Свят

09 ноември 2018 07:30

9 ноември 1938 г. Погромът на Кристалната нощ

В нощта на 9-ти срещу 10 -ти ноември 1938 г. е погромът на Кристалната нощ. Той е първият сигнал за това, което очаква човечеството. За съжаление е доказателство и колко сляпа е била тогава Европа. „Кристалната нощ” е грижливо премислена...

източник: m.fakti.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Вандали разрушиха паметника на мястото на опожарената синагога в Страсбург

02 March 2019 16:38

Вандали разрушиха мемориалния паметник, издигнат на мястото на опожарената през Втората световна война от нацистите синагога в Страсбург. Инцидентът е станал тази нощ, съобщи кметът на източния френския град Ален Фонтанел.

Франция с мерки срещу антисемитизма

21 February 2019 07:24

Френското правителство ще предложи законопроект, чрез който да се ограничи речта на омраза в интернет. Това обяви френският президент Еманюел Макрон по време на вечеря с еврейската общност в Париж.

Хиляди протестираха срещу антисемитизма

20 February 2019 10:35

Около 20 000 излязоха на протест в центъра на Париж срещу антисемитизма във вторник вечерта. Това беше най-голямата от повече от 10 демонстрации в цялата страна, съобщи Ройтерс. Премиерът на Франция Едуар Филип също беше на демонстрацията в Париж. В митингa срещу антисемитизма във френската столица на площада на Републиката участваха и бившите френски президенти Никола Саркози и Франсоа Оланд, предаде Би Ти Ви. По-рано президентът Еманюел Макрон каза, че Франция ще направи необходимото, за да спре престъпленията, мотивирани от омраза. Повод за митингите беше поругаването на 96 надгробни паметника в еврейско гробище в Елзас, недалеч от границата с Германия. На гробовете бяха издраскани със спрей пречупени кръстове, а на един беше написано, че това е дело на Черните вълци от Елзас - неонацистка, сепаратистка група, активна през 70-те години на 20-ти век. Това беше вторият подобен случай в района, като през декември други 40 гроба, както и паметник на жертвите от Холокоста, бяха поругани в градче на около 30 километра от следващата атака.

Демонстрации срещу антисемитизма във Франция

19 February 2019 09:30

Масови демонстрации са насрочени днес в Париж и други градове в опит да бъде успокоена вълната от антисемитизъм в страната. Политици от всички партии свикаха демонстрациите след като по време на протест на жълтите жилетки мъж беше заснет да нарича философа Ален Финкелкраут "мръсен ционист" и "Франция принадлежи на нас".

На форум в МС обсъдиха мерки срещу езика на омразата и нетолерантността

16 February 2019 20:37

Сътрудничеството между държавните институции и еврейската общност за утвърждаване на среда, свободна от езика на омразата и нетолерантността беше обсъдено в Министерския съвет. На срещата присъстваха и чужди посланици. Форумът беше озаглавен "Заедно за България, заедно за Европа".

Борисов осъди растящия антисемитизъм на среща с шефа на Американския еврейски комитет

15 February 2019 17:30

„Активното ни сътрудничество има важна роля както за развитието на двустранните българо-американски отношения, така и за сътрудничеството между България и Държавата Израел“, каза още премиерът Борисов

Макрон: Неприемливо е крайното увеличение на антисемитския вандализъм

13 February 2019 14:30

Френският президент Емануел Макрон в сряда осъди "неприемливо увеличение" в антисемитския вандализъм и езика на омразата, наричайки случващото се "нов обрат на събитията, свързани с движението" на протестиращите „жълти жилетки“, каза говорителят на правителството Бенжамен Гриво, цитиран от БГНЕС.  "Антисемитизмът е отхвърляне на републиката, по същия начин, по който атакуването на избрани длъжностни лица или институции са отхвърляне на репуб

Отричането на Холокоста в някои държави придобива заплашителни размери

28 January 2019 14:55

Отричането на Холокоста в Полша, Литва, Хърватия и Унгария придобива заплашителни размери. Това показват данните от изследване, осъществено с подкрепата на Йейлския университет, Гринелския колеж и Европейския съюз за прогресивен юдаизъм, предаде БГНЕС. Отричането на Холокоста е ревизионистко направление в историографията, което твърди, че той не е съществувал в този си вид, в какъвто го описва общоприетата историография. В изследването се казва, че много правителства в ЕС реабилитират военните

Юнкер: Доживях до времена, в които евреите изповядват със страх вярата си в Европа

27 January 2019 16:02

По повод Международния възпоменателен ден на Холокоста в някогашния концлагер Аушвиц днес има церемония в памет на жертвите. В Аушвиц загиват над 1 милион души. На този ден преди 74 години съветските войски освобождават лагера

Ще забравим ли?

27 January 2019 07:00

Днес мотото е „Ние помним!“ Ще го видите в безброй публикации, снимки и статии. Въпросът е: може ли да помним нещо, ако е далеч от нашето съвремие и като цяло се разминава с нашата действителност? Тогава на помощ идват архивите, книгите и филмите.   Едва ли някой би гледал с желание отново и отново филми като „Списъкът на Шиндлер“ и „Момчето с раираната пижама“? Какво се случва, обаче, ако съвременното поколение не е запознато с жестоката реалност, която тези два филма представят. Съвсем накратко, Оскар Шиндлер е амбициозен биснемен, член на Нацистката партия в Германия, бохем, който в хора на Втората световна война е поставен пред избор – дали да убива или да спасява. Избира второто и в резултат на решението му, са избавени 1200 евреи. В последната, незабравима сцена от шедьовъра на Спилбърг, Оскар получава за спомен златен пръстен, направен от зъбен мост. Мостът е свален от устата на един от спасените мъже доброволно и с радост.   Какво прави тази сцена така незабравима? Ужасната война е свършила, унищожени са милиони човешки животи. А в един малък ъгъл на този опустошен свят една малка група от човечеството ни показва, че може би има надежда за всички нас. Ние плачем заедно с Оскар Шиндлер, който се сбогува с евреите, които е спасил. Сърцето му ридае, защото е можел да направи още и още, а вместо това е живял преди всичко за себе си. За да го утешат мъжете и жените, които му дължат живота си, го карат да погледне гравираното от вътрешната страна на пръстена. Превеждат му надписа от еврейски: „Който спаси един живот, спасява цял свят.“ Шиндлер е неутешим. Само със златната игла, забодена на ревера му неговият списък можеше да е „по-дълъг“ с още един или два живота. Плачем и ние, но сякаш за себе си, защото знаем, че животът ни не е достигнал своя пълен потенциал. Трябва да се стараем да бъдем по-усърдни в мисията си да „спасяваме“, а ние се щадим, сякаш животът на земята е вечен.   Днес е поредният Ден в памет на жертвите от Холокоста и ето каква е статистиката. Само 54 процента от европейците смятат, че Израел има право да съществува като еврейска държава. Около 33 процента критикуват Израел за политиката, която води и са склонни да проявяват антисемитизъм. Около 20 процента смятат, че антисемитизмът е жив, но е предизвикан от поведението на евреите. Има и други 33 процента, които твърдят, че Израел използва Холокоста, за да извини своите действия. Приблизително 40 процента казват, че евреите са застрашени от насилие в европейските страни, където живеят, а половината вярват, че техните правителства трябва да направят повече в борбата с антисемитизма.   Ако приемем за верни думите на Аби Фоксман: „Холокостът започна не с газови камери, а с думи“, ще трябва да обърнем поглед и към себе си, и да се запитаме какви са нашите думи днес за онези с различен етнос, вяра или цвят на кожата. Ще цитирам Нобеловия лауреат Ели Вийзел, автор на 50 книги, сред които и бестелърът „Нощ“: Той пише: „Все още питаме: Какво е Аушвиц - край или начало, апокалипсис на вековната фанатична сила и омразата, или последната конвулсия на демоничните сили в човешката природа? Това е  срамът, който трябва да помним, точно както трябва да помним и да благодарим на онези героични мъже и жени, които рискуваха живота си, за да спасят евреите. Когато Трета американска армия освободи Бухенвалд, в сърцето ни нямаше радост, а само болка. Ние не пеехме, не празнувахме. И сега, години по-късно, вие, които представлявате цялата световна общност, слушайте думите на свидетеля. Подобно на пророк Еремия и Йов, ние можехме да  прокълнем дните си, но не го направихме. Можехме и да отмъщаваме, но не го сторихме.“   Живеем в страна, която не само е наричана „късче от рая“, но и е особено привилегирована, защото преди 75 години българите се обединяват около мисията да спасят своите евреи. С оглед на библейските обещания, които са верни и истинни: „Благословен е онзи, който благославя Божия народ и проклет е онзи, който го проклина“. Българите в 2019 година жънат благословения, посети от техните прародители. Въпросът е какво проповядваме днес.   И тъй като в началото споменах „Момчето с раираната пижама“, накратко ще разкажа филма. Деветгодишният Бруно живее спокойно, докато един ден не се преместват в Аушвиц, защото баща му е назначен за комендант на лагера. Там среща малкия Шмуел (Самуил), който живее от другата страна на телената ограда и винаги е облечен в раирана пижама. Приятелството им е истинско, но е строго забранено. Издържа на изпитанието на времето, когато самият Бруно облича раирана пижама, за да бъде с Шмуел. За съжаление играта няма щастлив край. Бруно и Шмуел ръка за ръка попадат в газовата камера и остават там. Кой ще се заеме да проверява самоличността на деца в раирани пижами, чиято съдба решава някой друг?    Ще забравим ли някога? Едва ли? НО първо трябва да запомним. Нужно ли е да спорим с Библията? Ако старозаветното обещание не е достатъчно убедително за вас, ще цитирам великия апостол Павел. Сигурна съм, че във всяка европейска столица има поне по една църква, носеща неговото име. До Римляните 11:1 той категорично заявява: „Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Съвсем не! Не е отхвърлил Бог народа Си, който е призовал.“ В същия контекст предупреждава християните: „Не високоумствай, но бой се!“ (Римляни 11:20). Във век, когато покварата се шири и християни я подминават, без да я нарекат с истинското име, сме само на крачка от изливането на Божия гняв. Преди да поеме към кръста, защото затова беше дошъл, Христос подробно обясни какво ще се случва преди Неговото второ идване. Описанието Му включваше сравнение с Лотовите и Ноевите дни. Злото беше дотолкова „процъфтяло“, че Лот измъчваше праведната си душа.    Без Христос няма добро в нас. Мирът и надеждата са единствено в Него. Евангелската истина и днес е „Христос в нас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27). Христос дойде, за да спаси погиналото. Мисията на Павел беше да стане всичко за всички, само за да спаси някого. Питам се какво правя аз. Гледам ли на хората с Христовите очи и ако е така, какви са делата ми? Ще забравя ли защо е отишъл на кръста и какво произтича от това? Благословен да е Господ за привилегията да съм част от народ, който във време на духовен мрак, е бил единен да спасява.   Ще помня! Никога няма да забравя!