Икономика и бизнес

08 ноември 2018 13:49

Новоназначените ще получават имейл с размера на декларираната им заплата

Това е една от мерките, които приходната администрация планира да предприеме срещу укриването на доходи...

източник: www.economy.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Доходите ни се увеличават, но разходите се увеличават повече

16 November 2018 07:08

Доходите на българите се увеличават и през третото тримесечие, но е с много важното уточнение, че разходите също растат - и то повече от доходите. Това показва статистиката на НСИ, обобщена от в. "24 часа". Според данните, в периода юли-септември тази година средно доходът на един човек в България е 1541 лева, т.е. 7,7% повече на годишна работа. Само че разходите се увеличават с 9,8% на годишна база и достигат 1518 лева средно на човек. Храната продължава да е най-големият разход на

Колко ще растат заплатите?

14 November 2018 00:00

Повишаване на заплатите видимо е свързано с нарастването на заетостта, както сочат и от данните на НСИ от днес. Заплатите нарастват със 7.7% за последните 12 месеца, а за 4 години ръстът е 38%. Какво стои зад това: през последните 5 години икономиката създаде 220 хил. работни места, а коефициентът на заетост се увеличи с 9 пункта и достигна рекордна стойност от над 72%. Това коментира във „Фейсбук“ икономистът Лъчезар Богданов. Краткосрочният отговор на бизнеса към растящите разходи за труд трябва да е активизиране на хората, които не работят - вероятно обаче това са тези с най-ниска квалификация и мотивация. В средносрочен план допълнително увеличение на заплатите може да доведе до връщане на част от българите, които в момента са заети в други страни от ЕС. Дългосрочното решение обаче е едно - преструктуриране на икономиката към дейности с висока производителност на труда, позволяващи по-високи възнаграждения. Това обаче изисква иновации, повече физически капитал и технологии, и инвестиции в образование и умения на човешкия капитал.

1 117 лв. е средната месечна работна заплата в България по данни на НСИ

12 November 2018 11:49

През третото тримесечие на 2018 средната месечна работна заплата нараства със 7.7% спрямо същия период година по-рано

Манолова поиска по-високо обезщетение за служители на фалирали предприятия

09 November 2018 13:17

Омбудсманът Мая Манолова поиска обезщетението, което Фондът за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя отпуска, да се увеличи от две и половина минимални работни заплати на три и половина. В писмо до Народното събрание общественият защитник аргументира исканото увеличение от 1 400 лв. на 1 960 лв. максимален месечен размер с жалби на граждани, които са получавали по-високи възнаграждения, но заради сега действащия и заложен за 2019 г. „тав

АИКБ: „Заплата в плик“ не е опция в европейска държава

08 November 2018 17:23

„За да няма „заплата в плик“, трябва да няма сиви пари в обръщение. Повече от 20 години, Асоциация на индустриалния капитал в България се бори срещу всяка проява на сиви практики. Като държава – членка на Европейския съюз, страната ни не може да позволи да приема никакви прояви на недекларирана заетост – тя нанася вреди на цялото ни общество, включително на работодателите, работниците и служителите“. Това заяви в своя реч по време на кръгла маса „Заплата в плик“, организирана от Национална агенция за приходите, д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Вредите, които нанася недекларираната заетост, засягат не само държавата, но и в много голяма степен работещите. Те възпрепятстват гъвкавостта и адаптивността на пазара на труда и водят до ерозия на осигурителната и пенсионната системи. Щетите за всички граждани са под формата на по-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица, по-труден достъп до кредити, както и получаването след време на по-ниска пенсия. Ограничаването и превенцията на неформалната икономика в България оказва директен ефект на подобряване на баланса на пазара на труда. „Заплата в плик безспорно е явление, което не просто носи загубите за държавата в размер на над 400 млн. лв. годишно, но и изкривява конкуренция и пазара у нас. Секторите, в които по-често се срещат подобни нарушения са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, туризмът и транспортът. Планираме в началото на 2019 г. да съберем експертен съвет, в който участие да вземат представители на НАП, НОИ, ИА „Главна инспекция по труда“, работодателските и синдикалните организации. На него ще обсъдим мерки за намаляване на тези сиви практики. Част от тях могат да бъдат насочени към изключване на компаниите-нарушители от участие в обществени поръчки и др.“, заяви Росен Бъчваров, директор „Комуникации и протокол“ на НАП. Според анализ на АИКБ, неформалната заетост се среща най-често в микро и малки предприятия и почти липсва в средните и големите предприятия, които представляват 1,3% от всички компании у нас , но осигуряват близо 50 на сто от работните места в България. Данните показват още, че в този тип взаимоотношения по-често се включват работници и служители с ниска средна квалификация и много по-рядко висококвалифицирани такива. Работата в сивия сектор ощетява и работещите като ограничава техните трудови и осигурителни права и възможностите им да намерят по-качествена работа. По оценки на АИКБ, около 25% от брутния вътрешен продукт се произвежда в сенчестата икономика, а над 35 % от работната сила упражнява недекларирана заетост под една или друга форма. Нелоялната конкуренция, като резултат от неформалната икономика, влошава адаптивността на предприятията към промените. Сивата икономика е пречка пред конкурентоспособността и икономическия растеж на страната и генерира проблеми, които засягат както бизнеса, така и работната сила. Обичайна е връзката между бедност и обществена маргинализация и работата в неформалната икономика. Работещите в сивите сектори не са регистрирани и съответно защитени от трудовото законодателство. Не са обхванати и от останалите социално-защитни системи в държавата. Предприятията, прилагащи сиви практики в повечето случаи нямат или имат крайно недостатъчни умения, за да се възползват от достъпа до обучения, технологии, подкрепящи бизнеса дейности и инструменти, пазари, инвестиционен капитал (дори под формата на малки заеми). „Композитният индекс „Икономика на светло“, чрез който измерваме светлата част на българската икономика всяка година, се е повишил с над 3 пункта до 74.78 пункта за 2017 г. Така през последните три години отчитаме ясна тенденция на ускоряване на динамиката на свиване на неформалната икономика. Част от основните причини за положителните тенденции при индекса са финансовата и икономическа стабилност в страната, предприетите мерки за подобряване на бизнес средата и ограничаване на „сивата“ икономика. Като добри примери за борба с този тип неформална икономика спокойно мога да посоча кампанията на НАП „Заплата в плик“, както и създадения от АИКБ Национален център за ограничаване и превенция на неформалната икономика „Икономика на светло“, заяви д-р Ангелова. По думите ѝ е необходимо държавата и работодателите да работят заедно за намаляване на недекларираната заетост чрез създаване на обществена нетърпимост към всички ѝ форми на проявление. Освен тях трябва да се повиши количеството и качеството на контролната дейност на държавата, облекчаването на реда за сключване на еднодневни трудови договори по отношение на администриране и документация и др. Промените в информационните технологии през последните десет години, включително увеличената миграция, поставят допълнителни предизвикателства пред изсветляването на икономиката. Наред с това, основните причини задържащи засилването на положителните тенденции в изменението на Композитния индекс „Икономика на светло“ са липсата на реформи или недостатъчни реформи в сектори, в които те са спешно нужни, като – правосъдие, сигурност, обществени поръчки, здравеопазване, образование и енергетика. Категорично най-неблагоприятно е влиянието на състоянието на образованието и пазара на труда, като липсата на квалифицирана работна ръка е най-големия проблем на българските предприемачи. Административно налаганите политики по доходите също са предпоставка за увеличаване на сивата икономика. Необоснованото административно увеличение на МРЗ и вследствие на това и на МОД, увеличаването на максималния осигурителен доход, безспорно ще доведат до укриване на доходи и плащане „под масата“. Участие в кръглата маса взеха над 30 души. Сред тях бяха представители на Национална агенция за приходите, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт, работодателски организации и други заинтересовани страни.

Държавата губи 400 млн. лв. годишно от укрити осигуровки

08 November 2018 12:41

Над 400 млн. лева годишно губи държавата заради феномена "заплата в плик", съобщи говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров, цитиран от БНР. Съвместно приходната агенция и Главната инспекция по труда са разработили калкулатор, в който всеки може да изчисли колко губи лично, ако получава част от трудовото си възнаграждение в сивия сектор. Над 60 на сто от работодателите са оценени като рискови за укриване на данъци и осигуровки, съобщи говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. Загубите са не само за хазната, но и лично за работника: "Ако, например, човек получава 1000 лв. в действителност, но работодателят му плаща осигуровки на сумата от 500 лв., дългосрочната загуба с калкулатора, който сме разработили, показва загуба от порядъка на 60 000 лв.", каза Бъчваров. Най-рискови са секторите строителство и търговия на дребно. А ако човек се притеснява, че ще изгуби работата си, ако подаде сигнал, може да го направи анонимно в Инспекцията по труда, категорична е Дина Христова от институцията: "Факт е, че най-често сигналите се подават именно свързани с изпълнение на трудовите правоотношения – възникването им и работното време и заплащането на труда, а не толкова за условия на труд, здраве и безопасност“, каза Христова. От началото на годината до октомври в Инспекцията са подадени общо 5000 сигнала.

НАП търси 33 фискални агенти

08 November 2018 00:00

Национална агенция за приходите търси 33 служители за звеното „Фискален контрол“. Агенцията е обявила конкурси за длъжността „инспектор по приходите”, от които 28 са за отдел „Оперативни дейности“ в София, а петима за Граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“. Те ще работят в екипи и ще извършват фискален контрол на територията на цялата страна. Конкурсите за свободните работни места ще се проведат на два етапа. На първия участниците ще решават тест, чиято цел е да се установят професионалните им знания умения. Допуснатите до втория етап ще преминат през интервю. Работата на инспекторите във фискалното звено ще бъде свързана с физически и документален контрол на стоки с висок фискален риск. Данъчните ще следят как се движат стоките, дали се реализират на територията на България, изнасят ли се за трети страни и дали всички транзакции се отразяват коректно в счетоводните и финансови документи на превозвача, получателя и доставчика. Служителите в звеното ще бъдат обезпечени с транспортни средства и техническо оборудване за изпълнение на функциите си. Фискалните агенти ще извършват и оперативни проверки на търговските обекти в страната, като ще следят за издаването на касови бележки и коректното отчитане на оборотите в магазините. Кандидатите могат да подадат документи до 15 ноември, включително, лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно-оригинал, на някой от посочените в обявите адреси. Описание на длъжността, изискванията за заемането ѝ и образци на документи за участие, могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП в рубрика „Работа в НАП“/Обяви.

Първи конгрес по трудова медицина у нас

07 November 2018 12:25

Първи конгрес по трудова медицина у нас събра на едно място наши и международни специалисти в областта.

Работодателят е длъжен да изплаща пропусната отпуска, реши съдът на ЕС

06 November 2018 19:51

Съдът на Европейския съюз разгледа няколко случая от Германия на неизползван годишен отпуск. Със своето решение съдиите в Люксембург подсилиха правата на работниците и служителите. Така например изплащането на отпуск, при приключване на трудово правоотношение, се запазва и в случаите, когато не е предявено искане за ползване. Освен това, при смърт на наследниците следва да се изплати неизползваният отпуск. Мария Стоянова с подробностите.

Бизнесът ще декларира предварително превоза на стоки с висок фискален риск

06 November 2018 16:27

Вижте какви изключения от това правило се предвиждат в проект на ЗИД на ДОПК