Християнство

28 януари 2019 07:00

Лицата на депресията

Самоубийството е втора водеща причина за смъртност сред хората на възраст 10-34 години и трета - за възраст 35-54 години. Тези числа непрекъснато нарастват. Процентът на самоубийствата се е увеличил с 30% от 1999 година. В действителност, в 2016 годи...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Език свещен...

21 February 2019 07:00

Майчиният език. Звучи топло и те приласкава като в нежна прегръдка. Не усещаш заплаха, няма угроза. Сякаш те закриля и в него ще намираш неизменна подкрепа, винаги. Защото е майчин. Роден. Свой. Този, на който звънти навред край теб реч омайна, сладка. Помолете случайно срещнати минувачи да довършат фразата „майчин …“ и мигновено ще дойде отговорът „майчин език“.   При споменаването на думата „майчин“ някои ще си спомнят също и стиха „тука майчина милувка сетих най-напред“. Други ще си представят „майчината сълза“, отронена от обич и мъка за сакатото лястовиче. Мислим за майчината любов, майчината грижа, майчиния съвет. Много неща получаваме още от раждането си, но като че ли езикът е този, който придобиваме даже и ако от другото бъдем лишени.   В наши дни по лицето на земята се чува реч на повече на 6000 езика. Според статистиката 96% от тях представляват средство за общуване на малки групи хора, а повече от половината от съществуващите близо 7000 езика са застрашени от изчезване, когато отминат и последните поколения, носители на тези редки езици. В знак на почит към безценното богатство от езиково многообразие и приноса му към световното културно наследство, както и с цел да поощри усилията за неговото опазване и съхранение, през ноември 1999 година ЮНЕСКО решава да обяви 21 февруари за Международен ден на майчиния език. Датата не е случайна. На този ден през 1952 година в Дака, столицата на днешен Бангладеш, студенти губят живота си по време на протест, опитвайки се да защитят своя роден бенгалски език, като искат той да бъде признат за официален в страната. За да се помни подвига на тези будни дръзки младежи, днес в различни държави има официални чествания и празнични събития, чрез които се изразява уважение към родния език, както и към всеки друг език - роден за някой друг.   Идентичността на човек винаги е обвързана с майчиния му език. Това е езикът, който научаваме първи, който владеем най-добре, на който говорим с най-естествена лекота. В съвременния свят на интеркултурна многоцветност мнозина учим с готовност и желание чужди езици, защото искаме да достигнем до другия и да го разбираме по-добре. Всеки истински мисионер, посветил се на каузата да занесе евангелието на хора, които все още не познават Христос, започва с това да научи езика им. Да преведе Божието Слово чрез слова понятни и ясни за слушателите и читателите.   В началото наистина е Словото! Във всяко начало! Както е писано, „чрез Него бе създадено всичко и без Него не е станало нищо от онова, което е станало“ (Йоан 1:3). Автор на всеки един от тези хиляди езици е Бог. Не е ли изумително, че можем да общуваме с Него без преводач? Той няма нужда от посредник и не се затруднява да разбере смисъла на думите ни. Молитвите ни стигат до сърцето Му безпрепятствено. Без значение на какъв език ги произнасяме, колко сме красноречиви или пък сме дотолкова съкрушени, че само душата ни безмълвно вика към Създателя в копнеж да бъде чута и помилвана.    Нека и днес, когато си припомняме милостите Божии, да не пропуснем да споменем дара на майчиния език, чрез който можем да славословим нашия Господ. Умението да говорим и разбираме чужди езици също е благословение от Него, дадено ни не за да се възгордяваме, а да служим на другите с любов. Тази любов, без която сме нищо, дори и до съвършенство да владеем всички човешки и ангелски езици.  

Приемането - въпрос на избор

19 February 2019 07:00

Ако хората със специални нужди бяха преброени, те щяха да представляват третата по численост страна в света, след Китай и Индия. Те заслужават да се борим за техните права, за да променим реалността и впоследствие - целия свят. Думата "приемане" означава да се съгласиш да получиш нещо, което ти е предложено; процес или факт на осъзнаване, че си адекватен и стойностен; съгласие с нечия идея или обяснение; готовност да толерираш някоя трудна ситуация. Очевидно думата "приемам" има няколко значения и може да означава различни неща за различните хора. Когато думата се отнася до деца и младежи, които имат специални нужди, тя може да бъде тълкувана комплексно или строго индивидуално. Да се съгласиш да приемеш нещо, което ти е предложеno. Когато някой стане родител на дете със специални нужди, тогава целият му свят се преобръща и повече нищо не може да бъде същото, каквото е било преди. Нашият син се роди с аутизъм, а след години към диагнозата се добави и епилепсия и тревожност, което още повече усложни картината. Дали това ни накара да го обичаме по-малко? Дали ни принуди да го изоставим? Разбира се, че не! Любовта ни стана още по-силна. Знаехме, че трябва да бъдем до него, за да снабдяваме нуждите му. Трябваше да приемем факта,  че имаме дете със специални нужди и да се адаптираме към ситуацията, според неговите необходимости. Полагаме всяко старание да се справяме по най-добрия начин, въпреки тежките новини покрай неговата диагноза. Процес или факт на осъзнаване, че си адекватен и стойностен. Една от най-големите потребности на хората със специални нужди и техните семейства, е да бъдат приемани като всички останали, на равни начала с другите деца, младежи и семейства. Това до голяма степен определя дали техният живот ще бъде адекватен и стойностен. Реалността може да бъде много жестока, когато деца със специални нужди не получават равен достъп до образование или академични институции, към които се стремят, заради техните специфики. Това е равнозначно на отхвърляне и неразбиране, и предизвиква болка и огорчение. Нашият син е толкова стойностен и адекватен за нас, въпреки специалните му нужди и никога не бихме го разглеждали по различен начин, а винаги ще се борим за правата му да живее в един по-добър свят. Съгласяване с убеждение в дадена идея или обяснение. Вярвам, че както в свтеа, така и в църквата отношението към хората със специални нужди се променя, макар и бавно. Иска ми се да смятам, че нещата се променят в посока към добро и хората постепенно узряват за идеята, че трябва да приемат децата и младежите със специални нужди като "равни". Съзнавам, че предизвикателството е огромно. Исус даде Велико поръчение: "Идете и правете ученици измежду всичките народи..." (Матей 28:18). Ако приемем, че хората със специални нужди, са третата по численос нация в света, нека да включим и тях в нашата мисия с поръчението на Исус. Нека да отидем при тях, да им показваме любов и да им разкажем Благата вест. Нека им подарим надежда и нека внесем промяна в този свят. Готовност да се справяш в трудна ситуация. Имаме избор да приемем дадена ситуация, макар и да е трудна, или да решим да не я приемем, а да желаем да я променим. Не бих се съгласил с църква, която не би приела деца със специални нужди. Не бих се съгласил с църква, която смята, че сградите и нещата са по-важни от хората. Исус беше най-любящата Личност, живяла някога. Той не изключи никого, точно обратното - прие абсолютно всички с обич. Днес Той прави същото чрез онези, които се наричат Негови ученици. Думата "приемане" може да има много значения, но в крайна сметка тя се свежда до едно нещо, а то е - любовта и примера на Христос, който очаква да Го следваме с усърдие и заради Него Самия. Приемането е избор... Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

Депресията ускорява стареенето

18 February 2019 10:40

Разработиха нов метод за сканиране на мозъка

„Все добре е за мен“ - вяра при всички обстоятелства

13 February 2019 07:00

Когато днешните музиканти решат да направят старите, класически химни с ново звучене, понякога нещо се губи. Някои неща просто не трябва да се променят. Bethel music направиха „It is well with my soul“ (Все добре е за мен) с нов аранжимент и „новата“ песен стана също толкова мощна, колкото стария химн. Тази песен стана толкова силен химн за мен, че я пея и „изповядвам“ за всяка една ситуация в моя живот.   Изповядвай истината върху обстоятелствата в твоя живот. Исус казва: „Уверявам ви и най-тържествено ви казвам, че, който и да е каже на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето!“ и не се усъмни в сърцето си (в Божията безгранична мощ), но вярва, че това, което казва, ще се получи, ще стане (според Божията воля за него). Марк 11:23   В Йоан 11 глава Исус говори, произнася живот там, където има смърт.  Често мисля за историята с Лазар. Вече бяха казали на Исус, че Лазар е много болен. И Библията ни казва, че „като чу това, Исус остана на това място още два дни“. Много съм мислил върху това. Исус можеше да се върне веднага и да го излекува, но Той не го направи.    Исус каза на Своите ученици: „Лазар заспа, но Аз отивам, за да го събудя“. Когато Исус отиде на гроба на Лазар, той беше мъртъв от четири дена. Можете ли да си представите какво са преживели и как са се чувствали сестрите на Лазар през тези четири дни?  Бяха казали на Исус, че Лазар е болен и въпреки това Той не дойде да го излекува. Колко често си мислим, че Бог не ни чува, когато викаме към Него?!   Лазар беше един от най-скъпите приятели на Исус. Сигурен съм, че Марта и Мария са си мислели, че, като кажат на Исус, че Лазар е болен и Той веднага ще дойде и ще го излекува. Даже Му казаха: „Господи, ако беше тук, брат ни нямаше да умре!“ Но точно това е най-страхотното при Бог – Той работи по мистериозен начин. Той има Свое време и то в съвършено. Не го виждаме с естествените си очи, но нещата започват да се случват в духа, когато Исус каза: „Лазар заспа.“ Всъщност, Лазар не беше заспал. Лазар беше мъртъв. И Исус изговори ЖИВОТ върху тялото на Лазар в онзи момент.    Исус им даде важен урок тогава. Той каза: „Аз Съм Възкресението и Живота. Който вярва в (придържа се към, полага доверието си, разчита) Мен (като Спасител), ще живее дори и да умре; и всеки, който живее и вярва в Мен като Спасител, няма да умре.“ След като Исус изрече това, погледна към небето и каза: „Татко, благодаря Ти, че Ме слушаш!“ Исус отново говори с вяра. Когато говориш с вяра върху обстоятелствата в твоя живот, Бог теслуша и твоята вяра ще бъде възнаграден. Много е интересно, че Той не се молѝ. Той ГОВОРИ.  „Смърт и живот лежат на езика...“ – Притчи 18:21   Говорѝ живот: Когато си болен - изповядвай, че си здрав в Христовите рани. Когато страдаш - изповядвай, че в Христос си утешен. Когато някой те е проклел - изповядвай, че си благословен. Когато си съкрушен - изповядвай, че Христос те прави цял. Когато се чувстваш изгубен - изповядвай, че в Христос „си намерен“. Когато си уплашен - изповядвай, че в Христос си смел. Където има смърт - изповядвай, че в Христос имаш живот. Когато Исус умря на кръста за нас, Той прогласи победа над смъртта. Неговата воля за нас е цялостност, здраве и живот. Говори тези неща върху себе си в твоя живот. Време е да благодарим на Бог, че ни слуша, когато говорим с вяра и че обстоятелствата в нашия живот са победени.    Източник: GOD.TV Превод: Люба Канелова

В търсене на сродната душа

13 February 2019 07:00

Бог ни е създал като социални същества, с желание за дълбока интимна връзка. Ние сме сътворени, за да бъдем обичани и да обичаме. Бог не създава тази нужда в нас, за да ни остави само да копнеем за обич. Той има начин да посрещне тази нужда. Има един известен израз "сродни души". Това е твоят "сърдечен приятел", на когото доверяваш всичко и връзката ви нищо не може да разбие. Приятелството удовлетворява копнежите на човешкото сърце, но съществува копнеж в нас, който никога не може да бъде напълно задоволен от един човек.   Това е копнеж, който само създателят Бог може да запълни. Той е нашата истинска сродна душа, и именно нашата дълбока интимна връзка с Него, ще ни даде любовта, от която се нуждаем, за да живеем живота в цялата му пълнота и да благоуспяваме. Именно Божията любов е тази, която допълва несъвършенствата у двама души, които изпитват чувства на обич и искат да свържат живота си завинаги.   Ето някои препоръки към онези, които не са намерили своите "сродни души", а ги търсят и искат да са покорни на Бога в своя избор. Молете се. Християните се молят за всякакви дребни неща, колко повече е нужно да принасяме молитви за най-важното решение в живота си. Не предприемайте каквато и да е връзка с човек от противоположния пол, ако не сте се молили за това. Внимавайте с очакванията. Когато общувате в интернет, много лесно може да се увлечете и да пламнат чувства, които може да се окажат само временни, а не дълбоки. Изпитвайте всяко нещо, казано от човека отсреща и не забравяйте вие самите да бъдете искрени в онова, което споделяте. Внимавайте с изискванията. Младите хора обикновено пристъпват към връзка с определени "изисквания" за своята сродна душа, която трябва да притежава определени качества или да изглежда по определен начин. Не забравяйте, че вие самите не сте съвършени, и че не външният вид, а вътрешната чистота и духовен характер са тези, които имат значение. Винаги казвайте истината за себе си. Обикновено млади хора, които са увлечени по външния вид на човека отсреща, са склонни да преувеличават истината за себе си или да я скриват. Ако се стремите към "истинска любов", как очаквате да я намерите, ако вие самите прикривате истината за себе си. В крайна сметка тя ще излезе наяве, затова е най-добре вие самите да я споделите. Бъдете мъдри. Не крийте чувствата и намеренията си. Нека вашите родители, приятели, църковните служители, които бдят за душите ви, да знаят с кого общувате и какви са вашите планове. Те винаги ще ви посъветват за ваше добро и честно ще ви кажат мнението си за човека, когото сте избрали. Пазете се! Чистотата, за която Библията предупреждава, продължава да бъде изискване за децата на Бога, независимо в кой век живеем. Принципите на Бога и Неговите очаквания не са се променили. Той очаква да сме свети като Него, защото всеки грях, свръзан с тялото, може да има жестоки последици, които касаят не само нас самите, но и поколенията след нас. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева  

Само 20% от българите с депресия са получили помощ

10 February 2019 16:45

Само 20% от българите, страдащи от депресия, тревожност и психични разстройства, са получили адекватна помощ. 14.5% от населението в България страда точно от тези най-чести психични разстройства - тревожност, депресия, състоянията, предизвикани от употребата на алкохол и наркотици. Данните бяха представени от д-р Захари Зарков, началник на отдел "Психично здраве", на семинар посветен на изворите и измеренията на психиатричната стигма, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Най-често помощта е търсена от общопрактикуващите лекари, десет пъти по-малко са потърсилите психиатрите за помощ, съобщава news.bg. Като причини за честите психични разстройва д-р Зарков посочи генетични фактори и телесно заболяване, като допълни, че никога факторът не е само един. Да се сведе до минимум информацията за самоубийствата, посъветва от своя страна д-р Владимир Наков от отдел "Психично здраве" към НЦОЗА. По думите му медиите трябва да бъдат много внимателни при отразяването на самоубийствата, тъй като определено съдържание на текст, може да увеличи риска от посягане на собствения живот. Според Наков медиите трябва информират за самоубийствата без сензация, да минимизират известността и да се избягва описването им като епидемия. Специалистът препоръчва още да се ограничават фактите до тези, които аудиторията трябва да знае. При жените се наблюдават най-високите нива на повлияване и опити за самоубийство след медийно отразяване, но най-раними и изложени на риск са юношите. Според специалиста сериозно влияние върху другите оказва и самоубийството на известна личност. Наков посочи, че в сравнение с предишни години самоубийствата в световен мащаб значително намаляват - с поне 200 000 души. Общият брой на регистрираните самоубийствени действия в България е около 3000 годишно, а около 600 умират от самоубийства всяка година. Той обясни, че психичните разстройства, особено депресиите и злоупотребата с алкохол и наркотици, както и болестта шизофрения, са основният рисков фактор за самоубийството в Европа и България. Д-р Наков отбеляза принципите за превенция от самоубийства, в които се включват ранното откриване на депресията и лечение, проследяване и подкрепа, намаления достъп до възможности за извършване на акта, медийното отразяване и др. По думите му има някои основни правила, които не бива да се пропускат при отразяване на самоубийство. Сред тях са използването на думата "успешно" за самоубийство, която трябва бъде заменена с "завършено" самоубийство или "умрял от самоубийство. Доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, пък открехна вратата на историята на психиатричната стигма. Той подчерта, че тя представлява защитна реакция заради страха от непознатото. През Ренесанса се смятало, че щом лудият тежи на обществото, той трябва бъде наказван с труд. През модерната епоха лудият вече се е превърнал в болен, а след това се превръща в клиент. Според Хинков пациентът трябвало да бъде търпелив по презумпция. Той обясни, че в психиатричните болници през модерната епоха има строга йерархия, според която има сериозна разлика между доктор и болен.

Духовният характер и дисциплината

05 February 2019 07:00

Когато стане дума за нечий недостатък един приятел философски отбелязва: „Такъв му е характерът“ или „Такъв ѝ е характерът“. Мнозина трудно съжителстват един с друг, поради „несходство в характерите”.  Всички ние имаме „характери”, „носим си характерите”. Всъщност сме „определени характери”! Някой беше казал за семейните: „Ние се влюбваме в „личност”, а всъщност живеем с „характер”. В същото време, все по-често чуваме следните определения за настоящето: „Живеем в безхарактерно време, време на душевна мекушавост и липса на достойнство в характера“.   В Библията на два пъти се споменава думата „характер”, като и в двата случая става дума за хора, които са избрани за определено служение, като основното изискване е, да са с „одобрен от всички характер” (Деяния 6:3; 12:2) Какво представлява характерът?   В книгите по психология ще намерите следното определение: „Характерът е система от относително постоянни мотивиращи и други черти, които са изразени по специфичен начин в действието на индивида свързвайки го с другите и реагирайки им. Характерът представлява нещо като посредник между вътрешния свят (душата) на личността и външния свят (обществото).“   Ако опростим това определение за нас християните: „Характерът е външно отражение на вътрешно отношение. Истинският характер е вътрешна реакция, вследствие на връзката ни с Бога, към онова, което ни се случва.“ Всъщност „човек не се ражда с характер”, а има вроден темперамент. Характерът е нещо, което се изгражда и формира, променя и реформира през целия ни живот. В изграждането на характера играе роля темпераментът, но основното е вътрешната система на ценности и морал, която е базирана на душевната връзка на човека с Бога.    Ако трябва да напишете качества на характера, от които искате да имате повече в себе си, които искате да виждате в децата си, какво бихте записали?Една християнска общност си направила труда да направи изследване, въпросник, точно с този въпрос: За голяма изненада на учените, на едно от първите места, хората споделят: „Искам да съм по-дисциплиниран в живота си, да съм по-подреден.“ Аз самият бих поставил „дисциплината”, като едно от основните качества, от които искам да имам повече у себе си.   Много често се плашим от думата „дисциплина“. Не обичаме дисциплината, не ни се иска да живеем в граници, особено, когато някой друг ни ги поставя. Често ние се чувстваме слаби и сме загубили вяра във възможностите си да бъдем дисциплинирани в най-важните области на живота си. Причината е, че сме загубили повечето битки със себе си, когато е трябвало да покажем устойчивост по отношение на дисциплината.    Дисциплина е да вършиш онова, което трябва, за да може да правиш това, което искаш. Дисциплината е вършене на нещо, което ТРЯБВА да се прави. Дисциплината е отразяване на естеството на Бога, който притежава перфектен характер. Ако се стремим да бъдем по-близо до този идеал, би трябвало да търсим Неговата воля и да вършим това, което е правилно, което е необходимо, и което ТРЯБВА да бъде вършено.    Какво да кажем за втората част на определението: „това, което искам да върша“? Нима ако върша, това, което ТРЯБВА да върша, ще мога да върша онова, което НА МЕН ми се иска да върша? Какво означава това? Когато ние преклоним колене пред Христос, Той влиза в живота ни. Той работи отвътре-навън. И когато това стане, човек разбира, че неговите желания и Божиите желания се свързват. Тогава нашите желания стават същите като желанията на Бога. И постепенно, това, което трябва да бъде вършено и онова, което искаме да вършим, стават едно и също нещо.    Нека да споменем и определението за „успеха”. Ако живеем по Божията воля, жънем безспорен успех. Успешните в духовно отношение хора са онези, чийто успех ще бъде потвърден, непреходен и вечен. Искаш ли да успееш? Живей по Божията воля! Ако искаме да бъдем хора, които живеят по Божията воля, трябва особено да наблегнем на дисциплината. Като се замисли човек за неуспеха, често това преживяване е свързано с извинения и оправдания.   Какво казваме обикновено: В България никой не може да си намери добра работа. Ако живеех в Америка, щеше да е  съвсем друго. В училище ни дават много домашни, затова не мога да се справя. Колите ги правят страшно калпави, а улиците са дупка до дупка. Къде са онези качествени коли от 60-те години? Днес хората се отчуждиха – не можеш да си намериш добри приятели. Зъболекарите са много скъпи, никой не може да си ги позволи. Не знам какво съдържат храните в супермаркетите, но съм заприличал на буренце. Шефът ми е отвратителен, от никого не е доволен, пък и не ми плащат добре и без това. За какво да работи човек? А не би ли трябвало да си признаем: Не си свърших работата, защото се отплеснах във Фейсбук и защото нямам добра дисциплина в определяне на приоритетите. Не се подготвих за изпита, защото ме мързи да уча. Колата ми се счупи, защото предната гума продължи да трака 6 месеца, преди да ѝ обърна внимание. Нямам приятели, защото не ми се чисти след тях, ако ги каня на гости. Напълнял съм, защото не ми се правят упражнения и защото не се храня здравословно.  Зъбите ми са в окаяно състояние, защото ме мързи или ме е страх да отида на зъболекар. Изгониха ме от работа, защото закъснявам често и просто не обичам да изпипвам нещата до край. Работя „през пръсти“. Нямам пари, защото не ми се работи тази работа, а търся по-доходна, с по-малко усилия и по възможност с работно време 10.00 до 17.00 часа, защото обичам да си поспивам. В своята книга „Тържеството на дисциплината“ Ричард Фостър коментира очакването на „успех без усилия”, както и „внезапните и безусловни постижения”. Той го описва като „основен духовен проблем на съвремието”. В същото време успехът в духовния и личния живот на практика започва и свършва с тази дума, с това качество, което трябва да развием и да притежаваме – ДИСЦИПЛИНА. Нужно е да вършиш това, което трябва да бъде правено, за да можеш да правиш онова, което ти се иска да правиш. В своята книга „Пътят, по който най-малко хора пътуват” авторът М.С. Пек казва следното: „Дисциплината е отложено удовлетворение или търпеливо изчакано удовлетворение, удоволствие, възнаграждение. Да издържиш на тежката и неприятна понякога работна седмица, за да получиш заплатата си.“   На практика това означава:  Да се тормозиш с часове над задачите и уроците, за да получиш възнаграждението – отличната оценка, и в перспектива уважение и по-добра работа един ден. Да се потиш на тренажора във фитнес залата или в парка, докато тичаш, за да получиш здраве и външен вид, от който да не е те е срам. Да спестяваш по малко за дълго време, за да имаш достатъчно, когато ти потрябват. Да си готов да пожертваш егото си, за да е успешно дадено служение. Да си готов да се пожертваш, за да видиш резултати за Царството. Ние живеем във време на бързи кредити и нес кафе. Това се просмуква в характера ни и често в душата ни. Дисциплината се е превърнала едва ли не в неприлична дума. Много е странно, че завиждаме на успелите спортисти, учени, лекари, музиканти, без да се замисляме за часовете, седмиците, месеците, годините ТРУД и усилни упражнения, изследване, овладяване на умения, робски усилия и лишения от много временни удоволствия. Временните удоволствия са били хиляди пъти по-приятни  във всеки даден момент, но те са ги пренебрегнали, за да стигнат там, където ги виждаме днес.   Това е дисциплината - отложеното удовлетворение или задоволство. Как да бъда дисциплиниран? Може ли всеки един от нас да бъде дисциплиниран? Възможно ли е човек да развие това качество на характера, което идва директно от същината на Бога? Нашето изучаване ще е базирано на примери от Библията. На „характери” от Библията. В следващата статия ще предложа на нашето внимание един такъв „характер”.   Очаквайте продължение!   Снимка: Деница Папратилова Модел на снимката: Анна Маргарита Опренова и нейната цигулка, Brimingham Consevatoire, UK

Как да преборим греха на безпокойството?

04 February 2019 07:00

"Не се притеснявайте!" Основен израз, който чуваме навсякъде днес. Тези от нас, които са по-склонни към безпокойство, бързо започват да се притесняват, и това е видно от поведението им. Едва ли има човек, който да не знае какво е усещането. Всеки се притеснява за нещо. Някои не спят по цели нощи заради проблеми, които не могат да решат. Други „изпускат парата“, когато са твърде претоварени и всяко малко нещо започва да им се струва непреодолимо. Притеснението се проявява по най-различни начини: губите търпение бързо или губите чувството си за съпричастност към другите.    Дали това притеснение не е причинено от факта, че не изпълняваме наставленията на Христос „да търсим първо Неговото царство“? Ако отделяхме повече време, за да общуваме с Исус и Неговото слово, дали тогава щяхме да престанем да се притесняваме?! Ако мислех само за Божието царство, тогава тревогата нямаше да е проблем. Разбира се, тези, които търсят Божието царство над всички останали неща, не се грижат за прозаични неща, като храна, напитки и дрехи (както казва Исус в Проповедта на планината). И да, да търсим царството на Бога е първата стъпка в борбата с надигащото се в сърцето ни безпокойство.   Но ние ще търсим първо Царството едва след като сме били потърсени от Царя на царете. Основната причина за безпокойството не се свежда толкова до неправилни приоритети. Тя по-скоро е свързана с  нашата вяра, която е поставена на грешна основа. Това означава, че не сме успели да  разберем правилно Евангелието на Бога, който е достоен за нашето доверие. Така че ние обикновено се тревожим, когато нашата връзка с Бога е отслабена и времето ни, прекарвано с Него е намаляло. Тогава моите проблеми започват да ми се струват непосилни. Тревожа се, защото виждането ми за Бога се е изкривило. Проблемът бива решен, когато виждането ми за Бога стане отново нормално чрез общуване с Него и словото Му.    „Вижте небесните птици!“ каза Исус. „Бог им дава храна, макар те да не работят и не печелят нищо“. Това не е едно просто сравнение, нито пък Христос иска да ни приравни с животните. Идеята е да ни покаже, че ние сме „венецът на творението“ и колко повече Бог ще се погрижи за нас. Този пример е същността на Евангелието. Бог дава незаслужена милост на врабчетата. Той благославя птиците, без да имат някакви заслуги. Божията благодат и милост са подарени на нас, човеците. Всичко, което имаме, идва от Божията ръка. Спасението принадлежи на Господ. И мощният Бог, който ни спаси, е любящият Отец, който се грижи за нас всяка минута.   Когато разсъждаваме върху Евангелието на нашия безценен Спасител, който дава всичко от себе си за недостойни грешници като нас, тогава можем да бъдем уверени, че нашата ценност в Божиите очи не се променя в зависимост от нашите постижения. Нашата стойност не се измерва с това, което правим за Бог, но с това, което Бог е направил за нас.   Това е Бог Отец, който изпрати Единствения Си Син на кръста, без да заслужаваме.   Това е Бог Син, който доброволно взе плът, живя сред хората и умря на наше място.   Това е Бог Дух, който подтиква сърцата ни, за да се завърнем към скъпоценното общение с нашия Създател.   Именно тези скъпоценни действия на Бога ни придават ценност. В тези трудни времена ние, народът на Божието царство трябва да си припомним къде е нашето истинско гражданство и каква е нашата истинска идентичност. Безпокойството се поражда в сърцата ни, когато забравяме Евангелието на Божията благодат към нас, грешните хора, които не заслужаваме Божията милост. Неразбирането на Евангелието е това, което ни кара да отклоним погледа си от Божието царство и да забравим кои сме в Христос.   Ние сме съединени с Христос, ние сме част от скъпоценното семейство на Царя на царете и нищо не трябва да ни тревожи.   Източник: Charisma News Превод: Петя Зарева

Молитви за нашите деца

29 January 2019 07:00

Наследството, което Господ ни е дал, е награда от Него. Децата са огромно благословение, привилегия и невероятна отговорност. Когато Господ ни надари с тях, Той очаква от нас да ги възпитаваме с мисъл за Него. Родителите християни разполагат с най-универсалното ръководство за възпитание и това е Божието Слово. В него откриваме съвети и наставления, които касаят всички семейни взаимоотношения, а връзката между родители и деца е основна. Предвид истината, че ние разполагаме с привилегията да възпитаваме нашите деца до известно време, след което те поемат по своя път, добре е да използваме този период пълноценно, като вложим всичко от себе си.    Най-доброто, което можем да направим за тях, е да ги научим да обичат Бога и Неговото слово, Библията. Тъй като това е духовна война без почивен ден, няма да успеем без молитва. По-долу ви предлагаме няколко основни молитви, които всеки ден да принасяме за нашите деца, независимо дали са малки или големи. Можем да се молим, дори и преди Бог да ни е благословил с отговорността на родителството, с благодарност и вяра, че Той ни слуша.         1. Да изберат да следват Христос. Лично познавам християни, които са толкова толерантни и повлияни от съвременното постмодерно мислене, че са решили да оставят детето им само да избере дали да вярва в Бога или не. Те изхождат от позицията, че детето е личност, която има свои собствени дадености и свободна воля. Точно в тази връзка обаче Библията съветва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то не ще се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6). Когато се молим детето ни да избере да следва Христос, ние сме спокойни, че това негово най-важно решение ще определи успеха и на всички останали негови избори.       2. Да имат чисти мисли. Един от централните стихове в Божието Слово намираме в Притчи 4:23: „Повече от всичко пази сърцето си, защото в него са изворите на живота.“ Пророк Еремия предупреждава, че „Човешкото сърце е измамливо повече от всичко и е страшно болно...“ Чистите мисли са възможни, ако Господ владее в сърцата на нашите деца, но и дори и тогава, те ще бъдат непрекъснато атакувани от мисловните крепости на княза на този свят. Затова молитвите на родителите и прародителите са особено силно оръжие, така че мислите на нашите деца да бъдат чисти.       3. Да избират приятелите си мъдро. Книгата Притчи 17:17 ни съветва: „Приятел обича всякога и е като брат във време на нужда.“ Приятелите са богатство, което имаме привилегията да изберем сами, докато семейството е даденост. Приятелствата са средство за взаимно обогатяване. Нека да се молим децата ни да избират приятелите си мъдро, така че да в тяхно лице да имат благочестиви съветници.             4. Да имат смелостта да вършат правилните неща. Този свят предлага най-различни изкушения. Всеки млад човек и юноша всекидневно е изправен пред предизвикателството дали да отстоява библейските принципи, или да бъде като всички останали. Нашите молитви на застъпване са нашето оръжие. Можем да се ръководим от библейския стих: „Как ще опази младежът пътя си, като му дава внимание според Божието слово“ (Псалм 119:18).             5. Да си намерят брачен другар, който да е посветен християнин. Библията предупреждава, че неравният хомот носи болка. Когато се молим на Бога да отговори на молитвата ни децата ни да се съберат с християни, тогава можем да се позовем на Неговото обещание, което намираме в 1 Йоан 5:14: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша, и ако знаем, че ни слуша, знаем, че и получаваме онова, което сме поискали от Него.“       6. Да се научат да разходват финансите си по разумен начин. В свят на прекомерна консумация, сме заобиколени от млади хора, които живеят на кредит, докато харчат парите си за ненужни неща. Ако в нашето семейство сме научили децата си кои са важните неща, те ще могат да следват тези принципи и когато се отделят от нас, и създадат свое собствено семейство. Ръководещ стих от Библията в случая е: „Сребролюбието е корен на всички злини“ (1 Тимотей 6:10). Ако научим децата си, че парите са средство за съществуване, а любовта и стремежът към тях е пагубен, тогава и те ще се стараят да ги използват за правилните неща. Молитвата в тази област ще ни помогне да ги възпитаваме, убедени, че ще последват правилния пример.       7. Да променят този свят. Родителите са първите учители в живота на всяко дете. Нека се молим Господ да направи децата ни хора, по Божието сърце, които желаят да вършат волята Му и да живеят за Него, като използват всички свои таланти и дарби за Божието царство и неговото разширяване.    

Психичните заболявания имат своите физически симптоми

28 January 2019 14:06

Някои проучвания показват, че психичното заболяване често може да се прояви като физически симптоми. Депресията може да се прояви като главоболие, тревожност като гастроинтестинални проблеми или посттравматично стресово разстройство като болка в гърба, съобщава „Медикал експрес“. Явлението е особено често срещано сред американците с азиатски произход, показват проучванията. Необходими са повече изследвания, за да се разбере защо, но психолозите предполагат, че това може да е