Култура

18 септември 2018 20:57

Боил Банов: Ще има повече пари за култура

Министърът на културата Боил Банов обеща повече финансови средства в тази сфера "Повече средства ще се заделят за култура. Пари за култура трябва да има и ще има“, заяви министърът пред Радио "Фокус"-Сливен, докато бе на посещен...

източник: m.fakti.bg
Виж повече

 
Свързани новини

У нас отваря врати най-големият исторически парк в света

17 January 2019 09:08

Най-големият и първи по рода си културно-исторически и развлекателно-образователен парк от този тип в света ще отвори врати в България тази пролет. Замислен като мащабен комплекс, разположен в завършения си вид на над 500 декара площ на 33 км от град Варна, Исторически парк предлага на българските и чуждестранни посетители интерактивно пътуване до 10 000 години назад във времето през петте епохи на човешката цивилизация. На място ще бъде пресъздадено развитието ѝ, случило се по нашите

Дунавски музеи ще притежават нови форми на визуализация на наследството

16 January 2019 14:11

Екип от Русенския университет "Ангел Кънчев" ще помага на музеи за онлайн представяне на събития и нови форми за споделяне и визуализиране на съдържанието. Потребители ще са музеите в Русе, Силистра, Кълъраш и Турну Северин. Най-модерните технологии са използвани от русенските учени по проект на стойност 480 000 евро, ръководени от доц. Пламен Захариев. Общото природно и културно наследство между България и северните ни съседи ще е приоритетно при разработените и инсталирани

Пловдив стана Европейска столица на културата

12 January 2019 18:00

Днес, 12 януари, точно в 19:00 часа стартира спектакълът "Ние сме всички цветове", с който официално ще се открие Пловдив – Европейска столица на културата 2019. FB_VIDEO Шоуто стана възможно благодарение на артистичния директор и основател на "Phase7" Свен Сьорен Байер, чиято цел е да предостави на зрителите незабравимо преживяване. Сцената имаше капацитет да побере едновременно 1500 участници и да предостави на всички зрители добра видимост към зрелищния спектак

Българите харчат повече пари за култура, отчита Евростат

12 January 2019 10:40

Средният разход на домакинствата в ЕС за култура през 2017 г. е бил 8,5 на сто от общите им разходи, което в реални цифри представлява около 710 млрд. евро и се равнява на 4,6 от БВП на ЕС, отчита европейската статистика

Пловдив вече е "Европейска столица на културата"

12 January 2019 09:06

От днес Пловдив е Европейска столица на културата. Очаква се хиляди гости да посетят града, по програма в следващите два дни ще има десетки събития. Официални гости на събитието ще бъдат председателят на парламента Цвета Караянчева, еврокомисарят Мария Габриел, вицепрезидентът Илияна Йотова, министри. Подготовката около организацията на тези събития преминаха през поредица от скандали, в ключително и признанието, че общината не е приключила с ремонтите в центъра на града. Пред бТВ днес кметът Иван Тотев заяви, че е очаквал повече подкрепа от министъра на културата Боил Банов, но не я е получил в пълна степен.  Днес културната програма ще започне с изпълнения на етноформация Жарава и проект "Българи", читалища от цяла Южна България ще представят шарена плетеница от танци и музика, пресъздаваща богатството на българския фолклор. По повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена в Пловдив гостува единствената пътуваща колекция от оригинални фрагменти от стената, станала поле за изява на много улични артисти от 80-те до днес. Кулминацията на откриването ще бъде довечера, когато ще бъде представен спектакълът "Ние сме всички цветове". В него ще се включат 1500 участници от България и чужбина. На 30-метровата сцена-кула те ще пресъздадат мащабна цветна метафора на основните тематични акценти, засегнати в програмата на "Пловдив 2019". Събитията ще са придружени от засилени мерки за сигурност. Движението за автомобили в центъра на Пловдив е спряно, паркирането е забранено. 

11 януари 1862 г. Умира Димитър Миладинов

11 January 2019 07:29

На 11 януари 1862 г. в Цариград умира Димитър Миладинов. Той оставя една от забележимите следи в Българското Възраждане. Той обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Заедно с това с брат си Константин събират и записват фолклор. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор. Обявен е за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Това става по клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски. Той е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин. Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в гр. Струга. Баща му, Христо Миладинов, се занимава с грънчарство, занаят, останал в наследство и като традиция от бащи и деди. Димитър е най-голямото дете на трудолюбивия грънчар. Той се ражда пръв, а след него още пет момчета (Атанас, Матей, Апостол, Наум и Константин) и две момичета (Ана и Кръста). Последното дете — Константин (1830—1862) — е по-млад от Димитър с 20 години и е роден няколко месеца след смъртта на бащата. Първият биограф на Братя Миладинови, Кузман Шапкарев (1834—1909), съмишленик и роднина на Миладиновци, си спомня: „Таткото на нашите родолюбци подвижници дотолкова ученолюбив, а особито, христолюбив, макар прост и неук, е бил, щото горещо желание е имал да изучи едного от синовете си на „Глобока книга", за да може да му тълкува Евангелието и да му разказва Христовите и Богородичните чудеса.” По-нататък К. Шапкарев твърди, че бащата изпровожда Димитър да се учи в манастира „Св. Наум", на южния бряг на Охридското, езеро. Там, при игумена, младият послушник изучава гръцко писмо и четмо. Михаил Арнаудов (1878—1978) от своя страна, наред с твърдението на Кузман Шапкарев, съобщава, че според друго предание — „Димитър сам и въпреки волята на баща си напуснал Струга и заминал за манастира". Според това предание Христо Миладинов настоява първородният му син да се посвети на семейния занаят — грънчарството. Други са обаче мечтите на будното момче. Учителят от Струга го запознава с черковното четмо. Малкият Димитър иска да се учи. Той търси по-голяма свобода. През една нощ бяга от бащиния си дом и се озовава в манастира „Св. Наум". Там е приет за послушник. През 1830 г. Димитър се завръща в Струга, но при условие, че ще бъде изпратен да се учи в Охридското гръцко училище, ръководено от известния тогава еднорък даскал Димитър Мокрянин. След смъртта на баща си (1830 г.) Димитър е принуден да напусне Охрид по средата на учебната година и да се завърне в Струга. Двадесетгодишният младеж желае да стане учител в родния си град, за да може едновременно да подпомага и многолюдното си семейство. Първенците от Струга обаче го намират твърде млад и неопитен да бъде учител. Но съвсем скоро, още през зимата на 1830 г., Димитър Миладинов е поканен да заеме освободеното учителско място в Охрид. Той приема поканата и така, едва 20-годишен, става учител. Димитър Миладинов, с малки прекъсвания, до края на живота си посвещава знанията, енергията, вдъхновението и таланта си на учителската професия. Младият учител скоро разбира, че за да може успешно да изпълнява учителските си задължения, е нужно да продължи образованието си. Това му желание не среща разбиране от страна на охридските първенци, поради което през 1832 г. той напуска охридското училище. През същата година Димитър Миладинов се отправя към албанския град Драч. Липсват по-подробни сведения за престоя му в този град. Знае се само, че там той работи като секретар в една търговска кантора. В Албания Димитър Миладинов се запознава и дружи с италиански емигранти. От тях той учи и усвоява италиански език. Но не само това. Те го запознават с прогресивните идеи и с революционните движения в Западна Европа. През 1833 г. Димитър Миладинов постъпва като ученик в прочутата тогава гръцка гимназия в гр. нина, където се учи в продължение на З години. Всички изследователи на живота и делото на Димитър Миладинов са единодушни, че годините в Янина играят изключително важна роля при цялостното изграждане на мирогледа и характера на българския възрожденец. Преди всичко в Япинската гимназия Димитър Миладинов изучава основно старогръцки и новогръцки език. Той чете с увлечение произведения на автори от древна Елада, запознава се с безсмъртните идеи, герои и образи от старата гръцка цивилизация и литература. Но наред с това младият българин получава системна и солидна общообразователна подготовка. Янинската гимназия, като един от най-важните центрове на гръцкото образование тогава, разполага с богата библиотека, с добре уреден кабинет по физика и химия. Когато се сочат традициите и се изтъква високото учебно-педагогическо равнище на Янинската гимназия, не бива да се пропуска, че навремето в нея преподава Евгений Вулгарис (1716—1806) , наричан „новият Платон", както и други големи умове от времето на Гръцкото възраждане. И още нещо, което е особено важно — в Янина Димитър Миладинов се запознава и увлича по идеите на Гръцката революция (1821—1828). Той е горещ поклонник на примера на най-вдъхновените гръцки революционери демократи. Годините, през които Димитър Миладинов се учи в Янинската гимназия, са години, когато върху съзнанието и чувствата на гръцката младеж владеят идеите на великите гръцки демократи и революционери от края на XVIII и първите десетилетия на XIX в. А споменът от Гръцката революция е още жив в съзнанието не само на гръцкия, но в съзнанието и на другите балкански народи. Примерът с Димитър Миладинов още веднъж красноречиво потвърждава колко благотворно е влиянието на гръцката възрожденска мисъл върху Българското възраждане. Прогресивните идеи на тогавашна Европа често влияят върху българските възрожденци непряко и непосредствено. В много случаи западноевропейските ренесансови идеи упражняват въздействието си върху българската възрожденска интелигенция, след като са обогатени и осмислени, съобразно с условията на Балканите, от гръцките хуманисти и революционери. Сред тях ярко изпъкват имената на изтъкнатия гръцки хуманист Адамантис Коран (1748—1833) и на възторжения поет, мислител и революционер Константин Ригас (ок. 1757—1798). Вдъхновен от идеите на Великата френска революция, Ригас разработва революционна програма, в която възпроизвежда основните положения на френската конституция от 1793 г. съобразно с условията на Балканите. Той провъзгласява идеята за обща революционна освободителна борба на балканските народи, за създаване на федеративна балканска република. Неговият „Боен марш" (Бойна песен) се възприема като програма от много революционни дейци в балканските страни. В програмата си, а така също и в бойния марш Ригас разглежда борбата за национално и социално освобождение като една единна борба. Той призовава християни и мюсюлмани, всички поробени и експлоатирани народи от Османската империя, независимо от расова, национална и религиозна принадлежност, да се вдигнат на свещена революционна борба против султана и османската държава. Съвременниците на Димитър Миладинов недвусмислено потвърждават, че той чете и се вдъхновява от творчеството и от примера на Ригас. В Янина Димитър Миладинов остава до 1836 г., а след това е учител в различни селища — Охрид (1836-1839); Струга (1839-1840); Кукуш (1840-1842) и отново — Охрид (1842—1845) и Струга (1846). По-късно той е учител в с. Магарево, Битолско (1849-1852), и в гр. Битоля (1852-1854). През 1855 и 1856 г. Димитър Миладинов живее и работи сред сърбите в Босна и Херцеговина (Мостар и Сараево) и в Австрия (Сремски Карловци и Нови Сад). Макар и в пределите на Австрия, Нови Сад по онова време е средище на сръбската просвета и култура. В Карловци Димитър Миладинов получава предложение да оглави катедрата по гръцки език в тамошната семинария. Той не приема предложението и отива в Сърбия, като се установява за известно време в Белград. През тези години Димитър Миладинов изучава сръбски език, запознава се със сръбското фолклорно творчество, повишава историческата и филологическата си подготовка, установява връзки с много сръбски учени, запознава се със сръбския книжовен живот. След завръщането си от Сърбия, през 1856 г., Димитър Миладинов е учител в Прилеп, а през 1857 г. по покапа на кукушките българи идва в Кукуш, където постъпва учител за втори път. Винаги, когато се изучават исторически свидетелства със сведения за Димитър Миладинов и се проследява дейността му като учител и общественик, неминуемо се разкриват богатството и широтата на научните му познания. Заедно с безспорните си интелектуални възможности бележитият възрожденец от най-ранна възраст до края на живота си проявява пословично трудолюбие и постоянство при овладяването на пови знания. Талантлив педагог, той с еднакъв успех преподава старогръцки и новогръцки език, латински, френски и италиански език, философия, математика и политическа география.

Излезе новият брой на сп. „Култура“

08 January 2019 16:03

Продължава ли критиката да върши оценъчната си работа, или е оставена на „самотек“? „Критика на критиката“ – тема на броя.

Културното събитие на 2018-а: „Концертгебау“ в НДК

03 January 2019 16:33

Концертът на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам в София бе избран за „Културно събитие на 2018 година“. Гастролът на една от най-елитните в света музикални институции на 30 юни 2018-а в зала 1 на НДК получи най-много гласове от читателите на „Площад Славейков“. Концертът със солист виртуозният български цигулар Веско Пантелеев-Ешкенази оглави класацията с 28%. Само с 45 гласа след победителя, второто място зае концертното турне на Александрина Пендачанска „Това съм аз“. Музикално е и събитието, спечелило бронза: турнето „Пътешествие на светлината“ на Хора на слепите „Акад. Петко Стайнов“ в Австрия. През 2017-а най-много гласове събра филмът на Виктор Божинов „Възвишение“, а през 2016-а – инсталацията „Плаващите кейове“ на Кристо. Тази година читателите на „Площад Славейков“ гласуваха за „Културно събитие“ от 1 ноември до края на 2018-а. Номинации за най-вълнущо присъствие на българската културна сцена (или на българин на световната арт сцена) получиха 27 прояви. „Концертгебау“ поведе още в първите дни на гласуването, но имаше периоди, в които бе задминаван от Александрина Пендачанска – и докрая състезанието между първия и втория бе силно оспорвано. В крайна сметка във финалната десетка се наредиха три музикални събития (вече споменатите), два спектакъла (на Пловдивския театър и на „199“), две книги (на Елин Рахнев и на Георги Господинов) два арт пърформанса (на Теодор Ушев и на Кристо) и един кинофестивал („Синелибри“). Тези десет събития събраха най-много гласове, но сред най-ярките прояви в културата на 2018-а имаше и още редица значими актове на изкуство: изложбата с картини от колекцията на Луис Басат в Националната галерия; концертът на Максим Венгеров със Софийска филхармония; Симфония № 8 от Малер за закриването на европредседателството в НДК; турнето на Софийската опера в Япония; романът „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова; стихосбирката „Седем стихотворения (с) биографии“ на Мирела Иванова; изложбата на Хубен Черкелов в Музея за съвременно изкуство „Софийски Арсенал“; филмът на Милко Лазаров „А̀га“; концертът на Вадим Репин със Софийската филхармония; изложбата на Съюза на колекционерите на „Шипка“ 6; спектакълът „Бащата“, постановка на Диана Добрева, Народен театър; сборникът с разкази „Кедер“ на Йорданка Белева; Антологията за деца „1943“; сборникът с разкази „Като пристигнеш, обади се“ на Кристин Димитрова; Филмовият фестивал „Киномания“; Коледният панаир на книгата в НДК; краят на враждата между Милен Русков и Георги Господинов. Немалко от събитията не получиха много гласове в класацията поради появата си след началото на гласуването. Такива бяха случаите с две от най-мащабните прояви в културата на 2018-а: „Киномания“ (с начало 15 ноември) и Коледния панаир на книгата в НДК (започнал на 11 декември). Причина за това е ограничението в гласуването, въведено, за да намалим възможностите за манипулации – от един компютър можеше да се гласува само веднъж: за пет предложения в „Културно събитие на годината“ и за пет за „Некултурно събитие на годината“. Имаше прояви, които породиха широк обществен дебат и в някои моменти успяха да засенчат дори политическите и криминалните новини. Ако класацията бе за най-разгорещено обсъжданото събитие в културата на 2018-а, спорът за първото място вероятно би бил между вечерята-пърформанс на Ода Жон в Националната галерия и Бронзовата къща. Но в класацията „Културно събитие на годината“ и двете не получиха достатъчно гласове, за да влязат в челната десетка. Бронзовата къща обаче остана дълго в другата класация на „Площад Славейков“ – „Некултурно събитие на годината“. Там в гласуването „поведе“ изложбата на депутата Вежди Рашидов в Лондон, платена с £20 хил. от българската държава (25% от гласувалите). И също като в „Културно събитие на годината“, и тук имаше претендент с шансове за първото място – ремонтите в центъра на София. Редно е да споменем и останалите „достойни“ кандидати за най-некултурно присъствие в културата на 2018-а – обществените реакции от техните прояви със сигурност са отрезвили извършителите им, а и може би ще подействат превантивно за подобни постъпки в бъдеще. Номинации за некултурно събитие на 2018-а получиха: Кеворк Кеворкян с наградата на СБЖ за цялостен принос в журналистиката; писателят Антон Дончев с позицията си на пиар в строителната компания „Трейс Груп“; проф. Владко Мурдаров с плагиаствата от чужди преводи от немски език; актрисата Цветана Манева с участието си в клип на Азис; Бронзовата къща; Иван Гранитски и Боян Ангелов с „похода“ срещу „фаготистите на джендър-идеологията“; кметът Иван Тотев с инициативата „Клане на прасе“ на градския площад в Пловдив. Представяме Ви финалната подредба на двете класации. Културно събитие на 2018 година 1. Концертът на „Концертгебау“ с Веско Ешкенази в НДК 2. Концертното турне на Александрина Пендачанска „Това съм аз“ 3. Турнето „Пътешествие на светлината“ на Хора на слепите „Акад. Петко Стайнов“ в Австрия 4. Спектакълът „Дебелянов и ангелите“, постановка на Диана Добрева, Драматичен театър – Пловдив 5. Стихосбирката „Зелда“ на Елин Рахнев 6. Изложбата на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“ в Софийска градска галерия 7. Моноспектакълът на Ива Тодорова „Приятно ми е, Ива!“, Театър „199“ 8. Книгата „Всичките наши тела“ на Георги Господинов 9. Кино-литературният фестивал „Синелибри“ 10. Инсталацията „Мастаба“ на Кристо в Лондон Некултурно събитие на 2018 година 1. Изложбата на Вежди Рашидов в Лондон, платена с £20 хил. от българската държава 2. Ремонтите в центъра на София 3. Графитите в Япония на служители на Софийска опера 4. Безразличието на властта към проблемите на музикантите от БНР 5. Пожарът в Царските конюшни Площад Славейков

Признание: Пловдив няма да се справи с проекти за Европейска столица на културата

03 January 2019 10:15

Част от започнатите проекти в Пловдив видимо към момента няма да успеят да се реализират. Това каза в предаването „Тази сутрин” по бТВ министърът на културата Боил Банов. На 12 януари градът официално става Европейска столица на културата. Някои от проектите, с които градът е кандидатствал за титлата, обаче не са изпълнени. Един от тях е емблематичното за града „Кино Космос”, което тъне в разруха. Кметът Иван Тотев оправдава забавянето на ремонта със законови пречки. Ремонтът на площад „Централен” пък започва едва през месец август и ще продължи и през 2019 г. „По-важното е, че като е започнат площадът, той ще стане. Най-добре би било да е в годината на столица на културата, но най-важното е да се случи и да стане”, коментира Банов. По думите му 20-те милиона, които дава държавата за събитието, са отишли са инфраструктурни проекти. Пловдив притежава естествено очарование, надявам да и културната програма да е богата, отбеляза Банов. Ще има много събития, отзвукът ще бъде сериозен и в България, и по света, убеден е министърът на културата. Предстои ни трета изложба в Лувъра, каза още в разговора Боил Банов. Още по-важното е общ проект, който разработваме много сериозно. Става дума за остров Св. Кирик и Йолита до Созопол, един остров на изкуствата съвместно с Лувъра, който ще съчетае подводната археология и съвременните изкуства, каза министърът. За Царските конюшни съгласувахме проект за временно укрепване на покрива. Разговаряме със столичния кмет Йорданка Фандъкова и премиера Бойко Борисов, тяхното решение ще е в посока център за изкуства, музей, посочи Боил Банов. По-сложното е, че те са смесена собственост, не само държавна, което би улеснило нещата, допълни министърът. Той отбеляза, че в тази година в бюджета на Министерството на културата има 20 милиона лева повече, отделно са отделени повече и по общините.

Старият град с богата програма за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата

02 January 2019 16:50

Пловдив е в трескава подготовка за предстоящото голямо откриване на Европейска столица на културата, наситено с артистични изненади за дългия уикенд под мотото „Ние сме всички цветове”. Едно от знаковите места за жителите и гостите на Пловдив е романтичният и магнетичен Стар град. „Немислимо би било, ако в празничната еуфория не се включи и най-духовното място за изкуство и култура, управлявано от ОИ „Старинен Пловдив”. В откриващия уикенд той щ