Икономика и бизнес

14 септември 2018 20:00

Чехия: България прие унизителни условия за еврото и застраши други страни

България прие унизителни условия за влизане в еврозоната и така застраши всяка страна членка на ЕС, която не е договорила възможност за неучастие в еврозоната. Това мнение изрази зам. гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл в статия, пуб...

източник: 24novini.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Германия и Франция се споразумяха за бюджет на еврозоната

16 November 2018 18:59

Правителствата на Германия и Франция постигнаха консенсус за създаването на единен бюджет на еврозоната, съобщи електронното издание на сп. "Шпигел", цитирано от БТА.  Според публикацията министрите на финансите Олаф Шолц и Брюно Льо Мер планират в понеделник да представят съответната концепция на срещата на Еврогрупата. Планира се единният бюджет на еврозоната да бъде създаден в рамките на следващия бюджетен период на ЕС. Проектът се отнася за реформите, предложени по-рано от френския президент Еманюел Макрон. Досега реакцията на Берлин на неговата инициатива за реформа на еврозоната беше по-скоро сдържана. Бюджетното планиране в ЕС обхваща седемгодишни бюджетни периоди. Сегашният бюджетен период се отнася за 2014-2020 година, а следващият ще започне през 2021 година.

ЕЦБ ще направи стрес тест на шест български банки

12 November 2018 21:43

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува информация за процеса на работата, свързан с искането на България от 18 юли 2018 г. за присъединяване към Единния надзорен механизъм - т.нар. Банков съюз, чрез тясно сътрудничество, съобщиха от Българската народна банка.

Горанов: Бундестагът не решава членството ни в еврозоната

09 November 2018 12:49

Германия няма да реши членството на България в еврозоната, стана ясно от отговор на финансовия министър Владислав Горанов днес във времето за парламентарен контрол. Министърът на финансите потвърди, че върви подготовка за членство в европейския валутен съюз, който вече обединява 19 държави. Според заявените през юни намерения от властта и подадена молба, през юли 2019 г. България би трябвало да влезе едновременно в т.нар. чакалня за еврозоната - Механизма на обменните курсове (ERM II) и Европейския банков надзор.  В Германия обаче политици и депутати изразяват мнение, че  о-добре без София" - под това заглавие германският „Зюддойче Цайтунг” публикува статия за амбициите на България да се присъедини към еврото. Вестникът припомня, че българският премиер Бойко Борисов възнамерява да подаде молба за присъединяване още през първата половина на тази година. Според авторката Керстин Гамелин, дотогава германското правителство ще трябва да вземе решение дали България може скоро да влезе в еврозоната. Съгласно договора за присъединяване на България - и която и да е друга страна, към ЕС, еврото може да бъде въведено, ако са изпълнени икономическите изисквания за това. Наскоро едно от авторитетните германски издания "Зюддойче цайтунг", публикува обширна статия по темата, в която обобщи нагласите в германския парламент така: "България не бива да влиза в еврозоната според досегашните условия - критериите трябва да бъдат разширени".  Днес Горанов заяви по този повод: "Подобен тип решения не се взимат в Бундестага. Ако това е официалната позиция на Германия, нека я кажат". В пленарна зала той обясни, че България ще прави вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който се присъедини към еврозоната. Тогава ще има и достъп до средствата, които механизмът осигурява при възникване на финансова криза. След като приеме еврото, в следващите пет години България ще плаща по 91 млн. евро на година като вноска в Механизма. Това е около 0.16% от днешното ниво на БВП или близо 0.45% т бюджета за 2018 г., заяви Владислав Горанов. След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски в ЕСМ. Срещу вноската си България, както и останалите страни от еврозоната, имат възможност да се възползват от фонда срещу кризи в размер на 500 млрд. евро. Горанов обясни, че страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0.5639% от капитала на ЕСМ. Едва когато брутният вътрешен продукт на България достигне 75% от средния за ЕС, прогнозирано за 12-ата година от приемането на еврото, трябва да се внася разликата между пълния и временния ключ за вноската. Според изчисления, направени от финансовото министерство през 2017 г., става дума за общо 238 млн. евро или около 0.43% от сегашния размер на БВП. Министърът на финансите няма притеснения, че вноските са непосилни за България, особено в контекста на достъпа до средства, които си осигурява, като противодействие на кризи. За бюджет 2019 - и за партийните субсидии В кулоарите на парламента финансовият министър съобщи, че, ако не се бойкотира работата на Народното събрание, в края на ноември бюджет 2019 влиза за второ четене в пленарна зала. Съгласно плана, изготвен съвместно с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), идната седмица, след като изтече срокът за предложения между първо и второ четене, те ще бъдат обсъдени на заседание на комисията. И по-следващата седмица да имаме дебат в пленарна зала, заяви още Горанов. Графикът ще бъде изпълнен, стига да не се проваля кворумът в парламента. "Виждате позицията на част от партиите в него - предпочитат да бойкотират работата", допълни още финансовият министър. Министърът на финансите коментира и идеите на депутати от левицата да се намалят субсидиите за партиите. "Субсидиите можеше и трябваше да бъдат намалени. Ако не стане, пак влизаме в схемата - самозабравеният политически елит, който се прави, че съществува в някакъв сапунен мехур. Ние отдавна имаме наше решение. Мисля, че последно беше да предложим субсидия 5 лева на глас", заяви Александър Симов (БСП). Според Горанов партиите трябва да имат легален източник на финансиране, защото в противен случай ще попаднат в зависимост от хора, които имат възможност да използват политическите партии за свои цели.

Променят по спешност закона за БНБ, за да отговаря на изискванията на Еврозоната

01 November 2018 22:10

България приема по спешност промени в Закона за Българската народна банка, за да може да отговори на част от изискванията за кандидатстване за чакалнята на Еврозоната. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов, който представи новите текстове пред бюджетната комисия към парламента, която ги прие за първо четене.

Кабинетът одобри промени в Закона за БНБ заради еврото

24 October 2018 16:36

Правителството одобри днес промени в Закона за Българската народна банка, които са част от плана за присъединяване към Механизма на обменните курсове (ERM II или чакалнята за еврото) и към Банковия съюз, приет от кабинета в края на август т.г.  До края на юни 2019 г. България трябва да е приета в "чакалнята за еврото" и Банковия съюз, като това ще стане едновременно, е заявеното от властта намерение. В проектобюджета за догодина вече са предвидени и 400 милиона лева за Европейския стабилизационен механизъм, един от стълбовете на Банковия съюз. В името на еврото: властта обеща 7 мерки до юни 2019 Промените в закона за БНБ са свързани с критиките, че БНБ не е напълно независима. По отношение на институционалната независимост в Докладите на ЕК и на ЕЦБ се съдържат констатации относно текста на чл. 44 от Закона за БНБ, който не отразява в пълна степен съдържанието на чл. 130 от Договора и чл. 7 от Устава, регламентиращи независимостта на националните централни банки. Изисква се в българското законодателство да се регламентира не само независимост от националните органи и институции, но и от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз и правителствата на другите държави-членки. В тази връзка е предложено изменение на чл. 44 от Закона за БНБ 400 милиона за пътя към еврото в бюджет 2019   Европейската централна банка има забележки и към персоналната независимост, свързани с основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на централната банка. Според ЕЦБ в основанията следва да се предвиждат единствено изисквания, които са обективни, ясно дефинирани и свързани с изпълнението на задълженията на членовете на управителния съвет. Третото основание за прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на БНБ, а именно - "ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения", не съответства на посоченото в чл. 14.2 от Устава основание за прекратяване на мандата "guilty of serious misconduct/виновен за сериозно нарушение", тъй като в Закона за БНБ хипотезата е стеснена само до нарушения на служебните задължения. Указанията на ЕЦБ са текстът да претърпи допълнителни промени, за да се спази изцяло чл. 14.2 от Устава, поради което в проекта е предложено изменение в текста. Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а преди това и отменения с него Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, постановява, че при наличие на установен с влязъл с вила правен акт конфликт на интереси е налице основание за прекратяване на правомощията на управителя, подуправителите и другите членове на управителния съвет на БНБ.   ЕК одобри €1.5 млн. за реформи в България за "чакалнята" на еврозоната По този начин Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество въвежда едно допълнително основание за прекратяване на техните правомощия, освен двете основания, съдържащи се в член 14.2 от Устава, което не съответства на Договора и Устава. С оглед на това със законопроекта се предвижда допълнение на чл. 80 от цитирания закон, което да отстрани констатираните различия. Освен това в докладите на ЕЦБ се препоръчва, с оглед на правната сигурност, да има ясна и изрична разпоредба в законодателството, регламентираща правото на членовете на управителния съвет да обжалват пред компетентен български съд решенията за освобождаването им. Сега такова право има само управителят на БНБ. Затова е предвидена възможност за обжалване пред Върховния административен съд на актовете за предсрочно прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на банката.   "Подготвили сме си домашното и за Шенген, и за чакалнята на еврозоната"   Разширява се забраната за парично финансиране, въведена в чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за БНБ, която предвижда, БНБ не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Сега вече забраната е разширена и с институциите, органите, службите, или агенциите на Европейския съюз и на другите държави-членки. 

ЕЦБ: Нямаме правни основания да оценяваме български банки

22 October 2018 21:21

Източник от Европейската централна банка (ЕЦБ) опроверга информацията, че нейни надзорници ще пристигнат през ноември, за да оценят 6 банки във връзка с кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната ERM2. „Условията трябва да са на масата, за да се процедира. Трябва правна основа, която да бъде извършена от българските власти, а нея я няма“, каза източникът пред БНР. Става дума за необходими промени в българското законодателство, които да дадат възможност на ЕЦБ да о

България ще прехвърли 400 млн. лв. за спасяване на европейски банки

19 October 2018 23:32

България ще трябва да прехвърли целия си фонд за преструктуриране на банки, който в момента разполага с над 400 млн. лв., в европейския Единен фонд за преструктуриране (ЕФП). Това предвижда споразумението за взаимното използване на вноските в ЕПФ, чиято ратификация бе одобрена от бюджетната парламентарна комисия вчера, пише в. "Сега". Страната ни е длъжна да ратифицира споразумението, ако иска да влезе в Банковия съюз на ЕС. Членството в него бе поставено като условие, за да бъдем поканени в чакалнята за еврозоната. Очакванията на БНБ и правителството са присъединяването ни към Банковия съюз на ЕС да стане до юли 2019 г. Дотогава страната ни трябва да прехвърли около половината от сумата във фонда за преструктуриране на банки, а останалото - по схема до 2024 г. ЕФП ще се ползва само в случаите, когато европейските институции вземат решение, че дадена банка има нужда от преструктуриране. Ако се вземе решение за ликвидация обаче, България ще трябва да търси други източници за покриване на разходите при фалит на своя кредитна институция, посочва "Медиапул".

Доверието в еврозоната и германската икономика спада

17 October 2018 11:43

Икономическото доверие в Германия и еврозоната регистрира значителен спад като следствие от търговските спорове между САЩ и Китай, нестабилната управляваща коалиция в Германия и Брекзит, съобщава Bloomberg.   Данните за октомври са за продължаващо влошаване, казват от Института ZEW за нагласите на анализаторите и инвеститорите.   "Очакванията за германската икономика се влошават преди всичко заради задълбочаващия се търговски конфликт между САЩ и Китай", казва президентът на ZEW Ахим Вамбах. "Изхождащите от това негативни оценки за германския износ вече започват да се отразяват и в действителните експортни тенденции". {cbrelatedarticle count="2" /} Индексът ZEW, измерващ доверието в еврозоната, се понижава през октомври до -19,4 пункта спрямо отчетените -7,2 пункта през предходния месец. За сравнение, очакванията сочеха спад, но много по-малък до -9,2 пункта. Последният прочит на данните е най-слаб от август 2012 г. През октомври 58,6% от анкетираните анализатори са посочили, че не очакват промяна в икономическата активност в следващите шест месеца. Близо 31% обаче очакват влошаване на ситуацията.икономикаспаддовериееврозона

България изпрати молба за членство в банковия съюз

03 October 2018 13:00

Министерството на финансите е изпратило заявление за тясно сътрудничество в рамките на Единния надзорен механизъм (ECB) - т.нар. Банков съюз. Решението е в изпълнение на поетия ангажимент с писмото за намерение за участие във Обменно-валутния механизъм (ERM II), изпратено до Съвета на ЕС на 18 юли 2018 г. Присъединяването към Банковия съюз е задължително условие пред България, за да може страната да кандидатства за приемане в "чакалнята за еврото" и след това в Еврозоната. Според приетите от правителството условия София ще се присъедини едновременно в ECB и ERM II, но трябва да покрие условията за това.Според МФ това трябва да се случи в рамките на една година. Формалната процедура за такъв вид сътрудничество се прилага за първи път от създаването на Банковия съюз и е подробно дефинирана в Решението на ЕЦБ от 31 януари 2014 г. относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). {cbrelatedarticle count="2" /} Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество.Към момента тече процедура по съгласуване на проект на тези текстове между МФ, БНБ и ЕЦБ, който ще бъде внесен за формално становище от ЕЦБ. В заключение заявяваме, че компетентните български институции следват стриктно и координирано приетия от правителството План за действие, включващ мерки за присъединяване към ВМ2 и Банковия съюз, се казва в съобщението на финансовото министерство.икономикаБанковъ съюзБългарияеврозонаЕС

Създават механизъм за защита на бедните при приемане на еврото

01 October 2018 18:10

България разполага с по-малко от една година, за да изпълни предписанията на Европейската централна банка и Eвросъюза за влизане в чакалнята на еврозоната. Това на практика означава затягане на банковата система и подготовка на икономиката и на ценовите равнища. Около това мнение се обединиха експерти на конференция на тема членството ни във валутния механизъм, считан за последна стъпка преди приемане на еврото. Кои групи от хора ще бъдат най-засегнати от въвеждането на общата валута и какви мерки ще вземе държавата вижте в репортажа на Цветелина Катанска.