Култура

02 октомври 2018 17:42

Среща с двама възрожденци (I)

Написването на тази статия е предизвикано от появата на две книги за забележителните фигури на Димитър и Елена Мутеви....

източник: kultura.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Новият роман на Божана Апостолова „Завръщането на визона“ излиза от печат на 14 февруари

14 February 2019 13:51

Известната българска поетеса, писателка и издателка отдавна е превърнала любовта в централна тема на своето творчество. Но никога преди разказвана от нея история не е била толкова горчива, трудна, провокираща

Любовта на Ботев разкрита в книга

08 February 2019 12:13

Особена фаталност сближава трите жени, докоснали се до сърцето му - красивата Мария Горанова, начетената Парашкева Шушулова и всеотдайната Венета Ботева, които губят всичко най-ценно в разцвета на младостта си

5 февруари 2013 г. Умира Леда Милева

05 February 2019 07:29

На 5 февруари 2013 г. умира Леда Милева. Дъщерята на големия български поет Гео Милев е родена в София на 5 февруари 1920 г. Завършва Американския колеж в София през 1938 г., Институт за детски учителки през 1940 г. и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". през 1941 г. През 1944 г. става член на БКП и до 1950 г. е главен редактор на предаванията за децата и младежта в Радио София. Работи като редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", главна редакторка е на списание "Дружинка". От 1966 до 1970 г. е директор на Българската телевизия (днес БНТ). Работила е в министерството на външните работи, а от 1972 до 1978 г. е постоянна представителка на България при ЮНЕСКО в Париж. Била е председателка на българския ПЕН-център и на Съюза на преводачите. От 1980 г. е главен редактор на списание "Панорама". Леда Милева е била народен представител в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). За първи път публикува за деца през 1940 г. в книжката "Първи стъпки", където е и знаменитото стихотворение "Зайченцето бяло". Авторка е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца: "Заю на разходка" (1946), "Сред житата" (1952), "Вълни, чайки и деца" (1961), "Бели лястовички" (1962), "Влак-юнак" (1967), "Цветни приказки" (1969,1 977), "Черно фламинго" (1978) и други. Сред най-известните приказки в стхове и поеми на Леда Миева са "Работна Мецана", "Сиводрешко и Бързобежко", "В една зоологическа градина", "Чайката Белушка", "Мустакатият Иванчо", "Ирина в детската градина". Няма български куклени и драматични театри, в които да не са поставяни пиесите "Когато куклите не спят", "Златоперко", "Пътешествие в джунглите", "Вълшебните очила", "Пергелко", "Червената кокошчица"... Нейни стихове и пиеси са преведени на английски, арабски, руски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици. Леда Милева е превела на български език стихове от Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети, Силвия Плат и др. и е съставител, заедно със съпруга си Николай Попов, на антологиите "Американски поети"(1970). "Американски негърски поети" (1975), "Нощен дъжд" - съвременни английски поети (1980), "Африкански гласове" (1987). Участвала е в редактирането на съчиненията на баща си Гео Милев. Удостоявана е с орден "Св.св.Кирил и Методи", първа степен (1959); орден "Народна Република България"ь първа степен (февруари 1970); орден "Стара планина", първа степен за изключително големите й заслуги към Република България в областта на културата (18 май 2006). Зайченцето бяло Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило. Зайчето разбрало, че е закъсняло. Хукнало да бяга, както му приляга, но във тъмнината сбъркало следата! Седнало да плаче малкото юначе. На кого да каже път да му покаже? Спряла под елата с лампичка в ръката малката Светулка, на щуреца булка. Зайчето видяла, пътя му огряла. Отишло при Зайка, милата си майка.

Топ 10 на Книжен център "Гринуич"

04 February 2019 11:22

1. "Живот в скалите" от Мария Лалева - издателство "Книгомания" 2. "Последен ход" от Дейвид Балдачи - издателство "Обсидиан" 3. "Тънкото изкуство да не ти пука" от Марк Менсън – издателство "Хермес" 4. "Кратки отговори на големи въпроси" от Стивън Хокинг - издателство "Бард" 5. "Разкази и повести" от Константин Константинов - издателство "Колибри" 6. "Човекът в търсене на смисъл" от Виктор Франкъл – издателство "Хермес" 7. "Тъмната страна" от Коуди Макфейдън - издателство "Сиела" 8. "Лимонов сладкиш с маково семе" от Кристина Кампос - издателство "Хермес" 9. "Топ мистериите на България" от Слави Панайотов - издателство "Оз books" 10."Дълга тъмна нощ" от Майкъл Конъли - издателство "Бард" Площад Славейков

Нова поредица в Литературния клуб на Столична библиотека – „Литературните медии“

01 February 2019 16:59

Тя има за цел да представи пред четящата аудитория литературните издания – в интернет и на хартия, – които са действащи в момента

Поколение и поезия

31 January 2019 14:13

Това е книга за лицата на надеждата в литературата, за тяхното сложно разпознаване в общност, понякога – за преждевременното им състаряване в битка за власт, а друг път – за отказа им от тази битка и за самосъздаване в самота. Публикуваме откъс от изданието на „Кралица Маб“ и департамента „Нова българистика“ на НБУ.

Здравка Евтимова: Децата в Америка може би ще се изплашат от моя разказ

28 January 2019 11:10

Здравка Евтимова е искала да бъде лекар, но се е страхувала от кръв. Именно кръвта обаче, я прави известна чак в Америка. “Кръв от къртица“, разказът, който влезе в учебниците по литература в САЩ, редом с творби на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт, приковава вниманието на оценяващата комисията "със своя непреклонен хуманизъм". Но Евтимова не крие любовта си само и единствено към България и българския език и споделя, че не

Писателите и антисемитизмът

26 January 2019 11:20

Пишейки тези редове, искам да заявя отговорно – със сигурност няма нито един голям български писател, който да е изповядвал или практикувал антисемитизъм.

Българска писателка ще се изучава в часовете по литература в САЩ

23 January 2019 22:00

Разказ на българската писателка Здравка Евтимова ще се изучава в осми клас в някои американски училища. Става дума за разказа "Кръв на картица", включен във сборника със заглавие "Кръв".    Подобно на учебниците по литераратура за пети и пести клас от новите учебни програми в България, американските ученици не учат хронологично литературни периоди, а по-скоро по теми.    Сред останалите автори, включени в учебника са световноизветсни имена като Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Джийн Дейвис Окимото и Стивън Крейн. Евтимова е публикувана в 30 страни по света и е един от най-четените модерни български автори. Публикуваме целият разказ на Евтимова:  КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Един ден в магазинчето влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Не ме погледна. Сигурно не идеше да купи нещо, просто ѝ бе прилошало на улицата. Заклати се, щеше да падне, ако не бях хванала ръката ѝ. – Имате ли къртици? – изведнъж запита непознатата. Очите ѝ приблясваха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата – зеницата. – Къртици ли? – спрях. Трябваше да ѝ кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе - погледът ѝ пареше в моите очи. – Нямам – казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана. – Ей, стойте! – викнах. – Може да имам къртици. Тя спря. Погледна ме. – Кръвта на къртицата лекувала – прошепна жената. – Трябва да изпиеш три капки. Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите ѝ. – Поне болката за малко спирала... – прошушна тя, после гласът ѝ угасна. – Вие ли сте болна? - попитах. – Синът ми. Ръцете ѝ, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да ѝ дам нещо – поне чаша вода. Раменете ѝ бяха тесни и се губеха в тъмносивото палто. – Искате ли вода? – Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите ѝ затрепери. – Нищо, нищо – разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и тръгна към вратата. – Ще ви дам кръв от къртица! – креснах. Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше. Блъснах вратата да не се вижда какво правя. Порязах китката си с малкото ножче, което държах в чекмеджето при кутиите с рибарска стръв. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко – сякаш на дъното бяха паднали две-три глогинки. Излязох от задната стая, забързах към нея. – Ето ви – казах. – Тази кръв е от къртица! Тя се взря в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Въобще не посегна към шишенцето. Насила го блъснах в ръцете ѝ. – От къртица е! От къртица е! Опипа шишенцето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си чанта. – Не. Не ща – казах аз. Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и закрета към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да ѝ дам вода, преди да си отиде. Ала усещах, че не ѝ трябвам, никой не ѝ беше необходим. Есента продължаваше да засипва града с мъгливите си дни. Скоро трябваше да закрия магазина. Беше мразовито, хората бързаха край витрината. Нямах купувачи в тоя студ. Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Заплака. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите ѝ навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка. – Той ходи – изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка. Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голям сак. Усетих, че се е стегнала, че малките ѝ пръсти са твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла – дребна и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин. Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен. – Имате ли кръв от къртица? – запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха. – Нямам. Никога не съм продавала къртици тук. – Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! – хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я. – Три капки! Иначе ще я загубя! Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха като мравки към дъното. После той остави на масата пари. На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца. – Кръв от къртица! Кръв от къртица! – викаха, кряскаха, блъскаха се. Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката. {cbrelatedarticle count="2" /} Здравка ЕвтимовабългаркаСАЩучилищалитература

Явор Милушев представи автобиографичната си книга (галерия)

23 January 2019 08:57

Празничната вечер откри журналистът Георги Тошев