Икономика и бизнес

17 септември 2018 15:29

Петкова: ТЕЦ „Варна“ е стратегическа за енергийната сигурност, Папазов иска да я върне към живот

Министърът подчерта, че всички мощности, които осигуряват студен резерв с изключение на ТЕЦ 2 са собственост на частни лица...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

АЕЦ "Козлодуй" отложи продажбата на евтин ток на борсата

24 June 2019 17:45

Без сделки приключиха търговете за закупуване на електроенергия на енергийната борса в понеделник, за които имаше съмнения, че АЕЦ "Козлодуй" ще продаде ток на подпазарни цени. В края на миналата седмица три компании заявиха големи количества електроенергия на цени, от които продавачът би загубил около 68 млн. лв. Половината от търговете обаче са насрочени за вторник, което означава, че сделки все пак може да има.Офертите за покупка бяха отправени от "Загора енерджи", "Енерджи МТ"...

Няколко търговци на ток пробват да изкупят евтино енергията от АЕЦ "Козлодуй"

23 June 2019 10:23

Няколко дни след скандалния търг за продажба на електроенергия от НЕК, заради който шефът на държавната компания Петър Илиев подаде оставка, на Българската независима енергийна борса са обявени още една дузина странни оферти за ток.Група търговци са заявили, че искат да купят голямо количество електроенергия чрез дългосрочни договори на значително по-ниски от актуалните към момента пазарни цени. Ако те бъдат реализирани, ще бъде продаден ток за 208 млн. вместо за 276 млн. лева....

Юнкер и Борисов със съвместно изявление за газовия хъб "Балкан"

21 June 2019 18:57

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и министър-председателят Бойко Борисов приветстват важния етап, който бе достигнат за газовия хъб "Балкан". Това се казва в общо изявление на двамата, разпространено от правителствената информационна служба. То е по повод приетите по-рано днес на второ четене в енергийната комисия на парламента промени в Закона за енергетиката, които предвиждат програма за реализация на определени годишни количества газ на борсата от страна на обществения доставчик и крайните клиенти. Това води до "безпрецедентно отваряне на българския газов пазар", се казва в прессъобщението на МС. С 12 гласа "за" и трима "въздържал се" депутатите от парламентарната комисия подкрепиха текстовете, с които се създава платформа за търговия на газ, съобщи БТА. В заседанието на комисията участваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов, заместник-директорът на Генерална дирекция "Енергетика" в ЕК Клаус Дитер Борхард, както и изпълнителните директори на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Български енергиен холдинг". Предложеният пакет от мерки ще доведе до така необходимата промяна в конюнктурата на пазара на природен газ в България, подчертават от МС. Резултатът ще бъдат значителни стъпки към формиране на ликвидна среда и либерализиран пазар на природен газ не само за България, но също така и за региона. Те са в унисон с усилията на Европейската комисия и на българското правителство за създаване на единен пазар на природен газ, се посочва в общата позиция на Борисов и Юнкер. "Искаме енергията да се насочи към България и към цяла Европа. Приветствам това положително развитие, което ще доведе до отваряне на газовия пазар с ползи за потребителите на газ в България и в Югоизточна Европа. Моята комисия остава ангажирана в подкрепата си към България в изпълнението на плановете й за регионален газов хъб - ние сме на едно мнение по този въпрос с българското правителство", коментира Юнкер. Борисов обяви газовия хъб за благословен от ЕК, говори за празни тръби от Украйна "Горд съм да кажа, че чрез въвеждането на програма за предлагане на определени количества газ за свободна търговия и непрекъсната работа по проекта газов хъб "Балкан", България демонстрира своята ангажираност да играе водеща роля за отворен газов пазар в Югоизточна Европа. Успешното сътрудничество с Европейската комисия и целенасочените усилия на българското правителство направиха възможно въвеждането на значителни промени в пазара на природен газ в България, което, несъмнено, ще доведе до съществени ползи за всички", заявява Борисов, цитиран от пресслужбата си. Борисов рекламира в Истанбул хъб "Балкан" и Южния газов коридор (ВИДЕО) След като бъде потвърдена от окончателния Закон за енергетиката и със създаването на газовата борса, програмата за предлагане на определени количества газ за свободна търговия се очаква да има положителни ефекти в посока конкурентоспособност за целия газов пазар в региона. По-голямата конкуренция ще доведе до по-голям избор и по-ниски цени и ще увеличи сигурността на доставките за бита и за предприятията. Ето защо Европейската комисия подкрепи пазарните реформи и мерки за увеличаване на ликвидността, включително чрез газовия хъб "Балкан" в България, посочва правителствената пресслужба. Газовата борса ще помогне България и регионът да се възползват в пълна степен от последните процеси в развитието на сектора във връзка с увеличаването на износа на втечнен природен газ. Това ще засили конкуренцията и ще даде повече възможности за развитието на икономиката в България и в региона, посочва пресслужбата. От раждането на идеята за газов хъб премиерът Бойко Борисов непрекъснато подчертава важността му за целия регион и се опитва да привлече подкрепата за проекта на различни европейски лидери. С председателя на Еврокомисията, чиито мандат изтича Жан-Клод Юнкер двамата винаги са демонстрирали близки отношения при срещите си в Европа. Обща информация Проектът за газов хъб „Балкан” се основава на идеята, че значителни количества газ от различни източници ще постъпват във физическа точка във Варненския регион, от където ще се осъществява по-нататъшният пренос и търговия чрез газов хъб в България. Европейската комисия подкрепя финансово проекта за газов хъб „Балкан” и е инвестирала безвъзмездна помощ (грант) в размер на 920 хиляди евро по линия на „Механизма за свързване на Европа” ("Connecting Europe Facility"/CEF) за предпроектно проучване, който грант покрива 50% от разходите за него. Целта на предпроектното проучване е да се направи подробна оценка на търговската и техническа жизнеустойчивост на проекта, да се определи точният бизнес модел, да се оценят рисковете за проекта, да се финализира   регулаторната рамка и да се структурира финансирането на проекта. Проектът за газовия хъб „Балкан” включва допълнителна инфраструктура с цел да се достави нов газ за Централна/Западна, Югоизточна и Източна Европа, за да се увеличи сигурността на доставките чрез осигуряване на достъп до допълнителни източници на газ.  В тази връзка от изключителна важност е бързото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция (IGB) и газопроводите със Сърбия и с Румъния. Комисията „Юнкер” се ангажира с всички цели на Енергийния съюз, включително енергийната сигурност и в създаването на добре диверсифициран и конкурентен газов пазар. Нашата стратегия за диверсификация се разгръща около приоритети като газовия хъб „Балкан”, реализацията на Южния газов коридор, изграждането на хъб за втечнен газ на Средиземноморието и чрез разширяването на достъпа до втечнен природен газ и на газохранилища, за което Европейската комисия прие стратегия през февруари 2016 година. Нашето предпочитание е силно регионално сътрудничество и то дава конкретни резултати: в изпълнение са ключови обекти на газовата инфраструктура в Балтийския регион. Финансово подкрепихме изграждането на газовите междусистемни връзки между Полша и Литва и Балтийския газов интерконектор между Финландия и Естония. Одобрихме държавна помощ за терминала за втечнен природен газ в Клайпеда, Литва и активно подпомагаме създаването на нов северен коридор, свързващ Норвегия и Полша през територията на Дания.

КЕВР с готовност за проверка на сделката с ЧЕЗ

21 June 2019 16:17

Министър Теменужка Петкова посочи, че българското законодателство не може да се упражни върху сделката, тъй като тя се извършва според чешкото

Минчо Минчев, гл. изп. директор на ТЕЦ-Варна: Студеният резерв може да бъде активиран всеки момент

20 June 2019 15:49

ТЕЦ-Варна осигурява повече от 60% от резерва за българската енергийна система и изпълнява изключително важна роля при възникване на кризисни ситуации и повишена консумация на електроенергия.

ДАНС и НАП ще се занимават с Доган заради ТЕЦ "Варна" (ВИДЕО)

19 June 2019 12:40

Антикорпуционния фонд (АКФ) сигнализира държавни институции заради решение на държавно дружество да заплати милиони левове за студен резерв на "ТЕЦ Варна" ЕАД, където мажоритарен дял има почетният председател на ДПС Ахмед Доган.  Сигнализирани са Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерство на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според АКФ техническата изправност на „ТЕЦ Варна“ ЕАД е под въпрос. И това представлява и евентуална заплаха за енергийната сигурност, като част от националната сигурност на България. Сигнализирани са и Национална агенция за приходите (НАП) във връзка със съмнения за избягване на данъци в  придобиване на ТЕЦ-а от Доган, през август 2018. Според експерти на фонда съществуват редица тревожни въпроси за възможността на държавните институции да защитават обществения интерес в ситуации, в които са намесени съществени материални интереси на влиятелни лица. Ето съобщението на АКФ: "Днес, 19.06.2019 г., фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) сигнализира Държавна агенция „Национална сигурност”, Министерство на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заради решение на държавно дружество да заплати милиони левове за студен резерв на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, чиято техническа изправност е под въпрос, с което се предпоставя и евентуална заплаха за енергийната сигурност, като част от националната сигурност на България. Сигнализирани са и Национална агенция за приходите (НАП) във връзка със съмнения за избягване на данъци в  придобиване на ТЕЦ-а от почетния председател на ДПС, Ахмед Доган, през август 2018. Според Бойко Станкушев, директор на АКФ: “Задълбоченият анализ на историята на „ТЕЦ Варна“ – от приватизацията през 2006, до 2017, когато нов собственик става варненска фирма без никакъв опит в енергетиката, до август 2018, когато г-н Доган купува мажоритарен дял – поражда редица тревожни въпроси за възможността на държавните институции да защитават обществения интерес в ситуации, в които са намесени съществени материални интереси на влиятелни лица“. „Обобщихме част от съмненията и въпросите си в тези четири сигнала до институциите. Настояваме за обстойна проверка на целия казус.“ С цел информиране на широката общественост, АКФ разпространи и видео материал с някои от най-любопитните факти от историята на доскоро втората по големина топлоцентрала в България. Отговорност за разпределянето на студеният резерв – мощности, които стоят в готовност и се активират само при нужда, за да компенсират резки скокове в потреблението на електроенергия – носи Енергийният системен оператор (ЕСО). През февруари 2018 без ясен мотив е сменено цялото ръководство на ЕСО.  Новото ръководство обявява търг за рекордните 570 МВт мощности, необходими като студен резерв за летния сезон на 2018! За сравнение – студеният резерв през зимата е обичайно 700 МВт. След внезапен отказ от страна на държавната „ТЕЦ Марица Изток – 2“ от вече спечелен след търг договор за предоставяне на студен резерв, ЕСО избира „ТЕЦ Варна“. От този и последващи търгове, през 2018 г. на централата са заплатени 2,8 млн. лв. за периода май – юли 2018 г. и 24,9 млн. лв. за периода август –  октомври 2018 г. само за осигуряването на студен резерв. В допълнение, ТЕЦ-ът е получил и допълнителни плащания в неизвестен размер за активиране на студен резерв. Съмненията на АКФ относно техническата изправност на ТЕЦ „Варна“ и възможността на централата да изпълнява договорните си задължения се коренят в следните факти: 1. На 05.09.2017 г. КЕВР разрешава на „ТЕЦ Варна“ да изведе от експлоатация енергийни блокове № 1, 2 и 3. Към момента варненският ТЕЦ е лицензиран да произвежда електрическа енергия чрез оставащите три енергоблокове, а от тях, единствено за енергоблок № 6 има публично разпространена информация, че е преминал необходимите тестове и може да функционира безопасно като източник за предоставяне на студен резерв. 2. В отговор на журналистически въпрос през май 2019 г., ЕСО заявяват, че „не са извършвали проверки на място в ТЕЦ „Варна“ за експлоатационна годност на съоръженията, тъй като нямат подобни задължения съгласно българското законодателство. 3. В началото на 2019 г., „ТЕЦ Варна“ открива процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт на блок 6. Съгласно обосновката на поръчките, ремонтите на блок 6 са изключително спешни поради значителни пробиви и критично изтъняване на елементи от котелната система, вече довели до поредица от принудителни спирания на блока и неуправляемост на процесите. Според ръководството на ТЕЦ-а, тези обстоятелства сочат на не добра експлоатационна надеждност и потенциално системно авариране на котела по време на работа в бъдеще. Това на практика означава невъзможност да бъдат изпълнени договорните отношения със системния оператор. Впоследствие, ръководството на ТЕЦ-а отлага ремонтите за 2020 г. поради икономическа нецелесъобразност. Неясно остава по какъв начин „ТЕЦ Варна“ планира да изпълни задълженията си към ЕСО до 31.07.2019 г. при положение, че единственият енергоблок, с който е могло да направи това, е „неуправляем“, според преценката на самото дружество. Неясно остава и как ТЕЦ-а изпълнява лицензионните си задължения за използване на енергийни обекти, отговарящи на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда. Освен това, в края на юни предстои нов търг за студен резерв за следващ едногодишен период. Щом ЕСО не проверява експлоатационната годност на кандидатите за студен резерв и спешните ремонти на блок 6 са отложени за 2020 г., в случай че „ТЕЦ Варна“ спечели новия търг, рискът за енергийната сигурност на страната е още по-съществен. АКФ призовава енергийните институции да осъществят контролните си правомощия по Закона за енергетиката и да се произнесат относно съмненията за ниска експлоатационна годност и неизпълнение на лицензионни задължения на варненския ТЕЦ, като при установени нередности – да дадат задължителни предписания, да наложат принудителни административни мерки и административни наказания. Призоваваме ДАНС да провери и да гарантира, че не налице опасност за енергийната и екологичната сигурност, като съществен елемент на националната сигурност на страната. Призоваваме НАП да провери сделките между свързани лица в механизма на придобиване на „ТЕЦ Варна“, реалните плащания и произхода на средствата за извършването им, както и заплащането на дължимите данъци".    

ЕК препоръча на България да създаде надеждна стратегия за газовите доставки

18 June 2019 15:35

България също така трябва да постигне дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 на сто до 2030-та година, както и допълнителни икономии на енергия.

Новото „Пристанище ТЕЦ Езерово“ представи плановете си за развитие

17 June 2019 20:16

Ръководството на новото „Пристанище ТЕЦ Езерово“ представи плановете за развитието му - до края на тази година да обработят между 200 и 250 хиляди тона зърно, като вече има поръчки за износ на пшеница. До момента в пристанището са вложени 89 милиона евро, в момента се водят преговори с голям инвеститор.

Теменужка Петкова: АЕЦ Белене е реалистичен проект с всички разрешителни, лицензи и оборудване

16 June 2019 20:02

Цената на втечнения природен газ е по-ниска от тази на тръбния, каза енергийният министър

Цената на електроенергията на свободния пазар остава висока

15 June 2019 15:20

България продължава да е пазарът с най-високите борсови цени на електроенергията в Централна и Източна Европа, въпреки че в някои от дните на тази седмица сделките на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се сключваха на по-ниски нива от тези в региона. По-високи от българските са били цените единствено в Гърция, Италия, Испания и Португалия, които обаче традиционно имат най-скъп ток.След възстановяването на дейността на 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй" на 10 юни...