Християнство

08 ноември 2018 07:00

Благодарите ли за ангелите?

Празниците са създадени, за да се празнуват. В християнския календар на днешния ден ще прочетете „Архангеловден“. Онези, които носят имена на ангели, ще очакват да ги поздравяваме и ще се чувстват специални. Повече от наясно съм, че в едн...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Търновският пастир

20 January 2019 07:00

В ранното юлско утро Евтимий се събуди с главоболие и тревога, беше спал само няколко часа. Цяла нощ под светлината на малката лоена свещица писа окуражителни и напътствени писма на някои от епископите в църквите в провинцията. Апокалиптични картини му се явяваха вече и насън, и наяве. Турците ревяха пред стените на града вече трети месец и заплашваха, че ако защитниците не предадат града доброволно, всичко живо ще премине под турския ятаган. Патриархът не беше ял от три дена и едва стоеше на краката си. Избелялото му расо се беше протрило отпред на колената от постоянната молитва:  „Боже, ако е възможно, направи чудо, за да ни отмине тази чаша, но не както ние искаме, а нека да бъде според Твоята воля! Давай сила в ръцете на бранниците и сломявай духа на нечестивите агаряни! Спаси народа български!“    Въпреки многодневния пост и бдение, които бяха изтощили тялото му, Евтимий беше успял да запази живия блясък в очите си и това окуражаваше всички, с които разговаряше. Царят му беше предложил да се евакуира заедно с някои от най-верните телохранители от свитата си, ала той отказа с думите: „Моето място е при моето стадо!“    Пастирът се оттегли в килията си в усамотение и молитва. Всичко вече беше предрешено. Евтимий знаеше, че това не е краят на неговия народ. Той си припомняше писанията за мъките и страданията на евреите в Египет и Вавилон. От историческите летописи в Константинополската библиотека знаеше, че всяка велика и силна империя и всеки добре укрепен град и крепост дължат своята здравина само на Божието благоволение. „Ако Господ не пази града, напразно бдят стражите“ - мислеше си Патриархът.    На другата сутрин 17 юли лето Господне 1393 Търновският Владика знаеше, че градът е обречен. Бог му беше пратил видение в сън за бъдещите зловещи векове под сянката на тъмната власт на агаряните. Пастирското сърце на Евтимий се късаше и скърбеше, когато гледаше на площада посивелите и изтощени защитници на града, когато виждаше обезумелия поглед на майките с невръстни дечица. Като верен пастир, той беше там: при своя народ, при ранените бойци, даващ последна утеха на умиращите. В църквата всеки ден изричаше насърчителни слова: „Братя и сестри, да не отслабва вярата ви! И в робство Господ вашият Бог няма да ви изостави! Ще дойде време и Господ ще избави народа си! Поробителят може да ви отнеме всичко, но не може да ви отнеме вярата в Спасителя на душите ви. Където и да ви изпратят поробителите, не забравяйте за вярата, учете децата си на Божието слово. Ако някой ви говори за друго благовестие, различно от това, което сте получили, анатема да бъде!“    Градът вече беше паднал. В църквата се бяха събрали повечето от градските първенци и духовници. Турците безчинстваха и грабеха. Патриархът събра някои от по-знатните градски хора и излезе да преговаря с победителите. Турският паша Сюлейман Челеби гледаше презрително скромната аудиенция начело с духовника.    -    Ти победи - започна тихо Патриархът, - Бог така пожела. Вземи каквото ти е угодно, но в името на Господа пощади живота на народа! Убий мене, аз съм отговорен за съпротивата, която ти оказвахме три месеца.    Сюлейман се изсмя презрително, един от неговите съветници му прошепна нещо на ухото. Устните му се разтегнаха в тънка лукава усмивка.  -    Така да бъде, нека да видят всички колко е благороден Сюлейман Челеби. До два сахатя време да ми съберат всичкото злато на града в черквата и всички люде с царска кръв да ми се представят заедно със семействата си. Ако намеря на друго място и една монета злато, всички ще ви изгоря – яростно изрева Сюлейман. - А този - посочи той към Евтимий, - го водете на площада и пригответе дръвника.    „Краят настъпи“ - помисли си пастирът и протегна напред врата си на дървения пън, на който беше полегнал. Чуваше воплите и плача на събралите се на площада хора от паството. „Господи, не им го зачитай за грях, те не знаят какво правят!“ - помоли се аскетът с думите на своя Господ и зачака смъртта си. Стори му се, че чака прекалено дълго, зачуди се какво става. Тишината беше смущаваща, това място никога не бе познавало такова безмълвие, дали пък вече не беше свършило - не бе усетил никаква болка, нито страдание, нищо.    Патриархът отвори очи. Погледна и видя хората на площада застинали в изумление. Евтимий се обърна и го видя – Ангелът държеше ръцете на палача, а той самият беше плувнал в пот и побелял като бяло платно за риза. После политна назад и се строполи като мъртъв. Турците се засуетиха, но не посмяха да направят нищо на Евтимий, затова той бавно се запъти към църквата „Възнесение Господне“, следван от тълпата миряни.   В това време турците бяха избили хората с благородническо потекло. Сюлейман беше разпоредил да ги съсекат там, в черквата „Свети Георги“ и да я запалят, за да не може никога да се възроди повече българското царство. На другия ден излезе заповед да заточат Патриарха някъде на юг, а народа на Търново - на север и изток. Евтимий вдигна ръка за последен благослов и тръгна, воден от турския ескорт.    -    На кого ни оставяш, отче? - викаха и плачеха хората. -    На Господа ви оставям - извика Патриархът, - на Исуса Христа, на Бога Отца и на Духа Светаго!    Направи кръст над множеството и тръгна. Сърцето му се късаше за поробеното му стадо, а сълзите мокреха брадата му. „Боже, изпрати работници на нивата си - молеше се пастирът - избърши тези сълзи! Изпрати учители и просветители! Не позволявай на народа да приеме чуждата вяра! Амин!“   Дали Господ отговори на тези молитви? Историята го доказва. Ако можете, разходете се в Търново днес и повървете в стъпките на Патриарх Евтимий. Ако сте далеч от древната ни столица, в сърцето си се опитайте да си представите тези героични времена. Благословен на бъде Бог, който никога не забравя народа ни, нито ще ни изостави, ако уповаваме на Него!   

Как да се моля за съпруга си?

17 January 2019 07:00

Едно от най-добрите неща, които всяка омъжена жена може да прави всеки ден, е да възхвалява Бога и да Го моли Неговата воля да се изпълни в живота на съпруга ѝ. Предлагаме ви 5 силни молитви, чрез които ще въоръжите брака си с Божието слово и ще инвестирате в духовния живот на вашия съпруг, независимо дали той е вярващ или не.   1. ДА НАМИРА НАСЛАДА В ХРИСТОС Благодаря ти, Боже, че знаеш сърдечните копнежи на съпруга ми много по-добре от мен. Знаеш за какво жадува той. Знаеш как тези копнежи влияят на решенията му и как тези решения влияят на брака ни. Ти си Бог, който задоволява жадуващата душа. Изпълваш гладната душа с добри неща. Пред Теб е сърцето и душата на моя съпруг. Аз го издигам пред Теб и Те моля да му дадеш всяко добро, от което се нуждае (Псалм 107:9; Матей 6:8). Светът предлага толкова много неща, които временно да задоволят нуждите му. Изкушенията изобилстват, но Ти си неговият щит и негов защитник.  Моля Те, помагай му да устои на дявола (Псалм 28:7; Псалм 59:9; Яков 4:7). Благодаря Ти, Боже, че можеш да премахнеш всеки белег, който дяволът е оставил върху сърцето на съпруга ми. Ти си неговият изцелител. Нека балсамът на съвършената Ти любов и милост докосне раните на сърцето му и ги изцели (Битие 50:20; Изход 15:26; Псалми 23:3; Еремия 17:14).   2. ДА БЪДЕ МЪЖ, КОЙТО ДЪРЖИ НА ДУМАТА СИ Отче, Твоето слово ме удивлява. Светът търси следващото перфектно решение на всички проблеми, а Ти винаги предлагаш отговори чрез Твоето слово. Изпратил си словото си, за да ни храни и и съветва. Нека сърдечното желание на моя съпруг да бъде да израства в словото Ти и то да бъде изключително удовлетворяващо за него (Псалми 107:20; Притчи 3:8; Псалми 119:24; 103). Ако Твоето слово бъде негов източник на мъдрост, аз ще бъда сигурна, че нашият дом е под Твое ръководство. Доверявам се на Твоето слово, че ще дадеш на съпруга ми нужното разбиране за нашия брак, за да успяваме във всичко, а и много повече от това, според както си обещал (Ефесяните 1:8, 17; Яков 1:5). Ако сърцето му се стреми към Твоето Слово, той ще търси да бъде едно и с мен. Твоите начини ще станат негови начини. Твоята вярност към мен ще стане негова вярност към мен (1 Коринтяни 6:17; Марка 10:8; Галатяни 5:23). Изпрати му изобилие от доверени приятели, чиято вяра е силна и твърда. Нека бъдат мъже, които не се осланят на себе си, а уповават на Теб, Господи!   3. СМИРЕНИЕ И СМЕЛОСТ ДА ПРИЗНАВА НУЖДАТА СИ ОТ БОГА Благодаря Ти, Отче, за дара на Исус и неговия съвършен пример за смирение. Исус показа обичта си към нас с голямо смирение и подчинение. Той се отрече от небесните удобства, за да ни спаси. Той избра да търпи изкушения, подигравки, отхвърляне и дори смърт. Той счете, че моите нужди са по-важни от неговите. Боже, Ти очакваш съпругът ми да ме обича, тъй както Христос обича църквата. С голяма любов към него, аз Те моля да му помогнеш да ме обича с Твоята любов (Ефесяните 5:25). Знаеш, че изкушенията са много. Знаеш как светът му влияе, за да разчита на себе си. Ти разбираш страховете и несигурността му. Той е просто човек и е в опасност да отрече нуждата си от Теб, Господи. Не искам да го виждам как унищожава живота си или брака ни поради гордост (Притчи 18:12). Моля Те, помажи го със свръхестественото смирение Христово, за да осъзнава нуждата си от Тебе по всяко време.   4. НЕКА ВИНАГИ ДА ТЕ ПРОСЛАВЯ Няма никой, който да се сравнява с Теб, Господи. Ти си достоен за прослава (3 Царе 2:2; Псалми 16:8). Нека съпругът ми Те прославя. Нека лично да преживее величието и силата Ти. Нека живее с убеждението, че Исус има власт над всички неща на земята и в духовното царство (Псалми 145:3; Ефесяни 1:22). Отче, моля Те да му дадеш дара да те хвали при всички обстоятелства. Нека Твоят дух непрекъснато да го изпълва, така че устните му винаги да призовават Твоето име (Псалм 22:3; Филипяни 2:10; Евреи 13:15) Научи го да Те хвали в най-тежките си моменти. Нека да издига Твоето име по време на изпитанията и преди победите. Нека вярата му в Теб да го поведе смело към обещаната земя, въпреки зловещия гигант на страха и съмнението. Използвай Твоето Слово, за да го наставляваш.   5. ПРЕОБРАЗИ МЕН, НЕГОВАТА СЪПРУГА Господи, Ти си обещал, че добрата съпруга е дар от Теб. Искам да бъда отлична съпруга за моя съпруг, за да има повод да се радва с мен (Притчи 18:22, 12:4). Ти знаеш всяка една от слабостите ми и как те влияят на ролята ми на помощник. Научи ме, Господи, да разпознавам нещата, които са против волята Ти. Научи ме как да изразявам емоциите си. Искам да ги предам в Твоята ръка, за изцеление. Покажи ми как да премахна онези неща, които ще влошат връзката ми с моя съпруг (2 Коринтяни 12:9–10; Лука 12:2; 2 Коринтяни 4:18; Ефесяни 1:8, 17). Нека силата на Твоето слово преобрази мотивите ми. Господи, учи ме неуморно, за да бъда жена, която уважава съпруга си с думи и дела. Нека Твоите нежност, благост, доброта и смирение да станат мои (Римляни 12:2; Ефесяни 5:22–24; Колосяни 3:12). Искам да бъда сериозна жена, която не тормози съпруга си с караници и недоволство. Моля Те, използвай ме, за да съградя спокоен дом за моя съпруг. Използвай ме, за да го насърчавам да Те търси и да живее за Теб.    Моля всичко това с пълна увереност, че Божият Син Господ Исус Христос и Светият Дух действат в моя брак за прослава на Бога Отца. Амин.

Християните и хората от периферията

14 January 2019 07:00

Историята с Вартимей се развива в покрайнините на Йерихон, града на палмите (2Лет 28:15), на разстояние само 6 часа от Йерусалим. В древността, Йерихон е бил един от най-големите градове в Палестина и един от най-древните в света. С града се свързват ключови исторически събития и личности, включително и библейски. Родом от Йерихон, например, е една от ключовите жени в родословието на Исус – Рахав. Впоследствие градът е първият, който е превзет от израилтяните в Ханаан, посредством свръхестествена намеса на Бога. По-късно, Йерихон се превръща нещо като в щаб-квартира на пророк Елисей, а един от водните му извори получава свръхестествено изцеление, известен до днес като кладенеца на Елисей. И сега виждаме, как в дните на Исус, Йерихон отново е мястото, където се разгръща Божията сила и благодат. Този път в живота на един от неговите онеправдани и отхвърлени жители – слепеца Вартимей, който, отгоре на всичко, е нищ, и е може би най-известния слепец и просяк в цялата Библия, и историята въобще.   Като просяк и като човек със сериозен физически проблем, Вартимей стоеше край пътя, встрани от хората, които минаваха. Както се случва, впрочем и днес, когато човек има проблеми в живота, духовни, физически, материални, лични или семейни, неговото място обикновено е „край пътя“, в периферията на общественото внимание и среда. От една страна, в подобно състояние, самият човек е затруднен да върви редом и в крачка с останалите, да бъде като другите, и съвсем естествено той се отдръпва и забави ход, и може дори съвсем да спре край пътя.   От друга страна обаче, и хората - къде съзнателно или не, възприемат и се отнасят към човека с проблеми, като с някой, който им е в тежест, ненужен, излишен, по-добре да си стои там, край пътя, както още Соломон го описва в Притчи 19 - „Богатството привлича много приятели…и всеки иска да е приятел на щедрия човек. Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма…“   Истината е, че всеки един от нас, всеки момент може да се окаже в същото положение като Вартимей. Никой не е застрахован срещу такива превратности в живота, които биха могли да ни отведат в някоя крайпътна канавка, където вместо надежда, да намерим безнадеждност и отчаяние, от „полезни и нужни“ да се превърнем в „товар“ дори за най-близките си. Затова реакцията на Исус тук ни отрезвява и учи: докато вървиш, не подминавай онези, които са спрели. Докато си добре, не подминавай онези, които са зле. Докато си на пътя, не подминавай онези, които са край пътя. Защото утре може да си ти самият там.   Всички знаем какво представляваше отношението на фарисеите и книжниците. Едно от очевидните им разногласия с Христос беше именно отношението им към маргиналите на юдейското общество. Това са нищите, слепите, прокажените, бирниците и грешниците, обладаните от демони, отчаяните и отрудените хора. Тях юдейският религиозен елит отминаваше като нещо малоценно и дори нечисто, защото видите ли, самите те са наказани от Бога, а сега могат да повредят и моята собствена ритуална чистота и праведност. Затова и свещеникът, и левитът предпочетоха да отминат нападнатия от разбойника в притчата за добрия самарянин (Лука 10). И сигурно се сещате за момента, в който, Исус се обръща към самите книжници и фарисеи в Матей 23 и съвсем откровено им казва, че в грижата за собствената си праведност, те забравиха и пренебрегнаха милостта и любовта, която е най-важна в закона.   Срещата на Исус с Вартимей е различна и показателна за Божият характер, и как всеки вярващ в Него трябва да се отнася към хората в периферията. Забележете, Исус не се замисля изобщо за това какъв е човекът и какво е отношението на другите към него. Нито, дали това ще попречи на Неговия имидж и чистота. Щом има нужда, Той трябва да спре, да чуе болката и помогне. В Христовото служение сегрегация няма. За Бога е ценен всеки човек. И Неговото изкупително Царство е за всеки. И Той прави така, че Неговата сила, прошка и помощ да бъде достъпна дори и за презрения от всички, Вартимей. И затова Исус се спира, интересува се, съжалява и помага. А в своите наставления към учениците ще им каже „бъдете милосърдни (на гръцки буквално „отзивчиви“), както и вашият Отец е милосърден“ (Лук 6:36). И с това отправя предизвикателство и към теб и мен, днешните ученици на Исус: какво трябва да е нашето отношение към хората край пътя.    Какви са уроците, които Бог е вградил в образа на самия Вартимей – човекът край пътя, където всеки може да се окаже на неговото място? Някои от нас може би са вече там и се чудят как да се справят с тази социална, духовна и емоционална позиция и състояние. Животът е едно вълнуващо пътуване, но в същото време, той не винаги е гладък и лесен. Понякога настъпват такива обрати и обстоятелства, когато наранени, паднали, претърпели загуба неочаквано се оказваме край пътя. Бракът върви добре, но в един прекрасен момент се разпада и някой остава край пътя. Храним се здравословно, витамини, добавки, редовни прегледи, и изведнъж разбираш, че си тежко болен, и без да си се усетил, седиш край пътя – отчаян и отхвърлен. Вчера си работил, а днес ти сервират неприятна изненада, че си в списъка на уволнените. И ти се чувстваш изритан от пътя, в канавката. В нещастието си някои се отчайват и затварят, други роптаят и търсят виновници, сочейки пръст към Бога, дявола или хората. Трети разчитат на подаяние и превръщат милостинята в занаят. Има обаче и други, които осъзнават положението си, но вместо да се примиряват с него, те търсят възможности за промяна, търсят изход и когато усетят шанса за промяна, те гледат на всяка цена да не го изпуснат.    Това са хората като Вартимей, което ни показва, че човек дори и да се окаже в тъмната част от живота, не бива да се примирява с това положение и да остава в него, а да копнее в търсиене на промяна. Понякога животът край пътя изглежда, че е спрял. Но това не е така! Животът продължава независимо дали си на пътя или край пътя. Затова колкото по-бързо пожелаем и потърсим изцеление и промяна, толкова е по-добре за нас, толкова по-малко изгубено време на излишни емоции и страдания. Оплакването и обвиненията нищо не постигат, освен загуба на ценно време. Вижте Вартимей! Още щом този слепец долавя шума на наближаващия народ, сред които и Исус, той осъзнава, че това е неговият шанс. Той започва да вика. Разбира се, всеки, който разчита на милостиня, също вика. Но по-нататъшното развитие на историята показва, че Вартимей не е викал за поредната порция хляб, неговият вик за милост не е бил вик за още няколко подхвърлени монети в кесията, но е бил вик за промяна…   Очаквайте продължение...  

Как да прославяме Бога?

11 January 2019 07:00

Християните са познати с това, че животът им е проповед, която има за цел да изтъкне не тях самите, а Бога, в когото вярват и на когото са посветили живота си. Как обаче да прославяме Бога в нашето ежедневие, което е също толкова напрегнато и сложно, както и всекидневието на невярващите хора?    Ние прославяме Бога чрез нашата вяра. Нищо не е по-свръхестествено от вярата в благовестието. Вярата в божествената истина, разкрита в Писанията, е дар, който малцина притежават. Ние сме повярвали не защото сме по-мъдри или по-добри от останалите хора, а защото Бог е излял върху нас благодатта на Своето откровение. Всички религии учат, че човек може да угоди и да се хареса на Бога чрез придобити заслуги и усилия. Единствено благовестието изисква приемане на извършеното от Христос, без дела от човешка страна. Единствената причина и основание човек да се представи одобрен и праведен пред Бога е вярата в Исус Христос. Ние прославяме Бога чрез решенията, които вземаме. Винаги когато изберат да кажат „не“ на греха или когато вземат решение да трупат небесни съкровища, християните прославят своя Господ. Ярък пример за това е Елизабет Елиът, която след убийството на съпруга ѝ, мисионера Джим Елиът, взема трудното, но благословено решение да остане сред индианците, извършили убийството, за да продължи да им показва любовта на Христос. Тя ясно осъзнава, че това нейно решение може да доведе до смъртта на детето ѝ и нейната собствена гибел, но избира да се довери на Божия глас. В резултат на това убийците на съпруга ѝ стават християни и ревностни свидетели на благовестието за Божия прослава. Ние прославяме Бога чрез начина, по който реагираме на изпитанията и страданията. В посланието до Филипяните 1:18, писано от затвора, апостол Павел споменава, че е готов да се радва при всички обстоятелства, защото чрез него се проповядва благовестието. Подобна реакция не е типична за обикновените хора, които в такива случаи сигурно биха се оплаквали и негодували. Павел обаче избира да прослави Бога в своето страдание, като не обръща внимание на условията, които го заобикалят. Той е устремил поглед към вечната награда в Христос, която неизменно го очаква, защото целта му е да служи на Христос, без да желае земни облаги. Ако желаете животът ви да служи за прослава на Бога, вярвайте Му с радост и упование, вземайте решения с оглед на Неговата воля, изучавайте Словото Му и тогава ще бъдете в състояние да се радвате дори и в моменти на страдания и изпитания. Това ще накара околните да разберат, че следвате примера на Христос, който пострада без вина в изпълнение на волята на Своя Небесен Баща.   Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева

Знаеш ли си мястото?

07 January 2019 07:00

Да бъдеш внук на великия първосвещеник Аарон означаваше да не мислиш за утрешния ден. Прехраната и жилището ти бяха осигурени. Не трябваше да мислиш и за професионална ориентация, защото тя се определяше автоматично по силата на кръвта. Звучи идеално, докато едно ангелско посещение не промени всичко. Когато Гавраил се появи в светилището, за да оповести раждането на Йоан, баща му Захарий едва ли е предполагал, че вместо гордо да заведе сина си в храма, където да заеме мястото му, ще трябва да го търси из пустинята, ако иска да говори с него.   Животът на Предтечата Йоан е уникален, както и Божият избор. Господ беше решил да избере синът на един свещеник, за да застане в пролома и да подготви пътя за Неговия Син. Не зная дали някой някога е искал да бъде на мястото на великия Йоан. Едва ли? Кръстителят ме удивлява със своето смирение, себеотдаване, пламенност, но преди всичко с това, че си знаеше мястото. Хората идваха при него, без да ги е канил. Той нямаше нужда от реклама за събиране на аудитория. Множествата се стичаха при него, не защото посланието му беше приятно или пък защото той самият беше представителен. Точно обратното. Беше заменил красивите свещенически дрехи с груба кожа. Господ го хранеше със скакалци и див мед, и влагаше в устата му думи, от които настръхваха фарисеи, войници, та и самия Ирод.   Предтечата си знаеше мястото. Познавате ли проповедник, който да е готов да изпразни църквата си, като изпрати слушателите си при някой, който е по-добър от него? Много се съмнявам. Йоан обаче не се поколеба да изпрати своите ученици при Онзи, заради Когото всъщност се беше родил. Краткият му, но огнен живот имаше една-едничка цел. Този единствен по рода си първосвещеник изпълни ролята си по необикновен начин, защото целта на живота му бе да слуша Светия Дух. Господ не греши. Той изпълни закона до най-малката подробност. Във водите на Йордан влезе Божият Агнец. Там го чакаше първосвещеникът Йоан, за да положи ръце на главата Му и да Го изпрати на мисията, за която беше дошъл. Това беше своеобразен символ на славния Йом Кипур. Денят на изкуплението наближаваше и щеше да бъде последният.   Кръстителят си знаеше мястото. Не само че изпрати собствените си ученици да следват Агнеца и призова всички евреи да повярват в Него, но и не се уморяваше да повтаря едно и също трудно и „неудобно“ послание. Едно и също всеки ден, ден след ден: „Покайте се! Царят идва! Царството наближава!“ Вие уморихте ли се да споделяте едно и също свидетелство всеки ден? Скъпи проповедници, досадно ли ви е неделя след неделя да се изправяте на амвона и да повтаряте все същата „стара повест“? Когато се уморите, спомнете си за Кръстителя.   Йоан си беше на мястото, дори и в тъмницата. Попадна там, защото един първосвещеник не прави компромис с истината и с греха. Беше дошъл, за да се смалява, а Исус да расте. Не само говореше за това, но и на практика живееше онова, което проповядва. И ако се питате защо Предтечата изпрати ученици до Агнеца със странни въпроси, днес нека ви споделя моето мнение. Кръстителят беше последният старозаветен пророк, изпратен с уникална мисия. Ако пророците преди него предсказваха начина, мястото, раждането, страданието на Месията, то Йоан беше неповторим, защото лично Го видя, посочи, „помаза“ за служение чрез кръщението и изповяда, че той е само слуга. Йоан си знаеше мястото.    Йоан зададе своите въпроси на Христос, защото знаеше, че ще получи отговор. Йоан не се съмняваше. Йоан чакаше. Дали някой беше излязъл от тъмницата на Ирод невредим? Преди да приключи кратката си мисия по възможно най-жестокия и унизителен начин – заради омразата, каприза и прищявката на една коварна жена, Йоан трябваше да бъде подготвен за края си. Христос се погрижи за това. „Идете и кажете на Йоан това, което виждате и чувате...“ Какво по-превъзходно послание? Йоане, можеш да се оттеглиш с мир. Време ти е за небесната слава. Работата ти е свършена. Месията вече е в действие. Агнецът се е запътил към олтара. Преди обаче да застане на него, има време да покаже със слово и на дело, че наистина е непорочен, свят, съвършен, безгрешен, без недостатък.    Йоане, твоята мисия беше кратка, но славна. Ти не поиска нищо за себе си. От началото до края ти си знаеше мястото. Ти беше само приятел на Младоженеца. Това е най-несравнимото място, Йоане! В тъмницата е непрогледно, но ти нямаш нужда от факли. Достатъчни са ти думите на Агнеца. Няма по-велик от теб, Йоане! Време е за слава. Не е нужно да видиш лично, нали? Важното е да знаеш. Ти си последният първосвещеник, Йоане! Време е да си тръгваш. И защото страховитият Ирод всъщност се бои от теб, ще трябва да останеш на мястото на съвършеното смирение, за да преклониш глава пред меча, поради прищявката на жестока жена. Не се бой, Йоане! Ще се видим много скоро!   Знаеш ли своето място? Призован ли си? Имаш ли мисия? Готов ли си за тъмницата? А за омразата? А за меча? А за славата?  

Извади първо гредата от своето око!

05 January 2019 07:00

Исус говори много за онези вярващи, в чийто живот липсва съдържание и които не са напоени с Божието слово, което да ги ръководи. В проповедта на планината Исус говори за един грях, който често не осъзнаваме. В Матей 7:1 Той заявява: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Това е един грях, който много лесно ни се отдава. Независимо какви битки водим в живота си, това е грях, в който лесно падаме. Осъзнавам за себе си, че съм склонен да осъждам, готов съм да критикувам. Имам силно развито чувство да оценявам делата на другите.   Исус говори на фарисеите,  хора, които бяха професионалисти в това да осъждат другите. Когато правеха добро, искаха всички да ги видят. Когато другите съгрешаваха, фарисеите правеха всичко възможно да разтръбят чуждите грехове, а тяхната основна работа беше да ги изтъкнат.   Дали не е време да обърнем внимание на този грях и да си дадем сметка дали не можем да бъдем обвинени в него? По дефиниция осъждането означава „укоряване, презиране, порицаване“. То е юридически термин, който включва идеята да завлечеш някого в съда, за да бъде призната вината му и да получи присъда.   Трябва да подчертаем, че Исус не иска да бъдем хора без мнение, тоест, "ниски като тревата", само защото Той очаква от нас да бъдем смирени. Христос очаква Неговите да бъдат кротки, но не и да нямат мнение. Как обаче да се опазим от греха на осъждането?   В Матей 7:15 Христос предупреждава срещу лъжливите пророци, като пояснява, че можем да ги разпознаем чрез делата ми. В Матей 18 са дадени насоки как да поправиш брат си, а в Галатяни 6, апостол Павел съветва да коригираме братята и сестрите с кротък дух.   Трябва ли християните да са толерантни и какво означава това? Толерантността следва идеята: „Аз те уважавам, въпреки че по някои въпроси имаме разногласия“. В съвременното общество обаче сме извъртели идеята за толерантност. Толерантност означава ли, че сме длъжни да ръкопляскаме на хората около нас за греховното им поведение, защото не трябва да ги осъждаме? Как да разграничим двете неща? Според Исус какво означава да бъдеш толерантен? Означава ли ти да си вървиш натам, аз – насам, а само Бог да има право да ни съди. Нека разгледаме нещата на по-дълбоко ниво. Исус беше против духа на осъждане, затова нарича фарисеите – лицемери. Какво представлява осъждането?    Осъждането е коравосърдечие – толкова си критичен към даден човек, че си готов да го убиеш в съдебната зала на сърцето си. Улавям се, че се настройвам срещу хора, които са критични към мен. Когато някой ме настъпи, изпитвам желание да му го върна. Някои съветват да се брои до 10, за да се уталожат чувствата. Според мен, ако аз броя до 10, обвиненията в сърцето ми ще станат още повече. Според думите на Павел в Римляни 7 глава, откривам в себе си един различен духовен закон. Въпреки че се владея в действия и в думи, в съдебната зала на сърцето си осъждам хората на смърт. Казвам си: „Няма да се занимавам с теб! Няма да говоря с теб! За мен ти си нищо!“ Наясно ли сме какво възпламенява нашата критика? Защо поставяме хората на съдебната скамейка? Кои неща ни пречат най-много? За себе си лично откривам, че съм най-критичен към хората, които са като мен. Забелязали ли сте, че всеки обвинява хора, които вършат нещата като него? Лекарите критикуват лекари. Строителите обвиняват други строители. Защо е така? Задаваме си въпроси от рода: „Защо другите успяват, а аз не? Значи са успели с измама. Не може другият да е по-добър от мен?!“ Задавам въпроса:  „Кое е най-голямата греда в живота ти, в твоето око?“ Препоръчвам ви, когато сте спокойни,  да седнете и да напишете кои неща ви дразнят у другите хора. Вярвам, че ще стигнем до откровението, че нещата, които най-много ни дразнят у другите хора, са същите онези неща, с които ние самите имаме проблеми. Ние трудно прощаваме на другите неща, които бързаме да простим на себе си. Обикновено сме склонни да осъждаме песъчинката в окото на другия, докато в моето око има цяла греда. В текста на Матей гръцката дума за „греда“ е „бикас“, което означава „биндерна града“, огромна талпа, свързваща всички подпорки на покрива. А сега нека да я  сравним с треската, която се забива с пръста и ти трябва игла и повече светлина, за да я извадиш. Често пъти се мъчим да извадим треската в окото на човека отсреща, а в нашето око има огромна греда. Исус нарече фарисеите „лицемери“, защото вътрешното им естество се различаваше от онова, което показваха отвън. Дали ние показваме коравината на сърцето си, когато осъждаме другите?  Осъждането е заразно – Помните Халев и Исус Навиев, нали? Те единствени бяха готови да вървят напред, докато останалите 10 съгледвачи, изпратени от Мойсей дойдоха с негативна оценка за Ханаанската земя. Оказа се, че техният негативизъм е заразен, дотолкова че от цяло едно поколение евреи, само 2 влязоха в Обещаната земя. Как така негативните неща се разпространяват толкова лесно? Една клюка бързо се разпространяване със скоростта на светлината, докато добрите новини са малко и е нужно да има специална рубрика за тях. Не е ли странно, че същото се наблюдава и в църквите? Помислете си колко от молитвите, които чуваме и самите ние принасяме, са за благодарение и колко от тях са молитви за нужди? Кои са повече? Готови ли сме да се заразим със склонността да осъждаме другите, подобно на грипа? Имаме ли такава слабост? Защо лошите неща се помнят по-дълго? Едно от обясненията е, че били свързани с негативните чувства? Не ви ли прилича на играчката с  „йо-йо“ ефект? Обикновено ефектът се връща при теб. Затова в Матей 7:2 Исус предупреждава, че „с каквато мярка съдиш, така и ти ще бъдеш осъден. С каквато мярка мериш, така ще премерят и теб“. Българската поговорка в случая е: „Каквото повикало, такова се обадило.“ В Матей 6:14, Христос е категоричен: „Ако вие простите, и Бог ще ви прости. Ако вие не простите и на вас няма да бъде простено.“ Това са 2 страни на една и съща монета – Не съдете и простете! Осъждането ни осакатява и парализира – Осъждането е пълна противоположност на милостта. Защо сме склонни да губим усещането за Божията благост? Благостта е равнозначна на благодатта. Благодатта означава да не получиш, каквото заслужаваш. Благодатта не може да бъде заслужена. В осъждането няма милост. Христос ни съветва да бъдем милостиви, за да има и Бог милост към вас. В тази връзка авторът на Евреи 3:13 ни увещава да внимаваме, да не би „някой да се закорави чрез измамата на греха.“ В изследване на болестите на „нервна почва“, американският лекар, д-р Дейвид Финг тествал 10 хиляди души, с доказани проблеми „на нервна почва“. В заключение той обобщил, че при всички пациенти има една основна траектория, която можело да бъде проследена като черна нишка. Всички участници в изследването били неизличими критикари, до такава степен, че действали като металотърсачи за грешките на другите. На практика това било прелюдия и към тяхното психическо разстройство.   Време е да си отбележим нещата, които осъждаме у околните и да се замислим за тях. Как решаваме противоречията? Обсъждаме ли ги? Знаем ли кое ни дразни и как да се отървем от него? Дали няма греда в очите ни, преди да търсим треската в окото на човека отсреща? Дали нямаме нужда да си напомним нещата от живота, които ни пречат да бъдем като Христос?  

Висока оценка

01 January 2019 07:00

Отмина и тази година. Добра и успешна ли беше? Има ли разлика в човешката оценка и Божията?   Един богаташ пожъна такова изобилие, че състави план за нови житници и безгрижен живот. Господ го оцени като глупак, защото не беше събирал богатства за Бога.   Докато цар Валтасар доволно празнува в разкош и неморалност, той получава посланието: "Претеглен си и си недостатъчен".   Есей дори не вика сина си Давид при пророк Самуил, защото не смята, че е подходящ, но точно него Господ избра за цар.   Кой получи откровение за Месията? На кого се изяви Божието спасение? На някои заможни, млади и перспективни, с власт и влияние хора? Странно, но Месията бе ,,разпознат” от стареца Симеон и вдовицата Анна - и двамата в преклонна възраст, световно неизвестни, преживели и добро, и лошо. Защо Бог ги оцени така високо, че избра на тях да открие Своя Син? Има ли тук поука за нас? Ще изтъкнем три основателни причини:    Живяха богоугодно. Симеон ,,беше праведен и благочестив” (Лука 2:25). Анна ,,не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога с пост и молитва” (Лука 2:37).  Живеем ли праведно и благочестиво? Ходим ли често в храма, не само на Рождество и Великден? Служим ли на Бога с пост и молитва? Оглеждаме ли се в Словото Му, за да се променяме? Носим ли един на друг теготите си? ( Нека направим горните въпроси лични. И следващите.) Действа ли Бог в мен и чрез мен? Христово благоухание ли съм? Благословение ли съм за другите  Следваха Святия Дух. За Симеон четем: ,,и Светият Дух беше на него. На него беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато на види Господния Помазаник. И по внушението на Духа той дойде в храма...”(Лука2:25-27). Анна ,,се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички” ( Лука 2:38).Светият Дух води до Исус Христос! И чрез Витлеемската звезда, и чрез Словото Божие, и чрез съвета на благочестиви братя, и чрез вътрешния подтик! ,,И които се управляват от Божия дух, те са Божии синове”(Римл. 8:14) ,,А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога...”(1 Кор. 2:12) С кой дух се изпълвам днес? Върху какво размишлявам? Какви са моите копнежи, на плътта или на Духа? (Римл. 8:5-9) Чувствителен ли съм към подбудите на Светия Дух? А покорен ли съм да подействам? Постоянстваха във вярата. За Анна четем, че служеше на Бога и в много напреднала възраст. Симеон каза, че щом е видял Помазаника, вече е готов да умре. Какво става с вярата ти с годините? Обезверяват ли те неотговорените молитви, неразрешените проблеми? Кое е по-важно: да повярваш, или да устоиш? Димас остави служението с ап. Павел, защото обикна света (2 Тим. 4:10). Пеем песента:,, Мнозина тръгват, но пак се връщат... Псалмопевецът се моли: ,,дух постоянен обновявай вътре в мене”(Пс. 51:10).  Не позволявай на измамата на греха да те откъсне от вярата! Нито избирай да си разочарован от някого и да напуснеш църквата! Кога си готов да умреш? Е, първо трябва да се изучиш, да имаш добра работа, да се ожениш, да отгледаш децата, да изучиш и тях, да видиш внуци и след 90-те си години да кажеш: Сега отпускаш, Владико, слугата си с мир, защото отгледах внуците... Симеон каза: Мога да умра спокойно, защото ,,очите ми видяха спасението” (Лука 2:30).  Ако не си ,,видял” спасението в Исус, пътят е покаяние и вяра! Ако искаш да получиш висока оценка от Бога: Живей богоугодно! Следвай Светия Дух! Постоянствай във вярата!

Живей за Деня!

31 December 2018 07:00

"Живей за деня!" Този девиз, мото или житейски принцип е в ярко противоречие с възгледите на Западната цивилизация и нейните горди стремежи. Ако се ръководим от тях, ще планираме не само за утре, но и за 10 години напред, та да сме наясно колко велики са постиженията ни и да можем после да изчисляваме процента успеваемост.   Подозирам, че заглавието ви е накарало да се усмихнете, защото може да го свържете с бохемската или ромската общност, чиито представители се радват на настоящето, без особено да са загрижени дали ще имат средства, за да преживеят или се забавляват и утре. Заглавието обаче е съвсем библейско. И тъй като е време за новогодишни решения и обещания, ще обявя и аз моето:   И така: ЩЕ ЖИВЕЯ ЗА ДЕНЯ! Как ще го постигна, ако е в противоречие в моя темперамент и характер, който все планира? Ще вървя ли срещу себе си? Да отрека ли предимствата на мечтите за утре или за края на следващата година? Да не би (съвсем случайно) в Библията планирането да е забранено и тя да е книгата на "каквото дойде"? Как мислите?   ИМА огромна разлика между това да "живееш за деня" и "да се безпокоиш за деня". Впрочем двете се изключват. Затова Сам Исус и апостолите му твърдо настояват: "Не се безпокойте за утре", "доста е на деня злото", "Възложете на Господа..."   Ще живея за деня, без да се безпокоя! Ще живея за деня, сякаш няма да се събудя утре! Ще живея за деня в очакване на моя Небесен Баща! Ще живея за деня, като се старая да показвам повече от Христос! Ще живея за деня, като се възхищавам на доброто и красивото у околните, и ще го/ги издигам, защото техен Източник е Вечният по дни. Ще живея за деня, като се радвам на чуждите успехи! Ще живея за деня, като съчувствам на чуждото страдание и се старая да го облекча според силите си! Ще живея за деня с увереност, че Божията благодат ми е достатъчна! Ще живея за деня с надежда за Христовата слава, която споделям още тук и сега, защото нося Неговото име!   "Дойди, Господи Исусе!"   Живея за Деня. Живея за Теб, Господи! Очаквам ТВОЯ ДЕН!   Благославям ви, скъпи приятели!

Силата на евангелската музика

29 December 2018 07:00

Библията говори за музиката още в своята първа книга Битие 4:21, където споменава името на човека, надарен от Бога да създава музикални инструменти. Музиката заедно с песента заема важна част от поклонението на Бога. Неслучайно в скинията и по-късно в храма на хвалението беше отредено централно място. Имаше определени хора, посветени да служат на Бога с пеене и свирене на различни музикални инструменти. Не е нужно да си певец, за да хвалиш Бога със сърцето си. Не е задължително да имаш дарба на инструменталист, за да си част от поклонението, както в контекста на своето семейство, така и в общността на вярващите. Цялото творение е приканено да прославя Бога и то наистина го прави. Четем за тази негова роля в описателния Псалм 19. Единствено хората обаче са надарени с глас, за да издигат към Бога своето хваление с благодарност, тъга или обич. Пеенето е израз на нашите чувства, то не е само подредени думи. Книгата Псалми представлява хвалебен сборник, с песни на различна тематика, но всички те се изпълняваха от Божия народ, предвождан от хор и инструменталисти. Днес Господ ни дава свободата да изразяваме своите чувства пред Него с песен и мелодия, които са уникален израз на нашето преклонение пред Неговата личност и прослава за Неговите велики дела. В течение на столетия има немалко случаи на хора, които са били привлечени към Бога именно от пеенето на светиите. Християните са призовани да прославят Бога не само с ума си, но и с Духа. Ако пеем, изпълнени с Духа, макар и да не сме професионални музикални изпълнители, песните ни ще вдъхновяват и ще привличат. Кога за последен път пяхте на Господа от все сърце, без да се намирате в църква, просто за да изразите Своята благодарност към Него, та дори и без музикален съпровод? Не забравяйте, че само венецът на творението е надарен с тази способност. Използвайте я!

Венецът на вярата

27 December 2018 07:00

Силно и въздействащо, свидетелството на Първомъченик Архидякон Стефан е подробно описано в Божието Слово. Свети евангелист д-р Лука ни въвежда в повествованието на историята на ранната ерусалимска църква. Твърде ангажирани с проповядване и поучаване, дванайсетте апостоли нямат време да се занимават с административните задължения в новосъздадената и бързорастяща ерусалимска църква и си избират съслужители, които поставят началото на дяконското служение.    Един от тези служители се отличава от другите. Божият Дух е върху него и това няма как да остане в тайна. Казва ни се, че големи знамения и чудеса са ставали изпод ръцете на дякон Стефан, пълен с Божията благодат и сила от Духа.  Фарисеите и духовните водачи също забелязват промяната, наблюдавайки все повечето празни места в съботния ден. С разрастването на църквата респективно е намалявало и посещението на еврейската синагога. Нормално е местните духовни лидери да проревнуват, да не са доволни от новото преразпределение на членска маса и да отидат да проверят какво става. Виждат как Стефан проповядва, изцелява и върши знамения в името на разпнатия Исус! Е, не могат да си позволят да оставят нещата така! Успяват да го закарат на духовен съд пред Синедриона. Цялата 7-ма глава на „Деяния на апостолите“ представлява защитната пледоария на самия Стефан. Това е и най-сбитият преразказ в резюме на цялото тогава известно Божие Слово.   Въпреки че не е сред първите призовани ученици, кротостта, вярата и посвещението на Стефан му дават благодат и власт в името на неговия Господ. Докато говори, лицето му сияе с божествена светлина, а думите му са наситени с живот и истина. Разярени от завист и безсилие, юдеите слушат онова, което самите те са говорили и преповтаряли седмица след седмица - цялата еврейска история и как всяко пророчество всъщност разкрива Божия всемогъщ план за спасение чрез вяра в Исус. От обвиняем, Стефан се превръща в обвинител, заявявайки им право в лицето: „Вие сте коравовратни, с необрязано сърце, предатели и убийци!“   Така сам си прочита присъдата. И как иначе! Ако днес наречете някого „коравовратен“, „предател“ или „убиец“, положително ще си навлечете неприятности, особено ако този човек се смята за някакъв духовен лидер. Естествено, към вас няма да полетят със свистене камъни, но със сигурност ще се изправите пред неприязънта и леденото отношение на порицания. Вероятно ще изчака удобен момент, за да започне да ви клевети, оплюе и злепостави пред някой друг. Няма да ви се размине току-така. Днес хората си търсят проповедници да им говорят неща, които желаят  с удоволствие да слушат. Никой няма да търпи дълго време от амвона да го наричат „коравовратен“, „предател“ или „убиец“. Не го изтърпяха и юдеите. Камъните полетяха към осъдения.    Стефан стана Първи. Подозирал ли е? Мислел ли за това? За оказаната му огромна чест да оглави облака от верни свидетели, загинали за вярата? Да докаже на практика името си, като напомня на всички ни за неувяхващия венец на славата, който се пази за тези, които са свършили пътя, като са опазили вярата?   Знаем, че в мига на смъртта му се дава специална благодат и сила чрез изумително видение: небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога. (Деяния 7:56) Стоящ, не седящ! Представете си великата картина: Сам Господ се изправя и става, за да посрещне в славата Си Своя първи мъченик! Пълните с кръв очи на обезобразения Стефан ясно виждат Невидимия и с последния си дъх първият мъченик изрича не проклятия, а молитва за своите мъчители.    По-късно Тертулиан ще каже: „Кръвта на мъчениците е семето на църквата“. Дали кръвта на дякон Стефан не е семенцето вяра, която Бог е сложил тогава в сърцето на стоящия наблизо и наблюдаващия случващото се Савел? Само Господ знае как с примера си всеки страдащ и преследван за вярата си християнин, тук и сега, може да се превърне в жива вода, напояваща някое лаврово дърво някъде по света.