Християнство

08 август 2018 08:00

Споделяне на Благата вест на колела

Християни от Беларус за четвърта поредна година обикалят страната на велосипеди. Те посещават местни църкви и споделят Благата вест по градове и села, откъдето минават. Велосипедната обиколка се нарича "Велопътешественици". Вярващите измина...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Видение променя живота на ислямски шейх

14 August 2018 08:00

Мюсюлмански шейх на име Садик прекарвал отпуска си в Германия и се разхождал из една от търговските улици, когато срещнал мисионери, които благовествали и раздавали християнска литература. Един от мисионерите Майк Дъгинс споделя следното: "Всяка година голям брой мюсюлмани от Арабския залив прекарват ваканцията си в Германия заедно с техните семейства. Ние обикаляме главните търговски улици, снабдени с християнски брошури и евангелска литература, и се молим за възможности да разговаряме с тях, когато те имат желание да ни отделят време." Мисионерите, които са се посветили на това служение също са араби, които говорят езика на въпросните туристи и ги разпознават по облеклото и маниерите. Когато ги заговорят на родния им език, съществува предпоставка да бъдат изслушани. В Мюнхен един от споменатите мисионери се запознал на улицата с шейх Садик. Шейхът му споделил, че наскоро брат му станал християнин, което много го наскърбило. Той обаче признал, че ако Бог намерел начин да го убеди, че християнството е истинно, бил готов да повярва и да следва Христос. Към беседващите се присъединила и една жена от мисионерския екип, на име Нафиса, която също се включила в разговора и накрая се обърнала с въпрос към шейха: "Да не би да се страхувате, че християнството може да е вярно, а Христос да се окаже Бог?" Шейхът си тръгнал, но този последен въпрос останал да работи в съзнанието му. На следващия ден арабските благовестители отново били на главната улица на Мюнхен, готови да разговарят и да раздават християнска литература. Били приятно изненадани, когато се появил шейх Садик. Отношението му се било променило. Започнал да говори с тях, като им разказал видението, което имал през нощта. "Намирах се в пустинята и бях много жаден. Тичах и търсех вода. Тогава видях теб, Нафиса. Беше облечена в бяла дреха, с кръст отпред и предлагаше чиста и прясна вода. Аз те помолих да ми дадеш вода, но ти не го направи!" Когато се събудил шейх Садик можал да разтълкува значението на видяното. Видението променило сърцето му. Той осъзнал, че водата на живота е само за онези, които вярват в Исус и Го приемат за свой Господ и Бог. Тогава той започнал да се моли да срещне отново двамата мисионери, за да му пояснят как да приеме Христос. Там на оживената търговска улица, в Мюнхен, шейх Садик навел глава и се помолил Христос да стане негов Спасител и Господ. Той бил новороден и получил неограничен достъп до Живата вода, която Господ Исус Христос предлага на всички, които са готови да Го приемат и изповядат. Той продължил да се среща с мисионерите араби до края на своя престой в Германия, за да научи нови неща за Христос и да израстне и се утвърди в новата си, християнска вяра. Източник: Christian Headlines

Преобразявани за Божия слава

06 August 2018 08:00

Празник е - ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ: Моментът, в който пред слисаните Петър, Яков и Йоан се разкрива поразителна картина, която никога не може да се забрави: за първи и единствен път през земния си живот Господ Исус сияе на планината с блясък неземен. От двете Му страни са застанали Моисей и Илия – символи на Закона и Пророците. И на всичко отгоре прокънтява и Глас, точно от Горе: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“    Какъв славен миг! Какво великолепие! Загубваш ума и дума! Яков и Йоан със сигурност губят второто, а Петър вероятно първото, съдейки по нелепото му объркано предложение за шатрите, което отправя към Исус. Ех, ако живеехме по онова време, нямаше ли да е страхотно да сме сред избраните трима, станали свидетели на това изумително събитие? А ако по чудо се озовяхме там, как ли бихме живели после, когато еуфорията и възторгът, разтърсил душата ни, отстъпят пред сивотата на ежедневието? Как щяхме да се отнасяме към Исус? Как бихме се молили след такова нещо?   Трябва ли да мечтаем да сме били на Планината на Преображението, за да преживеем своето преображение? Днес да чакаме е безсмислено, защото този миг няма да се повтори в историята. Но нима Бог не е способен да преобрази всеки един човек в неговата лична история, при друг случай и на друго място? Някои богослови коментират, че понеже Исус е Бог истинен в своята същност, ослепителният Му блясък пред апостолите не е изключение, а Неговият обичаен, изначален и вечен образ и че не Той, а учениците Му са тези, които претърпяват трансформация - техните очи се отварят и проглеждат с небесна яснота и духовно разбиране, също както очите на слугата на Елисей се отварят и виждат огнените коне и колесници, изпълнили хълма (4 Царе 6:14-17).   На 6 август 2010 година аз също имах своята преображенска опитност в една болнична стая, зад прозорците на която бълваше като пещ непоносима жега, огнена като изпитанието. Излизайки от упойката, чух гласа на лекаря: „2 килограма и 48 см!“ Говореше за моето недоносено бебе, родено в 32 гестационна седмица: "Рано, твърде рано!", както тъжно клатеха глава всички доктори в Майчин дом. Но след 5 дни изчакване в застрашително намаляващи околоплодни води, сърцето на детенцето продължаваше да бие геройски, вече и извън тялото ми! След 4 часа обаче ми дадоха да подпиша документ, с който позволявам бебето незабавно да бъде преместено в най-голямото за Североизточна България неонатологично отделение. Състоянието му се влошаваше със светкавична скорост. Умираше. С отпаднал глас попитах може ли да го видя поне. Донесоха повито миниатюрно вързопче, на разстояние, от което не можех да фокусирам нито личице, нито нищо, за което измъчената ми душа да се хване, за да преживее следващите дни. Спомням си, че се запитах дали това не е първият и последен път, в който виждам детето си живо, без дори да съм го докоснала и прегърнала. Отнесоха го след по-малко от минута. От епикризата запечатани в ума ми остават думите: „Приема се в изключително тежко състояние. Стене силно.“ Представях си как се е борило милото за всяка глътка въздух! Недоразвитостта на белите дробове е най-коварното усложнение при родените в началото на 8-я месец.    Как продължи всичко ли? Започна, продължи и завърши с мир, благодат и любов, отначало докрай. С незаслужена милост. Бог позволи да вляза само в клуба на майките на недоносените. Не на майките, загубили дете. Не на майките с деца с увреждания. Сигурно съм твърде слаба за членство в тези клубове, нямало е да го понеса и Той е видял. Не зная. Не зная нито защо една безпроблемна бременност имаше такъв внезапен край, нито защо при същите лекарски грижи други майки имат различен завършек на сагата си. Единственото, в което съм убедена, е че случилото се стана, за да се изяви Божията слава и чудните Му дела - също като в историята на сляпородения човек (Йоан 9:3). Над мен и детето ми Бог се смили и ще съм Му вечно благодарна. Притискам Вероника силно до себе си и галя косичката й вече осем блажени години. Името Вероника на латински означава „истински образ“. Според легендата жена на име Вероника по пътя за Голгота подала на Исус кърпа, с която страдащият и смазан под тежестта на кръста Господ избърсал лицето Си. Отпечатъкът му върху тъканта бил първият Негов „образ“, с който хората разполагали, вид снимка през тогавашния непознат за фотографията век.   За мен в онези августовски дни образът на Бога приемаше различни форми. Видях го изографисан чрез усърдните молитви на семейството и близките ми. Една вярна приятелка всеки ден неизменно ми се обаждаше, пишеше ми насърчителни слова, буквално ме носеше на ръце пред Божия престол. Образът изплува и в разплаканите очи на друга скъпа жена от църквата, която дойде в родилното с нежна гладиола в ръка. Като ме видя самотна на леглото, без бебе, при всички други усмихнати майки с бебенца до тях, силно ме прегърна и само дълго плака с мен. Божият образ бе в спокойното присъствие на сестра ми. Той бе надвесен над мен в лицето на грижовната ми всеотдайна майка: поради усложнения след раждането не бях в състояние да излизам и тя всеки ден в най-палещата жега по пладне бягаше към болницата, за да е там точно в 12 часа, когато даваха информация за бебетата в кувьози. Вярвам, че неонатолозите действаха вещо и умело, движени от Светия Дух, и съм им дълбоко признателна. Но за да се защитят може би в случай на фатален изход, до изписването на дъщеря ми даваха само най-мрачни прогнози за живота й. Затова на нищо не можех да разчитам и нищо нямах, освен обещанието на Бога, че никак няма да ме остави, нито ще ме забрави. Божият образ бе единственият, към който можех да погледна с надежда, когато съкрушеният ми съпруг не можеше физически да е до мен. Той също страдаше. Като морски офицер му се наложи да понесе болката, че отново е далеч, в морето, при раждането и на второто си дете, без да може да ни помогне. Като се замисля, Господ предвидливо беше отстранил всичките ми опори, за да остане насаме с мене. За да бъда насаме с Него.   Дали ще имам смелостта да позволя да бъда преобразявана когато и колкото пъти Бог пожелае? Ще съумея ли да виждам винаги Божия образ пред себе си, независимо от обстоятелствата? Със свои сили няма да се справя. Пак по Неговата милост ще се отварят очите ми – всеки път, когато Той благоволи.   „Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме. На Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всички поколения до вечни векове! Амин.“ (Ефесяни 3:20-21)    Бележка от редактора: На снимката по-горе чудното бебе Вероника Иванова Станчева, която по Божия милост днес навършва 8 години. От сърце ѝ пожелаваме животът ѝ да бъде за прослава на Небесния Баща.  

Келси Грамър избавен от алкохола и наркотиците чрез вярата в Христос

04 August 2018 08:00

Българите сигурно помнят актьора Келси Грамър от сериалите "Бар 'Наздраве'" и "Фрейзър". Те обаче едва ли знаят за живота му, изпълнен с трагични събития. Родителите му се развеждат, когато е на две години. Той и сестра му са отгледани от техните баба и дядо. Докато израства, Келси е възпитаван с вяра в Христос, воден е на църква и всяка седмица е посещавал Неделното училище. Дядото играе ролята на баща в живота на Келси. Докато е жив, той го възпитава в християнските ценности, но когато внезапно умира, Келси е едва на 12 години и е лишен от най-важната личност в живота си.  Две години по-късно бащата на Келси е убит при взлом в дома им, а убиецът му остава ненаказан. До онзи момент, когато Келси вече е на 14 години, той все още се държи за вярата си и казва, че е продължавал да се моли и да ходи на църква, макар загубите в живота му да го разтърсват дълбоко.  Няколко години по-късно сестрата на Келси е изнасилена и убита, а малко след това двама от неговите полубратя (майка му се омъжва повторно) загиват при инцидент в океана. Келси Грамър споделя, че след онзи момент е усетил, че вярата му е изстинала и той сякаш не виждал причина да продължи да живее. За кратко време Грамър става популярен актьор, който се харесва и от публиката, и от критиците. След като набира скорост във филмовия бизнес и става известен в няколко хитови сериала, Келси Грамър се поддава на популярните за бранша пороци - алкохол и наркотици. Келси споделя: "Харесваше ми. Харесваше ми как се чувствах. Сигурно защото исках да избягам от истинските си чувства, от усещането за загуба, но в същото време знаех, че се самоунищожавам. Постепенно нещата излязоха извън контрол. Прекарах доста време в клиника за рехабилитация, но след като излязох от нея, преминах на кокаин, така че след време отново имах нужда от ново лечение. В клиниката започнах да осъзнавам, че всъщност имам нужда от пълно възстановяване и промяна, а не просто от лечение." За съжаление нещата не приключват до тук. След поредното излизане от клиниката Келси отново пие, шофира и допуска катастрофа в нетрезво състояние, след което се озовава в затвора. Едва в затвора Келси предоставя сърцето и цялата си болка на Великия Лекар, Исус Христос. Посредством Божията благодат той намира пътя към вярата и спасението. "Аз имам вяра в Христос, не изповядвам религия. Сигурен съм, че Бог няма да допусне в живота ми повече, отколкото мога да понеса. Беше нужно време, за да осъзная греховете, които съм допускал и грешките, които съм повтарял повече от веднъж. Трябваше ми време, за да възстановя нарушените и съсипани взаимоотношения. Разбира се, вярата не означава, че трагедии няма да има, нито че проблемите ще престанат. Вярата обаче ни помага да посрещнем предизвикателствата, като знаем, че Бог е на наша страна, а това ни дава сили да продължим напред. Вярата в Христос ми помага да се справям с болката в живота ми. Болката е нещо, което се появява в живота неочаквано. Още по-тежко е, когато загубите в живота ти са няколко и все трагични. Животът ни като християни не е една постоянна победа. Ние понякога се проваляме, защото не сме съвършени като Христос, но аз ще продължа да се старая и да вървя напред, макар и да падам," заявява уверено промененият Келси Грамър. Източник: Christian Headlines

Актьорът Кърк Камерън за брака и семейството

31 July 2018 08:00

 Актьорът Кърк Камерън е познат на българската публика от филмовата поредица "Оставените" (Left Behind), както и от популярния семеен филм "Устойчив на огън" (Fireproof). Той и съпругата му Челси Нобъл, която също е актриса, са женени от 27 години и имат 6 деца, две от които са биологични, а четири са осиновени. Те са основатели на фондацията Firefly, която цели да поддържа живи християнските ценности. Те организират семинари, в които насърчават младите хора да са верни в своите семейни взаимоотношения, като се осланят на съветите в Библията. Кърк работи и за евангелизаторското служение Way of the Master  заедно с Рей Комфорт, новозеландски мисионер, който служи в Съединените щати. В интервю за Pure Talk Камерън споделя следното за брака и семейството: "Актьорите са хора, като всички останали и имат същите проблеми в семейството и взаимоотношенията. Аз съм изключително благодарен на Бога, че ме срещна и промени живота ми още в ранните ми младежки години. Благодарен съм и на моите родители, които са ме възпитавали в християнските ценности и са ме водили на църква. Когато погледна назад и видя живота на моите връстници от филмовия бранш, с които сме снимали заедно, си давам сметка, че само вярата в Христос и Божията милост са ме опазили, за да не допусна подобни грешки, и да съсипя живота си. Независимо колко успешни искаме да бъдем всички в областта на професионалната кариера, в крайна сметка успехът се измерва с онова, което се случва в собствените ни семейства. Колкото и постижения да имаме, ако семейството ни е разбито, а взаимоотношенията ни са разрушени, успехът в професията не ни помага с нищо. Преминал съм през много трудности и предизвикателства, и съм благодарен на Бога, че ме е избавял. За мен най-важно е да помня предупреждението на Павел в Римляни 12:1-2. Господ очаква от мен да преобразявам ума си според Неговото слово и ако не чета Библията, и не се моля всеки ден, по-скоро ще се съобразявам с този свят и ще постъпвам, както той постъпва. Изкушенията са на всяка крачка и никой не е застрахован. За мен като съпруг е особено важно да обичам съпругата си, както Христос е обикнал мен и както Той обича Църквата, защото такова е напътствието Му в Словото. Благодаря на Бога за филма, който ми помогна да направя, посветен на семейството и важността на брака, наречен "Устойчив на огън". Макар да изминаха 10 години, откакто беше излъчен за първи път, Господ продължава да го използва за възстановяване на семейства с проблеми. Онзи ден след богослужението в нашата малка църква, при мен дойде млад мъж, който искаше да сподели, че Господ е използвал този филм съвсем наскоро в живота му, за да го смири и да го промени, така че да запази семейството си. Той ми каза, че филмът все едно е описал неговия собствен живот. Съпругата ми и аз продължаваме да служим в областта на семейното съветване и се молим Господ да ни използва за възкресяване на библейските истини в областта на брака." Източник:CBN News

Младеж без крайници благодари на Бога за благословенията в живота си

24 July 2018 08:00

Гидеон Ди Меглио е млад мъж, роден без крайници, ала въпреки това, той е благодарен на Бога за всичко, което има - за талантите, за родителите си и особено за неговата годеница. Ди Меглио е роден през 1994 година без ръце, а краката му са абнормално къси. Родителите му са новородени християни и още по време на бременността майката и бащата са били предупредени, че бебето им ще се роди с аномалия, но те са решили да го задържат заради своите християнски убеждения. Гидеон е четвъртото дете в семейството. Още като малко дете Гидеон започнал да проявява дарбите си. Винаги бил усмихнат и приветлив към всички, обичлив и с дарба да рисува, като използвал краката си. Той бързо се изявил като лидер в своя клас, макар да е в инвалидна количка. Най-много от рисунките му са посветени на неговата любима. Годеницата на младежа се нарича Британи Салазар и никога не е гледала на него като на инвалид. Пред американската телевизия KSL  Британи разказва, че е обикнала Гидеон още като дете и се възхищава на неговата личност и дарбите му. В 9 клас момичето трябвало да напише есе за човек в неравностойно положение и се чудела кого да избере, когато брат ѝ я подсетил за Гидеон. Британи била изненадана, защото никога до тогава, не възприемала Гидеон като инвалид. "За мен той си е съвсем нормален", казва тя пред репортер на KSL - TV.  Гидеон и Британи са обявили годежа си пред семействата и приятелите си през месец април и планират сватбата си за март 2019 година. Майката на Британи споделя: "Вярата е тази, която ги събра. Като родители ние ги наблюдаваме отблизо и следим връзката им от три години, за да сме сигурни, че постъпват правилно. От това, което наблюдаваме, се уверяваме, че Господ е, който ги води и направлява." Младият Ди Меглио споделя, че смята да се развива в областта на психологията. Той е водач на младежката група в своята църква и занапред смята да работи с юноши като професионален психолог. Източник: Christian Headlines  

Бразилските футболисти свидетелстват в Инстаграм: Цялата слава принадлежи на Бога!

05 July 2018 08:00

Ръководството на Световното първенство по футбол забранява на играчите да отправят религиозни послания по време на срещите, докато са на терена. Обаче футболисти като Тиаго Силва, Неймар и други звезди от бразилския отбор използват своите профили в Инстаграм, за да отдават слава на Бога. В бразилския отбор, който участва на Световното първенство има няколко играчи, които са активни християни. Вярата е централен елемент в живота на много от бразилските футолисти както в настоящето, така и в миналото. Футболисти като Кака, Едмилсон, Давид Луис, Ривалдо и Бебето са само някои от спортистите, които публично изповядват своята вяра в Исус Христос.  Неотдавна ФИФА забрани отправянето на политически и религиозни послания от страна на играчите, докато са на футболния терен. Това обаче не попречи на футболистите християни да се молят преди и след мачовете на своите отбори. Някои от най-добрите играчи от отбора на Бразилия, които са любимци на милиони зрители и се считат за един от основните фаворити за спечелване на световната купа, редовно използват социалните медии (и особено Инстаграм), за да споделят своята вяра, докато трае Световното първенство в Русия. След мача с Мексико Тиаго Силва, който има 13.6 милиона последователи в Инстаграм, каза следното: "Нека цялата слава да бъде за Теб, Татко! Какъв ден! Поздравления, отборе! Нека да продължим напред!" Неймар, който има 98 милиона почитатели и е най-известният футболист на Бразилия (макар и противоречив на моменти), е споделил снимка със заглавие: "На Тебе да бъде цялата почит и цялата слава, Боже!" Часове преди мача с Мексико вратарят на Бразилия, Алисон Бекер, който има 2,1 милиона последователи, цитира в своя профил Псалм 20:4: "Едни споменават колесници, а други коне, но ние ще споменем името на Господа, нашия Бог." Нека Бог да ни благослови! Бог е в контрол! 

Вярата на Доли Партън - житейски уроци, които стоплят сърцето

19 June 2018 08:00

Доли Партън е позната на българската публика като един от най-популярните автори и изпълнители на кънтри музика. Вече шест десетилетия тя използва таланта си да твори музика, която стопля сърцето и вълнува слушатели от различни социални прослойки с различни вкусове. Още от ранно детство Доли притежава умението да приковава вниманието на публиката и сякаш да омагьосва с чара си. Първият ѝ музикален дебют е по радиото, когато е едва на 10 години,  макар че свири и пее в църквата още когато е на 6 години. Когато е на 8 нейният вуйчо ѝ подарява първата китара, а на 13 години записва първата си песен. Джони Кеш е сред първите, които я насърчват да се насочи към музикалната кариера.  Оттогава до днес Партън е издала над 100 милиона копия с нейната музика. Доли е носител на множество отличия, в това число 9 награди "Грами" от 46 номинации. Написала е над 3 000 песни. През 2016 година Доли Партън и съпругът ѝ празнуват златна сватба (50 години брак), като подновяват своите брачни обети. Партън има и немалко успешни филмови участия.  Последната филмова поредица с нейно участие  е биографична и отразява нейното детство, белязано от служението на дядо ѝ, който е петдесятен пастор и силната вяра на майка ѝ, която е отгледала децата си в бедност, но винаги се е надявала на Бога, въпреки всички изпитания. До момента са излезли два филма от поредицата. Първият филм носи заглавие "Coat of Many Colors" и представлява историята, вдъхновила едноименната песен на Партън, която е световноизвестен хит.  Филмът разказва за преживяванията на Доли в семейство, където майката е посветена християнка, а бащата остава в двора на църквата по време на богослуженията. Подобно на майка си Доли силно вярва в Бога и му се моли за всичко, но след като малката ѝ сестричка умира, тя се разгневява и открито изразява чувствата си. Макар и в депресия, майка ѝ не се отрича от вярата си в Бога, а продължава да постоянства в молитва. Бедността им е толкова покъртителна, че семейството няма пари, за да купи палто на Доли и майката съшива такова саморъчно от разноцветни парчета плат. Тя я уверява, че палтото е специално, защото прилича на шарената дрешка на Йосиф и всички ще го харесат. За съжаление в училище децата жестоко се подиграват на малката Доли и раздиират палтото ѝ, като я заключват в гардероба на класната стая унизена и отчаяна. Трябва да мине време преди Доли да осъзнае, че подарък, направен с любов от майчините ръце, няма цена. Именно тогава малкото момиче преживява примиряването с Бога и приема Христос в живота си. Вторият филм  от биографичната поредица се нарича Circle of Love и е коледна история, отново базирана на период от детството на Доли. Бащата и всичките 9 деца са готови да се откажат от коледните подаръци, за да съберат всички възможни средства и да купят венчален пръстен на майката. Дотогава бащата никога не е имал нужните пари за това. Всяко от децата прави каквото може - продават вещите си, включително всички консерви, съхранявани в мазето и пазени за зимата. Доли пее и свири на улицата, за да даде своя принос в семейната кауза. Парите обаче не достигат и бащата е принуден да приеме работа в една мина, като обещава да се върне на Коледа, въпреки протестите на майката. Дни по-късно в мината избухва взрив. Бащата по чуден начин е избавен, след като се моли на Бога да го измъкне от затрупаната шахта. Той вижда ангелски ръце, които го измъкват и го изваждат на безопасно място. В същото време Доли заедно с майката и останалите деца са хванати като в капан и с дни не могат да излязат от бедната къща заради снежна виелица. Снегът е толкова дълбок, че те не могат да отворят вратите и да излязат, за да намерят храна, вода и дърва за огрев. Минават няколко дни и всички мислят, че ще умрат от глад и студ. Тогава майката прави единственото нещо, което вярата ѝ я подтиква да стори - всички, хванати за ръце отправят молитва към Бога за избавление. Веднага след като произнасят молитвата, всички виждат лъч светлина, който осветява студената и мрачна стая. Минути по-късно те успяват да отворят затрупаната от снега врата, за да видят, че виелицата е спряла, слънцето е изгряло, а към тях тича раненият, но жив баща. Семейството е опазено с вяра и молитва в Божията любов и милост. В семейството на Доли Партън има една-единствена книга и това е Библията. Години по-късно, когато успехът, в който е вярвала, вече я е споходил, Доли слага началото на проекта Dolly's Imagination Library,  който се грижи да изпраща книги на бедни деца. До момента Партън е подарила над 100 милиона книги на милиони деца по света, защото сама знае колко голямо значение има образованието и знанието.  Биографичната филмова поредица за живота на Партън предвижда заснемането на още 6 филма, които предстои да излязат през тази и следващите години. Текстът на една от песните ѝ е ярко свидетелство за живота ѝ: Аз съм търсещо, грешно създание, няма по-слабо от мен. Аз Те диря. Ти си учител.  Към мен Ти простираш ръце.  Потърси ме. Намери ме. Господи, Ти води ме и пази ме! Всеки ден ме дръж под Твоето мощно крило.    В живота на Доли Партън е имало благословения, но и мрачни моменти, защото тя е като всички нас. В текста, написан от нея по-горе, прозира истината, че Доли съзнава своята духовна борба и не желае да бъде поставяна на пиедестал, защото е изправена пред същите богословски и морални въпроси и проблеми, каквито срещат всички християни. Неслучайно един от любимите ѝ библейски стихове е Филипяни 2:12: "изработвайте спасението си със страх и трепет."   Източник: Christianity Today