Икономика и бизнес

08 ноември 2018 17:55

Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет

За 16-а поредна година Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет. Според икономистите, бюджетът за догодина може да бъде с доста по-ниски данъци, без да се съкращават разходи....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Бюджетната комисия одобри на първо четене актуализация на бюджета заради сделката за Ф-16

17 July 2019 16:41

Правителството предлага на парламента да ратифицира рамковото споразумение за промишленото сътрудничество между министерството на икономиката и американската компания „Локхийд Мартин“, свързано с покупката на 8 нови самолета Ф-16 за българската армия

Горанов: Емитираме целия допустим дълг до края на годината

17 July 2019 15:36

Целта ни бе да получим най-добрия момент за финансиране, каза финансовият министър

Правителството одобри актуализацията на бюджета

15 July 2019 11:12

На днешното си извънредно заседание кабинетът прие и решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на четирите договора, сключени със САЩ

Взимаме нов дълг от 200 млн. лв. заради сделката с Ф-16

13 July 2019 07:33

Правителството ще емитира още 200 милиона лева нов дълг под формата на 20-годишни облигации. Това става ясно от съобщението за аукциона на сайта на БНБ. Това е втората емисия дълг на вътрешния пазар от началото на годината, след като през юни беше пусната емисия за 300 млн. лева. Целта на новите задължения, които поема страната ни, е покупката на новите изтребители Ф-16. Те ще наложат актуализация на бюджета, която най-вероятно ще бъде предложена следващата седмица на кабинета.

Финансовият министър ще поиска актуализация на бюджета за 2019 г.

12 July 2019 18:56

На извънредно заседание на правителството в понеделник ще бъде обсъдена актуализация на бюджета за тази година. Това каза финансовият министър Владислав Горанов в интервю за Радио Фокус.

Мая Манолова атакува цената на водата и бюджета в Конституционния съд

08 January 2019 10:23

С три жалби до Конституционния съд започва 2019 г. за националния омбудсман Мая Манолова. Тя ще атакува новите цени на водата, т.нар. закон за горивата, който вади собствениците на малки бензиностанции и малки търговци на протести, както и Закона за държавния бюджет, стана ясно от думите й пред Нова тв.  "Подготвям конституционна жалба срещу текстове в закона за ВиК. Например текста за единната цена на водата в рамките на една територия. Не се държи сметка нито за системата на водоснабдяване, не се държи сметка за инвестициите, качеството. Така в малките населени места спонсорират по-заможните, а всички граждани спонсорират ВиК дружествата, които могат да си позволят загуби, течове, защото има кой да им плати сметката”, Манолова.  Втората жалба е срещу т.нар. закон за горивата, който бе спорен още при приемането му, предизвика обвинения в лобизъм и лек трус в рамките на "Обединените патриоти". Търговски на горива и собственици на малки бензиностанции в страната вече обявиха, че започват протести, сравнявайки акцията си с тази на "жълтите жилетки" във Франция.  Тази жалба на Манолова ще бъде депозирана в Конституционния съд още днес.  "Законът за горивата е тежък удар върху малките търговци и превозвачи на горива, но е удар и срещу българските граждани в качеството им на потребители, защото фалитът на малките бензиностанции ще доведе до засилване на монополизма. В закона са заложени непосилни изисквания за висок уставен капитал, абсурдни изисквания за складовете, вместимост на съдовете, брой бутилки за втечнен газ. Закон, който притиска в ъгъла малките търговци на горива.", обяви Манолова. Третата конституционна жалба, която омбудсманът подготвя, е свързана с промени в Закона за държавния бюджет: "Тя е срещу уволненията на държавни служители, придобили право на пенсия, на които в момента законът позволява и те работят на държавна служба, но с едни промени през Закона реално Народното събрание уволни хиляди хора, а на други хиляди забрани да кандидатстват за държавна служба”.

Как само през декември бюджетът разплати 7 милиарда лева

05 January 2019 13:09

Българската държава е направила плащания* за близо 7,3 млрд. лв. през месец декември 2018 г. Ако изключим 31-ви декември, когато почти не са правени плащания, през последните три много активни работни дни – 21, 27 и 28 декември, са направени плащания за над 3,3 млрд. лв. В това число влиза и заделянето на ресурса от 1,35 млрд. лв. за магистрала „Хемус”, което е направено на 27 декември от МРРБ. Плащанията са извадени от Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Декември 2018 г. безспорно е сред рекордните месеци по бюджетни плащания в историята на страната. Някои от най-големите плащания през месеца са: Плащания от НОИ за 582 млн. лв. на 7 декември 2018 г. Очаквано НОИ е един от най-големите платци в държавата с бюджет от над 11 млрд. лв. за 2018 г., като големи преводи има в много от дните през месеца. Плащането от 7 декември обаче е най-голямо и е обвързано с изплащане на пенсии; Финансиране от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция на стойност 633 млн. лв. на 19 декември 2018 г. – това са ежегодните субсидии за селскостопанските производители, като вече няколко години поред първият транш от субсидията за следващата година се плаща още през декември на предходната година. Борисов пак обеща "Хемус" да е готова през 2024 г. (СНИМКИ) Плащане от НЗОК на 241 млн. лв. на 21 декември 2018 г. НЗОК също е сред големите платци с общ бюджет от 3,9 млрд. лв. за 2018 г. Заделянето на ресурса за магистрала „Хемус” в размер на 1,35 млрд. лв. от МРРБ на 27 декември 2018 г. Средствата са заделени по отделна сметка на министерството и отчетени като разходи за 2018 г., без реално да са похарчени от държавата; Текущи субсидии за предприятия от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" – 169 млн. лв. на 21 декември и 357 млн. лв. на 28 декември 2018 г. (Пълна разбивка на плащанията през декември и детайли за по-големите плащания по дни може да намерите в приложената таблица.) Масираните разходи през декември почти напълно стопиха натрупания бюджетен излишък –излишъкът се сви от 2,9 млрд. лв. в края на месец ноември 2018 г. до малко над 160 млн. лв. към края на годината. Това стана възможно не просто с отлагането на някои плащания за края на годината, но и чрез непланирани дискреционни мерки на правителството – в случая насочени предимно към инфраструктурни проекти, силови ведомства и общини. Установената традиция за масирани допълнителни разходи в края на годината е удобна за политиците, но безспорно неудачна като бюджетна практика. Повече за установените порочни практики за допълнителни разходи и харченето на излишъците в България може да видите в изследването на ИПИ „Дискреционните публични разходи през 2016 и 2017 г. – размер, произход и предназначение”. *На графиката са показани ежедневните данни за плащанията в СЕБРА и други плащания в БНБ. Тук влизат всички министерства и ведомства, НОИ, НЗОК, средствата от Европейския съюз в БНБ – Национален фонд и Държавен фонд „Земеделие”, предоставените трансфери/субсидии за общините и др. Пълно описание виж тук: Институт за пазарна икономика Заглавието е на редакцията

Колко е похарчила държавата през 2018 година?

30 December 2018 08:51

С 12% повече като стойност, обществени поръчки е договорила държавата през тази година в сравнение с миналата. Централната и местната власт са задължени да разходват парите си прозрачно и за тази цел ежедневно публикуват своите поръчки в едноименния регистър.

Горанов: С бюджета борим бедността

15 December 2018 10:40

„Успяваме да направим бюджета един по-голям инструмент за преодоляване на неравенствата“, заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за вестник „24 часа“. Той подчертава, че това се дължи на нарастването на икономиката и на всички показатели на макрониво и дава за пример увеличението през 2018 г. на брутния вътрешен продукт (БВП) с 30 % и на данъчните приходи с 40 % спрямо 2014 г. По думите му бюджетът отразява и политическите намерения на правителството за какво и как да изразходва парите, които е събрало от българските граждани. „Този бюджет може да бъде изпълнен само от този кабинет. Видяхме през 2017 г., за кратко, как друг кабинет конюнктурно и бързо влоши показателите в бюджета. Аз съм убеден, че имаме политически капацитет да запазим управляващото мнозинство и да запазим приоритетите, които са общоприети, или поне подкрепени от по-голямата част от българските граждани“, категоричен е министърът. Според него образованието, подобряването на инфраструктурата и на административното обслужване са основните предпоставки за по-добро качество на живот и за по-успешно развитие на обществото и затова за тези сфери са предвидени повече средства през 2019 г. „Бюджетът преразпределя от една много по-голяма икономика, която е резултат от положителните процеси от последните няколко години. И при положение, че сме изпълнили обещанието си да не променяме параметрично данъчната политика в следващите години, означава само едно – че българският народ е произвел повече“, посочва министър Горанов. Той подчертава, че данъците остават непроменени и чрез нарастване на социалната част на разходите в бюджета се увеличава държавната подкрепа: „Тук трябва да включим и образованието, увеличението на разходите за хората с увреждания, увеличение на разходите, правени от цялото ДОО. Тук ще видите и половин милиард повече за здравеопазване. Тоест, основната част от произведеното отива за преодоляване на неравенствата и то без да се увеличават данъците. Това е отношението на сегашното управление през новата година“. Относно ръста на заплатите в администрацията Владислав Горанов обръща внимание, че за първи път от 2008 г. се извършва хоризонтално увеличение на възнагражденията. Той разяснява, че целите са поне две – от една страна, това да е адекватно на процесите в реалната икономика, а от друга, да се притисне реалният сектор и той да осъзнае, че цената на труда не може да е източник на конкурентоспособност. „Видяхме, че през дългите години, когато ниските данъци и ниската цена на труда бяха източник на конкурентоспособност, освен да се задълбочи неравенството и да напуснат огромен брой млади умове, да отидат в Европа, където цената на труда е по-висока, друго не успяхме да постигнем, макар и късно трябва да осъзнаем, че цената на труда не е само фактор на производителността“, смята Горанов. Министърът на финансите уверява, че правителството няма да направи нито един разход над одобрените със Закона за бюджета. Той припомня, че дебатът относно гъвкавостта на изпълнителната власт при преразпределението е безкраен и с тенденция за намаляване на правомощията на правителството. Съгласно последните изменения в Закона за публичните финанси на правителството се предостави възможността да прави това с публичен нормативен акт. „Срещаме укор, че и това е много, но първо трябва да направим уточнението, че то се случва само в рамките на утвърдени от парламента разходи, т.е. ако има преизпълнение на приходите, те не могат да бъдат изхарчени. И второ – правим уговорката, че по Конституция Министерският съвет е отговорен за изпълнението на бюджета. Би било грешка, небалансирано би било, ако на МС не е оставена никаква гъвкавост по отношение на изпълнението на бюджета. Защото, не дай си Боже, в някаква извънредна ситуация гъвкавостта за оперативни решения, е изцяло на изпълнителната власт“, уточнява Владислав Горанов.

Президентът сезира Конституционния съд за част от държавния бюджет

14 December 2018 16:43

Държавният глава Румен Радев сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., които са в разрез с конституционните принципи на социалната и правовата държава. За да не забави действието на бюджетния закон от началото на 2019 г., президентът обнародва Закона за държавния бюджет на Република България, въпреки несъгласието с някои положения в него. Държавният глава сезира Конституционния съд за разпоредби, които засягат основни права на граж