Култура

06 декември 2018 19:40

Български автор на книги-игри ще бъде издаван в Китай

Българският детски автор Никола Райков подписа договор с голямо китайско издателство за правата върху своята приказка-игра "Добросъците". Това съобщи днес самият автор.  "Добросъците" получи наградата за най-добра детска книга "Бисерче вълшебно" за 2...

източник: 24novini.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Всички Андерсенови приказки, събрани в три тома

19 December 2018 06:45

Излезе от печат "Събрани приказки и разкази" – пълната колекция от произведенията на Ханс Кристиан Андерсен в красиво издание, което заслужава специално място във вашата библиотека. Преводът е на Петър Милков Петров – първия преводач на Андерсен от датски на български език. Вилхелм Педерсен, чиито илюстрации красят новите издания на събраните съчинения на Ханс Кристиан Андерсен, е първият художник, илюстрирал приказките на датския разказвач. През 1849 г. е публикув

Столична библиотека връчи юбилейните си годишни награди за пети пореден път (Снимки)

18 December 2018 17:18

В топ 4 на най-четените съвременни български писатели в библиотеката са: Владимир Зарев, Алек Попов, Захари Карабашлиев и Венета Райкова. Най-четен автор на научна литература пък е проф. Николай Овчаров

За литературата в новото време

18 December 2018 12:33

Разговор с Йонас Люшер за неговата книга „Пролетта на варварите“ (ИК „Колибри“, 2016). Швейцарският писател гостува на Софийския литературен фестивал през декември 2018 г.

Излезе от печат амбициозният том "Български народни приказки от Македония"

17 December 2018 22:30

„Български народни приказки от Македония“ е магична книга. Тя разказва за тайна кутийка. Малцина знаят за нея, кой я е създал и как да бъде разгадана. Простичка е кутийката, няма украса, няма и багри по нея. От някой дърводелски чирак е сглобена. Пък е толкова мъничка, напръстник едва събира... ала какво само се крие в нея! В нея се таи самата душа българска. Душата, която все още съхранява стара и болезнена празнина в себе си, която постоянно искаш да запълниш. Тази празнина може да е парче земя – мястото, което са отделили от теб и което може би никога няма да бъде пак твое. Ала празнината е и копнеж по изгубената духовност, по духа, обитавал парчето земя... и тази книга ще ти помогне да възстановиш частица от загубеното. Ще те преведе през митове, истини и мечти, за да опознаеш една позабравена България. Ще полетиш в синевата над Прилеп със Силян Щърка. Ще помързелуваш с Ръжде, най-прочутия лентяй, край останките на Дойран. Недалеч от Велес Дяволът ще опита да те излъже, не му вярвай! В Струмица поплачи зарад последната битка на Самуил. Сетне викни името на красавицата Тентелина в горите недалеч от Охрид... и внимавай да не те изпие с Охридското езеро бабиното петле! Всичко това е в македонската земя, дала на толкова наши легенди живот. „Български народни приказки от Македония“ е книга, която не разделя, а събира – събира народност, фолклор, история, обединява ги в приказно съкровище, което не руши, а съхранява, което не ни разсейва, а ни помага да си спомним, а също и да се гордеем. Освен това съдържанието допълва появилия се през 2017 г. сборник, озаглавен „Български народни приказки“. Както предното, така и новото издание са дело на българския писател и преводач Слави Ганев. --- „От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова...“ Венко Марковски

В мездренското село Руска Бела отбелязаха 105 години от рождението на Асен Босев

17 December 2018 14:20

На 16 декември в Народно читалище „Подем-1928 ” в мездренското село Руска Бела, организираха тържество по случай 105 - години от рождението на любимия на поколения българи детски писател Асен Босев. Специални гости на празника бяха синът на Асен Босев – художникът дизайнер Красимир Босев, Жана Босева, Асен Георгиев и местни жители.

„Емпирей“

17 December 2018 12:22

Първи брой на новия алманах за християнска литература „Емпирей“ – в опит да се опровергае мнението, че в българската литература няма значими християнски творци.

"1943. Антология за деца" взе приза "Златен лъв" - 2018

17 December 2018 11:44

Издателска група „Просвета“ спечели втори „Златен лъв“ за последните три години. Експертното жури на Асоциация „Българска книга“ присъди престижната награда за 2018 г. на книгата „1943. Антология за деца“. Отличието за най-добър издателски проект се дава за книга или поредица от книги с оригинален замисъл и с принос за българската култура, образование или наука, с впечатляващ графичен дизайн и добро полиграфическо изпълнение.  Съставители на сборника със стихове, разкази, приказки и басни са Румяна Пашалийска и Петър Величков. Автор на графичния дизайн е Бояна Павлова, редактор е Марин Гинев, а илюстрациите са на Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Георги Атанасов, Васил Ковачев и др. Приемайки наградата на церемония в „Клуб 1“ в Националния дворец на културата, г-жа Пашалийска заяви: „Тази книга е литературна археология, която възстановява един замислен, но неосъществен издателски проект на Дружеството на детските писатели през есента на 1943 г. Това е тежка, размирна година – бушува Втората световна война. Цари глад и недоимък, черна борса, социалното разслоение е много отчетливо. Точно в това време българските писатели, членове на това дружество, решават да станат посредници между тази нелека за издържане среда и да създадат един малко по-красив и по-уютен свят. Но това не се осъществява – започват бомбардировки, след това става смяната на политическата система, известна като Деветосептемврийски преврат. Писателите, участващи в тази антология, се евакуират извън София и всичко това остава в ръкопис. Но, както казва великият Булгаков, ръкописите не горят и това не е само една величествена литературна метафора. Имахме щастието и късмета да намерим във фонда на Каралийчевия музей това, което е останало от тези ръкописи – 67 автори от общо 99 членове на дружеството. Това издание имаше късмет от самото начало, защото спечели конкурса „Помощ за книгата“, защото издателство „Просвета“ в лицето на г-жа Йоана Томова повярва в нашия проект и прие финансовия риск да го издаде. След това книгата, изненадващо и за нас, се радваше на неочакван читателски интерес. Сега получаваме и тази висока награда, за която от името на целия екип благодаря на Асоциация „Българска книга“ и на компетентното жури, което е оценило труда ни. Искам да добавя, че след 75 години, през които са отлежавали тези ръкописи, ние връщаме не само на сегашните деца, но и на по-широка читателска аудитория една добра литература, едни качествени прозаически и стихотворни текстове, написани на чудесен български език, но не само това. Те са важни с посланията, които носят, защото именно в онези смутни времена те възпитават тогавашните българчета на стремеж към красивото и духовното, възпитават ги да бъдат добри, да са трудолюбиви, честни, справедливи, да вярват, че доброто и справедливото побеждават, и не на последно място, че стойността на човека не зависи от неговите материални притежания или от покупателната му способност. Струва ми се, че това са добродетели, които вече са на изчезване в нашата разколебана ценностна система и в това виждам важността на тези нравствени послания и в днешното време.“   Ето и няколко стиха от Неделчо Тинчев: Със тебе аз заспивам, о, моя сладко мамо, и всеки ден и нощем аз виждам тебе само.   В очите твои топли небето се оглежда. Звездици те са светли на радост и надежда...   Книгата съдържа прекрасни стихове за училището и учителите, за българската природа, за земеделския труд, за родината ни и за всичко, което вълнува детската душа. Наред с известни имена като Дора Габе, Елисавета Багряна, Петър Стубел, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев в антологията са включени и по-малко познати автори: Змей Горянин, Яна Язова, Христина Стоянова, Вера Бояджиева-Фол. За някои от тях сведенията са оскъдни, защото след 1944 г. са преследвани от новия режим, произведенията им не се печатат в пресата, а книгите им са иззети. Днес те получават своето признание със закъснение от 75 години. Журито, което тази години определи наградите в категорията за най-добър издателски проект, бе в състав: проф. Андреана Ефтимова, проф. Милена Кирова, проф. Иво Панов, проф. Кирил Гогов и Федя Филкова. Те избираха измежду предложения, направени от 13 издателства.

НДК откри нова книжарница в "Перото"

16 December 2018 15:30

Литературен клуб "Перото" вече има своя книжарница, открита в последния ден от Панаира на книгата. Идеята е на ръководството на Национален дворец на културата.

Какво Господ би попитал Милен Русков? Защо не ме разбираш?

13 December 2018 08:00

„Първата книга, в която съм наистина художествено зрял писател, е „Възвишение“, твърди Милен Русков в интервю за новия брой на сп. „Култура“. Пред Димитрина Чернева писателят размишлява за най-доброто, което е постигнал дотук, за пътя си занапред в литературата, за умората от историческия „интериор“ и от какво се опасява, че Господ би го питал.  Под израза „художествено зрял“ Русков посочва, че има предвид завършен естетически. „Аз много трудно мога да напиша по-хубави книги от „Възвишение“ и „Чамкория“ – казва той. – Мога да напиша книги, които са горе-долу толкова хубави, макар и по друг начин, но не мисля, че мога да напиша книга, която да е художествено рязко над тях. Смятам, че съм достигнал своята художествена зрялост и от тук нататък мога единствено да възпроизвеждам това. Нещо повече може да достигне вече само друг човек.“ Писателят твърди, че обича много историческата тематика, интересен му е „този друг свят, който ние не виждаме“: „Изпитвам към него голяма любознателност, както на хората са им интересни други страни. В някакъв смисъл миналото е чужда страна. Вглеждането в него е поглед в свят, който не познаваме, и за мен той е много любопитен. Защото историята ми прилича на много дълъг разказ с изключително изобретателен автор. Там разказвачът е нечовешка сила. Там ще намерите такива неща, които въобще не можете да си представите в света, който ви заобикаля. Невероятни неща, страхотни сюжети, не можете да ги измислите.“ Няколко пасажа по-нататък Русков все пак заявява, че е уморен от „потапянето“ в българската история: „Да, дотежа ми от този интериор, от средата и типа герой. Може би ще премина към нещо друго, но може и да напиша още една българска книга. Когато свърших „Чамкория“, си казах, че никога повече няма да пиша толкова сложна книга, че следващата ми книга в никакъв случай няма да е за България. Малко по малко обаче човек си почива, отърсва се от това неразположение към средата, за която е разказвал и която му е омръзнала. А тя му е омръзнала просто защото писането на книгата го е уморило, било е много трудно, продължило е дълго и той се е отегчил от това усилие. И като се отегчи от това усилие, смята, че се е отегчил и от средата, и от темата, и от героя. А всъщност не е така.“ Милен Русков споделя, че още докато пишел „Чамкория“, я сравнявал с „Възвишение“, тъй като искал да е наясно коя книга е по-добра – и според него „Възвишение“ „има значително по-интересен език, но „Чамкория“ има леко предимство откъм герой и сюжет“. Запитан за финала на „Чамкория“, дали смъртта на бае Славе е избавление или по-скоро гибел, Русков прави неочакван завой. Мисълта му тръгва от пътя между София до Чамкория, който по думите му е символ на живота. Сетне писателят прави следното признание: „Аз вярвам в прераждането и смятам, че хората се връщат на земята много пъти. Също така смятам, че това не е хубаво. Изобщо, не мисля, че Земята е много хубаво място. И въртенето на курса София-Чамкория – този сезон, следващия сезон… – е метафора на вечното завръщане на човека тук, на земята, в тяло, за да не мърда много. Това връщане според мен е голямо нещастие. И когато полицейските агенти вземат Славе от Чамкория, за да го върнат отново в София, тоест в изходна позиция, тогава се появява Джина, хвърля жълтата чанта с взрива, взривява ги и го освобождава от този кръговрат.“ На въпрос за досътворяването на творбата от читателя, Милен Русков споделя, че читателят не му е интересен, когато види, че тълкува погрешно книгите му, не разбира иронията, заложена в нея – „и поради тази причина обърква смисъла“. Писателя обаче дава пример с ревю в американски сайт за книгата му „Захвърлен в природата“, което му дава нова гледна точка към неговото писане и въобще за отношението му към света: „На едно място нейният автор казва: „В тази книга има жесток възглед за света“. Това не ми беше хрумвало никога и щом го прочетох, си казах: „Наистина, в моите книги има жесток възглед за света“. И започнах да се замислям за писателите, които харесвам най-много. Най-напред отворих Кърт Вонегът и започнах да чета „Кланица 5“, книга, която винаги съм чел с грамадно удоволствие. И още в началото си казах – ето, това е нещо, което много харесвам. Да видим сега какво има тук. Прочетох първата, втората, третата страница и си казах – да, жесток възглед за света. После си помислих: „Абе да не би аз всъщност да съм жесток човек? Може би тъкмо затова в книгата ми има жесток възглед за света“. Останах поразен от тази мисъл. Чак отидох до огледалото. Гледах се известно време и реших, че наистина има жесток възглед за света в моите книги, но той не е зъл, той е по-скоро продиктуван от скептицизъм, от недоверие и разочарование от грамадното зло, което властва в света. Това не е злонравен възглед за света, а е продиктуван от страдание, при което се опитваш да останеш мъжествен. Както е в „Кланица 5“, там има един човек, който е натикан под бомбите, дето ги пускат неговите хора, собствените му сънародници, и той трябва някак си да оцелее – война, мъчителни неща… Самият Вонегът въобще не е жесток човек, ни най-малко. Така стигнах до извода, че нито аз, нито Вонегът сме жестоки хора и че такъв жесток възглед за света всъщност има в много книги, които едва ли са писани от жестоки хора. Жесток възглед за света има и при Достоевски. Това тръгва още от древните стоици.“ В едно старо интервю Милен Русков твърди, че пише за боговете. А пред „Култура“ писателят разкрива личните си опасения какво би го попитал Господ. Разговорът тръгва от книга с разговори с полския журналист, поет и писател Ришард Капушчински. Подготвяйки се за интервютата с Капушчински, журналистът, който разговаря с него, си задава въпроса за какво би го запитал Господ Бог. На този въпрос отговаря и Русков. „Тъй като смятам света за доста мрачно място, допускам, че може да съм в огромна грешка. Така че въпросът, който Той би могъл да ми зададе и който ме изпълва с опасения, е: „Защо не ме разбра?“. Което би имало лоши последици… Ами ако не разбираш Този, Който управлява света… Ще бъдеш наказан, защото не го разбираш.“ "Площад Славейков"

Започна Панаирът на книгата в София

11 December 2018 13:20

Днес в Националния дворец на културата бяха открити 46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“.   Събитията ще продължат до неделя – 16 декември като посеттителите ще могат да намерят повече от 160 изложбени щандове на български и чуждестранни издателства.   Форумът беше открит от вицепрезидента Илияна Йотова, която заяви, че писменото слово и книжността са нещата, които създават човешките цивилизации. Не вярвам, че книгите нямат място в съвременния свят. Именно книгите са най-голямото препятствие срещу бушуващото зло на бездуховността и невежеството, заяви Йотова. През всички дни ще има и различни събития, сред които премиери на най-новите книжни заглавия, срещу с български и чуждестранни автори. За първи път по време на Панаира ще се проведат и професионални „Бързи срещи между издатели и илюстратори“. На 14 декември ще бъде връчена Годишната награда на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект „Златен лъв“ – 2018 г. {cbrelatedarticle count="2" /}  Фокусът на тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестива е немскоезичната литература на Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн.книгиНДКПанаир на книгата