Християнство

27 март 2019 07:00

8- годишен шампион по шах дарява хиляди за благотворителност

Танитолува Адевуми, известен още като Тани, е 8-годишен нигерийски бежанец, който живее в приют за бездомни в Манхатън със семейството си, след като бяга от масовото преследване на християни от Боко Харам. Пастир от Ню Йорк помага на Тани и семейство...

източник: www.evangelskivestnik.net
Виж повече

 
Свързани новини

Християни спасяват отвлечено дете

21 May 2019 08:00

Полицията от Форт Уърт, Тексас изказва благодарност на двама младежи християни, които помагат в разследването и спасяването на отвлечено момиченце, което е само на 8 години. Според информация на CBS News двамата младежи чули, че детето е отвлечено в събота и сами се заели с неговото издирване в помощ на полицейските власти. Детето се нарича Селеб Сабатка и е било отвлечено посред бял ден. Според очевидци момиченцето се разхождало по улицата с майка си, когато изневиделица мъж на име Майкъл Уеб, на 51 години спрял колата си, излязал от нея, грабнал момиченцето и моментално потеглил. Майката на детето се опитала да се вмъкне в колата, за да го спаси, но престъпникът успял да я изблъска и тя паднала на земята, без да успее да му помогне. За щастие съседи, които живеели наблизо, имали охранителни камери, посредством които услели да заснемат колата и да идентифицират самия нападател. Двамата младежи, които се заели да помогнат в спасяването на детето, успели да открият колата, паркирана пред хотел в града и веднага информирали полицейските власти. Полицията веднага се намесила и успяла да спаси детето, което според говорителя на местните полицейски служби, е в добро физическо състояние. Пред репортер на CBN News представител на полицията е заявил, че много се гордеят с младите хора, без чиято помощ детето все още щеше да е в опасност. Скоро имената им ще бъдат оповестени. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева  

Семейство прославя Бога, след като намира изгубеното си дете

18 May 2019 08:00

Група от повече от 300 доброволци се включва в издирването на малкия Кенет Хауард, който е само на 22 месеца, а прекарва, изгубен в гората почти 3 денонощия. Родителите не могат да обяснят как малкият им син, който е само на 1 година и 10 месеца, е успял да се отдалечи, без да го усетят на 700-800 метра в гората, намираща се наблизо.  В издирването се включват местната пожарна команда, полицаи на коне, както и полицейски кучета и хеликоптери, но въпреки усилията им, издирването продължава почти 70 часа без резултат. Екипът на търсещите почти е изгубил надежда, когато от върха на близка скала чуват плача на малкото момче и то скоро е избавено. Както пожарникарите и полицаите, така и лекарите са на мнение, че това е истинско чудо.  Пред репортер на WYMT родителите и сестричката на детето свидетелстват, че до последния момент не са изгубили надежда. Те са прекарали времето в молитва, знаейки, че Бог ще им покаже милост и няма да допусне най-лошото. Детето е в учудващо добро състояние, въпреки че е прекарало дълги часове на открито при положение, че през нощта температурите са били под нулата. Екипите от търсещи доброволци няколко пъти са минали покрай скалата, на която се е намирало детето, но едва на третия ден са успели са го открият, като се ориентирали по плача му. Семейството, както и местните хора от щата Кентъки, окръг Магофин, са благодарни на Бога за това чудо и не намират думи, за да изразят своята благодарност за избавлението на малкото момче. Бог е опазил детето не само от студа и лошите атмосферни условия, но и от заплахата на дивите животни - мечки и рисове, които често се срещат в гората по това време на годината. Плачът му лесно можел да ги привлече и тогава развръзката щеше да е трагична, но чудото е налице. Източник: Christian Headlines Превод: Петя Зарева

Героят от Тотнъм свидетелства...

09 May 2019 08:00

Лукаш Моура, авторът на хеттрика за Тотнъм в мача срещу Аякс за финала на Шампионска лига, показа какво означава да прославяш Бога, когато си на върха. Неговата искрена радост беше подплатена със сърдечна благодарност към автора на истинската победа, неговия Господ.   По-долу споделяме свидетелството на младия бразилски футболист, който е на 26 години. Веднага след мача той казва: "Най-великият миг в живота ми е подарък от Бога.   Открих Христос през 2013 година и за мен животът с Него е едно удивително пътуване. След като започнах да чета Библията, започнах да я изследвам и много бързо намерих Исус. Започнах да разбирам нещата много ясно и те станаха много ясни в ума ми.   Бог ми е дал начин да разпознавам Неговото слово, а това става с всекидневно търсене в молитва и често четене на Божието слово, както и ходене на църква, когато мога.   Понякога, когато съм у дома, се събираме с приятели. Имам приятели, които са пастири и когато се събираме заедно, те ни разясняват словото на Бога. Ние се молим и пеем химни на нашия Господ, като се наслаждаваме на общуването с приятели християни и празнуваме нашия живот с Христос.   Трябва непрекъснато да се храним от словото на Бога, като всеки ден търсим повече и повече. Това трябва да бъде постоянен начин на живот. Не трябва да допускаме любовта ни да охладнява. Трябва да търсим непрекъснато.    Когато Го търсите с цялото си сърце, Той ще ви се разкрие, ще ви покаже пътя. Това ме мотивира да Го търся все повече и повече всеки ден.   Влюбих се в Библията чрез евангелието на Христос, защото само онези, които имат истинска среща с Бога, могат да чувстват в сърцата си Неговото присъствие. Онези, които прекарват време с Христовото присъствие, знаят колко е прекрасно, и не биха го заменили с нищо друго".   Източник: Момчил Петров Превод: Петя Зарева

Факти за християнския символ на рибата

07 May 2019 08:00

Рибата е известен християнски символ, познат от древността, още от Ранната християнска църква. Днес ще го видите на най-различни места - върху нечия тениска, в някоя християнска реклама или нечия кола. Ще споменем няколко факти за произхода на този символ и как е бил използван в християнската история. Християнският символ на рибата произхожда от гръцката дума за риба "ихтис" или "ихтус", която може да сте виждали и под формата на акростих, за да станат видни значенията на всяка отделна буква, а именно И - първата буква от името на Исус; Х - първата буква от името на Христос; Т - първата буква от името за Бога на гръцки (Теос); И или У - първата буква от думата "син" на гръцки (Иос); С - първата буква от гръцката дума за "Спасител" (Сотер).         Буквално думата  за риба или "ихтис" обозначава израза "Исус Христос, Божий Син, Спасител".    Символът на рибата бил използван за обозначаване на местата за събиране или поклонение на християните. В епохата на Ранната църква, когато християните се събирали по катакомби, пещери и домове, знакът на рибата бил поставян в близост до местата, за да бъдат лесно намерени.   Думата "ихтис" или символът на рибата е използван от първите християни, които са били гонени заради вярата си и така са се разпознавали помежду си. Символът е бил използван като един вид парола или кодово наименование за последователите на Христос. По правило когато двама души се срещали и единият искал да разбере дали другият е християнин начертавал на пясъка половината фигура от рибата в очакване събеседникът му да довърши рисунката по правилния начин. Ако не успеел да го направи, християнинът знаел, че човекът отсреща не споделя убежденията му и може да се намира в опасност.  Рибата е известна от много пасажи в Библията, както в Стария, така и в Новия Завет. Тя е свързана и със служението на Исус и чудесата, вършени от Него. Чудото, при което Исус нахрани с 5 хляба и 2 риби огромно множество, е описано и в четирите евангелия (Матей 14:15-21; Марк 6:34-44; Лука 9:11-17; Йоан 6:5-13). Когато Исус призовава Своите ученици, докато те ловят риба, Той обещава, че ще ги направи ловци на човеци (Матей 4:19). Небесното царство е оприличено на мрежа, която е събрала всякакъв вид риби (Матей 13:47).  Незабравима остава срещата на възкръсналия Христос с Неговите ученици на галилейското езеро, когато Той отново напълва мрежата им с риби, които са посочени с точния им брой. В същото време Той е приготвил за тях печена риба, която да споделят за закуска (Йоан 21:9-14).  Популярност на символа на рибата днес. В нашето съвремие християните използват символа на рибата по подобен начин, за да се разпознават едни други, особено когато пътуват в непознати градове или държави. Когато поставяме символа на рибата върху колите си, ние обикновено показваме на другите нашата принадлежност и на практика споделяме вярата си. Чрез символа на рибата ние показваме, че вярваме в Исус като Христос или Изкупител на нашите грехове и като Син на Бога, който е дошъл, за да ни спаси от любов. Когато видим символа на рибата, всички ние можем да си припомним, че Господ ни призовава да "бъдем ловци на човеци" и споделяме Благата вест за Христовата жертва с всички хора, които Бог поставя на пътя ни. Източник: Cross Walk Превод: Петя Зарева  

Истини, надживели времето

03 May 2019 08:00

Били Греъм е сред слугите на Бога, белязали цяло едно столетие. Животът му е изпълнен с динамизъм. Той е сред хората, употребени от Бога по мощен начин, но през целия си живот се е старал да запази своя интегритет. Животът му на смирение и почтеност е пример за хиляди по света. По-долу ще споменем няколко истини, които са ръководещи за служението му. 1. Христос в центъра. За разлика от повечето богослови, които са известни със сложните си теологични дискусии, спорове и доказване на неясни теми, Били Греъм е известен със своето простичко послание, което обаче е представено по мощен начин, с действието на Божия Дух. За своето служение, което трае повече от 70 години, Били Греъм не се уморява да повтаря едно и също послание: Бог е изпратил Своя Син да умре за човеците от любов към тях. Ако приемем тази истина с вяра, имаме надежда за вечен живот в Божието присъствие. Всички останали неща са второстепенни и маловажни, ако не сме решили този първостепенен въпрос, който определя нашата вечна участ. 2. Живот с дръзновение. В продължение на десетилетия Били Греъм проповядва пред милиони хора, докато зад него е окачен плакат, на който са изписани думите на Исус: "Аз съм пътят, истината и животът" (Йоан 14:6). През годините с навлизането на плурализма известният благовестител много пъти е бил атакуван да направи компромис с посланието на евангелието. От него са очаквали да промени посланието, което проповядва, за да звучи "политически коректно", но п-р Греъм никога не се поддава на предизвикателството, колкото и голям да е бил натискът. 3. Практикувай онова, което проповядваш. За своето дългогодишно служение Били Греъм е бил атакуван във всички аспекти от живота и служението си, но Господ го е опазвал и не е допускал да бъде дискридитиран. Самият той казва следното по повод изкушенията: "Ако злото не беше представяно така, че да изглежда привлекателно, нямаше да съществува и понятието 'изкушение'." Има стотици примери за това как по време на безконечните му пътувания благовестителят изрично е молел в хотелските стаи, където ще обитава, да няма телевизор и видео. Консерватори и либерали са единодушни, че въпреки множеството изкушения, Били Греъм е бил опазен от скандали и грехове, което означава, че онова, което е проповядвал, е в съответствие с живота му. 4. Бог върши изключителни неща чрез обикновени хора. Много хора описват Били Греъм като гигант на вярата, невероятен мъж, изключителен служител. По думите на неговата дъщеря, Ан Греъм Лоц, обаче, по душа той е бил обикновен фермер, който е обичал децата си, кучето, котката. Животът му е бил обикновен и единствената "звезда" за него е личността на Господ Исус Христос. 5. Няма съвършени хора. Хората са склонни да идеализират Били Греъм, като го представят като невероятна и недостижима личност. Обаче той винаги е признавал, че съжалява за много неща в живота си. Известният благовестител признава, че за сметка на своето успешно и благословено служение, е трябвало да пожертва времето, прекарвано със семейството му. Съпругата му и децата му е трябвало да прекарват голяма част от годината без него, и това никак не е било лесно нито за него, нито за тях. Никой не е съвършен и всички имаме нужда от Христос. Източник: Christian Leaders Превод: Петя Зарева

Чудо на молитвата: дете оцелява, след като е хвърлено от трети етаж на МОЛ

29 April 2019 08:00

Петгодишният Лендън Хофман е в МОЛ - а с майка си, когато е нападнат от двадесет и четири годишния Емануел Аранда и хвърлен от третия етаж на сградата. По-късно Аранда разказва в полицията, че е влязъл с МОЛ - с намерение да убие някой възрастен, като го хвърли през балкона, защото много хора стоели, облегнати на перилата, разглеждайки наоколо. Аранда е с повдигнато обвинение за предумишлено убийство и предстои съдебно дело за престъплението му. В момента, в който Аранда сграбчил детето и го хвърлил през балкона, майката на момчето извикала: "Само молитва!" Според пастира на църквата, която семейство Хофман посещава, лекарите са на мнение, че е "истинско чудо", че детето няма травми на мозъка, нито даже възпаление на мозъчната кора, макар че има счупвания на крайниците. Въпреки ужаса, който е изживяла, майката на малкия Лендън е избрала единственото правилно оръжие - молитвата, която е действена и силна. Лекарите определят случилото се като "възкресенско чудо", защото подобно падане обикновено е смъртоносно, предвид голямата височина. Вследствие на молитвена кампания стотици вярващи са събрали сума, достатъчна за лечението на пострадалото дете.   Източник: CBN News Превод: Петя Зарева

Колумбийци и венецуелски бежанци привлечени от Христос на конференция с Франклин Греъм

24 April 2019 08:00

Граждани на Колумбия и бежанци от Венецуела се събраха на стадиона в колумбийския граничен град Кукута (на границата с Венецуела) през уикенда, за да присъстват на конференция, в която Франклин Греъм говори за спасителното дело на Господ Исус Христос. Около 400 църкви са обединили усилията си, за да приканят жителите на града и бежанците, живеещи в Кукута и региона да присъстват на евангелизационното събиране, което се подготвя от месеци. В две последователни вечери хиляди хора се събират на футболния стадион, за да отпразнуват Великден. Франклин Греъм споделя следното на своя Фейсбук профил: "Каква нощ на стадиона в Кулкута! Множество от над 52 000 души се събра, за да слуша евангелието. Имаше както хора от Колумбия, така и от Венецуела. Благодарим на Бога и Го прославяме за всеки един, който взе решение да приеме Христос и да Му посвети живота си." Имах привилегията именно на Разпети петък да споделя с хората спасителната вест. Поясних им защо Исус дойде на земята. Всички сме грешници и заплатата за греха е смърт. Всички заслужаваме да умрем, но Христос плати цената за нашите грехове. Той отиде на кръста, там беше разпънат за нас, беше погребан, но на третия ден възкръсна, побеждавайки смъртта. На втората вечер 42 500 души дойдоха на стадиона. Ние вярваме в посланието на Библията, която казва, че ако някой изповяда греховете си, Бог е верен и праведен да му прости греховете и да го очисти от всяка неправда. Словото още казва, че "който призове Господнето име, ще се спаси" (Римляни 10:9). Именно това празнуваме тези дни. Исус Христос не остана в гроба. На третия ден Той възкръсна от мъртвите. В момента Христос се намира от дясната страна на Божия престол и кани всеки един грешник да дойде при Него и да приеме спасението, което му предлага. Ако човек се покае за греховете си и приеме жертвата на Христос за себе си с вяра, той има обещание за вечен живот. Благодаря на всички църкви и доброволци, които се вкключиха в евангелизационния проект с молитва и на практика. Сега се молим с вяра Господ да подейства във всяко едно сърце, което Го е изповядало, за да израства във вярата и да живее за Него." Мисионерският уикенд е включвал и работа с децата и семействата на венецуелските бежанци, които са имали възможността да чуят и да приемат Благата вест. Източник: CBN News Превод: Петя Зарева  

Защо поех риска да вярвам?

18 April 2019 08:00

На малката планета, населявана от елитни шахматисти, малцина изповядват вяра в Исус Христос. Ако някой разбере, че си от „суеверните“, „плиткоумни идиоти“, сигурно фейсбук профилът ти ще забълва злостни коментари. Най-редовно получавам имейли от непознати хора, които ме поучават колко опасно е да следвам Христос. От съжаление или от погнуса, те просто недоумяват как може вторият в световната ранглиста шахматист за 2017 година, да бъде толкова „слабоумен“. Уверяваха ме, че споделянето на вярата ми ще повлияе на спонсорството, подкрепата и поканите за участие в турнири. Казваха ми, че ако прекарвам време в четене на Библията, молитва и посещение на църква, представянето ми неминуемо ще се влоши. Умоляваха ме да си мълча. Заявиха ми, че когато благодаря на Бога публично, изглеждам нелепо и смешно.   Защо поех тази рискована крачка?   Филипините, където съм израснал, е страна на хора, търсещи Бога. Непрекъснато се споменава за Бога, почти във всякакъв контекст. Всички вярват, че Той съществува, дори и да не са склонни да твърдят нещо повече. Като дете ме учеха, че трябва да съм добър човек, за да ме благослови Бог с храна и работа, които са изключително важни в такава бедна държава. Това обаче ме объркваше, защото сякаш лошите получаваха повече от добрите. Познавах много известни мошеници, които ходеха на църква, кичеха се с религиозни символи, имаха татуировки с Исус или разпятието – и си бяха доста богати.   Повечето популярни вярвания и практики касаеха много по-малко поклонението на Бога, отколкото умилостивяването на божеството на късмета. Според една легенда, ако потъркаш дадена част на някоя статуя, ще бъдеш благословен. Ако извършиш грозно престъпление, можеш да направиш голямо дарение на някой светец или да се влачиш на колене до олтара, молещ за опрощение.   Като дете реших да играя на сигурно: рецитирах правилните думи и от време на време се прекръствах. Нямах обаче никаква осъзната връзка с Бога. Всъщност, най-много се боях, че Той ще ме прати в ада. Дълбоко в себе си, цялото нещо ме се струваше абсолютно безсмислено.   Играя шах от шест-седемгодишна възраст. Отначало за мен това беше просто забавна игра, която можех да спечеля. Годините минаваха и продължавах да печеля. Във Филипините обаче шахматистите не се радват на особена подкрепа. Като цяло, предпочитан е баскетболът. Има много отлични шахматисти в страната ми, но шахът се счита за игра на бедните. Властните, заможни хора, които биха могли да подпомогнат шахматистите да преуспеят в обществото, просто ги игнорираха. Въпреки това продължих да играя и представям страната си в регионални турнири, опитвайки се да припечеля някакви пари. За да станеш елитен шахматист, трябва да инвестираш в развитието си, а аз не можех да си позволя да наема треньор или осигуря сериозна подготовка. Учех се от изрезки от вестници, защото родителите ми нямаха пари да купят истински книги.   Когато станах на 16, изпаднах в депресия. Макар да осъзнавах, че притежавам специален талант да играя шах, не виждах смисъл да го развивам. Дали се трудя упорито или не, никой не го беше грижа. Нямах реална надежда да преследвам кариера на професионален шахматист. От отчаяние спрях да уча и рейтинга ми тръгна надолу. Един ден почувствах внезапен подтик да замина. Бях на 18 и вече бях живял самостоятелно 2 години. Получих предложение да се включа в шахматния отбор на малък американски университет. Реших да го приема и най-малкото, да получа степен като подготовка за бъдещето.   След това се запознах с хората, които щяха да станат мое приемно семейство. Те бяха християни. Започнах да летя до Минесота всеки две седмици. Приемната ми майка Лотис усещаше, че не съм щастлив. След известно време ме запита какво искам да правя с живота си. Отвърнах, че обичам да играя шах, но не мисля, че съм достатъчно талантлив да превърна това в професионална кариера.   „Откъде си сигурен“ – каза тя. „Никога не си имал лукса да се посветиш изцяло на играенето на шах. Винаги си се притеснявал как да спечелиш пари, как да осигуриш следващото си хранене, тревожел си се даже къде ще живееш.“ Лотис ме насърчи да се концентрирам само върху шаха следващите две години – семейството обещаваше да ме подпомага с всичко по силите им. Казаха ми, че ако няма напредък, винаги мога да се върна към учението.   До края на 2014 вече бях напуснал колежа, преместих се да живея в дома на приемното си семейство и започнах своята професионална кариера като шахматист. Най-важното беше, че вече имах лична връзка с Исус Христос. Стана толкова бързо, че се връщам назад във времето и сам се чудя как се случи.   Приемните ми родители бяха посветени християни и бяха наясно, че вярата ми не е зряла като тяхната. Те никога не ме осъдиха за това, но настояваха да живея като член на семейството, спазващ известни правила в дома. Трябваше всяка вечер да си чета Библията и да ги придружавам на църква през уикенда. През първите няколко месеца заспивах по време на всяка служба – не защото ми беше скучно, а понеже бях стресиран от всички промени в живота ми.   Нямах нищо против да ходя на църква и някакси успявах да извлека истинска мъдрост от проповедите. Много се заинтригувах и от Библията, която ми подариха. Когато имах въпроси, питах родителите си и отговорите им винаги бяха простички, но много смислени. Те ме учеха как сам да откривам отговори в Библията и да проверявам чрез нея това, което чувах от другите. Библията беше окончателният авторитет, по-дълбока и по-мъдра от интернет и по-предана от всичките ми приятели.   Не след дълго вече практикувах вярата си по-интензивно. Новото ми семейство нарича християнството „религията на мислещия човек“. Те ме насърчаваха да задавам въпроси, да търся отговори и да се боря с това, което открия. Междувременно наблюдавах как живеят, обръщах внимание как прекарват времето си и харчат парите си. Те работеха много, винаги помагаха на хора в нужда и се стараеха да се опълчват срещу всяка проява на неморалност. Знаех, че искам да имам този живот, на който те се радваха: простичък, изпълнен с доволство и страхопочитание към Бога.   Хората в света на шахмата понякога искат да знаят дали според мен Бог прави така, че да печеля мачовете. Да. И понякога също прави така, че да ги загубя. Той е Богът на шахмата и най-важното, Богът на всичко. Дали печеля или губя, отдавам слава на Него. Разбира се, тежко ми е, когато не получа това, което искам, също както се чувства дете, чийто баща казва „не“. Но дори когато не разбирам Божиите пътища, аз съм уверен, че Той вижда много повече и много по-надалеч от мен.   Вместо да се притеснявам за бъдещето, слагам фокус върху работата, дадена ми от Бога. В този момент това е шахът, и аз го изучавам прилежно и го играя възможно най-добре. Дали ще стана световен шампион някой ден? Само Бог знае със сигурност. Междувременно зная, че Той е щедър и любящ баща, обсипващ ме с повече благословения, отколкото мога да заслужа. Чувствам удовлетворение, като играя мач за мач и се упражнявам да благодаря за ежедневния ми хляб.   Източник: Christianity Today Превод: Наталия Станчева  

За влиянието на една борбена християнка

15 April 2019 08:00

Новият християнски филм "Най-добри врагове" (Best of Enemies) разказва за Ан Атуотър, чернокожа американка, родена и израснала в многолюдно семейство. Бащата е дякон в местната църква, но печели мизерни средства, така че всички деца работят на полето, за да се изхранват. Докато работи за белите фермери, Ан получава храна единствено от задния вход и едва след като белите господари са се нахранили. Така от детска възраст ѝ е втъплявано, че чернокожите са долна категория хора и нуждите на белите винаги са на първо място. През петдесетте години на миналия век младежките години на Ан също минават в условия, които се считат за под прага на бедността. В дома ѝ няма прозорци, но тя споделя, че може и без тях, защото и в стените, и в покрива на дома им има достатъчно дупки. В момент, когато е изправена пред опасността да остане без дом и се обръща за помощ към социалните служби, Ан се среща с Хауърд Фулър и получава възможност да работи за християнската организация, наречена "Операция пробив". Организацията има за цел да помага на хората, живеещи в бедност да преодолеят мизерията, като им дава възможност да се образоват, за да си намерят работа. Постепенно Ан стига до лидерски позиции в организацията. Тя отива от врата на врата в гетото на чернокожите, за да им помага със съвети или идеи, как да си намерят работа, да изхранват семействата си, за да не останат на улицата. Целта на Ан е да научи хората да придобият най-елементарни умения, за да не живеят в мизерия. Ан знае, че бюрокрацията сегрегира и дискриминира чернокожите, и затова влага всичките си усилия, за да създаде система, чрез която чернокожите да имат равен достъп до социални услуги и работа. През 1971 година се разразява скандалът с училищата в Дърам, където все още цари сегрегация на чернокожите. Въпреки Закона за десегрегация на училищата от 1960 година, на практика учениците и студентите редовно стигат до сблъсъци и насилие поради невъзможност да решат проблемите с расизма. Ан Атуотър е представител на местната общност от страна на чернокожите, която трябва да работи съвместно с лидера на "Ку Клукс Клан", К. Елис, за решаване на проблема. От своя страна Елис прави всичко възможно, за да дискриминира чернокожите, не допускайки те да имат равен достъп в областта на образованието и живота на общността. В процеса на общата работа обаче Елис е повлиян от принципите и личностните качества на Ан Атуотър, както и от нейната силна вяра. Впоследствие той споделя: "Ние сме двама души, които са толкова различни, защото сме от двете страни на оградата. Аз съм бял, а тя е чернокожа. Но и двамата искаме децата ни да живеят в свят, в който не цари хаос и насилие. Аз не я познавах и можех само да я мразя. Не можех да си представя, че можем да имаме нещо общо." Докато се принудени да работят заедно, Ан и Елис успяват да открият общото помежду си и за всеобщо учудване в крайна сметка стават приятели. Елис се старае да загърбва своите расистки убеждения и с помощта на Ан прави всичко необходимо, за да работи за доброто на децата и младежите в Дърам. Елис си дава сметка, че чернокожите деца не пречат на белите и че в крайна сметка и едните, и другите имат подобни проблеми, които нямат нищо общо с цвета на кожата им. Посвещението на Ан е толкова силно и категорично, а вярата ѝ е толкова въздействаща, че до края на съвместната им работа, Елис променя своите убеждения и се отказва да бъде водач на расистката организция "Ку Клукс Клан". Атуотър и Елис успешно завършват проекта и в крайна сметка успяват да постигнат много за преодоляване на сегрегацията в училищата в Дърам. Те излизат с предложения към местните власти в училищната управа да има представители и на бели, и на чернокожи ученици и студенти. Предлагат се и промени в уилищните програми, както и извънкласни дейности, които предвиждат дискутиране на проблемите с расизма и насилието, за да бъдат те предотвратени, преди да са възникнали. До края на живота си Ан продължава да работи в помощ на мизерстващите семейства в общността. През 1975 година е избрана за дякониса в своята църква. Тя и К.Елис остават приятели до края на живота си. Източник: Christianity Today Превод: Петя Зарева  

Млад имам рискува живота си, изповядвайки вяра в Христос

11 April 2019 08:00

Според данни на Morning Star News младият имам Шейх Хасан Подо e на 28 години и живее в селището Керекерене, което се намира в източна Уганда. Когато младият мъж не се появява в джамията в продължение на 3 седмици, роднините му го търсят, за да му поискат сметка и да установят причината. Освен това има свидетели, които са го видели да влиза в евангелска църква. Мъжете от роднинския му кръг, начело с баща му влизат в дома му, въоръжени с тояги. Когато научават, че причината е вярата му в Христос и посвещение да служи на християнския Бог, роднините му не чакат повече обяснения. Те се разяряват и започват да бият Подо яростно, без да гледат къде удрят. В суматохата съпругата и двете деца на Подо успяват да избягат. Те се скриват в дома на евангелски пастир, чието име няма да назоваваме от съображения за сигурност. Крясъците и шумът в дома на Подо разбунват духовете. Съседите идват в къщата му, за да раберат каква е причината. По това време Подо вече е с множество тежки наранявания, особено в главата и в рамото, изпаднал в несвяст. Гневните роднини го оставят да лежи в локва от кръв, като смятат, че е умрял. Сред съседите има и християни, които се притичват на помощ и закарват младия мъж до най-близката болница в град Кетира, където е подложен на лечение за няколко дни, след което е преместен на място, което няма да назовем. Пастирът, който помогнал на Подо да се укрие, споделя пред репортер на Morning Star News, че бащата на Подо е мобилизирал група фанатични мъже. Те са се заклели да отмъстят на Подо и непременно да го открият, за да довършат започнатото, тоест, да го убият. В същото време други двама имами от различни джамии публично са проклели Подо и семейството му. Баща му официално се е отказал от него, лишавайки го от име и наследство. Подо чува за вярата в Христос на 24 февруари от евангелски пастир, след което се покайва и посвещава живота си на Бога. Крие се в продължение на няколко седмици, но постепенно Светият Дух го води да престане да ходи в джамията и да започне да се среща с вярващи. Това излага живота му на смъртна опасност, но той е готов да приеме риска заради любовта си към Христос и желанието да Му се покланя открито. Християнските приятели на Подо призовават вярващите по света да се молят за него и за възможността да бъде опазен, за да може да се събере със семейството си и да бъде пощаден от гнева на роднините си. Преди да се покае Подо е бил член на екстремистка група мюсюлмани, което прави положението му още по-тежко. Бившите му другари ще искат смъртта му и само Господ може да го избави. Източник: Morning Star News Превод: Петя Зарева