Образование и семейство

13 септември 2018 16:27

Създадоха настолна игра за българската история

Ученици от столичното 19. СУ „Елин Пелин” създадоха първата по рода си настолна игра за българската история, с която малки и големи ще могат да се запознаят с ключови моменти от миналото ни. Това съобщиха от екипа на "Българска история", ...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Добрич и Тутракан - градове на бойната слава

20 September 2018 15:11

За “Градове на бойната слава” са обявени градовете Добрич и Тутракан. Това стана след единодушното гласуване на народните представители от Комисията по отбрана "за" проекта за решение. Това са първите градове в България с такъв статут. В мотивите на решението е записано, че с този акт ще се отдаде дължимата почит на загиналите в двете битки за обединението на България и ще бъде удовлетворено желанието на гражданите да се върне паметта на българите за тези славни съ

Дойранската епопея "оживя" в Троян (видео и снимки)

15 September 2018 22:07

Над 320 членове от всички клонове на Националното дружество "Традиция" от цялата страна пресъздадоха битката на Дойранските възвишения в Македония през Първата световна война.

14 септември 1918 г. Битката при Добро поле

14 September 2018 07:27

На 14 септември 1918 г. започва атаката на Антантата при Добро поле. През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в "чувал" и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история. Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили - 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите - няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож. Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица. На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация. През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!" Българската победа при Дойран - най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.

Обявиха най-успешните български премиери. В челната петица няма нито един след 1989 г.

10 September 2018 09:17

Първото по рода си изследване обхваща периода от 1879-а до 2009 г.

9 септември - датата, която и днес разделя обществото

09 September 2018 07:25

На 9 септември се навършват 74 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество, пише БГНЕС. За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди бълг

8 септември 1946 г. Референдум за монархия или република

08 September 2018 07:30

На 8 септември 1946 г., в присъствие на съветски войски, в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 г. - в Испания. През септември 1946 г. България, която е сред държавите, загубили Втората световна война, практически е все още окупирана от съветските войски и гласуването на референдума е далеч от днешното ни разбиране за свободен вот. Зад паравана на коалиционното правителство на Отечествения фронт новата комунистическа власт съвсем не пипа с кадифени ръкавици. От декември 1944 до април 1945 г. действа т. нар. Народен съд. Там „съдят” все хора от елита, които не могат току-така да „изчезнат безследно”, както това се случва на множество други люде в страната. С този жесток удар са унищожени Регентството, повече от половината от ХХV-то Обикновено народно събрание, представители на висшата държавна администрация, на стопанския и интелектуален елит. Необходимо е обаче да се знае, че премахването на монархиите в страните, победени в Първата и Втората световна война, е геополитически процес, до голяма степен дирижиран от държавите-победителки.

7 септември 1940 г. Подписана е Крайовската спогодба (ВИДЕА)

07 September 2018 07:30

На 7 септември 1940 г. в подписана Крайовската спогодба. Договорът задължава Румъния да върне Южна Добруджа на Царство България. Документът е един от малкото, които не се ревизират след края на Втората световна война. Все пак трябва да признаем, че договорът е наложен от Нацистка Германия, СССР и Италия. Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 68 000 българи от северната част се преселват в родината. Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940 г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж. Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. и връщането на Южна Добруджа на България са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Тяхната значимост се засилва още повече, тъй като те представляват безспорен успех на българска дипломация и една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава. Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в ръцете на Букурещ е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от Отечеството и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от Родината. За успеха на българската дипломация трябва да отбележим преди всичко и заслугите на големия български дипломат Светослав Поменов, който ръководи по време на преговорите в Крайова българската делегация. Той участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919). Освен това е управляващ Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Светослав Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. За награда за всеотдайната му служба на Родината този бележит български дипломат е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

6 септември 1885 г. Съединението

06 September 2018 07:28

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к "Борба") и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета. Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Министър-председателят беше изостанал от събитията, той научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината я научава, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведоми от София за последните сведения от Южна България и след като изрази волята си, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация. След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото правителство

06 September 2018 00:03

Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година в ахъчелебийското село Широка лъка. Получава начално и основно образование в родното си място (1886 – 1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892 – 1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893 – 1896). В периода 1896 – 1900 година работи като учител в близкото до Широка Лъка село Солища. Член е на организирания от Вълчо Сарафов революционен комитет в

3 септември 1901 г. Аферата мис Стоун

03 September 2018 07:30

На 3 септември 1901 г. четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара. Елън Стоун е родена в Роксбъри, САЩ, на 24 юли 1846 година. Тя пристига в България през 1878 година, за да работи в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив, за да преподава хигиена, четене и протестантство на жените по домовете. През 1898 година тя е изпратена в Солун от Американския съвет за чуждестранни мисии на евангелистко мисионерство сред жените. През лятото на 1901 година мис Стоун отива в Банско, за да ръководи кратък курс за обучение на български учителки за първоначалните протестантски училища и за жените от Библейското дружество заедно с помощничката си, българката Катерина Цилка. По това време един от основните проблеми пред ВМОРО е липсата на средства за въоръжаване. Ето защо Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. По-късно е разработен план за отвличане на сина на Иван Евстатиев Гешов, Никола, който също пропада. Финансовата криза е основният обсъждан проблем на срещата на ръководството на ВМОРО в Кюстендил през лятото на 1901 година, на която присъстват Делчев, Сандански и Чернопеев. На тази среща Делчев заявява, че дребните грабежи само накърняват репутацията на организацията и не спомагат за разрешаване на финансовия проблем. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при неговото посещение на Рилския манастир, но на този радикален план се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. Делчев също така предлага вместо това войводите да проведат акции по събиране на пари в границите на България. По този начин изниква дилема пред ръководството и войводите, тъй като именно помощта от България бива неприемлива, дребните грабежи са нежелателни, а големите акции са опасни за организацията и за освободителното дело, но все пак положението с финансите налага спешни действия. Чернопеев и Сандански обсъждат отвличането на богат турчин край Симитли, но планът се проваля. В 1901 година, около Петровден Яне Сандански, Христо Чернопеев и Сава Михайлов подготвят план за отвличането на Сюлейман бег, син на един горноджумайски паша, но поради болест на Сюлейман бег и тази акция се проваля. Тогава Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията В Солун - доктор Джон Хаус. Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва. Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането. Яне Сандански решава да потърсят убежище, където Цилка да може да роди. По пътя обаче тя получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон. След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари. Акцията допринася за популяризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати, където тя се завръща след освобождаването си. Елън Стоун умира на 13 декември 1927 година в Челси, САЩ.