Християнство

08 февруари 2019 07:00

Позиция на Общността на реформираните заветни църкви относно Проекта за национална стратегия за децата

Уважаеми читатели, споделяме с вас официалната позиция на Общността на реформираните заветни църкви относно Проекта за Национална стратегия за децата 2019-2030 година. Пълният текст на Стратегията можете да прочетете тук.   Идеологически пре...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

ДАЗД: Продължаваме обществените консултации по проекта на Национална стратегия за детето

22 April 2019 17:50

9 министерства изработиха проекта, 250 граждански организации го подкрепиха, заявиха от агенцията

Протест: Дават пълна власт на държавата над детето и семейството му (снимки)

22 April 2019 16:42

Ранното сексуално образование се оставя в ръцете на чиновници, недоволстват родители

Недоволни от новата стратегия за детето излизат на протест и походно шествие в Стара Загора

22 April 2019 00:56

Протест срещу Националната стратегия за детето (НСД) организират недоволни граждани в Стара Загора. Стратегията за детето е в процес на обсъждане и все още няма правна стойност, но според организат...

Светейшият Български патриарх и архиереите от Св. Синод се срещнаха с Омбудсмана Мая Манолова

02 April 2019 13:30

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и архиереите от Св. Синод на БПЦ-БП се срещнаха с Омбудсмана на страната Мая Манолова. Срещата се проведе в Синодната палата, а на нея бе представена новата Стратегия за закрила на детето, като Омбудсмана помоли Св. Синод да...

Бащите, децата и вярата

14 March 2019 07:00

Според интересно проучване, направено от Роби Лоу, в семейства, където само майката ходи на църква, едва 2-3 % от децата посещават богослуженията заедно с нея. Когато и двамата родители са посветени християни, тогава този процент е много по-висок и достига до 33. Само една четвърт от децата в семейства, където и двамата родители ходят на църква, изцяло престават да посещават богослуженията, когато излязат от дома по една или друга причина. Това говори, че бащата играе сериозна роля при формиране на убежденията на едно дете. Следва една любопитна статистика. В семейства, в които единствено бащата е християнин и редовно ходи на църква, цели 44% от децата също посещават богослуженията заедно с него и те продължават да изповядват своята християнска вяра, дори и когато напуснат дома. Това се отнася и до децата на онези бащи, които не ходят на църква редовно. Това не означава, че майката няма влияние за формиране на убежденията у своите деца. Трудно е да се обясни защо децата са по-склонни да следват модела, очертан именно от техните бащи. Статистиката сочи, че 56% от децата, които поддържат близка връзка с бащите в семейството, следват примера им по отношение на вярата. Когато децата не са близки с бащите си по една или друга причина, този процент е 36. С други думи близката връзка между бащата и неговите деца определя разлика от цели 20 %, когато се касае за религиозните убеждения на детето. Същото е валидно и когато се касае за децата и въздържането от наркотици, склонност към насилие или ранна извънбрачна бременност. Ролята на вярващия баща е определяща за формирането на солидни морални устои, които имат своето значение в цялостния живот на детето. Макар и светът да върви към морален упадък, вярата на бащата винаги ще определя посоката, в която се движи цялото семейство, а когато тя е определена от посвещението на Господ Исус Христос, тогава децата са под Божиите обещания и благословения. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева

"Частен случай": битката да виждаш детето си

10 March 2019 09:23

Тази седмица в рубриката "Частен случай" задаваме въпроса "Как може едно съдебно решение, което ти дава право да виждаш детето си, да не бъде изпълнено?" Стоян се е разделил с майката на сина си преди години и оттогава е виждал детето си няколко пъти.За неговата борба с институциите разказва Татяна Йорданова.

Аз съм против насилието!

22 February 2019 07:00

“И това да знаеш, че в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отрекли се от силата му; и от такива се отвръщай” (2 Тимотей 3:1-5).   Често мисля върху тези стихове. Те разкриват една грозна картина на човечеството. Човечество, което е прогнило и разлагащо се. Живеем ли наистина в последните дни? Това отнася ли се за нашето време? Дошли ли са „тежките времена“, за които апостол Павел пише на „възлюбеното си дете”, Тимотей (1 Тимотей 1:2)?    Огледайте се. От времето, когато бях току-що повярвал, слушам да се проповядва, че живеем в последните времена. И ако тогава не съм бил толкова уверен в това, то сега виждам всеки ден изпълнението на стиховете от 2 Тимотей 3. И не само това. Цивилизацията напредна много, но по отношение на греха няма промяна от Ноевите дни. Бог каза, че е видял как „се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си“ (Битие 6:5-6).    Ето това виждам всеки ден: ЗЛО. Нека да ви разкажа какво правя от понеделник до петък. Вече 11 години работя в т.н. социална сфера. Занимавам се основно с родители и деца, които са жертви на насилие или извършители на насилие. От 6 години участвам в разпити и изслушвания на деца -  жертви и свидетели на насилие в т.н. „Синя стая“. Запознат съм детайлно с над 30 случая. Всякакво насилие. Различни извършители. И когато слушам хуманистите да говорят, че във всеки човек има добро и той по природа е добър, се питам: „Къде е това добро?“.  Вместо добро в нас отглеждаме гняв и агресия.   Не казвам, че всички са насилници и че всеки родител бие детето си. Не твърдя, че всички мъже насилват жените си или че всяко дете е жертва на булинг (насилие и тормоз в училище). Но и статистиките, дори и да не може да им се вярва на 100%, са стряскащи. 35 жени и 3 деца за 52 седмици през 2018 година са убити. Убийците в повечето случаи са най-близките. Убийството е крайната точка на постоянно домашно насилие. В България почти всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже са постановили Окръжните съдилища в България в периода 2012-2017 г. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% от тях – те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори – като в 44% от прегледаните случаи извършителят е бивш или настоящ партньор на убитата жена. 25% от българските родители споделят, че удрят шамари на децата си всяка седмица.    Това са само част от данните и те звучат ужасно. За съжаление в тази статистика попадат и много вярващи. Насилието не е домашен проблем и не е обусловено по етнически признак. То не е ограничено в категориите „вярващи - невярващи“. В Библията се говори за любов, която е милостива, прощаваща и търпелива… (1 Коринтяни 13). Но не е проява на любов, когато насилваш брачния си партньор, родителите си, децата си. Словото ни изобличава - не можем да твърдим, че обичаме Бог, Когото не сме видели, а да мразим ближния си (1 Йоан 4:20).   Писанието ни учи: „подчинявайте се един на друг в страх от Христос: жените – на своите мъже, както на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил собствената си плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата. Така нека всеки един от вас да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“ (Ефесяни 5:21-33).   Недоволстваме и протестираме срещу закони, наредби, документи, стратегии, конвенции, които говорят за насилието, а правим ли достатъчно, за да се борим с него? Говорим ли от амвоните си, че не е божествено мъжът да бие жена си? Консултираме ли семейства от църквите ни, в които знаем, че насилието е ежедневие или си затваряме очите, понеже това са лични въпроси? Може би след като прочетете тази реална история, насилието няма да изглежда толкова далечно. Името и населеното място са променени, за да се запази анонимността на жената.   „Казвам се Кристияна и това е моята история „от първо лице” с насилието. Израснах в семейство, в което физическото насилие беше начин на комуникация. Родителите ми са алкохолици. Живеем в град София. Когато бях на 16-годишна възраст се запознах с едно момче. Между нас пламна луда любов и само след два месеца вече бях бременна. Бях толкова щастлива от това, че ще ставам майка и то от човека, с когото се обичаме. Той обаче не реагира по същия начин на тази новина. Все едно беше друг човек. Държа се грубо, удряше ме и ме караше да махна нашето дете.    Следващите дни бяха едни от най-тежките в живота ми. Бях изненадана, разочарована, гневна... Бях на кръстопът. В крайна сметка взех решение да задържа детето въпреки неговото нежелание и когато мислех да му съобщя решението си с ужас разбрах, че човекът, в когото се бях влюбила и чието дете носех, е женен и вече има две деца. Това ме шокира толкова силно, че дълго време не знаех на кой свят се намирам. Реших да продължа живота си.    Посещавах училище и се стараех никой да не разбере за моята бременност. Страхувах се как ще реагират близките ми, какво ще кажат в училище. В шестия месец от бременността майка ми разбра моята тайна и ми нанесе тежък за тялото и за душата ми побой. Настояваше да махна бебето, независимо, че бременността е напреднала и че това беше незаконно.   Не знам как успях да събера сили и да избягам от дома си. Потърсих помощ в полицията. Оттам ме заведоха в отдел „Закрила на детето”, откъдето ме настаниха в Кризисен център в друг град, далеч от София. Там се роди и моята прекрасна дъщеричка. Най-красивото създание на света. Времето на моя престой в Центъра изтече. Докато пребивавах в него, се бях запознала с едно момче, което се държеше много мило с мен и с детето ми. Толкова много се нуждаех от това някой да ни обича и да се грижи за нас. Като излязох от Центъра се преместих да живея при него и родителите му.   В началото на съвместното ни съжителство всичко вървеше нормално и бях започнала да забравям страданията, които бях преживяла. Всичко продължи така, докато не разбрах с какво се занимава бащата на моя съжител - със сводничество. От този момент нататък престоят ми в този дом се превърна в ад. Принуждаваха ме насила да се срещам с мъже на различни места. Отначало се съпротивлявах. Това, което получавах в отговор, бяха ежедневни побои. Най-болезненото в побоя не са самите рани, а по-скоро страхът и унижението, които носят. Усещането, че не си човек, а някакъв предмет.   В един момент се огънах. Заплашиха ме, че ако не се подчинявам, ще пострада най-важното в живота ми – детето. За да ми докажат, че са сериозни и не се шегуват, един ден, докато всички бяхме извън къщата, бащата на съжителя ми изкъпал дъщеря ми. Когато се прибрах, намерих детето си плачещо, изгорено и цялото в мехури. Страхът и болката й бяха толкова големи. Бях в паника. Исках да заведа дъщеричката си в болница, но не ми позволяваха. Трябваше да прекарам нощта, стискайки скимтящото си от болка детенце. Бях решена да избягам и да потърся помощ. Не мога да си спомня добре как точно се случиха нещата, но в крайна сметка успях да стигна до Спешния център, където ни прегледаха и настаниха за лечение. Започна разследване и се установи, че дъщеричката ми е изгорена умишлено. Мен настаниха в Кризисен център, а детето ми в ДМСГД. Разделиха ни.   От полицията направиха проверка на бащата на съжителя ми, но не откриха нищо и не го подведоха под отговорност нито за сводничество, нито за умишленото изгаряне на детето ми.   Аз и дъщеря ми трябва да живеем със своите страхове и рани.”   Днес е Денят в подкрепа на жертвите на престъпления. За съжаление почти няма ден, в който в България да няма нова жертва на различно престъпление. В тази статия говорим основно за домашното насилие и неговите жертви, но те не са единствените. Не трябва да се примиряваме с насилието. Отговорност на всеки от нас е да се моли, да говори, да сигнализира.   Ако си жертва на насилие, потърси подкрепа. Не приемай, че човекът до теб ще се промени бързо и лесно. Не приемай, че той няма вина, а си виновен ти. Насилието засяга цялото семейство, то достига до децата.   Ако си насилник, трябва да потърсиш помощ от Бог, но и от специалисти. Насилието не е божествено!   Ако си близък на човек, който е жертва на насилие, не мълчи. Потърси помощ заради своя близък.   Ето горещата денонощна линия, на която пострадали от домашно насилие могат да подават сигнали и да потърсят помощ:   0800 1 8676 02 981 7686    

Фондация "За Нашите Деца" подкрепи 60 деца, за да се върнат в биологичните си семейства

15 February 2019 14:28

Днес още едно детенце се завърна у дома заедно със своите родни мама и татко. Янислав напусна Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в прегръдките на своите родители – Анита и Младен. А у дома, казаха ни те, го очаквали много изненади – подаръци, негови собствени играчки, нова стая, една щастлива баба и двама по-големи братя, които нямали търпение да видят малкия юнак. Яни бил изоставен веднага

Патриарх Неофит: Светият Синод няма официално становище за стратегията за детето

13 February 2019 19:46

Светият Синод няма официално становище по проекта за Националната стратегия за детето. Досега е изразено само частно мнение, уточни българският патриарх Неофит. Преди дни в сайта на Синода беше публикуван текст, в който се изразява несъгласие с пълната забрана на физическите наказания над децата, и с правото на жената на аборт.

Ивайло Тинчев: Скандинавският модел на грижа за детето е проблемен за България

13 February 2019 07:36

Подготвеният модел на стратегия обрича родителите на второстепенна роля във възпитанието на децата, смята зам.-председателят на УС на Националната асоциация "Поход за семейството"