България

14 септември 2018 17:31

Корнелия Нинова: Грешка е ЕП да наложи такава санкция на Унгария

Не за пръв път със Сергей Станишев сме на различни позиции. Доскоро спорихме за Истанбулскатка конвенция, каза председателят на БСП...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

БСП не се връща в парламента заради неизпълнени условия

18 February 2019 15:37

Случилото се днес с Изборния кодекс е победа за нас, коментира Корнелия Нинова

Левицата запази коалицията "БСП за България"

17 February 2019 18:36

Изпълнителното бюро обаче ще преговаря и с други партии и НПО

БСП напуска парламента

17 February 2019 15:07

Нямаме място в този тип законодателство, в тези задкулисни партийни договорки в интерес само на определени партии, подчерта председателят на партията Корнелия Нинова

Сергей Станишев: БСП винаги трябва да има едно наум с АБВ

17 February 2019 12:22

Председателят на ПЕС говори преди пленума на социалистите

Корнелия Нинова предложи БСП да напусне парламента

17 February 2019 12:12

Националният съвет на БСП заседава. Пленумът на обсъжда актуалната политическа обстановка в страната и коалиционната формула за участие в изборите за Европейски парламент тази година. Вижте повече подробности от прякото включване на Александър Марков.

Националният съвет на БСП ще проведе редовно заседание

17 February 2019 08:24

Националният съвет на БСП ще проведе редовно заседание. Очаква се лидерът на партията Корнелия Нинова да представи своя доклад за актуалната политическа обстановка и задачите пред левицата. Дневният ред на Пленума включва още коалиционната формула за участие на БСП в евроизборите, както и избор на нов главен редактор на партийния вестник "Дума".

Борисов пледира ЕС да не реже пари за кохезия и земеделие

16 February 2019 13:50

Бойко Борисов иска амбициозен европейски бюджет. Министър-председателят призовава ЕС да не реже ресурси за традиционните си политики, макар след 2020 г. да загуби приходите си от напускащата Великобритания (между 10 и 12% от общите годишно) и животът да налага нови приоритети в разходите като сигурност, отбрана, миграция, иновации. Борисов разговаря в събота в Мюнхен с еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер за следващата Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-2027 г., съобщи от дирекция "Правителствена информационна служба" на Министерски съвет, цитирана от БТА.  "Искаме да сме амбициозни - то тогава ни е необходим и амбициозен бюджет. От това зависи и бъдещото ни развитие, както и да покажем, че ЕС може да действа единно в трудни времена и да излезе още по-силен от кризите", е заявил българският министър-председател. Той е посочил, че България подкрепя аргументите и позицията на Еврокомисията за приключване на преговорите по МФР до октомври 2019 г. Не е сигурно, че това ще стане, заради диаметрално противоположните позиции между държавите нетни получателки от европейския бюджет като България и нетните донорки в него. Те искат да орежат фондовете за социално-икономическо сближаване (кохезия), за да могат да посрещнат новите предизвикателства пред ЕС в условията на по-малки приходи. "Надявам се, че ще можем да постигнем споразумение навреме, за да няма забавяне в програмите, да отговорим на очакванията и да си върнем доверието на нашите граждани", е казал Борисов. Той е посочил, че трябва да се търси равновесие между политиката за растеж и новите приоритети. "България, като външна граница на ЕС, добре разбира необходимостта от осигуряване на достатъчно средства за новите предизвикателства, особено в областта на сигурността, миграцията и отбраната. Но също толкова важно е бюджетът на ЕС да инвестира в растеж, заетост, конкурентоспособност и конвергенция", е подчертал Борисов. Той е бил категоричен, че за страната ни кохезионната политика и общата селскостопанска политика са от приоритетно значение и са доказали своята добавена стойност за целия ЕС. "Изключително необходимо е допълнително засилване на фокуса върху нуждите на най-слабо развитите региони. Само така ще избегнем задълбочаването на изоставането и ще подпомогнем засилването на икономическото и социалното развитие и на ЕС като цяло", каза още премиерът Бойко Борисов.

БСП иска парламентарна комисия за винетките

15 February 2019 11:21

Депутатите от БСП предлагат да се създаде временна парламентарна комисия, която да направи пълен преглед на възлагането, изпълнението на обществената поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. От ГЕРБ пък предлагат министърът на регионалното развитие да дава информация за напредъка на системата и в срок до 31 март да създаде Обществен консултативен съвет по въвеждане на електронните винетки и система за таксуване на база време и изминато разстояние.

Президент и външни министри пишат: Рискът за Европа е по-голям от всякога

14 February 2019 14:51

С отворено писмо излязоха днес обединени президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, двамата бивши министри на външните работи Николай Маденов и Ивайло Калфин и евродепутатите от ЕНП Ева Майдел и Андрей Ковачев. В него петимата членове на Европейския съвет за външна политика предупреждават за рисковете от това т.нар. антисистемни, неевропейски и популистки партии да получат поне една трета от местата в бъдещия Европейски парламент, каквото показват последните проучвания за електоралните нагласи. Плевнелиев, Младенов, Калфин, Майдел и Ковачев говорят и за преките последствия  за България при един такъв сценарий. И призовават: "Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят". Клуб Z публикува отвореното писмо без съкращения. Озаглавено е Рискът за "Европа е по-голям от всякога": През май тази година ще се състои решителна битка за европейския проект. Увеличаващите се гласове за анти-европейски партии може да доведат със себе си дневен ред, който, ще намали рязко способността на по-малките страни в ЕС да прокарват интересите си. Отдавна се говори, че анти-европейските партии заплашват нормалното функциониране на европейските институции, но днес заплахата е реална. Откакто Петте звезди на Луиджи Ди Майо и Лигата на Матео Салвини направиха ляво-дясна евроскептична коалиция в Италия, а Партията за право и справедливост на Ярослав Качински продължава да е първа сила в Полша, онези, които от позиции във властта искат да разрушат Европа, без ясна представа за последствията от това, все повече набират сила.  Изследване: Анти-ЕС партии печелят една трета от местата в Европарламента Ако прогнозите се окажат верни, анти-европейските сили може да вземат поне 1/3 от местата в Европейския парламент. Това ще им даде власт да парализират парламента и да всеят хаос в ЕС. Националистическите партии из Европа са известни със своята раздробеност и огромните идеологически разлики, които имат помежду си. Добър пример са диаметрално противоположните позиции по отношение на  Путин на Партията за право и справедливост в Полша и на Петте звезди в Италия. Те обаче могат да се обединят по тактически съображения с една единствена цел— да изпразнят Европейския съюз от политическо съдържание и да разбият проекта за обединена Европа. Първата и най-пряка опасност е анти-европейците в ЕП да блокират работата на целия ЕС. За България това представлява национален риск. Блокирането на преговорите за бюджета на ЕС и следващата финансова рамка ще се отрази негативно не само на националния бюджет, но и на джоба на всеки един българин. За нашата икономика, забавянето или ограничаването на притока на европейски фондове би било пагубно. Анти-европейците не веднъж са поставяли под съмнение един от основните принципи на ЕС – свободата на придвижване. При наличие на 1/3 от местата в парламента, е възможно техните опити за премахване на това право да бъдат успешни. Резултатът? Отново граници, ограничения и стени, които ще ни разделят и затварят. Юнкер иска диалог с умерените евроскептици и отпор срещу "глупавите" популисти Някои скептици биха казали, че преувеличаваме правата и властта на Европейския парламент, но истината е, че в последните години той се сдоби със силни инструменти за влияние върху европейските процеси. Един от тях е правото на вето върху международни споразумения. Това ще позволи на анти-европейците да блокират бъдещи споразумения, включително и това с Великобритания след Брекзит. За българите на острова това ще е много лоша новина. Може би най-важното последствие от гледна точка на българския национален интерес ще бъде негативният за страната ни ефект, ако бъдат ограничени общностните действия от едно блокиращо анти-европейско малцинство в Брюксел. Това ще означава, че все по-малко гласът на България ще се чува, “големите” ще определят политиките само от гледна точка на своя интерес, без мисъл за нас или за европейската солидарност; “двойните стандарти” ще се увеличават; правото на труд в други страни от ЕС ще бъде застрашено. "Файненшъл таймс": ЕС ще триумфира над популизма При постигане на 1/3 места, тази група ще има властта да налага вето върху мерките срещу страни-членки, които нарушават върховенството на закона. Спазването на европейските правила ще стане зависимо от политическите интереси на анти-европейците.  Брекзит е доказателство, че анти-европейските сили могат да спечелят референдуми без да имат ясна представа за последиците, а цената после да бъде платена от цялото общество. Поколението преди нас създаде Европейския проект. Нашето поколение включи България в бъдещето на обединена Европа. Сега гражданите на България трябва да отидат до урните и да направят своя разумен избор, за да я защитят. Да си дадем сметка за промените, от които ЕС се нуждае и да ги постигнем, без да разрушим постигнатото. Българският национален интерес е България да бъде в една силна и работеща Европа, в която нашите представители защитават нашите истински интереси, а не целят разбиването на ЕС. Росен Плевнелиев, президент на Р. България (2012-20017), член на съвета на ЕСВП Ивайло Калфин, бивш външен министър и вицепремиер, член на съвета на ЕСВП Николай Младенов, бивш външен министър, специален координатор на ООН за Бизкоизточния мирен процес, член на съвета на ЕСВП Ева Майдел, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП Андрей Ковачев, член на ЕП от групата на ЕНП/ГЕРБ, член на съвета на ЕСВП

Българите вярват на ЕС и институциите му, но не и на държавата си

14 February 2019 11:29

Над половината (53%) от българските граждани над 15-годишна възраст имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под 1/3 (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение. Това показват резултатите от допитване на Евробарометър, проведено в края на миналата година, цитирано от БГНЕС. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%