Култура

10 октомври 2018 12:54

Иън Макюън: Без свобода на словото демокрацията е измама

Без свобода на словото демокрацията е измама, каза британският писател Иън Макюън днес в академичното си слово в аулата на СУ "Св. Климент Охридски", след като беше удостоен с титлата почетен доктор на алма матер. Темата на словото му беше...

източник: clubz.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Вирджиния Улф от първо лице

11 February 2019 15:33

Последната записка е датирана 4 дни преди смъртта ѝ, след която оставя труд от 26 тома, писани на ръка. Писателката използва дневника си, за да сподели своите ежедневни занимания и откровените си размисли за хората, живота и Вселената

10 февруари 1837 г. Умира Пушкин

10 February 2019 07:30

На 10 февруари 1837 г. великият руски поет Александър Пушкин загива на дуел. Когато Александър С. Пушкин се оженил за Наталия Гончарова, семейството станало много известно в императорския двор. Жена му заради красотата и изящните си маниери, а поетът – заради ума и таланта си. Но Александър и Наталия били недолюбвани и зад гърба им разпространявали отровни сплетни. Наталия предизвиквала злоба и завист, а Пушкин ненавиждали заради ужасния му сприхав характер и заради това, че искал да се представи за богат, а не бил такъв. Заради агресивното му самолюбие и някои от стихотворенията му влиятелни хора го мразели и раздували недоброжелателността към него. Пушкин се дразнел и често търсел случай да си изкара на някого своето негодувание. На 4 ноември 1836 г. поетът получил три екземпляра от анонимно послание, което го вкарвало в списъка на рогоносците и намеквало, че жена му е ухажвана от поручик барон Дантес, красив чужденец, приет на руска служба и осиновен от холандския посланик, барон Хакерен. Пушкин отдавна забелязал тези ухажвания и писмото само наляло масло в огъня той да предприеме действие. Пушкин призовал Дантес на дуел, който приел предизвикателството, но чрез Хакерен поискал отсрочка от 15 дни. В това време Пушкин научил, че Дантес направил предложение на сестрата на жена си Екатерина Н. Гончарова и отменил дуела. Сватбата се състояла на 10 януари 1837 г. Приятелите на Пушкин се успокоили и сметнали, че скандалът е приключил. Но вече като роднина Пушкин се отнасял с презрение към Дантес, който продължил да се среща с Наталия Гончарова, а и Хекерен усилено плетял интриги срещу него. Сплетните вместо да затихнат, се разраствали все повече. Изкаран от търпение, Пушкин изпратил на Хакерен оскърбително писмо, на което той отговорил с покана за дуел от името на Дантес. Дуелът бил проведен на 27 януари, в пет часа вечерта, на Черната река, със секунданти секретарят на френското посолство от страна на Дантес и лицейски приятел на Пушкин. Първи стрелял Дантес и смъртоносно ранил Пушкин в дясната страна на корема. Пушкин паднал, но след това се подпрял на ръка и извикал Дантес до линията, прицелил се, стрелял и извикал, като видял, че противникът му паднал. След трагедията Пушкин изпратил на императора писмо с молба за прошка на секунданта си, изповядал се, благословил децата си, помолил да не отмъщават за него, простил се с приятелите и книгите си и в страшни мъки починал в три часа следобед на 28 януари 1837 г. (по нов стил 10 февруари). Тялото му е опято в придворната църква, след което А. И. Тургенев откарал тялото му за погребване в Светогорския манастир, близо до Михайловское. Руската интелигенция била шокирана от неочакваната смърт на големия поет. Дори в чужбина, в Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели подробности за трагичната кончина на големия руски писател. От този момент са засилил интересът на Запада към руската литература, припомня издателство Распер. >>> Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной, В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный, И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твои небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь.

Роден е Борис Пастернак

09 February 2019 23:03

Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари стар стил) 1890 г. Родителите му са известният художник Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище, и Роза Кауфман, популярна пианистка. Пастернак израства в космополитна атмосфера, домът на баща му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой. Вдъхновен от своя съсед Александър Скрябин, Пастернак решава да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1

9 февруари 1881 г. Умира Достоевски

09 February 2019 07:30

На 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург умира Фьодор Достоевски. Той е погребан в Тихвинското гробище близо до Александро-Невската лавра. Не е известен броят на хората, отишли да изпратят великия писател в последния му път, но според някои източници скърбящите били повече от 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от Евангелие от Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.“ Фьодор Достоевски е един от най-великите романисти от Златния век на руската литература и един от най-влиятелните личности на 19-ти век. Известен с талантливото си повествование и с дълбоките си проникновени мисли, той е считан от много хора за духовен водач и учител. Като един от най-значимите изследователи на човешката психика в литературата, Достоевски вярвал в безкрайната сила на човешката душа, винаги тържествуваща над насилието и собственото ѝ падение. „Хората, хората – те са най-важното. Те са по-ценни от парите". Големият руски класик заема почетно място и в съкровищницата на световната литература, а неговият роман „Братя Карамазови" е сред стоте най-велики книги на всички времена. На 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата. Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин-редник. Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикваха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”. През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.

Проф. Марио Хосен е новият артдиректор на фестивала "Варненско лято"

08 February 2019 16:35

Голяма част от събитията ще преминат под знака на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров

Започва Детският филмов фестивал в Пловдив

06 February 2019 10:00

За седма поредна година безплатните прожекции ще радват най-малките и техните родители

Всичко непубликувано от Дж. Д. Селинджър се подготвя за печат

03 February 2019 12:53

Синът на Джеръм Дейвид Селинджър за пръв път потвърди, че покойният автор на „Спасителят в ръжта“ е създал значително по обем, невиждано досега творчество, и че той и вдовицата на баща му „работят толкова бързо, колкото е възможно“, за да го подготвят за публикуване. Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след разказа „Hapworth 16, 1924“, излязал в „Ню Йоркър“ през 1965 г. В продължение на години се разпространяват слухове, че създателят на един от въздействащите литературни герои на ХХ век, Холдън Колфийлд, продължава да пише и през следващите десетилетия, които прекарва в село Корниш, Ню Хемпшир, далеч от общественото внимание. В ексклузивно интервю за „Гардиън“ неговият син Мат Селинджър разкри и потвърди окончателно, че баща му наистина не е спирал да пише – и всичко, което е написал, ще бъде публикувано. Мат Селинджър разказва, че баща му „беше пълен с идеи и мисли… докато караше колата си, понякога спираше, за да си запише нещо и се смееше на себе си – понякога ми прочиташе по нещо, друг път не — и до всеки стол имаше бележник“. Мат Селинджър, актьор и продуцент, отхвърли твърденията, появили се през 2013 г. за пет нови книги на баща му, включително един кратък разказ за Холдън Колфийлд и един на базата на краткия брак на баща му със Силвия, нацистки колаборатор. Тези репортажи бяха базирани на документален филм за автора, към който неговите най-близки роднини нямаха официален принос; Мат описа слуховете като „пълни глупости“, и „нямащи никакво отношение към реалността… всеки, който изобщо познава баща ми, ще намери за истерично забавна идеята, че би написал книга за краткия си първи брак. Тя е далеч от всякаква правдоподобност“. Когато Селинджър среща Хемингуей в Париж Мат Селинджър не разкрива подробности за разказите, въпреки че изглежда вероятно в тях отново да присъства семейството Глас, чиито членове често се появяват в публикуваната кратка проза на Селинджър. Той обяснява, че в по-късните работи на баща му „няма линейна еволюция“, като казва, че „става ясно, че той иска да играе различна игра“. Започнаха снимките на байопика за Дж. Д. Селинджър Мат и вдовицата на Селинджър, Колин О’Нийл, с която съвместно отговарят за литературното наследство на писателя, твърдят, че работят по материала, който все още не е готов за публикуване, от 2011 г. насам. „Той искаше да съберем всичко заедно – и поради обема на работата, той знаеше, че това ще отнеме много време. Баща ми писа 50 години, без да публикува, така че това е много материал. Забавянето не е поради нежелание или опит за предпазване: когато сме готови, ще го споделим. Това ще отнеме години – признава Мат Селинджър, въпреки че се надява да са по-малко от десетилетие. – Не дължим никому извинения, но вашите читатели трябва да знаят, че работим толкова бързо, колкото можем… а чувстам натиск да свърша тази работа, какъвто той не е изпитвал.“ Невижданите писания, казва Мат Селинджър, „определено ще разочароват хората, за които баща ми не го беше грижа, но не и истинските читатели… Мисля, че ще бъдат изключително добре приети от тях и те ще ги докоснат така, както всеки читател се надява, когато разтвори книга“. „Баща ми сподели, че всичко, което иска да каже, е в неговата проза, и повярвайте ми – то е там. Мисля, че когато повечето от творчеството му бъде публикувано, то ще покрива всичко, което вълнува читателите. Моята работа е да помогна това да се случи по-скоро”, казва той. Мат Селинджър работи и по предотвратяване публикациите на някои ранни разкази на баща си, за които самият той е казвал, че е нечестно да бъдат публикувани. „Представете си, че имате палто, което харесвате и някой влезе у вас и го открадне. Ето така се чувствам”, каза писателят пред „Ню Йорк таймс“ през 1974 г., след излизането на два тома с ранни разкази. Мат Селинджър ги описва като „младежки упражнения, част от развитието му като творец”. В България те бяха издадени от „Бард“. „Това не ми е приятно – казва синът на Селинджър за блокирането на публикациите. – Но го правя, защото баща ми би го направил, от любов към него и за да защитя работата и книгите му.“ "Площад Славейков"

Четири пиеси на Брехт

01 February 2019 13:28

„Към потомците“, четири пиеси, Бертолт Брехт, ИК Жанет 45, 2018 г., превод Константин Илиев, оформление Люба Халева

Започнаха празниците за Китайската Нова година

01 February 2019 06:30

Започна честването на традиционния Пролетен фестивал в Китай. Всъщност става дума за началото на Китайската Нова година, която ще настъпи на 5 февруари. Още за традиционни танци и игри, и какво се слага на трапезата - вижте от Теодора Гатева.

Истинска история за изгубване и намиране през Холокоста взе приза "Коста" за най-добра книга на годината

31 January 2019 13:16

"Скроеното момиче" на оксфордския професор Барт ван Ес бе, разказваща за мъчителната история на Лиен де Йонг, бе определена като сензационна и увлекателна, хвърляща светлина върху някои от най-наболелите въпроси на нашето време