България

22 ноември 2018 20:43

Втори сме по най-ниска продължителност на живота в ЕС

България има втората най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз след Литва, бързо застаряващо население, недостиг на работна сила и ниски разходи за здравеопазване. Това се казва в доклад на Европейската комисия за състоянието на здравеоп...

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Неправителствени организации ще се срещнат с министъра на здравеопазването

12 February 2019 06:26

Те ще обсъдят ефекта от влизането в сила на наредбата за медицинската експертиза от август миналата година.

Д-р Цветеслава Гълъбова: Реформата на психиатрията трябва да започне

08 February 2019 09:17

Реформата на психиатричната помощ е дълъг, тежък, труден и скъп процес, но тя трябва да започне. Това каза в Сутрешния блок д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрия "Свети Иван Рилски".

Народното събрание възложи на здравния министър важни задачи

07 February 2019 11:48

Парламентът възложи на здравния министър до 1 април 2019 г. да предостави план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант- европейската агенция за обмен на органи. Прекратените преди година белодробни трансплантации на българи в европейски клиники са на път да бъдат възстановени Проблемът тогава получи гласност след като от Асоциация "Пулмонална хипертония" алармираха, че договорът с "Евротрансплант" е прекратен през 2017 година, а от н

Броят на "здравите години" живот у нас е 64 г. за мъжете и 67,5 за жените

05 February 2019 09:33

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА. Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние. Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".  Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".  Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно.  Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дават лоша оценка на здравето си.  Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване. В Швеция имат най-много "здрави години" Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .  Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете. Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока. Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като "лошо или много лошо". Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

Нова социална инициатива в Бургас - профилактика на болни у дома

04 February 2019 12:47

Лекари и медицински сестри ще посещават самотни възрастни хора в Бургас. Това е част от новия проект на социалното министерство за социален патронаж. Медиците ще извършват контролни прегледи и ако се наложи - хоспитализация в болница.

Идея: Отчисления от цената на цигарите да отиват за здраве

02 February 2019 16:30

4,25 млрд. лева, отделени от държавата, и още поне толкова за плащания в системата - това е приблизителната сметка на необходимите пари за здравеопазване. Сметката направи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик. Д-р Дечев подчерта, че има механизми без да се увеличава здравната вноска да се добавят пари в системата. "Например определена част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този обществен фонд. И ако в България се пуш

Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права?

29 January 2019 13:30

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“. Правата на гражданите за достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права. Последните са неотменими съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от Конституцията н

Ананиев: Националната здравно-информационна система ще е готова в края на 2019 г.

28 January 2019 12:42

Националната здравно-информационна система е в ход и трябва да бъде напълно готова в края на тази или началото на следващата година. Това коментира във Варна министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, предаде радио "Фокус". Министър Ананиев посочи, че системата има 13 компонента, а за повечето от дейностите са обявени обществени поръчки, включително и за електронната карта, електронното досие и електронната рецепта. „Повечето от тях няма да бъдат обжалвани, поради което д

​Шефът на НЗОК: Рано или късно роботизираната хирургия ще навлезе у нас

22 January 2019 18:42

Несъвпадение на дейностите, които е определила политическата класа и средствата, с които трябва да се заплатят тези дейности - така управителят на Здравната каса определи като най-генералния проблем в сферата на здравеопазването. Министърът определя пакета от дейности, които трябва да се заплащат с парите, които са в касата. И във времето този пакет непрекъснато се е увеличавал като в него са включвани дейности, които са много скъпи, уточни Дечев. Като пример той даде роботизирана хирургия, която струва 10 пъти повече, отколкото ако се изпълни по класическия начин.

Бивш здравен министър: Тече процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно

18 January 2019 06:30

Тече процес на подмяна на общественото здравеопазване с частно. Здравната ни политика е пълен провал. Това заяви  председателят на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Липсва анализ, как се образуват цените на клиничните пътеки уточни д-р Виткова пред радио "Фокус" и добави, че 50 % от разходите за лечение идват от джоба на пациентите и тенденцията е те да нарастват. „Това се с