България

06 декември 2018 14:01

Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, сочи проучване

Икономическата привлекателност на страната ни се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот ще се подобрят, а за 8,6% - да получат професионална реализация...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Ето колко българи и къде живеят в чужбина

03 February 2019 06:29

Министерството на външните работи на Р. България е изпратило на 31 януари 2019 г. до www.eurochicago.com писмо в отговор на въпроси на редакцията на уебсайта, свързани с броя на българите извън страната по държави, броя на дипломатическите представителства по света и на служителите в тях, броя на сътрудниците на бившата ДС, работещи в министерството и в дипломатическите мисии. Отговорът е подписан от постоянния секретар на МВнР Елена Шекерлетова, се казва в съобщение на eurochicago.com. Според отговора най-много са българските граждани в Германия - 416 хиляди, но за повечето от страните, където има по-големи български разселения, данните са видимо закръглени. Така например за Франция числото е 60-80 хиляди, за Австралия - 10-15 хиляди, за Нова Зеландия - 3-5 хиляди и пр.  За Турция са посочени 350 хиляди, за САЩ - 300 хиляди, за Гърция също 300 хиляди, за Испания - 250 хиляди, за Великобритания - 200 хиляди, за Италия - 120 хиляди, за Канада - 70 хиляди, за Австрия - 35 хиляди, за Молдова - 31 хиляди, за Кипър - 25 хиляди, за Чехия също 25 хиляди, за Южна Африка - 20 хиляди, за Швейцария - 12 хиляди, за Норвегия - 7 хиляди, за ОАЕ - също 7 хиляди, за Малта - 6 хиляди, за Полша - 4 хиляди, за Йордания - хиляда и пр. Ако сравним новополучените данни с данните отпреди седем години (след предишното запитване до МВнР), ще видим, че през 2011 г. броят на българските граждани в Германия е бил само 74 869, а сега числото е над 400 хиляди и това е доста повече от САЩ, Гърция и Испания.  За 2011 г данните за Великобритания са 100 хиляди български граждани, за Франция - 30 хиляди, данните за Турция - 500 хиляди. Т.е., българските граждани във Великобритания са се увеличили за 7 години със 100 хиляди, тези във Франция с 30-50 хиляди, а тези в Турция са намалели със 150 хиляди. Данните за САЩ, за Гърция и за Испания са същите, както сега. Излиза, че за седем години няма никакви промени в броя на българските граждани в тези страни, което едва ли е така, се констатира в съобщението на eurochicago.com. Общият брой на българските граждани по света, според данните за 2011 г., изпратени ни в началото на 2012 г. от МВнР, е бил 2 018 792. Ако съберем грубо приблизителните данни, изпратени ни сега по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), ще получим над 2 млн. и 417 хиляди български граждани извън България за 2018 г., твърди чикагският уебсайт и отбелязва, че според данните на МВнР българските емигранти по света са се увеличили с 400 хиляди за седем години.  Българскоезичната електронна медия посочва, че в писмото си до МВнР от 10 януари т.г. е включила и въпроси, зададени не по ЗДОИ, свързани с идеята да се направи преброяване на българските граждани извън България. По тази тема от МВнР засега не са изпратили отговори. Според някои източници, продължава eurochicago.com, населението на България, вече е под 7 млн. Тези над 2 млн. и 417 хиляди български граждани в чужбина са една значителна част от тях, при това повечето са в активна и работоспособна възраст. И тази твърде значителна част наши съграждани с избирателни права, нямат никакво институционално представителство в България, ако не броим 25-те служители в печално прославилата се Държавна агенция за българите в чужбина... На втория въпрос, зададен по ЗДОИ, а именно за броя на българските дипломатически и консулски представителства по света и броя на служителите в тях, от МВнР са изпратили данни за служителите в задграничните представителства. Вижда се, че на много места те са по един или двама човека и не е ясно как успяват и да обслужат българите, и да свършат другата си дипломатическа дейност свързана с политическите, културни и бизнес контакти. От данните на МВнР личи, че най-много български дипломатически представители има в Брюксел - 61 в Постоянното представителство на България в ЕС, 14 в представителството ни в НАТО и 10 в българското посолство в града. В Москва (Руска федерация) българските дипломатически служители са 32; 25 - в Истанбул (Турция); 20 в Атина (Гърция); 19 в Скопие (Р. Македония); по 18 в Белград (Сърбия) и Париж (Франция); по 17 в Анкара (Турция), Берлин (Германия) и Лондон (Великобритания); 15 във Вашингтон (САЩ); по 13 в Рим (Италия), Киев (Украйна) и Техеран (Иран); 12 в Женева (Швейцария); 11 в Солун (Гърция); по 10 в Букурещ (Румъния) и Хага (Нидерландия); по 9 в Мадрид (Испания), Пекин (Китай), Тирана (Албания), Кайро (Египет) и Бейрут (Ливан); по 8 в Будапеща (Унгария) и Сараево (Босна и Херцеговина), по 7 в Прага (Чехия), Кишинев (Молдова) и Страсбург; по 6 в Копенхаген (Дания), Токио (Япония), Прищина (Косово), Мюнхен (Германия), Одеса (Украйна), по 5 в Берн (Швейцария), Лисабон (Португалия) и др. В Ню Йорк има 15 души в постоянно представителство и още 5 - в генералното консулство. Във Виена (Австрия) има 13 души в посолството и още 8 в постоянно представителство. Според изпратените данни в Белгия има общо 85 български дипломатически представители. В Турция са общо 53 (25 в Истанбул, 17 в Анкара, 8 в Одрин и 3 в Бурса). В САЩ има общо 40 дипломатически служители (20 в Ню Йорк, 15 във Вашингтон, 3 в Чикаго и 2 в Лос Анжелос). В Руската федерация са общо 36 (32 в Москва и 4 в Санкт Петербург). В Гърция са общо 31 (20 в Атина и 11 в Солун). В Германия са общо 26 (17 в Берлин, 6 в Мюнхен и 3 във Франкфурт на Майн). В Р. Македония са общо 22 (18 в Скопие и 4 в Битоля). В Сърбия са общо 21 (18 в Белград и 3 в Ниш). В Украйна са общо 19 (13 в Киев и 6 в Одеса).  За последните две години служителите на бившата ДС, понастоящем на работа във външното министерство на Република България, са намалели с двама - от 56 на 54, завършва публикацията си eurochicago.com., съобщава БТА.

Младежите с ниско образование са по-склонни да емигрират

02 February 2019 11:40

Младежите в България с основно и средно образование в по-големи дялове са склонни да заминат в чужбина при възможност. Това заявява вицепремиерът Марияна Николова в отговор на депутатско питане относно тенденцията за напускането на трудоспособни българи. Цитиран е годишен доклад за младежта през 2017 г., предаде БГНЕС. В отговора до депутата Георги Гьоков са цитирани изводи от доклада, НСИ, научни трудове на авторски колектив от БАН. Според данни от изследване на Института за икономически изследвания при БАН - извадка от 3907 лица на възраст 15-65 г., между 23 и 25% от респондентите с висше и средно специално образование биха емигрирали. В писмения отговор до депутата се цитират и изводи от международна научна конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи", на която е представен друг анализ. Изводът е, че голяма част от българите, завърнали се у нас, като мотив да останат, посочват основно семейни и социални причини. Младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и други. Основната причина за разработването на Годишен доклад за младежта, е именно проследяване на динамиката, анализ на ситуацията и ефективността на реализираните мерки от отговорните институции. В момента Министерство на младежта и спорта разработва Годишен доклад за младежта за 2018 г., чрез който ще могат да се проследят и най-актуалните данни.

Министерство на труда организира кариерни форуми за връщане на българи от чужбина

18 January 2019 13:45

Планирани са кариерни форуми в Австрия, Германия, Великобритания и Холандия

Вълна от 50 000 българи, завръщащи се от Лондон, може да залее България

07 December 2018 09:09

Хората, които няма да могат да отговорят на критериите основно са сезонни или нископлатени работници, хора с нисък образователен ценз или такива, които работят без договор, български граждани които не могат да докажат престой

Колко от българите в чужбина искат да се върнат и какви са мотивите им?

27 November 2018 13:07

Вижте какво показва проучване на Българската асоциация на софтуерните компании

Зорница Русинова: Дългото майчинство може да насърчи млади българи да се върнат у нас

16 November 2018 18:17

Нека го използваме като реклама и да ги привлечем, смята заместник-министърът

Български студенти, учили в Италия, се връщат да работят в родината

18 October 2018 11:50

Икономика и търговия. Това са най-търсените специалности, към които български кандидат студенти, решили да получат висше образование в италиански ВУЗ-ове, се насочват. По време на провелите се в София и Варна „Дни на италианското образование” бяха представени едни от най-реномираните университети в страната. Две са причините за интереса на млади българи към получаване на висше образование в Италия. Едната е атрактивните такси, които се формират на база доход на домакинството. В държавните университети тази такса е между 900 EUR и 3000 EUR, като в повечето случаи българските студенти заплащат минимума. Много от тях печелят и стипендии. Така например за миналата година 70% от приетите българските студенти не са заплатили такса. Втората причина за интереса е Брекзит. Много от българските студенти след завършване на образованието си в Италия се връщат да работят в родината. Интересно е, че има и много италиански студенти, които избират България като място за професионална реализация, казва в интервю за ФАКТИ Марко Монтеки, председател на Италианката търговка камара в България. Онлайн обучението и програмите на английски език са другите две предимства предлагани от италианските университети. Господин Монтеки, наблюдаваме дефицит на квалифицирана работна ръка в цяла Европа. Наблюдавате ли промяна в програмата за висшите учебни заведения с цел прилагане на политика за набиране на повече кадри? За момента не. Трябва да се опитаме да конкретизираме някакви действия по този въпрос, които могат да предоставят и да реализират работни места. В тази връзка и училищата, и университетите трябва да насочват учениците и студентите към света на работата. Има проект, който предпоставя образование и работа. Ние като Камара сме взели участие в много подобни проекти и установихме, че действително има редица положителни резултати, тъй като учениците, които са реализирали стаж в тези фирми, след това са били наети на работа. И точно там е нашата задача – празнината, която се получава между училища, академичен свят и реалния свят на бизнес, да бъде запълнена от инициативи, които да свързват тези два свята и да няма празни полета. Поради тази причина промотираме това събитие (бел. ред. Дни на италианското образование”. Много българи завършват италиански университети. Много от кандидат студените обаче избира ти вече утвърдени дестинации като Великобритания и Германия. Как ще „откраднете” студенти от тях? Това със сигурно се случва и на италианските ученици и студенти. Разбира се, не всички имат достъп до английските университети – и заради стандарта, който университета изисква, и заради цените, които съществуват. Ние също имаме университети на изключително високо ниво. Италианската търговска камара има специален тест, в който се свързваме с фирмите и предприятията, които имат нужда от специализирани кадри и изпращаме студенти, които да бъдат обучени. Висок интерес има към Политехническия университет в Милано. Той също бе представен на изложението, както и разбира се университета „Католика” в Милано. Италианските ВУЗ-ове дават възможност на всички студенти да се обучават, защото университетските такси се калкулират на базата на доходите на семейството. Освен, че учениците могат да се обучават в италиански университети и то на много високо ниво като английските и германските, таксите се определят според доходите, така че няма да имат някакви предпоставки да не се запишат и в същия момент ще получат едно много високо образование. Казахте доходите на семейството. Това означава ли, че българският студент един вид е привилегирован и ще плаща по-малко, тъй като знаем, че доходите тук са по-ниски от тези в Западна Европа? Точно така. Например, наша служителка завърши в университета в Перуджа. Благодарение на програмата „Еразъм” реализира 6-месечен стаж в Италианската търговска камара след завършването си. Разбира се, този стаж дава европейски кредити, които са припознати във всички държави от ЕС и след това беше наета на работа от нас. Тя е жив пример за това как български студент, който е учил в Италия се връща в България. За нас като Камара е важно е, че тя говори италиански, защото е учила там, говори български, тъй като това й е майчиния език и разбира се, говори английски. Така че ние с конкурентни заплати може да имаме един много висок и квалифициран персонал с образование, което е на ниво. Относно доходите – много от италианските държави, а вече и частните университети, дават стипендии, които отново са на база доходите на семействата. В тази връзка и организаторите от „Скай Лайнс” заявиха, че фактът, че българските семейства имат ниски доходи, им помага, за да могат да получат много по-лесно стипендия, отколкото студентите в Италия и да нямат проблем да продължат образованието си там. Как могат да кандидатстват за тази стипендия? Има различни видове стипендии на база доходи. Част от студентите могат да бъдат напълно освободени от такси. Има такива, които плащат само първата, но не и втората и третата година от обучението си. Зависи от доходите на семейството. Каква част от българите се връщат да работят у нас? Италия със сигурност има проблеми със заетостта на младите. Много от нашите студенти (бел. ред. италианските), когато завършат, излизат в чужбина. И донякъде може да разберем техния избор, защото има студенти, които работят и поради тази причина да кажем, че предпочитат да мият чиниите в Лондон, отколкото в Милано. Много италиански студенти, които са завършили са в България и работят основно в кол центровете. Това е нещо като аномалия. И в тази връзка доста голям процент от българските студенти, които завършват в Италия се връщат в България, защото вярват, че могат да дадат тази добавена стойност на българския пазар, която е също последствие от това, че са имали допир с една различна култура. В случая италианската. Да кажем, че те имат малко по-отворен мироглед. Фактът, че човек се докосва и живее в една по-различна обстановка от тази, която е родната му, със сигурност го прави малко по-отворен към света. Казахте, че италианци идват да работят в България ... Да. Имайте предвид, че много от студентите отиват да работят в кол центрове, защото те предлагат една интригуваща заплата от 1500 лв. нагоре. Но това е дълбоко погрешна логика, тъй като кол центровете не формират хора, не им дават опит – отговаряш на телефона, стоиш със слушалките и накрая си вземаш заплатата. Когато тези кол центрове излязат от „сладката” инвестиция, защото рано или късно това се случва, тъй като намират една по-апетитна държава, с по-апетитни и данъчни облекчения. И остава една работна ръка, която не е специализирана, не е просто формирана.

В Русе учредиха клуб "Родители на емигранти"

28 September 2018 07:54

Майки на емигранти в САЩ и Великобритания се събраха в Русе и учредиха първия по рода си клуб. Идеята е неформалната група постепенно да се разрасне и в нея да влязат родители, чиито деца са дълго време зад граница. Докато ги няма, родителите смятат да се подпомагат взаимно и да се справят по-лесно с административни и социални проблеми от ежедневието.

1500 участници събра най-големият кариерен форум за българи с опит в чужбина

20 September 2018 19:24

Рекордните 1500 участници събра тази година най-големият кариерен форум за българи с опит в чужбина - "Кариера в България".

Румен Радев откри форума "Кариера в България. Защо не?"

20 September 2018 10:11

Виждам бъдеще за България във всеки образован млад човек. Toва заяви държавният глава Румен Радев при откриването на единадесетото годишно издание на форума "Кариера в България. Защо не?". Събитието се провежда под патронажа на президента.