България

27 ноември 2018 16:08

Гласуваха бюджета на НЗОК за 2019 г.

Парламентът прие на второ четене рамката на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. „За“ гласуваха 91 депутати, 51 бяха „против“, а 12 се въздържаха. За здраве през следващата година са заложени близо поло...

източник: m.fakti.bg
Виж повече

 
Свързани новини

И зъболекарите поискаха да има повече здравни каси

12 February 2019 10:27

Много от проблемите на стоматологичното съсловие ще се решат, ако има демонополизиране на Здравната каса. Това коментира за БГНЕС председателят на Съюза на българските зъболекари д-р Анатолий Кънев. През последните 30 години работим на познатия принцип „ние ги лъжем, че работим – те ни лъжат, че ни плащат. Решението за по-добра услуга се вижда в Германия, където има 155 каси и пациентите имат право на избор“, смята лекарят и посочва друг парадоксален случай &nd

Неправителствени организации ще се срещнат с министъра на здравеопазването

12 February 2019 06:26

Те ще обсъдят ефекта от влизането в сила на наредбата за медицинската експертиза от август миналата година.

Предприемат мерки срещу неправомерно издадени болнични листове

09 February 2019 08:46

Общи съвместни действия предприемат от Националния осигурителен институт, регионалните здравни инспекции и Здравната каса.

Д-р Цветеслава Гълъбова: Реформата на психиатрията трябва да започне

08 February 2019 09:17

Реформата на психиатричната помощ е дълъг, тежък, труден и скъп процес, но тя трябва да започне. Това каза в Сутрешния блок д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрия "Свети Иван Рилски".

Народното събрание възложи на здравния министър важни задачи

07 February 2019 11:48

Парламентът възложи на здравния министър до 1 април 2019 г. да предостави план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант- европейската агенция за обмен на органи. Прекратените преди година белодробни трансплантации на българи в европейски клиники са на път да бъдат възстановени Проблемът тогава получи гласност след като от Асоциация "Пулмонална хипертония" алармираха, че договорът с "Евротрансплант" е прекратен през 2017 година, а от н

Идея: Общинските болници да не са търговски дружества

05 February 2019 18:35

Общинските болници да спрат да са търговски дружества. Това заяви д-р Иван Кокалов, член на надзорния съвет на НЗОК. В целия сектор общинско здравеопазване, а не в конкретна болница има проблем. Това заяви пред БНР Донка Михайлова - зам.-председател на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Троян. Тя изтъкна, че става дума за 2 милиона български граждани, които получават достъп до здравеопазване и лечение в общинските болници. Един от основните проблеми е, че и общинските болници са търговски дружества (както е по закон - б.р.) и това затруднява помощта от общините, стана ясно от думите на Михайлова. Общините нямат право да помагат финансово на болниците, защото се смята за държавна помощ на търговски дружества, поясни тя. Като представител на синдикатите д-р Иван Кокалов каза, че над 20 години настояват за промяна в начина на регистрация на болниците. Искането е ограниченият ресурс на Касата, който идва от вноската за здравно осигуряване, да се използва за лечение, а не за формиране на печалба. Припомняме, сега д-р Кокалов е член на надзорния съвет на НЗОК, но промяната все още не е задействана. За пореден път той изтъкна, че общинските болници не трябва да са търговски дружества. "Първото, което трябва да се направи, е тези болници да не бъдат търговски дружества. Второ, без помощта на държавата и на общината тези болници няма как да оцелеят", каза д-р Кокалов. Той е категоричен, че помощта от общинските съвети към общинските болници е необходима. По думите му е необходимо да се осигури здравна помощ на хората в различните региони, както е по Конституция, вместо да се оправдават с правила. Законите се правят в Народното събрание, изтъкна д-р Кокалов.. Според него тези болници са в омагьосан кръг - малки приходи заради ограничения брой клинични пътеки поради липса на специалисти, ниски заплати, персоналът напуска. Средната възраст на сестрите сигурно е над 60 години, каза Кокалов. Донка Михайлова посочи, че при общинските болници непрекъснато се появяват прецеденти, които затрудняват дейността им. "От 1 февруари отново се връща проблем, който миналата година договорихме с ръководството на НЗОК... Въведено бе изискване, че хоспитализираните лица за всяко отделение, за всеки един ден, не може да надвишават броя легла, които се финансират от Здравната каса", каза Михайлова. Като пример тя даде случай, при който за настаняване на нов пациент в препълнено отделение - примерно с грип, неговият престой няма да бъде платен от Здравната каса. Законът задължава приемането на спешни случаи. В същото време човекът трябва да лежи само в отделението, където е по клинична пътека, но там няма места. Според д-р Кокалов посоченият казус не е верен, тъй като при грипни или други епидемия се правят изключения и това се плаща. "Взетото решение е поради факта, че се отчитат болни, които са лекувани едва ли не в коридора на болницата", каза той и обясни, че то е прието "за да не се краде от средствата, образно казано", допълни д-р Кокалов. Припомняме, преди ден здравният министър Кирил Ананиев обеща увеличение на заплатите на медиците в общинската болница в Козлодуй, които няколко дни протестираха заради ниското заплащане.

Броят на "здравите години" живот у нас е 64 г. за мъжете и 67,5 за жените

05 February 2019 09:33

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА. Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние. Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".  Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".  Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно.  Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дават лоша оценка на здравето си.  Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване. В Швеция имат най-много "здрави години" Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .  Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете. Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока. Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като "лошо или много лошо". Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

Нова социална инициатива в Бургас - профилактика на болни у дома

04 February 2019 12:47

Лекари и медицински сестри ще посещават самотни възрастни хора в Бургас. Това е част от новия проект на социалното министерство за социален патронаж. Медиците ще извършват контролни прегледи и ако се наложи - хоспитализация в болница.

Идея: Отчисления от цената на цигарите да отиват за здраве

02 February 2019 16:30

4,25 млрд. лева, отделени от държавата, и още поне толкова за плащания в системата - това е приблизителната сметка на необходимите пари за здравеопазване. Сметката направи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик. Д-р Дечев подчерта, че има механизми без да се увеличава здравната вноска да се добавят пари в системата. "Например определена част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този обществен фонд. И ако в България се пуш

Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права?

29 January 2019 13:30

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“. Правата на гражданите за достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права. Последните са неотменими съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от Конституцията н