Християнство

10 февруари 2019 07:00

Евангелието преобразява животи в „затвор на чудесата“

Ел Салвадор е малка държава в Централна Америка (само 6 милиона души), където престъпността е особено висока. Когато обаче евангелието достигне в затворите, където е пълно с осъдени престъпници, то предизвиква промяна, която е трайна и категорична. ...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

10 души загинаха при бунт в затвор в Парагвай

17 June 2019 07:20

Имало е конфликт между две групи

Кораби на милосърдието

14 June 2019 08:00

"Кораби на милосърдието" е международна организация за развитие, основаваща се на вяра, която осигурява болнична помощ на кораби в някои от най-бедните страни в света, предоставяйки безплатно здравно обслужване на нуждаещите се. Изчислено е, че 5 милиарда души нямат достъп до безопасна, достъпна, навременна хирургична намеса. Специално в африканския район около Сахара 93% от хората не могат да получат операцията, от която се нуждаят. За да облекчат кризата в глобалната хирургия в Африка, "Кораби на милосърдието" изпращат своята "плаваща болница", с персонал от доброволци, на местата, където са необходими най-много хирурзи. Тези хирурзи също обучават и наставляват местните медицински специалисти, които ще останат в техните страни, за да продължават да творят промяна дълго след заминаването на Корабите на милосърдието, заявява представител на организацията. "Корабите на милосърдието" също така имат за цел да "изградят взаимоотношения с националното правителство и Министерство на здравеопазването, така че не просто да снабдяват непосредствените нужди на място, но също така да работят за укрепване на здравните системи в страната и за промяна на политиката". "Нашата хирургическа програма променя целия живот на пациентите ни. Когато сформираме партньорства с африканските народи, заедно изграждаме мощно наследство, което носи надежда и изцеление, а това допринася за цялостното развитие на Западна и Централна Африка ", подчертава Донован Палмър,  изпълнителен директор на благотворителната християнска организация. За 40 години в "Корабите на милосърдието" са извършени 100 000 безплатни ХИРУРГИЧНИ процедури. Последната операция е извършена на 7-месечно бебе, родено с така наречената "заешка устна". То пътува  с майка си почти 300 км от Гвинея, за да получи операцията в един от "Корабите на милостта". Християнската организация "Милост за Африка" е осигурула безплатни операции на повече от 2 100 души в Гвинея, след като акустира там през август 2018 година. "Новата усмивка на Айсата след операцията ѝ, е символ на надеждата и изцелението, Ние работим, за да осигурим на хиляди хора в Африка нужната болнична помощ, защото те нямат достъп до хирургични грижи. Имаме мултинационален екип със сестри от Корея, Нова Зеландия и Австралия. Много е вдъхновяващо да наблюдаваме как всички се трудим, посветени на една и съща цел", казва д-р Рейчъл Полард, анестезиолог от Оксфорд, един от почти 400 доброволци, които в момента служат на борда на болничния кораб. Източник: "Евангелски фокус" Превод: Петя Зарева

Сърце на слуга

11 June 2019 08:00

Бившият американски президент Джими Картър се завръща зад амвона, като преподавател в неделното училище за първи път след счупване на бедрото. Картър продължава да служи в своята църква Maranаtha Baptist Church, в град Плейн, щата Джорджия.   Картър благодари на вярващите за молитвите и подкрепата. 94-годишният бивш американски президент си чупи бедрото през месец май при падане. Само седмица след операцията Картър изявява желание да се завърне към своето църковно служение, но се появяват усложнения, така че трябва да остане в болницата.   Стотици вярващи редовно посещават библейските уроци на Картър в неделното училище за възрастни и завръщането му предизвиква огромно вълнение. Според информация на WRIC, "хората започват да се събират  още в полунощ, за да чуят Картър, а в 8 часа сутринта, пред църквата вече е пълно с хора, въпреки проливния дъжд".   Хора от Атланта до Ню Йорк се събират да го чуят. "Искахме да отдадем почит на цялото неуморно служение на президента Картър", разказва Гленда Морис-Робинсън, педиатър от Атланта. "Толкова е хубаво да видиш истински водач в ролята на слуга. Той е забележителен ".   Съгласно искането на бившия президент, никой не става на крака и не ръкопляска, когато той влиза във фоайето на църквата. "Той има много ясно послание да служи на другите", казва Рикардо Мартинес, посетител на църквата.    Урокът на Джими Картър е върху Йоан 14:15-26, а темата е "Обещанието на Светия Дух". В заключение той пита участниците в урока: "Колко от вас някога са мили нечии крака? Ако искаме да бъдем водачи, трябва преди всичко да бъдем слуги, да бъдем готови да служим на всички около нас."   Картър завършва урока си с въпрос и предизвикателство. "Намерете един човек от вашия квартал, който е самотен и се посветете да му служите. Обещавате ли да го направите? Това прави Светият дух. Той моделира сърцето и ума, така че лидерите стават слуги".   Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева

Дни на надежда и добри вести

08 June 2019 08:00

Уважаеми читатели, споделяме с вас интервюто със Светла Желязкова, основател на "Форум за жени", която разказва за един от проектите на служението.   Евангелски вестник: Как се роди идеята за „Дни на надежда и добри вести“?   Светла Желязкова: В сърцето ни винаги е стоял повикът към  недостигнатите и особено малките деца и възрастните хора! Има служение и с жени, претърпели насилие! Заради този призив възникна и "Форум за жени" преди близо 10 години. Ние сме повече практици, като сами издирваме нуждите на хората и в тях виждаме възможност за споделяне на Благата вест . "Дни на надежда и добри вести" е поредният проект, който е насочен в Добричка област.    Евангелски вестник: Какво включва вашата инициатива?    Светла Желязкова: Съвместно с Църква "Отворено Библейско братство" в началото на годината започнахме подготовка на екипи и планиране за работа по места с деца и семейства с ограничени възможности и живеещи отдалечени от големите градове! Инициативата е много добра възможност да се свържем с местната власт и да разговаряме за проблемите и нуждите, като се опитваме да бъдем полезни .С децата, които са от различни етноси, имаме образователни и библейски уроци. С възрастните провеждаме духовни разговори и отговаряме на въпроси за вечността, спасението и как да последват Христос!    При последната ни среща в село Царевец, където по- голямата част от населението горорят турски, след прожекцията една група от 10 човека остана за молитва, а едно цяло семейство посвети живота си на Христос.    Евангелски вестник: Каква е целта на проекта ви?   Светла Желязкова: Проектът "Дни на Надежда и добри вести" е поредна стъпка в призива, който е неотменим и гори в сърцата на група приятели, с които от няколко години растем заедно и сме посветени един на друг в предизвикателствата на живота. Стремим се да изграждаме взаимоотношения на братска любов и грижа един към друг. Това искаме да предадем и на други, според поръчението на апостол Павел към Тимотей: "И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат" (2 Тимотей 2:2). Искаме да споделяме библейската вяра и да бъдем добър пример за Христови ученици!    Евангелски вестник: Какво планирате занапред?   Светла Желязкова: Проектът ни включва селата Царевец, Алцек, Безводица, Карапелит, Добрич. Важно е да отбележим, че в тези населени места през годините работи екип от мисионери на църква "Отворено Библейско братство". Работата на нивата в тези последни времена е усилна и работници са необходими повече от всякога! Затова и не се поколебахме и с готовност подкрепяме нашите братя и сестри в региона за разширяване на Божието царство!   В средата на месец юли започва ежегоден летен лагер за децата от посочените места,който се организира в Оброчище. Този летен лагер е от изключителна важност за децата и тяхното бъдеще, като оставя трайни плодове в израстването им като християни! След пролетния Форум за жени в град Трявна по покана на ХЦ " Сион" , подготвяме събрание за жени в края на месец юли.  

Благовестието сред евреите

05 June 2019 08:00

През 1974 година бях в Лозана на Конгреса за световно евангелизиране в Швейцария, въпреки че бях само на 27 години. Бях приел вярата в Христос само преди три години, след като бях възпитаван в юдаизма. Това беше първата ми среща с идеята за световния евангелизъм.   През 1980 година, Lausanne Movement спонсорира конференция за недостигнали групи хора в Патая, Тайланд. Не бях на тази среща, но там беше започната консултацията за споделяне на Благата вест сред евреите. Днес това е най-добре развитата мисия за благовестие сред евреите в световен мащаб.   През 70-те години на ХХ век голяма вълна от северноамерикански еврейски младежи приемат вярата в Исус Христос. Този брой постоянно нараства през последните 45 години в контекста на намаляващата опозиция в американската еврейска общност.   През 90-те години на ХХ век втора духовна вълна се наблюдава в бившия Съветски съюз. Процентът на смесените бракове е някъде около 75%. Тези нови вярващи се смесват с други рускоговорящи евреи, тъй като те започват да емигрират в Съединените щати и Израел. Това променя еврейските демографски данни и еврейските нагласи към Евангелието в САЩ и Израел.   Сега сме свидетели на трета духовна вълна. Има много по-голямо желание за слушане на Евангелието сред евреите в Северна Америка, Източна Европа, както и в Израел. Съгласно статистиката малко под 2% от 12 900 000 евреи днес са последователи на Месията Исус или така наречените "месиански евреи".   В същото време виждаме промяна в отношението на църквата към Израил, евреите и юдейския евангелизъм. Някои християни все още не са наясно с есхатологическото значение на еврейската държава и нейната столица Ерусалим. През последните години антисемитските политически идеи и поддръжниците на Заместническата теология (Replacement Theology) доведоха до разделение в църквата.   Все по-често чуваме църковни лидери да вземат страни в споровете между евреите и арабите или израелците и палестинците. Желанието за достигане на погиващите, благовестието и мисията се губят поради политиката на бойкот и антисемитизъм в много църкви. Твърде много църкви забравят посланието, че Месията Исус е единствената надежда за спасение на евреите и арабите, както и за помирението с Бога и един с друг.   Впечатлен и вдъхновен съм от онези християнски лидери, които мислят дълго и усърдно за това как да ангажират съвременната култура. Израснах в еврейска общност и често чувах християните да се хвалят, че са културно мнозинство в Америка.   Искам да насърча християнските лидери да са смирени, като правят всичко необходимо да приобщят хората с различна култура. Американците се променят идеологически и културно. Християните трябва да са наясно с това колко е сложна съвременната ситуация.   В същото време бих посъветвал християнските ръководители да служат на Божието слово и да позволят на Божия ум да действа в съвременната култура. Предпочитам да слушам Самия Исус, а не просто някакви идеи за Него. Християнските служители трябва да разбират езика на онези, които не познават Исус, за да им помогнат да приемат Спасителя и да  ги спечелят чрез любов, която е действена и практична.   Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева  

За героя от Вирджиния Бийч

04 June 2019 08:00

Дванадесет души са мъртви и четирима са в критично състояние, след като служител влиза в правителствена сграда във Вирджиния Бийч, САЩ и започва да стреля. Трагедията продължава 36 минути, близките на жертвите са съкрушени. Американските християни призовават за молитва.   Според длъжностните лица заподозреният е държавен служител, който не е бил уволнен и очевидно не е бил под никакво дисциплинарно наказание.    "Договорът на убиеца не е бил прекратен и не е бил в процес на прекратяване," казва пред репортери полицейският началник Джеймс Сервера. Въпреки това, заподозреният, на име Деуейн Крадок, е бил забелязан да подава оставка само часове преди да извърши атаката. Според полицията, той е отивал от етаж на етаж, стреляйки по хората, които са работили в сградата.   Полицаите пристигат на местопрестъплението само за две минути, но жертвите вече са много. Те успяват да ранят нападателя, но не и преди той да успее да рани един от полицаите, който оцелява, само защото носи бронирана жилетка.   Райън Кийт Кокс, е мъжът, който загубва живота си, докато прави всичко възможно, за да предпази своите колеги. Някои от тях разказват пред репортер на CBN News, как Кокс се е пожертвал, за да ги спаси.   "Г-н Кокс събира поне 7 от колегите си, завежда ги в един офис и им казва да влязат вътре и да се заключат. Стрелецът приближава до тях," разказва  Патрик Галахър, заместник-началник на полицейското управление на Вирджиния Бийч.    "Вместо да се възползва от предимството да се спаси, Кокс дава инструкции на колегите си да заключат вратата, след което търси да намери други, на които да помогне, преди да се появи стрелецът," пояснява Галахър.    "Кокс не успя да се спаси. Но той помогна на седем свои колеги да се спасят. Това беше безкористна саможертва от негова страна. Тя говори сама по себе си за неговата личност и характер," заключава началник Галахър.   В неделя следобед американският президент Доналд Тръмп посети McLean Bible Church във Вирджиния Бийч, за да изрази своите съболезнования, а местният пастир, Дейвид Плат, се моли за него, просейки мъдрост, водителство и доверие в Божието слово.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  

Изгонен заради библейска публикация в Инстаграм

04 June 2019 08:00

Австралийският ръгби играч Израел Фолау е уволнен от своя пост в ръгби отбора на Австралия, след като си позволява да публикува в Инстаграм препратка към 1 Коринтяни 6:9, в която се казва "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ - пияници, хомосексуалисти, прелюбодейци, блудници, крадци, неверници, покайте, защото адът ви очаква. САМО ИСУС СПАСЯВА   Договорът на Фолау, който възлиза на над 5 000 000 австралийски долара е прекратен от ръгби Австралия след дисциплинарен процес, воден от апелативен съд, който констатира, че играчът е виновен за "нарушение на високо ниво" заради своето непрофесионално поведение.    Публикацията, която все още се намира на страницата на Фолау в Инстаграм, изброява редица грехове и съдържа призив за покаяние. Въпросната публикация, която струва работата на Фолау, е харесана повече от 70 000 пъти. Под нея играчът коментира, че онези, които живеят в грях, ще завършат живота си в ада, ако не се покаят. Той добавя: "Исус Христос ви обича и ви дава време да се обърнете към Него, за да бъдете спасени."   Някои са изразили мнение, че Фолау е щял да си спести уволнението, ако беше пропуснал думите "ад" и "предупреждение".    В резултат на публикацията в Instagram и последващите дисциплинарни действия, шестима от спонсорите на Фолау, а именно, Qantas, Vodafone, Land Rover, ASICS, Accenture и HSBC са съобщили, че повече няма да подкрепят звездата.    30-годишният Фолау е заявил, че възнамерява да отнесе делото си до Върховния съд на страната. Фолау обаче отказва да премине през пълния процес на обжалване с ръгби Австралия, подчертавайки липсата на доверие в спортната организация. Той пояснява в изявление пред News Australia:   "Решението ми да не започвам процес по обжалване решението на ръгби Австралия по никакъв начин не означава, че приемам присъдата на съдебните заседатели. Просто нямам доверие в способността на ръгби Австралия да се отнасe справедливо или законосъобразно по моето съдебно дело."   Източник: Faith Wire Превод: Петя Зарева  

Прострелян мисионер е спасен от тайнствен моторист

03 June 2019 08:00

Aмерикански лекар, който се намира на мисия в Хаити, разказва своята история на чудно избавление, с изпратен от Бога "ангел хранител". 58-годишният Дъг Бърбела пътува до Хаити с група мисионери в изпълнение на проект "Живи води".   В месеците преди да пристигне мисионерският тим, протести и бунтове избухват в Хаити. Причина за това са нефтени сделки с Венецуела и драстично покачване на горивото.  Насилието от страна на бандите става ежедневие в страната.   Бърбела и екипът му тръгват за Порт-о-Пренс през април с два камиона с компютри и други материали, които да помогнат на децата в местен социален център. Когато се намират на около четири часа извън града, на пътя се появяват група мъже, които спират трафика. Джаки Брандън, член на екипа разказва следното:   "Камионът ни беше заобиколен от мъже, които бяха тежко въоръжени. Започнаха да стрелят по прозорците, опитвайки се да разбият камиона. Един от мъжете насочи към нас пистолет. Имаше две бели линии, изрисувани по бузата и брадичката, което ми напомни за вуду магиите".   Дрю Паслър кара втория камион, в който се возел и д-р Бърбела. Паслър разказва: "Въоръжените мъже започнаха да се приближават, но Дъг ми извика да не спирам, а да продължавам да карам. Тогава чухме стрелбата, която беше насочена към нас."   Мъже на мотоциклет, спрели до тях и започнали да стрелят по камиона с картечница. Прозорецът зад главата на Паслър бил счупен от изстрела и той чул Бърбела да вика: "Умирам. Раниха ме." Паслър се обърнал и видял, че Дъг има две смъртносни рани, предполагайки, че може и да са повече заради огромното количество кръв.   Един от стрелците опрял пушката си в главата на Бърбела, когато се случило нещо невероятно. До тях се спрял един мъж на мотоциклет. На английски казал на Паслър: "Всичко е наред, всичко ще бъде наред". След това човекът застанал пред бандитите и им казал няколко думи на креолски. Тълпата бавно се отдръпнала.   Членовете на мисионерския екип закарали Бърбела в най-близката болница, която била на повече от час път. Той не знаел дали ще оживее, докато стигне в болницата, така че записал видеоклип, в който отправил последни думи към семейството си. Той  казал следното на жена си и сина си: "Скъпа, искам да знаеш, че те обичам. Обичам и теб, Майкъл. Майкъл, никога не се отказвай от мечтите си. Живей за Господа".   Бърбела оцелял до болницата. След това бил закаран от Хаити до медицинския център Делрей в Делфи Бийч, Флорида. Шели Вайс, говорител на болницата, съобщила пред ABC News, че Бърбела е прострелян на три места, във врата, челюстта и гръбнака. Тя потвърдила, че хирурзите са премахнали и трите куршума по време на операцията.   Бърбела знае, че е бил на косъм от смъртта и е благодарен за втория шанс, който има в живота си, даден му от Бога. Той казва следното за CBN News: "Искам хората да знаят, че ако Бог може да опази живота ми при подобни наранявания, наистина, каквито и проблеми да имате, те са еднакво миниатюрни за Него. Това е чудо. То означава, че вашият проблем е също толкова малък и Бог може да го разреши."    Въпреки почти фаталния изход от своето двадесето по ред мисионерско пътуване до Хаити, Бърбела е готов отново да отиде там на поредната мисия. Той казва за ABC News, "Ще отида където, Господ ми каже да отида. Но ще трябва да попитам и жена си."   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева        

Вярата е определяща за новата звезда на Дисни

29 May 2019 08:00

Наоми Скот, звездата от новата версия на детския филм  "Аладин,"  на компанията Уолт Дисни споделя, че не може да си представи живота без силната християнска вяра, с която е закърмена още от дете.   Скот, която изгря като принцеса Жасмин в новата версия на филма на Дисни, споделя в своя блог:   "Съпругът ми и аз всъщност говорихме за това вчера. Понякога ни питат: "Как е възможно да интегрирате вярата си при вашите професии?" Не знам как бих живяла без моята вяра," пояснява  Наоми Скот.   "Този мир, който те изпълва, защото знаеш, че си обичан и ценен, е нещо, което ме държи невероятно фокусирана. Честно казано, никога не разглеждам вярата си като отделно нещо, като допълнение. Вярата ми е съществена част от това, което съм и което правя," разказва младата актриса.   26 - годишната Наоми е наполовина британка, наполовина с индийски произход и е на път да се превърне в суперзвезда след успеха на филма. Това, което много от американските ѝ фенове сега научават за актрисата е, че тя израства като дете на проповедник. Родителите ѝ продължават да бъдат водачи в църквата "Бридж" в североизточната част на Лондон.   Според уебсайта на църквата: "Църквата, наречена "Мост" е общност от обикновени хора, които са намерили мир, радост и цел чрез вярата в един необикновен Бог".   Наоми споделя още: "Животът е невероятно вълнуващ в момента, случват се много неща. Но без значение какво се случва, без значение какво казва някой за мен в Twitter, каквото и да се крие в бъдещето, аз зная, че Бог е там".    По време на турне, организирано от нейната църква в Африка, Наоми Скот посещава Руанда. Там тя може да види от първа ръка какво представляват Проектите за оцеляване на деца (Child Survival Projects), създадени от благотворителни християнски организации. Тя е свидетел как тяхната мисия е променила живота на жените и децата в Африка.   Младата актриса споделя: "Работя с тази благотворителна организация от години и обичам техния подход. Работя с общности и семейства, за да дадем възможност на следващото поколение да прекъсне порочния кръговрат на бедността. Толкова християни са преследвани по света и страдат. Нека да се молим за нашите братя и сестри, които живеят на места, където търпят страдание заради вярата си."   Източник: Christian Post Превод: Петя Зарева

Да проходиш на 22

29 May 2019 08:00

Сив, дъждовен следобед, напомнящ за средностатистическо, английско лято с тази разлика, че действието се развива някъде около незабравимия Боровец. Бялото „Жигули” лениво, но упорито се изкачваше по иначе красивия склон, докато спътниците вътре оживено коментираха благословено преминалия ден. Бях на 22 години и животът изглеждаше на кръстопът. Само три години преди това бях загубила баща си, символ на сигурността и закрилата.   Шофьорът и до днес не помни как точно се е случило, но секунди по-късно бяхме излезли от платното и летяхме към близката канавка. Не зная колко пъти сме се преобърнали, нямаше време за размисъл. Сякаш моят глас изрече: „Прости ми и ме приеми, ГОСПОДИ!” После чух пукот, който (както изглежда) идваше от собствените ми кости. Нормално е тазът, ръката и ребрата на 50-килограмова девойка да не издържат, когато върху ѝ се изтърсят седящите до нея две жени и 6-годишно дете.    Помня, че изгубих съзнание, докато се опитваха да ме извадят от колата. Малко по-късно една допотопна линейка бързаше към недалечния Костенец, за да чуем нареждането на местната лекарка, че незабавно трябва да ме транспортират до институт „Пирогов”. Пътуването беше безпаметно кошмарно, но все пак имаше край. Последваха носилки и местене до рентгена и обратно – още един незабравим момент – счупен таз, ръка при ключицата и ребра, но санитарите май не бяха наясно с това, те просто си вършеха работата, търкаляйки ме насам-натам. Помня и бледото лице на майка ми, чиято ръка също беше счупена, но тогава това май бе най-малкият ѝ проблем.   Следваща спирка: Пироговската ортопедия, девети етаж. Сигурна работа – както си изпочупен и да искаш да се измъкнеш, забрави, постарали са се да те ситуират на точното място. Първата нощ на въпросния 29-и май ще остане завинаги в съзнанието ми с една молитва, която сигурно съм повторила хиляди пъти: „Боже, моля Те, не допускай да полудея от болката!” Беше неописуема. Заинтригуваният читател вече пита: „Ама чакай, какво става, не те ли гипсираха, наместиха?” Не, милички, имайте търпение.   Дочаках зората. Умът ми си беше на мястото (слава на Бога!) като компенсация за разместените кости. По време на визитацията един млад лекар-веселяк погледна небрежно картона ми и ентусиазирано подхвърли: „Ха, момиченце, ти сама ли си падна или някой те бутна?” С много чувство за хумор тези наши лекари, ей! Особено хирурзите и ортопедите, които след като установят, че счупванията са на места, които не могат да бъдат гипсирани и не подлежат на лечение в т.нар. гипсово корито, просто те оставят да лежиш неподвижно в стая с още 5-6 пъшкащи и стенещи пациенти, докато си зараснеш от само себе си. Ако вече ги проклинате за жестокостта им, моля ви, недейте – втората ми молитва след първия ден, прекаран там, беше: „Боже, моля Те, не допускай лекар да се докосва до мен!” Хлапашка му работа, ще речете. Познайте защо! Успях да чуя историите на пациентите, лежащи до мен. Имаше „късметлии”, които бяха там за втора или трета операция, защото предните са били неуспешни и се бе налагало да ги чупят и наместват отново.    Освен лекарят-веселяк, симпатяга беше и санитарката. Сутринта сложи на шкафчето до мен кифла и очукана чаша с айрян. Час по-късно безмълвно ги изнесе навън непокътнати, без да се загрижи за гладната, изнурена от болка и безсъние девойка. Спокойно, не унивайте. БОГ е обещал изходен път от всички ситуации. Точно когато си мислех, че едва ли ще оцелея, добрият Небесен Баща изпрати до леглото ми един ангел, с топли и разбиращи очи, с мека усмивка и душа, по Божието сърце. Вече ви е ясно, че много пъти ангелите са в човешки облик и даже имат имена. Сега разбирате защо толкова се възхищавам и никога няма да забравя Петя Додова. Тя стана за мен и лекар, и сестра, и най-нежна и грижовна санитарка. Който дръзне, моля, да заповяда да спори с мен дали има случайности в живота. В онзи момент БОГ бе поставил Петя на работа на регистратурата на „Пирогов”. Аз съм само един от многото пациенти, на които тя е показвала Христос „на дело и в действителност”. Сякаш стаята не беше вече така мрачна, а бъдещето не изглеждаше толкова непоносимо и невъзможно, макар прогнозите да бяха неясни и несигурни. (По онова време пациентите бяха държани в блажено неведение).   Е, имаше и бонуси – часовете за свиждане. Тогава приятели, роднини и близки, които не бях виждала с месеци, идваха да ме посетят и не пестяха нежните и насърчителни думи. Доближавайки се до леглото ми, те трудно сдържаха сълзите си, а аз се чудех: „Защо ли? Нима съм толкова зле?” Явно те са били по-запознати от мен с несигурното ми положение. Както и да е. Петя Додова беше до мен всеки ден и често нощем, както и милата ми сестричка, тогава студентка в София. Спомням си ужаса в очите ѝ при първия опит на рехабилитаторите да ме изправят на крака – изгубих съзнание, прости ми, Светлана! Помня и непосилната тревога в гласа ти, когато ме караха да направя първата стъпка напред, а аз не успявах, защото болката и страхът бяха по-големи от желанието ми.   31 години оттогава. Възвеличавам Божията милост! И какво от това, че единият ми крак остана малко по-къс от другия, че имам немалко калцирани кости и ключицата зарасна леко накриво, а счупените ребра станаха причина за чести и непредсказуеми интеркостални болки вляво. Благославям моя БОГ, че ми подари тези благословени, макар и съпътствани от болка, години, в които да открия себе си, да се доближа по-близо до НЕГО и да пожелая да ГО показвам на околните. Там, в „Пирогов”, получих и първия си подарък (бастун) от бъдещия ми съпруг. Още тогава той отговори на Божия призив да ме поиска за жена само 4 месеца по-късно, макар че в сърцето си го бе обещал на Бога в деня на катастрофата, когато още не бе ясно дали няма да бъда инвалид завинаги. Благословен да е ГОСПОД!   Никога няма да забравя библейския патриарх Йов: „Ако и да ме убие ТОЙ, пак ще Го чакам.” Наясно съм, че милиони хора страдат много повече от мен. Споделям историята си, за да благодаря на БОГА за привилегията да бъда Негова и да приканя всички ви да вярвате в Божията способност да върши чудеса и днес. Болката е само едно напомняне, че сме временни и че ТОЙ е претърпял неимоверна болка за всеки един от нас, за да имаме надежда за вечността. Как да не ГО обичам?!