Образование и семейство

01 април 2019 13:14

Бизнесът иска задължителна матура по математика

Асоциацията на индустриалния капитал предлага редица промени в средното и висшето образование, които да подобрят връзката между образованието и пазара на труда. Като част от мерките работодателите настояват за задължителна матура по математика....

източник: news.bnt.bg
Виж повече

 
Свързани новини

Кабинетът предостави 12,5 млн. лв допълнително за Фонд "Научни изследвания"

10 July 2019 21:17

Правителството предостави 12,5 млн. лева допълнителни средства за Фонд "Научни изследвания". С тях през настоящата година чрез конкурси ще се финансират научни проекти. Наесен учебници по история за 10-ти клас ще има, увери просветният министър Красимир Вълчев, поне три от петте подготвени учебника могат да се утвърдят.

Красимир Вълчев: Изпитът след 7 клас показа - има проблем с функционалната грамотност на учениците

03 July 2019 14:23

Децата днес много трудно се мотивират да учат математика и природни науки, казва той

Отпускат се 250 965 лв. за стипендии на ученици за спортни успехи

26 June 2019 12:38

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2019 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2019 г.

Ранното ставане за училище вреди на децата (ВИДЕО)

25 June 2019 20:12

Здравето на учениците, които не спят достатъчно, може сериозно да се разклати, твърдят експерти

Коригират учебниците по история в раздела за комунизма

25 June 2019 13:41

Има минимизиране на някои факти, недостатъчен акцент на базови характеристики на режима и дори няколко провокативни теста, призна просветният министър

"Истината за зверствата не бива да бъде педагогическо табу"

24 June 2019 11:11

"Настояваме правителството на Република България, в лицето на министъра на образованието, да инициира отговорен дебат в Народното събрание за гласуване на нова декларация с политическа оценка на тоталитарния период 1944-1989 г. Тя следва да зададе норма за списване на съдържанието на учебниците на нашите деца, при това с ясен, осъждащ характер на този период и идеология." Това се казва в позиция на Демократична България (ДБ) относно предложените учебници по история за 10 клас за учебната 2019/2020 година. Темата е стара и периодично се възобновява - и този път заради предизвикано недоволство, че тоталитарният режим не е еднозначно критично представен в учебните материали.  "На младите хора трябва да се представят не безобидни „нормализирани“ версии на историята на комунизма, често граничещи с неприкрита носталгия по онова време. Няма да допуснем и добре организираната политика на „академично замитане под килима“", посочват от ДБ. Андрей Ковачев иска рестарт на евродебата за тоталитаризма И призовават: "Истината за зверствата не бива да бъде педагогическо табу." Ето и пълния текст на декларацията: Преди почти две години, на 28-ми ноември 2017г., във връзка с обсъждането на предложената програма по предмет история за 10-ти клас на средните училища в България, партиите в обединение „Демократична България“ днес, изпратихме отворено писмо до министъра на образованието и науката с настояване за обективно изучаване на комунистическия режим в България и за последиците от него и в категорично несъгласие със спестени термини и съдържание. Възмутени сме от същото повторно, упорито - манипулативно поднасяне на историята за комунистическия режим – този път от вече готовите учебници за 10-ти клас за 2019/2020 учебна година, одобрени от МОН на 20-ти юни тази година. Тези скандални учебници бяха вече подробно анализирани в медиите от журналисти и интелектуалци, а освен това предизвикаха гняв и протест в огромно мнозинство от активни граждани в социалните мрежи. Но най-нетърпимото е, че ще ги четат и учат нашите деца. Започва кампания за почит към жертвите на тоталитаризма от ХХ век „Демократична България“ е поела политическа отговорност да не допусне забрава и изкривяване на истината за мракобесния и античовешки режим в периода 1944-1989 г. в България. Настояваме младото поколение да не бъде оставено да черпи информация само от тесни семейни и родови кръгове, където с течение на годините фактите биват субективно изкривявани, а често и съзнателно подменяни. Няма да допуснем и добре организираната политика на „академично замитане под килима“, което в крайна сметка фалшифицира общественото знание за тоталитарния период. Истината за зверствата не бива да бъде педагогическо табу. На младите хора трябва да се представят не безобидни „нормализирани“ версии на историята на комунизма, често граничещи с неприкрита носталгия по онова време: подобни учебници защитават режим, който е признат за престъпен със закон. Те не позволяват неговите престъпления да бъдат показани в цялата им грозота и не желаят подрастващите да знаят подробности за тази идеология, натоварена с огромна историческа вина. Манипулираната памет и избирателният поглед към тоталитарния режим са риск за бъдещето на демокрацията в България. Това е основанието ни да настояваме за спирането на въпросните учебници от печат и за много сериозно, отговорно към фактите, преработване на текстовете за периода 1944 – 1989 г. Социалист: "Фашистките" лагери били за унищожение, комунистическите - "по-различни" „Демократична България“ ще мобилизира този път масова подкрепа на исканията си, защото те са искания на огромен брой честни хора и демократи в България. Ще инициираме политически дебат за постигане на съгласие около онази историческа истина, което поколенията трябва да знаят и никога да не забравят. Настояваме правителството на Република България, в лицето на министъра на образованието, да инициира отговорен дебат в Народното събрание за гласуване на нова декларация с политическа оценка на тоталитарния период 1944-1989 г. Тя следва да зададе норма за списване на съдържанието на учебниците на нашите деца, при това с ясен, осъждащ характер на този период и идеология. Нека тази декларация бъде първата стъпка на законодателната, съдебната и изпълнителната власти, които отдавна трябваше да направят необходимото по осигуряване на юридическите и институционални условия, за СПАЗВАНЕ на приетия още през 2000 г. „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“.

Прогноза: между 10 и 15 % от работните места ще изчезнат до шест години

17 June 2019 12:18

Ако в предишните десетилетия в резултат на автоматизацията са отпаднали между 4 и 9 процента от работните места, то очакванията са, че до 2025 година ще изчезнат още между 10 и 15 процента от всички работни места. Това каза заместник-председателят на парламентарната социална комисия Георги Гьоков на конференция "Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала?", съобщава БТА. Форумът се организира от Фондация "Солидарно общество" и Фондация "Фридрих Еберт".  Гьоков и заместник -председателят на Националния съвет на БСП Деница Златева обърнаха внимание на очертаващите се два диаметрално противоположни сценария за бъдещето на пазара на труда в европейски и световен мащаб. Деница Златева посочи, че според една част от анализаторите нарастващата автоматизация ще доведе до съществено намаляване на търсенето на работна сила, масова безработица, намаляване на доходите, задълбочаване на неравенствата и социални сътресения, свиване на заетостта. Някои прогнози предвиждат свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45 процента до 2050 година, каза Златева. Рекорд: България с ръст 312% на новите работни места за 18 години В противовес на този сценарий са възгледите, че отпадането на необходимостта от полагане на физически труд във все повече сектори и отрасли е част от прогреса, като новите икономически реалности дават нови възможности за професионална реализация, отбелязаха Златева и Гьоков. По думите им този сценарий очертава бъдещата работна сила като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана в повече творчески дейности.  Независимо от това кой сценарий ще стане факт, експертите смятат, че са необходими мерки както на национално, така и на европейско ниво. България е сред държавите членки на ЕС, в които индустрията дава сравнително по-висок дял от БВП, затова страната ни има нужда от конкретни политики, свързани с четвъртата индустриална революция и отражението й върху пазара на труда и доходите, смятат Златева и Гьоков. Според тях у нас не е започнала подготовката за такава визия, затова е необходимо гражданското общество, синдикати и работодатели да поставят началото на задълбочен дебат за последиците от дигитализацията, за да няма губещи хора от този процес.  Въвеждането на т.нар безусловен базов доход, според Гьоков, е един от лесните начини за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той припомни, че ЕК вече обсъжда такъв доклад, като експертите не са на единно мнение за въвеждането на този подход.  Юнкер обеща 1,4 милиона нови работни места в ЕС до 2020 г. Освен за материалното компенсиране на губещите работници от дигитализацията, на форума беше обърнато внимание и на осигурителните и трудови права на хората в променящата се среда, в която изчезват традиционните работни места. Все повече работата ще се върши от вкъщи, от кафенето, ще има договори с различни фази на заетост, като работниците ще зависят от това кога ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, отбеляза управителят на НОИ Ивайло Иванов. Програмният директор на Фондация "Фридрих Еберт" Пенчо Хубчев каза, че има 2300 дигитални платформи за наемане на работа в света, които тотално променят досегашните форми на труд , като работещите често нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд. Според Иванов няма да е далечен във времето дебатът за начина за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на заетост, за това как ще се финансира социалното осигуряване при загубата на работни места, как ще има сигурност в достъпа до пенсии.  България е на последно място в Индекса за навлизането на цифрови технологии в икономиката и обществото /DESI/ за 2018 г., изоставайки с две места спрямо предходната година, отчетоха експертите. Те смятат, че е необходима Национална стратегия за развитието на страната, като се включи темата за ползване на предимствата и ограничаване на негативите от Четвъртата индустриална революция. Участниците във форума се обявиха и за утвърждаване на стандарт за базова компютърна грамотност, промени в учебните планове и програми с фокус към математиката и природните науки, разширяване на план-приема в университетите по специалности, свързани с информационни технологии. 

Седем нови професии, които ще предложи бъдещето

14 June 2019 15:44

Вижте прогнозите на футуролога Ричард ван Хойдонк

Средната оценка от матурата по български - 4,06

14 June 2019 15:20

Средната оценка от държавния зрелостен изпит по български език и литература /БЕЛ/ в 12-и клас през тази година е добър 4,06, а на втория държавен зрелостен изпит средната оценка от различните предмети е добър 4,67. Това съобщи заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова при представянето на резултатите от матурите по БЕЛ и по 13 предмета по избор на учениците от втората задължителна матура. През 2017 г. средната оценка на матурата по БЕЛ е била 4,13, а през 2018 г. - 4,24. На 21 май се състоя държавният зрелостен изпит по БЕЛ, на който са се явили 49 341 зрелостници. Вторият задължителен държавен изпит по 13 предмета на 23 май са положили 39 338 зрелостници, а 432-ма зрелостници са участвали в матурите по желание. И през тази година най-висок брой точки има по предметите, по които зрелостниците са най-малко - немски, френски и испански език, химия и опазване на околната среда, а най-ниски са резултатите при най-масовите предмети - география и икономика, биология и здравно осигуряване, и философския цикъл. Анализът на МОН показва, че през тази година със 100 точки са 226 зрелостници, а през 2018 г. са били 215. През миналата година четирима зрелостници са имали 0 точки, а сега 29 ученици са с 0 точки. Сега с по две пълни шестици /6,00/ са 17 зрелостници, а през миналата година са били 59. С по две отлични оценки /6,00/ през 2019 г. са 3065 зрелостници, а през 2018 г. са били - 5178. С по две слаби оценки през 2019 г. са 973-ма зрелостници, а през миналата година са били 1778. И през 2018 и през 2019 г. няма ученици със 100 точки и на двете матури, но пък сега има един ученик с 0 точки и на двата изпита. С поне една слаба оценка през 2019 г. са 5939 зрелостници, а през 2018 г. - 4496. През миналата година отличните оценки по БЕЛ са били 6474, а сега са 5062. През 2018 г. отличните оценки на втората матура са били 13 380, а сега са 6677. През миналата година слабите оценки по БЕЛ са били 3025, а сега са 4302. На втората матура през 2018 г. слабите оценки са били 2228, а сега - 2590. Резултатите по региони показват, че с най-високи резултати са зрелостниците от София, Варна, Пловдив и Смолян, а на последните места са учениците от Разград, Ямбол, Силистра и Кърджали.