Култура

11 октомври 2018 12:48

Националната литературна награда "Дора Габе" връчват днес в Добрич

Поетесата Камелия Кондова ще получи тази вечер приза на Националната литературна награда "Дора Габе". Номинацията ѝ беше утвърдена с решение на Общинския съвет на Добрич. За първи път наградата е връчена през 2003 г. по повод 115 г. от рождението на ...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Писателски клуб "Фортуна" от Русе представи обща книга

18 February 2019 16:37

Дамски писателски клуб „Фортуна“ е основан през 2016 г. Писателките търсят своето място в съвременната българска литература. Към днешна дата членовете на клуба са 17: от Русе, София, Бургас, Провадия, Ямбол, Малта, а седалището е в град Русе. През последните години са проведени две национални срещи в Трявна и в Русе.  Фортуните, в партньорство с  Клуб „Мечтание“, провеждат Националени конкурс за къс разказ „Мостове“.

16 февруари 1983 г. Умира Дора Габе

16 February 2019 07:30

На 16 февруари 1983 г. умира поетесата Дора Габе. Тя е родена на 28 август 1886 г. Дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна (1903), записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Англия. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) библ. поредица "Библиотека за най-малките". Редактор (1939-1941) на детското списание "Прозорче". Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество. За пръв път Дора Габе публикува като ученичка в Шумен стихотворението "Пролет" в сп. "Младина" (1900). Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" през 1905-1906. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията "Съвременна мисъл", "Златорог", "Полско-български преглед", "Демократически преглед", "Листопад", "Добруджански преглед", "Изкуство и критика" и др., във вестниците "Слово", "Епоха", "Вестник на жената", "Свободна реч", "Зора", "Женски глас", "Мисъл", "Съвременник", "Вестник на вестниците", "Дневник", "Заря" и др., в детските периодични издания "Светулка", "Детска радост", "Детски свят", "Другарче", "Детски живот", "Росица", "Славейче", "Весела дружина", "Прозорче" и др. След 1944 публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания "Славейче", "Дружинка", "Деца, изкуство, книги" и др. Първата лирична стихосбирка на Дора Габе "Теменуги" е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм. Редактор е на "Библиотека за малките" (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското списание "Прозорче" (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 г. завежда отдел "Културни връзки с чужбина" в Министерство на пропагандата (до 1947 г.). Дора Габе е съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Нейни съчинения: "Теменуги. Лирически песни" (1908 г.), "Малки песни" (1923 г.), "Някога" (1924 г.), "Малкият добруджанец" (1927 г.), "Мълчаливи герои" (1931 г.), "Буквар и първа читанка" (1936 г., в съавторство с Хр. Спасовски), "Когато бях малка" (1939 г.), "Партизанска поема" (1946 г.), "Неспокойно време" (1957 г.), "Нови стихове" (1963 г.), "Лирика. Избрани стихове" (1966 г.), "Почакай слънце" (стихове, 1967 г.), "Невидими очи" (стихове, 1970 г.), "Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова]" (1971 г.), "Стихотворения" (1975 г.), "Глъбини. Разговори с морето" (1976 г.), "Избрани стихове" (в 2 т., 1978 г.), "Избрани преводи" (1979 г.), "Поеми" (1982 г.), "Светът е тайна" (1982 г.), "Избрани стихове" (1982 г.) и много други.

Новият роман на Божана Апостолова „Завръщането на визона“ излиза от печат на 14 февруари

14 February 2019 13:51

Известната българска поетеса, писателка и издателка отдавна е превърнала любовта в централна тема на своето творчество. Но никога преди разказвана от нея история не е била толкова горчива, трудна, провокираща

Любовта на Ботев разкрита в книга

08 February 2019 12:13

Особена фаталност сближава трите жени, докоснали се до сърцето му - красивата Мария Горанова, начетената Парашкева Шушулова и всеотдайната Венета Ботева, които губят всичко най-ценно в разцвета на младостта си

5 февруари 2013 г. Умира Леда Милева

05 February 2019 07:29

На 5 февруари 2013 г. умира Леда Милева. Дъщерята на големия български поет Гео Милев е родена в София на 5 февруари 1920 г. Завършва Американския колеж в София през 1938 г., Институт за детски учителки през 1940 г. и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". през 1941 г. През 1944 г. става член на БКП и до 1950 г. е главен редактор на предаванията за децата и младежта в Радио София. Работи като редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", главна редакторка е на списание "Дружинка". От 1966 до 1970 г. е директор на Българската телевизия (днес БНТ). Работила е в министерството на външните работи, а от 1972 до 1978 г. е постоянна представителка на България при ЮНЕСКО в Париж. Била е председателка на българския ПЕН-център и на Съюза на преводачите. От 1980 г. е главен редактор на списание "Панорама". Леда Милева е била народен представител в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). За първи път публикува за деца през 1940 г. в книжката "Първи стъпки", където е и знаменитото стихотворение "Зайченцето бяло". Авторка е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца: "Заю на разходка" (1946), "Сред житата" (1952), "Вълни, чайки и деца" (1961), "Бели лястовички" (1962), "Влак-юнак" (1967), "Цветни приказки" (1969,1 977), "Черно фламинго" (1978) и други. Сред най-известните приказки в стхове и поеми на Леда Миева са "Работна Мецана", "Сиводрешко и Бързобежко", "В една зоологическа градина", "Чайката Белушка", "Мустакатият Иванчо", "Ирина в детската градина". Няма български куклени и драматични театри, в които да не са поставяни пиесите "Когато куклите не спят", "Златоперко", "Пътешествие в джунглите", "Вълшебните очила", "Пергелко", "Червената кокошчица"... Нейни стихове и пиеси са преведени на английски, арабски, руски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици. Леда Милева е превела на български език стихове от Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети, Силвия Плат и др. и е съставител, заедно със съпруга си Николай Попов, на антологиите "Американски поети"(1970). "Американски негърски поети" (1975), "Нощен дъжд" - съвременни английски поети (1980), "Африкански гласове" (1987). Участвала е в редактирането на съчиненията на баща си Гео Милев. Удостоявана е с орден "Св.св.Кирил и Методи", първа степен (1959); орден "Народна Република България"ь първа степен (февруари 1970); орден "Стара планина", първа степен за изключително големите й заслуги към Република България в областта на културата (18 май 2006). Зайченцето бяло Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило. Зайчето разбрало, че е закъсняло. Хукнало да бяга, както му приляга, но във тъмнината сбъркало следата! Седнало да плаче малкото юначе. На кого да каже път да му покаже? Спряла под елата с лампичка в ръката малката Светулка, на щуреца булка. Зайчето видяла, пътя му огряла. Отишло при Зайка, милата си майка.

Топ 10 на Книжен център "Гринуич"

04 February 2019 11:22

1. "Живот в скалите" от Мария Лалева - издателство "Книгомания" 2. "Последен ход" от Дейвид Балдачи - издателство "Обсидиан" 3. "Тънкото изкуство да не ти пука" от Марк Менсън – издателство "Хермес" 4. "Кратки отговори на големи въпроси" от Стивън Хокинг - издателство "Бард" 5. "Разкази и повести" от Константин Константинов - издателство "Колибри" 6. "Човекът в търсене на смисъл" от Виктор Франкъл – издателство "Хермес" 7. "Тъмната страна" от Коуди Макфейдън - издателство "Сиела" 8. "Лимонов сладкиш с маково семе" от Кристина Кампос - издателство "Хермес" 9. "Топ мистериите на България" от Слави Панайотов - издателство "Оз books" 10."Дълга тъмна нощ" от Майкъл Конъли - издателство "Бард" Площад Славейков

Нова поредица в Литературния клуб на Столична библиотека – „Литературните медии“

01 February 2019 16:59

Тя има за цел да представи пред четящата аудитория литературните издания – в интернет и на хартия, – които са действащи в момента

Поколение и поезия

31 January 2019 14:13

Това е книга за лицата на надеждата в литературата, за тяхното сложно разпознаване в общност, понякога – за преждевременното им състаряване в битка за власт, а друг път – за отказа им от тази битка и за самосъздаване в самота. Публикуваме откъс от изданието на „Кралица Маб“ и департамента „Нова българистика“ на НБУ.

Здравка Евтимова: Децата в Америка може би ще се изплашат от моя разказ

28 January 2019 11:10

Здравка Евтимова е искала да бъде лекар, но се е страхувала от кръв. Именно кръвта обаче, я прави известна чак в Америка. “Кръв от къртица“, разказът, който влезе в учебниците по литература в САЩ, редом с творби на Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт, приковава вниманието на оценяващата комисията "със своя непреклонен хуманизъм". Но Евтимова не крие любовта си само и единствено към България и българския език и споделя, че не

Писателите и антисемитизмът

26 January 2019 11:20

Пишейки тези редове, искам да заявя отговорно – със сигурност няма нито един голям български писател, който да е изповядвал или практикувал антисемитизъм.