Християнство

20 януари 2019 07:00

Търновският пастир

В ранното юлско утро Евтимий се събуди с главоболие и тревога, беше спал само няколко часа. Цяла нощ под светлината на малката лоена свещица писа окуражителни и напътствени писма на някои от епископите в църквите в провинцията. Апокалиптични картини ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Език свещен...

21 February 2019 07:00

Майчиният език. Звучи топло и те приласкава като в нежна прегръдка. Не усещаш заплаха, няма угроза. Сякаш те закриля и в него ще намираш неизменна подкрепа, винаги. Защото е майчин. Роден. Свой. Този, на който звънти навред край теб реч омайна, сладка. Помолете случайно срещнати минувачи да довършат фразата „майчин …“ и мигновено ще дойде отговорът „майчин език“.   При споменаването на думата „майчин“ някои ще си спомнят също и стиха „тука майчина милувка сетих най-напред“. Други ще си представят „майчината сълза“, отронена от обич и мъка за сакатото лястовиче. Мислим за майчината любов, майчината грижа, майчиния съвет. Много неща получаваме още от раждането си, но като че ли езикът е този, който придобиваме даже и ако от другото бъдем лишени.   В наши дни по лицето на земята се чува реч на повече на 6000 езика. Според статистиката 96% от тях представляват средство за общуване на малки групи хора, а повече от половината от съществуващите близо 7000 езика са застрашени от изчезване, когато отминат и последните поколения, носители на тези редки езици. В знак на почит към безценното богатство от езиково многообразие и приноса му към световното културно наследство, както и с цел да поощри усилията за неговото опазване и съхранение, през ноември 1999 година ЮНЕСКО решава да обяви 21 февруари за Международен ден на майчиния език. Датата не е случайна. На този ден през 1952 година в Дака, столицата на днешен Бангладеш, студенти губят живота си по време на протест, опитвайки се да защитят своя роден бенгалски език, като искат той да бъде признат за официален в страната. За да се помни подвига на тези будни дръзки младежи, днес в различни държави има официални чествания и празнични събития, чрез които се изразява уважение към родния език, както и към всеки друг език - роден за някой друг.   Идентичността на човек винаги е обвързана с майчиния му език. Това е езикът, който научаваме първи, който владеем най-добре, на който говорим с най-естествена лекота. В съвременния свят на интеркултурна многоцветност мнозина учим с готовност и желание чужди езици, защото искаме да достигнем до другия и да го разбираме по-добре. Всеки истински мисионер, посветил се на каузата да занесе евангелието на хора, които все още не познават Христос, започва с това да научи езика им. Да преведе Божието Слово чрез слова понятни и ясни за слушателите и читателите.   В началото наистина е Словото! Във всяко начало! Както е писано, „чрез Него бе създадено всичко и без Него не е станало нищо от онова, което е станало“ (Йоан 1:3). Автор на всеки един от тези хиляди езици е Бог. Не е ли изумително, че можем да общуваме с Него без преводач? Той няма нужда от посредник и не се затруднява да разбере смисъла на думите ни. Молитвите ни стигат до сърцето Му безпрепятствено. Без значение на какъв език ги произнасяме, колко сме красноречиви или пък сме дотолкова съкрушени, че само душата ни безмълвно вика към Създателя в копнеж да бъде чута и помилвана.    Нека и днес, когато си припомняме милостите Божии, да не пропуснем да споменем дара на майчиния език, чрез който можем да славословим нашия Господ. Умението да говорим и разбираме чужди езици също е благословение от Него, дадено ни не за да се възгордяваме, а да служим на другите с любов. Тази любов, без която сме нищо, дори и до съвършенство да владеем всички човешки и ангелски езици.  

40 000 християни на молитва в Нашвил: резултатите не закъсняват

20 February 2019 07:00

Ходатаи от повече от 400 църкви в Нашвил, така наречената "музикална столица" на Съединените щати, са се обединили в пост и молитва за благословението на своя град и хората в него. От 27 януари до 24 февруари тази година около 40 000 християни са във верижен пост и молитва, който има за цел съживление на вярващите.  Те целят вярващите от всички църкви да се обединят, да общуват помежду си и да споделят едни и същи мотиви, без  дух на сревнование или сравняване, със зачитане авторитета на църковните служители и желание за взаимно зачитане, въпреки някои дребни различия в техните убеждения. Християните са единни в противопоставянето на грехове като расизма, аборта, аморалното поведение и нечестието в множеството му форми. Резултатите вече са налице. До момента християните в музикалния град вече прославят Бога за следните отговори на техните молитви: Преди месец 18 000 християни от целия град са се събрали на молитва в една от най-големите зали в града, за да се поклонят на Бога заедно. Непосредствено преди това църковните служители и техните съпруги са прекарали време в молитвено общение. Хвалението е било ръководено от Майкъл Смит. По-късно християните, присъствали на събитието, са изразили мнение, че никога дотогава не са преживявали Божието присъствие по толкова мощен и специален начин. След молитва Бог да постави в града богоугодни лидери, които се боят от Него, като премахне онези, които са неправедни и нечестиви, вярващите станали свидетели как кметът на града, който бил запален привърженик на закона за аборта, бил свален от власт поради скандал, свързан с прелюбодейство и измама. Вярващите са благодарни за избирането на първата жена сенатор, Марша Блекбърн, която е посветена християнка. Губернаторът на Нашвил, избран наскоро, също е посветен християнин и твърдо стои против закона за аборта. И двамата се ръководят от своите християнски принципи, а не от популярната в съвремието ни политическа коректност. През тази седмица местният вестник The Tennessеan, е публикувал голяма статия, в която огласява месецът за молитва с всички негови инициативи. Тъй като неделният брой е най-популярен и се чете от най-много хора, статията е била поместена в него, за да стигне до възможно най-голям брой читатели. Водачите на църквите в Нашвил са убедени, че ако всеки счита другия за по-горен от себе си и се смирява съгласно Божието слово, резултатите няма да закъснеят. Тъй като единствното на християните е по Божията воля, Господ отговаря, според както вярващите са се молили. Благодарни на Бога за верността Му в потвърждение те цитират известния стих от 2 Летописи 7:14: "...ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му." Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева

Да убиеш или да обичаш?

19 February 2019 07:00

В Египет, когато някой приеме Христос и напусне ислямската религия, "изневерявайки" на вярата на своето семейство, роднините са длъжни да отмъстят за измяната, което най-често завършва с убийство. Запознаваме ви със свидетелството на Мустафа, предоставено от Международната християнска организация Open Doors, която следи за състоянието на преследваните християни по света и запознава световната общественост със случаите на насилие и гонение в нашето съвремие. Мустафа бил радикален мюсюлманин, който дочул, че неговият братовчед Мохамед е станал християнин и тръгнал да посещава евангелска църква. Мустафа решил да провери тези слухове, за да се убеди в тяхната правдоподобност. Вече предварително бил решил какво ще направи. Планирал в сърцето си да извърши убийство. Според него предателите на исляма не заслужавали милост. Една неделна сутрин Мустафа решил да осъщести плана си, като незабелязано последвал Мохамед по пътя от селото до града, чак до тайното място, което посещавал братовчедът изменник. Мустафа първо застанал отвън и се заслушал в думите на песента, която вярващите пеели. Намеренията му били категорични. Смятал, че братовчед му заслужава смърт, защото е изменил на религията на предците си. Докато служал текста на песента, обаче, сърцето му се развълнувало, очите му се изпълнили със сълзи и той сякаш забравил защо бил дошъл. Мустафа влязъл в църквата, потърсил братовчед си и със сълзи в очите го помолил да му обясни защо е взел това рисковано решение - да остави исляма, за да последва Христос. Двамата братовчеди прекарали вечерта заедно във въпроси, свързани с благовестието. През същата нощ Мустафа сънувал сън, в който ясно видял Исус Христос, който висял на кръста и оттам му проговорил: "Аз висях на кръста, където пролях кръвта си, за да бъдеш спасен и освободен от греховете си. Направих го от любов към теб." Сънят на Мустафа наподобява сънищата и виденията, които са характерни за множество мюсюлмани днес. На тях Христос се открива лично по свръхестествен начин, защото те с искрени сърца търсят Бога и викат към Него за истинско откровение. На следващата сутрин Мустафа побързал да потърси Мохамед с искането да се се молят заедно, защото Мустафа силно се нуждаел да помоли Христос да му прости, за да приеме изработеното на кръста спасение. Месец по-късно Мустафа се кръстил, като в този тържествен момент братовчед му Мохамед бил до него и споделял радостта му. Мустафа така и не казал на своите роднини, че Мохамед е станал християнин. За момента двамата младежи все още не са изявили открито вярата си, което би означавало тяхната явна смърт. Подобно на много други християни те крият Библиите си, събират се тайно с други християни и обикновено общуват олайн с други вярващи, с надеждата да настъпи момент, в който открито ще могат да изповядат вярата си. Източник: Open Doors Превод: Петя Зарева  

Приемането - въпрос на избор

19 February 2019 07:00

Ако хората със специални нужди бяха преброени, те щяха да представляват третата по численост страна в света, след Китай и Индия. Те заслужават да се борим за техните права, за да променим реалността и впоследствие - целия свят. Думата "приемане" означава да се съгласиш да получиш нещо, което ти е предложено; процес или факт на осъзнаване, че си адекватен и стойностен; съгласие с нечия идея или обяснение; готовност да толерираш някоя трудна ситуация. Очевидно думата "приемам" има няколко значения и може да означава различни неща за различните хора. Когато думата се отнася до деца и младежи, които имат специални нужди, тя може да бъде тълкувана комплексно или строго индивидуално. Да се съгласиш да приемеш нещо, което ти е предложеno. Когато някой стане родител на дете със специални нужди, тогава целият му свят се преобръща и повече нищо не може да бъде същото, каквото е било преди. Нашият син се роди с аутизъм, а след години към диагнозата се добави и епилепсия и тревожност, което още повече усложни картината. Дали това ни накара да го обичаме по-малко? Дали ни принуди да го изоставим? Разбира се, че не! Любовта ни стана още по-силна. Знаехме, че трябва да бъдем до него, за да снабдяваме нуждите му. Трябваше да приемем факта,  че имаме дете със специални нужди и да се адаптираме към ситуацията, според неговите необходимости. Полагаме всяко старание да се справяме по най-добрия начин, въпреки тежките новини покрай неговата диагноза. Процес или факт на осъзнаване, че си адекватен и стойностен. Една от най-големите потребности на хората със специални нужди и техните семейства, е да бъдат приемани като всички останали, на равни начала с другите деца, младежи и семейства. Това до голяма степен определя дали техният живот ще бъде адекватен и стойностен. Реалността може да бъде много жестока, когато деца със специални нужди не получават равен достъп до образование или академични институции, към които се стремят, заради техните специфики. Това е равнозначно на отхвърляне и неразбиране, и предизвиква болка и огорчение. Нашият син е толкова стойностен и адекватен за нас, въпреки специалните му нужди и никога не бихме го разглеждали по различен начин, а винаги ще се борим за правата му да живее в един по-добър свят. Съгласяване с убеждение в дадена идея или обяснение. Вярвам, че както в свтеа, така и в църквата отношението към хората със специални нужди се променя, макар и бавно. Иска ми се да смятам, че нещата се променят в посока към добро и хората постепенно узряват за идеята, че трябва да приемат децата и младежите със специални нужди като "равни". Съзнавам, че предизвикателството е огромно. Исус даде Велико поръчение: "Идете и правете ученици измежду всичките народи..." (Матей 28:18). Ако приемем, че хората със специални нужди, са третата по численос нация в света, нека да включим и тях в нашата мисия с поръчението на Исус. Нека да отидем при тях, да им показваме любов и да им разкажем Благата вест. Нека им подарим надежда и нека внесем промяна в този свят. Готовност да се справяш в трудна ситуация. Имаме избор да приемем дадена ситуация, макар и да е трудна, или да решим да не я приемем, а да желаем да я променим. Не бих се съгласил с църква, която не би приела деца със специални нужди. Не бих се съгласил с църква, която смята, че сградите и нещата са по-важни от хората. Исус беше най-любящата Личност, живяла някога. Той не изключи никого, точно обратното - прие абсолютно всички с обич. Днес Той прави същото чрез онези, които се наричат Негови ученици. Думата "приемане" може да има много значения, но в крайна сметка тя се свежда до едно нещо, а то е - любовта и примера на Христос, който очаква да Го следваме с усърдие и заради Него Самия. Приемането е избор... Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

„Борба и триумф“ - нов филм за християни олимпийци

15 February 2019 07:00

На всеки четири години светът се вълнува от Олимпийските игри и в продължение на две седмици малки и големи следят с вълнение спортните прояви на техните сънародници, с надеждата за медали и победи. Християнската международна спортна организация "Атлети в действие" е заснела филм за борбата и постиженията на четирима олимпийски медалисти, които са християни. Филмът цели да покаже, как вярата на християните спортисти е изиграла съществена роля за техните успехи. Той носи заглавие "Борба и триумф" и описва живота на Лорин Уилямс, Даниел Диас, Ли Ян и Уилсън Кипсънг. И четиримата са олимпийци, извоювали медали и победи, но първо са преодолели сериозни житейски предизвикателства. Лорин Уилямс е сребърен медалист на 100 метра от Олимпиадата през 2004 година, но в крайна сметка целият отбор е дисквалифициран. На следващата олимпиада, през 2008 година, нейният съотборник не успява да ѝ предаде щафетата, и тимът отново е дисквалифициран. Лорин е уморена и разочарована, като решава да пропусне следващата олимпиада. Междувременно посещава група за изучаване на Библията и животът ѝ драматично се променя. Тя започва да тренира усилено, за да се включи в американския отбор по бобслейд и успява да завоюва сребърен медал на олимпиадата в Сочи през 2014 година. Лорин споделя: "Много е трудно да се подготвяш усилено с надеждата да завоюваш злато, а да трябва да се задоволиш със сребърно отличие. Аз намирам баланса в увереността, че познавам Господа, обичам Го и съм убедена, че Той не желае да се покланям на златния медал, като го превръщам в идол." Бразилският плувец Даниел Диас е участник в параолимпийските игри. Като дете Даниел бил подложен на тормоз и растял с проблеми, защото е роден с малформации на ръцете и на десния крак. Докато наблюдавал параолимпийските игри в Атина, видял, че има възможност да участва като състезател в четири плувни дисциплини и започнал да тренира усилено. Започнал, когато бил на 16 години. Във филма Даниел разказва: "Сякаш чух Бог да ми шепне: Това е твоята дарба. Използвай я, за да разказваш на хората за Мен." През 2008 година той пътувал до Пекин, където се състезавал в Параолимпийските игри и спечелил 9 медала, повече от всички останали състезатели. На следващите параолимпийски игри, през 2012 година в Лондон, Даниел имал честта да развява флага на Бразилия, като спечелил 6 златни медала и постигнал 6 олимпийски рекорда. Даниел споделя: "Сега разбирам защо Бог ме е създал така. Той иска да Му служа и да Го следвам. Всички мои постижения ще избледнеят, но Божията любов към мен никога няма да се промени." Ли Ян е треньор на националния отбор на Китай по бягане с кънки и притежава най-много отличия от всички треньори в този спорт. Тя самата е завоювала 4 олимпийски медала преди да се отдаде на треньорската работа. Докато живеят и работят в Съединените щати, Ли и съпругът ѝ стават християни. По-късно тя приема да ръководи националния отбор на Китай. Ли споделя, че първоначално китайските спортисти не ѝ се доверявали, но тя успяла да ги спечели с увереността, че нейната сила идва директно от Христос. Тя казва: "Исках всички спортисти, които обучавам, да знаят, че съм различна. Аз принадлежа на Бога и ги обичам, защото черпя от Христовата любов." Уилсън Кипсанг е маратонец от Кения, който тича още от малък. Когато завършил училище, Уилсън започнал работа като полицай и по покана на негов приятел, тръгнал на църква и повярвал в Христос. Започнал да участва в маратони, първо в Париж, после във Франкфурт. На олимпиадата в Лондон, през 2012 година Уилсън участвал в националния отбор на Кения и завоювал бронзов медал. Той разказва: "Бог ми е дал толкова много таланти. Той иска не само да ги използвам за Него, но и да ги умножавам." Използвайки своите дарби на предприемач, Уилсън построил хотел, който осигурява работа на 25 души, а с част от печалбата започнал да строи църква и училище за нуждите на вярващите в град Итен.  Уилсън пояснява: "Когато Библията ни казва да търсим добро за другите, ние трябва да дадем всичко от себе си, за да изпълним това поръчение. Когато Господ ни казва да обичаме ближния си, трябва да положим всяко старание и да обичаме, както Христос ни е възлюбил. Това е целта на моя живот." Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  

„Все добре е за мен“ - вяра при всички обстоятелства

13 February 2019 07:00

Когато днешните музиканти решат да направят старите, класически химни с ново звучене, понякога нещо се губи. Някои неща просто не трябва да се променят. Bethel music направиха „It is well with my soul“ (Все добре е за мен) с нов аранжимент и „новата“ песен стана също толкова мощна, колкото стария химн. Тази песен стана толкова силен химн за мен, че я пея и „изповядвам“ за всяка една ситуация в моя живот.   Изповядвай истината върху обстоятелствата в твоя живот. Исус казва: „Уверявам ви и най-тържествено ви казвам, че, който и да е каже на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето!“ и не се усъмни в сърцето си (в Божията безгранична мощ), но вярва, че това, което казва, ще се получи, ще стане (според Божията воля за него). Марк 11:23   В Йоан 11 глава Исус говори, произнася живот там, където има смърт.  Често мисля за историята с Лазар. Вече бяха казали на Исус, че Лазар е много болен. И Библията ни казва, че „като чу това, Исус остана на това място още два дни“. Много съм мислил върху това. Исус можеше да се върне веднага и да го излекува, но Той не го направи.    Исус каза на Своите ученици: „Лазар заспа, но Аз отивам, за да го събудя“. Когато Исус отиде на гроба на Лазар, той беше мъртъв от четири дена. Можете ли да си представите какво са преживели и как са се чувствали сестрите на Лазар през тези четири дни?  Бяха казали на Исус, че Лазар е болен и въпреки това Той не дойде да го излекува. Колко често си мислим, че Бог не ни чува, когато викаме към Него?!   Лазар беше един от най-скъпите приятели на Исус. Сигурен съм, че Марта и Мария са си мислели, че, като кажат на Исус, че Лазар е болен и Той веднага ще дойде и ще го излекува. Даже Му казаха: „Господи, ако беше тук, брат ни нямаше да умре!“ Но точно това е най-страхотното при Бог – Той работи по мистериозен начин. Той има Свое време и то в съвършено. Не го виждаме с естествените си очи, но нещата започват да се случват в духа, когато Исус каза: „Лазар заспа.“ Всъщност, Лазар не беше заспал. Лазар беше мъртъв. И Исус изговори ЖИВОТ върху тялото на Лазар в онзи момент.    Исус им даде важен урок тогава. Той каза: „Аз Съм Възкресението и Живота. Който вярва в (придържа се към, полага доверието си, разчита) Мен (като Спасител), ще живее дори и да умре; и всеки, който живее и вярва в Мен като Спасител, няма да умре.“ След като Исус изрече това, погледна към небето и каза: „Татко, благодаря Ти, че Ме слушаш!“ Исус отново говори с вяра. Когато говориш с вяра върху обстоятелствата в твоя живот, Бог теслуша и твоята вяра ще бъде възнаграден. Много е интересно, че Той не се молѝ. Той ГОВОРИ.  „Смърт и живот лежат на езика...“ – Притчи 18:21   Говорѝ живот: Когато си болен - изповядвай, че си здрав в Христовите рани. Когато страдаш - изповядвай, че в Христос си утешен. Когато някой те е проклел - изповядвай, че си благословен. Когато си съкрушен - изповядвай, че Христос те прави цял. Когато се чувстваш изгубен - изповядвай, че в Христос „си намерен“. Когато си уплашен - изповядвай, че в Христос си смел. Където има смърт - изповядвай, че в Христос имаш живот. Когато Исус умря на кръста за нас, Той прогласи победа над смъртта. Неговата воля за нас е цялостност, здраве и живот. Говори тези неща върху себе си в твоя живот. Време е да благодарим на Бог, че ни слуша, когато говорим с вяра и че обстоятелствата в нашия живот са победени.    Източник: GOD.TV Превод: Люба Канелова

В търсене на сродната душа

13 February 2019 07:00

Бог ни е създал като социални същества, с желание за дълбока интимна връзка. Ние сме сътворени, за да бъдем обичани и да обичаме. Бог не създава тази нужда в нас, за да ни остави само да копнеем за обич. Той има начин да посрещне тази нужда. Има един известен израз "сродни души". Това е твоят "сърдечен приятел", на когото доверяваш всичко и връзката ви нищо не може да разбие. Приятелството удовлетворява копнежите на човешкото сърце, но съществува копнеж в нас, който никога не може да бъде напълно задоволен от един човек.   Това е копнеж, който само създателят Бог може да запълни. Той е нашата истинска сродна душа, и именно нашата дълбока интимна връзка с Него, ще ни даде любовта, от която се нуждаем, за да живеем живота в цялата му пълнота и да благоуспяваме. Именно Божията любов е тази, която допълва несъвършенствата у двама души, които изпитват чувства на обич и искат да свържат живота си завинаги.   Ето някои препоръки към онези, които не са намерили своите "сродни души", а ги търсят и искат да са покорни на Бога в своя избор. Молете се. Християните се молят за всякакви дребни неща, колко повече е нужно да принасяме молитви за най-важното решение в живота си. Не предприемайте каквато и да е връзка с човек от противоположния пол, ако не сте се молили за това. Внимавайте с очакванията. Когато общувате в интернет, много лесно може да се увлечете и да пламнат чувства, които може да се окажат само временни, а не дълбоки. Изпитвайте всяко нещо, казано от човека отсреща и не забравяйте вие самите да бъдете искрени в онова, което споделяте. Внимавайте с изискванията. Младите хора обикновено пристъпват към връзка с определени "изисквания" за своята сродна душа, която трябва да притежава определени качества или да изглежда по определен начин. Не забравяйте, че вие самите не сте съвършени, и че не външният вид, а вътрешната чистота и духовен характер са тези, които имат значение. Винаги казвайте истината за себе си. Обикновено млади хора, които са увлечени по външния вид на човека отсреща, са склонни да преувеличават истината за себе си или да я скриват. Ако се стремите към "истинска любов", как очаквате да я намерите, ако вие самите прикривате истината за себе си. В крайна сметка тя ще излезе наяве, затова е най-добре вие самите да я споделите. Бъдете мъдри. Не крийте чувствата и намеренията си. Нека вашите родители, приятели, църковните служители, които бдят за душите ви, да знаят с кого общувате и какви са вашите планове. Те винаги ще ви посъветват за ваше добро и честно ще ви кажат мнението си за човека, когото сте избрали. Пазете се! Чистотата, за която Библията предупреждава, продължава да бъде изискване за децата на Бога, независимо в кой век живеем. Принципите на Бога и Неговите очаквания не са се променили. Той очаква да сме свети като Него, защото всеки грях, свръзан с тялото, може да има жестоки последици, които касаят не само нас самите, но и поколенията след нас. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева  

Евангелието преобразява животи в „затвор на чудесата“

10 February 2019 07:00

Ел Салвадор е малка държава в Централна Америка (само 6 милиона души), където престъпността е особено висока. Когато обаче евангелието достигне в затворите, където е пълно с осъдени престъпници, то предизвиква промяна, която е трайна и категорична. В затвора "Свети Франциско Готера" членове от различни банди, които "навън" са се избивали помежду си, заедно се покланят на Бога, след като са вкусили животопроменящата сила на Христовото благовестие. Екип от журналисти от испанския вестник El Paice, посетили затвора, са станали свидетели как стотици затворници заедно пеят и се покланят на Бога с думите: "Ще се радвам, ще се радвам, ще се радвам, защото Господ отне моята болка и ме освободи." По време на хвалението затворниците свирят на всички възможни музикални инструменти. Телата на повечето от тях са покрити с множество татуировки. Някои от тях са с татуирани лица, което показва какъв е бил предишният им живот, преди любовта на Христос да ги преобрази. Повечето от тях са със смъртни присъди, а мнозина са осъдени на доживотен затвор, но там, в малката зала те пеят от все сърце, като всеки държи в ръка личната си Библия. В малкия затвор, предвиден за 200 човека, са събрани и излежават присъди 1600 души. Мирът е настъпил, след като няколко евангелски проповедници са започнали служение сред затворниците. Журналистите от El Paice твърдят, че в затвора цари ред и чистота, а самите затворници се отнасят помежду си с уважение. Без Христос и Неговата любов е абсолютно немислимо членове на враждуващи банди да излежават доживотни присъди в един и същи затвор, без да има прояви на наилие и даже убийства. В този затвор, обаче, където е "влязъл" Христос, това е възможно. Един от затворниците, на име Даниел Мендес, казва: "Ние сме в затвора, но душите ни са свободни, защото познахме Христос и Неговата любов, така че за нас няма връщане назад." Революционното преобразяване на затворниците започва преди три години, когато малка група от тях започват да се събират, за да четат Библията и да се молят заедно. Постепенно към тях се присъединили и други затворници, и три години по-късно в затвора почти няма човек, който да не твърди, че е посветен християнин. Независимо че затворът е изключително пренаселен, всички спазват строга дисциплина и се придържат към строг ред, като спазват чистота и поддържат хигиена. Извън затвора, 52- годишният пастир на църквата Eben Ezer, който редовно проповядва на затворниците, очаква всеки един от тях, който предстои да бъде освободен, за да го поеме под крилото си и да се погрижи за неговото адаптиране към цивилния живот. През последните години ръстът на евангелските църкви в Ел Салвадор нараства. Евангелските християни вече са 30% от населението на тази малка страна, с предимно католически християни. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева  

Духовният характер и дисциплината

05 February 2019 07:00

Когато стане дума за нечий недостатък един приятел философски отбелязва: „Такъв му е характерът“ или „Такъв ѝ е характерът“. Мнозина трудно съжителстват един с друг, поради „несходство в характерите”.  Всички ние имаме „характери”, „носим си характерите”. Всъщност сме „определени характери”! Някой беше казал за семейните: „Ние се влюбваме в „личност”, а всъщност живеем с „характер”. В същото време, все по-често чуваме следните определения за настоящето: „Живеем в безхарактерно време, време на душевна мекушавост и липса на достойнство в характера“.   В Библията на два пъти се споменава думата „характер”, като и в двата случая става дума за хора, които са избрани за определено служение, като основното изискване е, да са с „одобрен от всички характер” (Деяния 6:3; 12:2) Какво представлява характерът?   В книгите по психология ще намерите следното определение: „Характерът е система от относително постоянни мотивиращи и други черти, които са изразени по специфичен начин в действието на индивида свързвайки го с другите и реагирайки им. Характерът представлява нещо като посредник между вътрешния свят (душата) на личността и външния свят (обществото).“   Ако опростим това определение за нас християните: „Характерът е външно отражение на вътрешно отношение. Истинският характер е вътрешна реакция, вследствие на връзката ни с Бога, към онова, което ни се случва.“ Всъщност „човек не се ражда с характер”, а има вроден темперамент. Характерът е нещо, което се изгражда и формира, променя и реформира през целия ни живот. В изграждането на характера играе роля темпераментът, но основното е вътрешната система на ценности и морал, която е базирана на душевната връзка на човека с Бога.    Ако трябва да напишете качества на характера, от които искате да имате повече в себе си, които искате да виждате в децата си, какво бихте записали?Една християнска общност си направила труда да направи изследване, въпросник, точно с този въпрос: За голяма изненада на учените, на едно от първите места, хората споделят: „Искам да съм по-дисциплиниран в живота си, да съм по-подреден.“ Аз самият бих поставил „дисциплината”, като едно от основните качества, от които искам да имам повече у себе си.   Много често се плашим от думата „дисциплина“. Не обичаме дисциплината, не ни се иска да живеем в граници, особено, когато някой друг ни ги поставя. Често ние се чувстваме слаби и сме загубили вяра във възможностите си да бъдем дисциплинирани в най-важните области на живота си. Причината е, че сме загубили повечето битки със себе си, когато е трябвало да покажем устойчивост по отношение на дисциплината.    Дисциплина е да вършиш онова, което трябва, за да може да правиш това, което искаш. Дисциплината е вършене на нещо, което ТРЯБВА да се прави. Дисциплината е отразяване на естеството на Бога, който притежава перфектен характер. Ако се стремим да бъдем по-близо до този идеал, би трябвало да търсим Неговата воля и да вършим това, което е правилно, което е необходимо, и което ТРЯБВА да бъде вършено.    Какво да кажем за втората част на определението: „това, което искам да върша“? Нима ако върша, това, което ТРЯБВА да върша, ще мога да върша онова, което НА МЕН ми се иска да върша? Какво означава това? Когато ние преклоним колене пред Христос, Той влиза в живота ни. Той работи отвътре-навън. И когато това стане, човек разбира, че неговите желания и Божиите желания се свързват. Тогава нашите желания стават същите като желанията на Бога. И постепенно, това, което трябва да бъде вършено и онова, което искаме да вършим, стават едно и също нещо.    Нека да споменем и определението за „успеха”. Ако живеем по Божията воля, жънем безспорен успех. Успешните в духовно отношение хора са онези, чийто успех ще бъде потвърден, непреходен и вечен. Искаш ли да успееш? Живей по Божията воля! Ако искаме да бъдем хора, които живеят по Божията воля, трябва особено да наблегнем на дисциплината. Като се замисли човек за неуспеха, често това преживяване е свързано с извинения и оправдания.   Какво казваме обикновено: В България никой не може да си намери добра работа. Ако живеех в Америка, щеше да е  съвсем друго. В училище ни дават много домашни, затова не мога да се справя. Колите ги правят страшно калпави, а улиците са дупка до дупка. Къде са онези качествени коли от 60-те години? Днес хората се отчуждиха – не можеш да си намериш добри приятели. Зъболекарите са много скъпи, никой не може да си ги позволи. Не знам какво съдържат храните в супермаркетите, но съм заприличал на буренце. Шефът ми е отвратителен, от никого не е доволен, пък и не ми плащат добре и без това. За какво да работи човек? А не би ли трябвало да си признаем: Не си свърших работата, защото се отплеснах във Фейсбук и защото нямам добра дисциплина в определяне на приоритетите. Не се подготвих за изпита, защото ме мързи да уча. Колата ми се счупи, защото предната гума продължи да трака 6 месеца, преди да ѝ обърна внимание. Нямам приятели, защото не ми се чисти след тях, ако ги каня на гости. Напълнял съм, защото не ми се правят упражнения и защото не се храня здравословно.  Зъбите ми са в окаяно състояние, защото ме мързи или ме е страх да отида на зъболекар. Изгониха ме от работа, защото закъснявам често и просто не обичам да изпипвам нещата до край. Работя „през пръсти“. Нямам пари, защото не ми се работи тази работа, а търся по-доходна, с по-малко усилия и по възможност с работно време 10.00 до 17.00 часа, защото обичам да си поспивам. В своята книга „Тържеството на дисциплината“ Ричард Фостър коментира очакването на „успех без усилия”, както и „внезапните и безусловни постижения”. Той го описва като „основен духовен проблем на съвремието”. В същото време успехът в духовния и личния живот на практика започва и свършва с тази дума, с това качество, което трябва да развием и да притежаваме – ДИСЦИПЛИНА. Нужно е да вършиш това, което трябва да бъде правено, за да можеш да правиш онова, което ти се иска да правиш. В своята книга „Пътят, по който най-малко хора пътуват” авторът М.С. Пек казва следното: „Дисциплината е отложено удовлетворение или търпеливо изчакано удовлетворение, удоволствие, възнаграждение. Да издържиш на тежката и неприятна понякога работна седмица, за да получиш заплатата си.“   На практика това означава:  Да се тормозиш с часове над задачите и уроците, за да получиш възнаграждението – отличната оценка, и в перспектива уважение и по-добра работа един ден. Да се потиш на тренажора във фитнес залата или в парка, докато тичаш, за да получиш здраве и външен вид, от който да не е те е срам. Да спестяваш по малко за дълго време, за да имаш достатъчно, когато ти потрябват. Да си готов да пожертваш егото си, за да е успешно дадено служение. Да си готов да се пожертваш, за да видиш резултати за Царството. Ние живеем във време на бързи кредити и нес кафе. Това се просмуква в характера ни и често в душата ни. Дисциплината се е превърнала едва ли не в неприлична дума. Много е странно, че завиждаме на успелите спортисти, учени, лекари, музиканти, без да се замисляме за часовете, седмиците, месеците, годините ТРУД и усилни упражнения, изследване, овладяване на умения, робски усилия и лишения от много временни удоволствия. Временните удоволствия са били хиляди пъти по-приятни  във всеки даден момент, но те са ги пренебрегнали, за да стигнат там, където ги виждаме днес.   Това е дисциплината - отложеното удовлетворение или задоволство. Как да бъда дисциплиниран? Може ли всеки един от нас да бъде дисциплиниран? Възможно ли е човек да развие това качество на характера, което идва директно от същината на Бога? Нашето изучаване ще е базирано на примери от Библията. На „характери” от Библията. В следващата статия ще предложа на нашето внимание един такъв „характер”.   Очаквайте продължение!   Снимка: Деница Папратилова Модел на снимката: Анна Маргарита Опренова и нейната цигулка, Brimingham Consevatoire, UK

Как да преборим греха на безпокойството?

04 February 2019 07:00

"Не се притеснявайте!" Основен израз, който чуваме навсякъде днес. Тези от нас, които са по-склонни към безпокойство, бързо започват да се притесняват, и това е видно от поведението им. Едва ли има човек, който да не знае какво е усещането. Всеки се притеснява за нещо. Някои не спят по цели нощи заради проблеми, които не могат да решат. Други „изпускат парата“, когато са твърде претоварени и всяко малко нещо започва да им се струва непреодолимо. Притеснението се проявява по най-различни начини: губите търпение бързо или губите чувството си за съпричастност към другите.    Дали това притеснение не е причинено от факта, че не изпълняваме наставленията на Христос „да търсим първо Неговото царство“? Ако отделяхме повече време, за да общуваме с Исус и Неговото слово, дали тогава щяхме да престанем да се притесняваме?! Ако мислех само за Божието царство, тогава тревогата нямаше да е проблем. Разбира се, тези, които търсят Божието царство над всички останали неща, не се грижат за прозаични неща, като храна, напитки и дрехи (както казва Исус в Проповедта на планината). И да, да търсим царството на Бога е първата стъпка в борбата с надигащото се в сърцето ни безпокойство.   Но ние ще търсим първо Царството едва след като сме били потърсени от Царя на царете. Основната причина за безпокойството не се свежда толкова до неправилни приоритети. Тя по-скоро е свързана с  нашата вяра, която е поставена на грешна основа. Това означава, че не сме успели да  разберем правилно Евангелието на Бога, който е достоен за нашето доверие. Така че ние обикновено се тревожим, когато нашата връзка с Бога е отслабена и времето ни, прекарвано с Него е намаляло. Тогава моите проблеми започват да ми се струват непосилни. Тревожа се, защото виждането ми за Бога се е изкривило. Проблемът бива решен, когато виждането ми за Бога стане отново нормално чрез общуване с Него и словото Му.    „Вижте небесните птици!“ каза Исус. „Бог им дава храна, макар те да не работят и не печелят нищо“. Това не е едно просто сравнение, нито пък Христос иска да ни приравни с животните. Идеята е да ни покаже, че ние сме „венецът на творението“ и колко повече Бог ще се погрижи за нас. Този пример е същността на Евангелието. Бог дава незаслужена милост на врабчетата. Той благославя птиците, без да имат някакви заслуги. Божията благодат и милост са подарени на нас, човеците. Всичко, което имаме, идва от Божията ръка. Спасението принадлежи на Господ. И мощният Бог, който ни спаси, е любящият Отец, който се грижи за нас всяка минута.   Когато разсъждаваме върху Евангелието на нашия безценен Спасител, който дава всичко от себе си за недостойни грешници като нас, тогава можем да бъдем уверени, че нашата ценност в Божиите очи не се променя в зависимост от нашите постижения. Нашата стойност не се измерва с това, което правим за Бог, но с това, което Бог е направил за нас.   Това е Бог Отец, който изпрати Единствения Си Син на кръста, без да заслужаваме.   Това е Бог Син, който доброволно взе плът, живя сред хората и умря на наше място.   Това е Бог Дух, който подтиква сърцата ни, за да се завърнем към скъпоценното общение с нашия Създател.   Именно тези скъпоценни действия на Бога ни придават ценност. В тези трудни времена ние, народът на Божието царство трябва да си припомним къде е нашето истинско гражданство и каква е нашата истинска идентичност. Безпокойството се поражда в сърцата ни, когато забравяме Евангелието на Божията благодат към нас, грешните хора, които не заслужаваме Божията милост. Неразбирането на Евангелието е това, което ни кара да отклоним погледа си от Божието царство и да забравим кои сме в Христос.   Ние сме съединени с Христос, ние сме част от скъпоценното семейство на Царя на царете и нищо не трябва да ни тревожи.   Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева