестрата на Келси е изнасилена и убита, а малко след това двама от неговите полубратя (майка му се омъжва повторно) загиват при инцидент в океана. Келси Грамър споделя, че след онзи момент е усетил, че вярата му е изстинала и той сякаш не виждал причина да продължи да живее. За кратко време Грамър става популярен актьор, който се харесва и от публиката, и от критиците. След като набира скорост във филмовия бизнес и става известен в няколко хитови сериала, Келси Грамър се поддава на популярните за бранша пороци - алкохол и наркотици. Келси споделя: "Харесваше ми. Харесваше ми как се чувствах. Сигурно защото исках да избягам от истинските си чувства, от усещането за загуба, но в същото време знаех, че се самоунищожавам. Постепенно нещата излязоха извън контрол. Прекарах доста време в клиника за рехабилитация, но след като излязох от нея, преминах на кокаин, така че след време отново имах нужда от ново лечение. В клиниката започнах да осъзнавам, че всъщност имам нужда от пълно възстановяване и промяна, а не просто от лечение." За съжаление нещата не приключват до тук. След поредното излизане от клиниката Келси отново пие, шофира и допуска катастрофа в нетрезво състояние, след което се озовава в затвора. Едва в затвора Келси предоставя сърцето и цялата си болка на Великия Лекар, Исус Христос. Посредством Божията благодат той намира пътя към вярата и спасението. "Аз имам вяра в Христос, не изповядвам религия. Сигурен съм, че Бог няма да допусне в живота ми повече, отколкото мога да понеса. Беше нужно време, за да осъзная греховете, които съм допускал и грешките, които съм повтарял повече от веднъж. Трябваше ми време, за да възстановя нарушените и съсипани взаимоотношения. Разбира се, вярата не означава, че трагедии няма да има, нито че проблемите ще престанат. Вярата обаче ни помага да посрещнем предизвикателствата, като знаем, че Бог е на наша страна, а това ни дава сили да продължим напред. Вярата в Христос ми помага да се справям с болката в живота ми. Болката е нещо, което се появява в живота неочаквано. Още по-тежко е, когато загубите в живота ти са няколко и все трагични. Животът ни като християни не е една постоянна победа. Ние понякога се проваляме, защото не сме съвършени като Христос, но аз ще продължа да се старая и да вървя напред, макар и да падам," заявява уверено промененият Келси Грамър. Източник: Christian Headlines

В плен на смартфоните - в опасност ли е християнското семейство?

03 August 2018 08:00

Последните проучвания показват, че съвременните семейства прекарват голяма част от своето свободно време със смартфони, таблети и лаптопи. Сякаш общуването между родители и деца днес е сведено до минимум и това се отнася и за семействата на християните, които трудно могат да избягат от реалността.   Заети от смартфоните родителите отделят все по-малко време на децата си и даже пренебрегват техните нужди. Липсата на реални разговори между деца и родители, пречи и на когнитивното развитие на децата. Ако преди години вечерите са преминавали в качествено общуване в семейството, днес всяка свободна минута е посветена на смарт устройствата.    Според анкета на  "Атлантик" днес невръстни бебета на възраст едва 4 месеца са оставяни пред таблети и смартфони, за да гледат детска анимация, а деца на предучилищна възраст прекарват пред различни видео устройства по 4 часа на ден. Времето, прекарвано със смартфоните се превръща в обсесия, а последствията са отчуждаване в семейството и липса на нормално общуване между деца и родители.   Неслучайно във Франция проблемът е признат на национално ниво и от новата учебна година, от септември е предвидена забрана за внасяне на смартфони в училище за учениците до петнадесетгодишна възраст. Френският министър на образованието официално е обявил, че по време на междучасията децата вместо да играят, прекарват цялото си време в използване на смартфони, което не е добре за тяхното обучение и вреди на здравето им, както и нарушава концентрацията им.   В Библията има един особено важен пасаж, който трябва да си припомним и да прилагаме в нашето ежедневие, ако искаме да се предпазим от опасността на нашето съвремие, а именно - атаките срещу семейството на всички възможни фронтове. В книгата Второзаконие 6:1-9 Мойсей съветва евреите от Божия страна да прекарват време с децата си, като ги учат на Божието слово сутрин и вечер, в началото на деня, преди да се впуснат във всекидневните задачи и в края, когато им предстои неизвестността на нощта, с нейните предизвикателства. В Новия Завет в няколко от своите послания апостол Павел съветва бащата, като Глава на дома да се грижи за наставлението на децата си в Божието слово, което предполага, че трябва да отделя време за това (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:20-21).   Как ще даваме пример на семействата си, ако смартфоните и работата с тях са по-важни за нас, отколкото собствените и деца? Не е късно да внесем промяна днес, като се завърнем към зачитане на правилните приоритети, поставяйки на първо място Бога, след това семейството и после служението, работата и забавленията. Опасността е реална. Нека да не я пренебрегваме.   Източник: Christian Headlines

Актьорът Кърк Камерън за брака и семейството

31 July 2018 08:00

 Актьорът Кърк Камерън е познат на българската публика от филмовата поредица "Оставените" (Left Behind), както и от популярния семеен филм "Устойчив на огън" (Fireproof). Той и съпругата му Челси Нобъл, която също е актриса, са женени от 27 години и имат 6 деца, две от които са биологични, а четири са осиновени. Те са основатели на фондацията Firefly, която цели да поддържа живи християнските ценности. Те организират семинари, в които насърчават младите хора да са верни в своите семейни взаимоотношения, като се осланят на съветите в Библията. Кърк работи и за евангелизаторското служение Way of the Master  заедно с Рей Комфорт, новозеландски мисионер, който служи в Съединените щати. В интервю за Pure Talk Камерън споделя следното за брака и семейството: "Актьорите са хора, като всички останали и имат същите проблеми в семейството и взаимоотношенията. Аз съм изключително благодарен на Бога, че ме срещна и промени живота ми още в ранните ми младежки години. Благодарен съм и на моите родители, които са ме възпитавали в християнските ценности и са ме водили на църква. Когато погледна назад и видя живота на моите връстници от филмовия бранш, с които сме снимали заедно, си давам сметка, че само вярата в Христос и Божията милост са ме опазили, за да не допусна подобни грешки, и да съсипя живота си. Независимо колко успешни искаме да бъдем всички в областта на професионалната кариера, в крайна сметка успехът се измерва с онова, което се случва в собствените ни семейства. Колкото и постижения да имаме, ако семейството ни е разбито, а взаимоотношенията ни са разрушени, успехът в професията не ни помага с нищо. Преминал съм през много трудности и предизвикателства, и съм благодарен на Бога, че ме е избавял. За мен най-важно е да помня предупреждението на Павел в Римляни 12:1-2. Господ очаква от мен да преобразявам ума си според Неговото слово и ако не чета Библията, и не се моля всеки ден, по-скоро ще се съобразявам с този свят и ще постъпвам, както той постъпва. Изкушенията са на всяка крачка и никой не е застрахован. За мен като съпруг е особено важно да обичам съпругата си, както Христос е обикнал мен и както Той обича Църквата, защото такова е напътствието Му в Словото. Благодаря на Бога за филма, който ми помогна да направя, посветен на семейството и важността на брака, наречен "Устойчив на огън". Макар да изминаха 10 години, откакто беше излъчен за първи път, Господ продължава да го използва за възстановяване на семейства с проблеми. Онзи ден след богослужението в нашата малка църква, при мен дойде млад мъж, който искаше да сподели, че Господ е използвал този филм съвсем наскоро в живота му, за да го смири и да го промени, така че да запази семейството си. Той ми каза, че филмът все едно е описал неговия собствен живот. Съпругата ми и аз продължаваме да служим в областта на семейното съветване и се молим Господ да ни използва за възкресяване на библейските истини в областта на брака." Източник:CBN News

Как да реагираме, когато ни наранят в църквата?

28 July 2018 08:00

Няма християнин, който да не е бил нараняван или обиждан от нечие поведение в църквата. Всяка местна църква се състои от простени грешници, които обаче не са съвършени. Ако не прощаваме и не забравяме, в църквата няма да остане нито един. Няколко са основните причини човек да бъде наранен или обиден. Клюки, лъжи или полуистини. Лидери, които не са чувствителни към нуждите на хората в църквата. Отхвърляне - усещате се не на място в дадена църковна общност. Осъждане - когато някой член от църквата си позволява открито да налага присъда върху поведението ви. Фалшиви учения, които ви отклоняват от истинската Христова вяра. Как да се справяме с тези неизбежни фактори и да ги преодолеем, без да напуснем събранието или да се ожесточим към хората, които са ни причинили болка? Прощавайте! Ако не простите, в сърцето ви ще се загнезди горчив корен. Прошката няма да накара човека, който ви е наранил или онеправдал да се промени или покае, но Господ го очаква от вас. Неслучайно Христос поставя това изискване в Лука 17:4. Както Бог в Христос е простил на вас, така прощавайте и вие, без да държите сметка за греховете на другите. Оставете ги в ръцете на Бога. Конфронтирайте човека директно, дори и да се касае за водач на висока позиция. Често пъти проблемите се решават по-лесно и бързо, ако поговорим с човека и се постараем да разберем неговата позиция и гледна точка. Има случаи, когато даден проблем не може да се реши по този начин, но поне сте направили онова, което се изисква от вас. Изяснили сте нещата за себе си. Матей 18:14-17. Бъдете търпеливи. Най-голямото изкушение е веднага да разгласите случилото се и да го обсъдите с всичките си приятели. Тогава обаче вие се превръщате в клюкари. Възможно е даже да ни се прииска да отмъщаваме или да отвърнем на злото със зло. Ако се поддадем на изкушението, съгрешилите сме ние. Римляни 12:12. Молете се. Молете се за Божието водителство. Господ ли е този, който ви заведе в тази църква, за да допринете със своите дарби? Той ли иска да я напуснете? Открил ли ви е нова църковна общност, към която да се присъедините? Ако наистина сте убедени, че Бог ви води, ще имате мир, но не забравяйте, че и в новата църква вие отивате с вашия характер, мнения, емоционален арсенал и оформено отношение, вашето минало и съответните очаквания. Всяка църковна общност крие своите предизвикателства, защото в нея съгрешават. Евреи 10:24 Продължавайте да обичате и да се радвате в Господа.  Всеки е бил предмет на клюки, обида или неразбиране. Неслучайно в Евреи 10:24 имаме конкретно предупреждение да не преставаме да се събираме. Ако при всяка лъжа, която чуем по наш адрес, напускаме църквата, ще се наложи да обиколим всички местни църковни общности, защото никъде няма да открием съвършени християни. Не е лесно да прощаваме, да забравяме, да проявяваме търпение и да се молим, но пък е библейско и Господ го очаква от нас. "На никого не връщайте зло за зло; промисляйте това, което е добро за всичките човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв, защото е писано: На Мене принадлежи отмъщението. Аз ще отплатя, казва Господ" (Римляни 12:17-19).   Източник: Crosswalk

Как да използваме всяка дарба за прослава на Бога?

26 July 2018 08:00

 Като последователи на Христос всички сме призовани да бъдем Негови служители независимо от нашето призвание и професия. Всички сме получили дарби и таланти, които да използваме в нашето всекидневие, без значение къде сме избрали да бъдем - дали сме бизнесмени, медицински работници, дърводелци, техници или учители. Изчислено е, че 90 000 часа от живота на човека са прекарани на работното място. Не е задължително да сме библейски работник или да сме назначени от църковна организация, за да служим на Бога и Неговото дело.  Апостол Петър нарича всички вярващи "избран род, царство от свещеници, които са призовани да възвестяват превъзходството на Христос" (1 Петър 2:8-9). А самият Исус ни нарича "сол и светлина: (Матей 5:16), и ни призовава да светим и да предизвикваме промяна в този свят. Независимо дали ще служим в църквата или извън нея, ние сме служители на Бога, възвестяващи идващото Царство, което е наближило. Ще споменем три неща, които е добре да си напомняме, когато се стараем да служим на Бога в нашето ежедневие с  дадените ни дарби. 1. Независимо каква е вашата професия, поставете си за цел да прославяте Бога.  Писанието ясно ни казва, че каквото и да е нашето призвание, целта ни трябва да бъде да прославяме Бога, а не просто да постигнем финансово благополучие или кариера, чрез която ние да бъдем издигнати. Дарбите и професията ни могат да бъдат използвани, за да служим на другите около нас. В Колосяни Павел ни съветва да работим за пред Господа, а не просто, за да сме одобрени от човеците (Колосяни 3:23). А в 1 Коринтяни 10:31 пак апостол Павел ни увещава: "И така, ядете ли, пиете ли, каквото и да вършите, правете всичко за Божия слава".  Като последователи на Христос ние вярваме, че сме сътворени, за да се трудим и да представяме нашия Творец по най-добрия начин пред хората. Ако възприемаме ежедневните си задължения като длъжност пред Бога и за Негова прослава, ние ще бъдем в състояние да служим и на другите, както Христос го правеше по време на Неговото земно служение. 2. Бог е дал на всеки един уникални дарби.  Не е нужно да сме платени работници, които служат на църква или мисионерска организация, за да използваме дарбите, дадени ни от Бога именно за Неговото дело. Иначе кой би работил като строител, готвач, санитар, шофьор или механик? Всяка работа, която вършим, е особено ценна за Бога, защото Той я е предвидил, за да служим на нашите ближни в нужда. Всички ние сме съработници помежду си и съработници на самия Бог, който е дал на всички ни различни таланти, за да допринасаме за благополучието на цялото творение. Няма важна и маловажна работа. Всяка професия (всеки труд) има своята значимост и трябва да бъде вършена с достойнство и пред Бога. 3. Използвайте вашата работа като възможност да свидетелствате.  Дори и най-посветените християни стават жертва на стреса, който е неминуем на работното място. Има и такива, които са толкова амбицирани да успеят, че никой от колегите им така и не разбира, че са християни. Как да избегнем тази опасност? Може ли да работим някъде с години, без никой да разбере за нашата християнска вяра?  Апостол Павел прави важна връзка между вярата ни в Христос и нашите ежедневни взаимоотношения. Той казва следното: "Каквото и да вършите, със слово или дело, правете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез него на Бога Отца" (Колосяни 3:17). На практика Павел ни увещава да показваме любов към нашите ближни, което включва колегите, с които прекарваме най-много време през деня. "Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат" (Ефесяни 4:29).  Ако наистина работим по този начин, ние ще можем да бъдем ефективни свидетели за Христос, като показваме любов, кротост и търпение, независимо къде сме поставени да работим и каква е нашата професия.  В книгата "Вашата работа е важна за Бога" Дъглас Шърман и Уилям Хендрикс пишат следното: "Как да свидетелстваме на работното място и как да съживим църквата? Това е възможно посредством една армия от работници и служители, които са известни с тяхната почтеност, усърдие, старание и честност. Познати са с тяхната безкомпромисност по отношение спазване правата на ближните, с грижа за качеството на благата, които произвеждат и с тяхното желание да правят всичко по възможно най-добрия начин, като дават всичко от себе си. С други думи като показват Христос на тяхното работно място. Представете си какво би могла да постигне армия от такива служители?" Ако живеем като ученици на Христос на нашето работно място и се стараем да използваме всяка наша дарба за Негова прослава, нашата единствена цел няма да бъде да получим заплатата си в края на месеца, а по-скоро да натрупаме съкровища за небето, които никога няма да се развалят. Нека помним думите на Христос: "Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат, и където крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат, защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти" (Матей 5:19-21).  Източник: Christian Post

Младеж без крайници благодари на Бога за благословенията в живота си

24 July 2018 08:00

Гидеон Ди Меглио е млад мъж, роден без крайници, ала въпреки това, той е благодарен на Бога за всичко, което има - за талантите, за родителите си и особено за неговата годеница. Ди Меглио е роден през 1994 година без ръце, а краката му са абнормално къси. Родителите му са новородени християни и още по време на бременността майката и бащата са били предупредени, че бебето им ще се роди с аномалия, но те са решили да го задържат заради своите християнски убеждения. Гидеон е четвъртото дете в семейството. Още като малко дете Гидеон започнал да проявява дарбите си. Винаги бил усмихнат и приветлив към всички, обичлив и с дарба да рисува, като използвал краката си. Той бързо се изявил като лидер в своя клас, макар да е в инвалидна количка. Най-много от рисунките му са посветени на неговата любима. Годеницата на младежа се нарича Британи Салазар и никога не е гледала на него като на инвалид. Пред американската телевизия KSL  Британи разказва, че е обикнала Гидеон още като дете и се възхищава на неговата личност и дарбите му. В 9 клас момичето трябвало да напише есе за човек в неравностойно положение и се чудела кого да избере, когато брат ѝ я подсетил за Гидеон. Британи била изненадана, защото никога до тогава, не възприемала Гидеон като инвалид. "За мен той си е съвсем нормален", казва тя пред репортер на KSL - TV.  Гидеон и Британи са обявили годежа си пред семействата и приятелите си през месец април и планират сватбата си за март 2019 година. Майката на Британи споделя: "Вярата е тази, която ги събра. Като родители ние ги наблюдаваме отблизо и следим връзката им от три години, за да сме сигурни, че постъпват правилно. От това, което наблюдаваме, се уверяваме, че Господ е, който ги води и направлява." Младият Ди Меглио споделя, че смята да се развива в областта на психологията. Той е водач на младежката група в своята църква и занапред смята да работи с юноши като професионален психолог. Източник: Christian Headlines  

Пророк Илия, християните и Богът на чудесата

20 July 2018 08:00

Вярвате ли в чудеса? Смятате ли, че има невъзможни неща? Мислите ли, че Бог е Бог на чудесата само в определен отрязък от времето?   Струва ми се, че в Библията има личности, които като че ли бяха абонирани за Божието чудно действие. Почти всяко тяхно действие водеше до чудеса и знамения. И разбира се, нямам предвид само служението на Исус Христос.    Помислете си за Павел и за всичките неща, които се случваха около него и чрез него. Момче падна от високо и умря. Павел се помоли и детето възкръсна. Павел беше затворен и измъчван, но хвалеше Бога и Бог го освободи от оковите със свръхестествено знамение. Павел беше ухапан от отровна змия, всички смятаха, че смъртта скоро ще го настигне, а всъщност той се държеше така, сякаш нищо не се е случило.   А какво ще кажете за Илия? Интересна личност е този пророк. Като че ли чудесата в живота му бяха ежедневие. Първото и единствено възкресение, описано между първата страница на Битие и 3 Царе е свързано с молитвата на великия пророк. Какво мислите за чудото с огъня, който падна върху жертвата върху издигнатия от Илия олтар. Жертва, която беше обилно полята с вода. След „усърдната” молитва на пророка цели 3 години и половина не валя дъжд. Той беше хранен по чуден начин от враните – едни лакоми хищни птици, чието естество е такова, че никога не биха отстъпили храната си. И не на последно място, чудо е това, че пророк Илия бе отнесен към небето в огнена колесница.   Когато четем за чудесата около Илия ние оставаме с впечатлението, че пророкът е бил непоклатим духовен войн. Някой, който никога не унива, никога не се уморява, никога не изпитва самота, никога няма лош ден… Но всъщност Словото казва, че „Илия беше човек със същото естество като нас”.   Можете ли да си представите, че ние с вас сме подобни на Илия? Можете ли да изброите чудесата във вашия живот? Колко пъти сме се молили „усърдно” и Бог е извършвал чудо, подобно на някое от тези в живота на Илия?   И все пак Илия и ние с вас сме създадени от едно и също тесто и от един и същи Творец, от един и същи Чудотворец. Ако чудесата не са реалност с такава честота в живота ни и обществото ни, то или времето на чудесата е преминало, или ние с вас не сме толкова усърдни в молитвата. Бог със сигурност не се е променил.   И въпреки прекрасните неща, които се случваха в живота на Илия, а посредством неговото служение и в живота на другите, за мен едно от най-чудните преживявания на пророка с Бога е свързано с любовта и милостта на Всевишния. Възхищавам се на чудото, при което Бог докосна съкрушеното и унило сърце на Илия и го преобрази.   Вярвам, че знаете една от най-паметните случки в живота на Илия: пророкът предизвика целия народ с думите: „…До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него...” (3 Царе 18:21), след което унижи и унищожи вааловите пророци. В резултат на това всички, които се бяха събрали на хълма Кармил: ", паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог” (3 Царе 18:39).   След подобна победа ние очакваме Илия да е в приповдигнато настроение, но вместо това той изпадна в отчаяние и избяга (около 160 км), за да се скрие в пещера на планината Хорив (3 Царе 19:1-18). При Илия отчаянието дойде от заканата на една нечестива царица, на име Езавел: „Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях” (3 Царе 19:2).   Илия се уплаши. Потърси усамотение, като отпрати слугата си и не се спря, докато не стигна до пустинята, където се отдаде на изтощението, разочарованието и отчаянието си („А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” 3 Царе 19:4).   Отчаянието, както казва един автор е „най-мрачното от човешките чувства, може да ни примами, да ни подлъже и дори да ни унищожи”. Състоянието на Илия не ми е непознато. Сигурно не е чуждо и на вас? Усещането, че никой не ни разбира, че сме останали сами, че сме жертви, че нещата не се получават, тежестта на чувството за вина, силното самосъжаление е състояние, което може да прекърши всяко сърце. Този Илия можем лесно да го разберем. Илия, който е седнал под смриката (хвойната) ни е близък.   Чудо е това, което прави Бог. Вместо да смъмри пророка, Той изпрати ангел Господен да го насърчи и нагости, и да му даде посока (3 Царе 19:5-7). След това Бог отново посети унилия пророк, докато живееше в пещера на планината Хорив. Божият въпрос: „Що правиш тук, Илие?”, повторен два пъти (3 Царе 19:9, 13) много ми напомня за разговора на Бога с Адам, след грехопадението. Бог потърси Илия, както търсеше Адам. Бог се интересува от Илия, както се интересуваше от Адам, както се интересува и от нас. Бог не само пита, но и чу оплакването на пророка, и след това му даде посока (цел, поръчение и задача) и насърчение, че не е оставен сам. Не е ли това едно чудно действие от Божия страна?   Има една стара песен, в която пеем „Много хора питат ме навсякъде в света: Защо не стават чудеса, както някога?”. В нея се пее, че Бог не се променя и че вярваме как продължава да върши чудеса. Самият аз съм бил свидетел на чудни Божии дела в моя живот, а и в живота на други хора. Чел съм, че Бог не е спрял да възкресява хора. Вярвам в Бога на чудесата. Удивявам се на Неговата сила и мощ, но има едно нещо, което ме остава безмълвен. Едно чудо, което за мен е уникално.   Това, че Бог не се отказва от хората, дори и когато те са разочаровани и отчаяни, търси ги, лекува ги и им дава посока, това за мен е едно от най-големите чудеса. Чудото на излекуваните сърца. Хора, които отиват със своите душевни проблеми и намират при Бога прибежище и сила. Още по-прекрасното е, че Бог не изчака Илия да напусне пещерата, а отиде при Него. Излекува сърцето му и го подготви за последните му мигове на тази земя.   Същият този Бог е лекувал неведнъж и моето сърце. Иска да излекува и твоето!   Ако му позволиш, това ще бъде едно неописуемо чудо.