Християнство

01 февруари 2019 07:00

Християнски рапъри печелят най-големия музикален конкурс в Германия

Братята от групата O’Bros спечелиха тазгодишното състезание за SPH (spa/punk/heardcore) музикални формации, провело се в Германия, като победиха стотици други групи след концерти на живо в няколко немски града.    Твърди се, че то...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Християнско единство преобразява живота на мнозина в Айова, САЩ

09 August 2019 08:00

Двама пастири от град Сийдър Рапидс, Айова, решават да се срещат веднъж седмично, за да се молят заедно. От тази малка искра, пламва огън на насърчение и обич, който бързо избуява и се разпростира. Евангелската коалиция (TGC) съобщава, че въпросните двама пастири, които се събират, за да се молят заедно, са Род Дули, който ръководи Oak Hill Jackson Community Church, състояща се от чернокожи американци и Даниел Уин, оглавяващ църква Cedar Rapids, която се състои от бели американци. Пастирите решават да се срещат редовно и да се молят всяка седмица. След това те започват да си разменят амвоните, докато по време на Великденската служба и двете църкви празнуват на общо богослужение. И двете църкви се съживяват и започват да растат числено. По-късно, през 2017 година п-р Дули обмисля да предложи на п-р Уин да започнат да търсят по-голяма сграда, така че вярващите от двете църкви да се събират заедно. Тогава п-р Уин прави следното предложение:  "Знаеш ли, няма да е зле да обединим църквите си."  По-късно п-р Дули признава, че и той е искал да предложи същото. Това, което е още по-невероятно е, че в един малък град, предимно от бели американци, 98 процента от членовете на двете църкви гласуват в полза на сливането. Според данни на Евангелската коалиция, днес, 18 месеца по-късно, преходът към обединената църква на бели и черни членове е преминал относително гладко. Новата църква, която сега е наречена New City Church расте числено,  защото членовете и на двете бивши църкви искат да допринесат за съживлението на града, в който живеят. И двамата пастири споделят лидерството на църквата и са успели да запазят своите ръководни екипи, без да се налага да освобождават някого от неговата позиция. Повече от 100 нови хора започват да посещават Ню Сити Чърч от януари 2018, когато църквата официално бива открита. "Виждаме живота на хората да се трансформира," казва п-р Уин. Преди няколко седмици се кръстиха девет тийнейджъри от различни етноси. Когато тийнейджърите споделяха своите свидетелства, всички в църквата плачеха от радостно вълнение."  "Вярващите започнаха да свидетелстват на хора, до които не бяха имали достъп преди," споделя п-р Дули. "През първите няколко месеца не беше необичайно възрастни мъже от двете църкви, да идват при нас след богослужението и със сълзи в очите, да казват: "Това, което се случва е толкова велико".  Две църкви, които имат еднаква визия за съживлението на града си, сега помагат на хората да намерят връзката с Исус Христос и работят заедно като едно цяло. "Ние не правим това само заради многообразието, а заради Евангелието и за Бога," споделя п-р Уин пред Евангелската коалиция. Пастирите се надяват, че църквата може да бъде пример за общността на Сидър Рапидс, чиито членове са забелязали как тези забележителни християни се отнасят един към друг. Обединилата се църква се надява примерът им да  "отключи възможности за нас да въздействаме в живота на нашите съграждани, да служим, да насърчаваме и да показваме любов на практика", споделя старейшината Едуин Хунг, който е роден в Хонконг.  "Бог определено се движи, и ние искаме Той да върви пред нас, а ние да Го следваме." Източник: CBN News Превод: Петя Зарева

Неочакван обрат за арестуван уличен проповедник

03 August 2019 08:00

Уличният евангелски проповедник Олуволе Илесанми е получил 2500 британски лири (3 000 евро) обезщетение от британската столична полиция за неправомерно арестуване, за което ви иинформирахме и можете да си припомните тук. На 23 февруари той проповядва пред станция "Саутгейт" на лондонското метро, когато към него се приближават двама полицаи, по сигнал на минувач, който го обвинява в сеене на омраза и критикуване на исляма. Въпреки че Илесанми настоява, че просто изразява своята гледна точка, Библията му е отнета и полицията го арестува. Когато той реагира на действията на полицията, един от полицаите отговаря: „Трябваше да помислите добре, преди да проповядвате“. По-късно проповедникът е освободен без обвинение, след което споделя следното: „Радвам се, че полицията призна, че не е правилно да ме арестува, заради проповядване от Библията. Арестуването ми беше травмиращо преживяване и ме принуди да остана непредвидено далеч от дома ми. Но Бог винаги е с мен”, каза Илесанми пред репортер на Premier Christianity. Той добавя, че „е решен да се върне в Саутгейт и да започне отново да проповядва евангелието“. „Когато дойдох във Великобритания, това беше свободна християнска страна, но сега проповедници като мен са арестувани за това, че говорят истината. Християните и свободата на словото трябва да бъдат защитени, особено от правителството и полицията “, добавя той. Уличният проповедник се надява, че „това признаване на вина от страна на полицията може да одързости повече християни да проповядват открито, а полицията да придобие по-голям поглед върху това какво означава законно да се прогласява Словото Божие по нашите улици“. „Изумен съм и съм толкова благодарен за подкрепата, която получих от хора по целия свят и Християнския правен център“. Над 45 000 души са подписали петиция, призовавайки правителството да защити свободата на словото за проповедници във Великобритания, които не нарушават закона.  „Това не е първият път, когато християнски проповедник на улицата е неправомерно арестуван във Великобритания. Християнските улични проповедници трябва да бъдат свободни да споделят евангелието, дори когато това означава оспорване на вярванията на другите, " се посочва в петицията, внесена в правителството. В нея се пояснява, че „законът правомерно защитава свободата на словото, дори и някои да смятат, че то обижда, шокира или смущава другите.“ „Но твърде често полицейските служители не зачитат тази свобода, или не желаят да я спазват. Това води до смразяващ ефект, а именно, хората все повече не желаят да споделят това, в което вярват, поради страх от арест “, заключава Олуволе. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

Удивително свидетелство на бивш клоун

02 August 2019 08:00

През 1979 година Майка Тереза ​​кани мъж, облечен като клоун в нейните домове за деца. Някои от децата са много болни,  а други са на умиране в Калкута. Майка Тереза кани младия Джеф Бродски с намерение да зарадва децата и успява. Любезният и талантлив клоун, предизвиква усмивки и изключителна радост у страдащите деца.   Младият мъж, който е евреин, но облича костюм на клоун, с грим и голям червен нос на свой ред получава несравним подарък. В него се разгаря желанието да се грижи ​​за бедните. „Това беше първият контакт, който имах с Майка Тереза“, разказва д-р Джеф Бродски. "Тя беше един от моите герои в продължение на много години."   Четиридесет години по-късно Джеф Бродски все още воюва на страната на доброто. Четири години след като се среща с майка Тереза, докато чете Библията, Бродски размишлява върху думите на Исус, изписани с червени букви: „Аз ви казвам тези неща, така че моята радост да бъде във вас и радостта ви да бъде пълна“. В този ден Бродски замисля идеята за служение, насочено към  страдащи деца - или както Исус ги нарича -"онези, най-малките". Така през 1981 година се ражда служението JOY International.   Индия, Китай, Русия, Бангладеш, Пакистан, Мексико, Уганда, Кения, Венецуела и Фиджи са сред 70-те държави, в които JOY International работи дълги години, като подпомага домове, осигуряващи грижи за изоставени и осиротели деца.   През 2010 г. Бродски за последен път обува обувки и чорапи, след като служи заедно с приятеля си п-р Джим Майерс на деца, живеещи в и около сметището в Пном Пен, Камбоджа. Всички деца там са боси, но това не е най-страшното, По-ужасното е, че те са уязвими могат да станат лесна плячка на сексуални хищници, които се стремят към лесна печалба.   През периода 2005- 2010 г., докато служи на децата в Камбоджа, Бродски насочва служението на неговата мисия към насилствената експлоатация, упражнявана над деца и се стреми да ангажира възможно повече хора да помагат в това благородно дело.   На 19 юли само преди дни, Бродски отбелязва девет години, откакто ходи без обувки и чорапи в знак на солидарност с бедните и уязвими деца, жертви на насилие. Осем дни по-късно, на 27 юли, той и други боси поддръжници на идеята, изминават една миля, за да съберат средства в борбата срещу сексуалния трафик, което е 30-ото поред събитие, озаглавено „Босата миля“.   Преди разходката, която започва в парк в близост до гимназията Columbine в Литълтън, Колорадо, д-р Бродски обявява, че догодина предлага Joy International да организира колоездачна обиколка на босоноги доброволци, за да съберат пари за същата кауза.    Д-р Бродски разказва покъртителни истории за деца, избавени от насилие и сексуален трафик, най-малките сред които са на 4-5 - годишна възраст. Той е на мнение, че всички средства и ходенето бос си заслужават, ако успее да спаси и 1 дете от подобна страшна участ. Според Бродски да знаем и да сме информирани, не е достатъчно. Християните са длъжни да предприемат действия, защото знание без действие е равнозначно на апатия.   Източник: SBN News Превод: Петя Зарева Снимка: Леви Саундерс

Бог винаги има цел

29 July 2019 08:00

Снимка на едноръка атлетка и 21-месечно момченце прикова вниманието в социалните мрежи, благодарение на уникалната прилика помежду им: и двамата са родени без лява ръка.   На снимката се вижда усмихнатата Карсън Пикет от Орландо Прайд, която поздравява Джоузеф Тид, малко момче, което се  сприятелило с Пикет през последните месеци.   Майката на Пикет, Колин Тид, прави снимката, която по-късно е споделена в няколко социални медийни платформи, включително и ESPN и NBC Today Show.   "Снимките означават много, така че надявам се, че когато Джоузеф порасне, да може да гледа тази снимка с добри чувства," заяви 25-годишната Пикет пред USA Today. „Когато бях по-млада, ми беше трудно. Родителите ми винаги ми казваха, че Бог има цел за мен тук на земята. Най-важното нещо, което искам Джоузеф (и другите) да знаят, е, че дори и хората да смятат, че сме по-различни, най-ценното е онова, което е в сърцето ни."   Пикет казва следното за приятелството ѝ с малкия Джоузеф: "Това е нещо, което е много по-голямо от футбола. Надявам се, че това е приятелство за цял живот."   Двамата се срещат за първи път през април. Бащата на момчето, Майлс Тид, разказва, че Карсън и Джоузев незабавно се почувствали близки.    "Карсън коленичи до Джозеф и му показа ръката си", разказва Майлс. "Именно тази мигновена връзка не можем да разберем"   Карсън играе в отбор, който е част от Националната женска футболна лига. Пикет заяви пред The ​​Guardian миналата година, че иска да използва своята платформа, за да промени начина, по който хората гледат на тези, които са родени без крайници.   "Имам способността да въздействам на много хора" казва Пикет. "Родителите ми през цялото време ми напомнят да използвам платформата, която Бог ми дава. Мога да използвам ръката си за нещо по-голямо. Аз мога да повлияя на толкова много деца и хора, които може да не виждат изход заради аномалии в живота си."   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева  

Когато Божият призив е силен

29 July 2019 08:00

"Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете!" - това е девизът в New Life Village във Флорида, уникална общност, съставена от различни поколения. Нейната цел е да намали броя на децата, отглеждани в приемни семейства и да осигури на децата в нужда обичаща, стабилна среда.   "Искам да закрия системата за приемна грижа", заявява основателят на New Life Village, Клеър Ле Боуф пред репортер на CBN News. "Искам да бъда част от този процес и съм убедена, че това е призив от Бога."   Сестра Клеър е пенсионирана монахиня, която откликва на божествения призив, като основава New Life Village в Тампа, Флорида, където има хиляди деца, настанени в приемни семейства.   „Надявах се, че една общност, съставена от представители на различни поколения като тази, ще бъде привлекателна за хора, които иначе не биха могли да осиновят или дори да приемат деца от системата за приемна грижа, защото не са имали нужната подкрепа“, продължава Ле Боуф.   Вратите на селото са отворени през 2012 г., след като дарител осигурява пари за закупуване на частично завършено жилищно строителство в Тампа, което се намира във възбрана.   „Тези деца наистина са преминали през много неща и имат нужда от семейна обич. С тях имаме време за игри, нощ за филми и време за занимания и уроци - винаги има нещо, което се случва”, казва директорът на New Life, Марая Хейдън.   Освен че предоставя подкрепа за приемните деца, общността също предлага жилища на достъпни цени за онези жители на града, които са с ниски доходи. Близо 50 000 жители не могат да си позволят дом - проблем, който според Хейдън води до по-голям брой деца в приемни семейства.   "Има много родители, чиито деца отиват в приемни семейства, защото не могат да си позволят жилище", обяснява Хейдън.   Първоначалният план на сестра Клеър е, по-младите доброволци да бъдат родители на приемни или осиновени деца, а онези, които вече са пенсионирани, да помагат в грижата за децата или общността, както прави сестра Алин, която е работила с деца, докато е служела като мисионер.   „През целия си живот съм работела в областта на образованието и много се вълнувам, че мога да дойда тук и да бъда с деца”, казва сестра Алин пред препортер на CBN News.   Но докато се готвят да отворят врати, сестра Клеър си дава сметка, че тази общност може да предостави помощ в по-широк мащаб. "Това, което Бог ми каза, е, че има много баби и дядовци, които се грижат за внуците си и се нуждаят от много подкрепа", спомня си Ле Боуф.   Затова нейната визия се разраства и включва баби и дядовци, като Антония, която има нужда от жилище, защото е с ниски доходи, а помага на многото си внуци. Антония заявява пред CBN News, че когато чула за мисията на сестра Клеър автоматично знаела, че Бог я води в това дело.   Друг помощник на пенсионна възраст е Вивиан Бордо, която се присъединява към екипа, след като излиза в пенсия и с радост се включва в обучението на децата и в грижата за тях.   Марк Картър, който сам отглежда двамата си племенници разказва: "За мен е изключително ценно да зная, че има на кого да оставя децата си, защото и двамата ми родители починаха, така че нямам подкрепа. Много е важно да има по-възрастни хора, които да се грижат за децата, докато ние младите сме на работа. Другата причина да избера това място, за да отгледам тук децата си, е, че всички споделяме едни и същи християнски ценности."   Директорът Хейдън се надява с помощта на спонсори да увеличат жилищата и възможността повече семейства да се включат в живота на селището. Тя споделя: "Винаги когато възникне някакъв пробпем от какъвто и да е характер, ние имаме предимството веднага да го споделим с всички, за да се застъпим в молитва и задружно да помагаме в разрешаването му. Целта на селището е осиротелите деца да не бъдат разделяни и настанявани в различни домове, а да остават заедно, в това число и да живеят с възрастните си баби и дядовци, ако те не разполагат със средства да ги задържат или да ги отглеждат сами."   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева        

Уроците на живота с п-р Тодор Енчев

24 July 2019 08:00

Беше неделя, 28 май 2019 г. и по обяд отидох да посетя п-р Енчев, дъщеря му Даниела Свенсон и внучката София. Беше ден за Евроизбори и въпросът към мен веднага беше: “Ти ходи ли вече да гласуваш?” Аз по традиция ходя следобед да гласувам и затова отговарих: “След като се видим, ще отида”.   Не помня точните думи от разговора ни, но благодарността от свободата, която Бог ни е дал да гласуваме, да се събираме, да сме грамотни, да имаме мнение, беше изписана на лицето на п-р Енчев, така че съм запечатала и тях в съзнанието си, а не само откъслечни изречения от разговора ни. Не се променяше през годините твърдото му убеждение за свободата, за която сме създадени като човеци в Божия образ. Беше самобитен богослов, четящ и грамотен пастир, събирач на антикварни книги на религиозни теми, старателен ученик на Словото на Бога.   И тогава не само урокът за свободата ме развълнува, но и спомените за платената цена, престоят в лагера Белене и Божията свръхестествена сила, която е била с п-р Енчев. В онези далечни времена през 50-те на миналия век Тодор Енчев бил съкилийник на министър Атанас Буров. Той делял него и горната си дреха, но в онзи период младият Тодор най-вече изпълнявал призива да насърчава за Бога, макар да е наскоро повярвал в гр. София.   Осъзнавам колко комплексни са уроците на живота, през които Бог ни прекарва. Чувам в себе си гласа на п-р Енчев: “Само с Божията благодат се издържа страданието”. Разговорът ни продължи за промените и ценностната система в нашето съвремие, загърбило изконните християнски ценности, вярата в Бога и нуждата от по-старателно и посветено благовестие. П-р Енчев ме насърчи с думите: “Таня, не само да четем от страниците на историята, но и днес да искаме същото, което са имали апостолите в Деяния, или ние преди 50 и повече години”.   Да държи човек и двете не е лесно, но това е урок за неразделно-свързаните диахронично (в историческа последователност) и синхронично (в съвремие) вярващи от църквата на Живия Бог, да избегнем индивидуализма, който води до фрагментация или разкъсване на комуникацията в Тялото Христово.   П-р Енчев говореше бавно и отчетливо, често с лека усмивка. Обичах да го посещавам и да си говорим – сядахме с него и дъщеря му и си записвах мъдрости. Обичаше да напомня често, че за библейските студенти е добре да имат и друга професия, освен богословието, че не се знае какъв ден ще дойде и ще трябва да изкарват прехраната си по различни начини. Беше удовлетворен, че е имал и професия - бояджия, което по време на комунистическия режим го прави независим от преки началници и партийни секретари, и способен да се грижи за прехраната и нуждите на семейството си. Давам си сметка колко прозорлив е бил и преди всичко беше платил цената за своите думи и съвети. По характер беше с учителско и пастирско призвание, но ми се струва, че обичаше най-много благовестителското, радваше се на християнските предавания и медии. Да се прогласява Христос беше “номер едно” в неговото богословие.   Днес, преди погребението на 25 юли 2019 година, се моля да издига Бог посветени млади хора, какъвто беше и копнежът на п-р Енчев. Надявам се те да се развиват и да четат Словото и да знаят как да го прилагат, да не “бъдат като дървени философи”, както би се изразил той. А онези, които не учат богословие и не са служители, да не спират да търсят Божията воля как да служат, защото “светилник не се слага под шиник” (Матей 5:15). И се моля да ценим свободата, която имаме и да използваме даденото ни благовремие, да бъдем верни до край, защото "ни чака венецът на правдата" (Колосяни 4:5, Откровение 2:10, 2 Тимотей 4:8).   Нека помним живота на Божиите светии преди нас, страданията и верността им!   Светла памет на п-р Тодор Енчев!   Снимка: п-р Румен Борджиев

Дума дупка не прави. Дали?

18 July 2019 08:00

"Пръчките и камъните може да счупят костите ви , но думите никога няма да ви наранят".   Чували ли си някога нещо толкова нелепо? Всеки, който някога е бил съкрушаван от нечий жесток коментар или подигравателна забележка, знае колко невярно е това твърдение.   Пръчките и камъните наистина могат да счупят костите ви, но какво ще кажете за думите? Думите могат да смажат сърцето ви.   Те притежават огромна сила.   Притчи 18:21 ни казва, "Смърт и живот има в силата на езика". Яков 3:5 ни напомня, "Езикът също е малка част от тялото, но може да говори големи неща" .   Какво говориш за хората около теб? Думи на живот ли изговаряш? Провъзгласяваш ли най-големите Божии обещания или изразяваш дребните си страхове?    Позволете ми да илюстрирам с една история. Един от синовете ми имаше затруднения в училище. Учителите му го обявиха за изоставащ. Братята му с лекота го пренебрегваха. Съпругът ми и аз се опитвахме да им обясним, че той просто мисли различно. Братята му биха отговорили: "Но той не мисли!" Разбрахме, че не подхранваме неговата самоличност му в Христос, защото бяхме твърде заети да приемем етикетите, които светът му постави. Ние направихме съзнателен избор да започнем да изповядваме обещанията на Писанията над него:   "Ти притежаваш ума на Христос."   "Ти си глава, не опашка."   "Ти си страшно и чудесно направен."   Синът ни започна да вярва и изповядва Господните обещания за живота си, и тогава започна да подобрява оценките си в училище. Постепенно стана един от отличниците в класа и завърши с грамота за високи постижения. Направи чудесна кариера, когато стана един от най-младите мениджъри на Apple, чийто девиз по онова време беше следният: "Мислете различно". Ние избрахме да изповядваме вяра за живота, а не за смъртта, и резултатите бяха очевидни.   Нашите думи имат потенциал да създават атмосфера, в която хората могат да разцъфтяват. Нека не се задоволяваме с посредственото, защото то не е достатъчно. По-скоро, нека се подготвим за знамения и чудеса, като изповядваме дадената ни от Бог идентичност и Неговите обещания в живота на хората около нас.   Нека да напомняме на онези, на които служим, че са синове и дъщери на Всемогъщия Бог. Нека да не изговаряме думи, които омаловажават и съкрушават, а да изповядваме такива слова, които носят живот! Нашите думи или могат да накарат другите да се смачкат и да живеят непълноценен живот, или да разперят криле, за да бъдат герои. Кое ще изберете? Източник: Messenger International Превод: Петя Зарева

Единадесетгодишен гений опровергава Хокинг относно Бога

18 July 2019 08:00

Уилям Мейлис е буквално "гений". Докато е само на 7 месеца, той вече говори, като използва цели изречения. Точно преди втория си рожден ден той започва да брои, събира и изважда, а на 2 - годишна възраст започва да умножава.   В момента Уилям е на 11 години, а през есента на 2018 година започва да учи в университета Карнеги Мелън. Предричат му кариера на забележителен астрофизик.   Уилям е повече от просто дете-чудо. Момчето е син на гръцки проповедник, на име Питър Мейлис, а той е човек със силна вяра. Младият учен е поел на изключителна мисия, която е вкоренена дълбоко в неговата вяра. Той възнамерява да използва науката, за да докаже, че Бог съществува. Не се задоволява с по-малко.   Момчето завършва гимназия на 9 години, а през 2018 година е най-младият абсолвент в колежа Saint Petersburg.   Младежът от Пенсилвания не се бои да отправя предизвикателства към общоприетите научни идеи. Уилям твърди, че може да докаже, че Айнщайн и Стивън Хокинг грешат, когато става въпрос за произхода на Вселената, като казва, че той не е съгласен с някои от техните открития. По-специално, той не е съгласен с идеята, че няма Бог - а е известно, че учени като Хокинг са атеисти.   И все пак, според Мейлис, по-логично е да се каже, че има Бог, отколкото, че Той не съществува. Той се надява да докаже, че само една „външна сила“ може да е създала вселената и следователно „Бог съществува“.   Мейлис заявява: "Е, има атеисти, които се опитват да докажат, че няма Бог, когато в действителност е нужно повече вяра, за да се вярва, че няма Бог, отколкото да знаете, че има Бог… Защото е по-разумно да се смята, че Някой е създал вселената, отколкото, че Вселената се е създала сама. Необходима е повече вяра да се твърди, че Вселената се е създала сама. Във Вселената всичко е безкрайно, в това число и времето, а учените си противоречат, като твърдят, че Вселената хем е безкрайна, хем се е появила преди 14 милиарда години. Всъщност, ако Вселената е безкрайна, не може да има възраст и не може да е възникнала от само себе си, а има Творец, който също е безкраен."   Източник: The Epoch Times Превод: Петя Зарева      

Чудесни новини за Джони Ериксън

17 July 2019 08:00

Джони Ериксън - Тада обяви във Фейсбук, че съгласно последните медицински изследвания тя е изцелена от рака. Тя коментира новината, наричайки я  "чудотворна" и благодари на почитателите си за техните молитви и подкрепа.   Лекарите диагностицираха Джони с рак на гърдата преди осем години. След като претърпя лечение, лекарите бяха обявили, че е добре. Но преди няколко месеца контролните тестове показаха, че ракът се е върнал.   В своето изявление обаче Джони казва, че резултатите от скенера са показали, че след отстраняването на тумора миналия ноември, в тялото ѝ няма метастази.   "Ние бяхме подготвени да приемем Божията воля, независимо от изхода на лечението," написа тя. "Но Господ беше милостив и се вслуша в желанието на сърцата ни. "   Джони цитира Притчи 25:25, където се казва:  "Каквато е студената вода за жадната душа, такава е добрата новина от далечна земя." Според Джони този стих перфектно описва нея и съпруга ѝ, Кен, след като са научили новините от доктора.   "Като се има предвид агресивния характер на този рак, тази новина е наистина чудотворна," пише Джони.  "Така че, благодарим на всички, които ни издигаха в молитва пред Господ Исус. Засега сме пощадени от повече ракови битки. Смирено осъзнаваме, че това може да се промени в бъдеще; но засега се радваме на тези прекрасни думи, които научихме от моя лекар: "Всичко е чисто!"  Източник: "Каризма Нюз" Превод: Петя Зарева

Знаците на Провидението

09 July 2019 08:00

Световноизвестният християнски изпълнител и автор на песни Майкъл У. Смит разказва, че Бог е допуснал препятствия за едно негово пътуване, за да може да осъществи чудна среща с човек, който е имал нужда да чуе за Христос. Във видеоклип, публикуван в официалния му канал в YouTube, озаглавен  "Божествена намеса..., " Смит разказва, че е бил възпрепятстван да лети до Йоханесбург, Южна Африка, където да изнесе отдавна планиран концерт, след като възниква проблем с паспорта му. Въпреки че проблемът не е решен в продължение на няколко дни, Смит казва, че е устоял на изкушението да се ядосва или разочарова. Вместо това той споделя: "Спомням си, че си тръгнах от летището в Атланта, докато целият ми екип се беше отправил към изхода, за да се качи на самолета и да полети за Южна Африка – всички с изключение на мен, главния изпълнител – и си помислих: Боже, сигурно имаш предвид нещо или някого, с когото трябва да се срещна. Очевидно ми предстои среща с някого. Така че приех тази възможност."   Смит поръчал такси, което да го закара до хотела и докато пътували, започнал да разговаря с шофьора на таксито, на име Рубен. Майкъл научил, че като дете Рубен е имал вяра, но когато пораснал, изоставил християнската си корени. Тогава Смит имал повод да сподели Евангелието с Рубен.   По-късно, когато Рубен си тръгнал, Смит си помислил: "Затова пропуснах полета си. Всичко си заслужаваше, само за един човек. ... Бог просто има план, нали знаете? Аз не бих могъл да предвидя или планирам тази среща, но Бог присъства във всички детайли от живота ни. Всеки ден. Той иска да направи нещо и ние просто трябва да обръщаме внимание на подробностите.   Много пъти се разгневяваме и се разстройваме, а Бог продължава да ни дава знаци. Всеки ден трябва да е значим и прекрасен ден за някого, с когото Бог ни среща. Радвам се, че с годините започвам да обръщам повече внимание на тези Божии знаци и помъдрявам. Започвам да си казвам: "Господи, не допускай да пропускам знаците, които ти поставяш на моя житейски път."    Източник: "Каризма Нюс" Превод: Петя Зарева