Здраве

04 декември 2018 20:31

СЗО въвежда строги критерии при редактирането на човешки гени

Световната здравна организация (СЗО) се обяви за въвеждането на по-строги критерии при редактирането на човешки гени. Работна група ще определи допустимите граници от етична и здравна гледна точка при модифицирането на гени. След като в Китай беше съ...

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Изчезна китайският учен, извършил първата генна модификация на бебета

03 December 2018 20:47

Изчезна китайският учен, извършил първата геннамодификация на бебета близнаци с цел имунитет към ХИВ-вируса. Изследователят бил видян за последно в кампуса на университета в Шензен.

Китай започва разследване по случая с първите генномодифицирани бебета

28 November 2018 20:47

Китайският учен, създал първите генномодифицирани бебета, даде подробности на конференция в Хонконг. Той се извини за изтичането на информация преди трудът му да бъде публикуван. Раждането на двете момичета предизвика вълна от отрицателни реакции в целия свят, а в Китай започва разследване по случая.

Новината за генно модифицираните бебета предизвика вълна от критики

28 November 2018 09:35

Китайският изследовател Хо Джианкуи, който с екипа си създаде първите човешки същества с изкуствено изменени гени в света, обяви намерението си да направи пауза в експеримента, след като новината за раждането на генетично модифицирани близнаци провокира остри критики в научните среди. Този съобщи ученият на Втората световна конференция по въпросите на генома в Хонконг. "Трябва да се извиня за факта, че резултатът стана известен толкова неочаквано. Като се има предвид настоящата ситуация, в

Родиха се първите генно редактирани хора?

26 November 2018 14:11

Китайски учен твърди, че е участвал в създаването на първите генно редактирани бебета - близначки, чиято ДНК е променена, така че да се предава на поколенията, съобщи Асошиейтед прес. Ако това е вярно, ще е голям скок за науката и етиката. Американски учен също каза, че е участвал в разработката в Китай. Подобни експерименти обаче са забранени в САЩ, именно защото ДНК промените могат да бъдат предадени на поколенията, а и съществува риск да бъдат засегнати други гени.  Много специалисти мислят, че методът е прекалено рисков. Някои порицаха труда като експеримент с хора. Хе Джанкуей от Южния научно-технологичен институт в Шънджън, който е учил в американските университети Райс и Станфорд, каза, че е променил ембрионите на няколко двойки, подложили се на репродуктивно лечение. Досега е имало една бременност с такива ембриони.  Целта не е била да бъде предотвратена наследствена болест, а да бъде направен опит бебетата да придобият резистентност към зараза с вируса ХИВ.  Потвърждение на твърденията на Хе няма. Статия за разработката му не е публикувана в научно списание, за което методът да бъде проверен от специалисти. Хе разказа върху какво работи в Хонконг на организаторите на конференция по генно редактиране, която ще започне утре, а преди това в ексклузивно интервю пред Асошиейтед прес. Нима всички генно манипулирани храни са вредни? Много учени порицаха начинанието като експеримент с хора, който не е оправдан морално. Известният генетик от Харвард Джордж Чърч обаче го защити, защото ХИВ и СПИН са "основна и нарастваща заплаха за човешкото здраве". От няколко години съществува сравнително лесен метод за редактиране на гени - КРИСПР-кас9. Той се използва върху хора отскоро за лечение на фатални болести, като направените промени остават само за този човек. При редактирането на сперма, яйцеклетка или ембрион обаче промените могат да бъдат наследени.  Китайският учен каза, че първо е тествал метода с мишки, маймуни и човешки ембриони в лаборатория и е кандидатствал за патенти. Той е избрал да редактира гена CCR5 за ХИВ, защото СПИН е голям проблем в Китай. Всички мъже, участвали в експеримента, са били заразени с ХИВ, но жените са били здрави. Генното редактиране обаче не е целяло да предотврати малкия риск от предаване на вируса, защото това вече се постига с традиционна медицина. Хе е предложил на двойките шанс да имат дете, което да бъде предпазено от тяхната съдба.  Генното редактиране е направено по време на оплождане ин витро. Когато ембрионите са били на 3 до 5 дена, са проверени дали са с редактирани гени. Двойките са можели да изберат дали да използват редактиран ембрион или обикновен. Редактирани са 16 от 22 ембриона, а от тях 11 са използвани за имплантиране на шест жени, преди да бъде постигнато забременяването с близначките. Изследванията показват, че едното момиченце има две копия на променения ген, а другото само едно. Данни да са увредени други гени няма. Липсата на гена CCR5 обаче е предпоставка за поява на други заболявания, например западнонилска треска, или човекът да умре от грип.  Използването на ембриона със само едно копие на редактирания ген за специалистите е доказателство, че "главната цел е била да бъде тествано редактирането, а не да бъде избягната болестта", пише БТА.

Български студентки разработват достъпен тест за муковисцидоза

20 October 2018 15:59

Прави ли се наука в България? Да, и често от най-младите учени, дори такива, все още борещи се за бакалавърската си степен. Микаела Станчева, Ася Николова и Славена Тодорова са студентки в Софийския университет, специалност “Молекулярна биология”, но освен с тежката програма на Биологическия факултет работят и върху проект за международното състезание по синтетична биология iGEM (International Genetically Engineered Machine), провеждано всяка година в Бостън, Масачузец, САЩ. Проектите за iGEM са нови научни разработки на базата на синтетични ДНК части и естествени генетични компоненти, с които всеки отбор разработва някакъв обществено значим проект. България ще участва за трета година в състезанието. А Микаела, Ася и Славена ни разказаха повече за своя проект:   Какво представлява състезанието iGEM? Микаела: Идеята е една група от хора - независимо дали са ученици в гимназията, студенти или колектив от вече реализирали се млади учени, да се съберат и да създадат един реално работещ научен проект, от самото начало до самия край, включително набиране на спонсори и представяне на резултатите пред обществото. Последният етап е защитата на извършената работа на финалите в Бостън, което на нас ни предстои. А върху какво работите вие - българския отбор? Славена: Нашият проект е концентриран върху създаване на система за детекция на различни мутации, водещи до развитието на генетични заболявания. Избрахме да работим със заболяването муковисцидоза, тъй като това е най-разпространеното генетично заболяване в България и в Европа като цяло. Ще използваме системата CRISPR/Cas9. След смъртта на Адриан, властта се разшава за белодробните трансплантации Ася: Ще разработим една система, която може да дететктира специфична ДНК-последователност. Така ще може да се разбере, дали определена мутация, която причинява дадено заболяване, е налична в дадена проба. Това ще позволи откриването на самото заболяване по-ефективно, по-бързо и в по-ранен стадий, което е много важно за пациентите. Ще ни разкажете ли повече за заболяването муковисцидоза? Микаела: При муковисцидозата в ДНК на даден човек настъпва мутация, която води до грешка в един важен белтък. Основен и най-фатален резултат от това е натрупването на жилав гъст секрет в белите дробове. Опитваме се да се преборим с проблема с късната детекция на това тежко състояние, който за съжаление се проявява често в България. Колко хора боледуват от това заболяване? Ася: Носителите на мутацията са 1 на всеки 33, в Европа - 1 на всеки 25. Славена: Това не означава, че всеки от тях е болен, а че носи този дефект, който може да предаде на потомството си. Какви задачи ви предстоят сега? Микаела: Предстои ни да нанесем финални щрихи на нашия проект, дори днес след учебните ни занятия. След това ще изпратим готовия проект. После идва подготовка и заминаване за защита на резултатите на “Голямото джамборе”, както се наричат финалите в Бостън. Там ще защитим своята работа като изнесем презентация и представим научен постер. И след това, в най-добрия случай? Славена: Да си намерим спонсори, които харесват нашия проект и са готови да го финансират, за да продължим работата по него. Това в България ли ще стане? Микаела: Много зависи - сложно е в света на науката, защото спонсорите имат много сериозни изисквания. И да видят, и да не видят потенциал в нашия проект, ние ще продължим да работим по него на локално ниво според нашите възможности. А може да се наложи и работа в чужбина. Какъв всъщност е състезателният елемент в iGEM? Славена: Сега покриваме определени научни критерии, които са за съответния медал - златен, сребърен или бронзов. Не е само проекта, а и много други неща, които сме правили като колаборации с други отбори, както и различни социални кампании. Ася: Всъщност, България първата година получава бронз, втората сребро, и сега очакванията са големи.... Значи от вас се чака злато? Има ли други български отбори? Славена: Не, само един е. Дори сме от малкото отбори от източна Европа. Микаела: Всъщност да популяризираме науката, да запознаваме хората с нашия проект, да получаваме обратна връзка и да я интегрираме в нашия проект - това са основните човешки практики по дефиницията на iGEM. Технологията, доколкото разбирам, може да се ползва и за детекция на други заболявания? Славена: Да, дори и не само за генетични, но и за бактериални и вирусни инфекции. Имаме идея след това да работим с ХИВ - вируса на СПИН. И сега има тестове за него, но малко хора биха се престрашават да отидат и да си направят тест. Ася: Всъщност точно заради това - престрашаването... идеята на системата е да бъде достъпна за хората. Проектът ще позволи на хората сами да си направят теста и да не се притесняват, че някой може да разбере за заболяването им. Което е важно за заболявания, които водят до стигматизиране, като ХИВ. Микаела: Проектът ни на най-базово ниво представлява, да речем, нещо подобно на тест за бременност – веднъж реализиран, всеки ще може да го закупи и да си го занесе вкъщи. Използва го, като сам вкарва свой генетичен материал. Той става субстрат, основата, върху която може да работи системата CRISPR, която сме модифицирали така, че да разпознава конкретното заболяване. Ако в пробата се намери ДНК последователността, асоциирана с болестта, тогава тестът ще го отчете. Също като тест за бременност, но не с чертичка, а с цветове. Това звучи като изключително елегантно решение. Защо никой не го е измислил досега? Славена: И сега има генетични тестове, но не толкова достъпни. Принципът е ясен и вече експериментално доказан, но системата CRISPR трябва да бъде оптимизирана за конкретните заболявания, което изисква доста и специализирана лабораторна работа. Окей, вие от какво се нуждаете, за да стигнете до Бостън? Микаела: Нужна ни е стандартната финансова подкрепа, но и моралната подкрепа на нашите съмишленици и колеги. Получавате ли я от Биологическия факултет? Ася: Не можем да се оплачем, ръководството на факултета винаги ни е подкрепяло с голямо желание, но за съжаление възможностите им са ограничени. Славена: От някои хора я получаваме, а от други - не. Нека бъдем позитивни, разкажете ми за тези, които ви подкрепят? Ася: Първо, нашите научни ръководители за трета година към отбора – гл. ас. д-р Славил Пейков от катедра Генетика на СУ и гл. ас. инж. д-р Борис Киров от Технически университет София. Веднага след тях идват колективът в София Тех Парк и лаборатория БиоИнфоТех, като тяхната помощ е безценна, тъй като ни дават възможност да работимт безвъзмездно по нашия проект с високотехнологично оборудване в една от най-добрите лаборатории в България. Основен поддръжник на трите български отбора до момента е и Студентски съвет при Софийски университет „Св. Климент Охридски”, без чиято помощ не бихме могли да се справим с големите такси за участие. Благодарим и на фирма Куестърс България, както и на всички останали компании и хора, които повярваха в нас през годините и ни подкрепиха финансово. *** За да представят проекта си в Бостън, Микаела, Ася и Славена трябва да заплатят солена такса за участие и пътни разноски. Ако искате да помогнете на техния проект и българската наука, можете да го направите на следната банкова сметка: За сдружение СНЦ Ай Джи и Ем България No: BG35FINV91501216732479 BIC: FINVBGSF

Проф. Стивън Хокинг се страхувал от делата на "свръхчовеците"

14 October 2018 19:20

Професор Стивън Хокинг се е опасявал, че нова раса от „суперчовеци” може да унищожи останалата част от човечеството, ако генното инженерство продължи да се развива без регулации, съобщава в. „Метро”. Ученият, който почина през март, остави след себе си поредица от статии, в които очертава своите притеснения за бъдещето на човешката раса. В последната си книга „Отговори на фундаменталните въпроси”, професор Хокинг твърди, че основното му

Блокчейн ще позволява на пациенти да продават ДНК тестовете си

16 September 2018 10:26

Наред с увеличаващата се популярност на ДНК-тестове все по-чести стават и злоупотребите с тези чувствителни данни. Продажбата на генетична информация генерира милиони долари, като често пъти потребителите не са наясно, че са дали съгласието си техните тестове да бъдат предоставяни на трети страни, извън клиниките, които са ги правили. Решение на този проблем обаче може да се окаже блокчейн технологията, която стои за дигиталните валути. Според публикация в сайта bitcoinist.com, работещият в...

Най-дълго живеят в Исландия, най-кратко - в Русия

12 September 2018 15:18

Европейците живеят все по-дълго, но затлъстяването и наднорменото тегло заплашват да обърнат в обратна посока тази тенденция, се казва в доклад на Световната здравна организация (СЗО), който бе публикуван и представен в Лондон, съобщиха Франс прес и ДПА.  В доклада се уточнява, че здравето в Европа е с най-високи показатели в света, но остава променливо в зависимост от отделните райони.  Продължителността на живота в Европа е нараснала до 77,8 години през 2015 г., при 76,7 години през 2010 г. Продължителността на живота на жените - 81,1 години, е по-голяма от тази на мъжете - 74,6 години, като разликата между двата пола е намаляла. Различията са големи в зависимост от отделните страни - мъжете живеят с близо 16 години по-дълго в Исландия - 81,4 години, отколкото в Казахстан - 65,7 години. Във Франция продължителността на живота на мъжете е 79,9 години, а на жените - 86,3 години, докато в Русия продължителността на живота на мъжете е 65 години.  "Напредъкът е различен както в отделните страни, така и между половете и поколенията," отбелязаха от СЗО. "Рисковите фактори, свързани с начина на живот, будят тревога - те могат да забавят напредъка и дори да обърнат в обратна посока тази тенденция." Сред рисковите фактори е затлъстяването, което увеличава риска от диабет, рак и сърдечни болести. Регистрирани са все повече случаи на затлъстяване в Европа. През 2016 г. затлъстяването и наднорменото тегло засягали съответно 23,3 процента и 58,7 процента от населението на континента. Тютюнопушенето и употребата на алкохол също са сред рисковите фактори - данни от 2013 г. сочат, че 29 на сто от индивидите на възраст над 15 години пушат, при 16,9 на сто в двете Америки и 24,8 на сто в Югоизточна Азия. Консумацията на алкохол намалява от 2008 г., но остава висока - 8,6 литра на човек годишно през 2014 г., при 6,4 литра на човек годишно в света.