Култура

11 февруари 2019 15:33

Вирджиния Улф от първо лице

Последната записка е датирана 4 дни преди смъртта ѝ, след която оставя труд от 26 тома, писани на ръка. Писателката използва дневника си, за да сподели своите ежедневни занимания и откровените си размисли за хората, живота и Вселената...

източник: epicenter.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право

23 April 2019 06:52

Датата не е избрана случайно - на този ден са починали Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

„Имало едно време един лъв“ в Столична библиотека

19 April 2019 09:57

Изложбата дава съвременен поглед върху обемния, разнообразен и многопластов опус на безпрецедентния Душан „Душко“ Радович

Вечер на Уолт Уитман в Американския център на Столична библиотека

18 April 2019 12:36

Форматът на събитието е литературно четене и всеки желаещ може да прочете стихотворение или откъс на английски и/или на български език

Отварят крити сейфове с непубликувани произведения на Кафка

17 April 2019 19:31

Дълго крити сейфове с произведения на Франц Кафка ще бъдат отворени след десетгодишен съдебен спор за собствеността на литературното му наследство, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. През миналата седмица Цюрихският районен съд потвърди решението на израелски съд, според което няколко сейфа в Цюрих могат да бъдат отворени и тяхното съдържание да бъде пренесено в Израелската национална библиотека. Последна инстанция: Писмата на Кафка отиват в Националната библиотека на Израел Точното съдържание на сейфовете не е известно, но се предполага, че може да разкрие края на основни творби на Кафка, публикувани посмъртно в недовършен вид от неговия приятел и издател Макс Брод, като "Процесът", "Замъкът" и "Америка".  С друго решение Израелският върховен съд отне от израелско семейство ръкописи на Кафка, част от които се съхранявали в израелска банка, а друга - в апартамент в Тел Авив.  Продължителната сага бе оприличена на абсурдните ситуации в сюрреалистичните произведения на родения в Прага немскоезичен писател. 

Установиха къде в Лондон е живял Шекспир, когато е писал "Ромео и Жулиета"

13 April 2019 17:04

Проучване успя да установи където точно в Лондон е живял Уилям Шекспир, когато е писал „Ромео и Жулиета“, съобщава Би Би Си. Преди се предполагаше, че британският драматург е живял в къща до станция „Ливърпул стрийт“ между 1597 и 1598 година.

Последната легенда

10 April 2019 15:47

„Падането на Гондолин“, Дж.Р.Р.Толкин, под редакцията на Кристофър Толкин, превод Любомир Николов, изд. „Бард“, 2019 г.

Завещано от Анна Политковская: „Нищо друго освен истината”

03 April 2019 11:04

Определяна като „честта и съвестта на Русия“, Анна Политковская си отива от този свят по много нечестен и несъвестен начин – застреляна в асансьора на сградата, в която живее, на 7 октомври 2006 г. Малко преди фаталния изстрел, журналистката завещава „Нищо друго освен истината“ – сборник с най-добрите си текстове. Тринадесет години след смъртта ѝ, сборникът излиза и у нас от издателство „Сиела“. Русия осъдена за непълно разследване на убийството на Анна Политковская Тя е добре позната с острата си позиция срещу авторитарното управление на президента Путин, но сред текстовете ѝ има и такива, които разказват не за тогавашната политическа ситуация, а за самата нея. Сред останалите теми са репресиите и цензурата в Русия, поместени са нейни репортажи от войната в Чечения, от терористичните актове в Беслан и „Норд-Ост“ през октомври 2002-а, когато участва в преговори за освобождаване на заложници, взети от чеченски бунтовници в Московския театър. Включени са позициите ѝ за същността на журналистиката, както и репортажи от нейни срещи с Джордж У. Буш, Тони Блеър, Лионел Жуспен и с руски дисиденти като Березовски, Ахмед Закаев, Владимир Буковски. Сборникът „Нищо друго освен истината“ на Анна Политковская излиза за първи път на български език. Преводът от руски е на Ангелина Александрова Руска. Предлагаме Ви откъс от книгата. И страстта на пръсти преминава в трепет Движението е форма на любов 30.03.2000 г. В Лондон, с невъздържани разговори, ах и ох, въздишки и стенания на обикновено сдържаната тълпа, премина световноизвестното шоу „Танго за двама“ (художествен ръководител, създател на трупата и постоянен примабалетист е страхотният танцьор от Буенос Айрес Мигел Анхел Зото). В столицата на Великобритания, в театър „Пийкок“ на Кингзуей Стрийт, гостуващите изпълнители изнесоха двуактния спектакъл „Аржентинско танго“. Почти три часа вълнуващо действие на сцената – без една-единствена дума, само музика, танц и темперамент. На финала над залата, изпълнена със свръхуравновесени, прагматични и дори апатични британци, се изви вихър на неутолена неистова страст… Умейте да живеете и живейте… И така, на сцената има страст – и нищо друго. В изпълнение на шест двойки. Естествено, няма никакъв секс – това го казвам за родните ни невежи, които все още не са се научили как да различават страстта от леглото. Всички танцьори са на средна възраст. Не деца, не пубертети, не хора в менопауза. Тоест познават много добре и загубите, и печалбите, и надеждите. Страстта е красива и умопомрачителна. Никой не скърца със зъби, не разкъсва дрехите си, не хапе устните си, дори не крещи. Страстно забвение наяве. Главното е, че в спектакъла има толкова много страст, че от време на време – и това може да се види на място – някои двойки тихо се изправят, напускат залата и не се връщат. Познавачите и тези, които от всичко разбират, твърдят, че хората ходят там, за да се насладят на собствената си страст, отиват, за да се обичат един друг… Из Лондон пълзят легенди, че винаги така се случва: по време на гастролите на „Аржентинско танго“ мъжете и жените, зрителите на този танцов спектакъл, в който няма нищо голо, никакъв стриптийз, нищо подобно, в който няма и намек за плейбойско поведение – хората просто нямат сили да изчакат да приключи финалната сцена, искат същото и за себе си, едновременно реално и вечно. Толкова много либидо се излива от сцената, че ако не си от мрамор, просто няма къде да се денеш: ако си дошъл на спектакъла сам, ще се увлечеш по съседа си, поне за няколко часа ще си въобразиш, че си гениален/гениална любовник/любовница, който/която може всичко. Не мисля, че представлението е някакъв вид гурме зрелище за няколко призвани люде, опитни в изпиването на страстни напитки. Нищо подобно, всичко е много просто, дори примитивно. Шест двойки демонстрират различни видове и стилове танго. Какво е прилично за балната зала, какво се случва на селския дансинг (разбира се, в Аржентина), какво е възможно в едно крайбрежно кафене, под акомпанимента на простичък оркестър… И така нататък. Всъщност, нищо повече. Най-важното в представлението не е КАКВО танцуват, а КАК. Всяка женска клетчица диша от желание, но не онова желание, което изчезва в тунела на метрото, в тролейбуса, нашите пиянски ресторанти и заведения за бърза храна. Това е желанието, което е научен да улавя като щастие, било то моментно и ефирно, всеки атом на мъжа, който се е оказал наблизо. Повтарям: „Танго за двама“ е аржентинско шоу и предприятие със същото име. Създадено от Мигел Анхел Зото и Милена Плебс (най-добрите танцьори на танго в Аржентина за времето си) през 1989 г. Тогава Зото и Плебс са се обичали. И почти десет години те въплъщавали своите лични чувства в немислимо силни стъпки и танцови пози на сцени по целия свят, по които постоянно гастролират. В Аржентина наричат двойката „нашите Ромео и Жулиета“. Срещнали се през 1985 г. Милена вече била известна балерина, при това – момиче с прекрасно образование от добро семейство. Зото ѝ отстъпвал във всичко – син на непрофесионален актьор, без популярност зад гърба си. Кой го е учил? Никой освен животът. И тангото по улиците и нощните клубове на Буенос Айрес. Тогава, в началото, Милена решила, че Зото е абсолютно неустоим и ще бъде великолепен в тангото. Прекъснала балетната си кариера. Заради него се опълчила на семейството и приятелите си, с много прекратила отношения, само и само да бъде със Зото на световно турне с аржентинско танго. В крайна сметка, докато преживяват собствената си любов на сцената, те наистина се превръщат в легендарен дует и са короновани като крал и кралица на своя жанр. Тези, които са виждали Милена и Мигел да танцуват, казват, че пламъкът, който всеки път се ражда в тангото им, и искрите, които прелитат от тях, са докарали някои зрители до инфаркт… Преди три години обаче Зото и Плебс се разделиха. Зото обявил, че иска да бъде сам. И Милена казала, че никога повече няма да танцува – въпреки изобилните оферти от всички страни. Разпадането на дуета се случило, когато Зото отказал на Милена, която тогава била на 36 години, дете – както от кариерни съображения, така и от лични (Зото не искал да се товари със семейство и деца). Има обаче и други причини. През 1992 г. Зото загубил баща си, който починал от рак в мъки. По-късно Плебс ще признае, че неизвестно защо, още тогава тя почувствала, че това е началото на личния им финал. Да, тя продължавала да се грижи за страдащия Мигел, но изведнъж забелязала, че има още някой, който изтрива сълзите на безутешния скърбящ. През 1995 г. Милена разбира: освен тангото, с партньора си нямат други теми за обсъждане. Милена Плебс е удивителен човек. Тя е убедена, че тангото, танцът на страстта, може да бъде танцувано само от влюбени един в друг партньори, всичко останало е компромис и зрителят няма да повярва в силата на страстта. Това са думите на Милена: „Когато обичаш един мъж, това е и танго. Тангото означава да бъдете заедно, да искате дете. Сега, когато всичко това е в миналото за мен и Зото, не искам да танцувам…“. Плебс живее в Буенос Айрес, преподава хореография, понякога поставя нещо самостоятелно. Не танцува. И не е раждала. Любопитно е, че днес Зото упорито продължава да се нарича голям и непоправим романтик, но все пак продължава да танцува без Милена – и го прави много добре, той няма нужда да обича партньорката си, докато я върти в танца… Какво пък, такива са мъжете на Зото. Но такива са и жените – ето, Милена… Това световно шоу никога не е гостувало в Русия. Не мисля, че това е случайно. В края на краищата Зото обиколи почти целия свят с танца си, при това повече от веднъж, и са го гледали дори в страни, слабо привикнали към страстите, като Китай, Тайланд и Бог знае къде, на места, далеч както от латино културата, така и от европейските салони, и от аржентинските кафенета, и от латиноамериканските реалности. Защо Русия все пак беше подмината от чашата с тази пикантна напитка? При нас, разбира се, любовта вирее, много вирее. Но изобщо нямаме култура на страстта. Да, тя сякаш многократно е описвана от Достоевски, Лесков, Толстой и др. И смърт, и сълзи… Но уви, това не означава почти нищо в ежедневен план за хората от втората половина на ХХ век, тоест за нас. Научихме се да обичаме тихо. Както и да съжаляваме нещастните и алкохолиците, които пият поради затлачване на собствените си души. Дори се изучихме как да устройваме рай в бедняшка колиба с любимия (любимата). С години да чакаме. Краката да мием, водата да пием. Но страст като краткотрайно изгарящ огън – забравѝ! Ние не сме способни нито на един страстен месец (дори само един, но сладък, изтощителен и съблазнителен до лудост), нито на една пауза, посветена на страстта, от която трепери целият ни организъм, когато е ясно, че ще се пръснеш, но като ще е така – да се пръснем при излитане! Опитайте, от чист интерес, да предложите на мъжа до вас да се разделите на върха на любовните си отношения. Той с ужас ще се отдръпне от вас. Та нали, ако е раздяла, това означава развод и изкарване на стари вещи с клеясала по тях прах. Защото нашата съветска любов е пълно копаене в себе си, а не желание да вземем цялото щастие от партньора до дъното, дори това да са последните му часове, и да му дадем в замяна също толкова, дори ако е абсолютно задължително възглавницата до нас да е празна. „Страстта“ понашему е пътуване от точка „А“ до точка „Б“. В „А“ се целуваме, в „Б“ мачкаме чаршафите. Щастието освен това, голям късмет, е когато пътуването е по права линия. Когато има завои, което се случва по-често, е ужас. Но какво има да протакаме, какво, ние ли, хората ли не знаят… Може би въпросът с жилището изяде потребността ни от страст? Също е възможно. Въпреки това страстта изисква не само квадратни метри, за евентуалната делба, на които в никакъв случай не може да се мисли. Страстта непременно иска пари, а нашите мъже десетилетие след десетилетие се свиваха, защото бяха бедни. Дори и когато в последно време забогатяха, те се втурнаха от съпругите си директно към проститутките или към обикновените достъпни жени, към откритите стриптийз клубове и салони за масаж… Където и да е, само да не опитат какво е това страст. А вече последните години са съвсем разрушителни за такива неща като страст! След тийнейджърите и рекетьорите цялото останало общество премина стабилно дори в терминологично отношение към думата „чукане“. Ако някой има връзка, значи се „чука“ (и самите те така говорят за себе си и за обкръжението си). Двойките вече не съжаляват, не зоват, не плачат – те се чукат. Банкерите се чукат, децата им се чукат, бившите инженери се чукат, бездомните се чукат, музикантите и поетите също… Дали на вертепа му е до страст?До разтърсването от последните раздели, до омекналите колена при случайна среща? Не, не му е до това. Време да остане да се изчукаме… И ако страстта те е затрупала, отговорът на нашия мъж, привикнал точно да се чука, ще бъде убийственото: „Не ме поставяй в трудно положение… Големи хора сме…“. В нашата култура трябва или да задържаме, или да крием страстта си, тогава и хората ще бъдат привлечени от нас. Това е отвратително! Освен това трябва да си скромен. Да нямаш претенции. Да не се самоизтъкваш. Да не се открояваш. И тогава щастието ще снизходи до теб точно в момента, когато „не го очакваш изобщо“. Двуличие! Бълнуване, което оправдава блудството! Откритостта на чувствата – само за семейна употреба, и то, ако имате късмет и има кой да оцени тази откритост. Но и дамите си ни бива, нас де. Задоволяваме се с малко. Както отдавна сме отбелязали, каквито са мъжете, такива са им и жените. Не и обратното. Пита се защо ни е нужно такова аржентинско танго за двама? Излишни безсмислени блянове. „Тръгна Господ като просяк беден, любовта на хората да види.“ Така е писал Есенин. Той е познавал страстта. Този стих е на мястото си тук дори за това, че в програмата на спектакъла „Танго за двама“, разбира се, с най-едър шрифт е изписан цитат от Айседора Дънкан. Та от кого другиго? Тя е познавала и тангото, и Есенин, и всички, всичко, всичко. А ние не сме наследили нищо. Ако сте в Лондон, идете да си починете от Русия. В театъра „Пийкок“. Който закъснее, но все пак иска да усети върху собствената си кожа ударите на чуждата безумна страст, това е възможно в Милано, Торино и Лион. През април „Танго за двама“ ще гастролира там. Но не и в Москва.   Площад Славейков

В Куба пазят наследството на Хемингуей

02 April 2019 11:00

В кубинската столица Хавана беше открит специализиран център за опазване на наследството на големия разказвач Ърнест Хемингуей. Един от най-значимите американски писатели и журналисти е живял в Куба 21 години и именно тук е създал едни от най-големите си шедьоври.

Писма

14 March 2019 11:10

Двама писатели, които се различават коренно по своя произход, светоглед и литературна дейност, изпитват взаимно възхищение и го изразяват в писмата си. Според Елиас Канети кореспонденцията на Цвайг и Горки разкрива основни тенденции в европейската култура между двете световни войни. Публикуваме откъс от изданието на „Ерго“ и предговора на преводача Венцеслав Константинов.

Писателят, рисувал с думи историята на Балканите 

13 March 2019 11:46

Нобеловият лауреат Иво Андрич е един от хората, накарали света да обърне поглед към Балканите