Икономика и бизнес

06 декември 2018 16:03

АЕЦ "Белене" може да бъде изградена за 8 години и да струва около 9 млрд. евро

Задължително условие към бъдещите стратегически инвеститори ще е да има българско участие в проекта, което да е под формата на апортна вноска от вложеното до момента от страна на НЕК...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Трябва ли ни АЕЦ "Белене" - коментират Румен Петков и Мартин Димитров

10 December 2018 08:18

Трябва ли ни АЕЦ "Белене" - гости по темата в сутрешния блок на БНТ бяха Румен Петков от АБВ и Мартин Димитров от Демократична България.

Теменужка Петкова обясни какви са необходимите условия за реализацията на АЕЦ "Белене"

07 December 2018 09:15

Процедурата по избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" трябва да приключи в рамките на една година. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на изслушването си в парламента за АЕЦ „Белене. По думите ѝ в процедурата ще бъде дадена възможност за участие и на друг вид инвеститори, които желаят да придобият миноритарен дял или индустриални консуматори, които желаят да сключат договор за изкупуване на ел. енергията от АЕЦ. Министър Петкова обясн

НС изслушва енергийния министър за АЕЦ „Белене“

07 December 2018 06:08

Народното събрание ще изслуша днес енергийния министър Теменужка Петкова. Тя ще представи пред депутатите информация за процедурата по избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене".

Изслушват Теменужка Петкова в Комисията по енергетика

06 December 2018 06:53

Енергийният министър ще предостави на депутатите информация за процедурата по избор на стратегически инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене" и възможности за структуриране на проекта. До момента към строежа на атомната централа интерес са проявили китайска, френска и корейска компания. Разговори бяха проведени и с инвеститори от Черна гора.

Нов проект ли е АЕЦ "Белене"? Отговорите от Брюксел

03 December 2018 13:37

Евродепутатът Светослав Малинов обяви тази сутрин, че втора европейска институция - след Европейската комисия - отговаря на поставен от него въпрос, че рестартът на АЕЦ "Белене" се смята по същество за нов проект. И като такъв той трябва да премине през продецура дали отговаря на европейските изисквания пред комисията и не е достатъчно полученото одобрение през 2007 г.  Първият път Малинов бе задал въпрос на комисията, но министърката на енергетиката Теменужка Петкова оспори интерпретацията на отговора, дадена от Малинов. А именно, че като "нов проект" "Белене" практически ще бъде спрян заради нова процедура по оценка.  Втора евроинституция: Рестарт на "Белене" значи нов проект и ново съгласуване с ЕК Вторият пакет от отговори е от Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания. Ето текста на кореспонденцията между Малинов и институцията, публикувана от евродепутата:  Проектът за АЕЦ „Белене“ Въпрос 1: „Възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом“ и следователно това изисква нова процедура по нотификация. Вярно ли е това? Такова е становището, изразено от Комисаря по енергетика и климат, в неговия отговор (от 19 ноември 2018 г.) на Вашия въпрос по тази тема. На базата на наличната информация това е логичното заключение, което може да се изведе и по този въпрос сме съгласни с оценката на Европейската комисия. Старият проект за изграждане на АЕЦ „Белене“ беше нотифициран до Европейската комисия през февруари 2007 г., но беше окончателно прекратен (без строителство) от Народното събрание на Република България през март 2012 г. Новият проект беше стартиран през 2018 г., но детайлите по него все още не са официално нотифицирани до Европейската комисия. Нова оценка на Европейската комисия ще е необходима поради няколко причини. Първо, Европейската комисия ще трябва да се увери, че новият проект отговаря на последните изисквания за ядрена безопасност. Изискванията станаха като цяло много по-строги, най-вече след ядрената аварията във Фукушима (Япония) през 2011 г. Тя беше предизвикана от земетресение, което също представлява потенциален рисков фактор в Белене, имайки предвид историята на сеизмична активност в региона. Второ, новият проект има различен финансов механизъм, включващ частен инвеститор и евентуално отсъствие на изрична държавна гаранция. Това е много по-различно от проекта от 2007 г., който трябваше да се реализира от държавно предприятие. Тъй като финансирането на ядрени проекти е ключов аспект на инвестиционните решения, които се нотифицират по силата на член 41 от Договора за Евратом, тази промяна сама по себе си представлява достатъчно основание за изискване на нова нотификация. Трето, възможно е новият проект да не използва точно същите ядрени технологии, имайки предвид изминалото време от одобряването на стария проект (11 години) и включването на различни инвеститори в новия проект. Значителни промени в технологията също така представляват достатъчно основание за изискване на нова нотификация. Въпрос 2: Вярно ли е, че Европейската комисия трябва да даде ново благоприятно становище за изграждането на атомна електроцентрала на площадката в Белене? Да, Европейската комисия ще трябва да представи ново (и благоприятно) становище по силата на членове 40-44 от Договора за Евратом. Дори географската локация и ключовите цели (например ниво на снабдяване с електроенергия) да са сходни със стария проект, има други разлики между двата проекта, които трябва да се разгледат от Европейската комисия. Това обхваща (но не се ограничава само до тях) промени по финансовия механизъм и адаптирането на проекта към последните технологични изисквания и изисквания за сигурност в областта на ядрената енергетика. Въпрос 3: Валидно ли е все още благоприятното становище на Европейската комисия от декември 2007 г.?  Не, благоприятното становище на Европейската комисия от декември 2007 г. е приложимо само към инвестиционния проект, нотифициран през февруари 2007 г. относно АЕЦ „Белене“. Този проект беше окончателно прекратен от България през 2012 г. Нов проект за изграждане на АЕЦ, дори и на същата площадка, ще изиска нова нотификация от Европейската комисия по силата на член 41 от Договора за Евратом. Въпрос 4: Приложим ли е Регламент № 1209/2000 на Комисията, член 4, в този случай? Нашата интерпретация на Регламент № 1209/2000 на Комисията относно определянето на процедурите за осъществяване на съобщенията, предвидени в член 41 от Договора за Евратом е, че член 4 не е приложим в този случай. Член 4 има за цел да приспособи измененията в инвестиционни проекти, които вече са били съобщени на Европейската комисия, за да се избегне нова процедура по нотификация всеки път, когато възникнат промени по определен аспект на проекта (например финансиране, технологии, изисквания за безопасност). Въпреки това, член 4-ти се прилага само за промени, извършени в процеса на „изпълнението на инвестиционните проекти“ („made in thecourse of carrying out investment projects”), за които процедурата по нотификация вече е била осъществена. Тъй като проектът от 2007 г. е спрян от Народното събрание на Република България през 2012 г. и реализирането му вече е прекратено, то тогава старата процедура по нотификация не е валидна. Регламент № 1209/2000 не е предназначен за нови процедури по нотификация, а само за измененията по съществуващите такива. Въпрос 5: Вярно ли е, че възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. изисква само допълнително съобщение по силата на Регламент № 1209/2000 и не изисква ново благоприятното становище на Европейската комисия?  Европейската комисия има изключителните правомощия по силата на Договора за Евратом да реши дали възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов инвестиционен проект, който изисква нова процедура по нотификация и ново становище. Съгласно отговора, предоставен от Комисаря по енергетика и климат (на 19 ноември 2018 г.), Европейската комисия смята, че това наистина е такъв случай. Нашата интерпретация на базата на наличната информация и отразена в отговорите на въпросите по-горе е, че отговорът на Европейската комисия изглежда последователен и няма ясни основания, за да се оспорва. Възобновяването от 2018 г. представлява нов инвестиционен проект, който изисква нова нотификация и становище. Член 42 от Договора за Евратом определя крайните срокове за нотификация на нови инвестиционни проекти до Европейската комисия. Ако проектът се осъществява от предприятие с негови собствени средства (персонал, оборудване, фондове и др.), крайният срок е три месеца преди началото на работата. Ако проектът включва външни доставчици, тогава крайният срок е три месеца преди сключването на първите договори с доставчиците. Нашето разбиране за новия проект за АЕЦ „Белене“ е, че той е все още на ранен етап на планиране, затова би трябвало да има достатъчно време, за да се подготви информацията за нотификация до Европейската комисия. Въпреки това, логично е да се предостави достатъчно време на Европейската комисия, за да представи своето становище преди работата да започне и договорите да бъдат сключени, в противен случай съществува риск от забавяне или предоговаряне на договорите. Проектът от 2007 г. получи становище от Европейската комисия за по-малко от 11 месеца след нотификация. Силно препоръчително е за инвеститора да провери, достатъчно рано, очаквания срок за становището на Европейската комисия. Все още се очаква коментар от Министерството на енергетиката.

Петкова: Проектът за АЕЦ „Белене“ е същият, нотифициран от ЕК през 2007 г.

26 November 2018 08:21

Проектът за АЕЦ „Белене“ е същият, за който ЕК е била нотифицирана през 2007 г. Въпреки това, промените в проекта ще бъдат съобщени на Комисията по надлежния ред. Това обясни в студиото на сутрешния блок министърът не енергетиката Теменужка Петкова. По думите ѝ, изследване на БАН и на чужди организации са показали ясно, че няма сеизмичен риск за района на втората ядрена електроцентрала.

Малинов: Ако Петкова не я е срам, да попита ЕК за "Белене"

24 November 2018 12:12

Площадката на АЕЦ „Белене” е опасна сеизмична зона и нека бъдещи инвеститори не си въобразяват, че ще дойдат на подреден терен с готова нотификация. Стандартите на Комисията са изключително завишени с оглед на трагедията във Фукушима и предпоставките за подобен сценарий и у нас. Това заяви в предаването „Лице в лице”, евродепутатът Светослав Малинов и прочете част от стенограма на думите на премиера Бойко Борисов от 2012 година, с които министър-председателят изтъкнал същите мотиви за опасността от земетресение и последиците от него. „Европейската комисия отговаря на мен, но всъщност се обръща към всички хора в България, които са заинтересовани. В момента европейската комисия ни защитава от българското правителство за казуса АЕЦ „Белене”, което е изключително тъжно”, каза Малинов. Малинов призова и енергийния министър Теменужка Петкова „ако не я е срам, да зададе същия въпрос на Еврокомисията – какво означава възобновяването на проекта АЕЦ „Белене” през 2018 г." Вчера Малинов получи отговор на запитване към еврокомисаря по енергетика Ариас Канете, в който се посочва, че „Белене” на практика се намира в нулева фаза, след като българското правителство реши да го прекрати. Евродепутатът поясни, че стандартите на Комисията са изключително завишени с оглед на трагедията във Фукушима и предпоставките за подобен сценарий и у нас. „Има два много силни акцента върху сеизмичността и съхраняването на отработеното гориво. И по двата фактора България има огромни проблеми – площадката в „Белене” е определена като принадлежаща към сеизмична зона”, поясни той. Евродепутатът отправи въпрос към енергийния министър, провокиран от достигнали до него данни, свързани със съхраняването на отработката на ядреното гориво. „Вярно ли е, че отработеното ядрено гориво, което е един от възможно най-опасните отровни елементи с оглед на своята радиоактивност, през последните три години се трупа тихо и незабележимо на площадката на „Козлодуй” и правителството пести пари, които са необходими, за да бъде дадено за преработка”, попита Малинов. По думите на Малинов въпросът „бавно пълзи към институциите” и може да бъде спрян лично от Петкова.

Петкова: Одобрението на АЕЦ „Белене“ от ЕК би отнело месеци, а не години

23 November 2018 14:20

Преди да се стигне до искане за нотификация, трябва да се разбере дали ще бъде избран инвеститор за втората атомна централа

Малинов: АЕЦ „Белене“ е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе

22 November 2018 14:50

Евродепутатът Светослав Малинов получи отговор от Европейската комисия, че възобновяването на АЕЦ „Белене“ тепърва ще трябва да се одобрява на европейско ниво. Светослав Малинов (ЕНП, Демократична България) зададе през септември два парламентарни въпроса с искане за писмен отговор до Европейската комисия. Първият бе за решението на управляващите да възобновят проекта АЕЦ „Белене“, а вторият– за новите изисквания за изграждането на атомни електрически централи в ЕС, приети след аварията в АЕЦ „Фукушима“. Европейската комисия отговори тази седмица и на двата въпроса. Последната официална позиция по темата АЕЦ „Белене“ на Европейската комисия датира от декември 2007 г. След това с решение от март 2012 г. Народното събрание замрази изграждането на централата, като се основа на: убедеността, че високите стандарти за безопасност могат да се гарантират единствено с най-модерни технологии; опасенията от сеизмичния риск на площадката в Белене и невъзможността републиканският бюджет да финансира проект с недоказана икономическа ефективност. Въпреки това, през юни 2018 г. управляващите взеха ново решение за търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор. С днешните си отговори Европейската комисия заяви, че „възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“ през 2018 г. представлява нов проект по смисъла на чл. 41 от Договора за Евратом“, което означава, че тя ще изготвя и ново становище за съответствие на проекта с правилата на ЕС. Европейската комисия подчертава, че отдава първостепенно значение на ядрената безопасност и защитата на гражданите. Тя припомня, че европейското законодателство е изменено след аварията във Фукушима, за да се осигури по-високо ниво на ядрена безопасност и по-специално що се отнася до оценката на природните опасности, включително земетресения. Светослав Малинов: „Това означава на практика, че новите инвеститори, които правителството търси в момента, ще трябва да се съгласят да влязат в проект, който няма понастоящем одобрението от Европейската комисия и тепърва ще трябва да се оценява по строгите европейски критерии след Фукушима. Няма инвеститор, който да се съгласи на тази авантюра. АЕЦ „Белене“ никога няма да бъде построена, но възможността да бъдат откраднати нови пари от българите все още остава. АЕЦ „Белене“ е мъртва. Защо ГЕРБ отказва да я погребе?“ В Европейския парламент се събират и подписи под отговорено писмо до българското правителство, в което се припомня земетресението от 1977 г. с епицентър Вранча, при което загинаха над 120 души, и много сгради бяха съборени в Свищов и съседните села по поречието на река Дунав. Демократична България предупреди правителството на Борисов да преустанови всички действия, чрез които могат да се натрупат нови разходи и да бъдат прахосани средства на българските данъкоплатци. Белене вече е затворена страница. Ние няма да допуснем повече Борисов да налива пари в джоба на енергийната мафия.

Оборудването за АЕЦ "Белене" - под надзора на "Атомстройекспорт"

13 November 2018 11:36

Националната електрическа компания (НЕК) и руската "Атомстройекспорт" са подписали договор за съхранение на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене", съобщи БНР, като се позова на изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев.  БУЛАТОМ: Без държавна гаранция, АЕЦ "Белене" няма да го има През 2016 г. излезе решението на Международния арбитраж в Женева, с което НЕК бе осъдена да плати над 620 млн. евро от Международния арбитраж в Женева заради прекратяването на проекта за втора атомна. Делото бе заведено от "Атомстройекспорт" (АСЕ) през 2011 г., като след спирането на проекта от втория кабинет на Бойко Борисов през март 2013 г. искът надхвърли 1 млрд. евро. България плати за оборудването, което бе докарано на площадката на АЕЦ "Белене". Намеренията са да бъде използвано при строителството на "Белене" - проект, който тепърва ще търси стратегически инвеститор - за пореден път. Наскоро министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че процедурата ще отнеме около 12 месеца - т.е. до края на 2019 г. ще е ясно дали ще има. "Преди около повече от три месеца ние обявихме процедура, която приключи. Сега след 14-дневен срок договорът ще влезе в сила. Цялата дейност по консервацията и преконсервацията ще се изпълнява от наши служители, но ще бъдат под надзора на заводите-производители, представители на "Атомстройекспорт". Договорът е сключен за пет години с опция да продължаваме още - в зависимост от това, което ни е нужно, но се надяваме, че до тогава вече ще имаме избран стратегически инвеститор и вече ще прехвърлим всички договори на него", казва Илиев по БНР. НЕК и АЕЦ "Козлодуй" са сключили договор за продажбата на ротора от предишното оборудване, предвидено за АЕЦ "Белене". Роторът ще бъде използван на Пети блок на централата, за да бъде увеличена мощността до 104%. "Росатом" дава лек заден за АЕЦ "Белене" От своя страна изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев обясни: "Роторът е на територията на АЕЦ "Козлодуй". Оглеждахме го и считахме, че е най-доброто, вместо да се поръчва нов ротор, ще бъде по-изгодно, както за тях, така и за нас. Вече остават формалностите по плащането или прихващането на задължението на НЕК към АЕЦ "Козлодуй" за произведена електрическа енергия".