Християнство

08 октомври 2018 07:07

Св. преподобна Пелагия

Преподобна Пелагия живяла в петия век. Родила се в Антиохия. Животът й е описан от илиополския дякон Яков, който я познавал лично. Веднъж антиохийският архиепископ свикал на съвещание по църковни дела подчинените си епископи. В Антиохия пристигнал и ...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Успение на Свети Кирил

14 February 2019 06:00

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях. На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски". Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил. Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

Св. Мелетий Антиохийски

12 February 2019 06:07

Св. Мелетий, Архиепископ Антиохийски - страдал от еретиците за православната вяра. На три пъти пращан на заточение. Участвал на Втория Вселенски събор Константинополски (381 г.), на който защищавал твърдо православните истини. Починал преди закриването на събора. На същия ден - св. Антоний, Архиепископ Цариградски - подвизавал се в благочестие. Починал в 880 година † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор. Сохранени до наше време са една беседа

Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски

11 February 2019 06:07

Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта КападокияРечник - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител. Св. Власий пострадал

Св. преподобна Домника

08 February 2019 06:07

През време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който палагал старания да отслаби езичеството и който покровителства

Свети Теодор Стратилат

08 February 2019 06:00

Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Линикий да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Линикий поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: "Дойди в Никодимия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести". Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли. Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост. Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така: "Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се умрял за нашето спасение". Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Линикий при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града. На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Линикий се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси. След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!" Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Линикий и му казал: - Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор. Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал. - Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение? Дълго Линикий не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: "Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?" Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов". Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода. Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите. При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. "Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания. "Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух". Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.

Почитаме преподобния Партений

07 February 2019 04:00

Православната ни църква почита преподобния Партений. Той се родил в Мелитопол и в детството си не получил образование. Но молейки се усърдно в църква и слушайки внимателно четенето на свещените книги, той обикнал Господа от все сърце, стараел се да изпълнява Неговите заповеди и да помага на нуждаещите се. Сам той бил беден, ловял риба в близкото езеро, продавал я и помагал на бедните. Господ удостоил младия Партений с благодатта Си и му дал сила да изцерява болести чрез призоваване на Божието име. Мелитополският епископ узнал за това, повикал Партений, погрижил се за неговото образование и по-късно го ръкоположил за презвитер. Св. Партений почнал още по-усърдно да служи Богу и да помага на ближните. Той бил избран за епископ на град Лампсак, пасял вярно паството си и с горещата си и силна молитва правел чудеса. Особено той бил силен над злите духове. Веднъж, когато се готвел да изгони злия дух от един бесноват човек, злият дух го молел да не го изгонва. Давам ти друг човек, в когото можеш да влезеш и живееш – казал му св. Партений. – "А кой е тоя човек?" запитал злият дух. – "Сам аз съм тоя човек – отговорил му светителят, - влез и живей в мене!" Като чул това, злият дух избягал, като от огън обгорен. "Как бих могъл да вляза в жилището на Бога!" – казал той. Свети Партений доживял до дълбока старост и на дело показал своята любов към Бога и ближните. Той живял във времето на св. цар Константин и се преселил във вечния и блажен Христов покой в ІV век. През 1235 г. в неговия град Лампсак (Калиопол), може би в неговата катедрала и пред ковчега с неговите св. мощи било съборно признато патриаршеското достойнство на търновския архиепископ св. Йоаким.

Почитаме Св. мъченица Доротея

06 February 2019 06:07

В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея (виж също Кападокия, бел.ред.). Тя била много красива; мъдростта й удивлявала всички, които я познавали; но особено тя се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот. Саприкий, управител на Кападокийската област, пови

Почитаме свети Фотий

06 February 2019 06:00

Православната църква чества Св. Фотий. Той е светецът - покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І. Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Фотина, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светослав, Светослава и всички, които носят в името си светлина.

Света мъченица Агатия

05 February 2019 06:00

При римския император Декий (249–251) имало жестоко гонение против християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт. По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята красота, добродетел и знатен род. Родителите й оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света и затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество. Действително, управителят на страната Квинтиан не закъснял да прати войници за Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, влязла в стаята си, помолила се Богу и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания. Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно със своите пет дъщери водела живот разкошен и греховен. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Афродисия изпълнила повелята на управителя: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши любов към земните радости. След известно време. Афродисия се видяла принудена да дойде при управителя и да му каже: "По-лесно е да смекчиш камък, отколкото да отклониш тая девица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрестанно, подарявахме й разкошни накити, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това." Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв род е тя, девойката отговорила: - Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато. - Ако ти си от славен и богат род, защо като робиня носиш бедни дрехи? - запитал я управителят. - Аз съм робиня Христова - отговорила Агатия. - А защо се наричаш робиня, щом си от славен и богат род? - Нашето благородство и свобода се състоят в това - да бъдем роби на Иисуса Христа. - Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? - запитал я управителят. - Вие сте роби на греха и поклонници на безчувствените идоли, - отговорила девойката. - Ако вземеш да хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, защо отхвърляш боговете? Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето, като я заплашвал с още по-жестоки мъчения, но девойката му отговорила: - Не се боя от нищо: Ако ме дадеш да бъда разкъсана от зверовете, те ще се укротят чрез името на Господа; ако ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; ако ме предадеш на мъчения, помощник ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти. Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тъмница и на другия ден отново я повикал. Той пак я уговарял да се отрече от Христа. - Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове - говорела светата девойка - и пристъпи към истинския Бог, Който те е създал, за да не бъдеш предаден на вечна мъка! Тогава управителят заповядал да я привържат към стълб и да я бият. "Поклони се на боговете и ще останеш жива" - казал й той. Но Агатия му отговорила: - Аз се радвам на мъченията, както някои се радват на богато съкровище. Тия временни страдания са полезни за мене, защото както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от смет, така и за мене е невъзможно да вляза в Небесното царство, ако първом не бъда очистена чрез страдания. Управителят заповядал още по-силно да мъчат Агатия и след това отново да я отведат в тъмницата. През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. апостол Петър, който с името Господне изцерил раните й. Цяла нощ необикновена светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно видение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните врати. Но Агатия не искала да се възползува от това, за да не се лиши от мъченически венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: "Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да страдам за Твоето свято име и, като отне от мене любовта към временния живот, даде ми сила и търпение. А сега, моля Те, повикай ме при Себе Си!" С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й. Малко време подир това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имота на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му узнал, как Бог наказал жестокия мъчител и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното наследство. Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време подир нейната смърт християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение. Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който от време на време бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато страшно изригване застрашавало града с гибел, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.

Св. Исидор Пелусиотски

04 February 2019 06:07

В числото на великите подвижници, които избрали пустинния живот от любов към Христа, Църквата почитa преп. Исидор Пилусиот. Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил постриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се