Образование и семейство

08 ноември 2018 17:08

Правната комисия одобри строгите мерки срещу психическия тормоз на първо четене

Наказание до 5 години лишаване от свобода за психически тормоз и преследване в условията на домашно насилие одобри правната комисия на първо четене. С пълен консенсус от 15 гласа "за" и нито един против и въздържал се, изменението влиза в пленарна за...

източник: www.actualno.com
Виж повече

 
Свързани новини

Жени се обединиха срещу насилиeто, искат промени в Наказателния кодекс

11 March 2019 20:00

За трудности при ваденето и действието на ограничителните заповеди алармираха от инициативата "Цвете за нея"

Жертви на домашно насилие внасят искане за промени в НПК

11 March 2019 06:09

Жертви на домашно насилие и техните близки ще внесат днес в Министерския съвет исканията си за нови промени в Наказателния кодекс срещу тормоза вкъщи.

Шествие в София настоява за равенство между жените и мъжете и край на насилието

08 March 2019 18:42

Шествие за правата на жените се провежда в София. Организаторите настояват държавата да влага повече средства за превенция на домашното насилие.

"Цвете за нея" в памет на жертвите на домашно насилие сложиха на стълбите на парламента

08 March 2019 13:28

Жени настояха още за отваряне на кризисни центрове във всичките 28 области на страната

Пострадали от насилие жени отбелязват 8 март с искане за законодателни промени

08 March 2019 06:36

Пострадали от насилие жени и деца ще отбележат 8 март с осем искания за справяне с проблема на домашното насилие.

Национален траур за жените жертви на домашно насилие в Португалия

07 March 2019 19:30

В Португалия днес е ден на национален траур в памет на жените жертви на домашно насилие. Инициативата е на португалското правителство след 11 поредни случая тази година, завършили със смърт.

Изследване на ОССЕ: насилието срещу жените в Източна Европа е масово

06 March 2019 16:01

70 на сто от жените в 8 държави от Източна Европа са били жертви на сексуален тормоз, преследване, домашно насилие или други форми на насилие от 15-годишна възраст. Това сочат данните от изследване по поръчка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, което беше представено в сряда. Психологическият натиск - упражняването на контрол или обидно поведение - това е най-често срещаната форма на домашно насилие, която се регистрира в проучването, отбелязва "Политико". 60 на сто от жените казват, че са били подложени на такъв тип насилие. 23 на сто - че са били физически и сексуално малтретирани от партньора си. В проучването са били анкетирани 15 хил. жени през пролетта и лятото на 2018 г. в осем държави - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна. 74 на сто от жените не се чувстват добре информирани какво да правят, когато са подложени на насилие, сочат данните. Само 7 на сто от жените, претърпелите насилие от партньора си, са се обърнали към полицията веднага след тежък инцидент, в които са били жертвата. Генералният секретар на ОССЕ Томас Гремингер призова политиците да използват резултатите от изследването, за да предложат по-добри мерки за предотвратяване и ограничаване на насилието срещу жени, да се подобрят услугите за преминалите и избягалите от своите насилници, както и като цяло да се осигури повече сигурност за жените и момичетата. Всяко трето умишлено убийство в България е на жена в дома ѝ, а всяко пето е заради ревност. Наблюдава се увеличение в броя на убийствата между 2016 г. и 2018 г., показват данни на статистиката.  Само от началото на годината в България има три убити жени - жертви на домашно насилие. През 2018 г. са били 35. Последният случай е от края на февруари т.г., когато мъж преби жена си до смърт във Варна.

„Жанет 45“ издава стихосбирка срещу насилието над жени

06 March 2019 14:38

Чрез книгата издателството иска да покаже как не трябва да изглежда любовта, затова и всяко 4 стихотворение в стихосбирката не е свързано с любов, а точно обратното – то показва болката и унижението, през което ¼ от жените в България са преминавали

Юрист: В обществото има търпимост към домашното насилие

28 February 2019 08:14

При подадена молба съдът до 24 часа трябва да се произнесе по искането за незабавна защита, разяснява правистът от фондация "Асоциация Анимус" Диляна Маркова

Аз съм против насилието!

22 February 2019 07:00

“И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му; и от такива се отвръщай” (2 Тимотей 3:1-5).   Често мисля върху тези стихове. Те разкриват една грозна картина на човечеството. Човечество, което е прогнило и разлагащо се. Живеем ли наистина в последните дни? Това отнася ли се за нашето време? Дошли ли са „тежките времена“, за които апостол Павел пише на „възлюбеното си дете”, Тимотей (1 Тимотей 1:2)?    Огледайте се. От времето, когато бях току-що повярвал, слушам да се проповядва, че живеем в последните времена. И ако тогава не съм бил толкова уверен в това, то сега виждам всеки ден изпълнението на стиховете от 2 Тимотей 3. И не само това. Цивилизацията напредна много, но по отношение на греха няма промяна от Ноевите дни. Бог каза, че е видял как „се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“ (Битие 6:5-6).    Ето това виждам всеки ден: ЗЛО. Нека да ви разкажа какво правя от понеделник до петък. Вече 11 години работя в т.н. социална сфера. Занимавам се основно с родители и деца, които са жертви на насилие или извършители на насилие. От 6 години участвам в разпити и изслушвания на деца -  жертви и свидетели на насилие в т.н. „Синя стая“. Запознат съм детайлно с над 30 случая. Всякакво насилие. Различни извършители. И когато слушам хуманистите да говорят, че във всеки човек има добро и той по природа е добър, се питам: „Къде е това добро?“.  Вместо добро в нас отглеждаме гняв и агресия.   Не казвам, че всички са насилници и че всеки родител бие детето си. Не твърдя, че всички мъже насилват жените си или че всяко дете е жертва на булинг (насилие и тормоз в училище). Но и статистиките, дори и да не може да им се вярва на 100%, са стряскащи. 35 жени и 3 деца за 52 седмици през 2018 година са убити. Убийците в повечето случаи са най-близките. Убийството е крайната точка на постоянно домашно насилие. В България почти всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже са постановили Окръжните съдилища в България в периода 2012-2017 г. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% от тях – те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори – като в 44% от прегледаните случаи извършителят е бивш или настоящ партньор на убитата жена. 25% от българските родители споделят, че удрят шамари на децата си всяка седмица.    Това са само част от данните и те звучат ужасно. За съжаление в тази статистика попадат и много вярващи. Насилието не е домашен проблем и не е обусловено по етнически признак. То не е ограничено в категориите „вярващи - невярващи“. В Библията се говори за любов, която е милостива, прощаваща и търпелива… (1 Коринтяни 13). Но не е проява на любов, когато насилваш брачния си партньор, родителите си, децата си. Словото ни изобличава - не можем да твърдим, че обичаме Бог, Когото не сме видели, а да мразим ближния си (1 Йоан 4:20).   Писанието ни учи: „подчинявайте се един на друг в страх от Христос: жените – на своите мъже, както на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил собствената си плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата. Така нека всеки един от вас да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“ (Ефесяни 5:21-33).   Недоволстваме и протестираме срещу закони, наредби, документи, стратегии, конвенции, които говорят за насилието, а правим ли достатъчно, за да се борим с него? Говорим ли от амвоните си, че не е божествено мъжът да бие жена си? Консултираме ли семейства от църквите ни, в които знаем, че насилието е ежедневие или си затваряме очите, понеже това са лични въпроси? Може би след като прочетете тази реална история, насилието няма да изглежда толкова далечно. Името и населеното място са променени, за да се запази анонимността на жената.   „Казвам се Кристияна и това е моята история „от първо лице” с насилието. Израснах в семейство, в което физическото насилие беше начин на комуникация. Родителите ми са алкохолици. Живеем в град София. Когато бях на 16-годишна възраст се запознах с едно момче. Между нас пламна луда любов и само след два месеца вече бях бременна. Бях толкова щастлива от това, че ще ставам майка и то от човека, с когото се обичаме. Той обаче не реагира по същия начин на тази новина. Все едно беше друг човек. Държа се грубо, удряше ме и ме караше да махна нашето дете.    Следващите дни бяха едни от най-тежките в живота ми. Бях изненадана, разочарована, гневна... Бях на кръстопът. В крайна сметка взех решение да задържа детето въпреки неговото нежелание и когато мислех да му съобщя решението си с ужас разбрах, че човекът, в когото се бях влюбила и чието дете носех, е женен и вече има две деца. Това ме шокира толкова силно, че дълго време не знаех на кой свят се намирам. Реших да продължа живота си.    Посещавах училище и се стараех никой да не разбере за моята бременност. Страхувах се как ще реагират близките ми, какво ще кажат в училище. В шестия месец от бременността майка ми разбра моята тайна и ми нанесе тежък за тялото и за душата ми побой. Настояваше да махна бебето, независимо, че бременността е напреднала и че това беше незаконно.   Не знам как успях да събера сили и да избягам от дома си. Потърсих помощ в полицията. Оттам ме заведоха в отдел „Закрила на детето”, откъдето ме настаниха в Кризисен център в друг град, далеч от София. Там се роди и моята прекрасна дъщеричка. Най-красивото създание на света. Времето на моя престой в Центъра изтече. Докато пребивавах в него, се бях запознала с едно момче, което се държеше много мило с мен и с детето ми. Толкова много се нуждаех от това някой да ни обича и да се грижи за нас. Като излязох от Центъра се преместих да живея при него и родителите му.   В началото на съвместното ни съжителство всичко вървеше нормално и бях започнала да забравям страданията, които бях преживяла. Всичко продължи така, докато не разбрах с какво се занимава бащата на моя съжител - със сводничество. От този момент нататък престоят ми в този дом се превърна в ад. Принуждаваха ме насила да се срещам с мъже на различни места. Отначало се съпротивлявах. Това, което получавах в отговор, бяха ежедневни побои. Най-болезненото в побоя не са самите рани, а по-скоро страхът и унижението, които носят. Усещането, че не си човек, а някакъв предмет.   В един момент се огънах. Заплашиха ме, че ако не се подчинявам, ще пострада най-важното в живота ми – детето. За да ми докажат, че са сериозни и не се шегуват, един ден, докато всички бяхме извън къщата, бащата на съжителя ми изкъпал дъщеря ми. Когато се прибрах, намерих детето си плачещо, изгорено и цялото в мехури. Страхът и болката й бяха толкова големи. Бях в паника. Исках да заведа дъщеричката си в болница, но не ми позволяваха. Трябваше да прекарам нощта, стискайки скимтящото си от болка детенце. Бях решена да избягам и да потърся помощ. Не мога да си спомня добре как точно се случиха нещата, но в крайна сметка успях да стигна до Спешния център, където ни прегледаха и настаниха за лечение. Започна разследване и се установи, че дъщеричката ми е изгорена умишлено. Мен настаниха в Кризисен център, а детето ми в ДМСГД. Разделиха ни.   От полицията направиха проверка на бащата на съжителя ми, но не откриха нищо и не го подведоха под отговорност нито за сводничество, нито за умишленото изгаряне на детето ми.   Аз и дъщеря ми трябва да живеем със своите страхове и рани.”   Днес е Денят в подкрепа на жертвите на престъпления. За съжаление почти няма ден, в който в България да няма нова жертва на различно престъпление. В тази статия говорим основно за домашното насилие и неговите жертви, но те не са единствените. Не трябва да се примиряваме с насилието. Отговорност на всеки от нас е да се моли, да говори, да сигнализира.   Ако си жертва на насилие, потърси подкрепа. Не приемай, че човекът до теб ще се промени бързо и лесно. Не приемай, че той няма вина, а си виновен ти. Насилието засяга цялото семейство, то достига до децата.   Ако си насилник, трябва да потърсиш помощ от Бог, но и от специалисти. Насилието не е божествено!   Ако си близък на човек, който е жертва на насилие, не мълчи. Потърси помощ заради своя близък.   Ето горещата денонощна линия, на която пострадали от домашно насилие могат да подават сигнали и да потърсят помощ:   0800 1 8676 02 981 7686