Християнство

11 януари 2019 07:00

Животът започва в края на вашата комфортна зона

Днес е Световен ден на благодарността. Днес ви приканвам да благодарим на Бога за онези Негови деца, които са оставили комфорта на дома си, за да служат сред с хора с различен език и култура, често пъти с риск за живота си, за да покажат Христос на д...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Берлинчанин на годината е мисионер сред бездомните

16 January 2019 07:00

С приза „Берлинчанин на годината“ бе удостоен един християнски служител от така наречената "Мисия на железопътните гари" в Германия („Banhofs Mission”).    Местният вестник Berliner Morgen Poust  публикува материал, който описва социалният работник Дитер Пул като „лобист за бездомните“, в "най-добрия смисъл на понятието лобист“.     Дитер ръководи „Мисията на жп гарата" на Евангелската църква в жп гара „Зоопарк“ в центъра на Берлин. Малкият му офис без прозорци се намира под железопътната платформа.   Дитер Пул е включен в това служение от 10 години. Той и неговите колеги помагат на около 600 души всеки ден, като предлагат храна, подслон и съвети на хората без дом. В Берлин има около 8 000 души, които са бездомни. Журито на приза "Берлинчанин на годината" аргументира своето решение с пояснението, че Дитер Пул е успял да постави на общественото внимание дебат, който до момента е тема "табу", а именно "положението на бедомните". Именно неговите усилия и способността му да комуникира, е мотивирала политици, бизнесмени, журналисти и художници да се включат в работата на Мисията на железопътната гара.   Самият Дитер е мотивиран от посланието на Библията. Той цитира стиха: "Търсете благосъстоянието на града и се молете на Господ за него" (Еремия 29:7). Този стих е мисионерското мото на Berlin City Mission от нейното основаване през 1877 година. Това е евангелската организация, към която принадлежи "Мисията на жп гарата".   "Ние се уповаваме на Бога, когото опознаваме чрез Исус Христос. Опитваме се да гледаме на хората през очите на Христос и да изграждаме  взаимоотношения от гледна точка на библейските истини. Съзнавайки нашата отговорност пред Бога, ние се стараем да използваме нашите ресурси и продължаваме да прилагаме уменията си непрекъснато", пише на уебсайта на мисията. "Християнската вяра ни насърчава да мислим и да действаме отвъд границите на възможното".   Мисията на жп гарата е известна още и като "Църквата на гарата". Тяхната цел е да служат на "всеки човек, без значение от неговата житейска ситуация, мироглед или религия". Всеки човек "е еднакво ценен и има достойнство".   В Германия има повече от 100 "мисии на жп гарите", които обединяват повече от 2 000 служители и доброволци в помощ на бездомните.   Източник: вестник "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  

Хейли Бийбър с искрено послание до днешните младежи

09 January 2019 07:00

Хейли Болдуин Бийбър е дъщеря на известния християнски актьор и продуцент Стивън Болдуин, и съвсем отскоро - съпруга на популярния изпълнител Джъстин Бийбър. Сигурно не е лесно да си известна личност, която непрекъснато е в обектива на обществения интерес и всяка твоя крачка се следи, за да бъде оповествена. По-долу споделяме посланието на Хейли, която споделя за себе си:    "Израснала съм в църква и според мен е важно да имаш лична връзка с Бога. Не всеки е достатъчно смел, за да изповяда в кой Бог вярва, но аз зная Кой ме вдъхновява. Зная, че Бог ме е поставил тук, за да говоря за Него и да не се боя да Го изповядвам.   В началото на 2019 година искам да бъда по-искрена. Искам да бъда по-открита относно нещата, с които се боря. Искам хората да знаят, че подобно на всички млади хора, и аз съм уязвима. Аз съм на 22 години и истината е, че без значение колко удивителен може да е животът отвън, аз се боря в много области от моето всекидневие.   Аз съм несигурна. Аз съм крехка. Аз съм лесно ранима, Имам своите страхове, Имам съмнения. Имам тревожност. Натъжавам се. Ядосвам се.   Имам повече дни, отколкото мога да преброя, в които изпитвам несигурност, особено ако сравнявам себе си с онези, които са по-добри от мен. Склонна съм да сравнявам външния си вид. Чувствам, че не съм достатъчно добра в много неща. Липсват ми толкова много неща и наистина се боря да бъда уверена в това, което съм. Постоянно чувствам, сякаш не съм достатъчно добра. Всеки един ден е битка на увереност за мен. Не пиша това, за да ме съжаляват, но просто да споделя, че аз съм човек като всички други. Аз съм млада жена и отскоро съпруга, която в момента научава коя е и наистина е много трудно.   Трудно е да откриеш кой си, но това, което е още по-трудно, е, непрекъснато да се сравняваш с другите. Има дни, в които съм просто съкрушена заради това, ако се сравнявам с другите. Би било невероятно, ако други млади момичета и жени могат да го признаят в себе си. Време е да започнем да се подкрепяме и издигаме едни други, вместо да се критикуваме и осъждаме. ВСИЧКИ имаме недостатъци и това никога няма да се промени.   Това, което знам е, че Бог ни е създал отделни личности с конкретна причина. Всеки има своята собствена красота. Всики сме уникални личности с наша собствена история. Бог има конкретен план и цел за всеки човек. Той ни е създал такива, каквито сме и Той не прави грешки!   Тази година ще направя всичко възможно да бъда себе си и да съм уверена в това, което съм, според както Господ ме е сътворил. Вярвам, че всичко, което ми е дал, е достатъчно и съм Му благодарна, че съм обичана. Вярвам същото и за всеки един от вас. Бог ви обича и има план за живота ви!"   Източник: Faith Wire  Превод: Петя Зарева

Бивша мюсюлманка води хиляди до Христос

08 January 2019 07:00

Като млада жена в мюсюлманска страна, Анахита Парсан е безсилна и незначителна. Единствената ѝ надежда е, че един ден може да си намери добър съпруг и тя се омъжва. Но съпругът ѝ умира внезапно при злополука. С надежда отново да намери закрила в брака, тя се омъжва повторно, но попада в капан. Вторият ѝ съпруг я пребива до смърт и тя редовно е жертва на насилие.   Парсан признава, че съпругът ѝ я пребива с лопата и я оставя безжизнена  със синини и порязвания по цялото тяло. В крайна сметка се опитва да се самоубие с хапчета, защото не може да издържа на ужаса, но очевидно Бог има друг план за живота ѝ и тя оцелява.   Дъщеря ѝ Роксана  разказва: "Тя се стремеше да оцелее заради нас. Просто се опитваше да оцелее, за да направи по-добър живота за нас, нейните деца. И може би това е нещо, което Бог е заложил в нея, за да издържи на непоносимото насилие, на което беше подложена."   През 1984 година Парсан, нейният съпруг и децата ѝ бягат от Иран в Турция през планините, но в крайна сметка се озовават в турски затвор. Впоследствие успяват да отидат в Дания, където Анахита се спасява от ужаса на съпруга насилник и чува Евангелието за първи път. След това се мести в Швеция, където тя и двете ѝ деца влизат в църква. Анахита приема с отворено сърце поканата за спасение и става християнка, която посвещава живота си да свидетелства за Христос на хора, които подобно на нея не са имали надежда.   Днес Анахита е в служение, чрез което е довела повече от 1 500 мюсюлмани до Христос. Освен че свидетелства, тя води обучение в няколко църкви, за да помогне на европейските християни резултатно да свидетелства на мюсюлманите. Според нея има стотици мюсюлмани, които са гладни за "Бог, който ги обича" и те идват на църква всяка неделя, с надежда да Го открият.   Парсан обаче смята, че от друга страна мюсюлманската имиграция може да превърне Швеция в дом за опасни екстремисти. Анахита свидетелства, че редовно получава смъртни заплахи. Тя живее със съзнанието, че всеки ден може да бъде убита, макар че Швеция  "е свободна страна, но и опасна в същото време заради множеството емигранти мюсюлмани, които ненавиждат християните."   Анахита Парсан е описала историята на своя живот в книгата Stranger No More, в която разказва, че в живота ѝ без Христос не е виждала смисъл и е водила безнадеждно съществувание в Иран. Днес обаче Анахита Парсан е наясно, че във всичкото страдание, което е преживяла, Бог е имал план и я е обичал. Той я е пазил от самото начало, макар че тя не Го е познавала. Когато размишлява върху живота си днес, Анахита е убедена, че планът на Бога винаги успява.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  

Утеха за жертвите на насилие

06 January 2019 07:00

  На конференция в американския колеж Уитън световноизвестни автори и християнски водачи открито споделиха, че са били жертви на сексуално насилие в своето детство. Целта на форума е хората, преживели насилие като деца, да не се срамуват да говорят за травмата си и да се опитат да намерят утеха в Божията милост и безусловна обич. Сред говорителите са християнските служители и автори на бестселъри Макс Лукадо, Рик и Кей Уорън и Бет Мур.    Всички те са споделили своите истории, съпроводени с болка и агония от преживяното сексуално насилие, като са предложили на слушателите си 6 основни стъпки, които да следват в процеса по справяне с проблема. Установете вашето безопасно място - Намерете някой в църквата или във вашата общност, на когото можете да се доверите.  Изберете да се изправите пред истината и да усетите сериозността на ситуацията. Позволите си да усетите болезнените емоции, които я съпровождат. Разкажете историята си - когато разказвате историята си на другите, това може да ви донесе изцеление, защото тя позволява на околните да се обединят около вас и да ви подкрепят. Истината ще помогне и на други хора, които са преживели насилие, да споделят своите драматични преживявания, като си дадат сметка, че не са сами.  Признайте травмата и помолете Бог да ви възстанови - това означава, че ще трябва да осъзнаете лъжите, които врагът ви е нашепвал, свързани с вашето тяло, емоциите ви или самия Бог. Вместо това, вярвайте на това, което Бог ви казва. Покайте се, ако сте отричали болката си - Бог ни е създал, за да чувстваме, а жертвите на насилие, понякога потрупват и даже погребват емоциите си, за да избегнат усещането за болката, която им е нанесена. Вместо това, позволете си да почувствате тези емоции. Изразете скръбта си за загубата на вашата невинност и започнете да се надявате - Нормално е да оплакваш онова, което си загубил. Нормално е да се надяваш, че Бог ще възстанови това, което е откраднато от теб, защото Той е обещал да замени скръбта с радост. Макс Лукадо е споделил, че е решил да разкаже за случилото се с него, подчертавайки,  че жертвите на сексуално насилие се обвиняват за това, което им се е случило, но Христос е този, който е готов да им даде утеха.   Съпругата на Рик Уорън, Кей е заявила следното: "Това, което искам да ви убедя е, че вината не е ваша. Не вие сте виновни, че някой е злоубпотребил с вас като деца. Никога не е било и никога няма да бъде."   Най-важното, подчертано от всички говорители на конференцията е, че жертвите могат да намерят утеха в един спасител, който скърби с тях и разбира тяхното страдание. Свидетелствата на всички говорители са подсилени от факта, че те самите са били жертви на сексуално насилие в тяхното детство.    "Причината, поради която Христос може да има такава дълбока съпричастност към страданията ни, е, защото Той дойде и стана един от нас. Фактът, че Той дойде и стана един от нас означава, че всяко насилие, което вие или аз сме преживели, по някакъв начин е познато и на самия Исус", казва в заключение Бет Мур.    Източник: CBN News Превод: Петя Зарева    

Неведомите пътища на Бога

05 January 2019 07:00

Скъпи приятели, казвам се Мария Генова, но повечето ми близки и приятели ме наричат Мими. Ще споделя моето свидетелство, което по невероятен план Бог допусна да се случи в живота ми, за да се покаже Неговата слава. Той е Жив и реален. Бог върши чудеса, дори когато виждаме обстоятелствата в живота ни да не бъдат на  една ръка разстояние от Него самия. Той е същият, както вчера, така и днес, и завинаги.   Моята история ме връща в красив есенен ден. През лятото бяхме имали чудесна почивка. Цялото ни семейство се връщахме в Англия, където живеем от 10 години. При приземяването на самолета получих странно усещане в едното ми ухо. Повечето от вас, пътували със самолет, може би сте усетили, че при приземяването понякога се получава шум или заглъхване на слуха. Когато споделих това с моя съпруг, той ме успокои: „Мими, нека изчакаме, може би ще се почувстваш по-добре няколко часа след полета и слухът ти би трябвало да се възстанови.“    Усещането беше странно и в следващите дни. Не получих никакво подобрение и затова решихме, че трябва да се обърнем към лекар. Споделихме нашето притеснение с личния лекар и бяхме насочени към специалист по уши, нос,гърло. След като тестваха слуха ми, се оказа, че е намален. Признавам си, че страх ме обзе, когато научих, че слухът ми е намален. Насрочен  ми беше тест - ЯМР много скоро. След резултата от него, животът ми сякаш рухна. Предстоеше ми нещо наистина сериозно. Поставена ми беше диагноза "акустик невром". Нямах никаква представа какво беше това, не бях чувала и не знаех за тази болест. Обясниха ми, че става дума за доброкачествено образование на вестибуларния апарат, което расте бавно. Обаче с течение на годините при нарастването му, може да засегне друг важен орган. Ако не беше открито навреме, с течение на времето можеше да се окаже голям проблем.    И така бавно, с много страх и притеснение се започна ходенето по доктори. Страхът беше голям, превземаше моето сърце ден след ден. Борих се  с мисълта, че трябва да бъда оперирана. Как ще кажа на децата си? Съпругът ми беше в течение още от самото начало. Как щях да кажа на родителите си, които живеят в България? Единствено мисълта, че ще дочакат своите деца да се завърнат отново при тях, им дава утеха. Въпрос след въпрос се трупаха в моето съзнание. Питах Бога: „Защо, Боже? Защо точно в този хубав момент от живота ми се стига до всичко това? Защо точно тук, в тази прекрасна страна, далече от родината, допускаш това изпитание? Как ще се оперирам тук при положение ,че не познавам английските лекари? Те по-добри ли са от българските? Кажи ми, Боже, какво да правя? Насочи ме правилно какво решение да взема? Къде да се оперирам - в България или в Англия?“   Отговорът на всичките тези въпроси не се забави и Бог ми отговори чрез моята майка, която ме насърчи с думите: „Мими, щом твоето семейство е в Англия, ще е най добре да се оперираш там. Твоето семейство е нужно на теб, както и ти ще бъдеш нужна на тях.“ Тогава дойде такъв съвършен мир в моята душа. Отворих Библията и с отварянето неслучайно попаднах на Псалм 4:8, където се казва: „Спокойно ще легна и ще спя,защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност.“ Такъв мир само Бог дава. Взехме решение с моя съпруг да бъда оперирана в Англия. В началото на януари 2017 година стигнах до дългоочакваната среща с невролози в Бристол. Много се надявах, че ще получа някакъв друг съвет за лечение, но напротив, тяхната препоръка беше за операция. Трудно ми беше да го приема. Вярвах, че Бог може да ме изцери с чудо и без операция, но го приех с очакването и вярата, че Бог ще бъде с мен, колкото и да е трудно. Бог е невероятен. Даваше ми сили и дръзновение, че Той е в контрол и всичко е в Неговата ръка.    Не знаех след колко време ще бъда повикана за операция. Неврохирургът ни обясни, че в рамките на три месеца ще ме повикат. Бог беше приготвил скорошен план и Му благодаря, защото колкото по-навреме бъде отстранен проблемът, толкова по-добре. В края на януари бях повикана за консултация относно провеждането на операция и моето съгласие. На 13 февруари бях оперирана. Операцията продължи дълги часове. Когато видях съпруга ми след операцията, първата дума, изречена от мен, била "АЛЕЛУЯ!". След него се появи и моята родна сестра. Тя остави своето семейство, съпруг и две прекрасни момчета, и долетя с полет от 12 часа, за да бъде до мен в онзи тежък момент. Благодаря на Бога за тази нейна жертва - да остави своето семейство и да пътува дълги часове, за да бъде до мен. Първото нещо, което ми каза след операцията, беше: „Мими, пак ще тичаме, нали?“ Усмихнах се и отговорих: „Да, ще тичаме! СЛАВА НА БОГ!”   Нека  цялата ВЕЧНА СЛАВА да бъде на Великия и Мощен Цар, Исус Христос. На него да бъде Хвала, поклон и Величие от сега и до века. И така приятели, само 3 месеца след  възстановяване от тази нелека операция, аз се сблъсках с друга тежка диагноза „рак на гърдата“. За повечето от вас самата дума рак, сигурно означава: „Край, дотук! Няма надежда за мен!“ Благодаря на Бога за безкрайната Му грижа. В този миг от живота ми е време да Го хваля и да Му благодаря. Той не остави в това изпитание мен и семейството ми. Не допусна да отслабнем във вярата, но ни  даде сили да вярваме, да се борим и да не се предадем на  негативизма, който се опитваше да ограбва всеки път нашия ум.    Бях отново подложена на много трудно лечение, което  доведе до спад на имунната система. Ден след ден, миг след миг, молитва след молитва, аз усещах великата милост, сила и благодат на Бога. Толкова много приятели от България и Англия се включиха в молитва и пост за мен и моето семейство, за което ви благодаря от цялото си сърце.    Господ е на трона, приятели! Когато нямаме сили, когато всичко пред нас ни се вижда невъзможно, когато врагът ни нашепва, че като че ли сме забравени, точно там, в мрака на най-тъмната сянка, от личния си опит изградих своето упование и своята надежда. Знаех, че до мен стои НАЙ-ВЕРНИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ, който ми показа с каква любов ме обича. Вече мога да кажа, че стоя на финалната линия. Възстановяването ми все още продължава, но аз благодаря на Бога, че отново се върнах и започнах своята работа. Благодаря на всички мои колеги и работодатели, които стояха така търпеливо, през месеците на моето възстановяване, интересуваха се за мен и очакваха моето завръщане. Да, то е факт, случи се: АЗ РАБОТЯ. Вече 3 месеца отново съм на работа, след година на тежки операции и смъртно изпитание. Слава да бъде на Бог, аз работя отново. И накрая искам да споделя един стих,който ме държеше. Той се намира в Псалм42:8: „Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, и нощем песента Му ще бъде с мене и молитвата към Бога на живота ми.”

Актрисата Рома Дауни за болката и загубата

04 January 2019 07:00

Рома Дауни е известна на българската аудитория с участието си в поредицата "Библията", както и от популярния сериал "Докоснат от ангел." По-долу споделяме нейното свидетелство за преживяванията ѝ през изминалата година. "Тази година беше особено предизвикателна за мен, изпълнена с лични душевни страдания и загуба, както и травмиращи събития в нашата общност.  Загубата на брат ми съкруши сърцето ми. Все още усещам вълни от скръб да ме заливат. Мъката ми е силна дори и в момента, докато пиша тези редове. Преди няколко седмици се наложи спешно да евакуираме дома си поради бързото приближаване на горските пожари. След седмици на евакуация, несигурност и тревожност, най-сетне се върнахме в дома си. Ние сме по-благословени от много семейства тук в родния ни град Малибу, защото поне имаме дом, в който да се завърнем. Затова ние сме наистина благодарни. Продължаваме да се държим здраво за непоколебимата милост на Бога, въпреки че скръбта е твърде голяма понякога. Празниците преминаха със смесени чувства, на моменти с горчивина, като се има предвид всичко, което се случи тази година с мен, семейството ми и региона, където живеем. Знам, че се случват лоши неща на хората през цялото време. Когато сме повалени от обстоятелствата и трябва да намерим пътя обратно нагоре, трябва да вярваме, че Бог има цел в болката. Доброто може и ще дойде от Него, чрез Божията благодат и радикалната Му способност да съдейства всички неща за наше добро.   Но истината е все така реална и тя е, че тази година душевната борба беше по-силна от всяка друга година в живота ми.    Седя и чувствам тежестта на загубата, която изпитах през тази година и знам колко лесно би било да попадна в кладенеца на скръбта и да остана там. Но за всеки удар, който съм понесла, ми се напомня, че трябва да бъда благодарна. Вярвам в способността на Бога да ме държи, за да отстоявам вярата си при всички обстоятелства. И там, в безопасността на Неговото присъствие, с благодарност, аз намирам свободата от болката на загубата.   Обичам да казвам, "когато се чувствате стресирани, помнете, че сте благословени".    Източник: Faith Wire  Превод: Петя Зарева    

Барета от СОБТ стана свещеник

28 December 2018 08:19

Лекарите едва спасяват живота на Богдан Арабаджиев на няколко пъти

Нов християнски филм пресъздава съвременно чудо...

28 December 2018 07:00

Новият християнски филм "ПРОБИВ" (Breakthrough) е истинска история за едно семейство, което преминава през травмиращо и чудно събитие. Джойс Смит и съпругът ѝ Браян не успяват да заченат, затова осиновяват момченце от Гватемала, на име Джон. Когато Джон е на 14 години, той се пързаля на замръзнало езеро в Мисури с приятелите си. Изведнъж Джон пада, ледът се пропуква и той не успява да излезе от мразовитата вода. В продължение на 15 минути Джон е под водата, докато аварийните екипи успяват да го издърпат. Линейките идват, транспортират момчето до болницата, където лекарите извършват РЕАНИМАЦИЯ в продължение на 43 минути, но без резултат и са готови да обявят часа на смъртта. Майката на момчето, Джойс получава разрешение да влезе в стаята и веднага започва да се моли на глас: "Господи, Свети Души, умолявам те! Върни ми сина!" Секунди по-късно, животът се връща в тялото на Джон и сърцето му започва да бие отново. Въпреки това, дори и при това чудотворно възстановяване, лекарят смята, че увреждането на мозъка ще е твърде тежко, и момчето едва ли някога ще може да живее нормален живот. За тяхно изумление, две седмици по-късно, Джон излиза от болницата и е живо свидетелство, че чудесата все още се случват. Попитана за чудото, станало със сина ѝ, Джойс обяснява, че чудесата не са спрели. Според нея филмът за чудото със сина ѝ е истинско чудо. "Това просто доказва, че Бог е този, който той казва, че е", пояснява щастливата майка. Джойс Смит разказва, че се е запознала с продуцента на филма Девън Франклин преди 2 години, докато тя и Джон разказвали своето свидетелство пред християнската медия TBN. Впоследствие Господ  подбудил Франклин да се поинтересува от историята им и да изяви желание да заснеме филм по случая.    Филмът се снима в Канада, а главните роли са поверени на Джош Лукас, Криси Мец и Майк Колтер. Актьорите са развълнувани, докато заснемат филма, защото се срещат с истинските герои на разказа и стават свидетели на тяхната лична вяра. Истинските Джон и Джойс Смит присъстват на снимките, за да говорят за преживяното, заедно с пастира си Джейсън Нобел. Пастир Нобел прекарва 18 часа в болницата със семейството по време на инцидента, както и в дните, които следват до пълното възстановяване на Джон.   Всички от филмовия екип са развълнувани от тази чудна история. Джойс Смит, която се запознава с актрисата Криси Мец, изпълняваща ролята на майката, казва, че филмът е  "феноменален " и смята, че работатата на актьорите е великолепна. Самият Джон, момчето, което се връща към живот, след молитвата на майка си, смята, че филмът "ще покаже на хората, че това не е фалшификат. Че това наистина се е случило и че именно Бог е автор на чудото.  Бог стои не само зад самата история, но и зад истинския филм."   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева

Който търси, намира в CLC!

23 December 2018 07:00

Уважаеми читатели, предлагаме на вашето внимание едно интервю на Лъчезара Йосифова с Лидия Димитрова, управител на християнска книжарница CLC:   "Който търси, намира в CLC!" Това е един от отзивите, които прочетох за тази книжарница в София. Може би много от вас сте пазарували в нея, скъпи читатели – от доста години тя е на ул. „Цар Симеон“ 45. Но помня и старта й, когато бе открита през 1993 г. на ул. „Гладстон“ от холандското семейство Хеерт и Мариет Остерхаус – скъпи приятели на България. Няма да забравя как в първите години на християнската ми вяра ходех редовно там и жадно търсех. И намирах Библии на различни езици и формати, прекрасни християнски календари, дискове с християнски песни и филми, книги, сувенири. И днес е така – гледах видеоклип за книжарницата, представен от винаги усмихнатата и насърчаваща Лидия от 2015 г. Мисля, че пак можете да го пуснете, приятели! Според друго мнение: „Любезен екип, разнообразна християнска литература...“ Понякога, когато отивам на богослужение в ЕПЦ „Вяра“ на ул. „Бачо Киро“ 21, минавам през книжарницата – да поговоря с Лидия, Гинка или Дaвид, които винаги намират окуражаваща дума от Словото или са неотразими с чувството им за хумор дори в трудни ситуации... Още пия сутрин капучиното си в чашата, която ми бяха подарили за рожден ден – с надпис на английски „Бог има добри неща за теб“  (Псалм 103:5).    Лъчезара Йосифова: Нека започнем малко нестандартно, с едно пожелание – да прелива чашата ви с благословения според Псалм 23. Много читатели се интересуват за Библии, които биха могли да закупят при вас. Би ли споменала кои преводи на Библията на български и други езици предлагате?   Лидия Димитрова, управител на CLC: На български - освен разнообразието от различните формати Библии (около 25 вида) на двете основни издателства Българско Библейско Дружество, което включва и синодалната Библия, и Българска Библейска Лига, предлагаме Библията на Верен, Цариградския превод на Библията, Разширената Библия, издание на Петдесятния съюз и Преработения и осъвременен от Фондация „Духовност и Милосърдие”, Цариградски превод. За чуждоезичните Библии – имаме на английски – различните преводи – Кинг Джеймс (KJ), New King James, NIV, The Message, NLT, ESV, CSB, Thompson и т.н. Съществува и вариант, клиентът да си избере индивидуално вида превод или изгледа на Библията (например меки или твърди корици, луксозна с позлатени страници или обикновен вариант) и да му бъде доставена. Имаме и Библии на немски, френски, японски, италиански, испански, португалски, персийски и други.   Лъчезара Йосифова: Наистина сериозно разнообразие! Сега около Нова година е актуален въпросът за календарите. Вече видях, че имате от двата вида на „Библейска лига“, „Красива България“ и много други. Предлагате ли и от работните календари на издателство „Верен“? Има ли отстъпка при покупки на различни календари в по-големи количества?   Лидия Димитрова, управител на CLC: Предлагаме работните календари на „Верен“. Относно отстъпката – зависи от вида календари и от броя им. Давали сме отстъпки на някои от тях.   Лъчезара Йосифова: Как върви онлайн магазинът на вашата книжарница? Кое е най-търсеното? Имате ли много поръчки от България и чужбина?   Лидия Димитрова, управител на CLC: Онлайн продажбите ни вървят много добре, особено по време на празниците :). Щом успяваме да впечатлим колегите и шефовете от западните страни (знаете, че CLC е международна организация, но говорим за процентно съотношение между онлайн и общи продажби),  можем скромно да кажем, че нещата се движат добре. Екипът успява да се грижи  за всичко около сайта – визия, комуникация, подготовка на поръчки. Поръчките са предимно от България, но разбира се, имаме и от различни места на Европа, та дори и от САЩ. Най-търсеното по това време на годината са календарите.    Лъчезара Йосифова: Предлагате християнска литература на автори от различни поколения. Ваши клиенти, които посещават православна църква, купуват при вас книги на православни автори. Кои от тези класици би споменала – и от православните, и от протестантските автори?   Лидия Димитрова, управител на CLC: Имаме и книги от католически автори. Предлагаме книги на Архимандрит Софроний, метрополит Калистос Уеър, Спърджън, Честъртън, К.С Луис.   Лъчезара Йосифова: Във вашата книжарница се предлагат и разнообразни сувенири – както споменах, чаши с библейски текстове, картички по различни поводи, ключодържатели със стихове от Словото и други. Имате и рзанообразни бижута – не мога да не спомена чудесните творци Гергана и Анатоли Борисови от фирма Тавита (Tabita), които сами ги изработват. Имате и нов хит – дървени тефтери с библейски надписи...   Лидия Димитрова, управител на CLC:Предлагаме ги на английски и на български. Тефтерите са малки и големи и са много красиви, качествено изработени и много подходящи за подарък.    Лъчезара Йосифова: При вас може да се намери изобилие на християнска и класическа музика на дискове. А от филмите, които предлагате – има наистина знакови, като „Книга на книгите“, който е поверен на „Мисия Възможност“, „Ангелите“ и „До портите на ада“ на пловдивската фондация Инфинити, записи от мюзикъла на Антон Радославов „Йоан – синът на гърма“... Ти какво би препоръчала от дисковете с музика и филми на ваши клиенти от различни поколения?   Лидия Димитрова, управител на CLC: За всяко поколение и за всеки вкус бихме намерили по нещичко :) Имаме българско хваление - различни стилове, имаме дискове на Betel, Hillsong, Месианско хваление и още много други изпълнители.    Лъчезара Йосифова: Два пъти гледах в театър „София“  преди няколко години споменатия мюзикъл „Йоан – синът на гърма“. Ти също бе в актьорския състав, както и в един друг мюзикъл на обичания от стари и млади Тони „Защо дойде Спасителят“. Различни таланти имаш от Господ Исус Христос, желаем ти да продължаваш напред! Какво би пожелала на читателите на „Евангелски вестник“ за Новата 2019 година?   Лидия Димитрова, управител на CLC: Предполагам, че щом са читатели на „Евангелски вестник“, са хора, които обичат да четат книги и познават силата на Словото. Затова им пожелавам, когато четат, Бог да разпалва сърцата им с глад и жажда да познават повече Христос, Неговата любов и Неговия живот, за  да Го споделят с другите... Пожелавам им да имат и духовно разпознаване, да отделят скъпоценното от нищожното. Нека Исус в Словото е ориентирът, Който да ги води в Пътя, Истината и Живота!    

Щом вярата е жива

10 December 2018 07:00

Кой казва, че днес светии няма? Чували сте за майка Тереза, за мисионерите, служещи в Африка, Ирак и Пакистан, както и за хилядите редови вярващи в Азия и Африка, където самото име „християнин” означава готовност да умреш за своите убеждения. Тези редове са посветени на един любим светия от 20 век. Тя беше моята сродна душа и откакто премина, за да бъде в присъствието на БОГА, сякаш частица от мен си отиде, но само временно. Един ден ще бъдем заедно и никой няма да ни раздели. Историята заслужава да бъде разказана, защото представлява богословие в действие и може да бъде сумирано в една дума – посвещение. Посвещение на БОГА, доказано в служба на Неговите деца и посредством жертвено свидетелство, което е още по-силно заради практическата святост, видна в ежедневието.   Позволете да ви представя Евтимка Симеонова – обикновена учителка, скромна и даже свенлива. Онова, което я прави изключителна личност, е вярата ѝ, която най-добре илюстрира живота ѝ. Незабравим ще остане за всички ни 21 януари 1972 г. Голяма конферентна зала. Силните на деня седят в удобните си кресла в очакване да дойде „плячката”. Присъдата вече е известна, но те са толкова милостиви, че са решили да ѝ дадат още един шанс. Става дума за 9 масивни мъже срещу една "безпомощна" учителка, която твърдо устоява вярата си и пламенно се бори за убежденията си. Секретарят на Окръжния комитет на Партията е дошъл лично, за да проведе разследването. Той пита:  „Другарко Симеонова, вярно ли е, че сте член на местната Евангелска църква?” „Да, това е истината.” „Вярно ли е, че четете Библията и посещавате църква?” „Разбира се, всеки истински християнин чете Библията всеки ден и ходи редовно на църква.”  „А какво ще кажете за репутацията ви в този град?” „Би трябвало да питате хората за мен. Но ако ви интересува как си върша работата, ще Ви кажа, че го правя все едно, че БОГ всеки момент ме наблюдава, затова съм много стриктна в преподаването, както и в грижата си за децата.” „Другарко Симеонова, преди месец местният Секретар на Партията Ви е предупредил, че ще загубите работата си и ще бъдете интернирана, ако продължавате да ходите на църква и да агитирате за вярата си. Немислимо е за интелигентна жена като Вас да вярва в такива безсмислици. Каква е последната Ви дума? Все още ли сте безумна да смятате, че Бог съществува и ще Ви се притече на помощ?” „Ще Ви кажа същото, каквото споменах и преди седмица. Ще продължавам да вярвам в БОГА и да ходя на църква. Готова съм да умра за моя ГОСПОД.” Местният Секретар на Партията заявява: „Казах ви, фанатична е. Уволнена сте дисциплинарно. Знаете ли, че цялото Ви семейство може да пострада заради Вас и да няма никакво бъдеще?” Казвайки това, я удря с юмрук по главата. „Ако ГОСПОД го допусне, може и да стане”, отговаря Евтимка. „Не мога да я понасям повече! Изведете я оттук незабавно!” Тя излиза от стаята, благодарна на БОГА, че ѝ е дал сили да устои на поредния тормоз. Нека да ви разкажа и как се е стигнало дотук, защото миналото обяснява настоящето и определя бъдещето. Как може една обикновена учителка да се превърне в силен и пламенен свидетел за убежденията си пред лицето на жестока, потисническа идеология, когато стотици страдат и умират в концентрационни лагери само защото са си позволили да твърдят нещо различно от онова, което им налага Комунистическата партия? В същото време мнозина просто си живеят като тайни християни. Да видим:   Eвтимка е най-голямата сестра на баща ми сред седем деца (две от тях умират в ранно детство). Баща им става алкохолик, след като загубва дясната си ръка по време на инцидент в дъскорезница. Впоследствие работи като овчар, а цялата му заплата отива за пиене, докато децата му си лягат гладни, а майка им плаче безутешно. Евтимка и другите деца работят усърдно на полето, за да изкарат пари поне за хляб. Животът им е мизерен. Баба им говори за Бога и Евтимка единствена от децата изявява желание да бъде водена на църква. Години по-късно, когато е достатъчно голяма, отива при свещеника с намерение да си купи Библия. Той е готов да ѝ продаде, но я предупреждава, че четенето на Библията не е за обикновените хора, още по-малко за младите жени, така че е препоръчително да я завие с кърпа и може да си я държи под възглавницата или в гардероба.   Eвтимка не се съобразява със съвета на свещеника. Тя започва да чете Библията от началото, но се затруднява заради странните неща в текста. След завършването на гимназията тя е твърде бедна, за да има пари да учи в Университета. Започва да си търси работа, защото по-малките ѝ братя и сестри разчитат на нея. Предлагат ѝ работа в различни училища, но все в отдалечени села. Учителства седем дълги години в различни далечни села, което означава ходене пеша понякога по 30 км всяка неделя обратно към селото, с раница, пълна с вехти дрешки за кърпене. По пътя към дома раницата пък е пълна с храна, давана ѝ от добрите селяни, но запазена за малките братя и сестри. Селяните много я обичат, защото тя не само учи децата им, но и се грижи за тях, показва уважение и е невероятно любезна и почтителна.   Летните ваканции минават неусетно. Евтимка работи на полето, стараейки се да спести пари, с които да купи учебници и тетрадки на малките си братя и сестри. Съзнава, че образованието е особено важно и ги насърчава да са усърдни в учението. След седем години вече не е възможно да си намери работа и е наясно, че ѝ трябва университетско образование. Кандидатства и е приета в Педагогическия факултет, но стипендията ѝ е толкова ниска, че парите ѝ стигат единствено за хляб и сирене. Всяка неделя отива да посети брат си Симеон, а следобедите са посветени на посещения в Университетската болница, където по-малката ѝ сестра Василка (най-красивата и надарената сред децата) умира от туберкулоза. През цялото време се движи пеша, трамваите не са ѝ по джоба. Евтимка изнемогва и тежи едва 39 кг, но живее с молитва и никога не обвинява Бога за мизерията си. Благодарна Му е, че след като завърши образованието си, ще може да си намери добра работа и ще помага на по-малките си братя и сестри у дома. Не планира щастливо или нормално бъдеще с обичащ съпруг, защото умът и сърцето ѝ са заети с мисли за нейното задължение към семейството, което разчита на нея. Тя споделя, че БОГ не я е изоставил – напротив – влага съчувствие в сърцата на богатите ѝ състудентки, които често оставят под чина сандвич, за да оцелее или пък по някоя дрешка, за да не ходи с кръпки.   Обучението ѝ приключва и тя се връща у дома, за да се сбогува с умиращата си сестра Василка, която е изписана от болницата безнадеждно, и за да се опита да утеши отчаяната си майка, която е толкова безутешна (до лудост), че не разрешава да погребат починалата дъщеря. Семейството е в неописуема скръб и с последни сили се опитва да спазва всички православни ритуали с цел да получи утеха. Редовно се дават пари за специални литургии за душата на починалата, но мир и утеха няма. До онзи момент Евтимка не е чувала за евангелски християни или хора, които четат Библията всеки ден и смятат, че няма нужда от посредник между Бога и човека. През януари 1963 година тя се среща със свой познат Димитър Апостолов, бивш лейтенант от НМ, повярвал в Христос и уволнен заради вярата си. Той ѝ говори за новите си убеждения, споменавайки, че човек може да има лична връзка с БОГА и да Му се моли като на близък приятел. Апостолов ѝ казва и за богослуженията, провеждащи се редовно в Евангелската църква в града.   Първоначално леля ми се страхува да я посещава, защото вече е чула, че това би означавало да се прости с кариерата си на учител, затова през първите месеци отива в домовете на новите си приятели-християни, за да търси от тях напътствие, съвет и помощ. Те също редовно гостуват в дома ѝ. Сега вече е наясно, че БОГ няма нужда от ритуали, а от смирена и искрена молитва, изречена от съкрушено сърце. След шест месеца изповядва, че не желае да бъде тайна християнка, а иска да се кръсти и публично да засвидетелства вярата си. След кръщението тя се превръща в ревностен свидетел на убежденията си и смело говори за БОГА на своите колеги в училище. Две от тях също започват да ходят на църква. Но най-вълнуващият за нея момент е да види баща си да плаче и да се покайва, задето е онеправдавал семейството си толкова години наред.    Повярвалата учителка започва да става опасна. Свидетелството и молитвите ѝ дават резултат. Тя е загрижена не само за собственото си освещение, но и да обучава другите, съгласно заповедта на Исус в Матей 28:18-20. Леля ми ясно разбира мисията на църквата, разглеждайки себе си като дейна част от нея и е готова да споделя убежденията си на всяка цена, а това е мощно и опасно оръжие. И точно тогава назрява изпитанието. Евтимка е любимка на директорката на училището. Останалите учители я уважават и ценят, търсят съветите ѝ. Много родители правят всичко възможно децата им да попаднат в нейния клас. Хората от града чуват за вярата ѝ и започват да я разпитват как е стигнала до нея. Но подобно на всяка история, и в тази има един Юда. П. С. е нейна колежка, която много иска да бъде директор. Тя знае, че това е невъзможно, защото дамата, заемаща този пост, е силна комунистка, чийто втори съпруг е герой, оцелял от затвора, а първият е партизанин, загинал в Съпротивата. Единственото нещо, което П. С. може да измисли, за да премахне директорката от пътя си, е да я набеди, че има протеже – евангелска християнка. Планът е приведен в действие. П. С. написва няколко анонимни писма и ги праща до нужните хора. В писмата се твърди, че в училището има преподавателка-християнка, която „заблуждава и учителите, и децата с измишльотините си за Бога”.   Местният шеф на КП е решен да спре слуховете още в зародиш. От този момент нататък Евтимка е чест „гост” в местната НМ, а заплахите са обичайните – ще бъде уволнена, интернирана, хвърлена в затвор/лагер, братята и сестра ѝ не ще намерят работа и пр. На въпроса как е преживяла всичко това, тя отговаря: „Не беше лесно, но не бях сама. Святият Дух ми даваше сила и утеха, и всеки път преди да получа призовка от милицията, чувах тихия и нежен глас на БОГА три пъти да изрича името ми. Бях готова да говоря за БОГА, знаех, че Той ще ми влага нужните думи, както е обещал.” Тормозът продължава няколко месеца, в които леля ми не спира да ходи на църква и да свидетелства. Домът ѝ става "Авраамов дом" – винаги отворен за вярващите и за пътуващите проповедници. Тя моли брат си (баща ми) да пристрои малка стаичка към къщата, за да може в нея да отсядат гостуващите Божии деца, които винаги са добре дошли в нея – на топло и уютно. Но да се върнем към 21 януари 1972 година.    Евтимка е уволнена заради вярата си и хората от града научават причината – смелата учителка е дръзнала да отстоява вярата си и да продължава да ходи на църква. Някои я смятат за глупава. Лесно е можела да излъже и да продължи да го прави. Но други са наясно, че делата ѝ са в съответствие с думите. Родителите на нейните ученици са ядосани, но се страхуват да предприемат нещо, да не би да си навлекат гнева на КП. Известната директорка също е неспособна да я защити. Време е за пост и молитва. Останалите вярващи се молят за леля ми и я подкрепят. Пишат ѝ писма, за да я насърчават. Тя често посещава пастира на църквата, чувствайки нужда от духовна подкрепа и съвет. Всички вярващи я съветват да си търси правата съгласно Конституцията. Евтимка е изправена пред дилема – дали да страда безмълвно или да си търси правото като бедната вдовица от притчата на Исус. Дали да се придържа към принципа: „Всеки да се покорява на властите” или да се вслуша в думите на Мартин Лутер Кинг: „Има два вида закони – справедливи и несправедливи. Аз пръв бих подкрепил справедливия закон. Човек има не само правна, но и морална отговорност да спазва справедливите закони. От друга страна, човек има морална отговорност да не се подчинява на несправедливите закони. Бих се съгласил със Св. Августин, че несправедливият закон не е никакъв закон.”    Леля ми решава да отстоява правата си. Тя пише писмо до Министерството, отдел "Човешки и Религиозни права". Разбира се, никой не очаква, че бедната учителка, дръзнала да се опълчи на Системата, ще бъде оправдана, но 2 седмици по-късно тя получава писмо от министъра, в което се казва, че ще бъде възстановена на работа и ще получи обезщетение за 45-те дни, в които не е работила, защото е била уволнена неправомерно. Неочаквана победа извоюва Евтимка. Тя е вярна, готова да следва примера на своя Господ, знаейки, че това означава не само да сподели славата Му, но и всяко страдание. Леля ми отново е извикана в полицията, но този път шефът е повече от любезен. Той я моли да се върне на работа, но да приеме учителско място на село. Тя го прави, приемайки го като знак от БОГА, че има възможност да свидетелства за вярата си на нови хора, които не познава. Получава награда от Него – млада учителка приема в сърцето си думите ѝ и става християнка.    Евтимка се пенсионира на 10 декември 1980 и двете училища в селото организират тържество в нейна чест, за да ѝ засвидетелстват своето уважение и обич. Всички жители на селото се сбогуват с една уникална и мила жена, която много им напомня за Божията любов, изявена в действие. Годините, прекарани в пенсия за нея бяха активни и пълноценни. Тя беше посветена да служи на бедните и немощните. Обичаше да ги посещава и да им говори за любовта на Христос. Започна да пише на машина и да разпространява свидетелствата на герои на вярата, за да четат онези, които не могат да посещават църква. Тя е автор на свидетелството на Иван Бабулев. Един следобед Господ ѝ проговорил да седне и да пише, докато Светият Дух ѝ диктувал. Това свидетелство е преписано хиляди пъти и вярвам, че Господ е обърнал към себе си стотици хора чрез него. След като погреба любимия си брат Симеон и обичната си майка Петра, животът на леля ми стана монашески. Нямаше нужда нито от радио, нито от телевизия. Единственият малък касетофон, който притежаваше, подари на малка група жени от далечно село, за да слушат проповеди, тъй като нямаха проповедник. Прекарваше часове в молитва за нуждите на другите и насърчаваше от сърце всички, които идваха да я посетят, напомняйки им, че БОГ е силен да победи всички непреодолими обстоятелства.   Във време на сковаващ страх, когато мнозина не дръзнаха да се борят, една обикновена жена извоюва голяма победа, без да смята, че е направила нещо изключително. Зная, че не е единствена, но все пак историята ѝ е уникална. Нейният живот е доказателство, че всеки обикновен човек може да извърши промяна, когато БОГ е в него, и именно това го превръща в светия. Така както пазачите на фарове пръскат светлина, без да знаят колко живота са спасили, така и Евтимка Симеонова пръскаше сиянието на Христос, за да се радва на присъствието МУ, когато я повика от тази земя. Преди 10 години ние се сбогувахме с нея, но изпълнени с радост и надежда, че ще бъдем с нея завинаги – в чудната небесна светлина. Ще хвалим БОГА заедно в чудната небесна красота. Близката ми връзка с нея беше несравнимо богатство за мен и за мнозина. Тя нямаше деца, защото животът ѝ премина в жертва и слугуване на другите, но духовните деца, които беше отгледала, не могат да се изброят. За мен е несравнима чест да бъда едно от тях.