Образование и семейство

13 септември 2018 16:27

Създадоха настолна игра за българската история

Ученици от столичното 19. СУ „Елин Пелин” създадоха първата по рода си настолна игра за българската история, с която малки и големи ще могат да се запознаят с ключови моменти от миналото ни. Това съобщиха от екипа на "Българска история", ...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Начало на Чаталджанската операция

16 November 2018 23:03

Битката при Чаталджа от 17-18 ноември (4 – 5 ноември стар стил) 1912 година, известна още като Чаталджанската операция, е едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Константинопол, но след понесени тежки жертви са принудени да се откажат. Това е най-значителният военен успех на Османската империя

"Новото гробище над Сливница" оживява във ВИДЕО

11 November 2018 00:00

Класическото стихотворение на Патриарха на българската литература Иван Вазов оживява в триминутен анимационен филм, дело на сдружение „Българска история“. „Новото гробище над Сливница“ (известно и като „Покойници“) е част от стихосбирката „Сливница“, посветена на Сръбско българската война от 1885 година. Стихотворението под името „Покойници“ на базата на популярна мелодия на Иван Минков е традиционен траурен марш на българската войска, припомнят от „Българска история“. Това е втората анимация от поредицата ни, която си поставя за цел да върне любопитството на младите към българската литература.

Предаването "Клуб История.BG": Състезание за най-запалените по историята ученици

29 October 2018 09:25

От днес предаването “История.бг” започва излъчването на месечно състезание за най-запалените по история ученици от горните класове. Какво да очакваме от новото състезание на тема история по Българската национална телевизия в Сутрешния блок на БНТ разказват продуцентът на предаването Ани Яковлева и водещият Драго Драганов.

Поредица за нашите пълководци

28 October 2018 05:45

Образователната документална поредица „Нашите пълководци“ се състои от 10 късометражни филма с продължителност до 6 минути. Всеки един от тях e посветен на конкретна личност, която е участвала в петте войни от периода 1885-1945 г. - Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа, Първа световна, Втора Световна. Поредицата ще представи личностите, които не попадат под прожекторите, лицата на забравените пълководци, без които историята на България можеше да бъде различна. Повече подробности за новите планове и идеи на създателите на образователния проект и как ще провокират интереса на учениците към родната история - ще споделят самите те по време на премиерата на 8 ноември. Целта на инициативата на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ е да превърне историята в атрактивен учебен предмет, за да може уроците да бъдат възприемани и запомнени от учениците. Първото издание на поредицата „Българско военно чудо“ е доказателство за това. Тя предизвика огромен интерес, както сред всички над 1500 ученици в страната, пред които беше представена, така и в социалните мрежи. Над 1.5 милиона са гледанията на филмите от поредицата във Facebook, а над 400 000 души са я гледали в Youtube. Дискове с филмите от „Българско военно чудо“ бяха изпратени до над 120 училища в страната.

НИМ обявява седмица, посветена на народните будители

28 October 2018 00:00

По случай Деня на народните будители – 1 ноември Националният исторически музей (НИМ) обявява седмица, посветена на празника, която ще се проведе от 29 октомври до 2 ноември 2018 г. В седмицата на будителите ще бъдат провеждани учебни часове в специална зала на музея, наречена „Старото школо”. Децата ще се потопят в атмосферата на Възраждането като изкарат един учебен час по „взаимоучителната метода”, въведена и прилагана от д-р Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов. При това – в класна стая, подредена като от втората половина на XIX век – с дървени чинове и катедра. На първия ред ще седнат най-малките - както е било тогава, а по-големите ученици ще влизат в ролята на „показвачи“ и „чиноначалници“. Най-любопитно за тях безспорно ще бъде да видят т. нар. „затвор” – помещение зад катедрата на даскала, в което са отпращани за наказание непослушните ученици. Акцент на седмицата, посветена на народните будители, ще бъде „Рибният буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г., който може да видите изложен в пространството вдясно от зала 4. Освен това в експозицията на НИМ се намира един от първите преписи на „История славянобългарска” и „Неделника” на Софроний Врачански от 1806 г.(Зала 4). Часовете за занятия в „Старото школо” са организирани от Детския образователен център на НИМ и са за деца от предучилищна възраст и от първи до четвърти клас. Часове на занятията - 10,00, 12,00 и 14,00 ч. За повече информация и записвания: 0894 540 117. По случай празника от 29 октомври до 2 ноември (включително) в Националния исторически музей се предлага и екскурзоводна беседа на тема: „Нашето славно минало”. Предварителна заявка за беседата на тел. 955 42 80. Част от празничната програма ще бъде премиерата на стихосбирката „Диви коне” от Тоня Стойкова, служител на НИМ, в Детския център, от 11,00 часа на 31 октомври 2018 г.

16 октомври 1912 г. Бомбардираме Одрин

16 October 2018 07:30

На 16 октомври 1912 г. след полета на българския военен самолет „Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия летец в света, извършил боен полет и хвърлил бомби над противника. Неговото аеропланно отделение край Свиленград, на което е командир, включва храбри и готови за саможертва български орли – офицери, редници, доброволци, авиомеханици. Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков. Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н.В. училище през септември 1906 г., а през 1912 г., след конкурс, постига заветната си мечта – заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище. Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”. Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора... На слизане от самолета той взема непоколебимо решение – с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама – командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък – за да се пести време и рискът да е по-малък. Вечерта няколко снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата. На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции. На 16 октомври 1912 г. сутринта са готови нови снимки – този път превъзходни като качество. Пак на 16 октомври 1912 г., към 9 часа сутринта, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника. Поручик Таракчиев, балонист, изявява желание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно на летището са посрещнати първият боен летец в света поручик Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в световната бойна история редник Стоян Терзийски.

В Преспа умира българският цар Самуил

06 October 2018 00:03

Самуил (на старобългарски: Самоилъ) е български цар, управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на Комитопулите. От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в бълга

5 октомври 1878 г. Кресненско - Разложкото въстание

05 October 2018 07:27

На 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско - Разложкото въстание. То е предизвикано от решенията на Берлинския конгрес, който разпокъсва новоосвободените български земи. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Отговор няма и по тази причина македонските българи въстават срещу османската власт, за да се присъединят към Княжество България. На 5 октомври сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери. Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и други области. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Но въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на река Струма обаче въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекратено. Жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Официално Русия се разграничава от въстанието, но средното и ниско ниво в администрацията на временното руско управление в България обаче подпомага бунта. Останалите Велики сили в лицето на Великобритания и Австро-Унгария са против.

Започва Септемврийското въстание

23 September 2018 00:03

Септемврийското въстание от 1923 г. е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историог

Денят на независимостта е

22 September 2018 07:30

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост. Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековното робство. Условията за обявяването на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира две от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар. Години преди това е нужна нова политика за сближаване с Русия. Началото е поставено от Фердинанд, който започва задкулисните контакти с руската дипломация. На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов. Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени. Като главнокомандуващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав. Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини. Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни. Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост. Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия. Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава. Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии. Манифест към българския народ "По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни клаузи, с формалното разкъсване, на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ! Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]