Здраве

08 февруари 2019 09:17

Д-р Цветеслава Гълъбова: Реформата на психиатрията трябва да започне

Реформата на психиатричната помощ е дълъг, тежък, труден и скъп процес, но тя трябва да започне. Това каза в Сутрешния блок д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрия "Свети Иван Рилски"....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Неправителствени организации ще се срещнат с министъра на здравеопазването

12 February 2019 06:26

Те ще обсъдят ефекта от влизането в сила на наредбата за медицинската експертиза от август миналата година.

Само 20% от българите с депресия са получили помощ

10 February 2019 16:45

Само 20% от българите, страдащи от депресия, тревожност и психични разстройства, са получили адекватна помощ. 14.5% от населението в България страда точно от тези най-чести психични разстройства - тревожност, депресия, състоянията, предизвикани от употребата на алкохол и наркотици. Данните бяха представени от д-р Захари Зарков, началник на отдел "Психично здраве", на семинар посветен на изворите и измеренията на психиатричната стигма, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Най-често помощта е търсена от общопрактикуващите лекари, десет пъти по-малко са потърсилите психиатрите за помощ, съобщава news.bg. Като причини за честите психични разстройва д-р Зарков посочи генетични фактори и телесно заболяване, като допълни, че никога факторът не е само един. Да се сведе до минимум информацията за самоубийствата, посъветва от своя страна д-р Владимир Наков от отдел "Психично здраве" към НЦОЗА. По думите му медиите трябва да бъдат много внимателни при отразяването на самоубийствата, тъй като определено съдържание на текст, може да увеличи риска от посягане на собствения живот. Според Наков медиите трябва информират за самоубийствата без сензация, да минимизират известността и да се избягва описването им като епидемия. Специалистът препоръчва още да се ограничават фактите до тези, които аудиторията трябва да знае. При жените се наблюдават най-високите нива на повлияване и опити за самоубийство след медийно отразяване, но най-раними и изложени на риск са юношите. Според специалиста сериозно влияние върху другите оказва и самоубийството на известна личност. Наков посочи, че в сравнение с предишни години самоубийствата в световен мащаб значително намаляват - с поне 200 000 души. Общият брой на регистрираните самоубийствени действия в България е около 3000 годишно, а около 600 умират от самоубийства всяка година. Той обясни, че психичните разстройства, особено депресиите и злоупотребата с алкохол и наркотици, както и болестта шизофрения, са основният рисков фактор за самоубийството в Европа и България. Д-р Наков отбеляза принципите за превенция от самоубийства, в които се включват ранното откриване на депресията и лечение, проследяване и подкрепа, намаления достъп до възможности за извършване на акта, медийното отразяване и др. По думите му има някои основни правила, които не бива да се пропускат при отразяване на самоубийство. Сред тях са използването на думата "успешно" за самоубийство, която трябва бъде заменена с "завършено" самоубийство или "умрял от самоубийство. Доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, пък открехна вратата на историята на психиатричната стигма. Той подчерта, че тя представлява защитна реакция заради страха от непознатото. През Ренесанса се смятало, че щом лудият тежи на обществото, той трябва бъде наказван с труд. През модерната епоха лудият вече се е превърнал в болен, а след това се превръща в клиент. Според Хинков пациентът трябвало да бъде търпелив по презумпция. Той обясни, че в психиатричните болници през модерната епоха има строга йерархия, според която има сериозна разлика между доктор и болен.

Народното събрание възложи на здравния министър важни задачи

07 February 2019 11:48

Парламентът възложи на здравния министър до 1 април 2019 г. да предостави план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант- европейската агенция за обмен на органи. Прекратените преди година белодробни трансплантации на българи в европейски клиники са на път да бъдат възстановени Проблемът тогава получи гласност след като от Асоциация "Пулмонална хипертония" алармираха, че договорът с "Евротрансплант" е прекратен през 2017 година, а от н

Медици настояват за увеличение на парите за психиатричната помощ

06 February 2019 18:02

50% от психиатричните заведения у нас са в критично състояние, над 10 млн. лв. ще бъдат отпуснати за тяхното ремонтиране. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Психиатрите в Русе настояват за увеличение на средствата за психиатрична помощ. Ако издръжката не се увеличи, няма да могат да се повишат заплатите на медицинския персонал, както е по закон, нито ще може да се покрият разходите за лекарства и режийни, а за ремонти даже и дума не може да стане.

Правителството подкрепи Ананиев за подобряване материалното състояние на психиатриите

06 February 2019 13:39

Над 50% от от структурите за оказване на психиатрична помощ са в критично състояние

Броят на "здравите години" живот у нас е 64 г. за мъжете и 67,5 за жените

05 February 2019 09:33

Броят на годините, в които се очаква човек у нас да живее в добро здраве се изчислява на 64 г. за мъжете и 67,5 г. за жените, показват данни от анализ на "Евростат" за здравословното състояние на жителите на ЕС-28, пише БТА. Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние. Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".  Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".  Мъжете у нас оценяват здравето си повече в позитивна посока - 90 процента, като само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка на здравето си. Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно.  Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дават лоша оценка на здравето си.  Около 56 процента от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване. В Швеция имат най-много "здрави години" Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете. На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .  Според "Евростат" най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете. Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока. Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция. В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като "лошо или много лошо". Според анализа на "Евростат" доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. 

Нова социална инициатива в Бургас - профилактика на болни у дома

04 February 2019 12:47

Лекари и медицински сестри ще посещават самотни възрастни хора в Бургас. Това е част от новия проект на социалното министерство за социален патронаж. Медиците ще извършват контролни прегледи и ако се наложи - хоспитализация в болница.

Идея: Отчисления от цената на цигарите да отиват за здраве

02 February 2019 16:30

4,25 млрд. лева, отделени от държавата, и още поне толкова за плащания в системата - това е приблизителната сметка на необходимите пари за здравеопазване. Сметката направи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик. Д-р Дечев подчерта, че има механизми без да се увеличава здравната вноска да се добавят пари в системата. "Например определена част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този обществен фонд. И ако в България се пуш

Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права?

29 January 2019 13:30

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“. Правата на гражданите за достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права. Последните са неотменими съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от Конституцията н

Психичните заболявания имат своите физически симптоми

28 January 2019 14:06

Някои проучвания показват, че психичното заболяване често може да се прояви като физически симптоми. Депресията може да се прояви като главоболие, тревожност като гастроинтестинални проблеми или посттравматично стресово разстройство като болка в гърба, съобщава „Медикал експрес“. Явлението е особено често срещано сред американците с азиатски произход, показват проучванията. Необходими са повече изследвания, за да се разбере защо, но психолозите предполагат, че това може да е