Икономика и бизнес

05 март 2019 18:36

Пламен Димитров: Увеличението на доходите не се усеща заради ускорената инфлация

Какви са равнищата на доходите в българските домакинства и къде се коренят основните причини в голямата "социална ножица" у нас - темата в "Още от деня" коментира Пламен Димитров, президент на КНСБ....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Как би се отразила на България европейска минимална заплата?

19 May 2019 10:28

Адриан Николов Когато една идея е вредна, но популистка, то с времето тя се приема от логично мислещите като необходимото зло. Става, обаче, по-лошо, когато същата вредна идея, отново по популистки причини, започне да се „усъвършенства“. Това се случва с минималната работна заплата в момента на европейско ниво. На фона на пороя от обещания – от ограничаване и пренасочване на мигрантите, през облагане на интернет гигантите и по-агресивни климатични политики, до предоговаряне на основните споразумения на които е основан Европейския съюз (ЕС), който засипа европейските избиратели в хода на кампанията за европейски парламент една новопредложена политика изглежда особено опасна за източноевропейския пазар на труда и конкурентоспособността на новите страни членки. Тук говорим, разбира се, за лансираната идея за европейска минимална заплата, която намери подкрепа както сред повечето леви партии и кандидати, така и, по-неочаквано, от водача на листата на ГЕРБ за европейските избори. Предложението за въвеждане на общоевропейска минимална заплата съществува, най-общо, в три отделни форми. Първата предполага една и съща пропорция на минималното заплащане спрямо средното за всички европейски страни, независимо от нивото на икономическото и социално развитие. Например такава е концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който предлага това да бъде фиксирано на 60% от медианната заплата. По-мекият вариант на този подход е предложеният от френския президент Емануел Макрон, който се обявява в полза на европейски механизъм за определяне на минималното заплащане, без да влиза в детайли за начина, по който той ще функционира. Най-твърдият, който се подкрепя предимно от крайнолеви кандидати, налага едно и също твърдо равнище на минималната заплата за целия блок. Изтъкваните от всички причини за въвеждането на европейска минимална заплата са в общи линии едни и същи – борба с неравенството в доходите, както между европейските държави, така и вътре в тях, социална справедливост и поправяне на „щетите от неолибералните политики“. Разбира се, въвеждането на такъв подход към определянето на минималната заплата, особено в най-крайния ѝ вариант, няма да реши нито един от тези проблеми; обратно, най-вероятно ще спомогне за задълбочаването им. Най-лесно може да бъде оценено най-конкурентното предложение, а именно фиксирането на минималната заплата на 60% от медианната за всяка от отделните страни*. За съжаление, структурната статистика на заплатите и разходите за труд на Националния статистически институт се събира веднъж на четири години (последните достъпни данни са за 2014 г.), а само тя включва медианното заплащане. От последните четири издания на това изследване обаче установяваме, че в България отношението между средната и медианната заплата е сравнително постоянно – между 69-71%, което ни позволява с относителна точност да изчислим медианната заплата въз основа на средната такава. Предвид че средната брутна месечна заплата през 2018 г. е 1135 лева, то това поставя медианната заплата за същата година на ниво от около 795 лева. Следователно според предложения подход за определяне на минималните заплати в ЕС, тази в България през 2018 г. би следвало да е приблизително 475 лева. Любопитното е, че така изчислената минимална заплата е по-ниска от тази, която е в сила в България през 2018 г., от 510 лева. С други думи, ако предложението за европейска МРЗ се прилага като „точно 60% от медианната заплата“, а не „поне 60% или повече“, то това означава, че минималното заплащане в България трябва да бъде намалено. Предвид че отношението между средна и медианна заплата е доста стабилно през последните две десетилетия, на практика фиксирането на МРЗ като дял от медианната заплата ще доведе до задържане на ръста на МРЗ в България и до нейното намаляване спрямо днешните ѝ равнища, противно на тезите и предложенията на повечето профсъюзи и леви политици у нас. Въпреки че е далеч от идеален вариант, подобна твърда зависимост между медианна и минимална заплата се приближава до идеята за въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, вместо определянето ѝ чрез договореност между работодателите, синдикатите и правителството. Разбира се, за предпочитане е подобен механизъм да включва и други макроикономически индикатори, но в случая на България дори и предложеното е за предпочитане пред настоящия подход. Това намаление и задържане обаче надали ще се случи на практика, най-малкото защото няма видима причина ЕС да забрани на страните членки да увеличават своята МРЗ над заложения европейски минимум. Проблемите с въвеждането на единен европейски метод за определяне на МРЗ обаче идват от другаде. На този етап от развитието на ЕС социалната политика е почти изключително в ръцете на страните членки и начинът, по който се води тя, е пряк резултат от тяхното икономическо и социално развитие. До голяма степен заплатите са функция на производителността на труда и всеки опит за изравнява на подхода за определянето им, между страни с фундаментално различна структура на икономиката и ниво на икономическо развитие, води до значителни дисбаланси. Дори и при горното просто изчисление да изглежда, че единственият конкретен предложен подход да послужи като спирачка на ръста на минималната заплата в България, няма гаранция че отношението между медианна и минимална заплата на европейско ниво ще се запази такова  в бъдеще, вместо разликата да бъде намалявана. От друга страна трябва да имаме предвид и днешния облик на европейската политика. През последните години все по-ясно наблюдаваме разделение по линията Изток-Запад, най-вече поради все по-често изразяваната от някои западноевропейски страни позиция (Франция най-гласно), че новите страни членки им оказват нелоялна конкуренция с ниски данъци и заплати, което създава „социален дъмпинг“. По тази причина отказът от суверенитет в областта на социалната политика и делегирането на решенията за нея на европейско ниво може да се превърне в начин за смекчаване на конкурентните предимства на Източна Европа, особено предвид че се радват на подкрепата на Макрон, който поставя високо сред политическите си приоритети борбата със „социалния дъмпинг“. Ако оставим настрана горните няколко наблюдения, за предложенията за европейска минимална заплата важат всички проблеми, до които води поддържането на политика на МРЗ по принцип: –         изкривяване на пазара на труда, –         затваряне на достъпа до него за работници с по-ниско образование, квалификации или опит, –         по-малко работни места, –         извиване на ръцете на работодателите, между много други. В този смисъл, ако политиката на ЕС следва да се насочи към повече конкуренция, а не към повече солидарност, то въвеждането на европейска минимална заплата трябва да се изостави изцяло. В заключение, засега знаем прекалено малко относно какво наистина се крие зад предложенията за европейска минимална заплата, най-вече понеже тя е по-скоро политически слоган, отколкото реално политическо предложение. Видимо обаче тя крие рискове от уравниловка и опасности от смекчаване на конкуренцията, особено за Източна Европа. * Тук трябва да направим необходимото разграничение между средна и медианна заплата – медианата е стойността, която разделя на две равни части дадено множество, в случая това на заплатите. Важно е да се знае, че медианата често е различна от средната аритметична стойност, в разглеждания случай значително по-ниска. Средната аритметична стойност няма как да се ползва за основа на минимална работна заплата (МРЗ), тъй като всяко увеличение на МРЗ я повишава значително, ограничавайки потенциалната най-ниска стойност. ** Текстът на Адриан Николов е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика, откъдето го препечатваме. Подзаглавието е на редакцията.

Президентът на КНСБ: Средна заплата от 1950 лева до 2022 г. е възможна

18 May 2019 10:10

Достигане на средна заплата до 1950 лв в България е възможно, ако през следващите четири години се запазят сегашните темпове на увеличаване на доходите. Това прогнозира в предаването "Денят започва с Георги Любенов" президентът на синдиката КНСБ Пламен Димитров.

Борисов обеща 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 2020 г.

17 May 2019 15:35

Заплатите в бюджетния сектор ще бъдат увеличени с 10% от догодина, обяви премиерът Бойко Борисов. Ще бъдат раздадени и Коледни добавки за пенсионерите. Борисов инспектира началото на строителството на нов участък от АМ "Хемус", която обеща до 2020 г. да стигне до Плевен.

Доходите ни растат. Но разходите ни са по-големи

16 May 2019 13:45

Общият доход средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2019 г. е 1519 лв. и нараства с 8 на сто спрямо същия период на 2018 г., а общият разход е 1403 лв. и се увеличава с 11 на сто спрямо същото тримесечие на миналата година. Това съобщи Националният статистически институт.  В структурата на общия доход с най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (57,6 на сто), следван от доходите от пенсии (27,9 на сто) и от самостоятелна заетост (6,4 на сто). Спрямо първото тримесечие на 2018 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 1,3 процентни пункта, доходът от пенсии - с 0,9 процентни пункта, а доходът извън работната заплата намалява с 0.7 процентни пункта. Българинът през 2018-а: живее в панелка без парно, харчи повече за алкохол В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (18.2 на сто), данъци и социални осигуровки (14 на сто), и транспорт и съобщения (12,1 на сто). Потреблението на основни хранителни продукти средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2019 г. е без съществена промяна спрямо същото тримесечие на 2018 година. 

НОИ: Средният осигурителен доход за страната за март 2019 г. е 976.24 лева

16 May 2019 10:32

Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2019 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване

НСИ: Расте средната работна заплата и броят на наетите на трудов договор

14 May 2019 14:25

Средната брутна месечна работна заплата за януари 2019 г. е 1 192 лв., за февруари - 1 184 лв., и за март - 1 247 лева

Средната работна заплата бележи номинален ръст от 9.4%

10 May 2019 12:27

Вижте средната работна заплата за различните икономически дейности

КНСБ настоява: Средната работна заплата в България до края на 2022 г. да стигне 1000 евро

09 May 2019 13:57

България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от минимална заплата

Евростат: 1.5 млн. българи живеят в лишения

09 May 2019 07:15

В ЕС бедните са общо около 31 млн. хора

Караниколов: Нарастването на доходите на гражданите минава през тяхното образование

08 May 2019 16:31

Министърът напомни за изпълнението на целите на правителствената програма по отношение на увеличението на възнагражденията на заетите в публичния сектор с десет на сто, а за учителите - с 20 на сто