Образование и семейство

13 септември 2018 16:27

Създадоха настолна игра за българската история

Ученици от столичното 19. СУ „Елин Пелин” създадоха първата по рода си настолна игра за българската история, с която малки и големи ще могат да се запознаят с ключови моменти от миналото ни. Това съобщиха от екипа на "Българска история", ...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

С интерактивната игра „Търси се България“ в Добрич ще учат историята

18 February 2019 15:17

В Добрич стартира интерактивна образователна игра „Търси се България“, съобщи днес инициаторът на проекта Надежда Иванова от регионалния музей в града. Участниците в играта ще трябва да изтеглят безплатно мобилно приложение. Целта е децата да бъдат стимулирани да учат за историята на родния си град, но и да се забавляват. Маршрутът обхваща символни места в Добрич, свързани с историята му. Една от задачите е да се познае тежестта на корабно оръдие, участвало в битката край но

17 февруари 1371 г. Умира Иван Александър

17 February 2019 07:30

На 17 февруари 1371 г. умира българският цар Иван Александър. След гибелта на енергичния цар Михаил ІІІ Шишман-Асен (1323-1330) в битката при Велбъжд (28.07.1330) в България настъпва династическа криза. Сръбското протеже Иван Стефан (1330-1331) е прогонено и в борбата за престола побеждава могъщият ловешки деспот Иван Александър – син на деспот Срацимир и племенник на покойния цар Михаил Шишман, припомня сайтът история.бг. Цар Иван Александър е роден в началото на ХІV век и се смята за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна сила, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна държава като културен и духовен център, но преживява и нейното разпокъсване. През първите години на своето управление царят постига военни победи срещу Византия. В битката при Русокастро (18.07.1332) Иван Александър разбива Андроник ІІІ и сключва мир, според който присъединява черноморските градове Месемврия и Анхиало към България. Договорът е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса. Уреждат се и отношенията със Сърбия. Иван Александър жени своята сестра Елена за младия сръбски крал Стефан Душан. След това Елена играе важна роля в сръбската политика. От 1341 до 1347 г. във Византия пламва нова гражданска война между Йоан Кантакузин и Ана Савойска, майка и регентка на малолетния император Йоан V Палеолог. Кантакузин вика за съюзници турците и изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това предизвиква българската подкрепа на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър Пловдив, Станимака и Кричим. Кантакузин повиква нови турски отряди срещу българите. На 07 юли 1345 г. в сражение срещу ромеи и турци загива родопският воевода Момчил – главния защитник на българите. Така с подкрепата на Йоан Кантакузин османските набези продължават. Ударите на турците засягат пряко и Византия, въпреки че Йоан Кантакузин ги привлича на Балканите. През 1351 г. Йоан Кантакузин (1347-1354) предлага на България и Сърбия съюз и създаване на общ флот срещу турските нашествия, но недоверието между балканските владетели осуетява този съюз. През 1352 г. османците превземат Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиполи, в резултат на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог (1354-1376). През периода 1349-1355 г. османските набези стигат чак до Средец (София), където в битките загиват синовете на Иван Александър – Михаил Асен ІV и Иван Асен ІV. През 1355 г. България и Византия сключват нов съюз, но и той се оказва неуспешен. Иван Александър се развежда с влахинята Теодора І и се оженва са еврейката Теодора ІІ, като обявява за престолонаследник сина си от втория брак Иван Шишман. През 1356 г. Иван Срацимир се обявява за самостоятелен владетел на Видинското царство. В Добруджа управлява самостоятелно деспот Добротица, когото самият цар Иван Александър дарява през 1369 г. с деспотска корона и крепостите Варна, Емона, Козяк и Дръстър, заради помощта за прогонване на маджарите от Видин. През 1364 г. Йоан V Палеолог отново превзема Месемврия и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, но се намесва граф Амедей VІ Савойски и отнема черноморските български градове в полза на Византия. Поради феодалната разпокъсаност и борбите за надмощие отношенията между балканските държави стават все по-разединени. През 1369 г. Мурад І завладява Одрин, а през 1370 г. Пловдив и Боруй (Стара Загора) и става непосредствена заплаха за Търновското царство. Цар Иван Александър умира на 17.02.1371 г. Управлението му е съпроводено от религиозното движение на исихазма и нови гонения срещу богомилите. В Търново се провеждат църковни събори срещу еретиците. Иван Александър се проявява като изключителен меценат и дарител. Забележителни паметници на културата са Лондонското (Иван-Александрово) четвероевангелие, българският превод на Манасиевата хроника и други книги с художествени миниатюри. В България процъфтява богата средновековна култура и се създава Търновската живописна и книжовна школа.

Образователна програма за деца и родители разказва за делото на Апостола

12 February 2019 13:27

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи годишнината от обесването на Левски с безплатна семейна образователна програма, посветена на делото на Апостола. Тя ще може да бъде посетена на 17 февруари (неделя) от 10.30 и 14.00 ч. в киносалона на музея. Програмата „Васил Левски – вчера и днес“ ще представи не само идеите на Дякона като нов етап в националноосвободителното движение, но и ще покаже как той присъства в спомените на съвременниците си. Малките

7 февруари 1900 г. Умира капитан Петко воевода

07 February 2019 07:27

На 7 февруари 1900 г. във Варна умира капитан Петко воевода. Той е роден като Петко Киряков на 6 декември 1844 год. в село Доганхисар /днешна Гърция/. Той става хайдутин едва 16 – годишен след като турци заклали пред очите му по- големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо превърнали младия момък от личен отмъстител в защитник на правата на всички сиромаси – българи, гърци и турци. Скоро името на най- младия родопски войвода се понесло от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от ужас. Главата на безстрашния войвода била оценена на 10 хиляди гроша, но той оставал неуловим за потерите, припомня сайтът Хасково инфо. Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. През есента на 1864 год. гръцкият комитет, който готвел въстание за освобождение на остров Крит, поканил легендарния войвода в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в местното военно училище, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко заминал за о. Капри, за да потърси съдействие от великия италиански патриот Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи- доброволци Петко войвода се бил за свободата на Крит, но неуспеха на въстанието го принудил да се върне в Родопите. Тук през 1873 год. той създал първата българо – родопска дружина “Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е “да се защитава морално българския народ, страдащ под турско иго, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо”. Голяма част от глобите, които войводата налагал на турските големци заради беззаконията им, били дарявани за черкви, училища и в помощ на сиромасите. С настъплението на руските войски на юг през 1878 и превземането на Пловдив 300 – членния отряд на капитан Петко освободил редица български и гръцки села, както и гръцкия град Марония. Той бил обявен за република и цели три месеца управляван като свободно селище напук на разпоредбите на Цариград, под чиято власт оставал съгласно Санстефанския мирен договор. Скоро обаче дружината на родопския войвода трябвало да напусне Беломорието, за да помогне на българите от Източна Румелия, които се бунтували срещу загробващите България решения на Берлинския конгрес. Както в цялата васална на Турция област, така и навсякъде в Хасковско никнели комитети “Единство”. Те се готвели да дадат сериозен отпор на турските войски и най- вече на башибозушките банди, които тормозели населението в т. нар. “неутрална зона” и край все още неустановената граница. Заради нарастващата заплаха Хасковският комитет изпратил при войводата свой човек, за да моли за помощ. Капитан Петко отговорил на пратеника Антон Попов, че при нужда отряда му няма да закъснее, но че най- важното е хасковлии да се подготвят по- добре за съпротива. Самият войвода обикалял региона, следял за въоръжаването и копаенето на окопи, нападал непокорните села – крепост на башибозушките метежници. Скоро дошъл с писмо нов пратеник на Хасковския комитет, който молел легендарния комита незабавно да дойде в града с четата си. Към средата на март 1879 г. капитан Петко пристигнал в Хасково, за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите, които само чакали руските войски да се изтеглят, за да нахлуят в околността и да я опустошат. Войводата заповядал на всички селски първенци да организират направата на окопи по границата и по селата и да му съобщят данни за топографията на окръга, за непокорните села и приблизителния брой мюсюлмани, които биха подкрепили турското нашествие. Колкото повече наближавал срока за изтегляне на русите, толкова повече писма от близките села получавал капитан Петко. В тях селяните непрестанно го молели да им изпрати на помощ по десет – двайсет или петдесет бойци, за да се защитят от вилнеещите башибозуци и метежници. След няколко битки с четата на народния закрилник героизма на враговете бързо се изпарил – самото присъствие в Хасковско на прочутия в половин Европа войвода им действало усмирително. Уплашен от надигането на българите султанът приел предложението на Русия да не изпраща войски в Източна Румелия. Върху това решение със сигурност повлияла и неуморната дейност на Петко войвода в Тракия. В Хасковско той останал до края на май, когато разпуснал отряда си и бил изпратен с възторг и благодарност от местното население. Легендарният борец за свобода починал на 7 февруари 1900 год. във Варна с разбито здраве, измъчен и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални интереси, срещу които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал завинаги. И до днес в центъра на Хасково се издига паметник на великия войвода, пред който всяка година скланят глава признателните потомци. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 година, на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник (автор професор Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди. На остров Ливингстън, Антарктида, на името на бележития българин е наречен връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak).

Честваме 147 г. от рождението на Гоце Делчев

04 February 2019 13:51

Големият българин пада убит в неравен бой с турска потеря

У нас отваря врати най-големият исторически парк в света

17 January 2019 09:08

Най-големият и първи по рода си културно-исторически и развлекателно-образователен парк от този тип в света ще отвори врати в България тази пролет. Замислен като мащабен комплекс, разположен в завършения си вид на над 500 декара площ на 33 км от град Варна, Исторически парк предлага на българските и чуждестранни посетители интерактивно пътуване до 10 000 години назад във времето през петте епохи на човешката цивилизация. На място ще бъде пресъздадено развитието ѝ, случило се по нашите

75 години от най-тежката бомбардировка над София

10 January 2019 07:20

Днес се навършват 75 години от най-тежкото и кръвопролитно въздушно нападение над София от времето на Втората световна война.

На днешния ден през 1995 г. България подава официална молба за членство в Европейския съюз

16 December 2018 08:23

На среща с писателите през 1966 г. Тодор Живков представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. успехите, и "малката правда", т. е. негативните явления

75 години от разстрела на шестте ястребинчета

15 December 2018 21:54

Възпоменателен събор по повод 75-ата годишнина от разстрела на шестте ястребинчета се проведе в Националния детски комплекс в антоновското село Ястребино.

13 декември 1941 г. Символичната война на България

13 December 2018 07:27

На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. Това се налага от нашите съюзнически задължения към Третия райх. На 5 юни 1942 г. от своя страна САЩ също обявяват война на Царство България. На 12 юни 1942 г. 13 тежки бомбардировача за далечно действие Б-24 Либърейтър, базирани на летище Файд на Суецкия Канал, прелитат над Средиземно море, Турция и Черно море, минават над сушата в района на Констанца и бомбардират нефтения район на Плоещ. Повредите по рафинериите са незначителни. ПВО и изтребителната авиация на Луфтвафе и румънските ВВС не реагират. Това е първият удар на американската стратегическа авиация в дълбочина на континента. През есента на 1943 г., в резултат от успешния съюзнически десант в Сицилия, територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата авиация. Започват бомбардировките на България, продължили от 20 октомври 1943 г. до 17 септември 1944 г. Бомбардирани са и градове в анексираните части на Югославия, след предварително съгласуване с Тито.