Християнство

20 януари 2019 07:00

Търновският пастир

В ранното юлско утро Евтимий се събуди с главоболие и тревога, беше спал само няколко часа. Цяла нощ под светлината на малката лоена свещица писа окуражителни и напътствени писма на някои от епископите в църквите в провинцията. Апокалиптични картини ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Осуетени надежди

22 August 2019 08:00

Давид беше мечтал да построи храм за Бога. И имаше ли по-добър или подходящ от него за тази цел? Не беше ли той автор на книгата за поклонението - Псалтира? Не спаси ли ковчега на завета? Храмът щеше да бъде неговата лебедова песен, неговото завещание. Давид очакваше да посвети последните си години на изграждането на светилище за неговия Бог.   Поне това беше намерението му. „Имах намерение да построя постоянен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог. Затова бях направил подготовка за построяването му“, казва цар Давид в 1 Летописи 28:2.   Намерения. Подготовка. Но не построи храм. Защо? Нима Давид се обезкуражи? Не. Той продължи да мечтае. Нима хората бяха против? Едва ли. Те дадоха щедро. След това какво стана?   Случи се нещо непредвидено. Планът беше осуетен.   Осуетяването ми напомня за съюзните думи в изреченията, а те пък ми напомнят за светлините на светофара. Някои, като например съюзът "и", прилича на зеленото. Други, като например, "обаче", приличат на жълтото. Някои са червени. Ярко червени. Спират те. Давид получи червена светлина.   Той казва: Бях направил подготовка за изграждането му. Но Бог ми каза: „Няма да построиш дом за Моето име, защото си военен мъж и си пролял много кръв… Твоят син Соломон е този, който ще построи моя дом и моето светилище“ (1 Летописи 28:2-3, 6).   Огненият темперамент на Давид му коства привилегията да построи храма. Всичко, което можеше да направи, беше да каже: "Имах намерение ... Бях направил подготовка ... Но Бог ..."   Мисля за някои хора, които са изрекли подобни думи. Бог имаше различни планове от техните собствени.   Един мъж изчака до средата на тридесетте си години да се ожени. Решен да избере подходяща съпруга, той с молитва чакаше да мине времето. Когато я намери, те се преместиха на запад, купиха ранчо и започнаха съвместния си живот. След три кратки години тя загина при инцидент.   Имах намерение ... Бях направил подготовка ... Но Бог ...   Млада двойка приготви детска стая в дома си. Те облепиха стените с подходящи тапети, купиха специално бебешко креватче, но след това съпругата преживя спонтанен аборт.   Имах намерение ... Бях направил подготовка ... Но Бог ...   Какво правите в онези моменти от живота, когато ви се налага да кажете "но Бог"? Когато Бог прекъсва добрите ви планове, как реагирате?   Мъжът, загубил жена си, не реагира добре. Той живее в мъгла от гняв и огорчение. Младата двойка се справя по-добре. Те продължават да бъдат активни в църквата и се молят за дете. А какво стана с Давид? Когато Бог промени плановете на Давид, какво отговори той? (Ще ви хареса отговора му.)   След думите „но Бог“, той добавя „Обаче Бог...“.   "Обаче, Господ, Бог Израилев, ме избра от целия дом на баща ми за цар над Израел завинаги. Защото Той избра Юда за водач; а от дома на Юда, избра дома на баща ми и сред синовете на баща ми, избра мен. Той благоволи да ме направи цар над цял Израил" (1 Летописи 28:4).   Как да обобщим тази история: „Кой съм аз, та да се оплаквам? Давид беше овчар, който стана цар - вместо овце започна да предвожда армии, вместо да спи на пасището, заживя в двореца. Когато ви сервират най-скъпата торта, не се оплаквайте, че ѝ липсва черешка.   Давид се сблъска с разочарование, но той избра да се довери.   Неговото „но Бог“ стана „обаче Бог“.   Кой може да каже, че и при вас няма да стане същото?   Източник: Facing Your Giants Превод: Петя Зарева  

Защо смехът е благотворно лекарство?

21 August 2019 08:00

Хората често приписват фразата „Смехът е най-доброто лекарство“ на американския издател и писател - хуморист Бенет Сърф. Но според специалистите действителният произход на израза е библейски. В Притчи 17:22 се казва: „Веселото сърце е благотворно лекарство“.   Елън Джейкъб, автор на книгата "Ти си най-добрият приятел", се съгласява с твърдението: "Който казва, че смехът е най-доброто лекарство, е прав - това е лепилото, което скрепява хората. Да се ​​смеем заедно на нелепия обрат на събитията в живота, прави тези събития поносими. Ако се смеем на смешните неща в живота, животът става прекрасен."   Д-р Джуди Курянски, психолог и автор на „Пълно ръководство за здравословни отношения“, казва пред Newsmax, че смехът помага да се създаде връзка между двама души.   „Смехът може да стане заразен и е чудесна техника да споделите преживяванията си с друг човек“, казва тя. "Това е също начин да превключите мозъка си на щастлив режим, когато се чувствате тъжни. Можете да започнете с шега, след което да се разсмеете от все сърце. Смехът помага да се освободи напрежението и тревогата, за да можем да се отпуснем и да спрем да се обсебваме от това, което ни тревожи."   Скорошно проучване, публикувано в Journal of Neuroscience, разкрива, че когато хората се събират, за да гледат 30-минутни комедийни клипове, телата им излъчват ендорфини, а именно така наречените "хормони на щастието", които помагат на мозъка да се „чувства добре“. Те могат да причинят чувство на еуфория без прием на наркотици.   Ето някои от другите предимства на сърдечния смях:   Упражнение. „Когато се посмеете от все сърце, вие използвате стомашните мускули и раменете, отваряте белите си дробове и всъщност подобрявате стойката си“, казва Курянски. "Ние прекарваме толкова много от времето си, приведени над нашите мобилни устройства, докато добрият смях може да отвори сърцето и телата ни."   Подобряване на отношенията. Според списание "Forbes" двойките, които се смеят заедно, съобщават, че имат по-качествени отношения. И анкетираните мъже, и жените, казват, че чувството за хумор е важно при избора на половинка.   Сърдечно-съдова защита. Изглежда, че смяхът има противовъзпалителен ефект, който предпазва кръвоносните съдове и сърдечните мускули от сърдечно-съдови заболявания, показва проучване, проведено от Медицински център на Университета в Мериленд. Той разширява вътрешната лигавица на кръвоносните съдове, за да позволи на кръвта да тече по-свободно. Стресът има обратен ефект, като причинява свиване на кръвоносните съдове, което намалява притока на кръв. „Смехът води до незабавно намаляване на отрицателния отговор на организма към стреса и кара кръвоносните съдове в тялото - включително сърцето - да увеличат притока на кръв“, казва кардиологът от клиниката в Кливланд, д-р Бенико Барзилай.   Намаляване на стреса. Смехът също така намалява производството на хормоните на стреса, включително кортизол и епинефрин, които могат да причинят увреждане на клетките.   Укрепване на имунната система. Смехът увеличава броя на клетките, произвеждащи антитела, които могат да доведат до по-силна имунна система.   Като имаме предвид, че всеки ден сме бомбардирани от лоши новини, Курянски предлага да се постараем да гледаме на нещата от веселата им страна,.   "Постарайте се да търсите положителните страни във всяка ситуация, дори и да не изглеждат толкова весели в момента", казва тя. "Гледайте добри старомодни комедийни предавания и прекарвайте повече време с весели приятели и семейства."   Източник: News Max Превод: Петя Зарева    

Тайната на духовното доволство

21 August 2019 08:00

Имам приятел, който преди време беше пристрастен към пазаруването. Наскоро семейството му осъзна, че тази негова порочна дейност е спряла, въпреки че не са го ограничили умишлено. Те се чудеха каква ли е причината копнежът за придобиване на повече стоки и вещи изведнъж да изчезне?   Причината беше, че моят приятел се научи да намира доволство в общуването с Господа. Той вече не се нуждаеше от онова временно материално удовлетворение, което светът можеше да му предложи. Не е ли това една прекрасна илюстрация за духовния растеж в Христос?   В допълнение към намирането на доволство в Бога, има много други показатели за растеж, които са видни в живота на вярващия. Например, предлагането на прошка става по-лесно с течение на времето. Помислете за нашия Спасител, който моли Бог да прости дори на онези, които са Го разпънали на кръста.   Освен това, когато ние израстваме духовно, вярата ни също се увеличава пропорционално. Бог ни обича и Той благодатно и търпеливо изгражда увереността ни в Него. Тогава, когато нашето доверие израсне, ние осъзнаваме колко верен е Той в действителност, което на свой ред увеличава нашата увереност още повече.   Друг знак за по-близко общуване с Христос е засилващата се загриженост за духовното състояние на другите, която се изразява в желание да издигаме и насърчаваме с безкористна любов.   И накрая, когато отношенията ни с Господ се задълбочат, ние все повече ще желаем да Му се подчиняваме. Това желание се ражда не от страх, а от любов към нашия Небесен Отец. По същия начин, когато грешим, сърцата ни ще скърбят и ще бързаме да се покайваме.   Доволни ли сте от вашето духовно състояние? Имате ли нарастващ, ненаситен глад за повече от Исус?   Приятелю, ако мислиш, че си напреднал достатъчно в пътуването си и общуването с Христос, всъщност допускаш ужасна грешка.   Ако сметнем, че всичко сме постигнали, тогава пропускаме голямото удовлетворение и вълнението, които идват от приближаването до Бога и близкото общуване с Него, така както Христос общуваше със Своя Отец в молитва и знаеше, че Той винаги Го слуша и винаги е готов да Му даде според волята Си.   Източник: Daily Devotionals Превод: Петя Зарева  

Духовно воюване и победа

20 August 2019 08:00

Вашето израстване в благодатта ще среща трудности, а вашите християнски дела може да са спъвани от неочаквани врагове, но нищо не може да противоустои на силата на вашия Спасител, Който вече е извоювал победа за вас.   Не трябва да се страхувате от враговете, колкото и силни да изглеждат. Когато се противопоставяте, те ще бягат пред вас. Бог е обещал да ги изгони преди вас. Само бъдете силни и много смели! Не се бойте, нито се предавайте! Господ е с вас, о, силни и храбри християни – могъщи, защото с вас е Най-могъщият. Очаквайте победа!   Всеки път, когато враговете ви се насочат срещу вас, изповядвайте победа! Когато сърцето и плътта ви треперят и се съмняват, погледнете нагоре и изискайте победата, която ви е обещана!   Бъдете сигурни, че имате дял в този триумф, който Исус е спечелил, не само за себе си, но и за всички нас. Спомнете си, че сте били в Него, когато Той е спечелил, и Неговата победа ви принадлежи!   Приемете Христовата победа като ваша и съберете плчката. Нито синовете на Анаким, нито оградените градове могат да устоят пред вас. Вие сте победители. Изисквайте своя дял в победата на Спасителя.   Ние сме деца на Царя на царете. Как ще зачетем победата на нашия божествен суверен, ако не претендираме за нашите права и дори се съмняваме дали ни принадлежи? Ние имаме великата привилегия да бъдем деца на Вездесъщия небесен цар и можем да изискваме правата, които са част от нашето духовно наследство?   Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички (Ефесяни 1:16-23).   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Коя църква прославя Бога?

18 August 2019 08:00

"И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха" (Деяния 2:42:47). В Книгата "Деяния на апостолите" намираме описание на Ранната църква, която е модел за подражание. Кое прави Църквата успешна и способна да прославя Бога? 1. Основани върху Божието слово.  Вярващите бяха посветени на учението на Божието свято Слово. Това означава, че те обичаха да слушат, да се поучават и да се подчиняват на учението на Словото, както бе проповядвано от апостолите. Представям си как седят и „се потапят“ в учението на Божието Слово и това им помогна да израснат в тяхната вяра. Божието Слово беше един от доминиращите и водещи фактори в живота на Ранната църква. В Библията Словото символично е представено като огледало, което отразява истината; семе, което покълва и дава плод; хляб, който дава духовен живот; светило, което дава светлина и напътствие, и като меч, чук и огън.  То е като  мляко, което подхранва новия вярващ и месо, което укрепва зрелия вярващ! Повече от Божието Слово ще донесе повече слава на Неговото име. Нека продължим да наблягаме на учението на Божието Слово пред нашите деца, юноши, млади хора, възрастни и нашите семейства. Нека представяме вярно Словото на истината чрез нашите амвони и класни стаи, както сме увещани от Павел във 2 Тимотей 2:15, за да може Бог да бъде прославен чрез преобразения живот на Неговите деца.   Нека насърчаваме вярващите да прекарват повече време в Божието Слово, отколкото в социалните мрежи, вълнувани от политика, спорт и други дейности. Защото един ден всичко друго освен Божието Слово ще премине (Матей 24:35).   2. Верни в общуването.   Ранната църква беше атрактивно място с топло семейно усещане, където хората се чувстваха обгрижени. Вероятно затова в Деяния 2:46 се казва, че „Всеки ден те прекарваха заедно в храма. Те разчупваха хляб в домовете си и се хранеха заедно с радостни и искрени сърца. "   Думата „радост“ и изразът „искрени сърца“ показват, че вярващите се радваха да бъдат част от общността всеки ден и че помежду им цареше божествена любов. Позовавайки се на този пасаж, коментаторът на Новия завет, Крейг Кийнър, казва: „Събирането около масата означава интимност, а дискусиите или лекциите по време на хранене са често срещани в Ранната църква.“   Много се говори за това колко безлични и недружелюбни са някои църкви днес. Можем ли следователно да се стремим да подражаваме на това, което четем в Деяния 2, и да помолим Бог да ни помогне да достигаме хората около нас с любов и приятелство?   В статия на пастир Рик Уорън, той казва: "Нашите църкви трябва да бъдат места, където няма страх и срам, места за съкрушени хора, които идват при нас за помощ." Нека се научим да бъдем благодарни на всички, които се покланят и служат в Тялото Христово, особено на тези, чието служение не се вижда публично. Нека продължим да насърчаваме редовното събиране на Божия народ в атмосфера на любов чрез малки групи, библейски уроци и смислени приятелства.   3. Постоянни в молитва и поклонение  Вярващите са били в постоянна молитва и поклонение, както индивидуално, така и заедно, което от своя страна е активизирало всичко, което са правили. Всъщност, когато апостолите бяха заплашени в Деяния 4:18, техният отговор беше да „издигнат гласа си заедно в молитва към Бога“ (Деяния 4:24). Деяния 2:47 ни казва, че те „хвалят Бога ежедневно и се радват на благоволението на всички хора”.   Спортистите днес приемат енергия и витаминни напитки, освен другите разрешени добавки, за да получат допълнителна сила, когато се състезават. Ние непрекъснато търсим начини да стимулираме нашето мислене, здраве и работа. Църквата в Деяния, обаче, е била подсилена с молитва и поклонение. Когато вярващите се молеха и се покланяха, стаите бяха буквално разтърсени, както е видно от Деяния 4:31 и Деяния 16:25-26.   Ако ние също се фокусираме върху повече молитва и поклонение, индивидуално и общо, нашите църкви ще бъдат силни, за да осъществят по-големи дела за Бога. В тази връзка Чарлз Спърджън казва следното: "Ние никога няма да видим промени към по-добро в нашите църкви, докато молитвеното събрание не заеме своето почетно място в живота на християните."   Молитвата и поклонението на църквата носи слава на Бога.   4. Със силата на Светия Дух Църквата в Деяния беше изпълнена със Святия Дух. В резултат знаменията и чудесата бяха често срещано явление и „всички бяха изпълнени с благоговение“.   Според речника значението на думата „благоговение“ се определя като „чувство на благоговейно уважение, смесено с… учудване“. Това показва нещо, което не може да се обясни естествено. Следователно можем да заключим, че апостолите са извършвали много свръхестествени действия.   Тази сила, действаща чрез Святия Дух, е допълнително подчертана в Деяния 4:33, където се казва: “С голяма сила апостолите продължаваха да свидетелстват за възкресението на Господ Исус” , а в Деяния 5:12 е добавено, че: “Апостолите извършиха много чудотворни знамения и чудеса сред хората. "   Във време, когато църквата на Исус Христос и християнските семейства са подложени на силна атака от силите на тъмнината, нека се молим за ново вливане на силата на Светия Дух сред Неговите хора. Нека преживеем тази сила, когато вярващите се събират, за да се поклонят на Спасителя.   Наистина Господ ще се прослави!   5. Щедри в даването Всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. Те продаваха имотите си и благата си, и раздаваха на всеки, според нуждите ” (Деяния 2:44-45).   Каква удивителна щедрост се разкрива в тези стихове! Тъй като църквата нарастваше и броят на вярващите се увеличи бързо, много спешни нужди щяха да се появят. Вярващите реагираха великолепно, споделяйки всичките си притежания, за да отговорят на тези нужди. В резултат на това Господ беше прославен.   Църквата на нашето време също трябва да бъде белязана от преливаща щедрост.   6. Неуморни в благовестието   "И Господ всеки ден добавяше към техния брой онези, които се спасяваха”(Деяния 2:47).   Хората, които се спасяват всеки ден, показват, че вярващите ежедневно споделят Евангелието. Книгата Деяния ни показва, че редовната евангелизация е моделът на тяхното служение. Те отказват да бъдат спрени, дори когато са заплашени, бити или затворени.   Докато продължават да евангелизират, в Деяния 5:14 се казва, че „Все повече и повече мъже и жени вярваха в Господа и се добавяха към църквата.” Дори когато църквата бе разпръсната по-късно заради зловещото преследване на Савел, Библията казва: „Тези, които са бяха разпръснали, проповядваха Словото, където и да отиваха ”(Деяния 8:4).   Копнежът за спечелване на души трябва да бъде подновен в тялото Христово днес, защото всяка спасена душа носи слава на Бога. Някой беше казал: „Ние не сме били призовани да култивираме риба, а да ловим риба!” Нека продължим да споделяме Евангелието винаги, когато и както възникне възможност.   Четох историята на един християнин, чийто съсед бил запален рибар. Обикновено двамата излизали от къщите си по едно и също време в неделя сутрин, единият да отиде за риба, а другият да отиде в църквата.   Невярващият съсед често канел християнинът да идат на риба заедно, но предложението винаги било учтиво отхвърляно с пояснението, че по това време трябвало да бъде в църквата. В поредната неделя след като поканата за риболов била учтиво отхвърлена, невярващият съсед казал: „Странно е, нали? Въпреки че съм те канил на риба много пъти в неделя, ти не си ме поканил в църквата нито веднъж! "   7. Безрезервно посветени   "Те постоянстваха ..." (Деяния 2:42).   Може да се каже, че християните са били напълно и изключително отдадени на всичко, споделено в тази статия. Те бяха посветени на Божието Слово, на общение, на молитва и поклонение, на работата на Свeтия Дух, на щедростта и на благовестието. Тази преданост беше много по-различна от онова, което се наблюдаваше в храма или в синагогите, и представляваше предизвикателство за религиозната култура на онова време.   Днес думата „екстремист” има много негативни конотации като „незаконно”, „насилствено”, „фанатично” и „войнствено”. Въпреки това, тези вярващи показаха екстремизъм, който имаше само една цел - това беше да донесе слава на Бога! Такъв беше техният ежедневен начин на живот.   Нека и ние да бъдем всеотдайни докрай в нашата преданост към живия Бог, за да можем да принасяме слава на Неговото име! Тогава ще можем да се наречем  истинска църква...     Източник: CBN NEWS Превод: Петя Зарева

Когато ни е трудно да обичаме

16 August 2019 08:00

Има само един начин, по който можем да обичаме всички хора - християни и невярващи. Трябва да сме родени свише и изпълнени с Божия Дух. Защото не можем да направим това по плът и с човешки усилия. Неестествено е да обичаме всички, ще кажат някои.   Освен това и сред християните не всички са истински, ще кажат други. Някои от тях трябва да извървят "дълъг път", за да носят достойно това име.   Господ не каза, че  трябва да обичаме само зрелите, Христоподобните вярващи, които проявяват добродетелите на любовта, радостта и мира. Ние трябва да обичаме всички. Непосредствено преди Исус да каже: „Така всички ще разберат, че сте Мои ученици, ако се обичате един друг“ (Йоан 13:34-35), забележете какво се случи ... В Йоан 13:8 Исус изми краката на учениците, въпреки протестите на Симон Петър. В Йоан 13:2 и 13:27 Сатана влезе в сърцето на Юда Искариотски, за да предаде Исус. В Йоан 13:31-33, Господ обяви, чв скоро ще си тръгне ... нещо, което тотално озадачи учениците. Веднага след като Господ каза „Така всички ще разберат, че сте мои ученици, ако се обичате един друг“, забележете какво се случи… В Йоан 13:38 Исус предрече, че Симон Петър ще се отрече от Него три пъти. В Йоан 14: 5 апостол Тома призна, че няма представа за какво говори Исус. Учениците Филип (в Йоан 14:8) и Юда (в Йоан 14:22) имаха въпроси, които разкриха, че все още се опитват да разберат казаното от Господ Исус. Учениците на Исус бяха разнородна група и в социално, и в богословско отношение. Този разнороден екип от християни не беше на едно мнение в разбирането си за това кой е Исус и каква е Неговата мисия. Ако ние бяхме сред тях, нямаше да ни е лесно да ги обичаме.   Някои може дори да го смятат за неестествено, тъй като със сигурност не е лесно да обичаме тези, които са напълно различни от нас и даже странни в нашите очи . Да обичаш всички последователи на Исус не е никак лесно. Те може да  допускат груби грешки. Може да прогонят проповедника. Може да се карат и да спорят на висок глас. Със сигурност са го правили в различните новозаветни църкви. Чели сте 1 Коринтяни, нали?   Предлагам 4 начина, които да ни помогнат да обичаме ближните така или иначе, или въпреки всички различия. Най-малкото, обичайте ги така, както ни е казано да обичаме враговете си. В Лука 6: 27-28, нашият Господ каза, че обичта към нашите врагове включва четири основни действия: Правете им добро. Благославяйте ги. Тоест, казвайте им положителни, насърчителни слова. Молете се за тях. Помолете Бог да изпълни волята Му за всеки един от тях. Давайте им. Дарявайте безкористно, без да очаквате в замяна. Просто дарявайте любов. И така, нека църквата на Господ Исус Христос се характеризира с любов. Нека методистите обичат баптистите. Нека всички те заедно обичат Христовите църкви, Божиите църкви и петдесятните християни. Нека обичаме конгрешаните, католиците и независимите.   Обичайте ги, независимо че не сте съгласни с тях. И моля ви, не цитирайте тук стиха от Амос: „Могат ли двама да ходят заедно, ако не са съгласни?“ (Амос 3:3) Защото отговорът е „Да, могат.“ Ако са съгласни по отношение на едно голямо нещо: Исус Христос е Господ. И точно тази е истина е определяща за всеки християнин.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева  

Едно обещание, което никой не харесва

15 August 2019 08:00

 Сестра ми изчезна. Изпитанията следваха едно след друго. Майка ни почина през 1968 година, а баща ни си отиде през 1976. Питах се защо Бог допуска това поредно страдание с изчезването на сестра ми. Историята нямаше щастлив край. Завърши с дело за убийство. Загубих и нея. Понякога се питаме защо страданията нямат край. В евангелието от Йоан Исус даде едно обещание, което никой от нас не харесва. Той беше категоричен, че в този свят ще имаме скръб и страдания (Йоан 16:33).  Има обаче втора част в този стих, която не бива да забравяме ... в нея има добра новина. Исус ни казва да сме смели, защото е победил света. Ще преживеем ли тази победа тук, на земята? Не мога да кажа, защото не знам как действа Бог в живота ви. Знам само, че ако сме приели Исус, Бог обещава в 1 Йоан 3:2, че един ден ще приличаме на Него. Освен това Бог ще използва обстоятелствата в нашия живот и Той ще ги сработи заедно за наше добро (Римляни 8:28).   Защо страдаме? Ние страдаме, защото живеем в покварен свят. Когато Адам и Ева бяха поставени в градината, им беше казано, че могат да ядат плодовете от всяко от дърветата там, с изключение на дървото за познанието на доброто и злото. Сигурна съм, че знаете от кое дърво похапнаха в крайна сметка. Можете да прочетете цялата история в Битие, глави 2-3. И ще откриете, че поради неподчинението на Адам и Ева светът беше променен. Животът стана труден.   Винаги ли ще страдаме? Исус обеща, че докато сме на тази земя ще имаме изпитания, ще страдаме. Но това не означава, че страданието няма никаква стойност или не е ценно. Истината е, че дори страданието, подобно на дисциплината, може да даде добри резултати (Евреи 12:11). Страданието ни дава възможност да се предадем на Бог по начин, който нищо друго не може да постигне.   Когато Йосиф беше в затвора (макар че беше невинен), този престой в затвора се превърна в инструмент, който Бог използва в живота му. И Йосиф остави Господ да използва това негово страдание. Прочетете Битие 39:19-21. Отношението на Йосиф беше образцово. И Бог уважи това.   Погледнете житейските си обстоятелства. Чувствали ли сте се някога, че сте в затруднено положение, притиснати от обстоятелствата, както Йосиф е бил? Можете ли да кажете, че сте имали добро отношение или се разсърдихте на Бога?   Страданието винаги ли е заради нашия избор? Е, в живота на Йосиф виждамеме, че страданието му не се дължи на избор, който той направи. Той беше хвърлен в затвора заради някой друг, който беше излъгал. В историята на Йов отново виждаме как човек търпи огромни загуби, над които изобщо не е имал контрол. Ако отделите време да прочетете Йов, ще видите страхотна картина на страданието. И в живота на Йов той имаше избор. Дали ще продължи да вярва в Бога, както в миналото, или щеше да вдигне ръце и да каже: „Достатъчно! Вече не ти вярвам! “   Съпругата на Йов дори му каза да прокълне Бога и да умре. Но Йов избра да продължи да уповава на Бога, Който дава и отнема. Независимо дали страдаме поради направен от нас избор или в резултат от решенията на някой друг, страданието е трудно. Боли.   Как трябва да страдаме? Когато страдаме поради направен от нас избор, можем да поправим това. Времето винаги е подходящо да се направи правилното нещо. И независимо от това защо страдаме, Бог все още го допуска в нашия живот, така че трябва да търсим от Него благодат, за да го издържим. Апостол Яков 1:4, ни съветва да търдим мъдрост. Ние трябва да гледаме към Бога, който ще ни научи на нещо, докато преминаваме през страданието. Не забравяйте, че крайният резултат ще бъде уподобяване на Исус.   Друго нещо, което би трябвало да направим, когато страдаме, е да наблюдаваме нагласите си. Можем да изберем да правим това, което Бог предлага в 1 Солунци 5:18: „благодарете при всички обстоятелства; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус." Бог ни е обещал, че е винаги с нас (Матей 28:20). Така че имаме към кого да се обърнем, когато нещата се объркат. И можем да благодарим на Бога, че е суверен, което означава, че Той никога не е изненадан от обстоятелствата в нашия живот.   Бог знае началото и края. Той знае и нашето бъдеще. Има смисъл, че ние бихме се доверили на всезнаещия, вечно присъстващ Бог, нали? И все пак, понякога, когато сме в изпитание, ние само чакаме да свърши. Понякога никак не сме склонни да бъдем благодарни. И повярвайте ми, говоря от личен опит.   Има ли полза от страданието? Когато вършим грях и страдаме, няма никаква полза, както казва 1 Петър 2:20. Но апостолът пояснява, че, ако правим добро и страдаме за това, понасяйки търпеливо, това е угодно пред Бога.   Врагът на нашите души, сатана, иска да изоставим Бога. Някои хора го правят, когато страдат, повалени от няколко изпитания едно  след друго. Те слушат лъжите на сатаната, че Бог не се интересува. Точно както Ева го слушаше. Но ако решим, че все пак ще уповаваме на Бога (този, който допуска нашите изпитания), тогава Бог е доволен и сатана е победен. Това е печелившият избор.   Истини от Писанието, които трябва да запомните, когато страдате: Бог е суверен. (Йов 42: 2). Бог не се променя (Яков 1:17). Бог знае как ще завършат нещата (Еремия 29:11). Бог е достижим (Псалм 116: 2; Псалм 50:15; Псалм 91:15). Бог е доволен, когато страдаш с покорство (1 Петър 2:20). Бог те обича (Йоан 3:16; 1 Йоан 3: 1; Йеремия 31: 3).   Молитва за страдащите: Отче, ние знаем, че ни обичаш. Ти ни обичаш повече, отколкото можем да си представим. Знаем също, че живеейки в този свят, ще имаме изпитания. Ще страдаме. Помогни ни, Господи, да държим на истините в Твоето Слово, когато се борим със страданието. Дай ни благодат да издържим нашите изпитания. Припомни ни Твоите милости в миналото. Боже, ние те обичаме и се молим всеки ден да ни даваш сили. Помогни на тези, които четат това, а страдат в момента. Помогни им да знаят, че не си ги оставил. Моля се това в скъпоценното и свято име на Господ Исус Христос. Амин.   Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева  

Белезите на победителите

13 August 2019 08:00

Да живееш за Христос е трудно - понякога е толкова трудно, че се изкушаваме и се чудим дали си струва жертвата. Разбира се, струва си, но трудностите понякога замъгляват тази истина. Въз основа на моите години опит в изучаване на духовната война, ето характеристиките на победителите, които не се отказват в битката:   Те са здраво свързани с местна църква. Тоест, те не просто посещават църква; те участват в църковния живот. Те са включени в малка група и се трудят за изграждане на вярващите. Те живеят за другите, а не просто за себе си.   Те имат отдаден живот, дори и да не е перфектен. Може да срещат трудности, когато се стремят да бъдат последователни, но работят върху това. Те отделят време да четат Библията и да се молят.   Те имат кой да ходи с тях. Те не водят битката сами, защото имат брат или сестра християни, които ги подкрепят и стоят до тях. Те споделят тежестта и борбата си - което винаги олекотява малко товара.   Те избират да повярват в това, което казва Библията. Дори когато не „чувстват“реалността на библейската истина, те правят избора да се доверят на Божието слово, например на думите, казани от Бога, като „няма да те оставя или да те забравя“ (Евр.13:5) и „по-голям е онзи, който е в мен, отколкото онзи, който е в света”(1 Йоан 4:4).   Те си напомнят Божията грижа в миналото. Лесно е да забравим вчерашните благословения, когато днес е трудно, но тези, които не се отказват, се борят усилено, за да избегнат тази грешка. Те постоянно си напомнят: „Бог никога не ме е изоставял в миналото. И той няма да го стори сега. "   Те се доверяват, че когато са слаби, Бог е тяхната сила (2 Кор. 12:10). Може би не им харесва битката, но те се учат от новозаветния опит на апостол Павел. Слабостта не ги притеснява, защото те знаят, че Божията сила е най-очевидна, когато са най-слаби.   Те разбират колко е важно да останеш верен в битката. Те признават, че някой винаги ги наблюдава - и че тяхното свидетелство е най-мощно, когато животът е тежък и вярата им е подложена на изпитание. Тяхната вярност, показана на бойното поле, привлича вниманието на света, който ги наблюдава.   Те викат към Бога. В молитвите им няма преструвки. Те не казват излишни думи и не следват никакви формули в молитвите си. Те знаят, че Бог е достатъчно велик, за да се справи с въпросите и болката им. Той е Всемогъщ и Вездесъщ, знаете го, нали?   Кажете ни как можем да се молим за вас, ако се изкушите да се откажете в битката.   Източник: Church Leaders Превод: Петя Зарева

Разпознаваме ли духовния нарцисизъм?

10 August 2019 08:00

Тъжно е да го признаем, но не всеки, който изповядва вяра в Христос е истински християнин. Неслучайно апостол Павел говори за естествен, плътски и духовен човек. Мнозина следват свои собствени амбиции, независимо дали са движени от пари, слава или престиж. Подобни лъжливи вярващи се появяват под различни форми, но една от най-ярките е фигурата на "духовния нарцисист". По-долу ще изброим няколко предупредителни белези на тази колоритна личност.  Те непрекъснато изтъкват своите постижения. Духовните нарцисисти са лесно разпознаваеми с непрекъснатото си желание да се хвалят с онова, което са и със своите дейности, независимо дали се касае за лекции, проповеди, блогове, книги или мисионерска дейност. Те никога не спират да говорят за себе си, макар че Божието слово в книгата Пртичи 27:2 предупреждава да не търсим сами слава за себе си. Най-добрият начин един християнин да избегне подобна зараза, е като следва съвета, оставен в Михей 6:8, а именно, да търсим правдата, да показваме милост и да ходим смирено пред нашия Бог.  Те се намесват в чужди разговори. Желанието на духовния нарцисист е винаги да владее положението и да упражнява контрол. Това означава, че няма да се спре пред намеса в чужда дискусия независимо от платформата, за да издигне своя глас по каквато и да е тема. Разбира се, той го прави с желанието да "поправи" и "коригира" ближните, като помогне за решаването на някой проблем, но никога не се стреми към диалог, а е загрижен само да наложи собствената си позиция. Библията предупреждава, че подобни хора целят разделения между братята и трябва да сме внимателни с техните действия (Римляни 16:16-17; Псалми 36:1-4). Те изкривяват Писанието. Хора, които са изпълнени с духовна гордост, обикновено знаят и цитират онези библейски стихове, които пасват на техните желания и намерения. Онези пасажи или текстове от Библията, които не им изнасят, обикновено биват пренебревани. Съласно съвета на апостол Юда, в стих 4, на такива хора не трябва да имаме доверие. Те говорят за любов, но не я показват. Най-добрият начин да разкрием един духовен нарцисист е да следим делата му, които няма да бъдат в съответствие с онова, което проповядва или прокламира. Те може непрекъснато да говорят за любов, милост и състрадание, но то никога не е видно в делата им. Неслучайно Христос предупреждава в Матей 7 глава да следим за плодовете в живота на хората. Любовта е повече от думи. Тя е действена. Те говорят, но не слушат. Изслушването е изключително важно за християните. То изгражда доверие, симпатия и разбиране между вярващите. Апостол Яков съветва християните да бъдат бързи да слушат и бавни да говорят (Яков 1:7). Точно обратното прави самовлюбеният християнин. Той бърза да говори, не иска да слуша, лесно се обижда и бързо осъжда. Той или тя винаги говорят на най-висок глас и не се интересуват от мнението на другите. Живеят като в изолатор. В 3 Царе 22 глава четем историята за Йосафат и Ахав, които трябваше да се съюзят, за да воюват заедно срещу вражеска войска. Йосафат, който се боеше от Бога, искаше да е убеден, че върши Неговата воля, затова пожела да се допита до мнението на пророците. Четиристотин пророци се събраха, за да убеждават двамата царе, че ги очаква победа в битката, но Йосафат не беше напълно убеден. Когато той поиска да чуе още едно мнение, Ахав отговори, че има един пророк Михей, син на Имла, но си призна, че го мрази, защото никога не предричал добро за него, а само зло. Подобно на Ахав, духовните нарцисисти се обграждат с хора, които им казват само онова, което те искат да чуят, без да са загрижени за истината. Отказват да признаят грешките си. Никой не обича да признава, че е сгрешил. Това е доста смиряващо и често пъти унизително преживяване. Очевидно е, че за духовния нарцисист подобно нещо е немислимо. Дори и когато е конфронтиран за грешките си с безброй доказателства, нарцисистът ще намери начин да се измъкне с уверението, че именно той е прав. Смирението е ценен дар. То ни помага да се поучим от грешките си и е добре да последваме съвета на Павел във Филипяни 3:13, където християните са увещани да забравят задното и да се стремят напред. Обичат да унижават другите. Писанието ни съветва да се насърчаваме едни други и взаимно да се изграждаме (1 Солунци 5:11), но духовният нарцисист прави точно обратното. Той е склонен да унижи ближните, за да може той да блесне за тяхна сметка. Вместо да служи като извор за насърчение и вдъхновение, самовлюбеният християнин използва другите, за да постига своите собствени цели, без значение какво ще струва това на околните. Налагат се със сила. Когато един самовлюбен вярващ е в ролята на водач, това е възможно най-лошият вариант за един лидер. Бог да е на помощ на служението, организацията или църквата, ръководена от такъв човек. Образцовите водачи са тези, които водят другите със силата на личния си пример, но не и духовният нарцисист. Той управлява със сила и упражнява авторитарен контрол, без да се интересува от последствията. Бог винаги е на второ място. Един законник веднъж запита Исус коя е най-голямата заповед и Христос отговори: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила...и да възлюбиш ближния си, както себе си" (Матей 22:37). Мнозина знаят този стих наизуст и лесно могат да го цитират, но той е много по-труден за изпълнение, отколкото можем да си представим. Исус не просто очаква от нас да обичаме Бога, а изисква да показваме любов към ближните си като доказателство. Простичко казано: Ние можем да обичаме Бога, само ако сме несебични. Духовният нарцисист винаги поставя Бога на второ място. Първото място е запазено за него самия и се проявява в духовна гордост, незачитане на другите и арогантност. Нека никога не допускаме да проявяваме нито едно от изброените по-горе качества. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева

Християнско единство преобразява живота на мнозина в Айова, САЩ

09 August 2019 08:00

Двама пастири от град Сийдър Рапидс, Айова, решават да се срещат веднъж седмично, за да се молят заедно. От тази малка искра, пламва огън на насърчение и обич, който бързо избуява и се разпростира. Евангелската коалиция (TGC) съобщава, че въпросните двама пастири, които се събират, за да се молят заедно, са Род Дули, който ръководи Oak Hill Jackson Community Church, състояща се от чернокожи американци и Даниел Уин, оглавяващ църква Cedar Rapids, която се състои от бели американци. Пастирите решават да се срещат редовно и да се молят всяка седмица. След това те започват да си разменят амвоните, докато по време на Великденската служба и двете църкви празнуват на общо богослужение. И двете църкви се съживяват и започват да растат числено. По-късно, през 2017 година п-р Дули обмисля да предложи на п-р Уин да започнат да търсят по-голяма сграда, така че вярващите от двете църкви да се събират заедно. Тогава п-р Уин прави следното предложение:  "Знаеш ли, няма да е зле да обединим църквите си."  По-късно п-р Дули признава, че и той е искал да предложи същото. Това, което е още по-невероятно е, че в един малък град, предимно от бели американци, 98 процента от членовете на двете църкви гласуват в полза на сливането. Според данни на Евангелската коалиция, днес, 18 месеца по-късно, преходът към обединената църква на бели и черни членове е преминал относително гладко. Новата църква, която сега е наречена New City Church расте числено,  защото членовете и на двете бивши църкви искат да допринесат за съживлението на града, в който живеят. И двамата пастири споделят лидерството на църквата и са успели да запазят своите ръководни екипи, без да се налага да освобождават някого от неговата позиция. Повече от 100 нови хора започват да посещават Ню Сити Чърч от януари 2018, когато църквата официално бива открита. "Виждаме живота на хората да се трансформира," казва п-р Уин. Преди няколко седмици се кръстиха девет тийнейджъри от различни етноси. Когато тийнейджърите споделяха своите свидетелства, всички в църквата плачеха от радостно вълнение."  "Вярващите започнаха да свидетелстват на хора, до които не бяха имали достъп преди," споделя п-р Дули. "През първите няколко месеца не беше необичайно възрастни мъже от двете църкви, да идват при нас след богослужението и със сълзи в очите, да казват: "Това, което се случва е толкова велико".  Две църкви, които имат еднаква визия за съживлението на града си, сега помагат на хората да намерят връзката с Исус Христос и работят заедно като едно цяло. "Ние не правим това само заради многообразието, а заради Евангелието и за Бога," споделя п-р Уин пред Евангелската коалиция. Пастирите се надяват, че църквата може да бъде пример за общността на Сидър Рапидс, чиито членове са забелязали как тези забележителни християни се отнасят един към друг. Обединилата се църква се надява примерът им да  "отключи възможности за нас да въздействаме в живота на нашите съграждани, да служим, да насърчаваме и да показваме любов на практика", споделя старейшината Едуин Хунг, който е роден в Хонконг.  "Бог определено се движи, и ние искаме Той да върви пред нас, а ние да Го следваме." Източник: CBN News Превод: Петя Зарева