Християнство

09 март 2019 07:00

От сила в сила и от победа към победа

Днес, 9 март 2019 година, се проведе деветото поред Национално библейско състезание за юноши, организирано с подкрепата на Scripture Union Bulgaria.  Този път домакин беше църквата в град Стара Загора. Участваха 36 отбора с 36 участника от ева...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Празничен поздрав от Председателя на СЕПЦ, п-р Иван Врачев

16 June 2019 08:00

Уважаеми сънародници,   Най-сърдечно ви поздравявам по случай ПЕТДЕСЯТНИЦА – един от трите най-значими и светли християнски празници наред с Рождество Христово и Възкресение Христово!   Нека да си припомним думите на Иисус Христос, които Той казал на учениците Си в деня на възкресението:   „Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели за това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:46-49)   В изпълнение на тези Христови думи апостолите и техните сподвижници очаквали в молитва да получат „обещанието“ на Отец и да се облекат с тази „сила отгоре“. И това се случило 10 дни след Христовото възнесение – в деня на древния еврейски празник ПЕТДЕСЯТНИЦА. Тогава Бог Отец изпратил върху тях Другия Утешител – Светия Дух. Така в този ден са се случили едновременно две изключително значими събития.    Първо – апостолите и техните сподвижници получили тази духовна сила, която им е необходима, за да изпълнят Христовото поръчение да проповядват благовестието между всички народи. А Христовото благовестие гласи, че всеки човек е грешен и се нуждае от спасение, и че единственият Спасител е нашият Господ Иисус Христос. Затова Бог призовава всеки човек, който осъзнава нуждата си от Спасител, да застане пред Него с „покаяние“ и да получи „прощение на греховете“ чрез вяра в Иисус Христос.   И второ – в този ден била родена Христовата църква – живото тяло на Иисус Христос; Неговият представител на земята; църквата, която е наречено в Свещеното Писание „стълб и опора на истината“.    В днешно време – около 2000 години след онази ПЕТДЕСЯТНИЦА, за когато днес си припомняме, ние – съвременните хора, отдалечавайки се от Бога и от Неговото Слово, и прекъсвайки връзката си с църквата, която е „стълб и опора на истината“, много често губим ориентир за това, което е добро или зло, което е правда или неправда; губим от нашия поглед онези ценности, основани на Свещеното Писание, върху които е изградена християнската цивилизация и които са дали тласък за напредъка и развитието на цялото човечество.   Затова днес на този ден отправям апел към всички вас, уважаеми зрители, и към целия български народ: Ние се нуждаем да се завърнем отново към нашите християнски корени – към Божието Слово и християнската вяра. Защото в Свещеното Писание е записано: „Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!“ (Псалом 144:15).   Бог да благослови България!  

Пътя свърши, вярата опази - с благодарност към Бога за п-р Христо Куличев!

12 June 2019 08:00

На 11 юни т. г. Бог призова при себе си  пастир Христо Куличев. Това е най-краткото съобщение, което можем да направим за края на един живот, изпълнен с пълноценни години, белязани от християнската вяра и дела на любов. Малко са хората от евангелската общност в България, които не познават тази изключителна личност, изпълнена с енергия и ревност за Христовото дело.    Христо Куличев  е роден на 16 юли 1930 г. в село Розово, в семейство на преселници от Македония. Завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като гимназиален учител, но е уволнен заради това, че открито изповядва вярата си в Исус Христос. Принуден е да работи в строителството, а се подготвя самостоятелно за духовна работа.    Още като младеж заедно с брат си Димитър се проявява като пламенен благовестител, като участва в разпалването на духа на съживление в много църкви в страната. Прави го независимо от строгите ограничения на комунистическата власт и на атеистичната идеология. Поема пастирско служение в Първа евангелска съборна църква  в София. Когато комунистическата власт го лишава от това право, започва да служи в евангелските църкви в провинцията.    Създава семейство с Цвете Маринова. Раждат им се син и дъщеря. Те от малки трябва да се сблъскат с последствията да бъдеш деца на евангелски служител, който ги води на църква и ги възпитава в превъзходствата на вярата в Христос. Цвете е неотлъчният другар и помощник на Христо в цялата му дейност и устоява  с вяра в периодите на най-тежки репресии срещу него и семейството му през 80 –те години на миналия век.    След политическите промени през 1989 г. за пастир Куличев настъпва най-наситеното с дейности време. Поема „вече разрешена“ пастирска работа. Оглавява Съюза на евангелските съборни църкви в България, както и за известно време Обединени евангелски църкви, в чието възстановяване е активен участник. Участва в международни форуми, събира средства за служители и за строителство на църкви, издава книги. От неговото перо излизат „На свобода в затвора“, „Процесите – Партията срещу Църквата“, „Заслугите на протестантите за българския народ“, „Семейството“, „Църквата“, публикува нова редакция на „Вестители на истината“. Възстановява издаването на най-стария периодичен евангелски вестни – вестник „Зорница“.     До съвсем скоро, дори в състояние на телесна немощ, п-р Куличев участваше доколкото му позволяваха силите, в живота на църквата, като служеше за  насърчение на всички вярващи.   Благодарим на Бога за това, че даде на евангелското дело в България посветен служител като пастир Христо Куличев. Небето е украсено с още един верен служител, за когото се отнасят напълно думите на апостол Павел: "Пътя свърших, вярата опазих. Сега ме очаква венеца на правдата, който Господ, Праведният Съдия ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление" (2 Тимотей 4:7-8).   За нас,  християните, които познавахме този светия, остава да следваме примера му на посвещение, дързост в отстояване на божествените принципи и безкомпромисност към греха във вършене на правдата.   Възмопенателното богослужение ще се отслужи в петък, 14 юни от 11 часа в Първа евангелска църква, на ул "Солунска" 49, град София.

Молитва за България в центъра на София

10 June 2019 08:00

Вчера, на 9 юни 2019 година от 16 до 18 часа на площад "Народно събрание" пред паметника на Цар Освободител се събраха евангелски християни от София, Перник, Благоевград и други селища на югозападния регион, за да отправят обща молитва за България по инициатива на Общо молитвено движение и братолюбие. Хвалението и организацията бяха поверени на Илиян Евтимов и Благовест Николов, а за техниката и озвучаването се погрижи Георги Софрониев. ВОДЕЩИ на събитието бяха п-р ИВАН ХАЗЪРБАСАНОВ и п-р ВЛАДИ РАЙЧИНОВ, които представяха говорителите. Молитвите, произнасяни от сцената, бяха разделени на така наречени 3 молитвени блока, като всеки от евангелските служители отделяше по 3-4 минути, за да се застъпи пред Бога за страната ни. Между молитвите звучеше хваление, което вдъхновяваше присъстващите и настройваше за молитва.   П-р  Румен Борджиев, председател на Обединени евангелски църкви откри общата молитва с  Господнята молитва “ОТЧЕ НАШ”, като призова всички за покаяние, напомняйки, че нечестието ни отделя от лицето на Бога. След него п-р Благовест Николов, водач на Евангелска съборна църква, град София, се помоли за спасението на българския народ и  за мъдрост у ръководителите на политическите партии, като припомни, че многото политически партии в страната ни не способстват за обединението на нацията. П-р Иван Хазърбасанов, водач на Християнски център, София издигна глас към Всевишния, молейки Го да има благоволение към управниците, като ги вдъхновява да създават добри закони. Той се помоли Господ да спаси властниците на България, като им вдъхва  мъдрост при управлението и приемането на новите закони. П-р Красимир Партовски от църква "Ел Шадай" се помоли за финансово снабдяване за делото на благовестието,  а п-р Илиан Евтимов от църква "Елим" се застъпи за новите поколения в църквата! П-р Огнян Серафимов призова към съживление в църквите и в Тялото Христово като цяло в България, за да може Божиите деца да извършат Неговата воля тук на земята, а п-р Младен Антонов се застъпи пред Бога, просейки любов към погиващите, като припомни примера на Ранната църква, където страданието и гонението бяха повод за благовестие. В молитвата си той призова вярващите в църквите да са запалени за Божията велика заповед. П-р Светослав Портарски от Кюстендил се помоли за нуждата от братолюбие, единство и смирение на служителите и единство на всички вярващи. Той припомни Първосвещеническата молитва на Господ Исус Христос и се помоли за жертвена любов, при която всеки счита по-горен от себе си. Той благослови и всички православни и католически вярващи.    П-р Влади Райчинов, заместник - председател на ОЕЦ издигна глас към Бога с благодарност за всички дадености, които има Родината ни, молейки се младите хора да остават в страната, а българите да благоуспяват с трудолюбие и достойнство, като Господ владее над всяко българско сърце. П-р Борис Петров  призова Бога в молитва за етническия мир между различните етнически групи. Той помоли мирът никога да не отсъства в страната ни, припомняйки, че всички сме едно в Исус Христос, като се застъпи за възстановяване на отпадналите от вярата братя и сестри. П-р Филип Рашев  издигна молитвен глас към Бога за спасението на ромите и на етническите турци, както и за бежанците, които се намират в България.    В третата част на молитвеното общение п-р Теодор Опренов припомни за Похода на семейството, състоял се в събота, като помоли присъстващите с ръка на сърцето да се застъпят за семейството, напомняйки, че то е първата единица, създадена от Бога, преди обществото и църквата. Той помоли за прошка, че изопачаваме библейската истина и се застъпи за  здрави семейства и по-висока раждаемост в страната. както и за опазване на семейните ценности. Ани Тотева благодари на Бога за най-големия дар - децата и се помоли Библията да навлезе в училищното образование, и за мъдрост у хората, които отговарят за реформите в образованието.  П-р Анатоли Еленков изповяда вяра в Божиите обещания с очакване Бог да премахне всяка форма на заблуда против познаването на Исус Христос като Господ и Спасител,  а п-р Александър Джоргов се застъпи за гонената църква по света, като помоли присъстващите да се молят за църквата в Европа, защото тя е застрашена от изкривяване на правилното библейско учение, а п-р Емануил Бозов призова Бог да даде мир и благословение на Балканите. Последната молитва бе отправена от п-р Татеос Нигохосян, който се застъпи пред Бога за възстановяване на християнския морал в българското общество и възраждане на библейските ценности. В края на събитието водещите съобщиха за следващата регионална молитва в гр. Монтана на 15 юни 2019 г., както и за националната молитва във Варна на 21 септември 2019 година.   Можете да гледате видео материала от събитието тук   Източник: Общо молитвено движение и братолюбие Снимка: Влади Райчинов

Кей Артър в България - едно неуморно служение

09 June 2019 08:00

Християни от различни църкви и деноминации в страната се събраха в Конферентен център "Възраждане", София, за да присътват на конференция с Кей Артър. Световноизвестният автор на книги, пристигна у нас за тридневен семинар по покана на Обединени евангелски църкви (ОЕЦ).   Преди седмица Кей Артър е била на посещение в Израел. После се прибира в САЩ, след което веднага заминава за Холандия, а последните няколко дни прекара в България. Оттук се отправя за Албания. Само през 2019 година тя пътува общо до 7 държави. Неуморима е, а е на 85 години!    Кей Артър е родена в семейство на посветени християни, които често пътуват и се местят от град на град, но първата им работа е да потърсят църква, към която да се приобщят. Кей завършва колеж за медицински сестри на 21 години и се омъжва за първия си съпруг, който страда от биполярно разстройство. Развеждат се през 1961 година. Кей Артър се обръща към Христос през 1963 година, след което многократно прави опити да се събере със съпруга си, но той не пожелава. Състоянието му се влошава и той се самоубива.    През 1965 година Кей се омъжва за Джак Артър и бракът им продължава цели 51 години до смъртта на Джак през 2017! Кей има трима синове. Според нейните думи един от тях все още е в бунт срещу Бога. Кей и Джак служат като мисионери в Мексико, но здравословни проблеми ги принуждават да преустановят това служение. Прибират се в Тенеси, САЩ, където Джак Артър започва християнско служение в местно радио. Кей работи като медицинска сестра, а в свободното си време провежда библейски уроци за тийнейджъри в собствения им дом. Постепенно интересът към уроците толкова нараства, че те купуват огромна ферма, където да поберат всички желаещи да участват в изучаването на Библията.   След като приключва служението в радиото Джак и Кей стават основатели на християнското служение Precept Ministries International (PMI), което има за цел да достигне до повече млади хора чрез Божието слово. Оттогава досега Кей е написала повече от 100 книги и библейски поучения, с повече от 11 милиона издадени копия. Освен автор на книги Кей е водещ и на радио предаване за споделяне на Библията, което се излъчва всеки ден.   Кей Артър идва в България за първи път преди 21 години. Оттогава насетне на български език са преведени общо двадесет и две нейни книги. Последната от тях е със заглавие “Господи, разпънат съм между двама господари” и бе представена именно на настоящата конференция в четвъртък вечерта.   Материалите на Кей Артър са преведени на 85 езика, публикувани в 185 страни. През март 2019 г. Евангелската асоциация на християнските издатели (ECPA) в САЩ награждава Кей Артър за нейната книга със заглавие “Господи, искам да Те познавам”. Наградата е “Златна книга” (Golden Book Award), а поводът е фактът, че книгата преминава вододела от 500 хиляди продадени копия.   През първата сесия в петък сутрин участниците в конференцията под ръководството на Кей Артър и умелия превод на Габриела Николова, разгледаха Битие 1-3 глави. Ръководеха се от индуктивния метод за изучаване на Библията, който Кей обикновено използва. Кей Артър насърчи присъстващите да изследват текста стих по стих. Индуктивният метод за изучаване на Божието слово включва 3 стъпки: (1) наблюдение - при което се задават въпросите кой, какво, кога, къде, как и защо; (2) анализиране на текста - при което се търсят вътрешни връзки в пасажа, проследявайки препратки към други библейски текстове, извличайки същностните идеи; и (3) приложение на наученото от библейския текст в съвременната обстановка и ежедневието на християнина.   През втората сесия във фокуса на вниманието беше Ефесяни 5 глава. Коментирани бяха взаимоотношенията между съпруга и съпругата в светлината на Библията. По време на  конференцията бяха разгледани и други теми, сред които: Изборът на брачен партньор; Преодоляване на кризисните ситуации в брака; Прошката в брака; Отговорността на родителите във възпитанието на децата; Служителят в личния си живот; Интимния живот на служителя; Децата на служителя; Развод и втори брак.   В съботния следобед Кей Артър бе поканена в предаването на Горан Благоев “Вяра и общество”. В 20-минутно интервю, което ще бъде излъчено в някоя от следващите седмици, двамата разговаряха по теми като причините за страданието; ролята на Божието слово в живота на вярващия; огромната промяна у изучаващите Библията българи и др. Кей Артър си тръгва от България, но участниците в конференцията няма да забравят нейния плам за Божието слово и страстта, с която го предава на околните. Остават на разположение и нейните книги, които българските християни могат да потърсят, за да се ползват от мъростта на една жена, която се е посветила да използва дарбите си по възможно най-добрия начин. Ръководството на Обединени евангелски църкви благодари на Габриела Николова за отличния превод по време на конференцията, който даде възможност на участниците активно да се включат в заниманията на форума. Искрена признателност отправя и към организатора на събитието, Марина Димитрова, без чиито усилия и административен талант, семинарът нямаше да се състои. Снимка: Влади Райчинов

Дни на надежда и добри вести

08 June 2019 08:00

Уважаеми читатели, споделяме с вас интервюто със Светла Желязкова, основател на "Форум за жени", която разказва за един от проектите на служението.   Евангелски вестник: Как се роди идеята за „Дни на надежда и добри вести“?   Светла Желязкова: В сърцето ни винаги е стоял повикът към  недостигнатите и особено малките деца и възрастните хора! Има служение и с жени, претърпели насилие! Заради този призив възникна и "Форум за жени" преди близо 10 години. Ние сме повече практици, като сами издирваме нуждите на хората и в тях виждаме възможност за споделяне на Благата вест . "Дни на надежда и добри вести" е поредният проект, който е насочен в Добричка област.    Евангелски вестник: Какво включва вашата инициатива?    Светла Желязкова: Съвместно с Църква "Отворено Библейско братство" в началото на годината започнахме подготовка на екипи и планиране за работа по места с деца и семейства с ограничени възможности и живеещи отдалечени от големите градове! Инициативата е много добра възможност да се свържем с местната власт и да разговаряме за проблемите и нуждите, като се опитваме да бъдем полезни .С децата, които са от различни етноси, имаме образователни и библейски уроци. С възрастните провеждаме духовни разговори и отговаряме на въпроси за вечността, спасението и как да последват Христос!    При последната ни среща в село Царевец, където по- голямата част от населението горорят турски, след прожекцията една група от 10 човека остана за молитва, а едно цяло семейство посвети живота си на Христос.    Евангелски вестник: Каква е целта на проекта ви?   Светла Желязкова: Проектът "Дни на Надежда и добри вести" е поредна стъпка в призива, който е неотменим и гори в сърцата на група приятели, с които от няколко години растем заедно и сме посветени един на друг в предизвикателствата на живота. Стремим се да изграждаме взаимоотношения на братска любов и грижа един към друг. Това искаме да предадем и на други, според поръчението на апостол Павел към Тимотей: "И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат" (2 Тимотей 2:2). Искаме да споделяме библейската вяра и да бъдем добър пример за Христови ученици!    Евангелски вестник: Какво планирате занапред?   Светла Желязкова: Проектът ни включва селата Царевец, Алцек, Безводица, Карапелит, Добрич. Важно е да отбележим, че в тези населени места през годините работи екип от мисионери на църква "Отворено Библейско братство". Работата на нивата в тези последни времена е усилна и работници са необходими повече от всякога! Затова и не се поколебахме и с готовност подкрепяме нашите братя и сестри в региона за разширяване на Божието царство!   В средата на месец юли започва ежегоден летен лагер за децата от посочените места,който се организира в Оброчище. Този летен лагер е от изключителна важност за децата и тяхното бъдеще, като оставя трайни плодове в израстването им като християни! След пролетния Форум за жени в град Трявна по покана на ХЦ " Сион" , подготвяме събрание за жени в края на месец юли.  

Висшето образование в полза на младите - интервю с д-р Ивайло Даргов,финансов директор на ЕВУИМ

30 May 2019 08:00

Уважаеми читатели, предлагаме на Вашето внимание едно интервю на „Евангелски вестник“ с д-р Ивайло Даргов, финансов директор на ЕВУИМ:   ЕВ: Д-р Даргов, само преди дни празнувахме най-красивия български празник на просветата и културата. Вие сте млад човек, който работи в областта на образованието. Какво Ви мотивира да се посветите на тази работа?   Д-р Ивайло Даргов: За да бъда максимално честен с вашите читатели, трябва да кажа, че до преди няколко години, ако някой ми беше казал, че ще се посветя на работа в областта на образованието, нямаше да му повярвам. По това време се бях потопил в корпоративния финансов свят и този на бизнеса. В същото време като докторант, познавах добре системата на висшето образование в странта и имах своите резерви спрямо нея. Обаче най-хубавите неща в живота на човека стават неочаквано. Така се случи и с мен. Когато се срещнах с ръководството на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, бързо осъзнах,  че с него имаме общи ценности и разбирания за развитието, модернизирането и поддържането на високо качество на образование. Образование, което да подготвя младите хора за успешна реализация в съвременната силно динамична социално-икономическа среда.   Когато човек има това разбиране,  той осъзнава тежката и отговорна роля на висшето образование, а именно постоянно да се променя и развива, така че да бъде в полза на младите хора, разчитащи да получат полезни и приложими знания и умения, които да им послужат като конкурентни предимства в една мултинационална бизнес среда. Постигането на тази задача, свидетелство за което е успешната реализация на студентите и високата оценка на бизнеса за техните качества, е изключително мотивиращо и удовлетворяващо.    Казвайки това, не мога да не се сетя, че наскоро получихме видео послание от наша абсолвентка, която в момента е одитор към Сметната палата на Европейския съюз. Във видеото тя благодари на своите преподаватели за практическите знания, които е получила, и с гордост споделя своя професионален  успех с тях. Ето това е истинска мотивация в духа на 24 май.     ЕВ: Бихте ли ни разказали за Вашата образователна институция и нейната мисия?   Д-р Ивайло Даргов: Европейското висше училище по икономика и мениджмънт (ЕВУИМ) е съвременна образователна институция, която от 2001 г. досега е предоставила обучение на близо 18 000 души. Членството на ЕВУИМ в престижни, международни организации за висше образование като EFMD, CEEMAN, AACSB, PRM, ни позволява да разработваме и прилагаме учебни програми, отговарящи на най-високите стандарти и да бъдем конкурентни на специализираните бизнес училища в Европа. Наша цел е да предоставим в България достъпно образование с европейско качество.   В нашите бакалавърски и магистърски програми преподават както изтъкнати хабилитирани лица в областта на икономиката, администрацията и управлението, така и доказали се бизнес лидери. Тази практическа насоченост, ни позволи да изградим мрежа от над 150 партньорски организации – бизнес структури, частни компании, публични и неправителствени организации. С тяхна помощ ние гарантираме професионална реализация на всички наши бакалаври, като още в четвърти курс на обучение ЕВУИМ им подсигурява предложение за работа.   В същото време смятаме, че успехът не се базира само на натрупани знания и подсигурен професионалне старт. Успехът се гради с упоритост, характер и вътрешна мотивация. Затова в ЕВУИМ се стараем не само да надградим знанията на нашите студенти, но и да ги развием като личности. В тази връзка в процеса на обучение обръщаме специално внимание на професионалната етика, ценностите и социалната отговорност.     ЕВ: В една Ваша публикация заявявате: „Парадоксално или не, когато се опитват да разберат бъдещето, хората поглеждат към миналото и по-точно към наличната информация за миналото.“ С оглед на тази Ваша мисъл, какво трябва да променят съвременните образователни институции?   Д-р Ивайло Даргов:  Технологичните нововъведения несъмнено ще предизвикват все по-сериозна промяна в нуждите на бизнеса и очакванията му към човешкия капитал. През следващите десетилетия редица професии ще се превърнат в изчезващи, а други ще се появят на тяхно място. Колкото и да ни се иска да можем да предвидим този процес, истината е, че не сме в състояние да го направим напълно. По примера на Карл Попър, ако днес осъзнаваме, че в даден бъдещ момент ще знаем или можем нещо, то това знание или умение вече принадлижи на настоящето.   В контекста на образованието трябва да си даваме сметка, че готвим специалисти, които ще трябва да се развиват в среда, която не сме в състояние напълно да предвидим или да разберем към настоящия момент. Затова висшето образование не трябва да се поддава толкова много на модата и твърде тясната специализация. Висшето образование трябва да предаде едни класически знания и умения, които имат непреходна полезност и в същото време да научи младите хора как успешно да се адаптират към промените. Така отново изкристализира нуждата от изграждане на характер, упоритост и ценностна база в младите хора, които в ситуацията на промяна могат да ги съхранят и да ги доведат до успех.     ЕВ: Вашето висше училище е наречено още „европейско“. Кое го прави различно от останалите университети в България?    Д-р Ивайло Даргов: Както вече споменах, Европейското висше училище по икономика и мениджмънт се старае да предоставя обучение, което да е напълно конкуренто на бизнес училищата в Европа и по света. Наша цел е това образование с европейско качество да бъде достъпно за младите хора тук, в България. Нашите бакалавърски и магистърски програми отговарят на добрите практики, възприети от най-уважаваните световни университети в областта на икономиката, администрацията и управлението. Това, в комбинация с практическата насоченост в процеса на обучение, дава възможност на нашите студенти безпроблемно да намерят професионална реализация в международни бизнес организации и техни изнесени структури, както и в институциите на Европейския съюз и други международни валутно-финансови институции. В същото време, с оглед на националната икономика, е важно да подготвим кадри, които да съумеят да превърнат българския бизнес в успешен на европейско и международно ниво.       ЕВ: Ще си позволя да Ви цитирам отново. „Всички оценки за бъдещето са отражение на очакванията или вероятностите, които човек придава на възможните проявления и събития.“ В тази връзка, какви са Вашите очаквания за бъдещето на България, като наблюдавате съвременните млади хора?   Д-р Ивайло Даргов: Знаете ли, ние сме свикнали да товарим младите хора с прекалено много очаквания. Още от тийнейджърските години учителите им повтарят, че от тях зависи да поправят един или друг недостатък на съвременното общество. Този натиск в комбинация с нарастващия негативизъм, с който се сблъскват, ги кара да се самоизолират и да изпадат в апатия към социалната, икономическа и политическа обстановка. Така младите хора като че ли се капсулират в ограничено социално пространство.   В същото време, постоянните опити да им се напомня за проблемите и предизвикателствата, които ги чакат, детронират всяка форма на авторитет. Та нали именно тези, които днес имат възможност да бъдат активни, създават проблемите, за които говорим, или пък са неспособни да ги решат. Как тогава можем да очакваме младите хора да ги уважават или да се учат от тях?   И тук отново стигаме до ролята на образованието – както висшето образование, така и това на по-ранен етап – да даде добър пример, да провокира социална ангажираност и емпатия у младите хора, да предизвика оптимизъм, а не да прехвърли проблемите на съвременното общество върху бъдещото поколение.   ЕВ: Живеем в свят, който се променя неузнаваемо бързо, но моралните ценности са нещо фундаментално. Доколко е важно хората, които са се посветили на професионална кариера в образованието, да обучават, инвестирайки собствените си християнски принципи?   Д-р Ивайло Даргов: Емпатията, съпричасността, личната отговорност и житейската етика са общоприети ценности. Важно е не само да се говори за тях, но и да се дава личен пример, както в областта на образованието, така и във всяка друга сфера. Повечето книги, посветени на лидерството, в една или друга степен изтъкват ролята на ценностите и добродетелите на личността. Но възпитанието на характер, етика и ценности, не се случва чрез учебници и извеждане на формули за поведение, а чрез личен пример в учебната зала и извън нея.   Изключително много ме радва, че бизнесът в България все повече започва да си дава сметка колко е важна личността на даден служител, много по-значима от сухите знания. Все повече собственици на фирми ме питат не за академичните резултати и оценки на завършващите студенти, а за техните личностни качества, желание за развитие и морал. Това ме кара да бъда оптимист за икономическото и социално развитие на България!      ЕВ: Как бихте мотивирали младите хора днес да останат в Родината си?   Д-р Ивайло Даргов: Проблемът не е да мотивираме младите хора да останат в страната. Проблемът е да откажем родителите им да ги напътстват и съветват да напуснат Родината. Юношите и младежите не са натрупали толкова негативизъм и огорчение, за да изберат да напуснат страната, родителите им обаче често са. Докато родителите не започнат да виждат възможности за реализация и достоен живот за децата им в България, трудно бихме могли да спрем вълната на миграция. В ЕВУИМ постоянно се стремим да докажем, че в България може да се получи също толкова добро висше образование, колкото в западните страни. Но за да останат младите хора да живеят и работят в страната, държавата и бизнесът трябва да докажат, че в България човек може да има толкова спокойствието и качеството на живот, каквото би могъл да има в останалите страни в Европа.  

Национална обща молитва във Варна - Нямаме време за губене!

19 May 2019 08:00

Общо молитвено движение и братолюбие обявява поредния Национален ден за молитва на 21 септември (събота), 2019 година във Варна, "Дворец на културата и спорта". Началото на събитието е в 13.00 часа.   В Божието слово (І Посл. към Тимотей 2) е записано ПРЕДИ ВСИЧКО да се молим за спасението на всички хора, защото това е Божията воля - всеки човек да познае истината и да има вечен живот.   Това е наша отговорност и привилегия. Въз основа на нашите молитви Бог достига до сърцата на тези, за които ходатайстваме и чрез Своето Слово ги призовава на покаяние и вяра в Исус Христос - Спасител и Господ.    Достигането с благовестието до хората в една цяла нация и идването на Божието Царство в България е задача, която не може да се изпълни от един служител, от една местна църква или деноминация. Но ЦЕЛТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от тялото Христово, работещо в ЕДИНСТВО в Святия Дух - чрез вяра, действаща с любов!   Всичко започва в МОЛИТВА, в която търсим лицето на Бога (а не нашите интереси), смиряваме се, посвещаваме се на Господ да изпълним безкомпромисно Неговия план и след това работим с постоянство!   Чистота на сърцето, тоест правилните мотиви, са ключово важни, за да ни чуе Бог и да отговори!   Ние искаме Бог в България - Неговото свято присъствие и слава, която променя хората и ги прави повече и повече като Неговия Син - Исус Христос! Нямаме време за губене!   "А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва."   Призоваваме ВСЕКИ християнин да присъства на Националната обща молитва и усърдно да се моли! Който иска, може да вземе и пост

Който не вярва в чудеса, не е реалист!

16 May 2019 08:00

Авторът на думите в заглавието вече е във вечността при своя Господ. Любимите му думи бяха "Жив е Христос! Моля ви, не ме наричайте герой. Всичко, което съм преживял, Господ е допуснал, за да се прослави в живота ми. Бог е жив и Той се проявява по реален начин. Време е да се освободим от формалната религия. Наближават гонения, но Бог познава Своите Си и никога няма да ги остави. Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."   Поредният ветеран на вярата, преживял гонения и страдание заради посвещението си на Христос днес премина в славата на Бога. С дълбока скръб съобщаваме за внезапната кончина на п-р Божидар Игов от гр. Варна, дългогодишен Божий служител и генерален секретар на Баптисткия съюз от 1991 до 1996 г.   Божидар Игов е роден в София на 30 юли 1935 година. Неговият баща Иван Игов е баптистки пастир, арестуван от тоталитарната власт и изпратен на лагер в Белене заради вярата си. През 1949 г. Божидар заедно с майка си и по-големия си брат е интерниран в с. Голинци, Ломско, без право да се завръщат повече в София. Баща му прекарва шест години в Белене, след което става пастир на църквата в гр. Лом. По-късно пастирува също така във Варна и след това в Пловдив.    От своето детство Божидар е закърмен с дълбоката вяра, предадена от родителите му, независимо от тежките изпитания за цялото семейство. С тази вяра той преминава през целия период до 1989 г., а през 1990 г. започва служение като пастир в Баптистката църква в гр. Варна. Неговото дълбоко познание на Божието слово, мъдростта и умението му да работи с млади и възрастни оставят дълбоки следи в живота на църквата в гр. Варна.    П-р Игов е автор на книгата "Не бой се, само вярвай!" В нея той описва живота си на вяра, наситен с чудеса, Божие водителство и свръхестествени събития, които са незабравими. П-р Игов е и преводач на няколко любими за християните книги, сред които "Мир с Бога", "Тайната на щастието", "Бягай, малкия, бягай", "Операция 'Аука'" и други. Осигурява и тайното им разпространение, което крие огромен риск във времето на страховития за християните комунистически режим.   П-р Игов продължава да проповядва до края на живота си и проповедите му са източник на насърчение и вдъхновение за вярващите (последната му проповед в църквата във Варна е през април т.г.).    Като генерален секретар на СЕБЦ той участва в дейността на Европейската баптистка федерация в годините 1991-1996 г., където успява да спечели много приятели за българските църкви.    Божидар Игов остави след себе си съпруга, дъщеря и внук. Бог отзова Своя служител във вечната светлина на Небесното си царство, където няма повече скърби и болки.   Ръководството на Баптисткия съюз изказва своите съболезнования на членовете на неговото семейство!   Източник: СЕБЦБ

Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му

15 May 2019 08:00

На 14 май 2019 година Бог призова при себе си пастир Виктор Вирчев!   П-р Виктор Вирчев е роден на 1 октомври 1950 година в семейство на вярващи родители. Завършва Духовната академия в София през 1972 година. Три години по-късно започва своето пастирско служение в Евангелска петдесятна църква, град Перник.   През 1985 година пастир Вирчев поема ръководството на Евангелска петдесятна църква, град Бургас. През същата година е приет и за член в съвета на Световното петдесятно общение "Асамблеи на Бога".    Пастир Вирчев е председател на Българско Библейско Дружество и главен редактор на списание "Благовестител".   На 10 октомври 1989 година п-р Виктор Вирчев е избран за председател на СЕПЦ и в началото на 1990 година напуска служението в ЕПЦ Бургас със своето семейство, като се премества да живее в София.   Характерно за неговото служение в ЕПЦ Бургас е утвърждаването на много млади пастири от църквата, които по същото време започват служението си в петдесятните църкви на СЕПЦ в Бургаски регион и цяла България. Водеща роля за тяхното духовно израстване е изиграло благодатнато служение на п-р Виктор Вирчев.   "Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му".   Да подкрепим в молитва семейството на п-р Вирчев за голямата загуба, докато всички заедно не празнуваме в Божието присъствие.   Източник: Петдесятна църква, Бургас Снимка: Българско библейско дружество  

Неделното училище - „война за детските души“

04 May 2019 08:00

За какво се сещате, като чуете израза "Неделно училище"? За старите килийни училища? За училища, посещавани от деца, израстващи в чужбина? За места, където скучаят до полуда? Или за забавачката, в която стоят децата, докато свърши службата на възрастните? И изобщо нужни ли са Неделни училища?    Да си призная, аз не съм ходила на Неделно училище. Моите родители не бяха вярващи хора и си прекарвах неделните сутрини в пишене на домашни и четене на книги. Сега, когато моите деца ходят на Неделно училище и аз самата участвам в него като учител, виждам каква голяма загуба е било това за мен.    Неделното училище е живот. Живот за духа на децата. Живот за душата на децата. Тяхната богослужение, в която се покланят на Бога. Мястото, където се молят за своите семейства, за себе си, за децата до себе си. Мястото, където четат (по-големите) Библията с желание и хъс. Мястото, където полагаме основата Исус, при която да прибягват всеки ден и в ден на трудности. Мястото, където се смирявам пред чистата вяра, която имат нашите деца.    Начините, по които учим деца, са най-различни – от четене на Божието Слово, рисуване на истории от него, изработване на предмети, свързани с преподадения урок, игри, хапване, до възстановка на случки от Библията. Децата обичат да участват дейно в уроците. Ето какво споделят учители в Неделното училище за своето служение:   „Неделното училище е война за душите на децата. То е като още един допълнителен „чадър“, който предпазва децата ни от мръсотията на света. Благодарение на него, децата стават по-чувствителни и подобно на обратната осмоза – имат много по-фина мембрана за това, което допускат до и вътре в себе си.“   „Неделното училище е предизвикателство. Грижа. Любов.“   „Неделното училище е това, на което уча децата, първо да е минало през моето сърце.  Да съм го опитала и приложила първо в моя живот и на дело и действителност да им покажа как Исус живее вътре в мен и как, живеейки в мен, ми дава изобилен живот. Ако са успели да го видят, ще поревнуват и те да го имат. Исус Христос привлича и малки, и големи! За мен неделното училище е църква за най- малките, а ние сме едни душегрижители за техните сърца. Отговорна длъжност пред Бога.“    „Неделното училище е благословение, отговорност, израстване и много споделена обич.“    Това са част от размислите на хора, които работят с децата. Те раздават сърцата си, така че да може децата да видят в тях Исус и сами да Го потърсят.    Неделното училище е ястие, в което всеки един е подправка за другия. Става шарено, става здравословно, и не на последно място - става вкусно.    Искам неделното училище да е като магнит за децата. Да е нещо, което чакат с нетърпение и след хвалението да хукнат към стаите си. Много често го виждам и това винаги ме усмихва. За съжаление, понякога децата и родителите го приемат като даденост и това е тъжно. Ако искаме деца, които да стоят за Господа, деца, които да израснат с Него и във времена на трудности и изпитания да не се огъват, а да тичат или да стоят здраво на основата Христос, ние като родители и учители трябва да ги научим на това.    Ще се върна отново към първото изказване – Неделното училище е война за душите на децата ни и е наша отговорност как ще ги представим един ден пред Бога. Те са нашите таланти, които Бог ни е поверил. Нека ги разработим така, че да чуем един ден: “Браво, добри и верни слуги!"   На снимката по-горе: учители и доброволци от Неделното училище в Евангелска петдесятна църква "Света Троица", Пловдив