Образование и семейство

11 януари 2019 15:05

Детската самота - новият социален проблем за България

Проектът на Национална стратегия за детето 2019-2030 година представи анализ на ситуацията...

източник: dnes.dir.bg
Виж повече

 
Свързани новини

160 деца, жертви на насилие, са преминали през центъра за закрила в Монтана

22 March 2019 16:20

160 деца, жертви и свидетели на насилие са преминали през център "Закрила" в Монтана за 3 години. Това съобщи пред журналисти ръководителят Илина Гечовска. Досега в Синята стая са изслушани деца, жертви на сексуално насилие. Най - малкото е 4- годишно дете, станало свидетел на насилие и неглижирано от семейството си, а най- голямото дете е на 16 години.

Системен рекет, тормоз и побоища над младежи в Плевен

07 March 2019 10:47

Заради "събиране на такса "Спокойствие", една от жертвите е заплашвана с боксове и хладно оръжие

Аз съм против насилието!

22 February 2019 07:00

“И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му; и от такива се отвръщай” (2 Тимотей 3:1-5).   Често мисля върху тези стихове. Те разкриват една грозна картина на човечеството. Човечество, което е прогнило и разлагащо се. Живеем ли наистина в последните дни? Това отнася ли се за нашето време? Дошли ли са „тежките времена“, за които апостол Павел пише на „възлюбеното си дете”, Тимотей (1 Тимотей 1:2)?    Огледайте се. От времето, когато бях току-що повярвал, слушам да се проповядва, че живеем в последните времена. И ако тогава не съм бил толкова уверен в това, то сега виждам всеки ден изпълнението на стиховете от 2 Тимотей 3. И не само това. Цивилизацията напредна много, но по отношение на греха няма промяна от Ноевите дни. Бог каза, че е видял как „се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“ (Битие 6:5-6).    Ето това виждам всеки ден: ЗЛО. Нека да ви разкажа какво правя от понеделник до петък. Вече 11 години работя в т.н. социална сфера. Занимавам се основно с родители и деца, които са жертви на насилие или извършители на насилие. От 6 години участвам в разпити и изслушвания на деца -  жертви и свидетели на насилие в т.н. „Синя стая“. Запознат съм детайлно с над 30 случая. Всякакво насилие. Различни извършители. И когато слушам хуманистите да говорят, че във всеки човек има добро и той по природа е добър, се питам: „Къде е това добро?“.  Вместо добро в нас отглеждаме гняв и агресия.   Не казвам, че всички са насилници и че всеки родител бие детето си. Не твърдя, че всички мъже насилват жените си или че всяко дете е жертва на булинг (насилие и тормоз в училище). Но и статистиките, дори и да не може да им се вярва на 100%, са стряскащи. 35 жени и 3 деца за 52 седмици през 2018 година са убити. Убийците в повечето случаи са най-близките. Убийството е крайната точка на постоянно домашно насилие. В България почти всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже са постановили Окръжните съдилища в България в периода 2012-2017 г. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% от тях – те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори – като в 44% от прегледаните случаи извършителят е бивш или настоящ партньор на убитата жена. 25% от българските родители споделят, че удрят шамари на децата си всяка седмица.    Това са само част от данните и те звучат ужасно. За съжаление в тази статистика попадат и много вярващи. Насилието не е домашен проблем и не е обусловено по етнически признак. То не е ограничено в категориите „вярващи - невярващи“. В Библията се говори за любов, която е милостива, прощаваща и търпелива… (1 Коринтяни 13). Но не е проява на любов, когато насилваш брачния си партньор, родителите си, децата си. Словото ни изобличава - не можем да твърдим, че обичаме Бог, Когото не сме видели, а да мразим ближния си (1 Йоан 4:20).   Писанието ни учи: „подчинявайте се един на друг в страх от Христос: жените – на своите мъже, както на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил собствената си плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата. Така нека всеки един от вас да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“ (Ефесяни 5:21-33).   Недоволстваме и протестираме срещу закони, наредби, документи, стратегии, конвенции, които говорят за насилието, а правим ли достатъчно, за да се борим с него? Говорим ли от амвоните си, че не е божествено мъжът да бие жена си? Консултираме ли семейства от църквите ни, в които знаем, че насилието е ежедневие или си затваряме очите, понеже това са лични въпроси? Може би след като прочетете тази реална история, насилието няма да изглежда толкова далечно. Името и населеното място са променени, за да се запази анонимността на жената.   „Казвам се Кристияна и това е моята история „от първо лице” с насилието. Израснах в семейство, в което физическото насилие беше начин на комуникация. Родителите ми са алкохолици. Живеем в град София. Когато бях на 16-годишна възраст се запознах с едно момче. Между нас пламна луда любов и само след два месеца вече бях бременна. Бях толкова щастлива от това, че ще ставам майка и то от човека, с когото се обичаме. Той обаче не реагира по същия начин на тази новина. Все едно беше друг човек. Държа се грубо, удряше ме и ме караше да махна нашето дете.    Следващите дни бяха едни от най-тежките в живота ми. Бях изненадана, разочарована, гневна... Бях на кръстопът. В крайна сметка взех решение да задържа детето въпреки неговото нежелание и когато мислех да му съобщя решението си с ужас разбрах, че човекът, в когото се бях влюбила и чието дете носех, е женен и вече има две деца. Това ме шокира толкова силно, че дълго време не знаех на кой свят се намирам. Реших да продължа живота си.    Посещавах училище и се стараех никой да не разбере за моята бременност. Страхувах се как ще реагират близките ми, какво ще кажат в училище. В шестия месец от бременността майка ми разбра моята тайна и ми нанесе тежък за тялото и за душата ми побой. Настояваше да махна бебето, независимо, че бременността е напреднала и че това беше незаконно.   Не знам как успях да събера сили и да избягам от дома си. Потърсих помощ в полицията. Оттам ме заведоха в отдел „Закрила на детето”, откъдето ме настаниха в Кризисен център в друг град, далеч от София. Там се роди и моята прекрасна дъщеричка. Най-красивото създание на света. Времето на моя престой в Центъра изтече. Докато пребивавах в него, се бях запознала с едно момче, което се държеше много мило с мен и с детето ми. Толкова много се нуждаех от това някой да ни обича и да се грижи за нас. Като излязох от Центъра се преместих да живея при него и родителите му.   В началото на съвместното ни съжителство всичко вървеше нормално и бях започнала да забравям страданията, които бях преживяла. Всичко продължи така, докато не разбрах с какво се занимава бащата на моя съжител - със сводничество. От този момент нататък престоят ми в този дом се превърна в ад. Принуждаваха ме насила да се срещам с мъже на различни места. Отначало се съпротивлявах. Това, което получавах в отговор, бяха ежедневни побои. Най-болезненото в побоя не са самите рани, а по-скоро страхът и унижението, които носят. Усещането, че не си човек, а някакъв предмет.   В един момент се огънах. Заплашиха ме, че ако не се подчинявам, ще пострада най-важното в живота ми – детето. За да ми докажат, че са сериозни и не се шегуват, един ден, докато всички бяхме извън къщата, бащата на съжителя ми изкъпал дъщеря ми. Когато се прибрах, намерих детето си плачещо, изгорено и цялото в мехури. Страхът и болката й бяха толкова големи. Бях в паника. Исках да заведа дъщеричката си в болница, но не ми позволяваха. Трябваше да прекарам нощта, стискайки скимтящото си от болка детенце. Бях решена да избягам и да потърся помощ. Не мога да си спомня добре как точно се случиха нещата, но в крайна сметка успях да стигна до Спешния център, където ни прегледаха и настаниха за лечение. Започна разследване и се установи, че дъщеричката ми е изгорена умишлено. Мен настаниха в Кризисен център, а детето ми в ДМСГД. Разделиха ни.   От полицията направиха проверка на бащата на съжителя ми, но не откриха нищо и не го подведоха под отговорност нито за сводничество, нито за умишленото изгаряне на детето ми.   Аз и дъщеря ми трябва да живеем със своите страхове и рани.”   Днес е Денят в подкрепа на жертвите на престъпления. За съжаление почти няма ден, в който в България да няма нова жертва на различно престъпление. В тази статия говорим основно за домашното насилие и неговите жертви, но те не са единствените. Не трябва да се примиряваме с насилието. Отговорност на всеки от нас е да се моли, да говори, да сигнализира.   Ако си жертва на насилие, потърси подкрепа. Не приемай, че човекът до теб ще се промени бързо и лесно. Не приемай, че той няма вина, а си виновен ти. Насилието засяга цялото семейство, то достига до децата.   Ако си насилник, трябва да потърсиш помощ от Бог, но и от специалисти. Насилието не е божествено!   Ако си близък на човек, който е жертва на насилие, не мълчи. Потърси помощ заради своя близък.   Ето горещата денонощна линия, на която пострадали от домашно насилие могат да подават сигнали и да потърсят помощ:   0800 1 8676 02 981 7686    

Патриарх Неофит: Светият Синод няма официално становище за стратегията за детето

13 February 2019 19:46

Светият Синод няма официално становище по проекта за Националната стратегия за детето. Досега е изразено само частно мнение, уточни българският патриарх Неофит. Преди дни в сайта на Синода беше публикуван текст, в който се изразява несъгласие с пълната забрана на физическите наказания над децата, и с правото на жената на аборт.

Ивайло Тинчев: Скандинавският модел на грижа за детето е проблемен за България

13 February 2019 07:36

Подготвеният модел на стратегия обрича родителите на второстепенна роля във възпитанието на децата, смята зам.-председателят на УС на Националната асоциация "Поход за семейството"

Изявлeние на Ловчански митрополит Гавриил по повод Националната стратегия на детето

12 February 2019 12:09

Становището на Св. Синод за националната стратегия на детето беше свалена от сайта на Св. Синод. Каква е моята вина? Около 4 дни преди 8 февруари разбрахме, че последният срок за давене на становище в сайта на Министерски съвет за обществено обсъждане е 8.02.2019 г. Лично към...

БПЦ: Патриархът не е одобрявал "становище" за Национална стратегия за детето

12 February 2019 11:02

Публикуваната позиция е лична инициатива на ловчанския митрополит Гавриил, уточниха от Синода

Светият синод иска цялостна редакция на Националната стратегия за детето

08 February 2019 21:14

По-рано днес с остра критика срещу Стратегията излязоха и от ВМРО в лицето на евродепутата и заместник-председател на партията Ангел Джамбазки

Позиция на Общността на реформираните заветни църкви относно Проекта за национална стратегия за децата

08 February 2019 07:00

Уважаеми читатели, споделяме с вас официалната позиция на Общността на реформираните заветни църкви относно Проекта за Национална стратегия за децата 2019-2030 година. Пълният текст на Стратегията можете да прочетете тук.   Идеологически презумпции, които предопределят подхода на цялата Национална стратегия за децата: Държавата е водещата обществена институция, която трябва и може да решава всички въпроси относно всички деца. Стратегията възлага на държавата пълната власт да дефинира, налага и контролира единствено „правилните“ и еднакви за всички начини за хранене и здравословен живот, жилищна площ, игра, здравеопазване, образование, сексуалност, ценности, наказание, възпитане, психологически подходи и др., свързани с децата. Под това прозират и следващите две презумпции. Всички дейности, свързани с отглеждане на деца, е най-добре да се планират и управляват централно от безлична бюрокрация и да се налагат репресивно отгоре-надолу върху семействата. Всички деца, семейства и общности са еднакви (или трябва да станат такива) в социално, културно, религиозно, философско, физическо и психологическо отношение. Семейството не е най-добрата среда за децата. Официално заявена цел на Стратегията е колкото е възможно повече (ако може всички) деца още от раждането си да бъдат отглеждани в институции от рода на ясли и детски градини. Същевременно като фундаментален принцип на стратегията е обявен „най-добрият интерес на детето“. Следователно презумпцията на авторите е, че да се възпитава и отглежда в семейство не е в най-добрия интерес на детето.  Всички деца са в риск. Всички родители са потенциални насилници, некомпетентни и неспособни да действат в най-добрия интерес на детето. Това е видно в стратегическите цели за информационна свързаност, набюдение и активно следене, за да бъдат търсени и докладвани проблеми във всяко семейство. Противоречия:  Първото и според нас основно противоречие в презумпциите на стратегията е противоречието с християнството. Абсолютна презумпция в цялото Писание е, че отговорността и контролът върху отглеждането, обучението и възпитанието на децата са възложени на родителите, а не на държавата. Разбира се, властта на родителите е ограничена в широките рамки на общото законодателство за защита на живота и собствеността на всички граждани от криминални престъпления. (Битие 18:19, Второзаконие 6:6-7, 11:19, Притчи 22:6, 1 Тимотей 3:4 и 3:12, Ефесяни 6:1, Второзаконие 5:16) Стратегията е в безумно противоречие и с естествената житейска логика и история. Децата се раждат в семейства и родителите са най-мотивираните и способни хора за осигуряването на тяхното добруване. Колко чиновници биха дали живота си за нашите деца? В какво състояние са децата под държавна грижа към момента? Стратегията противоречи на Конституцията и международните документи за правата на човека. Чл. 47. от Конституцията на РБ в съгласие с Библията гласи, че: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“. Стратегията не предлага подпомагане, а тотален контрол върху родителите и така е в пряко нарушение на Конституцията. Документът е в противоречие с правната логика. Основни правни принципи са презумпцията за невинност и правото на справедлив процес и защита. В Стратегията тези принципи са обърнати с главата надолу. Родителите са считани за виновни по подразбиране и са длъжни да доказват своята невинност. Агенцията за закрила на детето първо наказва и после разследва и доказва (ако се наложи). Дори и по анонимен сигнал за насилие детето незабавно трябва да бъде изведено от семейството. Никой не носи отговорност за погрешно предприети мерки за закрила. Кой и как ще възстанови моралните и физически щети, нанесени от социалните служби? Дефинициите за „насилие“, „здравословно“, „щастие“ и други основни понятия, според които ще бъдат контролирани семействата, са разтегливи и подлежащи на всякаква интерпретация, в противоречие на правните принципи за конкретика и измеримост на престъпленията, като телесна повреда, изнасилване и т.н., за които и в момента има достатъчно ясен НК.  Съществува противоречие с научните принципи. Има безброй психологически школи, теории за възпитанието и за здравословното хранене и начин на живот, които често са в противоречие едни с други и се променят с времето. Държавата няма на разположение единна и авторитетна научна обосновка, за да наложи която и да е една от тези теории на всички. Следователно изборът в Стратегията е изцяло политически и финансово мотивиран.  На Стратегията не ѝ липсват и вътрешни противоречия. Постулира се пълна забрана на всякакво насилие и принуда спрямо децата, като планира да обезпечи изпълнението на забраната, прилагайки именно форма на насилие спрямо семейството. Една от главните цели на Стратегията е деинституционализация, но друга главна цел е точно обратната – всички деца да бъдат обхванати от институции за отглеждане на деца извън семейството – детски градини и ясли. Заключение „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?  Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.  Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:16).   Няма да ни стигне време, а и не е необходимо да навлизаме в детайли в плановете на държавата за семействата ни. Достатъчно е да осветлим философската основа, върху която е построена цялата Стратегия. Тя е антисемейна, антихристиянска, тоталитарна и античовешка. Каквото и да бъде постоено върху тази погрешна основа, то може да бъде единствено и само зло.   Затова сме убедени, че Проектът за национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. трябва да бъде напълно отхвърлен. Смятаме, че трябва да се върви в посока на децентрализация и оттегляне на държавата от въпросите за грижите, отглеждането, възпитанието и обучението на деца и поемане на все по-голяма отговорност и самоуправление от семейството и местните общности и църкви – посока точно обратна на предлаганата Стратегия.   Източник: Общност на реформирани заветни църкви в България

Недоволство от новата стратегия за детето изразиха родители

05 February 2019 16:16

Националната стратегия за детето 2019-2030 година да бъде изцяло отхвърлена, призоваха от Асоциация „Поход за семейството”. Опасенията им са свързани най-вече с резултатите от прилагането на подобни стратегии в скандинавските страни. Според тях съществува риск и в България социалните служби да изземат функциите на родителите, както и да се улесни изземването на деца от семействата им и преместването им в приемни семейства. От „Поход за семейството” настоя