Икономика и бизнес

08 ноември 2018 23:53

Промишленото производство намалява с 0.8% през септември

По предварителни данни през септември 2018 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, регистрира спад от 1.2 на сто в сравнение с август 2018 година, съобщи НСИ. През септември 2018 г. календарно изгладеният инд...

източник: m.fakti.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Еврокомисията очаква ръст на БВП у нас от 3,5%

08 November 2018 12:32

Реалният ръст на БВП в България за 2018 г. се очаква да достигне 3,5 на сто. Очаква се той да се повиши през следващите две години – на 3,7 на сто през 2019 г. и на 3,6 на сто през 2020 г. Това се казва в огласената днес икономическа прогноза на Еврокомисията за есента на тази година. Данните за Съюза бяха обявени от Пиер Московиси – еврокомисаря по икономиката, финансовите въпроси, данъчното облагане и митниците. Според документа растежът в Българя се дължи на силната динамика на вътрешното търсене през първата половина на годината. Очаквайте подробности.

Българската металургия с няколко рекорда през 2017 г.

06 November 2018 14:40

Миналата година е била една от най-силните за металургичната индустрия в България. С обща произведена продукция за 9.6 млрд. лв. и положителен външнотърговски баланс от 3.8 млрд. лв., секторът остава един от ключовите за икономиката. Това отчетоха от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) на професионалния си празник. 2017-та е била рекордна година и за няколко предприятия в страната като "Аурубис Бъргария" и "София Мед", които са достигнали най-високото производство в...

НСИ: Тревожни данни за икономиката ни

29 October 2018 22:00

През октомври стопанската конюнктура в нашата страна се влошава отново, отстъпвайки за пети пореден месец от близо 10-годишния връх, достигнат през май, като по-силно понижение има в сферата на услугите, в промишлеността и в търговията на дребно при подем, отчетен единствено в строителството, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ). Общият показател на бизнес климата в нашата страна намалява през октомври с 1,9 пункта спрямо септември, когато се понижи с 1,5 пункта. Това представлява отслабване на общата стопанска конюнктура за пети пореден месец, след като през май тя достигна най-висок връх от края на 2008-а година. Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, се понижи с 2,4 пункта спрямо септември, когато стабилизира на нивото от месец август. Това влошаване се дължи главно на понижените очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието техните предприятия през следващите шест месеца. Според тях обаче има леко намаление и на настоящата производствена активност, докато прогнозите за дейността през следващите три месеца са по-благоприятни, показват резултатите от последната анкета на НСИ. Средното натоварване на производствените мощности през октомври обаче е с 1,5 пункта над нивото от юли и достига 77,5%, припомня БНР. Основните пречки, затрудняващи развитието на този отрасъл, продължават да бъдат свързани с несигурната икономическа среда и с недостига на работна сила, посочени съответно от 40,2% и от 35,9% от анкетираните промишлени мениджъри. По отношение на продажните цени в промишлеността, по-голямата част от мениджърите очакват запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.

Външният ни дълг расте с €475 млн. за година

27 October 2018 18:05

Бpyтният външeн дълг нa Бългapия в ĸpaя нa aвгycт 2018 г. e 33 805.1 млн. eвpo (64% oт БBΠ ), ĸoeтo e c 407.7 млн. eвpo пoвeчe в cpaвнeниe c ĸpaя нa 2017 г. (33 397.3 млн. eвpo, 64.6% oт БBΠ). Дългът нapacтвa c 475 млн. eвpo cпpямo aвгycт 2017 г., пoĸaзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa. Дългocpoчнитe зaдължeния нa cтpaнaтa в ĸpaя нa aвгycт ca 25 699.8 млн. eвpo, ĸaтo тe нapacтвaт cъc 104.5 млн. eвpo cпpямo ĸpaя нa 2017 г. Дългocpoчният дълг нaмaлявa cъc 134.8 млн. eвpo cпpямo aвгycт минaлaтa гoдинa. Kpaтĸocpoчнитe зaдължeния възлизaт нa 8105.3 млн. и нapacтвaт c 303.2 млн. eвpo cпpямo ĸpaя нa 2017 г. и c 609.8 млн. eвpo cпpямo aвгycт гoдинa пo-paнo. Бpyтният външeн дълг нa ceĸтop Дъpжaвнo yпpaвлeниe в ĸpaя нa aвгycт e 5653 млн. eвpo (10.7% oт БBΠ). Cпpямo ĸpaя нa 2017 г. тoй нaмaлявa c 66.2 млн. eвpo. Bъншнитe зaдължeния нa ceĸтopa ce пoнижaвaт c 402.5 млн. eвpo cпpямo aвгycт 2017 гoдинa. Bъншнитe зaдължeния нa Дpyги ceĸтopи ca 10 792.2 млн. eвpo (20.4% oт БBΠ). Te нapacтвaт cъc 111.5 млн. eвpo cпpямo ĸpaя нa 2017 г. и c 238.5 млн. eвpo нa гoдишнa бaзa. B ĸpaя нa aвгycт вътpeшнoфиpмeнoтo ĸpeдитиpaнe e 12 732.1 млн. eвpo (24.1% oт БBΠ), ĸoeтo e c 13.5 млн. eвpo пoвeчe в cpaвнeниe c ĸpaя нa 2017 г.. Bътpeшнoфиpмeнoтo ĸpeдитиpaнe нapacтвa c 265.2 млн. eвpo cпpямo aвгycт 2017 гoдинa. Πpeз янyapи - aвгycт т.г. извъpшeнитe плaщaния пo oбcлyжвaнeтo нa бpyтния външeн дълг ca 3311.7 млн. eвpo (6.3% oт БBΠ) пpи 4052.3 млн. eвpo (7.8% oт БBΠ) зa cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa. Heтният външeн дълг (paзлиĸaтa мeждy paзмepa нa бpyтния външeн дълг и paзмepa нa бpyтнитe външни aĸтиви) в ĸpaя нa aвгycт 2018 г. e oтpицaтeлeн в paзмep нa 3022.9 млн. eвpo (5.7% oт БBΠ), ĸaтo нaмaлявa c 1956.2 млн. eвpo (183.4%) cпpямo ĸpaя нa 2017 г. Πoнижeниeтo ce дължи нa пo-гoлямoтo yвeличeниe нa бpyтнитe външни aĸтиви (c 2363.9 млн. eвpo) в cpaвнeниe c нapacтвaнeтo нa бpyтния външeн дълг (c 407.7 млн. eвpo).

Правителството прогнозира едва 4% безработица през 2021

25 October 2018 09:55

Вижте какви са очакванията за икономическото развитие на България през следващите няколко години

ДБ: Повече пари за хората и бизнеса, по-малко за властта

19 October 2018 13:10

Днес „Демократична България“ представи своя обществен „Договор за ефективни публични финанси, намаляване на данъци, модернизация и растеж“ - "Повече пари за хората и бизнеса, по-малко за властта". Ние от „Демократична България“ вярваме, че свободата на предприемачеството и държава, която не пречи на бизнеса и хората да създават блага и да инвестират, са ключовете към просперитета на страната. Убедени сме, че финансова политика, основана на стимулирането на частния сектор да се развива без излишни регулации, ще осигури високи европейски доходи и самочувствие на всички български граждани. Вярваме в простите решения, както и че хората, които изкарват парите си по честен път знаят най-добре как да ги харчат и инвестират. Със сигурност по-добре от власт, която купува имот във Варна по-скъпо, отколкото струва подобен в Манхатън. Защото ГЕРБ имат десетина приятели, към които насочват бюджета на страната. Нашите приятели са всички данъкоплатци и потребители, в чиито джобове ще оставяме повече пари, вместо да ги пренасочваме към олигархията. Предлагаме преразпределението на Брутния вътрешен продукт да е не повече от една трета от него, което ще ни нареди на второ място след Ирландия по този показател. Това ни отличава рязко от ГЕРБ, които имат идеи за покачване на данъчно-осигурителната тежест през 2018-2019 година с поне 2 милиарда лева (и които 10 години вдигат данъците, без да са сваляли никакви). И от “визията“ на БСП, която предлага да се удари най-производителната част от хората чрез връщането на пропорционалното подоходно облагане. Можем да намалим бюджетните разходи до не повече от една трета от БВП със следните основни мерки: Радикално повишаване на ефективността и ефикасността на публичните разходи; По-добро управление на държавните компании чрез листването им на фондовата борса, което ще гарантира тяхната прозрачност, отговорност на мениджмънта пред акционерите и превръщането им в истински корпоративни, а не ведомствени структури. Това по наши сметки може да спести загуби от 1 млрд. лева годишно, а и ще осигури средства за по-високи пенсии чрез увеличаване на приходите на Сребърния фонд; Премахване на „данък олигархия“, който плащаме всяка година за сделки като тази на Георги Гергов за варненската “дупка”, на Ахмед Доган със студения резерв на ТЕЦ Варна, кражбата на века АЕЦ „ Белене“, пътностроителни фирми, „ремонти“ на язовири за 500 млн. лева, източване на Здравната каса и т. н.; Електронизация на държавните услуги, която ще ги направи по-ефективни и евтини за поддръжка; Европейски контрол на финансовата система чрез влизането ни в Банковия съюз. Убедени сме, че независимият от вътрешни фактори надзор, ще предотврати бъдещи разходи като 4-те милиарда за потопената КТБ. Ефективното управление на публичните разходи ще ни позволи да свалим част от данъчното бреме от хората и бизнеса, като по този начин ги стимулираме да инвестират в България и да участват в успеха на страната. Приоритетите ни за данъчни реформи са следните: Намаляване на ДДС от 20 на 18%, което ще остави милиард годишно в хората и бизнеса, ще намали “стимулите” за данъчни измами и ще увеличи потреблението; Необлагаем минимум за Данък общ доход, което ще остави повече средства във всички работещи българи, и най-вече ще облекчи финансовото положение на т. нар. работещи бедни хора; Необлагане на реинвестираната печалба – това ще бъде двигател за частните инвестиции в иновационния потенциал на фирмите и тяхната конкурентност, вместо държавата да мисли корупционни схеми за забогатяване на клиентелата си. Съответно намаляване на данъка и на едноличните търговци. Това, заедно със стратегиите, които ще предложим за образование и развитие на човешкия потенциал, здравеопазване и сигурност, за които ще осигурим достатъчно средства за истински реформи, ще са основата за преодоляването на демографската катастрофа, в която се намира страната. И от която сегашните управляващи нямат никаква идея как да излязат. Държава като Ирландия, която само преди 40 години беше бедна и обезлюдяваща се, намали данъците и регулациите, и направи чудеса. Много други страни, предимно от Южна Европа, избраха пътя на съмнително усвояване на еврофондове – превърнаха кражбата на европари в национален спорт, и се провалят. Този манталитет сега властва и в България. Заради него много българи търсят успеха си извън страната. Те ще се върнат, когато започнем изграждането на модерна, технологична и чиста икономика, която работи за всички. І. Излизане от периферията и интеграция сред най-развитите страни: Еврозона и Банков съюз Основният дългосрочен приоритет на „Демократична България“ е активната интеграция и сближаване на страната с най-развитите европейски страни чрез членство в Еврозоната и в оформящият се Европейски банков съюз. В момента отношението на парламентарните политически сили към членството на България в Еврозоната и Банковия съюз се изчерпва с три варианта: – политически сили, които не желаят България изобщо да бъде член на ЕС; – политически сили, които приемат членството на страната в ЕС, но изрично не желаят членство в еврозоната и стриктно настояват България винаги да остане в европейската стопанска и политическа периферия; – политически сили, които на думи нямат против членство в Еврозоната и Банковия съюз, но не желаят, а и не са способни, да извършат необходимите и неизбежни за него сериозни и дълбоки промени в цялата българска държавна и финансова архитектура. „Демократична България“ предлага на българските граждани именно тази възможност: нужните промени да бъдат активно направени и България да превъзмогне статута си на периферия и да се присъедини и да се интегрира пълноценно сред високо развитите европейски страни. За тази цел „Демократична България“ предлага следните действия: 1. Незабавна промяна на цялото българско законодателство в посока изпълнение на всички юридически изисквания за членство в еврозоната. Това включва изготвяне на проектозакони, тяхното координиране с институциите на ЕС и незабавно приемане от българския парламент. 2. Стратегия на запазване на режима на валутен борд при настоящия обменен курс до влизане на България в Еврозоната. 3. Стратегия на засилено сътрудничество с институциите на ЕС във връзка с провеждането на автентични и обективни стрес тестове и проверка на качеството на активите на всички финансови посредници в България – банки, застрахователи, пенсионни фондове. 4. Въвеждане на изискване за конкурсно начало с гражданско участие при подбора на всички кандидати за членове на регулативно-надзорните органи във финансовата система: Управителния съвет на БНБ и Комисията по финансов надзор. 5. Стриктно и незабавно изпълнение на всички възникващи в процеса на сътрудничество препоръки от страна на партньорите на България в Европейския съюз. 6. Стриктно съобразяване на политиките на България със специфичните за страната препоръки за реформи по линия на анализа на макроикономическите дисбаланси. ІІ. Бюджетни разходи Българската държава изразходва бюджетните средства, събирани от българските данъкоплатци, по изключително неефективен начин, като голяма част от тях са буквално наливани в частни джобове и обслужват частни интереси. Не съществуват никакви обективни измерители на обществената ефективност на тези разходи и българските граждани няма как да преценят какво печели и какво губи българското общество от политиките на държавата. Порочната практика разходите да се планират предимно въз основа на това, че ги е имало и миналата година, е непоклатима. „Демократична България“ има за свой приоритет значителното увеличение на обществената ефективност на бюджетните разходи. За тази цел предлагаме следното: 1 .Възприемане на набор от формални и обективни измерители за обществената ефективност на всяка една държавна политика. Подобни измерители отдавна са разработени в други страни и става въпрос за възприемане на най-добрата практика. 2. Реално измерване на обществената ефективност на всички съществуващи държавни политики и структури на тяхното провеждане. 3. Затягане и реално прилагане на изискванията за предварителна пълна обществена оценка на въздействието на всички предлагани нови регламенти за регулиране на обществените отношения, независимо кой ги предлага и какво е юридическото им ниво. 4. Въвеждане на задължителна последваща пълна обществена оценка на въздействието на всички регламенти и политики в държавата след някакъв период на тяхно действие и ангажимент за отмяна или реформиране на неефективните. 5. Увеличаване на ролята на Сметната палата и на Фискалния съвет като независими експертни институции в реализирането на този приоритет. 6. Реформа в механизмите на осъществяване на обществени поръчки, с цел да се прекрати практиката тези поръчки да служат основно за усвояване на публични средства от страна на близки до властта бизнес обръчи. Електронните обществени поръчки ще осигурят по-ефективен процес с по-малко манипулации. 7. Въвеждане на реално действащо електронно правителство. III. Бюджетни приходи: връщане на надвзетото чрез намаляване на данъците за всички граждани Водещ приоритет на „Демократична България“ е държавата да събира приходи за финансиране на политиките си по начин, който възможно най-малко пречи и изкривява възможностите на българските граждани и обществото да просперират. Основният начин събирането на приходи за държавата да пречи най-малко на обществото да изгражда и подобрява благосъстоянието си е приходите да се основават на възможно най-ниски данъчно-осигурителни ставки при възможно най-широка база от платци. През последното десетилетие България изостави успешния си опит от предходното десетилетие да ускорява икономическия си растеж чрез намаление на данъчно-осигурителното бреме. От десет години насам нито един данък или осигуровка не са били намалявани, въпреки наличието на изобилни бюджетни възможности за това. Ударното изхарчване на натрупваните бюджетни излишъци през последните месеци на годината е не само много подозрително от гледна точка на определени корупционни практики, но и прави още по-ниска обществената ефективност на публичните разходи. „Демократична България“ счита, че вместо натрупваните през всяка година излишъци, поради преизпълнение на приходната част на бюджета, да се харчат непрозрачно и спешно в края на годината – е много по-правилно надвзетото да бъде върнато на данъкоплатците под формата на по-ниски данъци. За тази цел, и с оглед ангажимента за подобряване на обществената ефективност на бюджетните разходи, „Демократична България“ предлага няколко основни приоритета: 1 .Запазване на настоящата структура на преките данъци с ниски ставки от 10% за всички доходи, независимо дали лични или корпоративни, с въвеждане на необлагаем минимум за Данък общ доход (ДОД). Това намаление на данъчното бреме ще е с най-силен ефект за хората с най-ниски доходи. 2. Облагане на корпоративните печалби само когато се разпределят дивиденти, което ще остави значителен ресурс в компаниите за иновации и развойна дейност. Това ще гарантира дългосрочен просперитет на страната. Тази промяна ще бъде направена в синхрон със съответно намаление на данъчното бреме за еднолични търговци. 3. Намаляване на общата за всички продукти ставка по ДДС от 20 на 18%. 4. Чисто статичният ефект от трите мерки е за приблизително 2.3 млрд. лева, като в динамика ще е значително по-малък поради обратната връзка на този допълнителен разполагаем доход за домакинства и фирми върху техните облагаеми доходи или потребителски разходи. Освен това мерките, които предлагаме за значително подобряване на управлението на държавните компании ще осигурят необходимия ресурс за това в рамките на един управленски мандат. При благоприятно развитие, приоритетно ще се търсят възможности за намаляване на общата ставка по ДДС до минималните за Европейския съюз 15%. 5. В зависимост от развитието на общите стопански процеси и на резултатите от предлаганата пенсионната реформа (представена по-долу), ще се търсят възможности за намаляване на осигурителното бреме. ІV. Качествено управление на държавните компании – като корпоративни, а не ведомствени структури – едно от изискванията за влизането в Банковия съюз “Демократична България” предлага: 1 . Да се промени начинът на управление на държавните компании, като се листват на фондовата борса 10-20% от техните акции. Когато инвеститорите вкарат реални пари и имат реален залог, те ще защитават не само собствения си, но и държавния интерес. Ще изискват резултати, за да печелят. Листването на държавните компании ще означава стотици милиони да останат в страната, вместо да търсят мястото си на глобалните пазари. И Сребърният фонд ще бъде попълнен, което ще гарантира възможност и за достойни пенсии. 2. Да се възприемат на ниво стратегия за управленска структура на държавните предприятия насоките за добро управление на държавните предприятия, разработени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ПЕНСИОННА РЕФОРМА Българските граждани нямат усещане, че пенсионната система може да им осигури прилични доходи, когато остареят. Причините за това са: Демографската картина: Съотношението между работещи и пенсионери продължава да се влошава и няма изгледи тази тенденция да се промени. Все повече млади хора емигрират, а нивото на доходи в страната практически не позволява „вноса“ на значим брой работна ръка. Крайно нереформираната система: Изискванията за натрупан стаж и възраст, които се завишават непрекъснато, правят пенсионирането за хора с гъвкаво работно време практически невъзможно. Невъзможно става и вземането на дългосрочни неплатени отпуски. Крайно време е да има пряка зависимост между възрастта за пенсиониране и натрупаните в системата пенсионни вноски, а не остарели понятия като стаж. Непазарните изисквания демотивират хората да се осигуряват на реалните си доходи, тъй като зависимостта осигуровки/пенсия не е достатъчно силна. Корупцията в системата: Безконтролното издаване на ТЕЛК практически запушва възможностите за адекватни и достойни пенсии на наистина нуждаещите се. Първостепенна задача на осигурителната реформа трябва да бъде да се върне увереността, че всеки добросъвестен гражданин ще посрещне старините си достойно и справедливо. Това може да се осигури чрез гаранции за бъдещето на тристълбовата система на пенсиониране и за обезпечеността на всеки един от тях. Адекватните реформи могат да осигурят сериозни инвестиции на осигурителната система в българската икономика и прозрачност и добро управление на държавните компании. Личната ангажираност на българските граждани в системата, чрез предоставянето на много повече възможности да избират начина си на осигуряване, би била правилната стъпка и за повишаването на финансовата им култура. „Демократична България“ предлага следните основни мерки за засилване на пенсионната система и стимулиране на участието на хората в нея: 1 .Листването на 10-20% от капитала на всички държавни компании на фондовата борса ще осигури свежи средства за Сребърния фонд. 2. Натрупаният до момента бюджетен излишък да не бъде харчен бързо и непрозрачно, а също да бъде отнесен към Сребърния фонд. 3. Повишаване на максималния месечен размер на необлагаемите вноски, които могат да бъдат инвестирани в третия стълб от страна на работодател от 60 на 120 лева. Това ще стимулира инициативата за дългосрочно осигуряване и е в унисон с нарастването на доходите през последните години. 4. Достигането на пенсионна възраст и приносът към осигурителната система да са единствените критерии за пенсиониране и размер на получаваната пенсия от НОИ. Българските граждани ще стават все по-мобилни, трудовата кариера на много от нас ще минава в различни държави, при различно времетраене на работния ден, и те не трябва да бъдат ощетявани по никакъв начин, ако са допринасяли добросъвестно към системата. Всякакви допълнителни бариери, като например натрупан стаж, ще действат демотивиращо за гражданите, които вече са емигрирали, да се върнат обратно в България. 5. Постепенно увеличаване на вноските във втория стълб на осигурителната система от сегашните 5% от облагаемия доход, без това да повишава общата осигурителна тежест. Целта е повече лична отговорност от страна на гражданите. Едновременно с това намаляване на максималните такса вход и годишната такса на управление на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Всичко това трябва да се случи след извършването на истински стрес-тестове за състоянието на пенсионните фондове от втория стълб, и след получаването на ясни гаранции срещу инвестициите в свързани лица, които са основна заплаха пред дългосрочното съществуване на втория стълб и доверието в него. Той трябва да бъде поощряван и развиван, но това трябва да се случва паралелно с премахване на лесните възможности за отклоняване на активи на фондовете към лица, свързани с техния мениджмънт. 6. Активен принос на България към изграждане на системата на паневропейски фондове, чрез която да се увеличи конкуренцията във втория и третия стълб на осигуряването. Ангажираме се да въведем системата максимално бързо при влизане на регламента в сила. Това ще осигури дългосрочно навлизането на нови участници на пазара, както и ще премахне проблема с осигуряването за гражданите, които по време на кариерата си са работили в различни държави, респективно при различни осигурителни системи. Мобилността на гражданите би трябвало да е основен приоритет, след като имаме амбицията да изграждаме успешна и конкурентна икономика. Паневропейският персонален пенсионен продукт е лична пенсионна сметка, която се управлява от лицензирани компании с ясни инвестиционни ограничения. Той ще върне заинтересоваността за дългосрочно пенсионно спестяване, като връзката между размера на вноските и на бъдещите пенсии ще стане абсолютно пряка. Очакванията ни са, че извършването на необходимите реформи в системата, в пазара на труда и в икономиката, може да гарантира средна пенсия от над 1000 лева още преди края на идното десетилетие. ФИСКАЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ Държавните разходи в България не само имат ниска обществена ефективност, но са и силно географски дебалансирани. Изключително високото ниво да централизация при вземането на решения както за събиране на приходи от гражданите и фирмите, така и за приоритизирането на разходите там, където е политическият елит (в столицата), води до неприемливо небалансирано общо стопанско развитие на страната. Постигането на по-балансирано регионално икономическо развитие чрез по-балансирани възможности за вземане на фискални решения на регионално и местно ниво, със съответен контрол върху местни и привличане на външни ресурси на тези нива е важен дългосрочен приоритет за „Демократична България“. Моделът на дърпаната от София българска икономика е неприемлив за нас. Обратната страна на фискалната децентрализация, обаче, е повишената фискална отговорност на съответните под-държавни нива на самоуправление. Към момента, с изключение на само някои общини, наличието на способност да се носи подобна отговорност е несигурно. По тази причина към момента приоритетът фискална децентрализация е дългорсочен и има отношение към съществуващото териториално-административно деление на страната и неговата евентуална реформа. Възможните реформи са в две главни посоки: 1 .Намаляване на общия брой общини и окрупняването им до размер, който би им гарантирал достатъчна за носене на фискална отговорност обезпеченост със стопански ресурси и възможности. 2. Създаване в рамките на предвидената в Конституцията възможност на средно (регионално) ниво на самоуправление, което да даде възможност за по-адекватно за съответните региони и независимо от централното държавно управление, усвояване на Европейските средства за регионално развитие. VII. Управление на еврофондовете Смятаме, че трябва да има промяна на философията на европейското финансиране – от грантове и субсидии към финансови инструменти и кредитни механизми. Това ще позволи с парите на европейските данъкоплатци да се подпомагат икономиката, бизнеса, работещите и работните места, а не предизборните кампании на управляващите партии. Финансирането през финансови инструменти осигурява повече прозрачност и икономическа ефективност, и позволява много по-пълноценно използване на ресурсите, в т.ч. повторно усвояване на средствата след връщане на използваните кредити. Досегашният режим поощрява неефективното харчене на европейски ресурси, което пречи на развитието на България като конкурентоспособна икономика. Основната част – над 65% – от средствата през новия програмен период ще бъдат отделени за приоритетите “Умна Европа” и “Зелена Европа” – за икономически растеж, основан на новите и цифровите технологии, високо образование на работещите и бизнес, опазващ околната среда. За да може България да използва пълноценно възможностите, които кохезионната политика дава, и за да инвестира европейските фондове съобразно тези приоритети, са нужни смели национални реформи в образователната, икономическата, трудовата и екологичната политики.

България е третата страна в ЕС с най-нисък дълг за 2017 г. (ВИДЕО)

17 October 2018 17:28

За 2017 г. 12 държави-членки на ЕС отчитат като нас бюджетен излишък, а други 13 отчитат дефицит, обясни Светла Костова, директор на Дирекция „Държавно съкровище“ в Министерство на финансите

България е на 51-во място по конкурентноспособност

17 October 2018 12:21

България заема 51-ва позиция от общо 140 страни в Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2018 година. Първите три страни в тазгодишната класация на Форума са Съединените щати, Сингапур и Германия. Най-доброто класиране на България е за фактора „Внедряване на информационни и комуникационни технологии” - 30-то място. {cbrelatedarticle count="2" /} Следват „Способността за иновации” - където страната ни се нарежда на 48-мо място. Добри са оценките и за „Пазар на труда”, където България е на 50-то място. Като цяло обаче страната ни е в дъното на Европа с останалите балкански страни, които се определят като изоставащи. Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Македония са след нас в класацията.икономикаконкурентноспособностСветовен икономически форумБългария

Финансовото министерство снижи очакванията си за икономическия ръст през 2018 г.

05 October 2018 15:30

Растежът на брутния вътрешен продукт на България ще достигне 3.6% през 2018 г., благодарение на вътрешното търсене. През 2019 г. пък ще бъде 3.7 на сто заради по-силните публични инвестиции и публично потребление. Това се посочва в есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите, публикувана днес. Очакванията са понижени спрямо пролетната прогноза, в която бе заложен ръст от 3.9% за тази година и 3.8% за следващата. Според новите данни крайното потребление ще се повиши с 4.

Минус 3 милиарда заради оспорени проекти

04 October 2018 17:30

На около 2.7 милиарда лева се изчисляват общите загуби за обществото заради забавени или прекратени за 11 години инвестиционни проекти поради протести, референдуми и жалби. Това показват данни от изследване за обществена цена на забавени инвестиционни намерения в областта на опазването на околната среда, направено от КС2 по поръчка на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Резултатите от проучването за периода 1 януари 2007 г. - 31 януари 2018 г. представиха доц. Красен Станчев, гл. ас. Димитър Чобанов и Любомира Димитрова, съобщи БТА.  Общите загуби са сравними с обема на загубите от природни бедствия и промишлени аварии за периода 2010-2017 г. Изследователите са посочили, че анализът е основан на консервативни допускания, а обобщените в него резултати представляват минимален сценарий на ефектите. "Витоша ски" кани цяла правителствена делегация да инспектира лифтовете Пропуснатото потребление е оценено на 343 млн.лева, отрицателните фискални ефекти като несъбрани данъци са определени на 277 млн. лева. Според изследователите всеки ден отлагане или прекратяване на проект води до загубена нетна полза за обществото и икономиката от 952 595 лева на ден. Негативните последици за обществото във вид на пропуснати ползи като потребление, спестявания, данъци и осигуровки са общо 505 млн. лева. Нетната стойност на пропуснатите ползи от нереализирани инвестиции след периода на забава достига 498 млн. лв. Загубите на собствениците на земи и гори в близост или в границите на защитени територии по Черноморието и в планински местности са оценени на 416 млн. лв, посочи Димитър Чобанов. Кои са проектите Трън: не на златодобива в града! Анализирани са проекти като този за добива на злато край Крумовград - Ада Тепе, бавен години наред, където добивът започва в края на годината, прекратения заради референдум проект край Трън за добив на злато и сребро, проучванията за шистов газ край Генерал Тошево и Брезник, протестите срещу нови лифтове и строителство в Национален парк "Пирин" и Природен парк "Витоша", протестите на еколози, свързани с Кресненското дефиле - част от магистрала "Струма". Много ли са 250 милиона лева за 2 км тунел в Кресненско дефиле?   За 11 години общият отрицателен икономически ефект като дял от БВП е 0.39%, заяви икономистът Димитър Чобанов. Общо отложените инвестиции за периода 2007-2017 г. се оценяват за над 6 млрд. лева. Според проучването отлагането на нов План за управление на Национален парк "Пирин" не позволява актуализацията на концесионния договор. Така се спира възможността за двойно увеличение на концесионно възнаграждение - при средно около 180 000 лева за първите 14 години до проектно 350 000 лева при промяна на договора, смятат авторите на изследването, които оценяват пропуснатите ползи на 240 хил. лева. Кабинетът жали отмененото от съда решение за Пирин Възстановяването и развитието на Витоша, местността около връх Ком в Стара планина и обновяване на съществуващи ски дестинации ще изисква между 115 милиона и 125 млн. лева, са пресметнали икономистите. Ако се добавят и ограничените инвестиции на националните и природни паркове, отложените инвестиции са между 230 и 245 млн. лв. за пет години. Красен Станчев коментира, че при изграждането на "Струма" смъртността заради катастрофи ще намалее три пъти. Според проучването  за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около три пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища. В Кресненското дефиле годишно загиват между 5 и 10 души. Щетите от загуба на човешки животи в този участък на магистралата достигат 11 млн. лева на година, като тук не може да бъде изчислена загубата за семействата. Румен Петков: Да има референдум в Добричко за шистовия газ На въпрос какви биха били загубите при евентуално замърсяване на почвите и водите в Добруджа при проучвания за шистов газ, Станчев заяви, че според международен консорциум от геолози рискът е сравним с това "да излеете една бутилка кола в язовир "Искър". БСП яхна протеста за Калиакра. Видя подготовка за шистов газ