Християнство

23 януари 2019 07:00

Когато мюсюлманин срещне любовта на Христос

Фарадж е на 12 години, когато баща му, който е мюсюлманин, напуска дома им в Ню Йорк, като го отвежда в Палестина, за да преоткрие корените си. Но колкото повече се моли и практикува обредите на исляма, толкова повече младият човек се съмнява. &nbs...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Защо поех риска да вярвам?

18 April 2019 08:00

На малката планета, населявана от елитни шахматисти, малцина изповядват вяра в Исус Христос. Ако някой разбере, че си от „суеверните“, „плиткоумни идиоти“, сигурно фейсбук профилът ти ще забълва злостни коментари. Най-редовно получавам имейли от непознати хора, които ме поучават колко опасно е да следвам Христос. От съжаление или от погнуса, те просто недоумяват как може вторият в световната ранглиста шахматист за 2017 година, да бъде толкова „слабоумен“. Уверяваха ме, че споделянето на вярата ми ще повлияе на спонсорството, подкрепата и поканите за участие в турнири. Казваха ми, че ако прекарвам време в четене на Библията, молитва и посещение на църква, представянето ми неминуемо ще се влоши. Умоляваха ме да си мълча. Заявиха ми, че когато благодаря на Бога публично, изглеждам нелепо и смешно.   Защо поех тази рискована крачка?   Филипините, където съм израснал, е страна на хора, търсещи Бога. Непрекъснато се споменава за Бога, почти във всякакъв контекст. Всички вярват, че Той съществува, дори и да не са склонни да твърдят нещо повече. Като дете ме учеха, че трябва да съм добър човек, за да ме благослови Бог с храна и работа, които са изключително важни в такава бедна държава. Това обаче ме объркваше, защото сякаш лошите получаваха повече от добрите. Познавах много известни мошеници, които ходеха на църква, кичеха се с религиозни символи, имаха татуировки с Исус или разпятието – и си бяха доста богати.   Повечето популярни вярвания и практики касаеха много по-малко поклонението на Бога, отколкото умилостивяването на божеството на късмета. Според една легенда, ако потъркаш дадена част на някоя статуя, ще бъдеш благословен. Ако извършиш грозно престъпление, можеш да направиш голямо дарение на някой светец или да се влачиш на колене до олтара, молещ за опрощение.   Като дете реших да играя на сигурно: рецитирах правилните думи и от време на време се прекръствах. Нямах обаче никаква осъзната връзка с Бога. Всъщност, най-много се боях, че Той ще ме прати в ада. Дълбоко в себе си, цялото нещо ме се струваше абсолютно безсмислено.   Играя шах от шест-седемгодишна възраст. Отначало за мен това беше просто забавна игра, която можех да спечеля. Годините минаваха и продължавах да печеля. Във Филипините обаче шахматистите не се радват на особена подкрепа. Като цяло, предпочитан е баскетболът. Има много отлични шахматисти в страната ми, но шахът се счита за игра на бедните. Властните, заможни хора, които биха могли да подпомогнат шахматистите да преуспеят в обществото, просто ги игнорираха. Въпреки това продължих да играя и представям страната си в регионални турнири, опитвайки се да припечеля някакви пари. За да станеш елитен шахматист, трябва да инвестираш в развитието си, а аз не можех да си позволя да наема треньор или осигуря сериозна подготовка. Учех се от изрезки от вестници, защото родителите ми нямаха пари да купят истински книги.   Когато станах на 16, изпаднах в депресия. Макар да осъзнавах, че притежавам специален талант да играя шах, не виждах смисъл да го развивам. Дали се трудя упорито или не, никой не го беше грижа. Нямах реална надежда да преследвам кариера на професионален шахматист. От отчаяние спрях да уча и рейтинга ми тръгна надолу. Един ден почувствах внезапен подтик да замина. Бях на 18 и вече бях живял самостоятелно 2 години. Получих предложение да се включа в шахматния отбор на малък американски университет. Реших да го приема и най-малкото, да получа степен като подготовка за бъдещето.   След това се запознах с хората, които щяха да станат мое приемно семейство. Те бяха християни. Започнах да летя до Минесота всеки две седмици. Приемната ми майка Лотис усещаше, че не съм щастлив. След известно време ме запита какво искам да правя с живота си. Отвърнах, че обичам да играя шах, но не мисля, че съм достатъчно талантлив да превърна това в професионална кариера.   „Откъде си сигурен“ – каза тя. „Никога не си имал лукса да се посветиш изцяло на играенето на шах. Винаги си се притеснявал как да спечелиш пари, как да осигуриш следващото си хранене, тревожел си се даже къде ще живееш.“ Лотис ме насърчи да се концентрирам само върху шаха следващите две години – семейството обещаваше да ме подпомага с всичко по силите им. Казаха ми, че ако няма напредък, винаги мога да се върна към учението.   До края на 2014 вече бях напуснал колежа, преместих се да живея в дома на приемното си семейство и започнах своята професионална кариера като шахматист. Най-важното беше, че вече имах лична връзка с Исус Христос. Стана толкова бързо, че се връщам назад във времето и сам се чудя как се случи.   Приемните ми родители бяха посветени християни и бяха наясно, че вярата ми не е зряла като тяхната. Те никога не ме осъдиха за това, но настояваха да живея като член на семейството, спазващ известни правила в дома. Трябваше всяка вечер да си чета Библията и да ги придружавам на църква през уикенда. През първите няколко месеца заспивах по време на всяка служба – не защото ми беше скучно, а понеже бях стресиран от всички промени в живота ми.   Нямах нищо против да ходя на църква и някакси успявах да извлека истинска мъдрост от проповедите. Много се заинтригувах и от Библията, която ми подариха. Когато имах въпроси, питах родителите си и отговорите им винаги бяха простички, но много смислени. Те ме учеха как сам да откривам отговори в Библията и да проверявам чрез нея това, което чувах от другите. Библията беше окончателният авторитет, по-дълбока и по-мъдра от интернет и по-предана от всичките ми приятели.   Не след дълго вече практикувах вярата си по-интензивно. Новото ми семейство нарича християнството „религията на мислещия човек“. Те ме насърчаваха да задавам въпроси, да търся отговори и да се боря с това, което открия. Междувременно наблюдавах как живеят, обръщах внимание как прекарват времето си и харчат парите си. Те работеха много, винаги помагаха на хора в нужда и се стараеха да се опълчват срещу всяка проява на неморалност. Знаех, че искам да имам този живот, на който те се радваха: простичък, изпълнен с доволство и страхопочитание към Бога.   Хората в света на шахмата понякога искат да знаят дали според мен Бог прави така, че да печеля мачовете. Да. И понякога също прави така, че да ги загубя. Той е Богът на шахмата и най-важното, Богът на всичко. Дали печеля или губя, отдавам слава на Него. Разбира се, тежко ми е, когато не получа това, което искам, също както се чувства дете, чийто баща казва „не“. Но дори когато не разбирам Божиите пътища, аз съм уверен, че Той вижда много повече и много по-надалеч от мен.   Вместо да се притеснявам за бъдещето, слагам фокус върху работата, дадена ми от Бога. В този момент това е шахът, и аз го изучавам прилежно и го играя възможно най-добре. Дали ще стана световен шампион някой ден? Само Бог знае със сигурност. Междувременно зная, че Той е щедър и любящ баща, обсипващ ме с повече благословения, отколкото мога да заслужа. Чувствам удовлетворение, като играя мач за мач и се упражнявам да благодаря за ежедневния ми хляб.   Източник: Christianity Today Превод: Наталия Станчева  

За влиянието на една борбена християнка

15 April 2019 08:00

Новият християнски филм "Най-добри врагове" (Best of Enemies) разказва за Ан Атуотър, чернокожа американка, родена и израснала в многолюдно семейство. Бащата е дякон в местната църква, но печели мизерни средства, така че всички деца работят на полето, за да се изхранват. Докато работи за белите фермери, Ан получава храна единствено от задния вход и едва след като белите господари са се нахранили. Така от детска възраст ѝ е втъплявано, че чернокожите са долна категория хора и нуждите на белите винаги са на първо място. През петдесетте години на миналия век младежките години на Ан също минават в условия, които се считат за под прага на бедността. В дома ѝ няма прозорци, но тя споделя, че може и без тях, защото и в стените, и в покрива на дома им има достатъчно дупки. В момент, когато е изправена пред опасността да остане без дом и се обръща за помощ към социалните служби, Ан се среща с Хауърд Фулър и получава възможност да работи за християнската организация, наречена "Операция пробив". Организацията има за цел да помага на хората, живеещи в бедност да преодолеят мизерията, като им дава възможност да се образоват, за да си намерят работа. Постепенно Ан стига до лидерски позиции в организацията. Тя отива от врата на врата в гетото на чернокожите, за да им помага със съвети или идеи, как да си намерят работа, да изхранват семействата си, за да не останат на улицата. Целта на Ан е да научи хората да придобият най-елементарни умения, за да не живеят в мизерия. Ан знае, че бюрокрацията сегрегира и дискриминира чернокожите, и затова влага всичките си усилия, за да създаде система, чрез която чернокожите да имат равен достъп до социални услуги и работа. През 1971 година се разразява скандалът с училищата в Дърам, където все още цари сегрегация на чернокожите. Въпреки Закона за десегрегация на училищата от 1960 година, на практика учениците и студентите редовно стигат до сблъсъци и насилие поради невъзможност да решат проблемите с расизма. Ан Атуотър е представител на местната общност от страна на чернокожите, която трябва да работи съвместно с лидера на "Ку Клукс Клан", К. Елис, за решаване на проблема. От своя страна Елис прави всичко възможно, за да дискриминира чернокожите, не допускайки те да имат равен достъп в областта на образованието и живота на общността. В процеса на общата работа обаче Елис е повлиян от принципите и личностните качества на Ан Атуотър, както и от нейната силна вяра. Впоследствие той споделя: "Ние сме двама души, които са толкова различни, защото сме от двете страни на оградата. Аз съм бял, а тя е чернокожа. Но и двамата искаме децата ни да живеят в свят, в който не цари хаос и насилие. Аз не я познавах и можех само да я мразя. Не можех да си представя, че можем да имаме нещо общо." Докато се принудени да работят заедно, Ан и Елис успяват да открият общото помежду си и за всеобщо учудване в крайна сметка стават приятели. Елис се старае да загърбва своите расистки убеждения и с помощта на Ан прави всичко необходимо, за да работи за доброто на децата и младежите в Дърам. Елис си дава сметка, че чернокожите деца не пречат на белите и че в крайна сметка и едните, и другите имат подобни проблеми, които нямат нищо общо с цвета на кожата им. Посвещението на Ан е толкова силно и категорично, а вярата ѝ е толкова въздействаща, че до края на съвместната им работа, Елис променя своите убеждения и се отказва да бъде водач на расистката организция "Ку Клукс Клан". Атуотър и Елис успешно завършват проекта и в крайна сметка успяват да постигнат много за преодоляване на сегрегацията в училищата в Дърам. Те излизат с предложения към местните власти в училищната управа да има представители и на бели, и на чернокожи ученици и студенти. Предлагат се и промени в уилищните програми, както и извънкласни дейности, които предвиждат дискутиране на проблемите с расизма и насилието, за да бъдат те предотвратени, преди да са възникнали. До края на живота си Ан продължава да работи в помощ на мизерстващите семейства в общността. През 1975 година е избрана за дякониса в своята църква. Тя и К.Елис остават приятели до края на живота си. Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева  

Млад имам рискува живота си, изповядвайки вяра в Христос

11 April 2019 08:00

Според данни на Morning Star News младият имам Шейх Хасан Подо e на 28 години и живее в селището Керекерене, което се намира в източна Уганда. Когато младият мъж не се появява в джамията в продължение на 3 седмици, роднините му го търсят, за да му поискат сметка и да установят причината. Освен това има свидетели, които са го видели да влиза в евангелска църква. Мъжете от роднинския му кръг, начело с баща му влизат в дома му, въоръжени с тояги. Когато научават, че причината е вярата му в Христос и посвещение да служи на християнския Бог, роднините му не чакат повече обяснения. Те се разяряват и започват да бият Подо яростно, без да гледат къде удрят. В суматохата съпругата и двете деца на Подо успяват да избягат. Те се скриват в дома на евангелски пастир, чието име няма да назоваваме от съображения за сигурност. Крясъците и шумът в дома на Подо разбунват духовете. Съседите идват в къщата му, за да раберат каква е причината. По това време Подо вече е с множество тежки наранявания, особено в главата и в рамото, изпаднал в несвяст. Гневните роднини го оставят да лежи в локва от кръв, като смятат, че е умрял. Сред съседите има и християни, които се притичват на помощ и закарват младия мъж до най-близката болница в град Кетира, където е подложен на лечение за няколко дни, след което е преместен на място, което няма да назовем. Пастирът, който помогнал на Подо да се укрие, споделя пред репортер на Morning Star News, че бащата на Подо е мобилизирал група фанатични мъже. Те са се заклели да отмъстят на Подо и непременно да го открият, за да довършат започнатото, тоест, да го убият. В същото време други двама имами от различни джамии публично са проклели Подо и семейството му. Баща му официално се е отказал от него, лишавайки го от име и наследство. Подо чува за вярата в Христос на 24 февруари от евангелски пастир, след което се покайва и посвещава живота си на Бога. Крие се в продължение на няколко седмици, но постепенно Светият Дух го води да престане да ходи в джамията и да започне да се среща с вярващи. Това излага живота му на смъртна опасност, но той е готов да приеме риска заради любовта си към Христос и желанието да Му се покланя открито. Християнските приятели на Подо призовават вярващите по света да се молят за него и за възможността да бъде опазен, за да може да се събере със семейството си и да бъде пощаден от гнева на роднините си. Преди да се покае Подо е бил член на екстремистка група мюсюлмани, което прави положението му още по-тежко. Бившите му другари ще искат смъртта му и само Господ може да го избави. Източник: Morning Star News Превод: Петя Зарева    

Победата ви чака зад ъгъла!

10 April 2019 08:00

Алекса Вега е сред децата актьори, известна от детския сериал "Деца - шпиони". Понастоящем се снима в продукции на филмовата компания "Холмарк", в която има християнски продуценти, целящи да създават филми, които изтъкват семейните ценности. Алекса е родена в семейство, което вярва в Бога, но не посещава църква редовно. Тя не е подлагала на съмнение вярата си в Христос, но когато става тийнейджър започва да си задава въпроси за смисъла на живота. Осъзнава, че успехите, които има във филмовия бизнес, не ѝ дават щастие и удовлетворение. Алекса започва да посещава група за изучаване на Библията заедно със свои приятели. Там се запознава с бъдещия си съпруг, Карлос, който също се снима във филми от дете. Господ докосва сърцата и на двамата. Те преживяват новорождение, посвещават живота си на Бога и всичко коренно се променя. Алекса разказва: "Аз обичам Исус. Обичам семейството си. Да си съпруга и майка е уникално, чрез Бога ти даваш живот! Ценя честността и благодатта. Вярвам, че работя усърдно и не се страхувам от провал. Вярвам в силата на молитвата и в нейното смиряващо действие за моето сърце и душа! Аз се боря с греха всеки ден. Боря се със самочувствието, заради стереотипите, с които съм възпитана. Трудно ми е да взимам решения. Понякога не зная какво искам. Имам голям списък с неща, върху които трябва да поработя; неща, които съм научила; неща, които трябва да изоставя.  Всички сме еднакви. Всички имаме битки. Всички сме имали победи и поражения! Никой не е над другия. Всички имаме мисия да обичаме и да вдъхновяваме по примера на Христос. Без значение каква е вашата професия, всички трябва да бъдем модели за подражание! Раздавайте любов и благодат. Показвайте милост към хората около вас, дори и да е трудно. Дори и хората да се възползват от вашия християнски пример понякога. Знаем, че го правят. Но отвреме навреме всеки от нас може да се държи неприятно. Всички имаме нужда от Божията благодат, за да извървим пътя докрай. Когато повярваш в Христос и посветиш живота си на Него, всичко започва да се променя. От гледна точка на кариерата промениха се ролите, които съм готова да приема заради християнските принципи и ценности, които отстоявам.  Променят се и приятелите ни – толкова много неща се променят. И мисля, че за някои хора това е страшно, защото се боят, че трябва да се лишат от толкова много или пък си казват: "О, Боже, не искам да се откажа от всичко, което съм правила досега."   Алекса добавя:  "Но когато осъзнаеш какво пропускаш, ако Христос не е в живота ти, като живееш живота в света, няма нищо по-удовлетворяващо от това да вземеш решение да му се посветиш напълно. И това е едно вълнуващо пътешествие."   Съпругът на Алекса, Карлос Вега, също се посвещава на Христос през 2012 година. Преди да вземе това съдбоносно решение Карлос е в разгара на успеха си, но той се чувства празен. Той споделя: "Когато се прибереш вкъщи, се чувстваш ужасно самотен и празен. Турнето приключи и аз се чувствах наистина сам". Карлос признава, че преди да се обърне към Христос е пушел марихуана и се изолирал от всичките си приятели. "Аз наистина ударих дъното," споделя той. "Най-накрая отидох при един приятел християнин, за да потърся помощ. Той ме покани да ида на църква заедно с него. Аз отидох  в църквата и знаех, че трябва да съм там. Само за една неделя животът ми се промени завинаги. В четвъртък бях поканен да присъствам в един дом, където се събираха християни за изучаване на Библията и там срещнах Алекса, след което Господ ни свърза.   Алекса казва за съпруга си, че той е всичко, което е мечтаела да има - посветен християнин, който обича Исус, чудесен баща и грижовен съпруг, с когото заедно напредват в познанието на Бога и имат един общ Път, което ги прави неразделни. Тя добавя: "За последните месеци Бог допусна да преминем през най-различни изпитания. На моменти мислехме, че няма да издържим и да се справим. Бяхме изправени през омраза, нападки и клевети, но Христос ни даде непозодирана благодат. Той ни даде и мъдрост и мир за всяка ситуация. Знаехме, че никога не сме сами, че Той е до нас в изпитанията. По отношение на хората, които искаха да ни съсипят с омразата си, Христос ни подбуди да ги победим с любов и благост, които идват само от Него. Нямам думи, с които да прославя Бога. Всяка трудност, всяко препятствие на пътя ни беше превърнато в победа чрез вяра в Него и Божията благодат и милост. И вие ще откриете победата в битките и когато казвате "не" на греха. Победата ви чака зад ъгъла."   Карлос и Алекса имат двегодишен син, а през януари тази година са съобщили, че очакват своето второ дете. Само преди месец Алекса споделя, че Бог по чуден начин изцелява баба ѝ чрез молитва, след като лекарите не дават надежда за нейното лечение. Алекса е убедена, че баба ѝ е жива по Божията милост и чрез силата на молитвата.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева    

Актрисата Маделин Керъл за принципите и компромисите

29 March 2019 07:00

Младата актриса, която изигра главната женска роля в християнския филм I Can Only Imagine, разказва пред Националната конвенция на религиозните медии за своите трудности, когато се старае да спазва християнските принципи и стандарти в своята работа. Маделин Керъл, която е само на 23 години споделя, че многократно са ѝ предлагали роли, в които е трябвало да направи компромис с вярата си, защото са включвали аморално поведение. Тя се снима във филми още като дете и нейният импресарио бил много гневен, когато тя отказвала подобни участия. Майката на младата актриса я успокоявала с думите: "Маделин, по-добре е да допуснеш грешка, когато си в пътя на правдата, отколкото да следваш пътя на този свят." Маделин смята, че Господ е верен и добър към нея, защото възнаграждава отстояването на християнските ѝ принципи, като в крайна сметка ѝ осигурява роли в християнски продукции. Керъл става известна с участието си във филма с Кевин Костнър Swing Vote, което ѝ носи много предложения, но тя ги отхвърля, докато не идва поканата на братята Джон и Андрю Ъруин, които през 2018 година заснемат биографичния филм I Can Only Imagine. Изненадващо дори и за авторите на филма, той се превръща в хит и добива огромна популярност. Маделин смята, че именно Бог е отворил врата за нея, за да работи с християнското филмово студио Kingdom Studios, които ѝ предлагат участие в бъдещи проекти. Младата актриса споделя своята благодарност към Бога за Неговата вярност в отговорите на молитвите ѝ, като заявява, че когато ние сме верни да отстояваме вярата си, Господ ни възнаграждава. Маделин споделя, че нейният любим стих е Исая 54:17: "Нито едно оръжие, скроено против тебе, няма да успее; и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господнии правдата им е от Мене, казва Господ." Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева

8- годишен шампион по шах дарява хиляди за благотворителност

27 March 2019 07:00

Танитолува Адевуми, известен още като Тани, е 8-годишен нигерийски бежанец, който живее в приют за бездомни в Манхатън със семейството си, след като бяга от масовото преследване на християни от Боко Харам. Пастир от Ню Йорк помага на Тани и семейството му да се настанят в приют за бездомни, а Тани тръгва на училище, и взема уроци по шах от инструктор доброволец. Тани проявява особен талант в шаха и иска да се присъедини към шахматния клуб, но семейството му не може да си позволи таксите. За щастие, училището се съгласява да го приеме без да плаща и така започва всичко.   Една година по-късно Тани печели национален шампионат по шахмат в категорията за деца от началното училище. Той побеждава много играчи от елитни училища с много повече предимства и опит. Ръсел Маковски, който ръководи училищната програма по шах, споделя следното пред Ню Йорк Таймс: "Една година беше нужна, за да стигнем до това ниво, така че Тани да се изкачи на върха и да бъде най-добрият от най-добрите. Никога не съм срещал подобен талант."   Историята не приключва с това. След като историята на Тани е публикувана в Ню Йорк Таймс, семейството става център на внимание. Имиграционните адвокати предлагат на семейството на Тани своите услуги без заплащане, за да им помогнат и да им осигурят убежище в САЩ. Елитни училища му предлагат стипендии и пълен пансион. Има три филмови компании, които се борят за правата да заснемат филм върху историята на момчето.   Сега семейството на Тани живее в скромен апартамент с две спални с едногодишен платен наем от анонимен дарител. Тани отказва офертите на престижните училища и засега остава да учи в училището, което първо му е дало шанс.  Майката на Тани споделя: "Това училище показа, че вярва в таланта на в Тани. Затова ние сме благодарни за доверието им."   От спечелените 200 000 долара Тани дава десятък на църквата, която помага на семейството му, докато те са бездомни, а останалите ще бъдат раздадени, за да подпомогнат други затруднени африкански имигранти.   "Бог вече ни е благословил", казва бащата на Тани, Кайоде Адевуми. "Искаме и ние да благословим другите, които са в нужда."   Източник: Relevant Magazine  Превод: Петя Зарева  

С една благодатна майка на Благовещение

25 March 2019 07:00

Уважаеми читатели, Благовещение е! Празник на жените, на майките. Днес имаме удоволствието да ви запознаем с една млада дама, чието име ще намерите в Библията. Името ѝ означава "благодатна". Ето как я описва съпругът ѝ, Мартин Райчинов: "Йоана е жена. Като всяка жена и като всяко Божие творение, тя не подлежи на описание, на категоризация, на класификация. Тя е всичко, което човек не очаква и всичко, което не може да си представи. Защото е Божие творение и Христово дете. А Господ е съвършен творец, Който никога не греши. И Христос възпитава съвършено."    Евангелски вестник: Скъпа Йоана, ти си млада, успяла и щастлива християнка. Има ли рецепта за подобно явление?   Йоана Райчинова: Щастието и успехът са две неща, които всеки ден „творим“ наново с Божията помощ. Моята рецепта се състои в това изцяло да се доверим, че всичко е в Неговия контрол и това, което зависи от нас, е да бъдем най-добрата възможна версия на себе си. След това всичко се случва някак естествено.   Евангелски вестник: Имаше ли списък с изисквания, когато се молеше за бъдещия ти съпруг и трябва ли всяка млада дама да има такъв? И все пак, има ли задължителни условия?   Йоана Райчинова: Специалист съм по съставянето на списъци, но точно в този случай не считах за нужно да го правя. Вярвах, че трябва да извървя определен път преди да съм готова да се изкача на следващото ниво, на което вече ръка за ръка да продължа със своя житейски партньор. При всеки този път е различен, изпълнен с конкретни предизвикателства, уроци и поуки. Истината е, че Бог винаги надхвърля очакванията ни и ни направлява към най-доброто за самите нас, стига да съумеем да притихнем, да приглушим егото си и да чуем гласа Му. Така стори и когато ме срещна със съпруга ми. Няма да спра да Му благодаря за него.   Евангелски вестник: Библията нарича жената „помощник на мъжа“. Би ли изтъкнала положителните и отрицателните страни на това определение, ако има отрицателни, разбира се?    Йоана Райчинова: Действителността в нашето семейство е, че колкото аз съм помощник на мъжа си, толкова и той е такъв за мен и децата. Убедена съм, че това е Божията промисъл за всяко едно семейство. Осъзнавам обаче, че не винаги се случва така. Тук е моментът да споделя, че се чувствам безкрайно благословена с мъжа до себе си. И в най-смелите си мечти не съм си представяла толкова добър съпруг за мен и баща за децата ни.     Евангелски вестник: Какво се случва с любовта между съпрузите, когато се появят децата?   Йоана Райчинова: Засилва се, става все по-мощна и по-истинска, ако не позволим на битовите детайли да се превърнат в нещо повече, от това което са, разбира се. Децата имат нужда да стават свидетели на тази любов между родителите си. Тя им дава сигурност. Да, често се случва да не остава достатъчно време на съпрузите да са насаме, но ако успяват да запазят връзката помежду си неприкосновена, рано или късно отново ще намерят това време. А дотогава любовта може да расте и в присъствието на децата. Дори тяхното благоденствие и щастие я подсилва.      Евангелски вестник: Какво е усещането, когато откриваш черти от съпруга ти у твоите деца?   Йоана Райчинова: Вече виждам негови черти и у двете ни деца и е страшно забавно. Усещането е на задоволство, макар и да не ми е най-привлекателна идеята синът ни да скача от високи огради например ☺, но пък се смея със сълзи, когато дъщеря ни неочаквано направи съвсем уместна шега.   Евангелски вестник: Има съвременни млади християни, които оставят децата си сами да избират дали да вярват в Бога или не. Каква е твоята позиция?   Йоана Райчинова: Със съпруга ми се стараем още отрано да показваме на децата си какво означава вярата за нас. Със сигурност не бихме им налагали нещо, но по-скоро няма да спираме да им споделяме истината, в която ние самите сме уверени. Имат правото да изберат сами и искрено се надяваме на най-доброто за тях.   Евангелски вестник:  Днес е Благовещение, празник, който много християнки припознават като свой, за сметка на Международния ден на жената, 8 март. Какво би посъветвала младите съпруги и майки, които са и професионалисти. Как се постига баланс?   Йоана Райчинова: Бих споделила какво работи за мен във вечното търсене на силно желания баланс. А именно, да опознавам себе си максимално добре, за да знам какви са вътрешните ми потребности, по какъв начин се уча най-добре, как да напредвам и как да съм оптимално ефективна. Имайки тези познания, се вземат по-информирани и адекватни решения за съответните етапи от живота ни на тази земя с взор във вечността.    Например аз винаги съм знаела, че не искам да съм само съпруга и майка. Да, това са две много важни направления в житейския ми път и винаги са били с приоритет, но и това да се развивам професионално - не остава назад в класацията. В момента съм в процес на частична преквалификация и признавам, че предизвикателството е голямо за мен, а още повече за съпруга и децата ми, на които им се налага да получават малко по-малко от присъствието и вниманието ми отколкото досега. Но сме взели това решение заедно, знаейки че е за кратко и че дългосрочният ефект ще бъде възнаграждаващ за всички ни. Благодарна съм на Бога, че до себе си имам съпруг, който ме подкрепя и ми помага в това мое решение да се развивам и да бъда все по-щастлива с професионалното си израстване. Благодарна съм и че имам майка, която също допринася много и жертва от личното си време, за да мога аз да вървя напред. Честит празник, мамо! Благодаря ти!  

Чудо след торнадо в Кентъки

20 March 2019 07:00

През изминалата седмица силно торнадо връхлита град Падука, в американския щат Кентъки. Стихията помита няколко сгради, в това число и баптистката църква "Сион". Жителите на града трябвало да се скрият в убежища и мазета, за да избегнат бедствието, което се разразило на територия, обхващаща няколко десетки километра. Покривът на църква "Сион" бил отнесен. Разрушени били и всички стаи, освен една. В нея се събрали 40 деца от предучилищна възраст заедно с техните учители и възпитатели. Докато траело бедствието децата заедно с техните учители пеели песните "Исус ме обича" и "Държи Бог целия свят в Свойта длан". Нито едно от децата и учителите не е пострадал. Жителите на града определят това избавление като чудо от Бога и милост към вярващите от църквата, и специално към родителите на децата, които са се намирали в сградата. Когато торнадото се разразило директорът на училището Мишел Ръшинг наредила на всички да се съберат в най-вътрешната стая от сградата и да прекарат времето в молитви и хваление.  Според информация на West Kentucky Star жителите на града са обединили своите усилия, за да съберат средства за възстановяване на църковната сграда. Те са готови и да участват в ремонта с доброволен труд. Според шерифа на Падука, Мат Картър "Милостивата ръка на Всемогъщия Бог е била над жителите на града, така че въпреки че има няколко разрушени сгради и материални щети, никой не е пострадал. Бог по чуден начин е избавил децата, намиращи се разрушената църква." По време на бествието 5 300 жители на града са останали без електричество, а няколко от пътищата са били затворени заради повалени електрически стълбове и скъсани жици. Шериф Картът заключава, че ако не е било чудото на Божията милост, градът щеше да е в траур след страшна трагедия. Всички жители са благодарни на Бога, че са се разминали само с разрушени сгради и един човек, който е леко пострадал. Източник: CBN News Превод: Петя Зарева

Лидер на Ислямска държава с пророческо видение

18 March 2019 07:00

Ислямска държава е известна с така наречените "принцове", които притежават изключителен авторитет и последователите на организацията ги слушат безпрекословно, изпълняват заповедите им и са готови да умрат за тях. Един от тях, който условно ще наречем Мохамед, бил изключително посветен на каузата да обучава ислямски ектремисти на учението на исляма, преподавайки Корана и пропагандирайки омраза срещу християните и евреите, призовавайки към джихад и тероризъм. В един момент той попаднал на излъчванията на християнския сателитен телевизионен канал KINGDOM SAT, който от 2009 година има 24-часови предавания, специално за Близкия Изток и Северна Африка. Мохамед попаднал на предаване, водено от мъж, който ще наречем Петър. Петър проповядвал Благата вест за Христос и говорел за спасението, извършено от Него на кръста. Мохамед бил толкова разгневен, че решил да се свърже с Петър, да го покани на среща, като планирал да го убие. Обадил му се по телефона и го поканил на кафе. Петър, воден от Божия Дух, усетил намеренията на Мохамед, но докато се молел дали да отиде на срещата, Господ му дал мир, че няма да допусне да пострада. Срещата наистина се осъществила в едно кафене. Мохамед се бил приготвил с голям нож и възнамерявал да намушка Петър в подходящия момент. Петър му говорил за любовта на Христос и за истинността на Библията, заявявайки, че Богът на християните е различен от Аллах, защото е Бог на любовта и жертвата. Мохамед се изпълнил с гняв, но когато посегнал към ножа, се вцепенил и не успял да предприеме нищо, с което да навреди на Петър. След като се разделили, същата нощ Мохамед получил видение, в което Петър му подавал запечатано писмо. От писмото се стичала кръв, но тя имала красив аромат, подобно на парфюм. В момента, в който се събудил, Мохамед бил страшно изплашен и знаел, че трябва отново да намери Петър, за да го попита как да се спаси. Когато му се обадил отново, Петър му обяснил, че Христос му изпраща послание и очаква от него да се покае и да остави греховния си живот, като предаде всичко на Исус. Изобличен от Божия Дух, Мохамед признал на Петър какви били истинските му намерения при първата им среща, но Петър спокойно отговорил, че Господ му е открил това предварително. Самият Петър бил изненадан на свой ред, когато научил, кой в действителност е Мохамед и каква е ролята му в Ислямска държава. След като се помолили заедно Мохамед се покаял искрено, скъсал с престълния живот, воден от омраза и днес е искрен последовател на Христос. В дома си той всяка седмица провежда библейски уроци с трима сирийци, на които пояснява истината за Христос, който е преобразил коренно живота му. За последните 10 години, служението на християнския сателитен канал KINGDOM SAT е помогнало на стотици мюсюлмани да познаят Бога на Библията и да получат спасение, вечен живот и надежда в Христос. Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева  

Ан Греъм за борбата с рака

13 March 2019 07:00

Дъщерята на Били Греъм, Ан Греъм Лоц, която неотдавна засвидетелства вярата си относно нейната борба с рака, вчера е споделила следната информация относно онова, което ѝ предстои. Тя пише: "Вашите молитви ми помогнаха да издържа операцията, както и да премина през седемте етапа на химиотерапия, която продължи шест месеца. Слава на Бога! Аз съм в края на битката с рака! Дори и когато страдах жестоко от страничните ефекти на химиотерапията, в сърцето си имах дълбок мир, непрекъсната радост и съм в голямо очакване за благословенията, които предстои да дойдат в живота ми. Благодаря ви! Предстои ми един месец на радиотерапия, който ще започне в края на месец март. Лекарите ще продължат и с вливанията чак до октомври, за да са сигурни, че ракът няма да се завърне. Както много от вас знаят, ракът е коварна болест. Ако Бог ви подбужда да се молите за мен, ще ви бъда много признателна за подкрепата, от която имам нужда. Благодаря на моя Бог винаги, когато мисля за вас. Във всяка моя молитва за всички вас, винаги се моля с радост, защото зная, че сме едно в Христос и посредством нашата вяра в евангелието (Фил. 1:3-5)." Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева