Образование и семейство

05 февруари 2019 21:03

Изследване: Българите са почти щастливи

Българите са почти щастливи, сочи първият национален Индекс на щастието, направен по поръчка на списание „Мениджър“. По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света, пок...

източник: m.fakti.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Българите вярват на ЕС и институциите му, но не и на държавата си

14 February 2019 11:29

Над половината (53%) от българските граждани над 15-годишна възраст имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под 1/3 (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение. Това показват резултатите от допитване на Евробарометър, проведено в края на миналата година, цитирано от БГНЕС. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%

"Сова Харис" за евровота: ГЕРБ - 20%, БСП- 18,3%

08 February 2019 11:49

ГЕРБ или БСП има преднина в електоралните предпочитания за европейските избори. Според актуалните данни на "Сова Харис" управляващата партия е напред с около 2 процента. За ГЕРБ днес биха гласували 20 на сто, а за БСП - 18,3 на сто. През последните седмици свои данни огласиха последователно "Афис" - според чийто данни разликата между БСП и ГЕРБ е около 1 на сто в полза на соцпартията, и ще вземат по 6-7 мандата в ЕП. "Афис": БСП и ГЕРБ изравнени, с по 6-7 мандата на евровота Последващо изследване на "Маркет линкс" даде преднина от 8,5 на сто за ГЕРБ - от гласуващите. Не "Рога и копита", а "Маркет линкс" дава 8,5% преднина на ГЕРБ пред БСП   "Медиана" представи свое проучване, според което на парламентарни избори БСП ще излезе пред ГЕРБ. Битки на проценти: "Медиана" дава преднина за БСП пред ГЕРБ В битката на процентите сега се включи и "Сова Харис" на Васил Тончев.  Представителното за пълнолетното население на страната проучване на „Сова Харис“ е проведено в периода 17-21 януари 2019 г. сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Към момента освен БСП и ГЕРБ единствената друга политическа сила, която изглежда сигурна, че ще има представители в Европарламента, е ДПС - с 5,3 на сто от всички имащи право на глас. Президентът е най-големият опозиционен център в момента Според Васил Тончев данните в момента показват по-голяма мобилизация на твърдото ядро на БСП.  "Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ", твърди той. "В сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна кампания тепърва предстои", казва Тончев. Атаката от страна на ГЕРБ към Елена Йончева била подарък за БСП. "Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборния дебат в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелствуване, което ги прави прекалено остри“, обяснява още Тончев.. От агенцията дават отделно резултатите на трите партии в недотам обединената напоследък коалиция "Обединени патриоти". От които излиза, че с най-добър процент, макар и доста скромен, е "Атака" - 1,7 на сто. А НФСБ и ВМРО са съответно с 0,8% и 0,7%. "Воля" на Марешки е с 1,6 на сто. За ДСБ биха гласували - 1,4%, „Да, България“ (0.4%), СДС - 1,1%. Защо са изследвани отделно партийните проценти на обединения, които към момента се предполага, че ще се явят заедно на евровота като "Демократична България" или няма официално съобщение за техния разпад - като "Обединени патриоти" - не е съвсем ясно. 4% биха гласували за друга политическа сила. 26,6% от анкетираните заявяват, че все още не са решили кого ще подкрепят на евровота, а 17,3% заявяват, че няма да гласуват. Декларираната активност (56%) съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори. 1. Ето и част от коментара на Васил Тончев за резултатите, от който става ясно, че "твърдото ядро на атакистите е по-голямо" (в сравнение с това на ВМРО и НФСБ явно-бел- ред.), както и че "се очаква партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот". „Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на „Атака” от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на „Обединените патриоти” ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството ѝ с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите двама участници в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на „Атака“, посочва Тончев. 2. По отношение на "Демократична България" става ясно, че "привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър". „Градската десница в лицето на трите партии, обединени в „Демократична България”, също би имала шансове при определени условия. Мотивацията на техните симпатизанти обаче представлява сериозен проблем за тях. Привличането на нови партньори и най-вече на СДС е от решаващо значение за тази част на политическия спектър. Ролята на синята формация е особено важна, тъй като има символично значение. СДС обаче е в привилегирована позиция и може да избира между 2 опции: да възобнови съюза с либералните субекти или да се ориентира по-традиционно и консервативно. На този фон конструирането на коалиция „Демократична България” изглежда преждевременно и представлява сериозно препятствие пред привличането на СДС. Привържениците на синята идея се разпределят почти поравно между двата варианта. Изборът, който трябва да направи ръководството на СДС, трябва да бъде дългосрочен. Конюнктурни съображения не биха могли да доведат до избистряне на образа на партията пред симпатизантите ѝ“, коментира Тончев. 3. Данните показвали електорално укрепване при АБВ. "Избирането за нов лидер на опитен политик като Румен Петков увеличи присъствието на партията в публичното пространство." Според прогнозата на Тончев: Ако структурата на политическите предпочитания не претърпи големи промени в хода на предизборната борба, може да се предположи, че ГЕРБ и БСП ще получат по 6 евродепутатски места, ДПС – 3 или 4. А борбата за оставащите 1 или 2 места ще се води от всички участници на политическата сцена. Най-активните евродепутати Най-активно се усещало присъствието на Сергей Станишев в ЕП през изминалите четири години, казват от агенцията. Според данните 14,9 на сто от анкетираните смятат, че лидерът на ПЕС е била най-активният български евродепутат. Нещо, което не се потвърждава от статистиката на ЕП, според която той е сред най-често отсъстващи от заседания. Следва Ангел Джамбазки от ВМРО. Третата позиция е за Мария Габриел, която вече е еврокомисар. В Европа най-авторитетен - Борисов За една трета от хората у нас най-значимо влияние и авторитет в Европа от българските политици има Бойко Борисов. Следват Румен Радев и Сергей Станишев. Водачи на листи - Томислав Дончев и Станишев Вицепремиерът Томислав Дончев получава около 3 пъти по-голяма подкрепа от следващия го Андрей Ковачев като водач на евролистата на ГЕРБ. При БСП ситуацията е по-сложна. Според 24 на сто изборът трябва да е Станишев. Самият лидер на ПЕС обаче има силни търкания с ръководството на соцпартията и неговото оглавяване на листата не изглежда безпроблемно. Все по-често като възможна алтернатива се спряга депутатката Елена Йончева - тя е предпочитана от 17,5 на сто от анкетираните. Станишев и Елена Йончева взаимно се подкрепят    

„Алфа рисърч“: 71% от българите искат разследване на корупцията на най-високо политическо ниво

07 February 2019 11:20

Формира се общо възприятие за корупцията, което не оставя съществена система на държавата незасегната, заяви Боряна Димитрова и обяви, че основният заподозрян е политическата корупция

Броят на "здравите години" живот у нас е 64 г. за мъжете и 67,5 за жените

05 February 2019 09:33

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА. Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние. Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".  Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".  Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно.  Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дават лоша оценка на здравето си.  Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване. В Швеция имат най-много "здрави години" Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .  Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете. Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока. Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като "лошо или много лошо". Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

"Медиана": БСП застига ГЕРБ в градовете, а в селата изпреварва

04 February 2019 15:42

Тези избори ще бъдат натоварени със символно значение от "да накажем ГЕРБ!" до "да запазим управлението и да не допуснем комунистите на власт!", показва проучването

Евростат: Минималната заплата в България остава най-ниската в ЕС

04 February 2019 13:27

В Източна и в Южна Европа възнагражденията са по-ниски

Евростат: Изследване сочи, че българинът харчи по-малко за алкохол

01 February 2019 18:19

Трифон Зарезан е. Изследване сочи че българинът харчи по-малко за алкохол. Анализът на „Евростат“ е за потреблението на спиртни напитки сред домакинствата в ЕС през 2017 г. Оказва се, че държим европейския рекорд за спад в покупките на алкохол за периода 2007-2017 г.

38 на сто: обвиненията срещу Йончева са репресия, 22% - тя е корумпирана

01 February 2019 12:55

38 на сто от анкетираните от "Галъп интърнешънъл" в експресен сондаж смятат, че повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу депутатката от БСП Елена Йончева са репресия, 22 на сто са на обратното мнение. Прокуратурата обвини Елена Йончева в пране на пари Това показват данните от независим бърз телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по специална панелна методика, която осигурява максимална представителност на данните. Проведен е сред 800 души между 29 и 31 януари. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Сондажът е започнал преди скандала около Боил Банов, но след повдигнатите на Йончева обвинения в пране на пари. Анкетираните са били помолени да определят кое от двете е по-близо до собственото им мнение: „Това е репресия против смел депутат и журналист, който уличава властта в корупция“ или „Това е обвинение срещу корумпирана жена, която тенденциозно пречи на управляващите“. 38% споделят мнението, че става дума за репресии, а 22% са на обратното мнение. 17% не споделят нито едно от двете становища, а 18% признават, че не се интересуват. Останалите се колебаят. На въпрос кой губи от скандала мненията се разделят. Според 22 на сто това е управляващата партия ГЕРБ, а 19% избират опцията „Йончева и БСП“. Дяловете са в близки стойности, но са показателни за посоката на обществените настроения. Над половината смятат, че и двете страни са губещи. "На този фон 41% казват, че ако Йончева оглави листа на БСП за евроизборите, това всъщност ще увеличи шансовете на „червените“, 46% обаче са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Разбира се, в подобен тип данни партийните пристрастия оказват най-сериозно влияние", констатират социолозите. В същото време Йончева се възприема сравнително далеч от обичайната партийна политика и затова се ползва и с по-скоро високото за българския политически процес доверие от 34%. Това е и част от обяснението за положителната обществена реакция към нея. Сходна е логиката и по отношение на президентската институция – високото доверие там и традиционната обществена критичност към властта води и до логична подкрепа за критичния тон на президента Румен Радев от последната му реч: 67% от запитаните са съгласни с острата критика, а 27% не са. Останалите се затрудняват да отговорят. Поливината от анкетираните не намират пряка връзка между евроизборите и съдбата на правителството. 43% обаче смятат, че евроизборите всъщност ще играят ролята на допитване или своеобразен референдум за съдбата на правителството и ГЕРБ. Останалите се колебаят. И тук дяловете са сходни и това показва известна поляризация на общественото мнение.  

Маркет Линкс: Пет партии имат шанс за Европарламента

31 January 2019 10:20

Пет политически сили имат шанс да изпратят депутати в Европейския парламент. Това сочат данни от последното изледване на Маркет Линкс, проведено миналата семдица.  До този момент повечето агенции дават шасн само на първите три.  Ако изборите са сега ГЕРБ биха взели 29.9% от гласовете, а БСП - 21.4%. Това са преизчислени гласове след отпадане на негласуващите, уточняват от агенцията.  Обикновенно данните досега показваха разлика от около процент два между управляващите и опозицията, докато в изледването на Маркет Линкс разликата е повече от 8%. Това е бившата агенция на началника на кабинета на премиера Бойко Борисов Румяна Бъчварова.  По техните данни ДПС ще вземе 7.9%, патриотите -6.7%, а Демократична България - 5.1%.  Досега само две агенции - Маркет Линкс и Алфа рисърч дават шанс на Демократична България, а патриотите отпаднаха от всички останали изследвания. Проучването не отчита и последните скандали в патриотичната коалиция и все по-ясните заявки, че няма да се явят заедно на изборите.  Евроизборите са май месец, но кампанията вече е запознала. ГЕРБ е определно по-мотивирана, сочи изследването.  Според социолозите президентът остава най-рейтинговата институция, но предупреждават, че в скоро време подкрепата за него ще тръгне леко надолу, защото няма реални действия от опозиоционното му говорене.  {cbrelatedarticle count="2" /}  Силното опозиционно говорене  на Румен Радев разфокусира опозиционността на БСП, обясняват от Маркет Линкс.   Маркет Линксизследване

Над половината от българите смятат, че има проблеми със замърсяването на въздуха

30 January 2019 13:47

Почти всички в София усещат проблеми с мръсен въздух. От скорошните теми в текущата национална политика най-радушно са възприети социалните послания и критиката срещу ромите. Българите се радват на всяка отсрочка за нашите превозвачи срещу пакета „Макрон“ и са критични спрямо нарушаването на процедурата за самолетите. Всичко това е част от по-общото разбиране на обществото ни за справедливост. Това показва данните от бърз телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по специална панелна методика, която осигурява максимална представителност на данните. Проведен е сред 800 души между 24 и 26 януари. Независим е от външно финансиране. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Наред с текущи общополитически въпроси, сондажът хвърля светлина и върху присъщите за зимния сезон теми за градската среда, почистването на снега, качеството на въздуха и т. н. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов опъва ромската струна доста изобретателно. 70% от анкетираните от "Галъп интернъшънъл" декларират подкрепа за поведението му при случая "Войводиново". 25% са „против“, а останалите се колебаят. Чувствителността на обществото по въпроса с гетата очевидно е висока, но това не означава, че се подкрепят стихийни действия – напротив, 85% смятат, че е нужна стратегията, за която Каракачанов говори - за решаване на въпросите с гетата. 12% са на обратното мнение. Проблемите с ромите се възприемат и като част от по-общите социални проблеми в страната. На фона на повишаването на цени, например, тази социална чувствителност сработва и 85% подкрепят скорошното искане на Корнелия Нинова за проверки и оставки в Комисията за енергийно и водно регулиране. 13% са „против“, а останалите се колебаят. Темата с българските превозвачи се е превърнала в надпартиен въпрос и Борисов печели плюс с опита да постигне отстъпки и отлагане на новите регулации – в полза на бизнеса на българските фирми. Само 17% са против действията на Борисов. Мнозинство (59%) подкрепя и критичната позиция на президента Радев заради неспазването на обявената за закупуване на нови изтребители процедура. 29% са „против“, а останалите се колебаят. Тепърва ще се види какви са настроенията след критичната реч на президента в последните дни. Мненията в страната са разделени по въпроса дали прословутите ремонти на градски пространства са добри. Въпроси като качеството на ремонтите в населените места, качеството на настилките по тротоарите и качеството на въздуха, например, разделят обществото. Респондентите отговарят и според партийните си предпочитания – привържениците на управляващите са благосклонни, а привържениците на опозицията са критични. Когато обаче стане дума за мобилност, паркиране и т.н., мненията са повече от ясни: сериозни мнозинства споделят тревога. Например, 80% намират, че в големите градове придвижването е все по-трудно, 72% споделят хипотезата, че ако им се наложи да сменят работа, от съществено значение ще е тя да е близо до училища и детски градини, 71% в страната казват, че няма достатъчно места за паркиране. 64% реагират положително на твърдението „Когато човек си търси работа, все по-важно става тя да е близо до дома му“, 33% - отрицателно, а останалите се колебаят. На изричен въпрос дали биха съобразили свое ново жилище с мястото на работата си, 62% казват „да“, 33% – „не“, а останалите се колебаят. 44% се съгласяват с мнението, че тротоарите в тяхното населено място са по-скоро добри, но 52% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. В София обаче картината е по-критична и близо две трети са недоволни, докато близо една трета са доволни, а останалите се колебаят. Подобна е картината и когато се попита за нашумелите ремонти на площади, улици и други градски пространства - 47% ги одобряват, а 50% - не. В София съотношението сочи малко по-критични настроения. Явно е, че в столичния град взискателността на обществеността е увеличена. Развитието на градовете у нас в последните години явно води и до по-голяма критичност на хората към качеството и прозрачността при ремонти и подобрения в градската среда. В по-големите населени места и столицата живеят и хората, които в по-голяма степен могат да се позволят да пътуват извън България и да сравняват. Засега българите намират работата на властите по почистването на снега в населените места за по-скоро ефективна – 58% оценяват позитивно, а 31% негативно. Останалите се колебаят. Данните обаче едва ли отразяват в пълна степен впечатленията на обществото от последните снеговалежи в планински райони на страната. В София снегопочистването се разглежда дори малко по-добре на фона на страната. Абсолютно противоположна обаче е картината на мненията, когато стане дума за атмосферния въздух: цели 92% в София намират, че има проблем с въздуха, при 53% в страната.